Иван Клайн, Граматика на сръбския език
превод на български език: Хари Стоянов
Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!
Към библиотеката

Иван Клайн, Граматика на сръбския език
© Иван Клайн
Граматика на сръбския език

превод Хари Стоянов © 2011



Цялата граматика можете да изтеглите
тук (1.6 MB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download


Граматика на сръбския език
1. Положение на езика и диалекти
2. Писменост (графика)
ФОНЕТИКА
3. Звукова система

МОРФОЛОГИЯ
4. Части на речта

5. Съществителни
6. Прилагателни
7. Местоимения
8. Числителни
9. Глаголи
10. Наречие
11. Предлози
12. Съюз
13. Частици
14. Междуметия
СЛОВООБРАЗУВАНЕ
15. Суфиксация

16. Префиксация
17. Съчетаване (композиция)
18. Конверсия
СИНТАКСИС
19. Синтагма

20. Просто изречение
21. Сложно изречение
22. Словоред
Иван Клайн е роден през 1937 год. в Белград. Занимава се с романистика и съвременен сръбски език. От 1974 год. списва езикови рубрики в няколко белградски всекидневника, а през последните години и в списание „НИН“. Освен популярните книги за езика, най-известните му книги са: „Речник на езиковите недоумици“ (7 издания от 1981 год. досега), „За функцията и естеството на местоименията“ (1985), „Италианско-сръбски речник“ (1996), „Словообразуване в съвременния сръбски език“ (I-II, 2002, 2003). В сътрудничество с Павле Ивич, Митар Пешикан и Бранислав Бърборич написа „Сръбски езиков наръчник“ (второ, обновено издание 2004). Член е на Сръбската академия на науките и изкуствата и е редактор на списанието на Матица сръбска „Језик данас“.

Тази книга има за цел в сбит, но все пак изчерпателен вид да даде основни сведения за фонетиката, морфологията, словообразуването и синтаксиса на сръбския език. Специално внимание е отделено на явленията, които в школските граматики се споменават едва мимоходом, но са важни за чужденците, които желаят на научат сръбски. Това са, например, еднаквостите между падежите, промените на основите вследствие на звуковите редувания, използването на ударени и неударени лични местоимения, форма от двойствено число при местоименията и прилагателните и значението на неопределените местоимения, значението на думите в тройните показателни опозиции от типа ovaj/taj/onaj, въпросителните и отрицателните форми на глаголите, експресивната употреба на глаголните времена, изразяване на времената в страдателен залог, словоредът (специално за местоположението на енклитиките), идиоматичните конструкции и други.