Recently in Art and Culture Category

След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".

На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"

Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.

Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?

На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.

Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.

В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.

Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.

Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.

Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.

В отговор на постинг #16495 от ФБ 2017-08-22 12:51 във форума към петицията на преводаческите агенции


Да, аз съм този „невежа", „празнодумец" в „напреднала възраст", човек „без работа", „който така хубаво плюе" агенциите, които не били собственост „на бизнесмени, в чистия смисъл на думата", а на „колеги" „преводачи", „който работят един за друг, помагат си и споделят мизерията на сектора в добро и лошо". За автора на цитираните думи напредналата ми възраст е нещо много негативно. Макар че не е нито невежа, нито празнодумец, нито в напреднала възраст, нито човек без работа, той не е могъл да схване, че ние сме пътници на тази земя и никой не може да избегне напредването на възрастта.

Та, напредналата ми възраст и „времето загубено в празнословие", ми попречили да разбера, че тези „колеги", тези „преводачи", именно те поддържали „доброто име на сектора" и че промените не били „в полза на преводачите", „а са в следствие на лобизъм на големите фирми, които целят да монополизарат сектора и централизират работата, чрез елиминиране точно на тези преводачи с фирми".

Значи, аз, невежата, трябвало да разбера всички тези сложни неща. Как един невежа може да разбере дълбокомислието и мъдростта на особата, която се посвенила да напише името си, а само скромно се представила с инициали ФБ? Че аз съм просто един празнодумец, който си „хаби времето да обижда на общо основание". А нали съм невежа, не знаех, че да отправям напълно основателни критики било обидно! И то не за онзи, към когото е отправена критиката.

Освен това, трябвало да се опитам да вникна „в основата, а не на повърността на айсберга". За голямо съжаление на ФБ, аз никога не съм бил на повърхността на айсберга, а винаги - най-отдолу, под морската повърхност и едва съм можел да си подавам носа и да си поемам въздух. Затова никога и не съм виждал повърхността на айсберга. Но защото съм си невежа, затова успях да видя „мизерията на сектора" и все още съм затънал в нея. И ако някой преводач с фирма най-много е пострадал, то, макар и нескромно да звучи, имам претенции да съм аз. Защото такива „колеги" „преводачи" ми засмукваха клиентите и работата, обявиха ме за надут, затова че настоявах редовно да ми плащат, а не от дъжд на вятър, жълтите стотинки за труда, който полагах; накрая, преди пет години, ми обявиха тотален бойкот и се опитаха да ме унищожат, ето защо съм човек без работа. Опора им беше Външно, незаконосъобразният му правилник от 1958 г., който не само че няма законово основание, но и противоречи на цялото законодателство; опора им беше и заблудата, разпространявана от тях, че имали „лиценз" от Външно, докато закон за такъв „лиценз" просто липсва; опора им беше още и лъжата, че били „легализатори" - а те са просто куриери; и най-твърдата им опора беше измамата, че имали преводачи на всички езици - а истината е, че това са хора, които нямат нищо общо с техните фирми и просто са имена от непублични списъци.

А ФБ заявява: „Истината е, че засега е най-добре, положението, добро или лошо, да се запази такова, каквото е". Голяма истина, няма що! Няма добро беззаконие. Само ако Правилникът от 1958 г. не се измени така че да получи законово основание и МВнР да придобие компетентност да „регулира" официалните преводи, ще се запази старото положение, а то е беззаконието.

ФБ свързва обаче изменението и допълнението на Правилника с лобито на „големите фирми" „на првавителствено ниво". Колкото и да съм в напреднала възраст, десарския произход на някои агенции съм го отбелязал в „литературния" си анализ, само че ФБ е чел през ред, ако не през два. И нали има оправдание - това е празнословие. А що се отнася до названието „големи фирми", колкото и да съм невежа, не виждам в България, пък и в света, да има големи агенции за преводи. Персоналът им обикновено е от един-двама до няколко души и много рядко имат назначени преводачи на трудов договор. Те са просто посредници, макар че едва сега си признават това. От годишните им отчети в Агенцията по вписванията се вижда, че голям процент (80-90%) от разходите им са за външни услуги, а не за заплати. Те са микро предприятия и по нищо друго не се различават от „малките", освен по степента на алчност.

И заради тях съм човек без работа. Но не съжалявам. Досега съм превел над 20 хиляди страници и имам хиляди часове устен превод. Това обаче не влезе в „литературния анализ", не съм литературен критик и не съм толкова прозорлив, че да предвидя какво точно би очаквал ФБ да напиша. Да, не написах и за това как е трябвало в съда да оставам без глас, за да превеждам мъдростите на прокурорки и съдийки, които или говорят като картечници, или мънкат под носа си, че и през микрофон не се чуват, или усилват уредбата, че от шума нищо не може да им се разбере. И ако спра за секунда да си поема въздух, викат: „Защо не превеждате?" Или за това как пред съда е трябвало да превеждам на тарикати, които се правеха, че бъкел не разбират български. Не написах и за клиенти, които ме заплашваха, че ако не им превеждам безплатно документация от хърватски на английски, имали връзки във Външно и щели да се обадят където трябвало, и щял съм до края на живота си да гледам преводите през масур! Не написах и за една „адвокатка", на която трябваше да преведа договор за търговска марка, а се осмелих да я помоля да ми каже как е оригиналното наименование на марката, за да не сбъркам, все пак важен договор е това, а тя ми заяви, че не можела да ми каже, понеже било търговска тайна! Накрая, след като успях да открия наименованието на търговската марка в оригинал и се обадих на „адвокатката", че преводът е готов, тя ми заяви, че била си намерила друг преводач и че той бил работел за Външно! Отказа да ми плати за труда. И това далеч не е единственият подобен случай.

По-голямата част от онези, които „забравяха" да ми плащат, обаче бяха „колеги" „преводачи". Включвах ги в свой черен списък, но сега вече този списък е безсмислен. В него биха влезли всички агенции, включително и онези, от които се жалва ФБ. Заради тях нямам работа, а те продължават да твърдят, че аз съм им виновен за всички нещастия!

От пет години никой от агенция не ми се обажда, а камо ли да ме пита колко щял да му струва преводът. Не се обажда и за да ми каже: „Имам превод за толкова и толкова - ако щеш!"

Може да съм невежа, празнодумец в напреднала възраст и всички останали негативи в главата на ФБ, но досега имах смелостта да пиша с името си, не съм се криел зад инициали и всички могат да прочетат статиите на преводаческа тема в блога ми, книгите ми, както и писмата ми до мълчаливите институции. Ако ФБ си мисли, че си затварям очите пред онова, което той нарича „узаконен държавен рекет", просто го информирам в тази връзка, че съм си „хабил времето" и да преведа една много важна книга на Ларкен Роуз, „Най опасното суеверие", и че преводът е публикуван на сайта ми.

И, накрая, благодаря на ФБ, че вдъхнови един празнодумец като мен да излее отново празнословието си и го моля да ми прости, че го карам да страда от раздвоение, като изпитва смесени чувства.

Да, сигурно съм празнодумец и невежа, но се моля на Господ да прости греха на празнодумието и невежеството ми и да изпрати Светия дух да вдъхне в сърцето ми слово, което да бъде за успеха на всички, живеещи по Божите заповеди (Боже вьсеѩ твари, Господа Дѹха посъли живѫщаго да въдъхнетъ в срьдьце ми слово еже бѫдетъ на ѹспѣхъ вьсѣмъ живѫщимъ въ заповѣдьхъ ти). Моля се на Бога да прости греховете и на онези, които несправедливо ми вменяват омраза и нека Господ просветли умовете им, за да прозрат истината. Амин.

Ако ти се коментира това мое празнословие, моля те, изпрати ми имейл на адрес softis@softisbg.com.

На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!

Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!

По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".

Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.

А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.

Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.

И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.

А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.

Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".

„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?

Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!

Пет години дезинформация

| No Comments | No TrackBacks

или пет години дезинформационна кампания на МВнР във връзка с уредбата на официалните преводи

       Преди пет години, на 19.05.2012 г., започна една от най-масивните дезинформационни кампании в съвременната история на България (да не кажа и на света). Един непотвърден слух за въвеждане на някакви нови изисквания към агенциите за превод стана повод за започване на подписка под петиция, която пък, от своя страна, даде зелена светлина на Външно да изиграе един грандиозен фарс под формата на загриженост за преводачи и клиенти, потребители на официални преводи. Оправдавайки се по-късно с „наличие на много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и[...] заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", тогавашният външен министър издаде заповед, адресирана до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Всички собственици на агенции за преводи нададоха вой срещу въпросната заповед, понеже, предварително заблудени и обработени от слуха и петицията, си въобразиха, че се отнася за тях. Заповедта обаче, както казах, беше адресирана до двете дирекции и касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина! Така че заповедта не само не се отнасяше до агенциите, но тя не се отнасяше дори за територията на България!
       Ако никой не се беше вързал на слуха и не беше се подписал под петицията, нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление, тук е и прословутото хуцпа. По-скоро, нещата нямаше да се развият изобщо, всичко щеше да си остане по старому и самият аз нямаше изобщо да осъзнавам и до ден-днешен, че слугувам на агенциите, че, без да имам и най-малкото понятие, името и подписът ми се използват незнайно от кого и къде под преводи, за които дори не съм и сънувал. Така че всяко зло за добро. Какви намерения са имали авторите и инициаторите на петицията и подписката, само те си знаят. Може и да са имали и добри намерения, нищо не е само черно и бяло. Но факт е, че петицията започна две седмици преди излизане на прословутата заповед на Младенов и успя да привлече масово вниманието на много хора, включително и такива извън областта на преводите, и оттам нататък никак нямаше да бъде трудно да се извърши манипулацията със съзнанието на тези хора.
       Естествено, слуховете, „новите изисквания" и сагата, продължила дълго след това, нямаше изобщо да възникнат, ако още през 1990 г. един архаичен документ, наречен Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет от МС през далечната 1958 г., беше отменен и на негово място беше изградена една непротиворечаща на законите нормативна база, върху която да се регулира извършването на официални преводи.
       Може би нямаше да има агенции от сегашния вид - прикрити посредници и нелегални куриерски служби, лъжещи, че основната им дейност била преводаческа и че имали били персонал от стотици, дори хиляди, преводачи. Може би преводаческата професия у нас нямаше да бъде толкова низвергната и пренебрегната, недооценена и непрестижна. Може би нямаше да има толкова лъжи, свързани с преводите, нямаше да има толкова фалшифицирани подписи под официални преводи. И може би нямаше да има толкова незаконно забогатели благодарение на само един член (2а) от един неосноваващ се на закон правилник. Това са само мечти, които нямаше да се появят, ако всичко се уреждаше на базата на морала и съвестта.

       Преди четири години, на днешния ден, от ВАП беше извършено едно достойно за съжаление действие - един прокурор се самосезира въз основа на информативно копие от писмо, адресирано от мен до началник отдел АОГ към ДКО в МВнР, и издаде безславната Резолюция 708/2012, която се оказа не просто олицетворение на некомпетентността, а апотеоз на беззаконието.
       Няма да се спирам подробно нито на повода на писмото ми (то е публикувано в блога ми), нито на обстоятелствата, довели до издаването на печалната резолюция (тя е обсъждана многократно както от мен, в писмата и статии, публикувани в моя блог, също и в книгата ми „Преводачи и агенции", глава 10, така и от други колеги).
       Тук само ще излея разочарованието си от този безумен документ, превърнал се в сламка на удавници - останалите прокурори от ВАП, които са се хванали за него и го стискат с нокти и зъби, само и само да не започнат процедура за отмяна на един още по-безумен акт („нормативен") - правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет през далечната 1958 г.
       Всъщност, основната задача и функция на въпросната резолюция беше именно издигане на една висока защитна стена около правилника, която да му осигури още по-мощна отбрана. И преди събитията, настъпили поради неуредиците в преводаческата дейност и грубата намеса на държавата и т. нар. „бизнес" в дейността на една свободна професия, професията на преводача, бяха се чули отделни гласове срещу този правилник, чрез чиито разпоредби относно преводите на документи, МВнР обсебва абсолютно всички преводи на документи в страната. По този начин се засяга професията преводач като цяло.
       А това е моята професия, която практикувам от 35 години и която през последните 25 години беше за мен основен източник на приходи за мен и семейството ми. Ето защо с пълно право в края на 2012 г. издигнах гласа си в защита на тази професия.
       Мудната по начало прокуратура обаче реагира светкавично - само няколко дена след като получила копието от писмото ми до началника на АОГ, изфабрикува пасквила, наречен Резолюция 708/2012.
       Този прокурорски акт възможно най-изкривено представи всичко, което бях засегнал в писмото си до началника на АОГ. И оттогава, когато изпратя до някоя държавна институция въпрос относно правото ми да извършвам преводи на документи, които не подлежат на никаква заверка или легализация от МВнР, съответната институция следва същия модел - абсолютно изопачаване на истината.
       Ето един фрапиращ пример от Резолюция 708/2012:
       „в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго". В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер."
       Това твърдение не е отражение просто на некомпетентността на своя автор, то е нагла инсинуация, погазваща не само юридическите закони, а и законите на логиката, защото поставя каруцата пред коня - правилникът от 1958 г., според него, се явява проекция на спогодби и споразумения с чужди страни, приети и ратифицирани години след приемането му! Или по тази перверзна логика излиза, че правилникът от 1958 г. е проекция на Хагската конвенция за премахване на легализацията, ратифицирана от България през 2001 г.!
       И още един бисер на антилогиката, биещ на очи във въпросната резолюция:
       „Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"
       Значи един незаконосъобразен акт, според горното твърдение, не противоречи на конституцията, ако в „съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"! За правилника обаче съвсем определено се знае, че „е остарял и е неприложим" и че е необходимо „в кратки срокове да бъде отменен" (Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192)). А ако правилникът не противоречеше на законодателството, едва ли щеше да е неприложим и едва ли щеше да е необходимо да бъде отменен.
       Резолюция 708/2012 обаче завършва по следния начин:
       „По изложените съображения, приемам че липсват основания за по нататъшна намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност и преписката следва да се прекрати."
       А фразеологията на това изречение преминава като червена нишка през цялата ми кореспонденция с ВАП в продължение на две години.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Една година от жалба № 3959/2015
Date: Thu, 22 Sep 2016 15:37:51 +0300




