november 2014 Archives


Date: Wed, 26 Nov 2014 21:11:31 +0200

До МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Дирекция „Консулски отношения"

consular@mfa.bg

Копие:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"

vap@prb.bg


[Относно:] Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Преди две години Дирекция „Консулски отношения" предприе невиждана масова кампания по прекратяване на договори с фирми и агенции за преводи, които бяха сключени въз основа на чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Ако някой тогава беше запознат с Плана за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, приет от МС на 03.10.2012 г., щеше да си помисли, че тези стъпки са предприети от МВнР, в частност от Д „КО", в изпълнение на т. № 8 от споменатия план (стр. 3), която гласи:

Наименование на услугата:
Изработване на нова, отговаряща на съвременните условия нормативна уредба, уреждащ[а] статута на преводачите в България и преводаческата дейност
Описание на проблема:
Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност.
Мерки за решаване на проблема:
Да се приеме нова нормативна уредба за статута на преводаческата дейност.
Нормативни промени и действия:
Приемане на нормативен акт за статута на преводаческата дейност

За съжаление обаче, обяснението на Д „КО" тогава беше, че била изпълнявала заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи, която няколко месеца по-късно просто беше премълчана и остана в забвение. Моят договор също беше прекратен, но след това реших да не отправям „предложение чрез „Приемна" на Министерство на външните работи", понеже сметнах, че не желая да продължа „дейността във връзка с преводите на официални документи" чрез сключване на договор чл. 2а, ал. 2 от Правилника. Причина за това беше, че както тогава, така и сега „считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи"". Това свое становище изясних в редица писма до вас, а и до други институции.

От вас обаче до ден днешен не съм получил потвърждение, че по никакъв начин не се намесвате в свободната ми дейност на преводач и не ограничавате правото ми да извършвам дейност във връзка с преводи за свои клиенти, на техни официални документи, които изобщо не се заверяват в МВнР. Преди две години, по-точно на 11.12.2012 г., вместо вас ми отговориха от Върховна административна прокуратура със сплашващата Резолюция 708/2012. Прокурорът, автор на тази резолюция, явно не беше чел споменатия План за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, приет от МС на 03.10.2012 г., затова твърденията в резолюцията му звучаха доста нелепо. По-късно към него се присъединиха и други негови колеги, които продължиха да си затварят очите пред очевадните закононарушения, дължащи се на „Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност."

Макар че прокурорите от ВАП, Отдел „Надзор за законност", едва ли бяха останали неосведомени относно идеите за изменение или отмяна на „остарялата нормативна база" в областта на преводаческата дейност, те с абсолютно безразличие ми заявиха в едно свое писмо, че „становището, изготвено от Междуведомствена работна група през 2006г. - 2008г., не е основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност". Това становище, разбира се четири години е било крито в тайна, като се изключи циркулирането на апокрифното „становище на Веселинов", което може да се открие в няколко блога на колеги (напр.: http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/11/05/posting-8-stanovishteto-na-g-n-v-veselinov-ot-2010-g.1017346). Разбира се, ВАП знаеха и за официалното писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. на бившия постоянен секретар на МВнР до Министерски съвет. Предполагам, че във ВАП са имали информация и за друго официално писмо, изх. 12ПР-1149 от октомври 2013 г., от директора на КО до Министерски съвет.

В гореспоменатите писма съвсем ясно се казва, че „Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен" и че „Министерство на външните работи съзнава, че това е една отдавна остаряла правна уредба". Цитират се и изводи от становището на Междуведомствена работна група, работила в периода 2006 г. - 2008 г., ето най-важните:

- „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба"
- „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове"
- „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".

Интересно е, че знаейки всичко това, ВАП упорито настоява, че няма „основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност" (противоречие с действащата нормативна уредба, липса на законово основание за издаване, незаконосъобразна дейност).

Разбира се, не всички държавни институции си затваряха очите пред незаконосъобразноста на Правилника. Омбудсманът на РБ в годишния си доклад за 2013 г. ви обърна внимание (стр. 191-192) „върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България".

На 16.07.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията прие Решение № АКТ-964-16.07.2014, с което „предлага изменяне или отмяна на акт (правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове)", а по-точно (стр. 42):

„Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива;
- да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове;
- да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като се вземат предвид принципите на правото на конкуренция."

