november 2012 Archives

Свобода на превода

| 1 Comment | No TrackBacks

Под „свобода на превода" тук нямам пред вид свободния превод, т.е. превода, който не е буквален, а превода, който е свободен като стопанска дейност, т.е, който може да бъде извършван без никакви административни ограничения.

В чл. 19. от Конституцията на Република България се казва:
(1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Ограничения на тази свободна стопанска инициатива Конституцията допуска в следните случаи (чл. 18):
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

Както се вижда съвсем ясно, държавен монопол върху преводите, било то официални или не, държавата не може да установява. Оттук можем да си направим логичния извод, че чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който гласи: "Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи", е в противоречие с Конституцията на Република България!

Следователно, преводите на документи и други книжа в страната НЕ СА МОНОПОЛ на държавата и могат да се извършват свободно от преводачи на свободна практика или фирми за преводи, т.е. преводаческата дейност се основава на свободната стопанска инициатива.

Това, че преводаческата дейност не подлежи и на лицензиране, може да се потвърди след проверка в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност („Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности...") - Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. В този списък (както и в целия закон изобщо) думата „преводи" се споменава само в т. 34а: „Извършване на пощенски парични преводи"!

От казаното по-горе можем да си направим извод, че всички български закони, в които има изисквания за изготвяне на преводи съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, противоречат най-малко на Конституцията на Република България.

Повече от шест месеца си задавам този въпрос. Е, до днес не можах да си отговоря. Обаче в един момент осъзнах за какво: за да бъде използван срещу онези, които се крепят на него!

Правилникът може да е остарял, мухлясал, мумифициран и т.н., но въпреки това може да послужи за нещо. На мен ми послужи за обосновка на сигнал до Комисията за превенция и противодействие на корупцията към МС на РБ:

Администрация, срещу която е сигнала
Министерство на външните работи

Лице, срещу което е сигнал
Николай Младенов

Позиция на лицето, срещу което е сигнал
министър

Приблизителна дата на корупционния акт
31.05.2012 (дд.мм.гггг)

Вид/тип на корупционния акт
Конфликт на интереси

Приблизителна стойност на корупционния акт
над 1000лв.

Описание
Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, "Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи", а съгласно чл. 2а, ал. 2 "Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Министърът на външните работи със Заповед № 95-00-152 / 2012 г. утвърждава проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи. Към тази заповед има приложен Списък на необходимите документи за сключване на договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа, т. 2 от който гласи: "Документ за сертификация по международните европейски стандарти EN 15038 за контрол на качеството на предоставяните услуги (задължителен от 1 юли 2013 г.)."

Цената за сертифициране на една фирма е около 3000 лв (примерна оферта). Ако задължително се сертифицират над 1000 фирми, сумата, която фирмите ще платят за сертифициране е около 3 млн. лв.

Смятам, че задължителното сертифициране на фирмите за преводи се прави под натиска, оказан върху министъра на външните работи от сертифициращите фирми по неизвестен начин. Известно е обаче, че стандартът не е задължителен.

Дали сега компетентните лица, най-накрая, няма да решат, че този правилник трябва да се изхвърли, защото някой се е сетил да го използва по предназначението му?

Единствената официална дефиниция на понятието „официален превод" е дадена в Закона за обществените поръчки и гласи: „Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи". Тази гениална дефиниция включва в себе си дефинираното понятие!

Ако някой млад преводач обаче реши да придобие правото да прави официални преводи и се опита да сключи за тази цел договор с Министерството на външните работи, оттам ще му обяснят, че такъв не се сключва с отделни преводачи, а само с фирми! Както вече споменах в "Терминатор на професията преводач", такъв договор се сключва въз основа на балсамирания правилник от 1958! Тази мумия обаче не е стояла в специален мавзолей, тъй като не е имало нужда. Институцията, която се крепи на него, и от която той се крепи, е неговият мавзолей.

В мавзолея, наречен „Консулски отношения" (КО), Правилникът е мумифициран преди 55 години. И това не е случайно. Пред саркофага на светия Правилник продължават да се кланят всички български държавни и общински учреждения, когато стане дума за превод на документ. Независимо от това как се назовава този превод - официален, заверен, легализиран, сертифициран, лицензиран или Бог знае още как - съответното учреждение, подкрепяно или не от някакъв закон, отдава почит на скрижалите на КО и признава само превод, „направен" от фирма, сключила договор с КО. Ако някой наивен преводач направи превода, без да бъде под крилото на такава фирма, ще разбере, че в България свещеният Правилник на КО е над Закона! Преводачът НЯМА право САМ да поеме отговорност за превода си, въпреки че съгласно чл. 290, ал. 2 от Наказателния кодекс ИМА! Светият Правилник от 1958 е НАД Наказателния кодекс!

