Хари Стоянов, Невидима врата научнофантастичен роман Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!

Към библиотеката

Други светове

© Хари Стоянов Невидима врата 2012 Поръчайте книгата в pdf формат, готова за отпечатване с принтер Цялата книга можете да изтеглите тук (1.0 MB). Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download

Невидима врата Първа глава Втора глава Трета глава Четвърта глава Пета глава Шеста глава Седма глава Осма глава Девета глава Десета глава Единайсета глава Дванайсета глава Тринайсета глава Четиринайсета глава Петнайсета глава Шестнайсета глава Седемнайсета глава Осемнайсета глава Деветнайсета глава Двайсета глава Двайсет и първа глава Двайсет и втора глава Двайсет и трета глава Двайсет и четвърта глава Двайсет и пета глава Двайсет и шеста глава Двайсет и седма глава Двайсет и осма глава Двайсет и девета глава Трийсета глава Трийсет и първа глава Трийсет и втора глава

Трийсет и трета глава Трийсет и четвърта глава Трийсет и пета глава Трийсет и шеста глава Трийсет и седма глава Трийсет и осма глава Трийсет и девета глава Четирийсета глава Четирийсет и първа глава Четирийсет и втора глава Четирийсет и трета глава Четирийсет и четвърта глава Четирийсет и пета глава Четирийсет и шеста глава Четирийсет и седма глава Четирийсет и осма глава Четирийсет и девета глава Петдесета глава Петдесет и първа глава Петдесет и втора глава Петдесет и трета глава Петдесет и четвърта глава Петдесет и пета глава Петдесет и шеста глава Петдесет и седма глава Петдесет и осма глава Петдесет и девета глава Шестдесета глава Шестдесет и първа глава Шестдесет и втора глава Шестдесет и трета глава Шестдесет и четвърта глава Шестдесет и пета глава

Изведнъж усетих, че губя почва под себе си, главата ми се завъртя. Леа извика и ме стисна още по-здраво за ръката. Стискането й беше направо болезнено, но и то не спря главоломното завъртане на всичко наоколо. За миг помислих, че си отивам. Гласът на Леа се проточи и изтъни до писък, който, макар и пронизителен, ми се стори някак си нереален и слаб. Това състояние продължи неопределено време, на мен ми се стори безкрайно, но нямаше как да е толкова продължително, защото силата на гласа на Леа не отслабваше, а дори ми се стори, че се засилва. В един миг всичко се промени. Въртенето спря и тогава усетих болка в ръката си от силното стискане на Леа. Обърнах се към нея и видях ужасените й очи, пълни със сълзи и болка. Понечих да я успокоя, но гледката, която изникна пред очите ми, ме лиши от тази способност. Бях като парализиран от шока в резултат на видяното. Нямаше помен от Франга дере, от пътеката и пречупеното дърво. Зад гърба на Леа се издигаше бетонна стена на огромно здание. Погледнах в краката си и видях, че стоим не на горска пътека, а на тротоар, застлан с големи плочи, учудващо здрави и гладки. Какво става? - проблесна в мисълта ми. Леа не спираше да крещи от ужас. Аз успях да зърна с крайчеца на окото си някакви минувачи по широкия тротоар. Бяха забързани и не намаляваха хода си, когато минаваха край нас. Сякаш не ни обръщаха внимание. Отново се опитах да успокоя Леа, но и самият аз навярно не изглеждах спокоен. В един миг тя спря да крещи, но сълзите неспирно бликаха от ужасените й очи. Бях я прегърнал и тя конвулсивно се притискаше о мен. Дали тя трепереше или треперенето идваше от мен, не можех да разбера. Ако можех да почувствам нещо, беше, че едва се държах на крака. Сякаш краката ми се подкосяваха. - Какво става? - Леа повтори на глас въпроса ми. - Не знам – успях да промълвя.