april 2010 Archives

Изминали са близо два месеца, но просто не знам какво да напиша. Трийсет години от живота ми протекоха под знака на Момо Капор. Неща, събития, преживявания асоциирах с неговите книги, голяма част от които стоят непреведени на рафта до мен. И сигурно няма да успея да ги преведа. Както е казано в "Провинциалист": "Невъзможно е да умилостивиш времето..."

В знак на последна почит към Момо Капор публикувам за пръв път превода си, направен преди пет години, на един негов разказ (Kraj jednog leta, 101 priča, 1980).


    Първо изплува кучето.
    Малко по-късно извадиха мъжа, а жената не се и опитваха да спасят. Не си струваше, беше на прекалено голяма дълбочина, на самото дъно на залива, в малката червена кола. И докато откарваха човека към Дубровник, в общата суматоха съвсем забравиха за кучето.
    По магистралата скоро тръгнаха автомобили. Едни на север, други - на юг. Кучето не знаеше какво да прави: дали да тръгне по следите на господаря си или да остане край потъналата жена? Затова тичаше по пътя около залива, като куцаше и като се връщаше отново на мястото, под което се намираше потъналият автомобил.
    Беше тук и след две седмици. От терасата на „Орсан" добре се виждаше как тича нагоре-надолу, като се пазеше да не го сгазят. Жълто куче на пътя, по който ръми дъжд.
    Собственикът на ресторанта, Нико Гверович, излезе за кой ли път на магистралата и започна да вика кучето. Бедата беше в това, че никой не знаеше името му. Това куче наистина беше абсолютен чужденец в тази страна. Приближаваше се и гледаше Нико от петдесет метра разстояние, но щом той понечеше да тръгне към него, то се обръщаше и се връщаше на онова място, където се прекъсна щастливият му летен филм.
    Сякаш на кучето още не беше ясно какво всъщност се е случило. Преди този завой край залива бяха щастливо трио: мъжът, жената и жълтото куче сред приятния шум на италианската музика от радиото, сред добре познатите миризми на червения автомобил, в който кучето с дни лентяйстваше на задната седалка сред мокри бански костюми, географски карти и нейните разнасящи се аромати. Изведнъж този щастлив уютен дом на колела изчезна напълно: какво прави тя там долу толкова дълго и какви пък са тези човешки шеги, и какви са онези хора, които го викат през дъжда с някакви странни, съвсем непознати гласове? Какво искат от него? Не се ли крие в това някоя нова клопка на това лудо лято и тази луда страна, направена от камънаци, бодливи храсти, солена вода и асфалт?
    Кучето седна след това на задните си крака и започна да ни наблюдава как ядем ризото. Ризотото беше черно. Освен сепия, в него имаше миди, литофаги и скариди. Най-хубавото черно ризото по цялото крайбрежие. Но на нас някак си не ни се ядеше, въпреки че на масата се намираха всички неща, които могат да направят човек за няколко часа щастлив: вино „Поступ", салата от аригула, ръжен хляб, а там долу - дребните кръгчета от дъжда по морската повърхност, на края на още едно лято, през което се промъкнахме благополучно.
    Чувствах се точно като това жълто куче; точно като него и аз не можех да избера накъде да тръгна - между всички онези потънали неща, изгубени безвъзвратно, и онези, които може би ме очакваха някъде. Затова се лутах по цялото крайбрежие и се връщах за кой ли път на същите места: брегът постоянно се променяше с отлитането на лятото от неговата ивица, имаше все повече смачкани автомобили, пръснати стъкла и нечии перли. Заедно с цялата армия отчаяни летовници, устремила се на море, бягайки от собствения си живот, и аз самият се опитвах да открия тайната на това привличане, точно като онова куче, на което нищо не беше ясно.
    Бягаме така от реките, край които сме израсли, замърсени са с отпадни води, а техните брегове, вместо с миди, са осеяни с изрязани консерви и счупени бутилки. Замърсен е въздухът, който дишаме; смог, изпарения от октанов бензин и електроника. Ушите ни са заглушени от трясъка на бутала и изпускателни клапани, дъвчем пилета, които имат вкус на стара хартия, ядем месо, което е пасло химия, миришем цветя без мирис, отглеждани под мътните стъкла на оранжериите. Любовта ни е замърсена от суета, а работата, която вършим - от амбиция. Като меланхолични ларви, преспали през зимата в пашкула на своите навици, се освобождаваме най-сетне от него, измъкваме се бледи и уязвими, голи, и пъплим в съня си към морето, за да се пречистим с неговата шир, с месото на неговите риби, с ароматите на неговата растителност, която още не познава пестицидите.
    Плувах така покрай дълги каменни плажове, на които лежаха голи мъже и жени, точно като розовото месо на мидите в топлия шезлонг на черупките, видях преситени хотелски плажове и как келнери в бяло се навеждат над прецъфтелите гърди на дами, чиято професия е летуването, слизах на пясъка на общи плажове, в горещата лятна бъркотия от крайници и очи, сред изроди и красавици, сред динени кори и разтопен маргарин, там, където почерняваше многолюдния летен народ, и всички тези сцени ми напомняха на старите гравюри, които представят грешниците на брега на чистилището: тяло до тяло, рамо до рамо, а всички очи са обърнати към морската шир.
    Тогава, един ден, като по мълчаливо споразумение, крайбрежието започна да се завръща към себе си, а летният народ събра своите партакеши, играчки, своите палатки и въженца, надуваеми лодки и шарени топки, и лятото се сплеска като надуваем дюшек, на който току-що е изпуснат въздуха. Великият магьосник - септември, с едно движение на вълшебната си пръчица, с едно свое дихание, издуха на север армията от летни поклонници.
    Жълтото куче започна отново да души по магистралата.
    За всяко ново лято казваме, че не е така хубаво като предишното. Душим така потъналите августи, докосваме перилата на каменните стълбища, по които сме седели някога, ризотото губи своя вкус и все по-малко ни се скача надолу с главата, а все по-често скачаме с краката надолу; пред нас е неизвестността и бавно влизаме за последен път в морето - това е последното къпане за тази година - си казваме, и се надяваме това да не е последното къпане изобщо, а след това палим цигара, като отместваме чинията пред себе си; плащаме! - казваме, а Нико Гверович казва: ще платите по-късно!
    И което е най-смешно, много добре знаем, че наистина ще платим за това по-късно, а жълтото куче ни гледа загрижено през дъжда.

