Ивана Бърлич-Мажуранич, Чудните приключения на чирака Хлапич Роман за деца, превод Хари Стоянов Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!

Към библиотеката

Ивана Бърлич-Мажуранич Чудните приключения на чирака Хлапич, 1913 превод © Хари Стоянов, 2011 Цялата книга можете да изтеглите тук (350 KB). Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download

Чудните приключения на чирака Хлапич Към малките читатели При майстор Мърконя I. Чиракът Хлапич II. Ботушките III. Бягството Първи ден от пътешествието I. Малкият млекар II. Голяма глава се показва в тревата III. Къщата със синята звезда Втори ден от пътешествието I. Хлапич и каменарите II. Черният човек Трети ден от пътешествието I. Голяма беда II. Момиченцето на пътя III. На сенокос IV. Представлението V. Разговорът на Хлапич с ратаите Четвърти ден от пътешествието I. Пожар в селото II. Чудо над чудесата III. Майката на Гърга IV. Белегът на Гита Пети ден от пътешествието I. Как е на паша II. Откъде падна човекът пред Хлапич III. Гърга и Хлапич IV. Нощ зад печката Шести ден от пътешествието I. Малкият обущар и просякинята Яна II. На панаира III. Двамата кошничари IV. На въртележката V. Без покрив Седма нощ от пътешествието на Хлапич I. Познат глас II. През нощта в цирка III. Нова опасност IV. Двама зли хора V. Решението на Хлапич VI. На път през нощта VII. Кола в мъглата VIII. Помощ IX. Хлапич и Гита отново сами X. В храсталака и мрака XI. Страх XII. Изненада XIII. Как се случи всичко това XIV. При къщата на Марко Заключение I. Щастие и радост II. Марица III. Наследството на Хлапич Епилог

Хората вече бяха уморени от гасене и започнаха да се карат помежду си. „Трябва да се качим на покрива и да се полива покрива отгоре“ - викаше един. „Аз не се качвам на този стар покрив, че да пропадна в пожара“ - викаше друг. „Ти си страхливец!“ - викаше трети. След това така започнаха да се карат, че къщата щеше да изгори, а сигурно и шапките на главите им щяха да се подпалят, преди да свърши караницата. Но в този момент от покрива се чува нечий глас: „Дай ми бързо ведро вода!“ Всички се оглеждат нагоре и виждат, че на покрива седи някой с червена риза, зелени панталони и лъскава шапка. Това беше Хлапич, който се беше качил на покрива, докато хората се караха. Сега селяните започнаха бързо да му подават с пръти едно ведро с вода след друго. Хлапич беше яхнал върха на покрива и поливаше огъня, който все повече приближаваше към него. Пламъкът беше все по-голям и по-голям. Жените се завайкаха: „Олеле! ще загине това дете на покрива!“ Пламъкът беше стигнал почти до краката на Хлапич, а беше му и горещо, а и уморен беше, защото беше вдигнал вече много вода, та ръцете му трепереха. Хората долу също трепереха от страх какво ли ще стане с Хлапич. Хлапич видя, че не може с вода да се изгаси пожарът и че пламъкът се приближава до краката му. Едва дишаше от горещината, която се издигаше от покрива. „Дайте ми прът!“ – извиква със сподавен глас, защото не можеше вече да говори. Хората бързо му подават дълъг прът с желязна кука. Хлапич удря колкото можеше по-силно горящите дъски под краката си. Тогава около Хлапич захвърчаха искри като звезди, а пламъкът като големи змии засъска към него. Но тогава се чува пращене и пукане. Горящите дъски свистяха сред пожара, а целият горящ ъгъл на покрива пада на земята. Селяните с викове дотичват и с прътовете изгасиха огъня. На къщата сега нямаше повече пламъци: беше спасена.