След всичко гореизложено смятам, че наистина е крайно време да предприемете необходимите стъпки за прекратяване на незаконосъобразните си практики, оправдавани с чл. 2а от Правилника, а по-конкретно:
- да прекратите привидните договори по чл. 2а от Правилника;
- да преустановите заверката на подписите на преводачите (която изобщо не е регламентирана от никой законов или подзаконов акт);
- да спрете намесата си в свободната преводаческа дейност чрез невярното твърдение, че сте едва ли не регулатор на тази дейност (пак според чл. 2а от Правилника).
- да спрете подкрепата си за нелоялната конкуренция в преводаческия бранш чрез публикуване на списък с агенции за преводи на сайта на МВнР. Тези фирми са посреднически, а не преводачески, те имат съвсем малък персонал, който се състои предимно от служители в офиса, а не от преводачи.

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА


Потвърждения за получаването:

From: Веселина Ананиева
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date:Thu, 27 Nov 2014 08:43:10 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 08:42 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Consular@mfa.bg
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 09:29:45 +0200

Your message was read on Thursday, November 27, 2014 7:29:45 AM UTC.

         mail disposition report attachment (ATT00001)

Final-recipient: RFC822; Consular@mfa.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: 9WRwYIrxuUiDHAfUbmZVag==
X-Display-Name: =?koi8-r?B?5MnSxcvDydEgIuvPztPVzNPLySDP1M7P28XOydEi?=

--------------------------------------------------------------------------------------

From: ВАП поща
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 10:09:19 +0200

Това е разписка за писмото, което изпратихте на
в 26.11.2014 г. 21:11

Тази разписка потвърждава, че съобщението е било показано на компютъра на получателя в 27.11.2014 г. 10:09

         mail disposition report attachment

Final-Recipient: rfc822;softis@softisbg.com
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Илияна Канева
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 16:48:25 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 11:34 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Тодорка Илчова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Fri, 28 Nov 2014 15:54:05 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 16:56 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-automatically; displayed

Синдикат на преводачите? (2)

| No Comments | No TrackBacks

Date: Thu, 20 Nov 2014 00:34:28 +0200

Здравейте,

Пишете, че вицепрезидентът на КНСБ ви уверил, че „няма законова пречка синдикална организация да се сформира на съсловна база". Да, няма такава пречка, защото има съсловни синдикати, но все пак - синдикати.

Ако се замислим какво са синдикатите, ще стигнем до извода, че хора, които не са наемни работници, нямат място в такъв вид организация. Проверих на сайта на КНСБ какви са синдикалните права:

Ето какво, между другото, пише там:

„Основните синдикални права по смисъла на Конвенциите на МОТ са:

1. Право на всички НАЕМНИ РАБОТНИЦИ, без никакви изключения и без каквато и да е разлика да образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези организации.
2. Организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ имат право да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие, без каквато и да е намеса от страна на държавните власти.
3. Организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ имат право да образуват и да се присъединяват към федерации и конфедерации и всяка организация, федерация или конфедерация има право да се присъединява към международни организации на трудещите се.
4. Организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ не могат да бъдат разпускани или дейността им спирана по административен ред.
5. Право на профсъюзните организации на помещения, където да осъществяват дейността си, както и неприкосновеност на кореспонденцията и телефонните разговори.
6. Защита срещу дискриминационни действия при НАЕМАНЕТО на профсъюзни членове на работа.
7. Защита на профсъюзите срещу всякакви действия на вмешателство от страна на РАБОТОДАТЕЛИТЕ.
8. Право на защита на профсъюзните фондове и средства.
9. Право на организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ да водят доброволни колективни преговори за сключване на КОЛЕКТИВНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ с цел уреждане на условията на труд.
10. Право на профсъюзите да осъществяват своята дейност В ПРЕДПРИЯТИЯТА и на работните места.
11. Защита за профсъюзните членове срещу задържане и арест за действия, свързани с упражняване на техните синдикални права.
12. Право на ТРУДЕЩИТЕ СЕ и техните организации на стачни действия за защита на икономическите и социални интереси на работниците."