       Госпожо Омбудсман,

       На 22 септември 2016 год. се навършва една година от деня, в който подадох жалба до Омбудсмана на РБ (№ 3959/2015).
       Още една година от живота ми отлетя в напразни опити да заживея нормален и сигурен живот, в който да използвам професионалните си умения и квалификация свободно и без ограничения. И причина за това не е неумението ми да организирам живота си или защото нямам законово основание да практикувам свободно професията си преводач. Напротив, нито ми липсва такова умение, нито пък за практикуване на професия преводач е необходим лиценз. Външно министерство обаче е узурпирало свободата на моята професия и чиновниците му продължават да твърдят, че тяхното министерство било органът, който „регулира" преводаческата дейност. Именно поради това, на 17.08.2015 год. отправих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „КО", която на практика осъществява тази „регулация", базирайки се на отдавна самоотменилия се Правилник за легализациите и т.н. от 1958 год. (чл. 25). По някаква неизвестна за мен причина г-н Лашев не благоволи да ми отговори, и след като изчаках повече от месец, подадох въпросната жалба до Омбудсмана, с молба да ми съдейства да получа отговор на два въпроса, зададени на г-н Лашев.
       И днес, след една година, зад гърба си имам една ялова кореспонденция с Омбудсмана, превърнала се в поредната част на безкрайния ми епистоларен роман на преводаческа тема с участието на редица институции. В една дузина свои писма многократно трябваше да преповтарям и пояснявам двата си въпроса, които отправих към г-н Лашев. Междувременно изникнаха и допълнителни въпроси, за чието решение настоях. За съжаление, отново с нулев резултат.
       Оттук нататък вече не бих рискувал да се надявам г-н Лашев да ми отговори или да ми отговори адекватно. Да очаквам благоприятно решение на моя случай с помощта на Омбудсмана, също ми се струва химера. Мога само да констатирам какво се случва и да публикувам кореспонденцията в блога си, както и досега. Статистиката на сайта softisbg.com показва, че месечно десетки хиляди го посещават, а част от тези посещения са на моя блог и по-специално - кореспонденцията ми с институциите. Това поне ще има резултат, тъй като много хора ще научат как държавните чиновници бранят беззаконието. Придобивайки такива знания, тези хора ще действат по-смело, решително и неотстъпчиво при контактите си с институциите, включително и с Омбудсмана.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:
       1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Една година от жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 26 Sep 2016 15:58:19 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2016 3:37:51 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Една година от жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF48 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1474547871.3761.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


Дейността на агенциите за преводи в България, по-специално - в София, преминава под знака на нещо, за което досега не се бях замислял. Това, че агенциите не извършват преводаческа дейност, вече съм го обсъждал нееднократно, както в свои статии, напр. „Повечето агенциии, дори и най-най-истинските, не правят преводи", така и в книгата си „Преводачи и агенции". Агенциите за преводи всъщност са прикрити посредници и „работодатели" на преводачи по прикрити трудови договори. Но онова, за което не се бях замислял сериозно досега, е засегнато преди повече от две години в статията на Илка Енчева „Преводаческа агенция или агенция за легализации". Авторката на тази статия констатира, че „това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно - това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач!"

Макар и не много точна, тази констатация съдържа една голяма и горчива истина, че за агенциите за преводи „е по-важно да имат куриер на трудов договор". Тъй като е съвсем ясно, че тези агенции по никакъв начин не извършват легализации (това е дейност, извършвана единствено от държавни институции), то нищо друго не им остава, освен само да тръбят, че били извършвали легализации. Тук няма да се спирам на смисъла на думата „легализация" и погрешното ѝ използване, но бегло ще спомена, че отдавна почти не се извършва легализация на документи, тъй като тя е отменена с Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация.

Всъщност, „легализациите", които „извършват" агенциите за преводи, се състоят във внасяне на документи за заверка в няколко министерства и на официални преводи за заверка на подписа на преводача от Министерството на външните работи. За незаконосъобразността на заверката на подписите на преводачите също съм писал нееднократно в редица свои статии и писма до институции, като по-изчерпателно съм разработил този въпрос в главата „Чий е подписът" от книгата ми „Преводачи и агенции".

Но куриерската дейност (тъй като т. нар. „легализации" не са нищо друго) на агенциите може би ще се окаже не по-малко незаконна от заверката на подписите на преводачите.

В Закона за пощенските услуги откриваме, че „Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги" (чл. 4), като „Неуниверсалните пощенски услуги включват: ... куриерските услуги" (Чл. 38). А неуниверсалните пощенски услуги, съгласно споменатия закон, подлежат на регистрация (Чл. 19. „Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадена индивидуална лицензия, разрешаваща извършването на универсалната пощенска услуга или на част от нея; 2. издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги").

От цитираните разпоредби на Закона за пощенските услуги съвсем ясно се вижда, че за да се извършват куриерски услуги трябва да се получи „удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги".

Предполагам, че нито една агенция за преводи няма такова удостоверение. Следователно, всяка агенция, която обещава „легализации" всъщност е нелегална куриерска фирма.

Така образът на родните ни агенции за преводи става още по-завършен. Освен нелегалната нотариална дейност по заверка на подписи на преводачи, прикритите трудови договори с преводачите от списъците, маменето на клиентите, че преводите се извършват от висококвалифицирани преводачи-служители на съответната агенция (а не от някой осмокласник или Гугъл преводач), заблуждаващите реклами (че агенциите „разполагат" с преводачи на 30, 50, 100 или всички езици), незаконните съгласувани практики между агенции за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, вече можем да добавим и нелегалната куриерска дейност!

А може и да съм пропуснал нещо...

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: Consular@mfa.bg
Cc: Primeminister , Priemna , vap , ILD@mfa.bg, priemna , priemna@justice.government.bg, cpcadmin@cpc.bg
Subject: Навършиха се три години от заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи
Date: Sun, 31 May 2015 16:56:03 +0300



           Дами и Господа!

           Навършиха се три години от заповедта на един от бившите външни министри, която стана причина заспалите духове на преводачите да се събудят и да напомнят на управляващите, че съществува и професия преводач.
           В средата на юни 2012 година стана ясно, че външният министър още в края на май бил издал заповед до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Заповедта касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина. Обаче с друга, устна заповед, въпросният министър въведе т. нар. „нови изисквания към преводаческите агенции". И понеже нямаше как да оправдае тази устна заповед, МВнР намери съвсем просто решение - свърза „новите изисквания" със споменатата писмена заповед.
           Ако не беше тази заповед, нямаше да пиша това писмо. А преди това писмо - нямаше да напиша още около 40 писма до различни държавни институции и още толкова статии с обща тема нарушените права на професионалните преводачи.
           Ако не беше тази заповед, нямаше да се появи петицията срещу „новите изисквания" към агенциите за преводи, нямаше във форума към петицията да се появи постинг, който да даде идеята за всички бъдещи протести на преводачите срещу присвоения от МВнР монопол върху преводаческата дейност, а именно, че МВнР „не може да е възложител", „възложители са си крайните клиенти".
           Ако не беше тази заповед, МВнР нямаше да бъде принудено да признае, че „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".
           Ако не беше тази заповед, Омбудсманът на РБ нямаше да има повод да напише в годишния си доклад за 2013 г., че трябва „...в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България", че „Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена", че „Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем" (Глава 14, Раздел „Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр.191-192).
           Ако не беше тази заповед, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нямаше да има повод да се самосезира и да „Образува производство по застъпничество за конкуренцията по чл. 28 от ЗЗК за оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т.ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
           Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да „счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач".
           Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да приеме своето прословуто решение от 42 страници, с което да предложи „изменяне или отмяна на акт(правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
           Ако не беше тази заповед, нямаше да напиша книгата „Преводачи и агенции. Полухудожествени размисли за една полуунищожена професия", в която да представя широка панорама на руините на преводаческата професия.
           Дами и Господа, приятно четене!

           Поздрав,
           Хари Стоянов,
           професионален преводач,
           специалист по сърбохърватски език от 1980 г.

25 по-бедни години

| No Comments | No TrackBacks

През 1969 бях едва 13-годишен, но вече можех да разбирам вицовете на възрастните - моите родители, роднини, съседи и познати. Големите плакати по улиците, на които с ярки червени букви пишеше „25 победни години" предизвикваха тайни насмешки у възрастните, които познавах. Много пъти чувах от тях: „25 по-бедни години", когато минавахме покрай такъв плакат.

Днес, 25 години от оня десети ноември, който разбута живота на много обикновени хора, някои от които не успяха да се справят след това, поне спокойно можем да си кажем: „Изминаха 25 по-бедни години". Цензурата, която и сега е драконовска, все пак не може да заглуши нашите думи на недоволство от управлението на шепата разбойници през последните 25 години. От кумова срама все още се признава „свободата на словото" и всеки може да си пише по блогове и форуми каквото си поиска. За съжаление, в огромния океан на Интернет всеки праведен глас потъва сред необятния спам.

Преди 25 години много хора бяха излъгани, че ще настъпят промени към по-добро. На 10 ноември 1989 по радио „Хоризонт" изненадващо чухме световни хитове, които никой дотогава не можеше да си представи, че ще прозвучат по една контролирана радиостанция. Малко след 3 следобед по радиоточката в Изчислителния център в Девня, където работех тогава, загърмя „Heart of Steel" на Manowar. Не след дълго съобщиха и за свалянето на бай Тошо. Всички програмисти в нашата стая започнаха да скачат от радост. Изтичахме в машинната зала, за да информираме останалите колеги. Там настъпи такова въодушевление, че модемите изпопадаха от конзолата. Вечерта в автобуса, с който се прибирахме от работа, продължихме възбудено да обсъждаме свалянето на бай Тошо, когото открито наричахме точно така: „бай Тошо". Много от останалите пътници, които явно не бяха чули новината, гледаха мрачно или злобно, дори някои от тях ни заплашиха с милицията. Това, разбира се, предизвика общ смях.

Месеците, непосредствено след 10 ноември протекоха в постоянни митинги и изключителен ентусиазъм. Но още тогава усетих да ме гризе червеят на съмнението. По телевизията няколко дена даваха първото за „новото" време истинско риалити шоу - свалянето и убийството на Николае Чаушеску и жена му в Румъния. След това започнаха и първите отлъчвания на еретици от новосформираните набързо партии. Пръв в това отношение показа рогата си Дертлиев. Във вестник „Демокрация" имаше хумористична рубрика „Думокрация", в която, макар и на шега, съвсем далновидно се предсказваше обединението на БКП и СДС.

След това всичко излезе извън контрол. Относителната сигурност на бай-Тошовото време беше благодарение на относителната сигурност в света, който познавахме. В Европа и Америка хората се ползваха от благата на тази сигурност и това неизбежно се усещаше и у нас. Повечето хора у нас имаха жилища и работа. Същото може да се каже и за хората на Запад, които имаха и по-висок стандарт на живот. Но явно това положение не беше удобно за малцината, които искат да управляват света. Дойде 1989 и всичко се преобърна в целия свят. Спокойствието и високият жизнен стандарт на западнярите също бяха засегнати сериозно.

Далеч съм от мисълта да възхвалявам времето на бай Тошо. Аз и тогава страдах от безработица и трябваше да работя какво ли не - машинист във фабрика за консервни кутии, учител, възпитател, програмист. Едва през 1991 година успях да започна работа като преводач - по своята специалност от университета - единадесет години след като се бях дипломирал.

И тогава започна моята преводаческа одисея.

Като дългогодишен преводач съм забелязал, че когато някоя по-голяма фирма или учреждение се нуждае от моите преводи, към мен се обръща обикновено секретарката. Понякога се случва и директор или друг служител на ръководна длъжност да влязат директно в контакт с мен, но това е в случай, че преводите са им необходими лично, или пък са сметнали, че е по-целесъобразно сами да контактуват с преводача.

Все пак, в повечето случаи, когато мои директни клиенти от гореописания тип използват услугите ми, с мен контактува секретарката. На такава длъжност отдавна е обичайно да се назначава особа, която „владее" някой чужд език и затова тя се занимава с намиране на преводач, в случай че във фирмата или учреждението е получен документ на език, който секретарката не знае. С други думи, в такъв случай секретарката играе ролята на агенция.

Случва ми се да ме потърсят по телефона за някакъв превод и аз да си помисля, че ми се обаждат от агенция за преводи. В течение на разговора обаче се уточнява, че това е служителка, обикновено секретарка, на учреждение или фирма, която не се занимава с преводаческа дейност.

Без да омаловажавам дейността на секретарката, все пак трябва да напомня, че тя не е на ръководна длъжност, а извършва само помощна функция в администрацията на дадена фирма или учреждение. Понякога нейната работа е от изключителна важност, но директорът е този, който взема решенията.

Възможно ли е да се случи така, че секретарката да взема управленски решения? Вероятно могат да се дадат примери, в които някоя секретарка дърпа конците на шефа, но това са разни пикантни истории или вицове. Реално, на практика, секретарката не е шеф. Тя често е с по-ниска квалификация и след като повиши квалификацията си (например, завърши магистратура), обикновено отлита на друго място.

Един чест пример за секретарка, на която се налага да търси преводач, е секретарката в адвокатска или нотариална кантора. И адвокатите, и нотариусите имат по-висока квалификация от секретарката и тя не може да каже, че е адвокат или нотариус, понеже работи в такава кантора. Тази секретарка често дори няма юридическо образование.

Да си представим сега една преводаческа кантора, в която работят десетина висококвалифицирани преводачи. Те може да бъдат съдружници, но може и да са служители на трудов договор. Всеки от тях си има редовна клиентела и достатъчно работа, която понякога идва в повече. В такъв случай секретарката на кантората се заема да намери някой преводач на свободна практика, който да поеме работата, за която ресурсите на преводаческата кантора не достигат. Ако работата е много по-голяма от ресурсите на кантората, тогава или дружеството, или директорът решава да назначи допълнително персонал на временен трудов договор или да сключи договор с преводачи на свободна практика или преводачи с фирма, или смесено - в зависимост от евентуалните кандидати. Преводите от/на даден език при всички случаи се ръководят от преводач от кантората, специалист именно по този език.

В гореописания случай с преводаческата кантора секретарката няма решаваща роля при превода. Тя изпълнява само помощни административни функции и не управлява кантората, не е шеф на преводачите.

Всичко обаче се обръща надолу с главата, когато се появяват т. нар. „преводачески агенции". Обикновено те се състоят от една или няколко секретарки, които командват парада. Уникалността на агенциите е именно в това, че секретарките стават шефове. Тяхната квалификация не е важна - те обикновено не извършват преводи или ако някога са превеждали, това е в отдавна минало време.

