Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи?

(Коментари под темата "Писмено пълномощно от търговец")

On 25. януари '14 at 3:31 Ренета Т. Стоянова said:

А възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи и други книжа? Например - да упълномощи една или повече агенции за преводи и легализации, за които превежда, да го подписват, за да не се разкарва до офисите им всеки път, когато преведе някакъв документ, а и за да се улесни работата му по превод на документи за агенции от други градове? Знаете ли колко е неудобна сегашната практика? Агенцията изпраща по имейла сканирано копие на документа, преводачът го получава у дома си и го превежда, после изпраща превода пак по имейла. Дотук добре. Но после става сложно. Преводачът трябва да отиде в офиса на агенцията да се подпише под извършения превод. Там, в офиса, мениджърът разпечатва превода на фирмена бланка и му поставя фирмен печат. От преводача се иска само да постави подписа си. Ако може да не се разкарват преводачите само заради един подпис...

Отговор

On 26. януари '14 at 12:10 piliph said:

Здравейте! Първо, питането е извън темата - тя касае търговецът да дава пълномощното, а Вие питате преводачът (който може да не е търговец) да го дава; темата касае формата на пълномощното, а Вие питате дали въобще може да се дава. Второ, питането е в област, в която не съм задълбавал.

На първо четене мисля, че не би могло да бъде дадено пълномощно. Пълномощното е фигура, не която дава право някой да се подпише вместо другиго, а напротив, някой се подписва сам, посочва своето име и че действа от името на другиго. Представителят изявява своя воля. Представителството служи за извършване на сделки и други правни действия (упражняване на права, пораждане на задължения), които не са строго лични. В случая обаче се касае по-скоро за едно строго лично заявление. Идеята на подписването на документа от преводача е, че той поема отговорност за верността на превода (чл. 18 ал. 2 Прав. за легализ....). Доколкото не е безразлично кой е проверил документа, не би трябвало и да може да се подписва от друго лице, което да задължава своя упълномощител. Странично има и углавноправен аспект - изготвянето на неверен документ е престъпление, а наказание се налага за лични действия, така че, за да се носи отговорност, е необходимо документът да е подписан от действителния преводач. Освен това, преводачът удостоверява, не че преводът отговаря на някакъв другоезичен текст, а именно на скрепения с превода оригинал (т.е. преводачът трябва да види оригинала, а не сканинг). (Доколкото си спомням, Таков изключваше от представителството всякакви удостоверителни изявления.) По същата причина не може някой да удостоверява, че преводът е извършен от другиго. Накрая, ако имахме упълномощаване, щеше да е необходимо към всеки превод да се прилага екземпляр от пълномощното.

Ако имате предвид само някой технически да полага чужд подпис, това може да е престъпление.

Принципно мислим вариант е да се полага електронен подпис, като се капсуловат оригиналът и преводът в един документ, но не знам дали МВнР е фактически/технически дорасло за това, а и ще има проблем, ако самият оригинал не е в електронен вид.

Друг вариант е някой да подписва преводите от и със своето име, като истинският преводач не се афишира. Т.е. първият преводач ще извършва проектопревод, който този някой ще проверява, заверява и ще носи самостоятелна отговорност. Този някой обаче следва да отговаря на изискванията за преводач + да е склонен да се довери и да носи отговорност заради първия.

Трети вариант е фирмата да даде на преводача файл с антетка, преводачът да разпечатва документа и да го подписва, след което да го изпраща с куриер (или разносвач на фирмата, съседско хлапе...) на фирмата, където да го подпечатват.