Recently in Art and Culture Category

Св. Юстин Челийски, Догматика на православната църква, т. III (втора част)
БОГОЧОВЕКЪТ КАТО СЪДИЯ
Второто пришествие Христово и Царството на бъдещия век


Време и знаци на Второто Христово пришествие
Към текста на сръбски

       Времето, както е започнало своето съществуване чрез Христа, така и ще завърши чрез Него: последният ден ще бъде същевременно и денят на второто Христово пришествие. В този необикновен ден ще престане да съществува времето. Тогава ще се сбъдне чудото от думите в Светото Откровение: „няма да има вече време".[1] По някакъв тайнствен начин времето ще потъне във вечността. Но, докато в Светото писание ясно ни се разкрива какво изобщо ще се случи в последния ден, самият момент, в който ще настъпи този ден, не ни е разкрит. Това е останало скрито в неизследваните дълбини на Божественото мълчание и представлява неразгадаема Божия тайна. Тя е скрита и от Ангелите, и от хората, и живее в недостъпната светлина на Божието всезнание. На непосредствения въпрос на светите Апостоли за това, Спасителят им отговаря: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец".[2] Не им разкрива тази тайна дори тогава, когато, през времето между Своето Възкресение и Възнесение разкрива тайните на Богочовешкото домоустройство на спасението и им говори за Царството Божие.[3] А когато го питат: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?", той им отговаря: „не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт".[4] Дори на великия Апостол на народите, на когото „чрез откровение Бог... възвести тайната" на Евангелието Христово, и то чрез откровението на самият Господ Исус,[5] не е разкрита тайната за това в кой момент ще настъпи последният ден, денят на второто пришествие Христово. Той пише на солунските християни: „А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем".[6]
       Светото Откровение благовещае: Господ ще дойде за втори път, но кога - това не знаем. Поради промислителното Божие човеколюбие това е скрито от нас, за да бдим денонощно над себе си чрез светите добродетели, в очакване пришествието на Спасителя. Към това ни насочва предупреждението на Спасителя към Неговите последователи: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ",[7] „бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески".[8]
       Тази промислителна ненадейност на второто пришествие на Спасителя е полезна за истинските християни, но не за онези, които са отслабили душата си, помрачили са я с пороци, замърсили със страсти и по този начин са станали плячка на „вкаменената безчувственост".[9] Безгрижието и вкаменената безчувственост на хората преди второто пришествие на Господа Христа ще бъде подобна на безгрижието и вкаменената безчувственост на хората по Ноево време, защото по думите на Спасителя, „както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески."[10] „Затова бъдете и вие готови", съветва Спасителят, „понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човечески".[11] Живеейки с този съвет на Спасителя, Апостолите с голямо усърдие го предават на християните: „Братя,... пришествието Господне е наближило",[12] „близо е краят на всичко",[13] „последно време е".[14]
       Но, въпреки че Господ, заради нашето спасение, ни е оставил в неизвестност за часа на Своето второ пришествие, не ни е оставил в неизвестност по отношение на знаците, които ще предхождат Неговото второ пришествие, и сигналите, които ще предизвестят близостта на Неговото пришествие. Тези знаци са: проповядване на Евангелието на всички народи, по цялата вселена; обръщане на Израиля към Христа; поява на Антихриста; големи сътресения сред хората и трусове в природата: войни, революции, глад, мор, земетресения, големи знамения на небето.
       Проповядването на Евангелието на всички народи и всичко, което то ще предизвика, ще бъде сигнал за второто пришествие на Спасителя, според неговите думи: „ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят."[15] Това означава: Евангелието ще стане известно на всички народи,[16] но това не означава, че всички народи ще го приемат. Към това ни насочват думите „за свидетелство на всички народи". А те означават: за свидетелство на всички народи за Божията любов към тях, за изкупителния подвиг на Единородния Син Божи, за Църквата и за цялото удивително Богочовешко домоустройство на спасението в нея, и изобщо за всички вечни Божи истини в нея. Затова никой няма да има оправдание за невярването в Христа Бога; никой няма да може да се оправдава: не знаех за Христа, за силата и мощта на Неговото Евангелие и за вечните Божи истини. Това свидетелство за Евангелието пред всички народи ще даде възможност в Христовата Църква, според думитена Апостола на народите, да влезе „цялото множество езичници"[17], т.е. „всички предвидени от Бога езичници".[18] А от друга страна, мнозина, когато узнаят за Евангелието, бясно ще се изправят срещу него и по този начин ще покажат до каква степен хората са влюбени в злото, станали са роби на греха и лъжата, станали са оръдие на сатанинското зло срещу вечния Бог на доброто.[19] И в тази обща борба за и против Евангелието, ще настъпи момент, когато целият Израил ще се спаси,[20] и ще се изпълни пророчеството на старозаветния евангелист: „ще дойде Изкупител за Сион и за синовете на Яков, които са се отвърнали от греховете".[21] Това обръщане на Израиля към Христа, според предсказанието на пророк Малахия, ще бъде извършено от пророк Илия Тесвитянин,[22] който заедно с Енох ще дойде от небето в дните на Аантихриста и ще се бори срещу него за правдата на Евангелието Христово.[23]
       Срещу разпространението на Христовото Евангелие, войниците на злото ще разпространяват и пръскат семето на злото под всички възможни форми. За да попречат на успеха на Евангелието, те ще мобилизират всички лъжи, цялото зло на света, всеобщото насилие, всички ужаси, и ще ги насъскат срещу християните, с цел да съблазнят, ако е възможно, и избраните. Плиткоумните поклонници на злото ще напредват в злото; във всяка капка мед ще добавят от отровата на злото; ще маскират злото с най-привлекателни маски; ще умножат беззаконието до ужас; и като се спусне в дълбините на христоборческите души, побеснялото зло ще предизвика сътресения в тях, ще ги минира и те ще експлодират с безочни хули срещу всичко Христово; „адъ всесмѣхливꙑи" - достойният за всякакво осмиване ад ще поругае всичко, което е Божие; тайната на злото ще омае мнозина, ще ги заслепи; със своя фалшив блясък и временни успехи злото ще съблазни мнозина.
       Целият този безумен пир на злото е наречен от Апостола „тайна на беззаконието" - το μuστήριον της ανομίας - която действа в синовете на погибелта,[24] действа против всичко Христово и Божие и прави така, че хората да отстъпват от Господа Христа.[25] На тайната Божия, тайната Христова - а това е Църквата - се противопоставя тайната на Сатаната, тайната на злото. Като се маскира умело, злото ще действа през последните дни успешно чрез лъжехристи и лъжепророци.[26] Като описва това време, Спасителят говори: „мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина."[27] И „много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина".[28] А свети апостол Павел, в пророческото си видение, като обяснява тези думи на Спасителя, казва: „А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамни духове и бесовски учения".[29] След като унищожат с лъжа дори и своята съвест, те ще живеят „отдадени на своите страсти" и ще се присмиват на всичко Христово.[30] Заслепени от злото те „няма да търпят здравото учение, но водени от своите желания, ще си подберат учители да им гъделичкат слуха" и „ще отвърнат слуха си от истината и ще се обърнат към измислиците."[31]
       Като наблюдава последните времена от своята богочовешка небесна наблюдателница, и изобилието на зло в тях, апостол Павел пише на Тимотей: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли."[32] „ще въстане народ против народ, и царство против царство;" „ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии,"[33] и „голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде"[34] „и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" и „мнозина ще се съблазнят,"[35] „на свето място" ще се появи „мерзостта на запустението",[36] и „Син Човечески, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?"[37]