Това обожествяване на един идол - Правилника от 1958, обезкуражава всеки трезвомислещ преводач в България. Според нормалната логика би трябвало да се направи заключение, че Наказателният кодекс стои над някакъв вътрешноведомствен правилник, още повече като се има пред вид, че този правилник не се основава на никакъв закон. А да не говорим, че тази мумия-правилник противоречи на още доста закони. Но никой от българските законодатели 22 години не се трогва от това!

Какво да кажем пък за заверката на подписа на преводача? В правилника нищо не се споменава за такова нещо. Дори и в Тарифа № 3 не може да се открие такава „услуга" на КО. Въпреки това, защитени от вездесъщата сянка на правилника, служителите на КО продължават да заверяват подписите на преводачите в тяхно отсъствие, без да знаят автентичен подпис ли заверяват или фалшифициран.

Изводът, до който евентуално може да се достигне, като се вземат пред вид горните факти, е, че зад правилника на КО стоят мощни интереси. Чии? Тук може да се напише една доста обширна студия или многотомен роман. Авторът няма да съм аз. Липсват ми основните сведения, с които могат да разполагат само онези, чиито интереси стоят зад правилника. Омагьосан кръг.

В този омагьосан кръг десетилетия наред се върти професията преводач. Центробежната му сила постепенно изхвърля все повече и повече преводачи. А в центъра на този кръг стабилно си стои правилникът и пародийната дефиниция на „официален превод". Нищо, че преводачите намаляват. Нищо, че преводач не може да сключва договор с КО, за да прави официални преводи. Омагьосаното колело си се върти и сигурно ще се върти до окончателното центрофугиране на професията преводач в България.

Ако не се вземат мерки и този правилник не бъде премахнат, ще настъпи голяма суша в професията преводач: тя ще бъде изстискана като пране в сушилня, смачкана и изплюта. И ютията на неумелите редактори няма да може да изглади смачканите преводи, които ще се появяват след това.

Обаче, този песимистичен сценарий, чийто автори целят единствено печалба на гърба на постоянно сменящи се безгласни и неопитни преводачи, неизбежно е обречен на провал. Алчността заслепява и е лош съветник. Печалбата не може да бъде вечна. И онези, които са я трупали, ще разберат, че тя се е обезценила.

Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имуществото му" (Лука, 12:15).

Унищожителят на професията преводач в България не е човек. Колкото и странно да звучи, това е един бездушен правилник от 1958 г. Благодарение на този правилник, зад който не стои абсолютно никакъв закон (!) един отдел (сега дирекция) на Министерството на външните работи е сложил ръка върху преводите на всички документи и книжа в България (чл. 2а, ал. 1). Механизмът, който задвижва този унищожителен процес, е заложен в същия правилник, според който прословутият отдел "Консулски" (по-нататък: КО) „може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми" (чл. 2а, ал. 2), но не от отделни преводачи! Това абсурдно право, дадено на КО чрез висящия в правното ни пространство правилник, повече от 20 години потиска, обезличава и унищожава професията преводач в България. Стига се дотам, че един известен български съд излиза с определение, в което се изковава терминът „фирма-преводач"!

Този правилник е паролата, с която различни институции в България признават официалните преводи. Като пример можем да посочим разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, според която документи на чужд език се представят в Търговския регистър „...заедно със заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

Тук „превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал.2 от Правилника..." означава превод, отпечатан върху бланка на агенция за преводи, която има договор с КО съгласно споменатата алинея. Обаче преводът няма да е възложен на преводаческата агенция от КО, а от притежателя на документа. Той дори няма понятие кой ще му направи превода, защото носи документа в агенцията за преводи, а там, най-вероятно, не се среща с преводача. Разбира се, подпис на преводач върху превода ще има, но дали посоченият преводач се е подписал собственоръчно, няма как да се знае. Дори министърът на външните работи призна пред Народното събрание: „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата-изпълнител преводач или от студенти".

Щом от толкова високо място се признава съществуването на такава престъпна практика да се използват имената и подписите на едни преводачи, а на практика преводите да се извършват от други (най-вероятно, много по-ниско платени преводачи или аматьори), то реалната картина ще е много по-плачевна.

Години наред, поради липса на законова уредба, преводаческият бранш загива, задушен от случайни и алчни „мениджъри", които навлизат в този бизнес настървени за лесна печалба. Регистрират си фирма, пускат обяви за набиране на преводачи, сключват договор с КО и започват да се рекламират, че били „лицензирани", „оторизирани" или не знам какво още. Успяват да привлекат клиенти с ниски цени, които винаги са за сметка на преводача, който, ако бъде недоволен, се сменя с друг, по-непретенциозен по отношение на заплащането, но, вероятно, и към качеството на превода. Така по-добрите преводачи остават без поръчки и постепенно се ориентират към друга дейност. Евтините и непретенциозни преводачи бързо биват заменяни с други още по-евтини и непретенциозни. Професионализмът остава на заден план.

