avgust 2012 Archives

The Final Cut


След двайсет и три години открих сред старите си файлове превода на The Final Cut от Роджър Уотърс. Направен малко преди драматичните събития, които промениха живота на всички ни, години наред остана в забвение. Може би сега е моментът да види бял свят и да напомни, че „...Пепел и диаманти, враг и приятел, всички ние ще бъдем равни накрая", когато някой от „малцината" си позволи да нанесе „последния удар"...


ПОСЛЕДНИЯТ УДАР
Реквием за следвоенния блян
от Роджър Уотърс


Следвоенният блян

Кажи ми истината кажи ми защо Христос бе разпнат
Това ли е за което татко умря?
Заради теб ли? Заради мен?
Прекалих ли с гледане на телевизия?
Загaтнато обвинение ли е това в очите ти?
Ако не бяха японците
които са толкова добри в строенето на кораби
доковете по Клайд щяха още да са отворени
и на тях не може да им е прекалено весело
под изгряващото слънце
с всичките им хлапаци извършващи самоубийства
Какво направихме Меги какво направихме
какво направихме с Англия
Ще викаме ли ще крещим ли
"какво стана със следвоенния блян?"
О Меги Меги какво направихме?


Възможните варианти на твоето минало

Те отлитат зад теб, възможните варианти на твоето минало
  Отчасти светлооки и луди
  отчасти наплашени и объркани
Предупреждение към всеки, който още командва
да се загрижи за възможното си бъдеще
В глухи линии макове се сплитат
с товарни вагони намиращи се в очакване
  на идни времена

Помниш ли ме? Какви бяхме преди?
Мислиш ли че трябва да сме по-близки?

Тя стоеше на входа сянка от усмивка
пробягваше по лицето й като евтина хотелска реклама
Студените й очи молеха мъжете в шлифери
за златото в чантите им
  или за нож в гърбовете им
Приближавайки се самоуверено един подаде ръката си
Той каза: "тогава бях още дете,
  сега съм вече мъж"

Помниш ли ме? Какви бяхме преди?
Мислиш ли че трябва да сме по-близки?

Студени и религиозни се бяха заели с нас
Показваха ни как да се чувстваме добре, a ни казваха да се чувстваме зле
със завързани езици и ужасени се научихме как да се молим
сега нашите чувства са дълбоки и студени като глина
и наредените зад нас плакати и знамена
на възможните варианти на нашето минало станаха на дрипи и парцали

Помниш ли ме? Какви бяхме преди?
Мислиш ли че трябва да сме по-близки?


Един от малцината

Ако си един от малцината стъпили на краката си
какво правиш за да свържеш двата края?
Поучавай
Подлудявай ги, натъжавай ги
  карай ги да смятат две и две
Направи ги същите като мен и теб
  нека правят каквото искаш ти
Разсмивай ги, разплаквай ги
  нека лягат и мрат


Завръщането на героя

Боже боже какъв е смисълът
да се мъча да вкарам всички тези малки
  неблагодарници в релсите
Когато бях на тяхната възраст всички светлини угасваха
Нямаше време да хленча и да се мотая без настроение

И точно сега част от мене лети над
дрезден с ангел номер петнайсет
въпреки че никой никога няма да схване след моя
сарказъм лъжата на безнадеждните спомени

Скъпа скъпа бързо ли заспа
Добре
'щото това е единственото време когато мога
  действително да ти говоря
А има нещо което съм заключил
спомен който е твърде болезнен
за да устои на дневна светлина

Когато се завърнахме от война
  плакати и
знамена бяха окачени на всяка врата
Ние танцувахме и пеехме по улицата и
църковните камбани биеха
Но запалени в сърцето ми
в паметта ми все още тлеят
заглъхващите думи на мерача по интеркома


Мечтата на мерача

Спускайки се през облаците
спомените се втурват насреща ми сега
Но в пространството между небесата
и някакво затънтено поле в чужбина
мечтаех аз
мечтаех аз
Сбогом Мекс
Сбогом мамо
След литургията когато ти
 вървиш бавно към колата
а среброто в косата й
 блести в студения ноемврийски въздух
Ти чуваш камбанен звън
и докосваш коприната на ревера си
И докато сълзите напират
 за да приемеш утешението на оркестъра
ти поемаш крехката й ръка
и се хващаш за мечтата