Под това заглавие от две години на различни сайтове публикувам следната обява:

„Превеждам от/на сръбски, хърватски и словенски без посредничество на агенции; заклет преводач с 30-годишен опит; издавам фактури."

Понеже на повечето места не мога да публикувам линк към сайта на „Софтис" и ценоразписа си, тук мога да го направя, без някой да ми налага цензура и да изтрива или обявата ми, или само линка, който се опитвам да публикувам, или пък да блокира временно обявата, докато не премахна линка от нея.

По-долу ще намерите линкове към уеб страници с информация, която ви интересува във връзка със споменатата обява:

• Заглавна страница на уеб сайта на „Софтис" на български
• Ценоразпис на преводите без посредник
• Обяснителни бележки към ценоразписа
• Начини на плащане към „Софтис"
• Информация за връзка със „Софтис"
• Информация за Хари Стоянов, заклет преводач и частен преподавател по южнославянски езици

В случай, че тази информация не ви е достатъчна, естествено, можете да се свържете с мен по начин, който предпочетете: имейл, стационарен телефон, мобилен телефон или, евентуално, скайп, като последният начин е най-малко използван от мен.

За пояснение на онези, които не са разбрали изразите „без посредничество на агенции" или „без посредник" ще уточня, че като едноличен търговец и собственик на фирма „Софтис" аз извършвам лично преводите от и на гореспоменатите езици и не използвам услуги на други преводачи. Освен това, както сте видели или ще видите на заглавната уеб страница на български, предлагам отстъпка за директни клиенти, която, както е посочено в обяснителни бележки към ценоразписа, се реализира чрез прилагане на цената от първа група (за неспециализирани преводи), независимо от това, дали преводът е на текст, в който се използва терминология (медицинска, техническа, икономическа, юридическа и др.). Ако случайно терминът „директни клиенти" не ви е познат, ще уточня, че под него разбирам всички клиенти, които не са агенции за преводи.