БЕЛЕЖКИ:
_↑_[1] Откр. 10, 6.
_↑_[2] Мт. 24, 36; ср. Мк. 13, 22.
_↑_[3] Д.А. 1, 3.
_↑_[4] Д.А. 1, 7. 8.
_↑_[5] Еф. 3, 3; Гал. 1, 12.
_↑_[6] 1 Сол. 5, 1-2; ср. 2 Петр. 3, 10.
_↑_[7] Мт. 24, 42; ср. 24, 44. 50; Мк. 13, 33--35; Лк. 12, 35-40; 17, 24-30.
_↑_[8] Мт. 25, 13.
_↑_[9] Молитви преди лягане; молитва седма, в която православният християнин моли: „Господи, избави ме от всяко невежество и забрава, и малодушие, и вкаменена безчувственост."
_↑_[10] Мт. 24, 37-39.
_↑_[11] Мт. 24, 44.
_↑_[12] Иак. 5, 7. 8.
_↑_[13] 1 Петр. 4, 7.
_↑_[14] 1 Йн. 2, 18.
_↑_[15] Мт. 24, 14
_↑_[16] Мк. 13, 10.
_↑_[17] Рм. 11, 25.
_↑_[18] Блаж. Теофилакт, Тълк. Посл. към римл., гл. 11, р. 25; П. гр. т. 123, кол. 493 AB.
_↑_[19] ср. Мт. 24, 9
_↑_[20] Рм. 11, 26.
_↑_[21] Ис. 59, 20; ср. 27, 9; Осия, 3, 5.
_↑_[22] Малах. 4, 5
_↑_[23] ср. Св. Дамаскин, De fide, IV, 26
_↑_[24] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[25] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[26] Мт. 24, 24.
_↑_[27] Мт. 24, 5.
_↑_[28] Мт. 24, 11.
_↑_[29] 1 Тм. 4, 1.
_↑_[30] 1 Тм. 4, 5; 2 Петр. 3, 3; Иуд. 18.
_↑_[31] 2 Тм. 4, 3-4.
_↑_[32] 2 Тм. 3, 1-5.
_↑_[33] Мт. 24, 6. 7; Лк. 21, 11; Мк. 13, 8.
_↑_[34] Мт. 24, 21.
_↑_[35] Мт. 24, 12. 10.
_↑_[36] Мт. 24, 15.
_↑_[37] Лк. 18, 8.


Превод от сръбски: Хари Стоянов
Đorđe Balašević
Krivi smo mi
(s albuma Jedan od onih života, 1993.)