Място за живеене
достатъчно храна
Някъде, където стари герои се тътрят
 предпазливо по улицата
където можеш да говориш високо
за своите съмнения и страхове
и още повече, където никой не изчезва
и няма да чуваш как тяхното стандартно издание
 се блъска във вратата ти
можеш да си починеш и от двете страни на пътя
и маниаци не стрелят
 по музиканти с дистанционно управление
и всеки се уповава на закона
и никой вече не убива деца
И никой вече не убива деца

Нощ подир нощ
въртейки се в главата ми отново и отново
мечтата му до лудост ме докарва
На някакво затънтено поле в чужбина
мерачът тази нощ заспа
Каквото стана стана
Не можем просто да зачеркнем последния му епизод
Не пренебрегвай мечтата му
не пренебрегвай


Параноични очи

Стисни устни и не оставяй щитът да се изплъзне
Затегни бронираната си маска
И ако се опитат да свалят дегизацията ти
 със своите въпроси
можеш да се скриеш скриеш скриеш
зад параноични очи

Нахлузваш си храбро лице и прескачаш да пийнеш по едно
Ухилваш се докато небрежно
се облягаш на бара
Смееш се твърде високо пред остатъка от света
с момчешка компания
Можеш да се скриеш скриеш скриеш
зад вкаменели очи

Ти вярваше в нечии истории за реноме
 късмет и слава
Сега си загубен в мъглата на омекналата от алкохол
 средна възраст
Празните надежди се оказаха на километри
 Твърде високо
И ти се криеш криеш криеш
зад кротки кафяви очи


Махни си мръсните ръце от моята пустиня

Брежнев взе афганистан
Бегин взе бейрут
Галтиери взе Националния ни флаг
а меги по време на обяд един ден
взе крайцер с целия му екипаж
да ги накара да ни върнат флага


Домът „Флетчър"

Заведете всички ваши преждевременно порасли младенци
 Някъде
И им постройте дом  малко място
 на тяхно разположение
Домът флетчър
за неизлечими тирани и царе

И те могат да се показват помежду си всеки ден
по кабелната т.в. мрежа
да се уверяват че още съществуват
Това е единствената връзка която усещат
"дами и господа, приветствайте
 Рейгън и хейг
Мистър бегин и приятел мисис тетчър и пейсли
Мистър брежнев и партия
Призракът на маккарти
Спомените за никсън
И сега добавяйки колорит
 група анонимни латиноамерикански
  елитни касапи"

Очакваха ли те от нас да се отнасяме към тях
 с уважение

Те могат да лъскат медалите си
 и да пресилват усмивките си
И се забавляват за малко с игри
Бум бум, бам бам, лягай убит си

В безопасност под постоянен надзор
 на студеното стъклено око
с любимите си играчки
те ще бъдат добри момичета и момчета
в дома флетчър за колониални
прахосници на чужд живот

Всички ли са вътре?
Прекарвате ли добре?
Сега окончателното решение може да се приложи


Саутхемптънския док

Те дебаркираха през 45-та
И никой не говореше и никой не се усмихваше
Имаше твърде много празни места в редицата
Събрани пред сенътаф(*)
всички се съгласиха с ръка на сърцето
да приберат жертвените ножове
Но сега

Тя стои на саутхемптънския док
и нейната кърпичка
и лятната й рокля прилепват
към мокрото й тяло под дъжда
В тиха безнадежност пръстите
белеят върху хлъзгавия хълбок
Тя храбро маха на момчетата за сбогом пак

И тъмно петно все още се разстила между
неговите плещи
ням остатък от макови полета и гробове
И когато сраженията свършиха
ние разпиляхме каквото те бяха създали
но в дъното на сърцата си
предусетихме последния удар
----------------------------------------------------
(*)Сенътаф - паметник в Лондон на загиналите в двете световни войни британски войници (б. пр.)
----------------------------------------------------


Последният удар

През призмата на рибешкия поглед на замъглени от сълзи очи
аз мога едва да очертая облика
 на този момент
И вече не летя високо в чисти сини небеса
а спирално пропадам към дупката в земята
 където се крия