Уточнението, че издавам фактури правя по простата причина, че в България издаването на платежен документ по подразбиране се пренебрегва и много често по-евтините преводи излизат по-скъпо, понеже няма как да се отчетат като разход.

В случай, че се обърнете към мен по някой от гореспоменатите начини, най-настоятелно ви моля да ми предоставите възможно по-пълна информация за естеството на превода (тематика, обем, срок) или причината за писмото или обаждането (напр. предложение за сътрудничество, проучване на условията на услугите ми и т.н.) и сведения за вас като клиенти (име, професия, местоположение), за да се убедя, че имейлът или обаждането наистина се отнася за работа, а не е спам (нежелана поща или обаждане). При изпращане на имейл за пръв път, моля не прикрепвайте файлове, а само опишете повода, по който се обръщате към мен (конкретен превод, необходимост от дълготрайно сътрудничество и т.н.). Що се отнася до вашите имейли, нямам изискване да пишете на кирилица, но ако използвате кирилица, моля, уверете се, че писмото ви е кодирано в Unicode (UTF-8). В противен случай, може да се окаже, че сте писали напразно:) На писма, които не са на Unicode (UTF-8) кирилица или на латиница, може и да не отговоря само по простата причина, че такива имейли понякога стигат до мен или пълни с въпросителни знаци вместо букви, или напълно празни - на мястото на кирилицата няма нищо, или с подобен текст:

> >> Р--дравей,
> >> това е текстът. Ще чакам да ми пишеш.
> >> Поздрави!

И накрая, ако желаете да използвате услугите ми, моля, забравете за предубежденията си към преводачите, които не са агенции. Именно ние извършваме преводите - със своя труд, усърдие и професионализъм.

По-долу помествам един материал, който открих в архива си. Датирам го около 1980 година. Не го цензурирам, макар че в него се говори за "едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество":) Никой не е идеален, а присъщо ни е да живеем постоянно в заблуда.