Ако си професионален преводач и след много години все още си в бранша, за това има няколко обяснения: преводач си с „рядък" език, а ако не, то си успял с чара си да убедиш „мениджърите" на по-голям брой агенции да ти възлагат поръчки и да ти плащат сносно; ако нямаш личен чар, а си се задържал като преводач на широко разпространен език дълги години, това означава, че или си много добър професионалист, или правиш големи компромиси с цената и мизерстваш, или си връзкар и се уреждаш да участваш в различни големи проекти. Сигурно има и редица други обяснения. Вие си знаете.

При всички положения, професионалните преводачи с дълъг стаж са много малко на брой и в списъците на агенциите са представени или символично или изобщо не са представени. Основната маса преводачи, използвани от агенциите за преводи, обикновено са хора, които си изкарват допълнително някой лев с преводи, а основната им работа е съвсем друга. Ако престанат да ги търсят за преводи, няма да умрат от глад.

Причините, които доведоха професията преводач в България до това окаяно състояние, произтичат, на първо място, от споменатия правилник, а след това - от нежеланието на управляващите в България вече 22 години да сложат край на този анахронизъм. Благодарение на този правилник в България все още няма ясна дефиниция на понятието „официален превод" и това е главната причина институциите у нас да се държат като удавници за сламка за този правилник.

От една страна, КО твърди, че не се намесва в бизнеса на преводачите, а от друга - липсващата дефиниция на „официален превод" прави агенциите, сключили договор с КО едва ли не богоизбрани, защото масово се смята, че единствено те са законни и имат право да правят преводи изобщо. Излиза, че един правилник, нямащ никакво правно основание за съществуването си, и една липса на дефиниция що е „официален превод", повече от две десетилетия обуславят развитието (или по-точно: деградацията) на професията преводач в България.

И, което е още по-печално, сега, когато има вероятност този правилник да изчезне от правното ни пространство, хора, представящи се за заинтересовани, се опитват да наложат решение на този проблем чрез доунищожаване на преводачите, които са успели с много труд и нечовешки усилия да оцелеят през времето на този „геноцид" на професията преводач в България. Евентуален закон, непризнаващ квалификация и опит, а изхождащ от презумпцията, че никой не е преводач, докато не издържи някакъв съмнителен изпит пред още по-съмнителна комисия, би бил потвърждение на неприятното ми предчувствие.

За да оцелее професията преводач у нас, е необходима много добра воля от страна на управляващите. Предполагам обаче, че не само аз съм доста скептичен. След като толкова години те не си помръднаха пръста, за да спрат унищожението на тази професия, сега ще ми е много трудно да възприема действията им като добронамерени. Опитите да се омаловажи значението на преводачите, както и опитите преводачите да бъдат доведени до положението на помощен персонал, до безлични и безправни роботи, които само преписват текста от един език на друг, явно не са признак на добра воля. Те са достойни за съжаление. Но именно те са катализаторът, който, в края на краищата, ще предизвика бурна реакция.

Професията преводач в България ще стане уважавана не защото ми се иска, а защото това е належаща необходимост. Независимо от изгубените десетилетия. Независимо от огромните пречки. Независимо от съмненията. Независимо от всичко.

Напоследък (от няколко месеца), макар и плахо, все повече се говори за състоянието на професията преводач в България. Мненията са в изключително широк диапазон, от различни гледни точки и много често са крайни и объркани. Който се интересува, може да се зарови, например, в дискусията във форума към петицията против новите изисквания към преводаческите агенции и, ако бъде в състояние, да си направи собствен извод. Аз лично, след шест месеца, не можах да си направя еднозначен извод. Има ли у нас преводачи или не? Наистина ли тази професия е на изчезване? Защо е толкова непривлекателна? На тези и на още много въпроси, които се завъртяха в главата ми през тези месеци, се опитах да си отговоря, но не успях. В търсене на отговори, попаднах на едно интервю с известния хърватски преводач Томислав Михалич, който отговаря на въпроса „Какво е състоянието на професията преводач в Хърватско днес?"