Ако преодоляваш опасен завой когато караш
и надминаваш всички и мамиш студените
 електронни очи
И ако не те застрелят
 в коридора
набери шифъра, отвори скривалището
и ако съм вътре ще ти кажа
 какво става зад стената

Ей там, един хлапак с големи халюцинации
влюбен в момичета от списания
се чуди дали спиш със своята
 новооткрита вяра
Би ли могъл някой да го обича
или това е само смахнат блян

И ако ти се покажа в лоша светлина
ще ме прегръщаш ли и тази нощ
и ако отворя сърцето си за теб
и ти покажа слабото си място
какво ще направиш
Ще продадеш ли клюките за мен на Ролинг стоун
Ще заминеш ли с децата
и ще ме оставиш сам
и ще се усмихнеш ли за самоуспокоение
докато шепнеш по телефона
Да си събирам ли багажа
или ще ме прибереш у дома

Май че трябва да разкрия голите си чувства
Май че трябва да смъкна завесата
Държах острието с треперещи ръце
готов да направя това но
 точно тогава телефонът иззвъня
Изобщо нямах кураж да си нанеса последен удар


Не сега Джон

Майната му че трябва да продължаваме с тези неща
трябва да се съревноваваме с хитрите японци
Има твърде много домашни огнища запалени
а недостатъчно дървета
Затова майната му
че трябва да ги търпим

Не мога да спра     оставам без работа    оставам без акъл    силиций
Каква бомба         Махни се              ден за плащане     стани хахо
Нервен срив         нужно боцване         голям шаш
Пасва готски        задръж                оо  не
Уцелих бинго!

Разсмивай разплаквай
нека танцуват между редовете
Нека плащат нека остават нека всеки се чувства ОК

Не се'а Джон
трябва да продължим филмовото шоу
Холивуд чака на края на дъгата
Кого го е грижа за смисъла
щом децата го гледат
Така че не сега Джон
трябва да се погрижим за шоуто

Слушай Джон
Трябва да се погрижим за това
Не знам какво ли е то
но то подхожда тук като...
Ела на края на смяната
Ще си тръгнем и ще се нафиркаме
Но сега сега Джон
Трябва да се заема с това

Чакай Джон
дават нещо готино по телевизията
някога четях книги но...
Може да са новини
или някакви други гадости
или пък повтарящи се филми

Майната му че трябва да търпим тези неща
трябва да се състезаваме с хитрите японци
Ненужно е да се безпокоим за виетнамците
трябва да накараме руската мечка да се подчини
е, може би не руската мечка
може би шведската
показахме на Аржентина
Да не отидем да покажем и на онези
Нека се чувстваме твърди
и Меги ще бъде доволна
не-не-не-не-неенее!

S'cusi dove il bar
Σε παρακαλώ, πού είναι τo µπάρ
S'il vou plait ou est le bar
Къде е шибания бар, Джон!


Две слънца залязват

В огледалото виждам как зад мен слънцето се спуска
залязвайки зад мостовете по пътя
и си мисля за всички хубави неща
които сме оставили незавършени
и ме измъчват предчувствия
потвърждават се съмненията
за идващата гибел

Ръждивата тел която задържа тапата
запушваща гнева
поддава
и изведнъж е ден отново
слънцето е на изток
макар че денят е завършил
Две слънца залязват
Мммммммммммм
Може би с човечеството е свършено

Както в момент когато спирачките блокират
и се понасяш към голям камион
в страха си разтягаш замръзналите моменти
и изобщо няма да чуеш ничии гласове
и изобщо няма да видиш ничии лица
не можеш да се уповаваш на закона вече

И когато предното стъкло се стопява
сълзите ми се изпаряват
оставайки само въглен като защита
Накрая аз разбрах
чувствата на малцината
Пепел и диаманти
враг и приятел
всички ние бяхме равни накрая



"The Final Cut"
(c) 1983 Pink Floyd Music Publishers Ltd

Bulgarian translation by Harry Stojan, (c) 1989

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from avgust 2012 listed from newest to oldest.

februar 2012 is the previous archive.

september 2012 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.