Джордже Балашевич
Виновни сме ние
(от албума "Един от онези животи", 1993)

Линк към изпълнението на Дж. Балашевич

To nisu krivci primitivci
Što su pokupili mast
Korov nikne digod stigne
Ma svaka njima čast

Не са виновни примитивите
Които обраха каймака
Плевелите никнат, където сварят
Браво на тях

Krivi smo mi

Виновни сме ние

Otkud' svi ti paraziti
Što su nam zagustili
Nemoj stari moj
Krivi smo mi
Što smo ih pustili

Откъде всички тези паразити
Които направиха живота ни опасен
Стига, стари мой
Виновни сме ние
Че им позволихме

Ma šta su znali đenerali
I brkati majori
Jedino da viću
Pali, ali nisu najgori

Ама какво знаеха генералите
И мустакатите майори
Само да викат
Огън! Но не са най-лошите

Krivi smo mi

Виновни сме ние

Ni svi ti silni infantilni
Što su puške sanjali
Ne, ne derane
Krivi smo mi
Što smo se sklanjali

Нито всички онези силни инфантилни
Които сънуваха пушки
Не, не, хлапе
Виновни сме ние
Че се криехме

Putuj Evropo
Nemoj više čekati na nas
Ne pitaj mnogo
Dospećes i ti na rđav glas

Заминавай, Европо
Не ни чакай повече
Не питай много
Ще си спечелиш и ти лоша слава

Putuj planeto
Super smo se družili
Nama je lepo
Taman kako smo zaslužili

Заминавай, плането
Супер си се забавлявахме
Хубаво ни е
Точно колкото заслужихме

Nisu krivci depresivci
Lude i psihopate
Što su rušili pa sada
Nama nude lopate

Не са виновни депресираните
Лудите и психопатите
Които разрушаваха, а сега
Ни дават лопати

Krivi smo mi

Виновни сме ние

Nisu krivi sedativi
Što ih nisu sputali
Sorry, matori
Krivi smo mi
Koji smo ćutali

Не са виновни седативите
Които не ги усмириха
Sorry, старче
Виновни сме ние
Които мълчахме

Putuj Evropo
I poš'lji nam malo peciva
Nama je dobro
Sreća jedna neizreciva

Заминавай, Европо
И ни прати малко сладкиши
Добре ни е
Направо неописуемо щастие

Putuj planeto
Ovde se vrag priziva
Nama je lepo
Slika jedna neopisiva

Заминавай, плането
Тук призовават дявола
Хубаво ни е
Направо неописуема красота

Putuj Evropo
Nemoj više čekati na nas
Ne pitaj mnogo
Dospećes i ti na rđav glas

Заминавай, Европо
Не ни чакай повече
Не питай много
Ще си спечелиш и ти лоша слава

Putuj planeto
Super smo se družili
Nama je lepo
Taman kako smo zaslužili

Заминавай, плането
Супер си се забавлявахме
Хубаво ни е
Точно колкото заслужихме

Putuj Evropo
I poš'lji nam malo peciva
Nama je dobro
Sreća jedna neizreciva

Заминавай, Европо
И ни прати малко сладкиши
Добре ни е
Направо неописуемо щастие

Putuj planeto
Ovde se vrag priziva
Nama je lepo
Slika jedna neopisiva

Заминавай, плането
Тук призовават дявола
Хубаво ни е
Направо неописуема красота

Putuj Evropo
Nemoj više čekati na nas
Ne pitaj mnogo
Dospećes i ti na rđav glas

Заминавай, Европо
Не ни чакай повече
Не питай много
Ще си спечелиш и ти лоша слава

Putuj planeto
Super smo se družili
Nama je lepo
Taman kako smo zaslužili

Заминавай, плането
Супер си се забавлявахме
Хубаво ни е
Точно колкото заслужихме

Putuj Evropo
I poš'lji nam malo peciva
Nama je dobro
Sreća jedna neizreciva

Заминавай, Европо
И ни прати малко сладкиши
Добре ни е
Направо неописуемо щастие

Putuj planeto
Ovde se vrag priziva

Заминавай, плането
Тук призовават дявола

Превод: Хари Стоянов

Изфабрикувана пандемия

| No Comments | No TrackBacks

Тестване на хората за кой да е щам коронавирус, а не конкретно за COVID-19
Джулиан Роуз
Глобал рисърч, 29 юни 2020
Линк към статията на английски език
Първоначална публикация в Глобал Рисърч на 27 март 2020


Текстът по-долу е от медицински форум. Авторът, който е многоуважаван професионалист и учен от САЩ, предпочита да остане анонимен, понеже представянето на каквато и да било гледна точка, различна от официалната, може да ви причини много неприятности в отровната среда, създадена напоследък от измамата около COVID-19. - Джулиан Роуз