    Езикът на далечното бъдеще! Това е задача с безброй неизвестни. Кой може да предвиди как ще се развият земните езици? Едно е сигурно: бъдещето е на големите езици. А още по-нататък човечеството ще има нужда от единен общочовешки език. До него ще се стигне по естествен път, като се преминат стотици, дори хиляди етапи на развитие.
    Тази тема е доста деликатна, заради бедната почва, в която виреят фактите за бъдещето.
    Демократизацията на историческия процес позволи да се появят много нови писмени езици, а също и да се еманципират някои непризнавани преди езици. Това е едната страна на развитието на езиците в света: увеличаване на броя им, т.е. засилена езикова диференциация. Другата страна на езиковото развитие в световен мащаб е засилването на сближаването на езиците, на първо място в областта на лексиката - един сложен процес, който укрепва все повече в световните езици. Сложността му се състои в естествения пуристичен отпор от страна на всеки народ или нация срещу новите интернационални термини, названия и др., но и в лекото им понякога възприемане, независимо от какъв произход са. А бъдещето все повече ще ражда нови и нови понятия, които благодарение на съвършените средства за комуникация и информация ще се предават от език в език под формата на калки или общи нови интернационални думи. Тези интернационални думи, а и досегашните (повечето от латино-гръцки произход) са основата на една много по-обширна от съвременната ни интернационална лексика, която от своя страна, естествено, ще спомага все повече за сближаването на езиците.
    Можем ли да говорим за хегемонна роля на един голям език, както сега се смята за английски и руски? Не е за пренебрегване политическия фактор, но както знаем, езиците се говорят от дадените нации, взети в цялостност, а не са достояние на една класа или прослойка. Известно ни е, че само жаргонът може да има такава ограничена комуникативна роля. Разбира се, в много отношения в днешно време английският и руският са нещо като символи на двете световни системи. Но не бива да се пренебрегва и това, че съществуват и няколко други големи езика, като испански, португалски, китайски, хинди, арабски. Популярност са придобили и някои изкуствени езици, като есперанто, интерлингва и др. Този последен факт ни навежда на мисълта, че развитието на техниката, най-вече на кибернетиката, би спомогнало за създаването на един общочовешки език, изграден по изкуствен път въз основа на досегашния прогресивен и изобщо положителен лингвистичен опит.
    Тук бихме могли да оспорим такова мнение с твърдението, че такава техника ще подпомогне преводаческата дейност, с което обединяването на езиците ще изгубва своята актуалност, макар и не съвсем. Защото закономерният естествен процес на развитие на езиците в света не може да се спре по такъв начин. А и дори да бъде създаден изкуствен общочовешки език, върху него ще започнат да действат диференциращи фактори, които действат и сега във всеки общонационален език, а в някои по-големи спомагат за появата на т.нар. варианти. Тук няма да разглеждам въпроса за вариантите, но ще спомена този факт като доказателство на теза, която оспорва изкуственото форсиране на езиково обединение на човечеството.
    Дори и при по-високо интелектуално развитие, едно изкуствено налагане на нов и не добре познат език на цялото човечество (или на по-голямата част от него, ако този език не е изкуствен, а някой от т.нар. големи езици), ще бъде във вреда на световната цивилизация. А пък и това не може да се случи в едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество. Разрешаването на националните въпроси, а по този начин и на езиковите по най-демократичен път няма да бъде изоставено в началото на комунистическото изграждане. Достатъчно красноречиво доказателство за това е езиковата демокрация в Съветския съюз, Чехословакия, Югославия. Единствено на родния си език човек може да твори най-пълноценно културни ценности.
    Изучаването на чужди езици също спомага за сближаването на народите и езиците. Билингвизмът разширява обхвата си - все повече хора по света говорят като родни два езика, а някои - три и повече. Полиглотите вече не са рядкост. Все повече се увеличава езиковата култура на човечеството. Това ще продължава с още по-бързи темпове и още по-голям размах и в бъдеще: ще се стигне до там, че всички хора на планетата ще учат поне по един чужд език; още по-нататък, човечеството ще стане билингвистично, макар и говорещо по два различни езика в различни области на земното кълбо. Но по този начин общите говорими езици ще намаляват броя си. Полиглотите не само че няма да бъдат рядкост, но ще станат съвсем нормално явление. Езиковата култура ще бъде на изключително високо ниво. В този процес ще играят, както казах вече, най-голяма роля т.нар. големи езици, но изобщо не са за пренебрегване и популярните езици: били те изкуствени, били те древни и мъртви, като старогръцки, латински, славянски.
    Ако се докаже, че човечеството е тръгнало по своя милионогодишен път от един извор на живота - от една първична родина (протопатрия), ще се види диалектиката на езиковото развитие. Наистина, ако се проследи пътят на това развитие (доколкото имаме, разбира се, възможност), ще се открие закономерността на естествения човешки стремеж към единен език.
    Езикът е единственото средство за комуникация между хората, и човечеството, дори и да не произлиза от една прародина, се стреми към единство и в езика. Онази шепа от бивши човеци, стремяща се към спиране на прогреса на цивилизацията, може да предизвика световна катастрофа, но по-вероятно е смазването й от милиардната маса. Човешкият разум винаги се е стремял към съвършенството, а това е хармонията на прогреса и мира, висшата и възходящо развиваща се комунистическа цивилизация.
    Дали ще се стигне до един човешки език, сега не сме в състояние да кажем. Защо? Защото човечеството няма вечно да живее в затворения кръг на Майка Земя, колкото и място да има на нея. Космическите пространства ще станат още една пречка за универсализирането на човешкия език. Защото езикът на хората не може да бъде заменен от електронните сигнали на компютрите. Човекът ще запази своята хуманна същност и през хилядолетията. Той ще има нужда от пряк контакт със себеподобните си, а колкото и комично да зазвучи, този контакт, особено в интимни отношения, трудно ще бъде заменен от компютрите. Топлият човешки глас, нежните думи, звучната реч, мелодията на езика - как ще бъде заменена тази красота с електронни или някакви подобни комуникативни сигнали? А и да се абстрахираме от чисто хуманната страна на въпроса, ще трябва да погледнем и по-делово - в обществените отношения езиковата комуникация е неизбежна.