Секретарките-агенции в момента са поели командването над преводаческото съсловие, което сякаш не може да схване и да осъзнае, че една секретарка няма как да му е шефът. Тя просто извършва една помощна административна функция, най-вече - върти телефони. Това е далеч от ръководната дейност на директора. Но дори тази секретарка да е директор, тя няма работници. Тя не може и да има такива, защото няма никаква работа. Работата, която раздава секретарката-шеф, е чужда, на истинския клиент, т.е. с чужда пита помен прави. „Работниците", които е „наела", са работници на някой друг или са преводачи на свободна практика или преводачи, собственици на фирми.

Ако секретарката-агенция замества секретарката на клиента - фирма или учреждение - то тя просто трябва да се свърже с преводача и да му каже кой е истинският клиент (не: коя е агенцията). И не трябва да се прави на важна и да играе ролята на голям шеф, защото е една обикновена секретарка.

За съжаление обаче, живеем в един безкраен виц, в който секретарките дърпат конците, а шефовете са под чехъл :)

Идеята за тази тема ми беше дадена от Рени. След две години и половина проучвания, най-сетне разгадахме тайната на българските полиглоти. Е, и по света не е кой знае колко по-различно :)

В любимия ми фантастичен сериал „Фарскейп" е предложено (почти) тотално решение на нуждата от превод. С помощта на микробите-преводачи ставаш „полиглот" почти незабавно, след като ти инжектират тези микроби. Разбира се, не е необходимо да знаеш който и да било чужд или извънземен език. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш почти всеки език във вселената.

Това решение на преводаческия въпрос е много привлекателно, макар че има и своите недостатъци. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш събеседника си, без да знаеш езика му. За да разбираш текст на непознат език обаче, трябва да знаеш как се чете правилно на този език, което няма как да се гарантира стопроцентово, ако не знаеш езика. Освен това, ако на събеседника ти не са му инжектирани микроби-преводачи, той няма как да те разбира. Да не говорим, че има и някои видове във вселената, които са алергични към микробите-преводачи (както на Земята агенциите са алергични към преводачите и затова ги третират като микроби).

Принципът на действие на микробите-преводачи е следният: те „колонизират" основата на мозъка ти и ти позволяват да разбираш говора на всеки друг - било то човек или извънземно.

На Земята принципът на действие на микробите-преводачи се използва от агенциите за преводи. Именно този принцип е в основата на най-лесния начин да станеш полиглот. Първо, основаваш си фирма, след това си „инжектираш" един списък с преводачи, и така ставаш полиглот.

Как става това на практика?

На практика списъкът с преводачи се „инжектира" в компютъра ти. Там списъкът „колонизира" един файл („база данни"). При нужда да се преведе нещо - било то устно или писмено - избираш преводач от списъка и го задействаш, както се задействат микробите-преводачи в основата на мозъка ти. Т.е., преводачът е забележим колкото микроба-преводач. Никой не го забелязва, обаче преводът става. Това се повтаря безброй пъти и всеки, който се обърне към теб за превод, смята, че ти си го направил, а не микробът-преводач. Започват да те смятат за полиглот. И то с право. Обикновените полиглоти знаят няколко езикa, а ти - 30, 50, 100, та чак всички езици на Земята!

За съжаление, колкото и незабележими да са, преводачите, все пак, имат огромни размери в сравнение с тези на микробите-преводачи. Затова полиглотите-агенции прибягват все по-често до микро-преводачи (т. е. софтуерни преводачи), напр. (най-прочутия) Бачо Гугъл, или както фамилиарно си го наричаме, Бачо Преводачо. По този начин и на Земята лека-полека започва миниатюризиране на преводачите и отваряне на път към истински „one-man-show" преводачи. Някой може да започне прилагане и на нано-технологии, които на първо време да заменят микробите-преводачи от вселената на Фарскейп.

Така обаче ще изчезнат и агенциите, понеже всички потребители ще започнат да си инжектират нано-преводачи или микроби-преводачи и няма да имат нужда от услугите на полиглотите-агенции. И в светлото комунистическо бъдеще всеки човек ще стане полиглот, а на децата ще се разправят приказки от сорта: „Имало едно време един човек-преводач. Той обаче бил толкова незабележим, че на хората им дошло на ум да го заменят с микроби-преводачи, за да не заема толкова място и да не иска да яде и да спи..."


Рано тази сутрин получих този sms от една варненска агенция, която редовно на този ден всяка година разпраща поздравителни имейли и sms-и по случай международния ден на преводача, 30 септември.

Никой обикновен човек няма да открие нещо нередно в това: преводаческа агенция поздравява преводачите по случай празника им. Предполагам, че и повечето преводачи не са се замислили защо ги поздравява агенцията. Но ако се позамислим, ще разберем абсурда на тази ситуация. Все едно съдията, след като прочете присъдата ти, добави: „Честита ти присъда!!! Весело прекарване в затвора!" Или президент, който е обявил война, излезе по телевизията и радостно изрече: „Честита ви война, скъпи сънародници!!! Весело умиране!"

Ако една агенция поздрави преводачите по случай международния им празник, това е най-малкото толкова цинично, колкото някое от пожеланията в горните хипотетични случаи. Нормално е работодател да поздравява служителите си по случай професионалния им празник, но робовладелец да поздравява робите по случай поробването им...

Защото преводачите са неосъзнати роби на агенциите. Десетилетия робското положение се приема за нещо нормално. Преводачите се радват на всяка троха, подхвърлена им от господарите и са доволни от своя „статут". Повечето преводачи смятат, че да стоиш в сянката на агенцията е привилегия, че да не контактуваш директно с клиентите е благодат! А да вземаш жълтите стотинки от хонорарите за преводите, които правиш в малките часове за сметка на почивката си, и то без никаква отчетност, е върхът на щастието!

Ще ми се на този празник да не бъда толкова черноглед, но ми е изключително трудно. Скоро ще станат две години и половина, откакто започна събуждането на преводачите. За толкова кратък период обаче не може да се очакват драстични промени. Но най-важното е да се разбере: професията преводач е супер професия - разбирано като професия, която е над всички останали професии, защото обхваща всички сфери на човешкото съществувание. Преводи са необходими навсякъде в съвременното общество, без тях неговото функциониране е невъзможно.

И ако нашата професия е толкова важна, защо сме на дъното? Защо ни мачкат необразовани и невежи хора, които изсмукват таланта и вдъхновението ни, нашия творчески плам и дарби? Защо позволяваме един мит за всемогъщия мениджър да владее душите ни?

Но който не желае да разруши този мит, а се унася в сладки мечти за повече преводи от агенции, трудно може да бъде събуден. Както сутрин след будилника ти се иска да си поспиш още мъничко, така става и с преводачите. Те си доспиват и не им се иска да се срещнат очи в очи с реалността.


Национално представително проучване на НЦИОМ по поръчка на МОМН, осъществено през 2010 г. сред младите хора в областта на професионалното ориентиране и реализация показа (стр. 40), че професията преводач е една от най-малко предпочитаните професии у нас - предпочитанието към нея през 2005 е 0.80%, а през 2010 е намаляло на 0.40%. Дадените показатели дори са общо за предпочитанието към професиите преводач и консултант, което ще рече, че предпочитанието само към професията преводач е още по-малко. За сравнение, от подобен порядък е предпочитанието към професиите сутеньор, мутра и наркопласьор - през 2005 то е 0.40%, а през 2010 е дори малко по-високо: 0.50%.

Ако предпочитанието към професиите сутеньор, мутра и наркопласьор е толкова малко, можем да намерим обяснение във възпитанието и морала на хората. Тези професии по начало са „презрени" и се смятат за престъпни, обществото като цяло ги заклеймява и те нямат законен статут. Съществуват все пак, и то не без съдействието на държавата, по-точно - на политиците.

Положението с професията преводач, въпреки че тя не е незаконна, е подобно. Обаче тук ако потърсим обяснение с възпитанието и морала на хората, мнозина ще се възпротивят и ще кажат, че не е неморално да си преводач, а напротив. Това е професия, която изисква висок морал и е свързана с голяма отговорност.

Защо, все пак, професията преводач е толкова „презряна" и предпочитанието към нея - толкова ниско? Основната причина, според мен, е в липсата на мотивация у младите хора да стават преводачи. Близо 20 години както по света, така и у нас, Интернет властва над средствата за комуникация и пуска все по-дълбоки корени в обществените и лични взаимоотношения. Наред с лавините от дезинформация, младите и способни да се ориентират хора откриват и огромно количество полезна информация. Благодарение на тази информация те разбират истината за положението на преводачите не само у нас, но и по света.

А преводачите са предимно безправни и изключително нископлатени, работят нещо друго и в свободното си време поприпечелват някой друг лев на черно, като превеждат за две-три или повече агенции, с които обикновено нямат никакви официални (още по-малко трудови) отношения. Освен това, приходите от преводи са малки, нередовни и несигурни. С тях е трудно да издържаш себе си, камо ли семейство с деца.

Късметлиите в тази професия са малко на брой, те образуват един самодостатъчен елит, който гледа отвисоко на „черноработниците" на агенциите. Повечето от тези късметлии са всъщност собственици на такива агенции, някои от тях членуват в т. нар. „преводачески съюзи", които от своя страна са също големи агенции. Част от късметлиите са университетски преподаватели, но и те си имат нещо като кооперации.

Та този елит от няколкостотин собственици на агенции, още толкова привилегировани преводачи и хиляди непреводачи, въртящи „преводачески бизнес", е изградил един унищожителен модел на този бизнес, в който няма място за квалифицирани и независими преводачи с опит, отговорност и морал.

Този модел е прост и функционален, но съществува единствено с негласната благословия на политическия елит, например в лицето на външното министерство, министерството на правосъдието и т. н. Той се състои в следното: регистрира се фирма (ЕТ, ЕООД, ООД и др.), в дейностите й се вписва „преводаческа дейност" или някаква подобна формулировка, прави се списък с преводачи, сключва се „договор" с външно и се пуска лъжлива реклама, че фирмата е „лицензирана" от МВнР. След това привличането на клиенти е лесно: „Ние сме лицензирани, правим преводи на всички езици!" и т. н. Понякога лъжите в рекламата могат да бъдат малко по-скромни: „Правим преводи на 30 (50, 100) езика!"

Една съществена черта на гореописания модел на „преводаческия бизнес" е, както споменах, липсата на наети на трудов договор преводачи. Това прави структурата на фирмата от този тип абсолютно семпла и „изчистена" от всякакви излишни натоварвания. Няма голям личен състав, не се плащат огромни суми за осигуровки, няма разходи за усъвършенстване и допълнителна квалификацията на персонала и други „облаги" за служителите, понеже тези „служители" са всъщност само имена от някакъв списък, а не личен състав на фирмата.

Този семпъл модел е залегнал дори в един вече прочут стандарт за „преводаческите услуги", т. нар. EN 15038. В този стандарт от кумова срама обаче се споменават „човешките ресурси" на агенциите. Разбира се, в тълкуванията на сертификаторите и одиторите те просто се премълчават, а ако ги попиташ, ще ти кажат, че е важна квалификацията, а не договора между агенцията и преводача! А квалификацията на преводача според този стандарт може да бъде и никаква...

След всичко това какъв стимул имат младите хора да стават преводачи? Далеч по-лесно е да си регистрираш фирма, да получиш „лиценз" (чрез привиден договор с външно) и да завъртиш печеливш бизнес, без да наемаш абсолютно никакъв персонал! Майната й на конкуренцията! Нъл тъй?


Във форума към петицията срещу новите изисквания беше публикувана част от остроумната и духовита статия на Стив Витек „The Big and Shiny Moving Object in the Sky Is Language Technology"

Статията на Мистър Витек ме вдъхнови за отговор, който публикувах във форума.


Този голям лъскав балон в небето на преводаческите услуги е доста привлекателен за мнозина, които искат лесни и бързи печалби. Но все пак е балон, въздух под налягане. Боцнеш ли го с карфица или запален фас, глей ко стаа!

Това са агенциите - въздух под налягане, един голям лъскав балон, и нищо повече.

Защо агенциите са въздух под налягане? Защото нямат най-важното: преводачи, ако ще да твърдят, че имат стотици и хиляди. Всъщност тези преводачи не са на агенциите, защото не са техни служители, нямат трудов договор с тях. А тези агенции обещават преводи на много езици. Ако погледнете рекламите им, ще се убедите. Потърсете в Интернет, например "преводи на всички езици" и ще получите около 132 000 резултата! Ако потърсите по-скромна реклама, например "преводи на 30 езика", ще получите около 918 000 резултата!

Ако обаче се замислим, ще разберем, че дори дадена агенция да има „свои" преводачи за 30 езика, те би трябвало да получават заплати, за тях би трябвало да се плащат осигуровки и данъци, да им се осигуряват отпуски и ползване на други социални придобивки. Да не говорим за т. нар. „сертифицирани" агенции, които според стандарта трябва да имат и редактори и т.н. На тях кой ще им плаща заплати, данъци и осигуровки?

Та големите лъскави балони са му намерили лекото: НЯМАТ ПРЕВОДАЧИ! Имат само СПИСЪЦИ с преводачи. Преводачите са най-малкото перо в разходите им. Всяка агенция работи усилено върху омаловажаване и ограбване на преводаческия труд. Клиентите биват лъгани: всеки превод е направен от агенцията. Клиентите си нямат понятие кой всъщност им е направил превода и ако са доволни - хвалят мениджъра на агенцията! Преводачът е никой, а мениджърите са на върха на славата, обират лаврите и парсата :) За неотменимите авторски права на държаните в анонимност преводачи да не говорим...

Всички преводачи и преводачески фирми, които не одобряват този модел и които правят преводите със собствени сили, са в изключително неизгодно положение. Негласното обединяване на агенции-преки конкуренти, които взаимно използват услугите си и които общо ползват едни и същи преводачи на свободна практика, също преки конкуренти, и ги представят за „свои", е практика, насочена към ограничаване на конкурентната способност на независимите преводачи.

За решението на този проблем е трудно да се дават рецепти, но най-лесният начин е като се въоръжим с карфици и започнем да боцкаме лъскавите балони на агенциите. Всеки ред, разобличаващ ограбването на преводаческия труд и авторски права от агенциите, е карфица, забодена в лъскав балон. Всяка статия, която разкрива лъжите на агенциите, е сноп карфици, забодени в много лъскави балони. И колкото повече лъскави балони на агенции се пукат, толкова по-голяма става вероятността да се разбере, че не агенциите правят преводите, а преводачите. А това е естествено и логично.