***

       Работя в областта на здравеопазването. Проблемът е, че тестваме хората за кой да е щам коронавирус. Не конкретно за COVID-19. Няма надеждни тестове за конкретния вирус, причиняващ COVID-19. Няма надеждни агенции или медии за отчитане на броя на действителните случаи на COVID-19. Именно на това трябва да се обърне внимание. Всяко действие и реакция, свързана с COVID-19, се основава на напълно некоректни данни и ние просто не можем да направим точни оценки.
       Ето защо чувате, че повечето хора с COVID-19 не показват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Това е така, защото повечето щамове коронавирус не предизвикват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Малкото реални нови случаи на заболяване, причинено от коронавирус, имат някои по-лоши дихателни реакции, но все пак при тях има многообещаващ процент на възстановяване, особено при случаите без предшестващи проблеми.
       Като „златен стандарт" при тестване за COVID-19 приемам използването на лабораторно изолирани / пречистени коронавирусни частици (свободни от всякакви замърсители и частици, които приличат на вируси, но не са), за които е доказано, че са причина за синдрома, известен като COVID-19, и са получени чрез прилагане на подходящи методи и контроли за вирусна изолация (не PCR, който се използва в момента или тестове за серология / антитела, които не откриват вируса като такъв). PCR основно взема проба от вашите клетки и умножава всяка ДНК, за да търси „вирусни последователности", т.е. фрагменти от нечовешка ДНК, които привидно съвпадат с части от известен вирусен геном.
       Тестът обаче е известен с това, че не върши работа.
       Той използва „амплификация", което означава да вземете съвсем, съвсем малко количество ДНК и да го третирате така, че да нараства в геометрична прогресия, докато не стане годно за анализиране. Очевидно, всяко миниатюрно замърсяване в пробата също ще бъде умножено, което ще доведе до потенциално груби грешки при откриването.
       Освен това, той търси само частични вирусни последователности, а не цели геноми, така че идентифицирането на един патоген е почти невъзможно, дори ако пренебрегнете останалите проблеми.
       Тестовите комплекти-играчки, изпращани в болниците, в най-добрия случай показват на тестващите, че има някаква вирусна ДНК в клетките ви. Каквато повечето от нас имат, през повечето време. Те могат да ви покажат и че вирусната последователност е свързана със специфичен тип вирус - да речем огромното семейство коронавирус. Но това е всичко. Идеята, че тези комплекти могат да изолират конкретен вирус като COVID-19, е глупост.
       И това дори не навлиза в другия проблем - вирусното натоварване.
       Както споменах, PCR действа чрез умножаване на малки количества ДНК. Следователно той е безполезен за откриване на количеството вируси, които може да имате. И това е единственият въпрос, който наистина има значение, когато става дума за диагностициране на заболяване. Всеки ще има известно количество вируси, които живеят в организма му по всяко време, като повечето от тях няма да причинят заболяване, понеже количествата им са твърде малки. За да се разболеете от вирус, трябва да имате много, огромно количество от него. Но PCR не тества вирусното натоварване (концентрацията на вируси в организма) и следователно не може да определи дали е налице в достатъчно количество, за да ви разболее.
       Ако се почувствате зле и ви направят PCR тест, може да бъде идентифицирана всяка произволна вирусна ДНК, дори ако тя изобщо не участва във вашата болест, което води до фалшива диагноза.
       А коронавирусът е изключително разпространен. Голям процент от световното човешко население ще има ДНК на коронавирус в малки количества, дори ако хората са напълно добре или са болни от друг патоген.
       Разбирате ли до какво може да доведе това? Ако искате да създадете напълно фалшива паника за напълно фалшива пандемия - изберете коронавирусите.
       Те са изключително често срещани и има тонове от тях. Много висок процент от хората, които са се разболели по друг начин (грип, бактериална пневмония, каквото и да е), ще имат положителен PCR тест за COVID, дори ако го правите правилно и изключите замърсяването, просто защото коронавирусите са толкова често срещани.
       В болниците по целия свят по всяко време има стотици хиляди жертви на грип и пневмония.
       Всичко, което трябва да направите, е да изберете най-болните от тях на едно място - да речем Ухан - да им направите PCR тестове и да твърдите, че всеки, показващ вирусни последователности, подобни на коронавирус (които неизбежно ще са доста), страда от „нова" болест.
       Тъй като вече сте избрали най-болните случаи на грип, доста голяма част от избраните от вас пациенти ще продължат да умират.
       След това можете да кажете, че този „нов" вирус има смъртност (CFR) по-висока от тази на грипа и да използвате това, за да предизвикате по-голямо безпокойство и да направите повече тестове, които, разбира се, ще доведат до повече „случаи", което разширява тестването, което пък води до още „случаи" и така нататък.
       Не след дълго имате своята „пандемия" и всичко, което сте направили, е да използвате прост трик с тестов комплект, за да превърнете най-тежките случаи на грип и пневмония в нещо ново, което всъщност не съществува.
       Сега просто пуснете същата измама в други страни. Уверете се, че масово разпространявате посланието, всяващо страх, така че хората да изпитват паника и да бъдат по-малко способни да мислят критично.
       Единственият ви проблем ще бъде, че в действителност няма нов смъртоносен патоген, а просто обикновено болни хора, поради което ще трябва да давате погрешна информация за броя на вашите случаи и особено този на смъртните случаи, който ще бъде твърде нисък за една истинска нова смъртоносна вирусна пандемия.
       Но можете да принудите хората да спрат да изтъкват това, и то по няколко начина:
       1. Можете да твърдите, че това е само началото и предстоят още смъртни случаи. Използвайте това като оправдание за карантина на всички и след това твърдете, че карантината е предотвратила очакваните милиони мъртви.
       2. Можете да кажете на хората, че „омаловажаването" на опасностите е безотговорно и така да ги заплашите, че да не говорят за бройките.
       3. Можете да говорите глупости за измислени бройки с надежда, че ще заслепите хората с псевдонаука.
       4. Можете да започнете да тествате повече хора (които, разбира се, вероятно също ще имат частици коронавирусна ДНК в себе си) и по този начин да раздуете вашите „случаи" с „асимптоматични носители" (разбира се, ще трябва да водите така тази кампания, че да звучи смъртоносно, въпреки че всеки вирусолог знае, че колкото повече са случаите без симптоми, толкова по-малко смъртоносен е вашият патоген).
       Направете тези 4 прости стъпки и можете да създадете своя собствена изцяло изфабрикувана пандемия, която да проработи след няколко седмици.
       Не може да се „потвърди" нещо, за което няма точен тест.