    Единствената по-висша известна ни форма на комуникация, заместваща евентуално езика, но не поне засега - това е телепатията. Един проблем, недостатъчно познат на науката и недостатъчно изследван. На сегашното ниво на познание е трудно да се говори освен във фантастичен или поне научно-фантастичен план по този въпрос. Но сигурен съм, че и телепатията не би могла да замести напълно езика, тъй като има ограничен радиус на действие и при средствата за масова информация е почти неприложима. В тесен кръг на приятели и семейство телепатията би могла да играе някаква роля, но може да довежда и до недоразумения с умението на събеседниците да „четат" взаимно мислите си. Как би могъл в този случай човек, ако има други задължения, да се абстрахира от чуждите мисли или да не пречи на другите с мислите си? Кой може да не мисли! Във всеки момент, когато е буден, човек, дори и несъзнателно, е ангажиран с някакви мисли. И представете си, че дори и най-незначителните мисли се излъчват и приемат, смесват се с други като емисии на различни радиостанции. Неприятно, нали? Човек няма да има минутка спокойствие. А и кой знае до какви усложнения може да се стигне.
    Друг въпрос е насочената и ръководена телепатия. Но никой не може да твърди, че ще се стигне именно до нея и езикът ще си загуби значението като комуникативно средство. Естествено, тогава би могло да бъдат изградени ретранслационни и усилвателни станции за насочване и ръководене на телепатичната дейност на хората. Всеки тогава може да има индивидуален портативен телепат-апарат, който, ако бъде голям, да речем, като ръчен часовник, може да замени изцяло езика, дори и за най-интимни нужди. Още по-добре. Но това е забавна фантастика. Ако в онова бъдеще, когато се премине само към телепатична комуникация, някой хване телепатично излъчване на казаното тук от мен от някоя станция за масова информация, нека не се присмива на примитивните ми разсъждения. Той ще бъде човек на нова епоха, зает от съвсем други (макар и човешки) мисли. А мен сега ме занимава мисълта за езика на далечното за мене и моите съвременници бъдеще.
    Всеки човешки език се развива и след петдесет-сто години вече се чувства разлика, особено в говоримия език. Някои думи променят значението си, други го разширяват, трети - стесняват, четвърти изобщо се изоставят, т.е. стават архаизми. Освен това, в употреба навлизат много нови думи - т.нар. неологизми. Също така се наблюдава и влияние от страна на един, няколко или много чужди езици. Езиковото родство в рамките на езиковите семейства, общности и съюзи, езиковите съюзи на неродствени езици (какъвто е, например, Балканският езиков съюз), също е един неоспорим факт, който не трябва да се пренебрегва, и като го вземем пред вид, откриваме още един фактор, спомагащ за сближаването на езиците.
    Доста голям интерес представляват езиковите съюзи между езици от общ регион или далечно родствени помежду си. Такъв типичен пример представлява Балканският езиков съюз. Характерно за него е, че включва езици от четири клона на Индоевропейската езикова общност - албанския, гръцкия, славянския (с най-типичен представител български и новия южнославянски книжовен език - македонския) и романския (с представител румънски). Може да се каже, че този съюз по-скоро е диалектен, тъй като много от особеностите му се избягват от книжовните езици изкуствено.
    Разгледан по-широко, Балканският езиков съюз може евентуално да включи още няколко езика, като се спори. Най-близък е сърбохърватският, а езици като турски, унгарски, словенски и арменски някои учени наричат условно-балкански. Други степенуват тези езици заедно с типично балканските по следния начин: от първа степен балкански езици са български (и македонски), албански и румънски (с наличието на задпоставена членна форма), от втора степен: сърбохърватски и гръцки (с липса на задпоставен член или на членна форма) и от трета степен: турски (не притежаващ никакви балкански черти, но дал на балканските езици богат общ лексикален фонд), словенски, унгарски и арменски.
    С какво предизвиква интереса Балканският езиков съюз, за да го свържем с разглеждания въпрос? На първо място това, че обединява неродствени езици (по-скоро далечно родствени). Виждаме един естествен нагледен пример за една първична степен на сближаване на езици във всички нива: фонетика, лексика, фразеология, морфология, синтаксис, в цялостната структура на езиците. А това е много важно, защото сближаването на езиците в света не може да се осъществи пълноценно и цялостно, ако се осъществява само в една област, на едно ниво, да речем - в лексиката. Богатството на даден език е не само в речника, а изобщо във всички изразни средства и възможности за изразяване. И съвсем не значи, че ако някой език прави заемки от друг в някоя област, то той е по-беден. Истината е, че този език, който търси по-съвършени изразни средства и ги намира дори и чрез заемане, е по-богат от всеки крайно консервативен, затворен език. Да вземем за пример английския. Разбира се, в съвременния етап той вече е успял да стане една доста затворена система (става дума за книжовния език, който почти не е отразил развитието на говоримия език от няколко века насам). Но не само английският се е обогатил по такъв начин. Можем да вземем за пример румънски, албански, дори и български. Чистотата на езика е отделен въпрос и няма да бъде разгледан тук, тъй като (обективно погледнато) воюването упорито и консервативно за някаква относителна чистота на езика всъщност е задържане на общия исторически (следователно невъзвратим) процес на постепенно сближаване между езиците в света. Разбира се, далеч съм от мисълта да споря с радетелите за чист език, тъй като трябва отчасти да споря и със самия себе си, а пък колко чист е специално нашият език - това нека кажат етимолозите и историците на езика.
    В света има множество по-малки и по-големи центрове на сближаване на езиците, които можем да сравним с множество камъни, хвърлени във вода, имащи различна големина. Камъните представляват, образно казано, обединяващите звена в езиковите съюзи и общности и са хвърлени по-рано или по-късно. Кръговете около тях постепенно се отдалечават и затихват, някои се сблъскват, преливат и сливат с други. Това означава, че особеностите, които сближават даден брой езици, отдалечавайки се от центъра, постепенно намаляват и отслабват силата си (т.е. имат все по-малка фреквенция, квантитет и квалитет, което значи, че последните са обратно пропорционални на разстоянието, делящо ги от обединителния център). В същото време, едни и същи особености могат да бъдат познати и характерни за два или повече центъра, появили се в различно време или едновременно. За пример можем да вземем индоевропейската езикова общност, славянското езиково семейство, балканския езиков съюз, тюркската езикова общност. Нагледно преливането между особеностите може да се изрази по следния начин:

Легенда: ИЕ - индоевропейска езикова общност С - славянско езиково семейство Б - балкански езиков съюз Т - тюркска езикова общност

    Но това е само една малка част от действителното положение. Могат да участват още много центрове, чиито кръгове се преплитат. Интересно е, ако се направи карта на земното кълбо, върху която бъдат нанесени обединителните центрове на езиците. Но най-главният обединителен център е самият човек, който не може да съществува, без да общува със себеподобните си, единствени на Земята (поне засега) разумни същества. За Вселената не смея да кажа нищо, тъй като мога да се отклоня доста от въпроса.
    Размишлявайки върху така поставения проблем с различните обединителни езикови центрове, можем да стигнем до извода, че на сегашния етап от световното езиково развитие тези центрове са по-скоро и на различни нива: диалектно, езиково, съюзно, семейно, общностно. Например (както вече споменах), балканският езиков съюз е най-вече на диалектно ниво, славянското езиково семейство (а и другите езикови семейства) се разглеждат на диалектно и езиково ниво; на езиково ниво са класификациите на езиците в съюзи, семейства и общности; балтославянски и индоирански се разглеждат на съюзно ниво; кентум и сатем групите в индоевропейската общност се разглежда на семейно ниво, а цялостно езиците, диалектите, семействата и съюзите се включват в езикови общности. Някои езици биват разглеждани регионално, без да са включени в една общност, съюз или семейство, или в един регион има няколко езикови семейства, съюзи или общности. Пример за последните са, да речем, африканските езици, а за предходните - езиците на североамериакнските индианци.
    От всичко това следва, че и сближаването на различните езици става на различни нива, като се вземат пред вид обединителните центрове. От друга страна, както вече споменах, факторите за сближаване на езиците зависят и от съвременното състояние на техниката, т.е. от научно-техническата революция, станала сама фактор, играещ роля в обединяването на езиците и националните култури в единна земна цивилизация.
    В съвременната епоха темповете на развитие на езиците - на сближаването им и дивергентните процеси в тях и между тях - все повече се ускоряват. За това спомагат извънезиковите фактори и катализатори. Модернизацията на човешкото битие си казва думата и в езиковата област. Книжовните езици се отърсват от примитивизма, обогатяват се с нови и нови изразни средства, усъвършенстват се, черпейки не само от националното си богатство, но и от фонда на световната цивилизация. Изолация между народите на нашата планета вече не е възможна. Човечеството никога не е било по-обединено от днес, никога преди то не е имало по-благоприятни условия за културен и езиков обмен, който се осъществява вследствие на засилените политически, икономически и духовни връзки между народите на Земята. И този обмен се засилва със задълбочаването на многостранните интернационални контакти. Няма държава на нашата планета, където да не се изучават чужди езици. Това спомага за натрупване на положителен лингвистичен опит и усет у земните жители.

