© Момо Капор
Зое, 1978
превод © Хари Стоянов, 1993 - 2002
Поръчайте pdf книги, готови за отпечатване с принтер
Цялата книга можете да изтеглите
тук (0.5 MB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download
- Леро, Арсен?
Следеше обикалянето в кръг на агента из личния му живот...
Когато се излезе през градската порта на Мимоза...
- Защо си нервозен? - попита го неочаквано агентът
Арсен отлетя за Атина на двайсет и четвърти септември
Че Козилия изнася и други неща, Арсен се увери, щом стъпи в самолета
Още четири години я деляха от посвещаването...
Под крилото на вещица, което потръпваше под пристъпите на мистрала...
Америка - колко обещания в тази дума...
Сега мълчи и лети над океана...
Спеше и сънуваше Америка
Проследи възбуждащото нетърпение, което го обземаше...
С Арсен ставаше нещо твърде необяснимо
- Е? - достигна някъде от далечината нервозния глас на съветника...
Заеха места на седмия ред в залата
През прозореца на стаята на Арсен на седмия етаж...
Запъти се право към него, сякаш се познаваха от край време
Приседна веднага на ръба на измачканата постеля...
Каквото и движение да направеше...
- От коя зодия сте?
Принцеса Зое (на гръцки Ζοη означава живот), се появява на бял свят...
Измъкна ръка от шепата му и поправи фризурата си...
Обядваха в града, на Хюстън стрийт, в "Балато"
Последния път станало дума за един син килим от детската й стая...
После се скитаха из Сохо и наслуки влизаха в галерии...
"Идвам от остров, който не съществува!"
Все повече чувстваше разликата във времето...
Пожела да изпие някъде силно двойно кафе, за да се разсъни
Преоблече се, гримира се и излезе на пръсти от студиото
Моцартовото адажио в изпълнение на Жан-Пиер Рампал...
Но призори се стигна до кръвосмешение между новите брат и сестра
- Само колко жаби е трябвало да изцелувам, докато те срещна!
- Горчи ми в устата...
Пиха портокалов сок, смесен с шампанско...
Арсен на следващия ден се пресели при своята връстничка...
Приятелят на принцесата от бара "Мегс" на Първо авеню...
Искам да правим любов по козилиански...
Хареса му нейния еластичен креват, приличащ на любовен ринг
Зое страдаше от фикс идея за чисти ботуши
Искаше да види как изглежда истински американски мюзикъл...
На вратата се оказа, че Арсен не може да влезе, защото няма сако
Когато най-после останаха сами, Арсен я попита всъщност колко езика говори
През следващите три дни Зое упорито работеше върху новия вид на Арсен...
Лека-полека сглобяваше изминалия й живот от разпилените кубчета с картинки...
Често, докато се любеха, им се заплитаха верижките около врата
От време на време действително успяваше да го смае!
Впрочем, Арсен търпеливо я съпровождаше на обеди и вечери
- С кого ще се обичам, когато си отидеш?
Арсен не се наслаждаваше много на храната
На деветия ден лудешки му се прииска неговото си море
От своя страна пък, принцесата твърдеше, че никъде няма толкова риба...
В "Мързеливия Луи" на ъгъла на Южната улица и Фултън...
Дойде от банята боса, загърната само в бяла кърпа...
Все пак излъга
Няколко пъти успя да остане в леглото чак до обяд
Съвсем случайно, прехвърляйки разпилените книги...
- Сякаш те познавам открай време...
Няколко пъти опитваше да измъкне от нея нещо повече...
Когато тръгна да потърси последното убежище на Валдемар Удини...
Последният меценат на Удини ги упъти към къщата...
В къщи принцесата смъкна от себе си всички дрехи, сякаш са заразни...
Арсен ден след ден отлагаше заминаването си
Благодарение на Селебрити Сървис принцесата често получаваше платени покани...
Чаят беше поднесен в очукани тенекиени чаши...
Макар че любовта ненадейно озари края на третото десетилетие на живота й...
Продължавайки да се разхожда из Ню Йорк без всякаква друга цел...
През първата октомврийска неделя преди обяд отидоха в Сентрал Парк...
Оставиха го да чака два часа и половина във фоайето...
Когато най-накрая го въведоха в кабинета на съветника...
Принцесата му изпълняваше всички желания...
Принцесата обичаше привечер да се отбива в книжарницата на Ризоли...
Бяха му известни случаите на неколцина стари изселници...
- Как ще живея без портрета си?
Преди да похарчи и последния долар, реши да купи кукла за дъщеря си
Има утринни мигове след всяка будна нощ, когато се достига самото дъно на греха
Отрезвен от утрото, Арсен започна да мисли за жена си
Когато принцесата се върна от откриването на изложбата на кучета...
Всички забелязаха, че някаква любов подмлади принцеса Зое от Козилия
Малката козилианка, която, поради разположението на зениците в средата на склерите (това беше стар художнически трик), от какъвто и ъгъл Арсен да наблюдаваше, го гледаше, сякаш нямо молеше да я отведе у дома. Вероятно би се почувствал по същия начин, ако по някакво чудо зърне Микеланджеловия "Последен съд" върху стената на някоя фабрика в Детройт! Какво мислят италианците, когато открият кипарис във финландска ботаническа градина или лапландците, когато съзрат в римския зоопарк бяла мечка върху изкуствен айсберг посред август? Защо художествените творби да се различават от хората, растенията и животните, мислеше си Арсен. И те имат своите корени в творби, които ги предхождат, и пъпките, от които тепърва ще се появи новото изкуство на онези, които идват.
Впрочем, не говори ли в полза на това и цената на картините?
Валдемаровият портрет "Момиченце с кукла" тук в "Парк Бърнет" на Медисън авеню, където мнозинството от хората не са и чули за Козилия, а камо ли за нейната живопис, беше на стойност много по-малка от тази на обкованата рамка, в която беше поставен! Началната цена, пишеше в каталога, възлизаше само на сто и осемдесет долара, докато позеленялата музейна рамка със следи на места от избледнели златни листенца, струваше четиристотин! В Козилия това платно просто нямаше да има цена и нямаше да може нито да се продава, нито да се купува, понеже е важно доказателство, че един толкова малък народ е успял, въпреки всичко, да отхрани, отгледа и, разбира се, както вече е станало обичай, да направи нещастен един изтънчен дух, който е бил в състояние в края на дългата си голгота смело и естествено да постави теменужен тон на плюшената лента върху кестенявата основа на косата и цялата тази живописна фуга да завърши с неосквернената белота на тричетвъртите чорапи върху студен жълтозелен фон. Розовият оазис на момичешките колена беше същинско чудо на миловидност и вещина!