       Превод: Хари Стоянов

Догматика на православната църква - Том I
Св. Юстин Челийски
Част втора - раздел първи
Отношение на Бога към материята - Бог като Творец на света
32. За злите духове



       Светото Откровение представя и потвърждава, че съществуват не само добри, но и зли духове, и то като лични, самостоятелни същества, които доброволно и безвъзвратно са се установили и усъвършенствали в злото. Реалното съществуване на злите духове Светото Писание доказва чрез тяхното появяване на този свят и чрез своето учение за тях. Светото Писание обозначава с точни имена характера и дейността на нечистите духове. Главният, върховният дух на злото се нарича в Светото Писание: Сатана (на еврейски: satan = противник, неприятел)[1], дявол (διάβολος = клеветник[2], доносник), Велзевул,[3] Велиар,[4] княз на въздушната власт,[5] княз на този свят,[6] княз на дяволите,[7] изкусител,[8] Деница (ὁ 'Εωσφόρος = Lucifer),[9] Авадон,[10] а другите зли духове се наричат: нечисти духове,[11] духове на злото, зли духове,[12] бесове, демони,[13] ангели на Сатаната.[14]
       1. Това, че дяволът и неговите ангели са лични и реални същества, Светото Писание представя чрез описание на тяхното явяване на хората и тяхното присъствие на този свят. В книгата на Йов се представя как Ангелите често се явяват пред Божието лице, а с тях и дяволът, и подробно се описват всички неволи, чрез които дяволът, по Божие допущение, подлага на изпитание праведния Йов.[15] Зъл дух напада Саул;[16] дяволът напада Давид и го отклонява, за да извърши небогоугодно дело;[17] дяволът, приел облика на змия, посява първото зло на този свят, което се разклонява чрез всички души на всички потомци на Адам.[18] В пророческото видение на Захария се описва как първосвещеникът Исус стои пред ангела Господен, а от дясната му страна е дяволът като негов обвинител.[19] В книгата на Товит се говори за демон, който бяга от тамянов дим.[20] Премъдрият Соломон обявява, че чрез завистта на дявола смъртта ще влезе в света.[21]
       Новият Завет предоставя многобройни доказателства за нечистите духове като за същества самостоятелни, лични и реални. Така Новият Завет най-напред ни описва дявола като изкусител, който много умело и лукаво изкушава Спасителя, и с който Спасителят води разговор като с реална, самостоятелна, разумна и свободна личност.[22] Много пъти Спасителят изгонва нечисти духове от обсебени, обръщайки се към нечистите духове като към самостоятелни, разумни същества[23]. Когато фарисеите обвиняват Спасителя, че Той изгонва дяволите с помощта на Велзевул, княза на дяволите,[24], Той не само че не отрича съществуването на дявола, а чрез отговора си потвърждава, че действително съществува и Сатаната, и неговото царство: Аще сатана сатану изгонитъ, на ся раздѣлился есть; како убо станетъ царство его? И аще азъ о веельзевулѣ изгоню бѣсы, сынове ваши о комъ изгонятъ?[25] Царството Божие се осъществява в света чрез власт над нечистите духове и чрез изгонването им от душите и телата на хората с помощта на силата на Светия Дух, защото това е характерна черта и признак на Христовата вяра[26]. Нечистите духове са същества, които олицетворяват чистото зло и греха, и Спасителят показва и учи, че те се изгонват от човека и от света единствено „с молитва и пост".[27] В присъдата, която всеправедният Съдия в деня на Страшния съд ще изрече над грешниците: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели,[28] дяволът и неговите ангели ясно се отделят и различават от грешните хора и са представени като реални, лични, отговорни същества, на които е определено вечно наказание. „И бесовете вярват, и треперят"[29], защото са лични, самостоятелни и разумни същества. Те по своя воля са превърнали цялата природа на съществото си в работилница на греха, и те са единствените творци на греха в света на хората, докато хората са творци на греха доколкото доброволно са се съединили с тях и духовно се раждат от тях, заради което във вечната Книга е казано: Който прави грях, от дявола е (ἐκ τοῦ διαβόλου ἐστίν), защото открай време дяволът съгрешава.[30] Дяволът е заклет баща на лъжата и на всичко измамно, баща на греха и всичко греховно, затова той е открай човекоубиец.[31] Всички мисли на дявола, умело комбинирани в цялата философия на греха и лукаво наредени в съблазнителна апология на злото, са насочени към това да отклонят хората от Бога, заради което богоносният Апостол ни предупреждава, за да не вземе сатаната преднина над нас, защото не са ни неизвестни неговите замисли.[32] Чрез всичките свои злини нечистите духове улавят хората в своите богоборчески мрежи и ги тровят с грехове и пороци.[33] Дяволът и ангелите му и всичките им пагубни дела, са толкова реални в този свят, и страшни, и силни, че само Бог може да ги победи и унищожи, което е и причината за Божието въплътяване и изкупителен подвиг в огреховения и одяволен свят: Сего ради ꙗвися Сынъ Божiй, да разрушитъ дѣла дiаволя.[34] Богооткровеното учение за нечистите духове Църквата вярно е пазела открай време и чрез Светото Предание го е разкривала и разяснявала. Древните обреди на Кръщението показват, че от онези, които се кръщават, се е изисквало да се отрекат от дявола и всички негови дела. Α Житията на Светите подвижници свидетелстват, че те прекарват целия си живот в борба с нечистите духове, които нерядко им се явяват и във видима форма.
       2. Произходът на дявола и неговите ангели трябва да се търси в самите тях, в тяхното свободно и доброволно отстъпничество от Бога като вечна истина, светлина и добро. Всесъвършеният и вседобър Господ и тях е сътворил добри и свети, и светли, но те не са искали чрез любов към Бога да устоят в доброто, да останат в истината, затова са паднали и станали отстъпници от Бога, и станали лъжа, зло и грях. За това ясно говорят думите на Спасителя към грехолюбивите евреи: Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината (ἐν τῇ ἀληθείᾳ οὐχ ἕστηκεν), понеже в него няма истина (ὅτι οὐκ ἔστιν ἀλήθεια ἐν αὐτῷ). Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.[35] Това значи: дяволът е бил вътре, в истината, обграден с истина, и от него е зависело дали ще остане в нея, но той предпочел да я изостави; и той доброволно отстъпил от истината, напуснал истината, в която стоял, живял и се движел.