или
Може ли преводачът да направи компромис?

Словенският израз „cestni prevozi blaga" [céstni prevòzi blagá] на български означава „превоз на стоки по шосе". Но кой ли в България ще се впечатли от това? Мнозина ще се отнесат безразлично и ще кажат: „Ами че какво от това?" или „Че какво ме интересува?", или просто ще свият рамене. Много малко хора у нас се интересуват от словенски език, а още по-малко го знаят или са преводачи от и на словенски. Оттук някой може да си направи извод, че този израз има много малко значение в България и че е само в компетенциите на преводачите.

Оказва се обаче, че това не е точно така. Използването на този израз е ключова дума за връщане на ДДС в Словения. Не съм юрист и не съм запознат в подробности със словенския закон за ДДС, но явно ДДС се връща в случай на доставка на стоки с превоз по шосе или поне и в този случай. Предполагам, че някой юрист, запознат със словенския закон за ДДС (ZDDV-1) и по-конкретно с чл. 74, ще може да уточни този факт. Аз обаче ще приема, че за връщане на ДДС в Словения на транспортна фирма, която няма седалище в Словения (в това число и българска фирма) е необходимо тази фирма да представи удостоверение за регистрация по съответния закон за ДДС в съответната страна (в случая - България), в което да се посочва дейността, за която тя има право да си получи обратно платения ДДС. Следователно, тази фирма трябва да извършва според това удостоверение транспортна дейност, при която доставя стоките по шосе, т.е. с автомобили, а не с да речем с влак. Тези разсъждения може да са глупави или погрешни, понеже не съм специалист по словенско данъчно право, но на практика се оказва, че съм прав.

Години наред получавам за превод на словенски удостоверения от НАП (преди това от данъчните дирекции), в които дейността на фирмите е или само „транспорт" или „международен транспорт". Отначало всичко си вървеше гладко, аз превеждах дейността според написаното на български и клиентите бяха доволни. В един момент започнаха да се появяват странни изисквания, че на мястото например на „международен транспорт" в превода на словенски трябвало да пише „cestni prevozi blaga". Аз реагирах спонтанно и казвах: „Ама това не означава международен транспорт!", което учудваше клиентите ми и те отговаряха: „Ами от Словения така го искат..." Следваха две решения на този случай. Най-простото за мен беше да им откажа превода и те да си тръгнат разочаровани, а може би и ядосани, защото трудно се намира преводач със словенски. Другото решение беше клиентът на свой риск да се съгласи да преведа удостоверението така както е написано, т.е. в дейността да пише „транспорт" или „международен транспорт". Обаче явно има и трето решение: клиентът отива в някоя агенция за преводи и там му го правят така както желае. Ако нямат преводач със словенски, който да се съгласи да промени текста на словенски, независимо че се подписва под декларация за верността на превода, агенцията намира преводач по обява, използва му превода, а евентуално и подписа, като на мястото на „транспорт" или „международен транспорт" на словенски вмъква прословутия израз „cestni prevozi blaga". И това продължава години. Сумите, върнати с тези, меко казано, некоректно преведени удостоверения, не са ми известни. Те могат да бъдат изчислени само от словенските данъчни органи. Аз само мога да предполагам, че не са малки. На тази мисъл ме наведе гневната реакция на един собственик на агенция за преводи от София, който, след като му направих превод на едно такова удостоверение и му го изпратих по електронната поща, се „сети", че клиентът му искал на мястото на „международен транспорт" да стои „cestni prevozi blaga" и аз му отказах да направя тази „корекция". Той направо ми заяви, че няма да ми плати за превода. Вероятно изтърва солидна комисионна за „услугата". Година и половина по-късно, пак от София, от друга агенция, получих за превод такова удостоверение, в което дейността на фирмата беше посочена като „товарен автомобилен транспорт"! И нямаше изискване как да се „изписва" дейността.

