december 2012 Archives


06.12.2012 г.

ДО:
Г-ЖА В. ДЕЧЕВА,
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „АОГ"
ДИРЕКЦИЯ „КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ"
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА
ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Относно: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи

УВАЖАЕМА Г-ЖО ДЕЧЕВА,

С Писмо изх. № КОА-21-00-165 от 26.11.2012 ме уведомявате, че прекратявате договора ми за извършване на официални преводи, считано от 01.01.2013 г. поради въвеждане със Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на „нови изисквания за условията, при които МВнР може да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (Правилника) и че ако желая да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи", мога да отправя „предложение чрез „Приемна" на МВнР, към което да бъдат приложени всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на Министерство на външните работи".

Разгледах внимателно изпратеното от Вас писмо, което на пръв поглед оставя впечатление, че без договор с МВнР на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника няма да имам право да извършвам никакви преводи на документи. Моля, обърнете внимание, че в продължение на повече от шест месеца след издаване на Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. все още липсва пълна яснота по въпроса за какво точно се сключва този договор. Очакванията ми, че ще получа ясни и недвусмислени разяснения в писмото за прекратяване на договорните ми отношения с МВнР, датиращи от 1994 г., не се оправдаха.

Все още очаквам ясно и недвусмислено изявление от страна на МВнР, че прекратяването на договорните ми отношения с МВнР не означава по никакъв начин, че губя право да извършвам преводи на официални документи за всичките си останали клиенти, поради следните основания:

1. Цитираната в писмото Ви Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на МВнР е отправена към служителите от администрацията на МВнР, видно от Определение № 13174/23.10.2012 на Върховния административен съд:

„Заповедта на министъра представлява вътрешно-служебен акт насочен към организиране на работата на администрацията на министерството на външните работи".

Тази заповед няма отношение към дейността на моята фирма. В заповедта става дума за възлагане с договор извършването на официални преводи, необходими „за нуждите на консулското обслужване в МВнР", видно от т. 1 на същата:

„Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството но външните работи".

Обаче уточнението, че официалните преводи са само „за нуждите на консулското обслужване в МВнР" липсва в текста на проекта за типов договор. Липсва и в заглавието на публикувания „Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи". Това създава впечатлението, че сключването на такъв договор е задължително условие за извършване на всякакъв вид официални преводи.

Впечатлението, че сключването на такъв договор е задължително условие за извършване на всякакъв вид официални преводи, се подкрепя от единствената налична в българското законодателство дефиниция на понятието „официален превод":

Закон за обществените поръчки, Допълнителни разпоредби „§ 1., 16а. „Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи".

Подкрепя се и от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, според която документи на чужд език се представят в Търговския регистър „...заедно със заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

2. Очевидно, сключването на договор е задължително не само за възлагане извършването на официални преводи „за нуждите на консулското обслужване в МВнР", но и за извършване на официални преводи за нужди, които нямат нищо общо с консулското обслужване. Прякото основание за сключването на договора е алинея 2 на чл. 2а от Правилника, която гласи:

„(2) Министерството на външните работи, респективно отдел „Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Членуваната форма на думата „преводи" в алинея 2 („преводите") показва, че понятието вече е използвано поне веднъж, в случая - в алинея 1 на същия член 2а:

„Чл. 2а(1) Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи"

Алинея 1 на чл. 2а ясно указва, че държавата в лицето на МВнР има пълен монопол върху извършването на преводи на документи и други книжа в цялата страна. Тази алинея 1 на чл. 2а от Правилника противоречи на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България:

„Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива".

Противоречи и на чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България:

„Чл. 18 (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества".

Следователно, преводите на документи и други книжа в страната НЕ СА МОНОПОЛ на държавата и могат да се извършват свободно от преводачи на свободна практика или фирми за преводи, тъй като преводаческата дейност се основава на свободната стопанска инициатива.

Преводаческата дейност не подлежи и на лицензиране, което може да се потвърди след проверка в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност („Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности...") - Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. В този списък (както и в целия закон изобщо) думата „преводи" се споменава само в т. 34а: „Извършване на пощенски парични преводи".

Извършването на официални и неофициални преводи е самостоятелна икономическа дейност, видно от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), код 74.30 „Преводаческа дейност".

В заключение, поради всички гореизложени причини, считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи".

Моля за потвърждение, че изводът ми е правилен.



С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

тел. 052/988-235; моб. 088/8-438-166
e-mail: softis@softisbg.com



Прилагам:
1. Писмо изх. № КОА-21-00-165/26.11.2012 г.
2. Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.
3. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
4. Определение № 13174/23.10.2012 на ВАС
5. Типов договор, както е публикуван на официалния сайт на МВнР към 04.12.2012 г.
6. Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи
7. Закон за обществените поръчки - извлечение (Доп. разп., § 1., 16а.)
8. Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър - извлечение (чл. 7, ал. 3)
9. Конституция на Р. България - извлечение (чл. 18 и чл. 19)
10. ЗОАРАКСД - извлечение (чл. 9 и приложението към чл. 9, ал. 1, т.2)
11. КИД-2008 - извлечение (код 74.30 и код 84.21)

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from december 2012 listed from newest to oldest.

november 2012 is the previous archive.

januar 2013 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.