Момо Капор, Хроника на изгубения град
Роман, превод Хари Стоянов
Електронно издание в pdf формат. За прочитането му е необходим Adobe Reader!
Към библиотеката BG Latinica

Hronika na izgubenija grad
© Момо Капор
Хроника на изгубения град
, 1996
превод © Хари Стоянов, 2001

Поръчайте pdf книги, готови за отпечатване с принтер

Цялата книга можете да изтеглите
тук (630 KB).
Препоръчително е да щракнете с десния бутон на мишката върху горния линк и от изскочилото меню да изберете: Save Target As... или Download With (...), ако имате инсталирана специална програма за download
Хроника на изгубения град
Стрелбата срещу сватбарите в неделя, 1 март 1992...
Помози Бог!
За последен път видях Сараево...
Докато чаках кораба за Света гора...
Едва когато корабът “Неарода” се отдели от пристана...
Плавахме съвсем близо до брега...
Преди да стъпя в Хилендар...
В два часа след полунощ...
Старата ми леля, която ме гледаше през войната...
Сараево е богато на околности...
Звънтят и трептят гласовете на монасите в молитвата...
Някога отдавна в град Сараево...
Нашата къща се намираше на Главната улица...
Никола Н. Барош...
Онази фина четка за акварел и един комикс...
Господи, спомни си и Маестрото...
Първото художествено произведение видях на стената на нашата трапезария...
По здрач на пети април 1945 година...
В своя грешен живот съм стоял пред много шедьоври...
Сменят се и се преплитат гласовете на монасите...
Всичко се случи за един-единствен миг...
През бръмченето на монашеските гласове...
В нашата къща майка ми не беше споменавана...
Веднъж трябваше да напиша автобиографията си...
След Акатиста...
В края на шейсетте години...
Господи, помилуй преди всичко онези клети сараевски старици...
През пролетта на 1941 година...
А сред целия този смъртоносен и всеразрушаващ водовъртеж на историята...
Като остарял Сизиф...
През всичките четири години на войната...
Време за кафе...
Константин (Коста) Петрович...
И така, съзряваме в този тягостен град...
В затъмнения салон на кино “Романия”...
В началото на шейсетте години...
Гледам телевизия и добре виждам...
Заобиколен от три страни с възвишения...
Когато през 1876 г, турският глашатай на площада в Подгорица...
Окончателният крах на този град...
В един стар английски роман...
През тази нощ се моля...
Известният Хозн Втори...
Заминавайки в изгнание...
Колкото по-дълбоко навлиза в тази хроника...
Съдбата ми определи тъжната роля да стана свидетел...
Златище е първата огнева линия над Сараево...
Най-накрая се връщах в Пале...
Тече мътна и придошла река Миляцка...
Може би, повече от загубата на този град...
Да се помолим и за мъртвите сараевски влюбени...
И през тази нощ...
През месец март 1996 година...
Една жена, забрадена в черно...
Докато се изселваха една по една сръбските части на града...
За кой ли път историята банално се повтаря...
Безброй безименни и обезобразени тела...
Един човек се сбогува с родния си край...
Снегът покри и последните следи от стъпките...
Млечносивата зора...
Монах Пантелия стоеше на същото място...

Последна страница
За Момо Капор

Momo Kapor

Снегът покри и последните следи от стъпките на онези, които завинаги напуснаха Сараево.

На старите географски карти са начертани граници с нови цветове. Нанесли са ги някакви непознати мъдреци, които никога не са пили вода от Извора на Босна, нито са видели сливаците над Сараево – картографи, които никога не са чели имената, издълбани в кръстовете върху гробовете, които вече никой няма да навестява.

Народът се преселва от единия в другия край на нещастната Босна или отива в съседните държави. Припрени чужденци в бели бронирани коли с картечници надзирават това велико преселение. Други, с цивилно облекло, тичат от единия до другия край на града, обещават, заплашват, преговарят, запълват с изявления телевизионните новини и вестникарските колони.

Изранените сараевски квартали лижат раните си като котараци след сбиване...



На новите граници между сърби и мюсюлмани, които до вчера воюваха, се създават нови богатства. Малка будка с две маси и каса бира на най-високите в Европа цени, един ден ще се превърне в луксозен хотел. Онези, които днес продават бензин в пластмасови бутилки от кока-кола, скоро ще станат собственици на вериги от бензиностанции. Парите нямат националност – от руините на довчерашно Сараево се раждат новите ташлихани, опиянени от увлечението да печелят, с търговски връзки и от двете страни, на които е все едно кой е на власт в Сараево, ако не им пречи на бизнеса.

Като гъби след дъжд никнат битаци, безмитни магазини и зони, в които вървят всички валути.

Този нов бизнес дух открива автобусни линии, а скоро ще полетят и самолети между страните, доскоро кръвни врагове.

Мъртвите ще бъдат забравени.

Живите, които са изгубили очи, ръце, крака и надежда – ще просят милостиня пред джамиите и останалите църкви, както и след предишните войни...



Какво е, всъщност, писането, ако не молитва за любов? Внасяне ред в хаоса, който ни обкръжава? Да се пише, както калугерите се изповядват на духовния си отец, без остатък, без скриване на нито една тъмна тайна, чувство или зла помисъл. Накрая, да се пише без никаква друга цел, освен истината, която, може би, носи спасение, без мисъл, че това ще се отпечата някога, без каквото и да било желание за издател, който и да било, и без пресмятане на успех или неуспех; в края на краищата – без подписване на този ръкопис, точно както най-големите иконописци не се подписвали под своите произведения.

С хиляди напечатани страници зад себе си, тук, в Хилендар, сричам ли сричам първите букви като остарял безкнижник.