Сред обикновените хора битува схващането, че преводът на чужд език е едва ли не машинопис на латиница. По древна традиция преводачите са смятани за писари. Потвърждение за това откриваме в библейската книга „Естир", която описва събития отпреди 2500 години. На две места в тази книга се споменава изпращане на царски укази до 127 провинции на Персия „на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му".

Ето тези два откъса:

И бидоха свикани царските писари в първия месец, в тринайсетия му ден, и биде написано, както заповяда Аман, до царските сатрапи и до началниците на всяка област (от Индийската област до Етиопия, над сто двайсет и седем области) и до князете на всеки народ, - на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му: всичко биде написано от име на цар Артаксеркса и подпечатано с царския пръстен." (Естир, 3:12)

Тогава бяха повикани царските писари в третия месец, сиреч в месец сиван, на двайсет и третия му ден, и биде написано всичко тъй, както заповяда Мардохей, до иудеите и до сатрапите, до областеначалниците, до управителите на областите от Индия до Етиопия - сто двайсет и седем области, на всяка област с нейните писмена и до всеки народ на неговия език и до иудеите с техните писмена и на техния език." (Естир, 8:9)

От горните цитати разбираме, че указите са написани „на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му" от царските писари, а не от царските преводачи. Следователно, преди повече от две хилядолетия с превод на царски укази са се занимавали царските писари.

Тази традиция се е запазила и до днес, само че се е и разширила - освен царски писари съществуват и множество писари сред простолюдието и те „преписват" царски и други държавни укази, за да могат да бъдат изпратени в съответната „област" (държава) „с нейните писмена" и на езика на народа й.

За съжаление онези, които поддържат горното схващане, трудно могат да бъдат убедени, че между оригинала на указа (документа) и „преписа" му на друг език има съществена разлика. Този „препис" на друг език отдавна се нарича „превод", а „писарите" се наричат „преводачи".

Освен това, както се вижда от цитираните откъси, царските писари са в множествено число. Напълно логично е да си помислим, че на „писмената" на всяка област и на езика на всеки народ е пишел отделен „писар". Този писар е „преписвал" документа, съставен на персийски, на своя език, т.е., от съвременна гледна точка, е извършвал превод, например, на египетски, етиопски, индийски, „юдейски" и т. н. Следователно, независимо, че в древността не е правена разлика между професията на писаря и на преводача, явно е съществувала разлика между писарите на отделните езици. Едва ли някой писар, който е бил от Индия, да е можел да пише на египетски.

След две и половина хилядолетия е крайно време да се замислим върху това, че „писарите" на чужди езици упражняват различни професии: те са преводачи на конкретните чужди езици, т. е. те са преводачи, например, на хинди, иврит, амхарски, суахили, арабски, китайски, японски, корейски, фински, естонски, кечуа, испански, португалски, английски, френски, немски, италиански, гръцки, албански, сръбски, хърватски, словенски, руски, украински и мнооого други езици. Не можем да кажем, че всеки един от тези преводачи е взаимозаменяем с друг преводач на съвсем различен език, т.е. преводач от хинди на английски изобщо не може да бъде заменен с преводач от немски на иврит (освен, ако не владее на нужното ниво другите два езика). Следователно, всеки преводач упражнява различна професия (като преводач) от професията на друг преводач, който не владее неговите езици. Ако вземем горния пример, преводачът от хинди на английски упражнява различна професия от преводача от немски на иврит.

Казано с прости думи, професия „преводач" като обобщаващо понятие съществува, както съществува, например, професия лекар. Но преводачът, например, от хинди на английски не може да извършва преводи от немски на иврит, както лекарят-гинеколог не може да лекува пациенти, страдащи от простатит (освен ако преводачът или лекарят нямат съответната друга специалност).


Единствената реакция на статията ми „23 години преводаческа одисея" беше едно неясно, но отчаяно възклицание: „Цените не са ниски, преди години ми вземаше по 18!", появило се във форума към петицията против „изискванията" на външно.

Това по-конкретно беше реакция на следния пасаж от въпросната статия:

Всъщност тези, които ме обвиниха в този несъществуващ грях, години наред бяха участвали именно в такива съгласувани практики и чрез нелоялна конкуренция ме лишаваха от много преводи, за които бях напълно квалифициран, наличен и в състояние да ги направя. Да не говоря, че цената ми винаги е била напълно приемлива във всяко отношение (с други думи: смешно ниска)."

Явно коментаторът е бил засегнат от обвинението, че е участвал в съгласуваните практики и нелоялната конкуренция срещу мен :)

Отговорих:

Най-вероятно това са били спешни преводи на словенски. В момента цената ми за спешен превод на словенски дори е по-висока. Всеки може да види ценоразписа ми в Интернет. Освен това, става дума за 1 - 2 страници, предполагам преди 6 години. Лесно мога да проверя в счетоводството си, винаги съм издавал фактури. Мога да кажа, че през въпросния период на подобна цена съм превел не повече от 20 страници за десетина агенции и директни клиенти, така че авторът на горния коментар е ясен :) Сигурно за неговата агенция съм превел няколко страници общо за десетина години. Но той е лъгал и продължава да лъже клиентите си, че „има" преводач със словенски, хърватски и сръбски.

Не смятам, че съм „вземал" от която и да било агенция и стотинка. Цената, която съм начислявал за превода е цена за МОЯ труд, който съм извършвал ЛИЧНО, без да лъжа, че мога да направя някакъв превод и да използвам анонимни преводачи за тази цел. Но истина е, че агенциите най-безскрупулно ВЗЕМАТ от клиентите си огромни комисионни (най-малко 100% върху цената на преводача). Както правилно е забелязал мистър Витек „бизнес моделът на всички големи преводачески агенции понастоящем се основава на принципа на сляпата, ненаситна, корпоративна алчност".

Освен това, не смятам, че цените ми са високи, напротив, продължавам да смятам, че са смешно ниски. Защото, ако се приспаднат осигуровките и данъците, времето за търсене на терминология и за редакция, разходите за използваната техника и софтуер, за енергия, комуникации и др., ще се види колко мизерни са тези цени.

И накрая, смятам, че съм професионален преводач с необходимата квалификация и дългогодишен опит, не се крия зад анонимност и имам пълното право на достойно възнаграждение за ТВОРЧЕСКИЯ труд, който полагам
."


По-късно обаче се замислих над това явно съвсем спонтанно възклицание, и усетих, че то крие множество въпроси, противоречиви емоции и някои безспорни истини за преводаческата дейност.

Въпросите, които повдига споменатото възклицание, биха могли да бъдат, например, следните:

- Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи биха недоволствали срещу достойно заплащане на преводаческия труд?

- Коя е цената за превод, срещу която собствениците и мениджърите на агенциите за преводи не биха недоволствали?

- Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи смятат, че преводачите им „вземат" парите?

- Има ли начин един преводач да не предизвика недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи?

По-долу се опитвам да дам някакъв отговор на тези въпроси.

Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи биха недоволствали срещу достойно заплащане на преводаческия труд?

От гледна точка на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи достойно заплащане на преводаческия труд е това, което тяхната агенция предлага на преводача. Тяхното разбиране е, че посредникът е основният актьор в този бизнес и на него се пада достойно заплащане, защото се е блъскал да набира преводачи за списъка си, да привлича клиенти, да ги задържа, да организира работата, да удовлетворява капризите на клиентите и много други дреболии, които обсебват ежедневието на посредника. В тази верига от дейности те виждат мястото на преводача на най-долното стъпало, което определя и заплащането му. Посредникът щедро отделя за преводача една трета до максимум половината от цената, която взема от клиента.

Когато цената на даден превод обаче се определя както от страха да не изпуснеш клиента, така и от държавната поддръжка за агенциите за преводи, няма начин един професионален преводач да бъде удовлетворен от заплащането, което му предлага агенцията. Нейният собственик или мениджър трепери да не изтърве някой клиент, затова максимално смъква цената. Същевременно държавата, в лицето на външно, му вдъхва кураж, като му позволява да лъже, че агенцията била „лицензирана" (по кой закон?), „оторизирана" (как?), „легитимна" (коя регистрирана по ТЗ фирма не е?) и с какви ли не още гръмки епитети. Всички тези епитети обаче не могат да бъдат поставени на някой преводач. Преводачът в България не може да бъде „лицензиран", „оторизиран", „легитимен" без агенция за преводи! С други думи, преводачът у нас няма никакви права, включително правото да поставя някакви искания за каквото и да било (достойно) заплащане.

Никой не държи сметка на агенциите за преводи, че не са назначили на трудов договор преводачите, които използват. Агенциите твърдят, че това са „техни" преводачи, но изобщо не се грижат за тях да ги осигуряват и да им гарантират всички права, каквито би имал един служител във всяка фирма. Пред това странно явление съответните държавни институции си затварят очите. Оттук можем да си направим извод, че агенциите за преводи са изключително покровителствани от държавната машина. Следователно, всеки опит от страна на преводачите да си искат достойното заплащане би срещнал не просто недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите, а направо техния унищожителен гняв.

Коя е цената за превод, срещу която собствениците и мениджърите на агенциите за преводи не биха недоволствали?

Спонтанно отговарям: нула.

Всяка друга цена е плод на угризението на съвестта на някои собственици и мениджъри на агенции. Част от тях са бивши преводачи, някои дори - настоящи. Те са разбрали, че няма кой да защити преводачите и затова са преминали на отсрещната страна. Въпреки това, съвестта им не е съвсем изгризана :)

Това все още е добре, защото вече в нечии глави на собственици и мениджъри на агенции се е появила и идеята преводачите да плащат за честта да им бъде даден превод.

Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи смятат, че преводачите им „вземат" парите?

Както по-горе споменах, държавата покровителства собствениците и мениджърите на агенциите за преводи, затова тяхното самочувствие е на изключително високо ниво. Затова няма как да не си въобразяват, че „дават хляб", че „осигуряват работа" на преводачите, а те са толкова неблагодарни, че им „вземат" парите :)

Има ли начин един преводач да не предизвика недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи?

И тук отговорът е кратък: като не поиска нищо за превода, който е направил, или още по-добре - като си плати за удоволствието да превежда някой гениален текст, например, от китайски или корейски английски на някой европейски език (който, разбира се не му е рòден).


Този списък не изчерпва набора от въпроси, който може да изникне в главата на всеки преводач, собственик или мениджър на агенция за преводи, потенциален клиент, служител на външно и другите държавни институции, както и на приятелите, роднините, близките и познатите на всички гореспоменати. Всички тези въпроси се преплитат с палитра от всякакви видове емоции, но зад този конгломерат проблясват неизбежните истини за преводаческата дейност, преводачите, агенциите за преводи, външно министерство и техния железен файъруол - върховната административна прокуратура с прословутия си отдел „Надзор за законност". Значи, в края на краищата, всичко стига пак дотам, откъдето тръгна преди две години - липсата на законово основание за „уреждане" на преводаческата дейност. Тази липса обаче в продължение на няколко десетилетия се закърпва от един несъществуващ, но вездесъщ правилник, оригинален български принос в световния хаос на „уреждането" на преводаческата дейност.
Това есе беше публикувано първо във форума към петицията.

Форумът към петицията, макар и не пълно и многостранно, отразява вече цяла година онова, което става с преводаческия бранш у нас. Аз лично го оприличавам на виртуална война, чиито сражения постоянно се водят на много фронтове, защото в тази война няма само две страни.

Това е една виртуална гражданска война, защото всички, които участват в нея, са жители на тази държава. Това е една виртуална Босна, едно виртуално Сараево, където снайперистите дебнат своите жертви от високите етажи на блоковете. И техни жертви са невинни минувачи.

Да, невинните минувачи попадат под кръстосания снайперистки огън на различни страни в тази виртуална война. Престрелките, понякога доста ожесточени, нерядко засягат не враждуващите страни, а някой случаен минувач, който иска да остане неутрален.

Явно, неутрален е трудно да останеш в този форум. Ако си просто минувач и искаш да се запознаеш със ситуацията, любопитството ти неволно те въвлича в чужда схватка и може дори да си навлечеш гнева едновременно на две или повече противникови страни. Затова, много от нас, отдавна разбрали това, просто минават оттук с прибежки и припълзявания и не се намесват в сраженията. Това са сигурно голям процент от нас.

А за да ни се иска да останем неутрални в тази виртуална война, значи има причини. И те са различни. Една от тях, например, е, че не знаем на кого да вярваме и на кого не. Форумът е анонимен, никога не е сигурно кой пише. Друга причина е, че не сме наясно какво точно искаме. Това е така, защото изобщо не знаем какво можем да очакваме - онези, от които зависи решението на проблема ни, може да измислят всякаква глупост, и то когато и каквато най-малко очакваме.

Потвърждение на тези наши опасения е самата причина за тази виртуална война. Тя беше поведена чрез една абсурдна и нелепа заповед, която все още е в основата на конфликта, без да има изгледи той да се прекрати. Някои от нас смятат, че заповедта се отнася именно до нас и затова трябва да бъде отменена, за да се реши проблемът. Корумпираният или некадърен съд обаче определи, че заповедта не се отнася до нас, без да се съобразява с редица други факти, които сочат точно обратното.

Някои от нас пък смятат, че заповедта не само че изобщо не се отнася до нас, но че тя дори не се отнася до преводаческите агенции и преводачите в България. Нещо повече, други смятат, че с тази заповед не се въвеждат никакви нови изисквания. Има мнения, че приложенията към нея, публикувани на сайта на външно, са фалшиви.

В тази виртуална война всичко е възможно. Безброй фронтове, неочаквани обрати, ожесточени схватки, кратки примирия и отново - ескадроните летят :)

Но в тази, макар и виртуална война се дават свидни жертви. Те все още не са преброени и не знам кога ще станат известни, ако изобщо някога се разбере нещо. Толкова мълчание и толкова тайни забулват истината около тази виртуална война.

Едно нещо обаче не може да се скрие: името на главния виновник за тази война е известно на всички, защото стои написано под станалата печално известна заповед. И съм сигурен, че всички страни в този конфликт единодушно приемат факта, че без тази заповед нямаше да се стигне дотук.

Всяко зло за добро. Тази виртуална война разбърка застоялото блато на Правилника и на повърхността изплуваха разложилите му се разпоредби, които с отвратителната си смрад прогониха всякакво желание за запазването му, дори и у неговите най-върли апологети.

Ако до 2012 год. фирмите за преводи бяха „оторизирани" да извършват официални преводи от институцията на незнанието, то от 01.01.2013 год. те са „оторизирани" от институцията на страха.