Подчертаването на термините „наемни работници", „трудещи се" и др. е мое. Международната организация на труда защитава интересите на наемните работници или, както някога по соц време се наричаха „трудещи се". Всички синдикати, членове на МОТ, естествено, не биха нарушили този принцип. А както ви писах преди, повечето преводачи не са наемни работници. Аз, например, съм дори работодател, макар и на членове на семейството си. Сред горепосочените права откриваме „Защита на профсъюзите срещу всякакви действия на вмешателство от страна на работодателите". Значи, много трудно биха се съвместили синдикат, сдружение на професионалисти потенциални работодатели и сдружение на хора със свободна професия.

Това, че в чужбина има някакъв опит за обединяване на преводачите-наемни работници и останалите преводачи, е потвърждение на онова, което ви писах преди: широкоразпространено е схващането, че преводачите са наемни работници на агенциите. По цял свят съществува тази заблуда. Преводачите обаче в 99% от случаите са само имена от списъците на агенциите. Те не са наемни работници и няма основание да членуват в синдикат. Ако могат да се обединят в друг вид сдружение, каквото например са двете сдружения на преводачи у нас, но, разбира се, много по-отворено, няма да има необходимост от опити за създаване на синдикална организация.

Естествено, в една евентуална синдикална организация на преводачи биха членували няколкостотин преводача, наети на трудов договор в различни фирми и учреждения, и ако досега не са сторили това, могат да го направят, наистина без да имат пречки от юридически характер.

Поздрав,
Хари

Синдикат на преводачите?

| No Comments | No TrackBacks

Това е имейл, който изпратих по повод идеята за създаване на синдикат на преводачите.

Здравейте,

Казвам се Хари Стоянов, специалист съм по сърбохърватски и съм преводач от 35 години. Не членувам в никаква браншова организация. Собственик съм на фирма за преводи (не агенция). Колежката Илка Енчева беше така добра да ми препрати вашето съобщение във връзка с идеята за учредяване на синдикална организация на преводачите. На сайта на КНСБ (проследих дадения от вас линк) пише следното:

„Решение за създаване на Синдикална организация могат да вземат единствено, самостоятелно и доброволно дееспособни физически лица, работници и /или/ служители, които провеждат учредително събрание, при наличие на най-малко 3 /трима учредители".

Това означава, че в синдикат могат да участват единствено наемни работници. Обаче по-голямата част (да не кажа преобладаващото мнозинство) от преводачите не са наемни работници като преводачи, а имат някаква друга професия (напр., преподаватели, учители и т.н.), собственици са на фирми или агенции за преводи или са преводачи на свободна практика. Първата категория преводачи биха могли да членуват в синдикат, свързан с основната им професия. Собствениците на фирми и свободно практикуващите (които са регистрирани в Агенцията по вписванията) не са наемни работници. Те биха могли да членуват в професионално сдружение, но не и в синдикат. Това ме навежда на мисълта, че трудно един синдикат на преводачите би привлякъл голяма членска маса и би имал достатъчно представителна роля сред нашето съсловие.

Предполагам, че идеята за синдикат се е породила от широкоразпространеното схващане, че преводачите са наемници на агенциите. Това просто не може да бъде вярно, поради следната причина: повечето преводачи не са на трудов договор (т.е., не са персонал) в агенциите за преводи. Ако в тези агенции има назначен по някой друг преводач на трудов договор, това в никакъв случай не е масово явление. Заблудата за това, че преводачите са персонал на агенциите се поддържа и от създателите и разпространителите на стандарт EN15038, които не обръщат внимание на сериозния факт, че human resources изобщо не означава свободно практикуващи или собственици на други фирми, а означава единствено „персонал", т.е., лица, назначени на трудов договор, личен състав.

Разбира се, най-масово използваните от агенциите евтини и неквалифицирани „преводачи" биха могли да се включат в един такъв синдикат, понеже (цитирам сайта на КНСБ), те са „безработни, пенсионери и учащи се, които имат право да полагат наемен труд". Това обаче не би било представително за нашето високообразовано, висококвалифицирано и високопрофесионално съсловие.

Очаквам вашето мнение.