       Той е отстъпил от Бога с цялото си същество и в него не е останала ни най-малко истина; затова целият без остатък е станал лъжа и баща на лъжата, на всяка лъжа срещу Бога и Божията истина на този и на онзи свят.[36] Безгрешният Господ е сътворил безгрешни и дявола, и неговите ангели, но те по своя воля са съгрешили, напуснали Божията истина и Божието добро, и тръгнали по пътя на гордите мъки и страдания, които през Страшния Божи съд водят във вечни мъки и втора смърт. Към това ни насочват думите на светия Апостол: Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд.[37] Същото твърди и апостол Иуда: Богъ ангелы не соблюдшыя своего начальства (τὴν ἑαυτῶν ἀρχήν), но оставльшыя свое жилище (ἀπολιπόντας τὸ ἴδιον οἰκητήριον), на судъ великаго дне узами вѣчными подъ мракомъ соблюде.[38] Това означава: Ангелите са станали дяволи, защото не са запазили своето първоначално състояние на безгрешност, светост, истина, добро; те по своя воля са напуснали своето жилище, своя божествен дом на истината, правдата, светостта, доброто, и са се оковали с тъмнината на злото, греха и лъжата.
       Като богооткровена истина Църквата учи чрез своя свет, съборен, апостолски ум, че злите духове, сътворени от добрия Бог, са били в началото добри ангели, а по-късно, по своя свободна воля, са отстъпили от Бога и Божията вечна истина, превърнали сами себе си в зли и станали лъжа и творци на злото и греха. „Първи виновник за греха и баща на злините е дяволът, казва свети Кирил Йерусалимски. Това го е казал Господ, а не аз: открай време дяволът съгрешава (1 Йн 3: 8). Преди него никой не съгреши; а той е съгрешил не защото от природата е придобил необходимата склонност към греха -- το ἁμαρτητικόν -- (иначе отговорността за греха би паднала на онзи, който го е направил такъв); а сътворен добър, той по своя собствена воля е станал дявол (διάβολος γέγονεν ἐξ οικείας προαιρέσεως)"[39]. „Дяволът отначало е бил добър, казва свети Йоан Златоуст, но след като станал нехаен, изпаднал в такава злоба, че после повече и не се изправил. А за това, че той е бил добър, свидетелства Христос: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лк. 10: 18). Сравнението със светкавицата показва и светлината на предишното състояние, и скоростта на падането"[40]. На друго място свети Йоан Златоуст говори, че дяволът е „много зъл, само че не по природа, а по самоопределение и свобода"[41]. Бог не е сътворил нито Ангелите, нито хората зли по природа, пише свети Ириней. След като Бог е сътворил всичко, а дяволът станал причина за отстъпничеството - на самия себе си и на другите, то Светото Писание с право нарича онези, които остават в състояние на отстъпничество, синове на дявола и ангели на злото (maligni)[42]. „Дяволът е нечист дух, пише блажени Августин; той е добро като дух, а зло като нечист; той е дух по природа, а нечист по грях; от тези две свойства първото е от Бога, а второто - от самия дявол."[43] Трябва да се знае, казва свети Атанасий Велики, че дяволите се наричат дяволи не защото такива са сътворени, защото Бог нищо зло не е сътворил, а и те са сътворени добри, но са отстъпили от небесния начин на мислене (ἀπό της ουρανίου φρονήσεως).[44]
       3. Според учението на Светото Откровение гордостта е началото на греха,[45] което означава, че гордостта е начало на всеки грях изобщо, начало на греха, душа на греха и на този свят, в ангелския свят.[46] Надценявайки своите дадени му от Бога съвършенства, Сатаната е искал да се изравни с Бога, но чрез гордостта е отстъпил от истината, от светлината, и потънал в мрак, главоломно пропаднал в пъкъла.[47] „Първият светлоносец, казва свети Григорий Богослов, след като се превъзнесе високо, когато, отличен с изключителна слава, възмечта за царските почести на великия Бог, изгуби своята светлозарност, със срам пропадна тук, и, след като пожела да бъде бог, целият стана тъмнина... Но пропадна не сам, а повлече в падението си мнозина"[48]. Първият светлоносец, Деница (ὁ 'Εωσφόρος = Lucifer), е станал тъмнина заради своето възгордяване, и е наречен тъмнина с подчинените му богоотстъпнически сили, които с отдалечаване от доброто са станали творци на злото (δημιουργοί της κακίας).[49] Гордостта е започнала от дявола, който си направил погрешна сметка, като надценил силата и достойнството, дадени му от Твореца, и замислил по слава да се изравни с Бога, заради което е и низвергнат от небесните висини с онези ангели, които е въвлякъл в своето зло[50]. Дяволът и духовете, които с него са се напъвали да заграбят Божието достойнство, са се лишили от богосъздаденото достойнство и паднали от небето[51]. Дяволът паднал от небето „заради злобата и неизмерната гордост"[52]. „Дяволът най-напред станал горд и паднал, а след това завистлив, за да ни напакости"[53]. Всички безтелесни духове са създадени добри от Бог, казва блажени Теодорит, но дяволът и демоните, обзети от гордост и високомерие, решили да изберат злото и изпаднали от своето първоначално състояние[54]. Грехът на ангелите е грях на гордостта; те отказали да се покоряват на Бога и да Му бъдат верни.[55] Демоните са паднали чрез гордост, и те са обърнати към себе си, а не към Бога (ad seipsos, non ad Deum conversi)[56]. Основната отличителна черта на дявола и неговите ангели: да се противят на Бога и да се представят за Бог[57]. Падналият дух не е създаден зъл по природа, казва свети Йоан Дамаскин, а е бил добър и създаден за добро, и ни най-малко зло не е получил от Твореца. Но като не понесъл светлината и почестите, които Творецът му е подарил, той по своя воля, по свободен избор (αὐτεξουσίω προαιρέσει) се обърнал от природното към противоприродното (ἐκ τοῦ κατὰ φύσιν εἰς τὸ παρὰ φύσιν) и въстанал срещу Бога, който го е сътворил, с желание да вдигне бунт срещу Него; и след като пръв се отклонил от доброто, станал зъл[58].
