Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 12:46:40 +0200
Госпожо Омбудсман,
От петнадесет месеца водя безрезултатна кореспонденция с Вашата институция в опит да получа смислен и законообоснован отговор на няколко свои въпроса, които първоначално бяха само два, но с течение на времето броят им нарасна. Както Ви уведомявах нееднократно, включително и с последното си писмо до Вас от 28.11.2016 г., молбата ми до Вас да получа с Ваше съдействие отговор на въпросите си до г-н Раковски Лашев, не е удовлетворена, а двете писма от г-н Бабов не само че не са отговор на конкретните ми въпроси, а породиха нови.
Освен това, през тези петнадесет месеца Вие ме държахте в неведение относно действията си, които би трябвало да сте предприемали по моята жалба - оскъдната информация, която ми дадохте на два-три пъти изобщо не би могла да бъде доказателство, че наистина сте положили каквото и да било усилие, за да получа конкретен отговор на конкретните си въпроси, а конкретно от г-н Раковски Лашев, не от г-н Бабов или когото и да било друг.
Още преди една година, на 22.12.2015 г., Ви изпратих писмо, в което обясних, защо ми е необходим този отговор. Днес мога да парафразирам написаното от мен преди една година и да го актуализирам.
Вече четири години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (повече от 35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (над 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на Правилника от 1958 г., е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега МВнР не признават това. А понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми.
Според редица съдебни решения обаче Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника), и съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които са ратифицирали Хагската конвенция и имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят от легализация по гл. II, за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е НЕПРИЛОЖИМ.
Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика абсурдно се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (както настоява Вашият предшественик в Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
Поради тези причини още в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас.
За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактика на мълчание. Може би изобщо не Ви трогва това, че вече четири години незаконно се ограничават възможностите да практикувам свободно професията си преводач. Също така, сигурно не Ви прави впечатление и това, че една държавна институция (МВнР) години наред нарушава редица закони, чрез събиране на такси за неприсъствена заверка на подписи на преводачи, нерегламентирано нито от прословутия правилник от 1958 г., нито от Закона за държавните такси. Но какво мога да очаквам, след като и Вашата институция вече десет години също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана.
Вие и Вашите служители обаче имате сигурни и добри заплати, посрещате щастливи Коледата и Новата година и нехаете затова че МВнР ограбва гражданите с незаконна такса, лишава преводачите от законното им право да практикуват свободно професията си и се държи като законодателен орган, разпореждайки създаване на „регистър" на „оторизирани" преводачи (въз основа на липсваща законова разпоредба).
В същото време аз и семейството ми страдаме както от оскъдица и лишения, причинени от гореспоменатите закононарушения, така и от презрителното и високомерно отношение на държавните институции, включително и на Вашата.
Все още не ми е ясно защо не успяхте да удовлетворите нито една от молбите ми през тези петнадесет месеца. Ако не сте в състояние да предприемете стъпки за истинско решаване на жалбата (жалбите) ми, моля просто да ме уведомите за това.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 16:22:27 +0200 (EEST)
The message sent on December 28, 2016 12:46:40 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1482922000.2121.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
december 2016 Archives
Преди четири години, на днешния ден, от ВАП беше извършено едно достойно за съжаление действие - един прокурор се самосезира въз основа на информативно копие от писмо, адресирано от мен до началник отдел АОГ към ДКО в МВнР, и издаде безславната Резолюция 708/2012, която се оказа не просто олицетворение на некомпетентността, а апотеоз на беззаконието.
Няма да се спирам подробно нито на повода на писмото ми (то е публикувано в блога ми), нито на обстоятелствата, довели до издаването на печалната резолюция (тя е обсъждана многократно както от мен, в писмата и статии, публикувани в моя блог, също и в книгата ми „Преводачи и агенции", глава 10, така и от други колеги).
Тук само ще излея разочарованието си от този безумен документ, превърнал се в сламка на удавници - останалите прокурори от ВАП, които са се хванали за него и го стискат с нокти и зъби, само и само да не започнат процедура за отмяна на един още по-безумен акт („нормативен") - правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет през далечната 1958 г.
Всъщност, основната задача и функция на въпросната резолюция беше именно издигане на една висока защитна стена около правилника, която да му осигури още по-мощна отбрана. И преди събитията, настъпили поради неуредиците в преводаческата дейност и грубата намеса на държавата и т. нар. „бизнес" в дейността на една свободна професия, професията на преводача, бяха се чули отделни гласове срещу този правилник, чрез чиито разпоредби относно преводите на документи, МВнР обсебва абсолютно всички преводи на документи в страната. По този начин се засяга професията преводач като цяло.
А това е моята професия, която практикувам от 35 години и която през последните 25 години беше за мен основен източник на приходи за мен и семейството ми. Ето защо с пълно право в края на 2012 г. издигнах гласа си в защита на тази професия.
Мудната по начало прокуратура обаче реагира светкавично - само няколко дена след като получила копието от писмото ми до началника на АОГ, изфабрикува пасквила, наречен Резолюция 708/2012.
Този прокурорски акт възможно най-изкривено представи всичко, което бях засегнал в писмото си до началника на АОГ. И оттогава, когато изпратя до някоя държавна институция въпрос относно правото ми да извършвам преводи на документи, които не подлежат на никаква заверка или легализация от МВнР, съответната институция следва същия модел - абсолютно изопачаване на истината.
Ето един фрапиращ пример от Резолюция 708/2012:
„в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго". В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер."
Това твърдение не е отражение просто на некомпетентността на своя автор, то е нагла инсинуация, погазваща не само юридическите закони, а и законите на логиката, защото поставя каруцата пред коня - правилникът от 1958 г., според него, се явява проекция на спогодби и споразумения с чужди страни, приети и ратифицирани години след приемането му! Или по тази перверзна логика излиза, че правилникът от 1958 г. е проекция на Хагската конвенция за премахване на легализацията, ратифицирана от България през 2001 г.!
И още един бисер на антилогиката, биещ на очи във въпросната резолюция:
„Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"
Значи един незаконосъобразен акт, според горното твърдение, не противоречи на конституцията, ако в „съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"! За правилника обаче съвсем определено се знае, че „е остарял и е неприложим" и че е необходимо „в кратки срокове да бъде отменен" (Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192)). А ако правилникът не противоречеше на законодателството, едва ли щеше да е неприложим и едва ли щеше да е необходимо да бъде отменен.
Резолюция 708/2012 обаче завършва по следния начин:
„По изложените съображения, приемам че липсват основания за по нататъшна намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност и преписката следва да се прекрати."
А фразеологията на това изречение преминава като червена нишка през цялата ми кореспонденция с ВАП в продължение на две години.