До събитията, които разтърсиха преводаческия бранш през 2012 год., почти никой преводач или собственик на агенция не се замисляше защо трябва да сключва договор с МВнР. Тези договори се бяха превърнали в толкова важна практика, че тя залегна в множество закони и наредби. Беше станало обичайно българските институции да смятат, че ако някой превод не е „направен" от фирма, която има договор с МВнР, този превод не е законен. Стигна се до там, че някои фирми за преводи толкова се самозабравиха, че започнаха да твърдят в рекламите си, че фирма, която няма договор с МВнР, е нелегитимна!

До 2012 год. почти никой от преводаческия бранш не се замисляше над въпроса защо изобщо сключва договор с МВнР? Какъв възложител изобщо ни е МВнР? Няма ли Търговски закон? Няма ли чл. 290 от Наказателния кодекс? Няма ли чл. 18 и чл. 19 от Конституцията?

Явно, до 2012 год. за преводаческия бранш не съществуваше нито ТЗ, нито НК, нито Конституция. Всичко беше ПРАВИЛНИКЪТ! И незнанието.

И така, институцията на незнанието беше единствената, която „оторизираше" фирмите за преводи от 1990 до 2012 год. за извършване на официални преводи.

През 2012 год. обаче институцията на незнанието се срина. След неумелия опит на Николай Младенов да измами преводаческия бранш, че Правилникът е над законите, дори над Конституцията и международните конвенции, той прибегна към утвърждаване на институцията на страха като върховен орган за „оторизиране" на фирмите за преводи.

Сега, след като ВАС определи, че заповедта на министъра не засяга фирмите за преводи и след като Комисията по петициите потвърди, че министърът бил имал само намерения, а не е въвеждал никакви „нови изисквания", сигурно и най-недосетливите вече са се досетили, че са измамени.

Защо обаче над 600 фирми сключиха договор с МВнР и не го прекратяват? Защо стотици български преводачи си дадоха подписите на тези фирми с потенциален риск подписите им да бъдат фалшифицирани?

Защото новата институция, която „оторизира" фирмите за извършване на официални преводи, институцията на страха, има могъщо, вледеняващо влияние върху масата от преводачи и фирми за преводи. Защото всеки, който осъзнае истината, че МВнР изобщо не е никакъв възложител, че Правилникът отдавна „противоречи на действащата нормативна уредба", че „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР" е незаконосъобразно, изпада в ступор и престава да мисли.

Страхът се подклажда от въпросите: Ами после? Ами ако не ми признават преводите? Ами ако изгубя клиентите си? Ами ако преводачите вече не превеждат за мен? Ами ако ми спадне приходът? Ами как ще ме гледат другите? Ами какво ще работя, ако не мога да превеждам? Ами какво ще стане, ако прекратя договора? Ами ако започнат да ме проверяват? И от много други подобни въпроси...

Затова страхът, подкрепен от горните въпроси и блокираното мислене, се издига до такива висоти и става водещ в живота на преводаческия бранш. Разумни отговори липсват. Никой не смее да каже пред себе си и пред другите: Договорът е фиктивен и незаконен и аз, като го сключвам, ставам съучастник на измамниците от МВнР.

Докога ще продължи властта на институцията на страха не знам, защото законността отдавна е изтикана от страха. Страхът има почва, защото е естествено човешко чувство, присъщо на всички, дори на онези, които злоупотребяват с този факт и го използват за утвърждаване на беззаконие.

Страхът е преодоляван милиони пъти в човешката история. За това са спомагали разумът и осъзнаването на истината и правотата. Смятам, че преводачите и собствениците на фирми за преводи в крайна сметка ще осъзнаят, че са станали заложници на страха и че няма никакво законово основание да сключват договор с МВнР, затова ще го прекратят.

Миналата година, по кое време беше, не се сещам точно, реших за малко разнообразие да си направя кеф с преводаческите агенции, като ги попрееба. Макар че знаех за становището на експертите в Междуведомствената група, което апокрифно се разпространяваше вече няколко години познато като „становището на Веселинов", реших да рискувам. В становището изрично си пишеше, че „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", но аз, поне за последно, реших да се възползвам от чл. 2а и да издам една заповед за ташак. Накарах онези кокошки от КО да ми напишат една докладна записка (№ КОА 33-00-8), която да ми послужи за основание за издаването на заповедта. В нея се говореше за „липсата на правила и регламентация за контрол върху качеството на извършваните преводи, наличие на много оплаквания (купчина потресаващи примери!) за некачествени преводи, отправени директно (!) към Министерството, както и заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществените интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи". След всички тези обвинения можеше да се пристъпи към плана.

Всичко трябваше да изглежда напълно правдоподобно, но да няма абсолютно нищо черно на бяло. Хем да има писмена заповед, хем заповедта да бъде съвсем друга. Хем да има „нови изисквания", хем да не се ангажирам с въвеждането им. Затова реших да утвърдя уж проект за типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа, а за да бъде ташака по-пълен, се избъзиках и добавих, че тези преводи са за нуждите на консулското обслужване, демек в чужбина.

Тъй като няколко приятелчета ми се бяха обадили за стандарт 15038, реших да ги послушам и да го направя задължителен за всички агенции. Тъй като нямах право да правя това, лесно можех да се измъкна - стандарта не е задължителен, доброволен е, той ще се изисква само за фирмите, които сключат договор с МВнР. Ако се намереше някой да каже, че преводаческите агенции не могат без договор с МВнР, защото институциите не им признават преводите, ако нямат договор с МВнР, щяхме да казваме, че тези преводи са толкова малко, че могат да се пренебрегнат, че това няма изобщо да се отрази на бизнеса на фирмите, които няма да сключат договор с МВнР.

И така, със заповедта одобрих и списък с необходимите документи за сключване на споменатия договор. Но най-важното беше, нито договора, нито списъка да бъдат обвързани с някакво обозначение със заповедта. В заповедта се говореше за приложения 1 и 2, но самите приложения не трябваше да имат връзка със заповедта. Така врътката можеше да стане. Ако бяхме написали на приложенията, че са приложения съответно № 1 и № 2 към заповед № 95-00-152, нямаше да можем лесно да излъжем онези патки от преводаческите агенции. Това се потвърди от делото, което те заведоха. Ако в договора пишеше, че е проект за типов договор, и то за възлагане извършването на преводи за нуждите на консулското обслужване, след определението на съда договорът щеше да си остане проект и щеше да си остане за нуждите на консулското обслужване в чужбина. Но така - необвързан - той стана символ на най-голямото прецакване на преводаческите агенции в цялата световна история!

Освен това, макар че договора уж беше приложение към заповедта, най-важното нещо, за което той се сключваше, не се споменаваше в него. То не се споменаваше нито в Правилника, нито в заповедта, нито дори в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване. Това беше заверката на подписа на преводача, извършил превода на официален документ. Макар че, както честно си признах пред Народното събрание „При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача. Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти", никой не се усети, че заверката на подписа на преводача в негово отсъствие е незаконна.

Още преди пет години споменатите експерти в Междуведомствената група направиха извода, че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена". Въпреки това, аз не прекратих тази дейност. Незаконосъобразна ли е или не, това не ме интересуваше. За мен по-важно беше да събирам таксата, която, както казах вече, не се споменаваше в Тарифа № 3, т.е. която също беше незаконосъобразна.

Сега разбирате, че заповедта ми беше една голяма врътка, предполагам, че с нея ще остана в историята на преводаческия бранш. Дали ще я нарекат „врътката на Младенов" или нещо подобно, не е важно. Важното е, че с тази врътка успях да си изкарам доста комисионни от сертифициране на фирми по стандарт 15038. Вярно, че не очаквах нашето правителство да падне толкова скоро, затова не бях си превел парите по чуждите си сметки. Наложи ми се да хвана самолета и да направя една дълга совалка, за да разнеса куфарчетата до различни банки по света, без да правя съмнителни електронни преводи. Така се осигурих срещу евентуално преследване и репресии, защото няма да могат да ми блокират всички сметки по света.

Една година

| No Comments | No TrackBacks

Остава по-малко от месец до навършване на годишнина от 16 май 2012 год., когато между фирмите за преводи започна да циркулира един имейл от Роза. Към него беше прикрепено протестно писмо до Б. Борисов и т.н. и до Н. Младенов. Аз го получих на 17.05.2012.

Този имейл постави началото на един безумен слух, преобърнал живота на мнозина преводачи и собственици на фирми или агенции за преводи. Две седмици по-късно слухът беше облечен с официални дрехи (новите дрехи на царя) - печално известната заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

Като всяка дезинформация и тази беше стъпила здраво върху авторитет: министъра на външните работи на Република България. Кой можеше да подозира, че неговата заповед е една чиста дезинформация?

Всички собственици на фирми и агенции за преводи, както и редица преводачи, се включиха в подписката против „новите изисквания" към преводаческите агенции. Те наистина не се съмняваха, че съществуват „нови изисквания".

След известно време няколко агенции, групирани в т. нар. СПА, заведоха дело за оспорване на заповедта. Но заповедта се оказа неоспорима. Тя не само че не се отнасяше до фирмите или агенциите за преводи, но в нея нямаше никакви нови изисквания!

Ето историята на образцовата дезинформация, наречена Заповед № 95-00-152.

Заповедта беше издадена на основание чл. 5, ал. 7 от Устройствения правилник на МВнР, т.е. „При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди". Макар и тази разпоредба да не касаеше дейността на преводаческите фирми или агенции, заповедта успя да ги засегне.

Другото основание за издаване на заповедта е чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год., последно изменен 1990. Този член гласеше: „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Понеже ал. 1 на същия член гласеше: „Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи" и т.н., разбрахме защо МВнР „може да възлага с договор преводите да се извършват" от фирми, а именно защото по тази алинея МВнР извършва всички преводи на документи и други книжа в страната. Съвсем логично и ясно беше обаче, че на практика отдавна не е така.

Заповедта беше издадена и във връзка с докладна записка № КОА 33-00-8. Тя обаче не беше публична и за нейното съдържание остава само да гадаем. Все пак, трябваше да има и нещо тайнствено, за да се придаде по-голям авторитет на дезинформацията.

И оттук се почна една одисея, на каквато и Омир би завидил. „Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи (Приложение № 1)", се казваше в точка първа от заповедта.

Ама кой да ти я чете! Взорът на всички се беше вперил в „типов договор" и не виждаше думата „проект". Какво толкова! Какво значение имаше: проект на типов договор, типов договор... все едно! Да-а, все едно! Значи, да имаш намерение да направиш нещо е все едно, че си го направил. Желязна логика.

От Комисията по петициите на Европейския парламент обаче през януари 2013 год. съобщиха, че българският министър на външните работи имал намерение да въведе редица задължителни изисквания за преводаческите агенции, но „на този етап мярката не е официално приета и следователно не се създават правни задължения за преводаческите агенции в България"!

Да, преводаческите агенции нямаха правни задължения по тази заповед в България. Все още. Ако се приеме типовият договор „ за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване", тогава ще имат... в чужбина. Защото съгласно чл. 3 от Виенската конвенция за консулските отношения (в сила за България от 10.08.1989 г.) консулските функции (чл. 5 от същата), които включват консулското обслужване, се изпълняват от консулствата, т.е. в чужбина!

По-нататък, в точка втора от заповедта се казваше: „Одобрявам проект на Списък на необходимите документи за сключване на договор за възлагане на извършването на официални преводи на документи и други книжа (Приложение № 2)". Тук погледът ни също се плъзна и думата „проект" се изплъзна. Не разбрахме, че е проект и затова тръбяхме: „Нови изисквания"!

Дори обаче и да не бяха проект тези „нови" изисквания, по нищо не личеше да са част от заповедта, т.е. „приложението" всъщност не беше приложение към заповедта, защото на него по никакъв начин не беше обозначено дали е приложение и към какво е приложение. И за първото „приложение" можеше да открием същата липса на атрибути, т.е. и то не се знаеше, дали е приложение към заповедта, а и да беше приложение към някоя заповед, явно тя е била устна, защото никъде в „типовия" договор не се споменаваше нито че е проект, нито че е за нуждите на консулското обслужване.

Точка трета от заповедта беше категорична: „Бланковият договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа и списъкът на необходимите документи за сключване на договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа да се публикуват на официалната електронна страница на МВнР".

Изведнъж „типовият" договор стана „бланков"... Ако отидем на официалния сайт на МВнР, ще открием линкове към НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ И ФОРМУЛЯРИ ЗА ЗАВЕРКИ И ЛЕГАЛИЗАЦИИ:
Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи
Декларация на преводача
Заявление - образец за легализация на документ или заверка на подписа на преводача
Договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа
Заповед
Молба за проверка относно извършени заверки от български дипломатически и консулски представители
Молба за издаване иа удостоверение относно сключен договор за възлагане от МВнР на извършването на официални преводи от фирми

Тук не можем да разберем кое към кое се отнася, кое е приложение на кое. Пък и за какво ни е да разбираме. Щом авторитетите казват, значи е така. Списъкът и договорът са приложение към заповедта и точка!

И защо трябва да се съмняваме, след като четвърта точка на заповедта посочваше, че не ние ще я изпълняваме, а директорът на дирекция „Консулски отношения" и директорът на странната дирекция „Защита на дейността и информацията"? И защо трябва да търсим има ли заповедта приложения, приложенията приложения към тази заповед ли са и т.н., след като двама директори на дирекции (!) трябваше да се погрижат да изпълнят заповедта.

И наистина, заповедта беше изпълнена перфектно. Цяла година вече не само че не може да бъде оспорена от шепата свои противници, но те не са и в състояние да открият следите на приложенията!

Затова, с чиста съвест бих нарекъл тази заповед „образец на дезинформация", какъвто може с гордост да се кипри на страниците на учебниците по дезинформация.

Аз съм собственик на малка фирма за преводи, в която имам назначени двама преводачи. Ние тримата извършваме сами преводите, възложени ни от нашите клиенти, по което фирмата ми се различава от повечето останали фирми за преводи, които всъщност са агенции. Понеже, според чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год. всички преводи на документи в България били се извършвали от МВнР, то ги „възлага" с договор на фирмите за преводи, а не на „отделни преводачи". Такъв договор моята фирма имаше от 1994 до 31.12.2012 год., но за тези 18 години МВнР не ми възложи извършване на официален превод нито веднъж.

През април 2012 год. моят живот, животът на моите преводачи и животът на хиляди други собственици на преводачески фирми и преводачи коренно се промени. Започна разпространение на нелеп слух, който впоследствие беше „утвърден" със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 - с малки промени. Това беше слухът за т.нар. „нови изисквания" към преводаческите фирми. Въпреки „утвърждаването" на тези „нови изисквания", те си останаха слух до днес.