- Отчайващо, окаяно и мизерно. Общото положение в Хърватско се отразява и на преводаческата дейност. Ние не сме изключение. В какво е главния проблем ли? Ами именно в това, че в тази страна всички се занимават най-вече с онова, от което си нямат понятие. Затова сме в това положение. Е, щом е така, тогава много трудно може да се различи кой всъщност е некадърен. В тази страна, както и навсякъде, състоянието на политиката и икономиката се отразява на всичко останало. Да започнем подред. Политиците ни са некадърни, освен когато трябва да шикалкавят и крадат...(1)

Колко познато, нали? Едно неясно положение, което говори за несигурност, включително и в професията преводач. Мисля, че всеки преводач у нас усеща тази несигурност. Тя се изразява в нестабилния статус на преводача и в объркания пазар на преводаческите услуги. Това ме подсеща за формулировката на статуса на професията преводач в Европейския съюз:

Под статус се разбира предполагаемата стойност на професионалните умения, а не самите умения. Един индивид или група с висок статус в идеалния случай се характеризира с надеждност, престиж, авторитет, по-високо заплащане и степен на професионална изключителност. Когато обаче сигналите за статуса са слаби или объркващи, тези стойности са ниски, резултатът е разстройство на пазара, а добрите преводачи могат да напуснат пазара. Процесът на професионализация може да се разглежда като произвеждане на положителни сигнали за статус, като например такива, че добрите преводачи остават на пазара.(2)

Е, лично аз не усещам положителни сигнали добрите преводачи у нас масово да са останали на пазара, нито пък преводачите у нас да са престижни, авторитетни и високо заплатени. Това, за съжаление, може да се окаже обща тенденция. Например, в една статия за учредителната конференция на Европейската асоциация на съдебните преводачи (EULITA) се казва следното:

Онова, което се оказа общ проблем, е проблемът с лошия статус и авторитет на професията преводач (съдиите и адвокатите гледат на нас общо взето като на помощен персонал), а един случай в Испания граничи с комичното: на колега, който е преводач с английски, съдията се опитал да му нареди да превежда от някакъв друг език, който той не знае, а след неговото несъгласие съдията му наложил административно наказание! ... Общ проблем са и тежките условия на работа - иска се да се работи за даден случай, без никаква подготовка, без запознаване с документацията, сроковете за писмен превод са кратки и нереални, а възраженията на възложителите - чести и строги.(3)

Да, пренебрежителното отношение към преводачите е довело до абсурдните условия, при които работим. Освен в съда, историята се повтаря и пред нотариусите. Отиваме да превеждаме нотариални актове, които никога не сме виждали, нотариусът ни подканя да побързаме, защото чакат следващите клиенти. А замислили ли сте се, че при това претупване може да пострада някой? А при писмените преводи наистина е така - нереално кратки срокове. По този повод мистър Витек казва:

Всъщност, има само два вида работа, която преводачите могат да очакват и с която трябва да свикнат в своята сфера на работа: 1. спешна работа и 2. никаква работа.(4)

__________
(1) Intervju: Tomislav Mihalić (II) , Ranko Čop, 25.05.2009., Kakvo je stanje prevoditeljske struke u Hrvatskoj danas...? - Očaj, jad i bijeda. Naime općenito stanje u Hrvatskoj odražava se i na prevođenje. Uostalom, nismo mi iznimka. U čemu je u Hrvatskoj glavni problem? Pa upravo u tome da se u ovoj zemlji svi bave najviše onim o čemu nemaju pojma. Zato nam jest tako kako nam jest. No, kad je tomu tako, onda je vrlo teško razlučiti tko je u biti nesposoban. U ovoj zemlji, kao i svugdje, stanje u politici i gospodarstvu odražava se na sve ostalo. Pa krenimo redom. Političari su nam nesposobni, osim kada treba "muljati" i krasti.
(2) The Status of the Translation Profession in the European Union (7/2012), стр. 3: Status is understood as the presumed value of expert skills, rather than the skills themselves. An individual or group with high status is ideally attributed trustworthiness, prestige, authority, higher pay and a degree of professional exclusivity. However, when the signals of status are weak or confusing, those values are low, market disorder results, and good translators may leave the market. The process of professionalisation can then be seen as the production of efficient signals of status such that good translators stay in the market.
(3) Janka Doranić, European Legal Interpreters and Translators Association - EULITA , ноември 2010., [...na osnivačkom skupu EULITA-e] Ono što se nametnulo kao zajednički problem je problem lošeg statusa i ugleda struke tumača (suci i odvjetnici na nas uglavnom gledaju kao na pomoćno osoblje), a slučaj iz Španjolske graniči s komičnim. Naime, kolegi koji je tumač za engleski, sudac je pokušao dati nalog da prevodi s nekoga drugog jezika koji on ne zna, a na njegovo protivljenje mu je dao ukor! ... Zajednički i opći problem su također teški uvjeti rada - traži se da se radi ad hoc, bez ikakve pripreme, bez uvida u spis, rokovi za prevođenje su kratki i nerealni, a prigovori naručitelja česti i strogi.
(4) Patenttranslator's Blog, Diary of a Mad Patent Translator (Mr Vitek), Translator's Dementia (TD) - What It Is and How To Recognize the Signs, There are really only two types of work that translators can expect and need to get used to in their line of work: 1. rush work, or 2. no work.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from november 2012 listed from newest to oldest.

oktober 2012 is the previous archive.

december 2012 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.