       Чрез своето падение от неизразимата светлина нечистите духове са се тласнали към най-крайна тъмнина, защото паднали по своя воля, по свободен избор, в което са участвали с целия си разум, с цялата си воля, с цялото си същество. Сътворени от вседобрия Бог като чисти духове, те са били изпълнени с всяка божествена светлина и красота и свободни от всеки грях и зло, а са паднали единствено по напълно самостоятелно и непринудено решение на своя ум и своята воля, въставайки дръзко срещу самия Бог. „Със същата природа като Ангелите - казва свети Йоан Дамаскин, - те са станали зли по своя воля, по свободен избор, като се отклонили от доброто към злото"[59]. След като съзнателно и доброволно с цялото си същество избрали вечно богоборство, те чрез гордостта си толкова затънали в злото, че за тях вече няма нито покаяние, нито поправка. Те са, по думите на свети Юстин, неизменно зли (ἀμετάβλητος πονηροί)[60]. Изравнявайки се съзнателно, разумно и упорито със злото, дяволът има воля, която не може да се покае (ἀμετανόητον ἔχει την προαίρεσιν)[61]. За невъзвратимото падение на нечистите духове загатва Светото Откровение, когато учи, че за тях са определени вечни мъки[62]. „Падението за ангелите е каквото е смъртта за хората - казва свети Йоан Дамаскин - защото след падението за тях няма покаяние, както няма такова и за хората след смъртта"[63]. Това богооткровено учение за безвъзвратното падение на злите духове открай време е било убеждение на вселенската Христова Църква, която на V Вселенски събор е и осъдила мнението на Ориген и оригенистите за покаянието на демоните и тяхното завръщане при Бога.
       4. Демоните и след падението са останали духовни, безтелесни, но само че с напълно изменено морално състояние и настройка и със съвършено извратени свойства на своята духовна природа. Когато говори за тях, Светото Писание ги нарича духове[64], нечисти духове[65], зли духове[66]. Духове по природа, демоните имат разум, воля, чувства, които проявяват в своята дейност и живот[67]. По своите зли способности те превъзхождат човека[68], но способностите им все пак са ограничени. Което се вижда от това, че Сатаната може да изкушава хора само по Божие допущение[69], че е победен от Христа Господа наш[70], че християните, въоръжени с всеоръжието Божие, могат да го побеждават[71], и че Антихристът, чието идване ще бъде предизвикано от Сатаната, ще бъде убит от Господа Исуса чрез дъха на устата Му и изкоренен чрез светлината на Неговото пришествие.[72] Макар че е ограничена, все пак демонската сила в злото е голяма[73]. Демоните са причинители на всички човешки пороци и страсти, хули към Бога и на разврата на човешките души, защото зад всеки порок и грях се крие дяволът като първоначален техен творец[74]. Демоните могат да склоняват хората към зло, но не могат да ги накарат да извършат зло без тяхно съгласие. „Дяволът е подстрекател към грях - казва свети Кирил Йерусалимски; - той подстрекава всички, но все пак не може да принуди онези, които не му се покоряват"[75]. „Всички злини и всички нечисти страсти са измислени от демоните - казва свети Йоан Дамаскин; - и въпреки че имат допущение да изкушават хората, все пак те не могат никого да принудят, защото от нас зависи, дали ще приемем или отхвърлим онова, към което те ни подстрекават и което ни предлагат"[76]. Всеки човек има свободна воля, и дяволът може да го подстрекава към грях и зло, но той няма власт (οὐκ ἔχει την ἐξουσίαν) да го накара да извърши такова против волята си[77]. Ако демоните имаха власт, не биха оставили нито един християнин да живее[78]. Но те не могат да изкушават хората повече, отколкото те могат да понесат[79]. Като пазител и промислител на създадените същества, Бог не допуска демоните съвсем да ни потиснат и окончателно да утвърдят злото в света, макар че им допуска да развиват злото в света[80]. „Всеки човек е съпроводен от по един демон - казва свети Касиян, - стараещ се с всички средства да разврати неговата душа"[81]. „Учението на Църквата е - пише Ориген, - че всяка разумна душа има свободна воля и на нея ѝ предстои борба с дявола и ангелите му, тъй като те се стараят да я обременят с грях"[82]. В тази борба с хората те използват всички средства, които Бог им допуска, а понякога приемат различен облик[83].
       Те не знаят бъдещето, но могат, като използват своя многовековен опит, да правят известни прогнози, които често се сбъдват[84]. „Демоните предсказват, - казва свети Йоан Дамаскин, - понякога предвиждайки далечни събития, а понякога само налучквайки, поради което често и лъжат. Не трябва да им се вярва, макар че те много пъти говорят и истината"[85].
       5. Светото Откровение не ни казва точния брой на падналите духове, но ни дава сведение, че той е много голям[86] и показва, че и между тях съществува разлика в силата и възможностите им да вършат зло. Самият Спасител говори за нечистия дух, който, след като излязъл от човека, довежда след това „други седем духа, по-зли от себе си (ἑπτὰ ἕτερα πνεύματα πονηρότερα ἑαυτοῦ)"[87]. Апостол Павел прави разлика между зли духове началства, власти и светоуправници на тъмнината от тоя свят (мiродержители тьмы вѣка сего)[88]. С това Апостолът ни насочва към съществуването на чинове и степени при нечистите духове, защото в каквито чинове са паднали, в такива са и останали. Както при добрите Ангели има степени, така и при злите има своеобразни степени.[89] Самият Спасител говори за Веелзевул, бесовския княз[90], за дявола и неговите ангели.[91] „Голямо множество демони - казва свети Атанасий Велики - има във въздуха около нас, и не са далеч, и голяма е разликата между тях"[92]. А според свети Йоан Дамаскин, множеството демони е неизброимо (ἄπειρον)[93].