Слухът за „новите изисквания" обаче, облечен в „законовите" одежди на заповедта, започна да функционира като едно мощно средство за изнудване на преводаческите фирми. Поради тази причина, на 22.11.2012 год., на сайта anticorruption.government.bg подадох сигнал № 2836, чийто статус до ден днешен е „Необработен", т.е. няма входящ номер.

В края на ноември 2012 год. преводаческите фирми получиха писма за прекратяване на договора им с МВнР. Аз също получих такова писмо. В него подвеждащо се твърдеше, че със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на Министъра на външните работи били въведени, „считано от 01.07.2013 година", „нови изисквания" за условията, при които МВнР можело да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника.

С това писмо Дирекция „Консулски отношения" ме уведомяваше, че на основание чл.10 от договора, сключен между моята фирма и МВнР, МВнР прекратявало действието на договора, считано от 01.01.2013 год.

По-нататък в това писмо ми се предлагаше, в случай, че желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, да отправя предложение чрез „Приемна" на МВнР, към което да приложа всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на МВнР.

Понеже смятам, че би било в противоречие с редица закони, ако правилникът дава право на МВнР да се намесва в дейността на частната ми фирма, и ако официалните преводи са монопол на МВнР, помолих в отговор към горното писмо, КО на МВнР да изясни за какво точно се сключва договорът между МВнР и фирмите за преводи и да потвърди, че няма никакви законови пречки да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти. Това мое писмо, изпратено на 06.12.2012 год. до КО на МВнР, беше с копие до ВАП, понеже смятам, че проблемите в преводаческия бранш излизат далеч извън границите на отношенията между МВнР и преводаческите фирми и че произлизат от неадекватните разпоредби на Правилника.

Вместо да получа отговор от КО, в който да се потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти, отговор дойде много бързо от ВАП. Това всъщност беше резолюция на ВАП, в която се твърдеше, че съм бил оспорвал заповедта на външния министър, която вече била „атакувана" пред ВАС. А в писмото си от 06.12.2012 бях цитирал именно определение № 13174 от 23.10.2012 на ВАС, не за да оспорвам заповедта, а за да посоча, че тя не се отнася до мен. Това не беше единственото абсурдно твърдение в тази резолюция на ВАП, но най-абсурдното беше, че съм нямал бил право да извършвам официални преводи без договор с МВнР, като това твърдение се основаваше на чл.16 а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби към ЗОП. А именно тази разпоредба на ЗОП илюстрира абсурдната ситуация с официалните преводи в България - едно абсурдно изискване, че преводачът, за да извършва официални преводи, трябвало да има договор с МВнР! Случаят със ЗОП дори е още по-абсурден, понеже разпоредбата му би трябвало да отмени разпоредбата на Правилника, че МВнР сключва договори само с фирми.

Смятам, че като напълно дееспособен и квалифициран специалист с дългогодишен опит мога да поемам лична отговорност за извършените от мен официални преводи и да ги заверявам със собствения си подпис и печата на собствената си фирма, без подписът ми да се нуждае от последваща заверка, тъй както подписите ми върху фактурите, които издавам, и данъчните декларации, които подавам, не се нуждаят от допълнителна заверка. По тези причини смятам, че чрез ограничаването ми да извършвам официални преводи без договор с МВнР неправомерно се ограничава дейността ми. Това изтъкнах и в отговора си на гореспоменатата резолюция на ВАП.

В отговора си до ВАП от 03.01.2013 год. поставих и седем съществени въпроса, на които ВАП не е отговорила до днес. Отговори на тези въпроси след време предложих самият аз.

В края на декември 2012 получих от КО на МВнР отговор на писмото от 06.12.2012 год. В това писмо изобщо не получих потвърждение, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти. В този отговор от КО на МВнР се твърдеше, че всички преводи на документи в България се извършвали от МВнР, понеже законодателството не било определяло на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи! Това означаваше, че МВнР изобщо нямаше намерение да отговори смислено на поставения въпрос. Фразеологията в техния отговор се въртеше около слуха за т. нар. нови изисквания, наречени тук „новопредложени", все едно, че те ме засягат! Този слух по никакъв начин не можеше да послужи за основание да сключа договор с МВнР и именно затова исках от КО да ми потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти.

В отговора си до горното писмо от КО, който изпратих на 13.01.2013 год. напомних на МВнР, че не бива да се смесват преводите, които клиентите възлагат директно на фирми за преводи, с преводите, които МВнР може да възложи на фирми или да извърши само'. Освен това, изрично подчертах, че като фирма, регистрирана по ТЗ, мога да извършвам свободно всяка дейност, която не е забранена от закона, а официалните преводи са такава дейност, защото тя изрично не е забранена от нито един закон. В отговора си от 13.01.2013 обърнах сериозно внимание на това колко неадекватен е правилникът, както и на други сериозни проблеми, например ниските критерии за набиране на преводачи, възможността за злоупотреба с подписите на преводачите от агенциите за преводи и МВнР и т.н. И на това свое писмо до днес нямам отговор.

В края на февруари изпратих напомнящи имейли до КО, ВАП и МС, на първите две - че не получавам отговор от тях, а на МС, че сигналът ми за корупция не е заведен. На 11.03.2013 год, след като отново не получих отговор, изпратих още един напомнящ имейл до ВАП, в който изтъкнах, че през двата месеца след прекратяването на договора ми от страна на МВнР непрекъснато търпя финансови загуби поради отказа на МВнР и ВАП да потвърдят, че няма никакви ограничения да извършвам официални преводи, които не са за нуждите на консулското обслужване в МВнР. Освен това, заявих, че не е редно преводачите, които имат необходимите опит и квалификация, да бъдат ограничавани да извършват официални преводи и да ги заверяват със собствения си подпис и печата на своята фирма.

На 12.03.2013 год. напомних и на КО за това, че нямам отговор от тях. В този имейл изтъкнах, че с несключване на договор с МВнР се ограничава свободата ми да извършвам дейност, която не е забранена от нито един закон на Република България, а именно извършване на официални и неофициални преводи. В края на имейла заявих, че настоявам ясно и категорично МВнР да потвърди, че с договора си наистина не се намесват в моя бизнес и че аз като специалист с необходимата квалификация и дългогодишен опит имам пълното право да извършвам всички преводи на своите клиенти, които те ми възлагат директно, а не с посредничество на МВнР, включително и преводите на официални документи на моите клиенти, още повече, че забрана да извършвам официални преводи би означавало забрана да поемам съдебна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република България, което е повече от абсурд.

На 14.03.2013 год. получих копие от писмо от МС с дата 11.03.2013 по повод сигнала ми за корупция, изпратено до МВнР. В това писмо съвсем неуместно се твърдеше, че в МС бил постъпил сигнал от мен „относно заповед № 95-00-152/2012 год". Сигналът ми, освен това, се препращаше до МВнР, т.е. до извършителя на корупционния акт, а свързването на сигнала ми със заповедта правеше отговорът на МВнР съвсем предвидим.

Веднага реагирах и изпратих отговор до МС, в който заявих, че сигналът ми срещу бившия министър на външните работи в никакъв случай не е относно въпросната заповед. По-нататък в отговора си изтъкнах, че използвайки разпоредбите на ал. 1 и 2 от чл. 2а на Правилника, които на практика дават на Министерството на външните работи право на неограничен монопол върху всички преводи на документи и други книжа в страната, МВнР години наред възлага извършването на официални преводи чрез договор с преводачески фирми в страната. Със заповед № 95-00-152/2012 е одобрен нов типов договор, който за разлика от предишния е предназначен не за всички видове официални преводи, а само за такива, които да задоволяват нуждите на консулското обслужване в системата на МВнР, съгласно т. 1 от заповедта. Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение.

Както се и очакваше, отговорът на МВнР до МС не закъсня, пристигна след две седмици, и наистина беше в предсказания от мен смисъл. За слуха за т.нар. „нови изисквания" се говореше като за реалност, и, естествено, беше изтъкнато, че заповедта на министъра вече била обжалвана пред ВАС и той определил, че не можело да се приеме, че „заповедта представлява властническо волеизявление с непосредствен ефект върху правната сфера на трети лица" и че решението за това дали фирмата да сключи или не договор било изцяло нейно и МВнР нямало било правомощията и не задължавало никоя от тях да сключва договор за превод на официални документи!

Точно на това бях обърнал внимание в писмото си до МС: „Реално... не е така. Множество български институции все още настояват да имам сключен договор с МВнР, за да извършвам не само всякакви официални преводи, а дори и неофициални такива, тъй като не са уведомени от МВнР, че новият договор вече не е за всички видове официални преводи, а единствено за нуждите на консулското обслужване в МВнР, и все още в цялата страна битува широко разпространеното погрешно мнение, че преводаческа фирма без договор с МВнР е нелегитимна и няма право да извършва никакви преводи". Сериозно внимание обърнах и на факта, че понеже вече нямам договор с МВнР, понасям финансови загуби. Споменах и за случая, когато нотариус не допусна да превеждам на свой дългогодишен клиент, случай, за който уведомих Нотариалната камара с копие до МП. Разбира се, от тях също нямам отговор до днес.

На 30.03.2013 год. отговорих на писмото на МВнР до МС, въпреки, че не беше адресирано до мен. В този свой отговор предадох съдържанието на писмото си от 14.03.2013 до МС. Накрая съобщих, че съм научил за това, че на 30 януари 2013 год. европейската Комисия по петициите е публикувала съобщение до членовете на Европейския парламент, в което във връзка с Петиция № 0701/2012, заявява че „на този етап мярката не е официално приета". Оттук правя връзка с точка 1 от Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год., където изрично е посочено: „Утвърждавам ПРОЕКТ на типов договор". Поставям въпросите: „Къде тогава е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор? С какъв акт е утвърден? Кой го е утвърдил?" и „Ако няма утвърден типов договор (не проект!), тогава на какво основание твърдите, че било имало някакви въведени със заповед № 95-00-152/2012 нови изисквания?"

Накрая на писмото си до МВнР от 30.03.2013 категорично заявявам: „...ако се окаже, че няма НОВ УТВЪРДЕН ТИПОВ ДОГОВОР, а само ПРОЕКТ, смятам, че е крайно време да уведомите и всички български институции, които изискват от агенциите за преводи сключен договор с МВнР, че новият договор, който сте сключвали с агенции за преводи, е незаконосъобразен. Ако не разполагате с одобрен типов договор, а само с одобрен ПРОЕКТ за типов договор, незабавно трябва да прекратите сключването на договори, да анулирате сключените и да отмените чл. 2а и глава трета от Правилника".

Между другото, на 16 март забелязах, че фирмата ми се намира в списъка на фирмите, които са сключили договор с МВнР. Веднага изпратих писмо до КО, с което поисках обяснение за случая и им напомних за това, че все още нямам от тях отговор на писмото от 13.01.2013 год., като накрая на писмото заявих, че е крайно време МВнР да уведоми всички български институции, че новият договор, който МВнР сключва с агенции за преводи, се отнася вече единствено за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР" съгласно Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

На 28.03.2013 за трети път напомних на ВАП, че не са отговорили на писмото ми от 03.01.2013.

След това дълго изложение и препратки към всички писма от неколкомесечната ми кореспонденция с институции, се надявам вече да получа отговор, в който най-после да получа потвърждение, че несключването на договор с МВнР не е пречка да извършвам официални преводи за всички свои клиенти.

Освен това, надявам се в най-скоро време МВнР да обяви, че договорите, които досега е сключвало с агенции за преводи, вече нямат юридическа сила, понеже разпоредбите на правилника са в противоречие с българското законодателство.

„Напоследък колеги се интересуват от това какво ще правим занапред. Отговорът съм го дал още в началото на септември, в шеговитата статия „Трудно е да бъдеш преводач в България" (превод). Смисълът на идеята ми е - преди всичко просвещаване".

Тези думи се съдържат в мой постинг във форума към петицията срещу новите изисквания към преводаческите агенции. По-нататък продължавам:

„Обаче, ако някой сериозно си задава въпроса как да намери подход за решаване на нашите проблеми, лично мое мнение е, че този подход трябва да е неконвенционален. Потърсете „Неконвенционално знание за начинаещи" :)"

И двата ми постинга бяха подписани с моето име. Вярно е, че всеки там може да злоупотреби с нечие име, защото липсва регистрация, но съдържанието на постингите не противоречи на всичко, което съм писал досега на тази тема.

По някакви причини тези мои думи бяха посрещнати враждебно от анонимни особи. Те явно не са нито преводачи, нито собственици на агенции. Защото, макар да критикувам някои аспекти от бизнеса на агенциите, аз ги подкрепям в борбата им срещу унищожаването на нашия бизнес.

Ето първата реакция: „Ние, сериозните, изобщо не си задаваме този въпрос - само че има някои, които преекспонират "сериозността си" и това намалява сериозността на случващото се в очите на "страничните" наблюдатели във властта! Добре е да се излиза от този форум, а не да живееш в него!"

Може би това е пореден опит да се омаловажи онова, което върша за установяване на законност в преводаческия бранш. Името ми се свързва и с последното ми писмо, адресирано до Иван Сираков, затова не е трудно да се досети човек, кого съм настъпил по опашката :)

В споменатото писмо директно поставям въпроса: къде е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор, а не проектът, с който се сключват фалшивите договори между Външно и агенциите? Ето защо има кой да се безпокои, че измамната схема, замислена преди година или повече - не знам точно, ще рухне. Не може вечно да се крие истината.

И ето защо, в цитирания отговор на моите постинги откривам онзи неясен синтаксис, за който споменах в една от статиите си. Езиков анализ обаче на текста няма да правя, това го предоставям на желаещите :)

Ясно ми е, че насочването към книгата на Montalk и изваждането на бял свят на думата „просвещаване" силно подразни онези, на които титлата „агенти на Контролната система" успешно би подхождала.

А какво е просвещаването? Преди всичко: събиране на информация:

„Събиране на информация означава четене, гледане и слушане на източници на информация, които имат връзка с темите, засегнати в тази книга и на други места. Това също значи събиране на факти от своите собствени преживявания и от това, което сте забелязали за света. Затова четете книги, уеб сайтове, списания, занимаващи се с тези неща, слушайте аудио курсове и радио предавания, гледайте игрални и документални филми, дискутирайте с други души-помагачи, интересуващи се от истината. Така събирате идеи, от които да отделите онова, което смятате, че може да бъде истина." (Montalk, „Неконвенционално знание за начинаещи")

Това имах пред вид, когато предложих идеята си. Наистина, не очаквах толкова остра реакция, но думата „просвещаване" подейства на агентите на Контролната система като тамян на дявола.