Поздрав,
Хари

Моят блог на преводаческа тема:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

25 по-бедни години

| No Comments | No TrackBacks

През 1969 бях едва 13-годишен, но вече можех да разбирам вицовете на възрастните - моите родители, роднини, съседи и познати. Големите плакати по улиците, на които с ярки червени букви пишеше „25 победни години" предизвикваха тайни насмешки у възрастните, които познавах. Много пъти чувах от тях: „25 по-бедни години", когато минавахме покрай такъв плакат.

Днес, 25 години от оня десети ноември, който разбута живота на много обикновени хора, някои от които не успяха да се справят след това, поне спокойно можем да си кажем: „Изминаха 25 по-бедни години". Цензурата, която и сега е драконовска, все пак не може да заглуши нашите думи на недоволство от управлението на шепата разбойници през последните 25 години. От кумова срама все още се признава „свободата на словото" и всеки може да си пише по блогове и форуми каквото си поиска. За съжаление, в огромния океан на Интернет всеки праведен глас потъва сред необятния спам.

Преди 25 години много хора бяха излъгани, че ще настъпят промени към по-добро. На 10 ноември 1989 по радио „Хоризонт" изненадващо чухме световни хитове, които никой дотогава не можеше да си представи, че ще прозвучат по една контролирана радиостанция. Малко след 3 следобед по радиоточката в Изчислителния център в Девня, където работех тогава, загърмя „Heart of Steel" на Manowar. Не след дълго съобщиха и за свалянето на бай Тошо. Всички програмисти в нашата стая започнаха да скачат от радост. Изтичахме в машинната зала, за да информираме останалите колеги. Там настъпи такова въодушевление, че модемите изпопадаха от конзолата. Вечерта в автобуса, с който се прибирахме от работа, продължихме възбудено да обсъждаме свалянето на бай Тошо, когото открито наричахме точно така: „бай Тошо". Много от останалите пътници, които явно не бяха чули новината, гледаха мрачно или злобно, дори някои от тях ни заплашиха с милицията. Това, разбира се, предизвика общ смях.

Месеците, непосредствено след 10 ноември протекоха в постоянни митинги и изключителен ентусиазъм. Но още тогава усетих да ме гризе червеят на съмнението. По телевизията няколко дена даваха първото за „новото" време истинско риалити шоу - свалянето и убийството на Николае Чаушеску и жена му в Румъния. След това започнаха и първите отлъчвания на еретици от новосформираните набързо партии. Пръв в това отношение показа рогата си Дертлиев. Във вестник „Демокрация" имаше хумористична рубрика „Думокрация", в която, макар и на шега, съвсем далновидно се предсказваше обединението на БКП и СДС.

След това всичко излезе извън контрол. Относителната сигурност на бай-Тошовото време беше благодарение на относителната сигурност в света, който познавахме. В Европа и Америка хората се ползваха от благата на тази сигурност и това неизбежно се усещаше и у нас. Повечето хора у нас имаха жилища и работа. Същото може да се каже и за хората на Запад, които имаха и по-висок стандарт на живот. Но явно това положение не беше удобно за малцината, които искат да управляват света. Дойде 1989 и всичко се преобърна в целия свят. Спокойствието и високият жизнен стандарт на западнярите също бяха засегнати сериозно.

Далеч съм от мисълта да възхвалявам времето на бай Тошо. Аз и тогава страдах от безработица и трябваше да работя какво ли не - машинист във фабрика за консервни кутии, учител, възпитател, програмист. Едва през 1991 година успях да започна работа като преводач - по своята специалност от университета - единадесет години след като се бях дипломирал.

И тогава започна моята преводаческа одисея.

На 24 февруари 2014 се включих в дискусията „Свободната конкуренция между преводачите и фирмите" с едно писмо, изпратено до преводачески фирми, преводачи, преводачески съюзи, държавни институции, юристи.

В споменатото писмо разгледах въпроса за свободната конкуренция само във връзка с официалните преводи, а по-конкретно, във връзка с използването на собственици/управители на фирми, сключили договор с МВнР, като заклети преводачи от страна на други такива фирми. Стигнах до заключение, че това е съгласувана практика, която има за цел ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара на преводачески услуги, и че споразуменията, ограничаващи конкуренцията по хоризонтала (между преки конкуренти), са в основата на една такава практика.

Този въпрос може да бъде разгледан и в по-широк план, а именно, във връзка с преводаческите услуги изобщо.