Глагола „изписва" го взех от едно писмо от българска дъщерна фирма на голяма международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Та в споменатото писмо се казва: „Моля, обърнете внимание, че на словенски език 'международен транспорт' се изписва по следния начин: 'cestni prevozi blaga'". Значи, или някой е заблудил въпросната международна корпорация или датската фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Или?

Ако направим анализ на многократно споменавания по-горе словенски израз, ще се досетим, че думата „международен" отсъства. Във всички славянски езици тази дума се образува по подобен начин, включително и в словенски: mednarodni. За думата „cestni" може и да не се досетим какво означава, ако не сме запознати със словенски или хърватски, съответно с чешки или словашки. Но за човек, който говори славянски език едва ли тази дума ще му прозвучи като „международен". Някои от клиентите ми я четат „честен" и мислят, че означава „частен", и макар заблудени, разбират, че не означава „международен". За думата „prevozi" няма съмнение. За думата „blaga", която е форма на родителен падеж на „blago" с малко въображение можем да се досетим за смисъла й в словенски. В български думата „благо" означава: „всяко нещо, което задоволява нуждите на човека" (Речник на българския език, т. 1, С. 1977, стр. 618, благо... 2.). Но и да не се досетим, че в словенски означава „стока", можем все пак да се усъмним, че и тази дума не означава „международен". Значи, как може на словенски да се изписва „международен транспорт", след като споменатият израз явно не означава това?

За съжаление в българска дъщерна фирма на голямата международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения, не са си направили труда да анализират словенския израз „cestni prevozi blaga". Да не говорим, че не са потърсили услугата на преводач или дори на „преводачка" в Интернет. Аз лично изпробвах „преводачката" на Google и получих следния резултат: „автомобилни превози на товари" (http://translate.google.si/translate_t?hl=sl&ie=UTF-8&text=cestni+prevozi+blaga&sl=sl&tl=bg#). Този превод е напълно достатъчен, за да се разбере какво означава „cestni prevozi blaga".

В споменатото по-горе удостоверение, издадено от ТД на НАП София, където дейността е „товарен автомобилен транспорт", се използва формулировка от Класификацията на икономическите дейности от 2008 год., която е с код 49.41. В словенското съответствие на тази класификация - Стандартната класификация на дейностите, също от 2008 год. и със същия код е „изписано": „cestni tovorni promet" (= товарен транспорт по шосе, т.е. автомобилен товарен транспорт). Съвсем ясно е, че „cestni prevozi blaga" и „cestni tovorni promet" са синонимни изрази. В словенски се използват главно три думи със значение на транспорт: promet, prevoz(i) и transport. В български думата „транспорт" също има синоним: „превоз(и)". Значи можем да разберем, че в словенски се използва друг синоним със значение „транспорт" в израза „cestni tovorni promet". Този израз го споменавам, защото предполагам, че е възможно след известно време изискването как да „се изписва"  дейността на българските транспортни фирми, които кандидатстват за връщане на ДДС от Словения, да бъде именно по този начин. Да се надяваме, че и от всички такива транспортни фирми, а и във всички ТД на НАП този въпрос ще бъде решен според класификацията на икономическите дейности.