Защото това е ключовата дума. А не: обединение, оплакване или незнамсикво.

Ако останем непросветени и си мислим, че правилникът е закон или че е над закона, нищо няма да се промени. Ако си мислим, че договорът с КО е лиценз, нищо няма да се промени. Ако си мислим, че е законно да се използват подписите на едни преводачи, а преводите да ги правят други - нищо няма да се промени. Ако си мислим, че заверката на подписа на преводача първо от агенция с след това от КО е законосъобразна, нищо няма да се промени.

Ако продължим да сме в някакъв унес или ступор, вдигнали ръце и предали се на милостта на КО, нищо няма да се промени.

Затова, вслушайте се в сърцата си, бъдете почтени и сложете край на голямата измама, в която ни въвлякоха КО и сие.

И ако четете неща, писани във връзка с нашите проблеми, опитайте се да ги разберете и осмислите, а не да скачате веднага и да мислите, че някой бил искал да бъде по' или най.

Смисълът си остава в просвещаването - собственото и на другите. Без да се натрапвате, спокойно, но уверено. Не се впрягайте от разни провокации и не вярвайте на обидите. Добротата нека бъде пътеводната ви звезда.

Консулски времена

| No Comments | No TrackBacks

Това не са онези консулски времена, описани от Иво Андрич.

Това са консулските времена, когато дирекция „Консулски отношения" (КО) промени хиляди съдби, без да й мигне окото.

В началото на 2012 год. научихме, че тежки обвинения са отправени срещу нас, преводачите и собствениците на фирми/ агенции за преводи. Обвиненията не идваха от който и да е, а от КО, гордостта на Външно министерство. Следователно, те бяха необорими, безкомпромисни и... недоказуеми:

„В МВнР са постъпили много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", се казваше в Докладна записка № КОА 33-00-8, която КО изпрати до скъпия си вожд.

„Затова, като начин на контрол върху преводите, МВнР следва да разработи и приеме мерки за гарантиране качеството на преводаческите услуги, които да се въведат в типов договор за възлагане на официални преводи и списък на необходимите документи за сключване на договор за превод" - продължаваше с желязна логика Докладната записка.

„Конкретните мерки следва да се отнасят до осигуряване на технически и човешки ресурси за гарантиране качеството на преводите, проследимост на преводаческата услуга, отговорност за точността, пълнотата и оформлението на преводите, надеждни комуникации и техническо оборудване за извършване на преводите" - звънтяха думите на Докладната записка като чукове върху наковалня.

„Такива мерки вече са наложени като добри практики в преводаческия корпоративен бизнес в редица държави-членки на Свещения съюз и са в основата на Свещения стандарт 15038:2006, възприет и от хаганата Вулгария (불가리아) като стандарт Vademecum 15038:2006" - тържествено обяви Докладната записка.

След като безкомпромисното слово на Докладната записка отекна в заседателната зала на любимия вожд, той огледа присъстващите, прониза с поглед докладчика и се обърна към свитата си от Велики прависти:

- Да се състави заповед, с която да бъдат въведени нови изисквания! - отсече прекрасният вожд.

- Ваше Велико Преобразование, нямаме възможност, Свещеният Правилник е на смъртен одър! - изстена Главният Велик правист.

- Измислете нещо! - проехтя гневният глас на премъдрия вожд.

И свитата му от Велики прависти се втурна към кабинетите си, а пресветлият вожд се оттегли в покоите си.

След дълго мъдруване, Великите прависти се събраха в заседателната зала и Главният Велик правист огледа равните си, от които беше по-равен, и каза:

- Докладващият да докладва Проект за заповед.

Докладващият Велик правист се изкашля и започна:

ЗАПОВЕД
№ 95-00-152 от 31.05.2012 год.
На основание чл. 5, ал. 7 от Устройствения правилник на МВнР, чл. 2а, ал. 2 от Свещения Правилник и във връзка с Докладна записка КОА 33-00-8
НАРЕЖДАМ
1. Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи (Приложение № 1)".

- Чакай, чакай! Какви са тези глупости? - извиси глас Най-равният сред равните - Какъв е тоя проект, какво е това консулско обслужване и какво е това Приложение?!

- Друг начин няма - плахо се обади най-образованият сред Великите прависти. Говореше се, че неговата диплома е истинска. - Ако не напишем „проект", няма как да се измъкнем, в случай, че се окаже, че сме подписвали фалшиви договори. Ако не напишем „консулско обслужване" няма как съдът да реши в наша полза, ако някой от онези нищожества реши да оспори заповедта, а ако не напишем „Приложение" няма как да направим фалшиво приложение. В него няма да пише, че договорът е проект и че е за консулското обслужване.

- Консулското обслужване е в чужбина, какви ги плямпаш! - разгневи се Главният Велик правист.

- Те не знаят - продължи правистът с истинската диплома. - Докато се сетят, ще минат много времена...

- За какви времена бръщолевиш - раздразнено го прекъсна Главният.

- За консулските времена говоря - все тъй тихо, но уверено продължи притежателят на истинската диплома. - Ще ги узаконим със Закон за консулското съдействие и обслужване, според който КО ще извършва законно консулското обслужване във Вулгария. С този закон за вечни времена ще добавим преводите към консулската дейност и след смъртта на Свещения правилник няма да имат основание онези самоходни недоразумения да претендират, че сме нямали право да им заверяваме подписите, че сме нямали право да събираме такси за заверка подписите на преводачите и за консулско обслужване във Вулгария.

- Ей, ти си бил АрхиГадняр! Браво - извика радостно Главният Велик правист и отривисто стисна ръката на АрхиГадняра, който излезе по-умен, отколкото се очакваше.

И така, започнаха Консулските времена във Вулгария...

От една година преводаческият бранш е обхванат от сътресения, които донасят много негативни преживявания на всички актьори в тези събития. Недомислиците на Николай Младенов и сие, с които Външно се опита да закърпи скъсаната си мрежа за ловене на риба в мътни води, обаче се оказаха катализаторът, чрез който се отприщи една мощна верижна реакция, заплашваща да отнесе цялата тромава, но скапана машина за ограбване на българските граждани.

Една от негативните последици от сблъсъка на чиновниците от Външно със справедливите ни критики, е промяната на синтаксиса в писмата им. Те явно си глътнаха граматиката, защото само при бегло прочитане на две техни писма, отговора на КО на писмото ми от 6 декември 2012 и отговора на постоянния секретар на писмото на МС, с което администрацията на МС препраща сигнала ми за корупция срещу Николай Младенов, откриваме редица странни (небългарски) синтактични конструкции.

И двете писма са опит да се прескочат сериозните въпроси, които съм повдигнал както в писмото си от 6 декември 2012, така и в сигнала си за корупция от 22 ноември 2012. Сега обаче няма да анализирам объркания стил и език на двете писма от гледна точка на проблемите в нашия бранш, а ще ги разгледам накратко от филологическа гледна точка.

Да разгледаме първото писмо с дата 20.12.2012. В началото му се обяснява, че „...Правилника е и единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а и определя специфични права и задължения на МВнР в тази връзка". Тук няма да се спирам на това, че подлогът в мъжки род ед. ч., когато се членува, приема пълен член. Това не е и толкова съществено. Затова отивам малко по-долу в писмото, където обаче, при четене малко се спъвам в изречението: „Законодателството не определя и на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи", особено „не определя и на друг... орган функции". Може би това е канцеларски, юридически или някакъв по-особен административен стил, но все пак в това изречение нещо в неговия синтаксис ми се стори небългарско. Понеже не ми е известен авторът (не са ми известни авторите) нито на това, нито на другото писмо (макар че са подписани - първото от Божидара Сърчаджиева, а второто - от Иван Сираков, това не е гаранция, че те са авторите), няма как да знам в каква среда е овладял (са овладели) българския, доколко му (им) е роден, или тази липса на гладкост е просто продукт на стрес.

Следващото място, където се спънах при четене е тук: „В изпълнение на правомощията по чл.2а, ал.2 от Правилника, че „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми" е издадена и Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г.", а по-точно: „В изпълнение на правомощията..., че „Министерството на външните работи... може да възлага с договор преводите да се извършват от... фирми" е издадена и Заповед...". „В изпълнение на правомощията..., че"? Не знам, може да гледам прекалено предубедено, но не гледат ли чиновниците от Външно предубедено на нас, преводачите. Случайно ли беше, че всички вкупом бяхме обвинени за това, че извършваме некачествени преводи? Затова, ако съм проявил пристрастие по езиковите въпроси, нека чиновниците от Външно се опитат да ме разберат - аз също, на реципрочни начала, смятам, че всички те работят некачествено :)

Към края на първото писмо има още едно място, на което трябваше да се върна няколко пъти, за да схвана мисълта. Оказа се, първо, че има синтактична грешка, а второ - логическа:

Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако преводът не бъде заверен. Процесът е двуфазен и до този момент на вниманието на МВнР фирмите поставят единствено и само въпроса за извършваната от тях дейност по преводи на документи."

Ако човек не се замисли върху този пасаж, просто защото може да отдаде неяснотата му или на бързане, или на нехайство, или на някой друг, обикновено стресов, фактор, няма и да забележи несъгласуваността му на няколко места. Това може да послужи като оправдание на автора / авторите на писмото и те да кажат, че са допуснали дребни грешки и че изреченията са разбираеми. Понякога се случва и ние, преводачите, подложени на силен стрес, да допуснем грешка, която да не бъде забелязана дори и при редактиране на текста, но която да се окаже съществена, и да бъде открита само след подробен анализ или съвсем случайно.

И така, в споменатия пасаж от първото писмо няма да се спирам на явното несъгласуване в „компетентен български органи". Тук сигурно първо са използвали единствено число, а след това са се опитали да изменят израза в множествено число, може би, за да не се помисли, че компетентният орган е предназначен за чужбина :)

Затруднението в разбирането на смисъла се причинява от друго несъгласуване: „Снабдяването на официален документ... с превод не би могъл да произведе своето правно действие...". Тук, за съжаление, има не само несъгласуване по род. Ако обаче коригираме изречението „Снабдяването на официален документ... с превод не би могло да произведе своето правно действие..." също не ни донася пълно удовлетворение, защото смисълът продължава да е малко неясен.

Да, може би „Защото сега виждаме нещата като в огледало, неясно, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам несъвършено, а тогава ще позная съвършено, както и аз съм познат".

Смисълът на анализираното малко по-горе изречение от първото писмо, все пак се изяснява поне малко, след като направим леките корекции. Следващото изречение в пасажа обаче, без да има синтактични грешки в него, се оказва по-трудно за разбиране: „Процесът е двуфазен и до този момент на вниманието на МВнР фирмите поставят единствено и само въпроса за извършваната от тях дейност по преводи на документи". Явно, не само граматиката са си глътнали авторите от Външно :)

Ако човек размисли по-дълбоко, ще схване, че тук авторите на писмото са изненадани от факта, че съм се осмелил да им задам въпрос, на който да не могат да отговорят: мога ли да извършвам преводи на документи, които са ми възложени от моите клиенти, а не от Външно. Както знаете, Външно не възлага никакви преводи.

След разсъжденията си по това изречение ще се прехвърля към второто писмо, което всъщност не е отправено директно до мен. Още в началото на писмото попадаме на синтаксис, подобен на онзи в първото писмо („Снабдяването на официален документ..." и т.н.): „Въведените с заповед 95-00-152/2012 г. нови изисквания при възлагане извършването на официални преводи е продиктувано от...".

Тук използването на кратък съюз „с" пред дума, започваща със „з" не е толкова съществено. Явно, че е от глътната граматика :)

Проблем, всъщност, има тук: „Въведените... нови изисквания... е продиктувано от...". Подобно на „Снабдяването... с превод не би могъл да произведе своето правно действие..." от първото писмо. Тази допусната грешка ме навежда на мисълта, че има, поне малка вероятност, авторите на двете писма да са един и същ или едни и същи. Да, но са от различни отдели, дирекции или Бог знае какво, ще кажете. Е да, де, но нали са от Външно? Нали са впрегнати да устоят на въпросите ми с мъдростта си, и, понеже ресурсите им сигурно са ограничени, използват едни и същи автори на писма :) Различни обаче са подписващите се. Само проформа.

По-нататък във второто писмо, за късмет, няма съществени примери за глътната граматика, защото анализът би ми отнел още време. Откриват се примери на глътнати запетаи или поставени не където може да се очаква, напр.: „Решението за това дали фирмата да сключи или не, договор е изцяло нейно..." или „Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 2а, ал. 1 от Правилника..., който цитирате Министерство на външните работи, сключва договори за възлагане извършването на преводи на официални документи в отношения на принципа на свободно договаряне". Тук предоставям на читателя да се позанимае :)

Верни на школовката си, културтрегерите на МВнР изпълняват директивите на другаря Ленин: „шаг вперёд, два шага назад".

След като направиха плах прощъпулник с писмо 12ПР-1149 от 21.03.2013 год., видните умове на Външно изпълниха завета на другаря Ленин: две крачки назад с писмо 13ПР-427 от 25.03.2013 год.

Те, разбира се, не ходят на блога ми и не са прочели имейла ми до Министерски съвет от 14.03.2013, в който предсказвам именно този техен отговор.

Само сравнете:

Моето предположение за евентуален отговор от МВнР до МС по повод сигнала ми за корупция срещу Николай Младенов:

„Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение и че въпросната заповед е вътрешно ведомствен акт, който „не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат"."

А сега ето част на отговора на МВнР до МС:

Решението за това дали фирмата да сключи или не, договор е изцяло нейно и МВнР няма правомощията и не задължава никоя от тях да сключва договор за превод на официални документи."

No comments :)

По какво си приличат Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и Уго Чавес ли?

По това, че и двамата починаха в началото на 2013 година и кончината им известно време се пази в тайна.

Агонията и на двамата започва през есента на 2012. На 27 ноември Уго Чавес обявява, че ще замине на лечение в Куба. На 13 декември Министерският съвет на Република България обяви: „в резултат на разпоредената от нас проверка чрез компетентната институция - Министерството на външните работи (МВнР) получихме становище изх. № 12ПР-1149 от 28.09.2012 г."