Широкоразпространено е мнението, че т. нар. „преводачески агенции" извършват преводаческа дейност и че това е основната им дейност. Но дали е така? Ако прегледате годишните финансови отчети на редица такива агенции, ще ви направи впечатление, че най-голямата част от разходите им са за външни услуги, а по-конкретно - преводачески услуги. Защо една фирма, която извършва определена основна дейност ще има разходи за външни услуги именно за тази дейност, като в същото време разходите й за персонал ще бъдат много ниски? Отговорът е съвсем прост: тази фирма не извършва посочената основна дейност. В случая с „преводаческите агенции" - те не извършват преводаческа дейност. Те извършват специализирана посредническа дейност, но не и преводаческа. Единственото вярно нещо в наименованието на тези агенции е, че са агенции, т. е., посредници. Но не извършват преводаческа дейност като основна дейност.

Истина е обаче, че част от агенциите за преводи наистина предлагат именно преводачески услуги, понеже собствениците на тези агенции са все още действащи преводачи. Казвам „все още", защото след известно време ще ги домързи да превеждат и ще започнат да се занимават само и изключително с посредничество. Но докато са преводачи, те „колегиално" предлагат услугите си на своите преки конкуренти, дори се пишат за „техни" преводачи в прословутите им списъци. Тези списъци са „търговска тайна", защото, ако станат публични, ще лъсне истината, че голяма част от агенциите са оплетени в една и съща мрежа и са изградили един огромен картел, който всмуква всички потенциални клиенти на малкото им останали конкуренти.

Тук няма и помен от свободна и лоялна конкуренция. Съгласуваната практика за взаимно използване на едни и същи или подобни списъци с преводачи води до драстично ограничение на свободната конкуренция. Тези списъци, разбира се, не включват само собственици на агенции. Те биха били недостатъчни за извършване на всички преводи. В списъците, съвсем нормално, са включени и много специалисти по езици, които работят като учители или преподаватели във висши учебни заведения. За съжаление, много от тези специалисти са просто само имена в списъци. Те почти не виждат материали за превод, а някои от тях дори не искат и да видят такива - те просто са си продали подписите. Друг тип преводачи от тайните списъци са професионалисти в други области, които имат необходимите познания както в професионалната си област, така и по съответния чужд език. Случва се обаче тези преводачи да нямат необходимите удостоверения за познание на език и затова предпочитат да стоят в сянка. Но най-големият брой „преводачи" са от една категория, която трудно може да се определи с едно название. Тази категория е най-разнообразна, но и най-уязвима. Това са хора с ниски доходи, безработни, ученици, студенти, майки в отпуск по майчинство, пенсионери и др., които са готови да извършват всякакви преводи на невъзможно ниски цени.

Именно това изобилие в списъците на агенциите гарантира бързото и лесно намиране на преводач за който и да е превод от/на който и да е език. Ако някой си мисли, че може да се конкурира с агенции без персонал, жестоко се мами. Във вакуума, който оставят около себе си агенциите, потъват всевъзможните клиенти и на най-професионалните преводачи, които се чудят защо месеци и години не могат да свържат двата края.

За съжаление, агенциите не се интересуват, че:

1. Нарушават чл. 15, ал. 1. от Закона за защита на конкуренцията, който посочва, че са забранени всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.

2. Съгласуваната практика, която прилагат агенциите, е нелоялна конкуренция, забранена съгласно чл. 29 от ЗЗК, тъй като „е в противоречие с добросъвестната търговска практика" и „уврежда или може да увреди интересите на конкурентите".

3. Агенциите въвеждат в заблуждение клиентите си, че „имат" преводачи на много езици, а често нямат назначен дори един-единствен преводач. Тази практика също е забранена съгласно чл. 31 от ЗЗК („Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти").

4. Агенциите, твърдейки, че „имат" преводачи на 30, 50, 100 или „всички езици", използват заблуждаваща реклама съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗЗК, която е забранена съгласно чл. 32 от ЗЗК.

Що се отнася до заблуждаването на клиентите от страна на агенциите за преводи, това може да бъде разгледано и от гледна точка на Закона за защита на потребителите, което обаче е въпрос на допълнително и по-задълбочено проучване.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from november 2014 listed from newest to oldest.

oktober 2014 is the previous archive.

december 2014 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.