На 18 февруари 2013 год. Уго Чавес е върнат от Куба в родината си. Твърди се, че е жив и се възстановява, но на 2 март венецуелският вицепрезидент обявява, че Чавес е подложен на химиотерапия, отхвърляйки твърденията на опозицията, че положението му е много зле и дори, че вече не е жив.

На 19 март 2013 год. Иван Сираков подписва отново споменатото „становище" изх. № 12ПР-1149, но този път датата му е 21.03.2013 г. и то става публично достояние.

На 5 март е обявено, че Уго Чавес е мъртъв.

Като имаме пред вид разликата от около месец в паралелните събития, евентуално може да се очаква смъртта на Правилника да бъде обявена скоро.

Какво подсказва, че това ще се случи? Голямото отлагане на изпращането на писмо изх. № 12ПР-1149. В него се говори за това, че не можело с лека ръка да се предложи отмяна на „действащите правила" и че премахването на „действащата нормативна уредба", без да се въвежда нова, щяло да доведе до вакуум. Този въпрос вече го обсъждахме не веднъж.

Един от признаците за приближаващата кончина на Правилника е, разбира се, признанието, че заверката на подписа на преводача от МВнР е дейност, която е незаконосъобразна, макар че тази дейност няма нищо общо с Правилника. Тя всъщност е част от раковите образувания на Правилника, довели до логичния му край.

Този логичен край се предвещава и от още едно, макар и нелогично звучащо твърдение, приписано на „експертите в Междуведомствената група": „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документите и другите книжа противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван".

Тук явно логичният край на изречението е отрязан, защото, когато е изказано това мнение, Правилникът все още е имал голяма сила и нямало как да се позволи разпространяването на еретични мисли.

Логичният завършек на горното изречение е: „...и следва незабавно да се отмени".


Преди четири месеца, през октомври 2012 год., във вестник „Капитал" случайно открих статията „Стандарт „Добър преводач"" от Силвия Радославова. Тази статия, за моя голяма изненада, беше отпреди доста време, от 6 юли 2012, т.е. малко повече от месец след излизането на Заповед № 95-00-152 на бившия министър на външните работи.

Развълнуван, побързах да изпратя имейл на авторката, който гласеше:

Здравейте,

С голямо закъснение прочетох статията ви „Стандарт „Добър преводач"" и съжалявам, че не е било тогава, когато сте я публикували, за да взема участие в дискусията. Проблемите на преводаческия бранш силно ме вълнуват, понеже самият аз съм преводач повече от 30 години. Повече за мен бихте могли да научите тук:

Във връзка с положението на преводачите в България написах няколко статии, които, ако проявявате интерес, можете да прочетете на моя личен блог:
Що е официален превод и има ли той почва у нас?
Терминатор на професията преводач
Лек намек за тежкото положение на преводачите у нас
Teško je biti prevodilac u Bugarskoj

Поздрави,
Хари Стоянов


Разбира се, писмото ми остана без отговор. На всички е ясно, че журналистите, както и преводачите, са в подчинено, робско положение, не разполагат със собствена трибуна, а слугуват на своите господари, които им нареждат какво да пишат и какво не, на какво да обърнат внимание и на какво - не.

Госпожата, написала споменатата статия, явно е получила разрешение да даде само мъничко гласност на проблема, но без да вдига много шум. Срещу нея нямам нищо против, понеже не я познавам и нямам представа що за човек е. Но много показателен е фактът, че тя дори не благоволи да ми отговори поне, че не се интересува повече от въпроса или да намери някакво друго оправдание, което дори да не звучи правдоподобно. Е, може би защото има съвест не е искала да ме лъже? Или просто е махнала с ръка и си е казала: „Поредният досадник"! Не искам да гадая.

Всъщност, нещата от май месец 2012 досега, края на март 2013, що се отнася до отразяване на вълненията в преводаческия бранш в пресата, изобщо не са се променили коренно. Освен гореспоменатата статия и „анализът" „Изгубени в превода" от Елица Елефтерова, публикуван на сайта „Econ" на 15.02.2013 и коментара към него, е трудно да се намери някаква публикация в обществена медия, която правдиво и изчерпателно да отразява проблемите в преводаческия бранш. В периода от май 2012 до днес, края на март 2013, статиите в пресата и предаванията по различни телевизии, поставящи въпроса за сериозните проблеми в преводаческия бранш, се броят на пръстите на ръцете, да не кажа на едната ръка.

Отразяването на вълненията в преводаческия бранш е най-пълно единствено във форума към петицията против новите изисквания към преводаческите агенции, където към момента (23 март 2013) има над 8200 коментара, което е рекорд за всички български петиции и което показва висока активност и ангажираност от страна на участниците в този форум. Тези факти обаче се подминават с мълчание от българската преса и изобщо от българските медии.

И как да не си мълчат, след като в този форум се посочва, че именно с прословутия стандарт 15038 е завъртяна грандиозна корупционна схема, че въпросният стандарт всъщност е непрофесионален, предназначен е за посредници, а не за индивидуални преводачи, т.е. предназначен е за потискане и по-жестока експлоатация на преводачите, а не за повишаване качеството на превода, че заверката на подписите на преводачите е незаконна, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи както на множество закони и международни конвенции, така и на самата Конституция и на европейското законодателство, оттук - договорът, който МВнР сключва с фирми, възлагайки им извършването на официални преводи, също е незаконен! Да не говорим, че в този форум бяха публикувани и редица документи, доказващи пропукването на стената, издигната между гражданите и институциите, преграждаща пътя на диалога.

И какво да си помислим за „свободата" на словото, след като едни толкова фрапиращи нарушения се премълчават от медиите? Институциите също се надпреварват с медиите за приза „най-мълчалива институция". „Ми, не б'ли разговорливи" :)


За мен лично, почтеността е изключително важна не само в личния ни живот, но и в обществения, за да можем да живеем нормално. Бизнесът, като част от обществените отношения, ако не се крепи на почтеност, престава да бъде бизнес, а се превръща в мошеничество.

Ако някой е решил да пренебрегне почтеността, като изцяло я загърби, и да прави бизнес, за него казваме, че е мошеник. Дори и „малко" да е непочтен, такъв бизнесмен може със снизхождение да бъде наречен „дребен мошеник" или „мошеник на дребно". Но все пак, мошеник.

За политиката важат същите принципи. Дори там още повече се чувства липсата на почтеност. Св. Николай Охридски разглежда този въпрос.

В България липсата на почтеност както в бизнеса, така и в политиката, е нанесла страхотни поражения и в преводаческия бранш. Близо четвърт век бизнесът в преводаческия бранш се „развива", опирайки се на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и другите книжа от 1958 год., съгласно който Министерството на външните работи извършва всички преводи на документи в страната (чл. 2а, ал. 1) и затова може да благоволи да ги „възлага" и на частни фирми (чл. 2а, ал. 2). Не на отделни преводачи.

Непочтеността на политиците започва да разяжда преводаческия бранш още с приемането на тези разпоредби. Оттук тази непочтеност плъзва като рак в преводаческия бранш. Сега е вече много трудно ракът да бъде излекуван. Преводачите нямат право да заверяват официални преводи самостоятелно, а винаги трябва да са подчинени на агенция, която да удари печата си до подписа на преводача. Агенциите, ако някой преводач им се стори труднодостъпен, „скъп" или „надут", престават да използват услугите му, но не и подписа му. Със съвременните технически средства (скенери, цветни принтери) това изобщо не е проблем. Въпреки че това е ясно на Външно министерство, то продължава да заверява потенциално фалшивите подписи на преводачи.

За да не бъда голословен, ето цитат от изказването на бившия министър Николай Младенов пред народните представители на пленарно заседание на НС № 363 на 15.06.2012 год.:

„Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата-изпълнител преводач или от студенти. ...При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача".

Но, за съжаление, и мнозина от самите преводачи са заразени от този рак. Огромното мнозинство от преводачите си имат друга основна работа, а превеждането е само част от заниманията в свободното им време. Тези преводачи са с различни професии, с различно образование, с различни интереси, разбирания и ценностни системи, изобщо - нееднородна маса. Но това е присъщо и за други браншове.

В тази огромна нееднородна маса със сигурност повечето отделни индивиди са смятани или се смятат за почтени. И някои наистина са такива. Други обаче, заставени от обстоятелствата, неусетно започват да правят компромиси със съвестта си и да допускат непочтеността да ги оплете в здравата си мрежа. Първото нещо, с което преводачите биват „зарибени" от агенциите, е липсата на каквато и да е финансова документация за техните взаимоотношения. Имам пред вид официална (напр. сметки за изплатени суми или фактури). Такива преводачи години наред си добавят към доходите от основната професия допълнителни доходи, които не се отразяват никъде. И сега не им се ще това да излезе наяве. Не казвам, че всички го правят, но, все пак - мнозина.

Други пък знаят, че подписите им се фалшифицират от някои собственици на агенции, но си затварят очите. Надяват се тези собственици на агенции да ги потърсят някой път и да им възложат превод. В повечето случаи си остават с надеждата, но въпреки това, си мълчат. Не искат и да се изложат, че са се оставили така баламски да използват подписа им. В България чувството да не се изложим е много силно. Ако ни измамят си мълчим, за да не ни се присмее някой, че сме били такива балами. Това за съжаление насърчава все по-широкото разпространение на непочтеността.

Тази непочтеност, проникнала навсякъде в нашия бранш - и сред собствениците на агенции, и сред преводачите (включително тези от съюзите), все пак не е успяла да ни покори напълно. Познавам много колеги - и собственици на агенции, и преводачи, за които смятам, че са почтени. Мога да си представя колко им струва всеки сблъсък с непочтеност. Колко усилия им коства оцеляването. И мога да ги разбера защо през тези дълги месеци останаха настрана и не надигнаха гласовете си. Някои от тях, разбира се, се опитаха да направят нещо, но бяха подведени и измамени от комбинаторите, „завели" дело срещу МВнР. С помощта на непочтеност системата, изградена върху Правилника, оцелява и продължава да ни тормози. Но, вече - пропукана. Нищо не може да бъде вечно.

Идеолозите на тази система затова така отчаяно бранят последния редут на властта си: Правилника. Ако той падне, пада цялата огромна машина от непочтеност, измами, фалшификации, изнудване и шантаж в преводаческия бранш. Върху тази машина е надградена една друга: събирането на такси от заверка на подписа на преводачите. Обаче дори и в Правилника не се говори за такава заверка. Но след четвърт век измами как докопалите се до властта да изоставят този непресъхващ извор на приходи, особено в чужбина?

Затова с такава упоритост институциите отказват да дадат категоричен и смислен отговор на всеки въпрос, който им задавам във връзка с Правилника и правото ми да извършвам официални преводи без договор с МВнР. Те не искат и да чуят за независим заклет преводач, който да се подчинява единствено на Закона и почтеността и да не бъде под властта на агенции, министерство и Правилник от 1958.

Ни-ки Джу плахо надникна иззад щорите на кабинета си, но зорките очи на събралата се тълпа от собственици на ПА, преводачи и нахъсени клиенти го зърнаха в миг и тя зарева:

- Оставка! Оостаавкаа!! Ооостааавкаааа!!!

Бу-да Ла стоеше зад гърба му и го ръчкаше:

- Хайде, излез и се покажи мъж!

- Ама аз...

- Хайде!

Ни-ки Джу излезе пред разярената тълпа и от нея тутакси захвърчаха към него гнили домати, събрани от петъчния пазар.

- Дами и господа! - опита се да ги успокои Ни-ки Джу, като стискаше мегафона.

- Уууу! Оставка!

- Дами и господа! Моля! Без качество на превод самата процедура на легализацията...

- Ууууууу!!! Остаааавкааа!!

-...се...

- Ууууууу!!! Остаааавкааа!!!

- обез...

В този момент един мек домат се разпльоска върху лицето му. Целия в доматен сос Ни-ки Джу едва успя да каже:

- ...шмишля.

Ни-ки Джу поизбърса лицето си и продължи, защото Бу-да Ла продължаваше да го ръчка:

- Дами и гошпода! При наш идва превод... Ние не жнаем кой го е правил. Дали преводача който е подпишан или щудент. Ние жаверяваме подпиша...

- Уууу! Остааавкааа!!!

Ни-ки Джу успя за малко да си поеме дъх и продължи:

- Дами и гошпода! Договора е шамо жа коншулшкото обшлужване...

- Ууууу! Оставка!

- ...в България..

Възхвала на любовта

| No Comments | No TrackBacks
(1 Коринтяни, 13)

  1 Ако говорех човешки и ангелски езици,
     а любов нямах,
     щях да бъда мед, която звънти
     или чинели, които дрънкат.
  2 И ако имах пророческа дарба
     и знаех всички тайни
     и всяко знание,
     и ако имах пълна вяра,
     с която и планина бих преместил,
     а любов нямах,
     щях да бъда нищо.
  3 И ако раздадях цялото си имане
     за прехрана на сиромасите,
     и ако предадях тялото си
     на изгаряне,
     а любов нямах,
     нищо нямаше да ми е от полза.
  4 Любовта дълго търпи
     и е милостива;
     любовта не завижда;
     любовта не се превъзнася,
     не се гордее;
  5 не безобразничи, не търси своето,
     не се дразни,
     забравя и прощава злото;
  6 не се радва на неправдата,
     а се радва на истината;
  7 всичко понася, на всичко вярва,
     на всичко се надява, всичко търпи.
  8 Любовта никога не престава.
     Пророчествата ли? Те ще престанат!
     Езиците ли? Те ще замлъкнат!
     Знанието ли? То ще изчезне.
  9 Защото несъвършено е нашето знание
     и несъвършено - нашето пророкуване.
10 Но когато дойде съвършеното,
     ще изчезне това, което е несъвършено.
11 Когато бях дете,
     като дете говорех,
     като дете мислех,
     като дете разсъждавах.
     Когато станах мъж,
     отхвърлих онова, което е детинско.
12 Защото сега виждаме нещата като в огледало, неясно,
     а тогава ще ги видим лице в лице;
     сега познавам несъвършено,
     а тогава ще позная съвършено,
     както и аз съм познат.
13 Сега остават тези трите: вяра, надежда и любов,
     но най-голяма от тях
     е любовта.

По текста в:
Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, Библейско дружество (United Bible Societies), 1992
Сравнен с превода в:
The Holy Bible, New King James Version, 1982, Thomas Nelson Inc.,
Biblija - Stari i Novi zavjet, Krišćanska sadašnjost, Zagreb, 1980.,
Biblija - Sveto pismo (na Internetu), Svetopisemska družba Slovenije

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of recent entries in the Art and Culture category.

Language issues is the next category.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.