БЕЛЕЖКИ:

_↑_[1] Мт. 4, 10; 12, 26; Μк. 1, 13; 3, 23. 26; 4, 15; Лк. 10, 18; 13, 16. 22, 3; Йн.13, 27; Д. А. 5, 3; 26, 18; Рм. 16, 20; 1 Кор. 5, 5; 7, 5; 2 Кор; 11, 14; 1 Сол. 2, 18; 2Сол. 2, 9; Апокл. 2, 9. 13, 24; 12, 9; 20, 2. 7. Св. Юстин казва, че името Сатана идва от еврейската и сирийска дума σατά, която значи: отцепник (ἀποστάτης), и думата νάς, която значи: змия (ὄφις). (Dialog. cum Tryph. с. 103).
_↑_[2] Мт. 4, 1; 13, 39; 25, 41; Лк. 4, 2. 3; 8, 12; Йн. 8, 44; 13, 2; Д. Α. 10, 38; Еф.4, 27; 6, 11; 1 Тм. 3, 7; Евр. 2, 14; Як. 4, 7; 1 Петр. 5, 8; 1 Йн. 3, 8. 10; Апок. 2, 10;12, 9. 12; 20. 2. 10; 1 Парал. 21. 1; Пс. 109, 6; Йов 1, 6; 2, 2.
_↑_[3] Мт. 12, 24. 27; Мк. 3, 22; Лк. 11, 15. 18. 19.
_↑_[4] 2 Кор. 6, 15.
_↑_[5] Еф. 2, 2.
_↑_[6] Йн. 12, 31; 14, 30.
_↑_[7] Мт. 9, 34; 12, 24; Мк. 3, 22; Лк. 11, 15.
_↑_[8] Мт. 4, 3.
_↑_[9] Ис. 14, 12.
_↑_[10] Апок. 9, 11.
_↑_[11] Мт. 10, 1; Мк. 1, 27; 3, 11; 5, 13; 6, 7; Лк. 4, 36; 6, 18; Д. А. 5, 16; 8, 7; Апок. 16, 13.
_↑_[12] Еф. 6, 12; Лк. 7, 21; 8, 2; 11, 26; Д. А. 19, 12. 13.
_↑_[13] Мт. 7, 22; 9, 34; 10, 8; 12, 27, 28; Мк. 1, 34. 39; 3, 15. 22; 6, 13; 16, 9. 17; Лк. 4, 41; 8, 30. 35; 9, 49; 10, 17; 11, 19. 20; 1 Кор. 10, 20. 21; Як. 2, 19.
_↑_[14] Апок. 12, 7. 9; Мт. 25, 41.
_↑_[15] Йов 1, 6. 12; 2, 2. 6.
_↑_[16] 1 Цар. 16, 14. 15.
_↑_[17] 1 Парал. 21, 1.
_↑_[18] 1 Мойс. 3, 1. 6. 14; Апок. 12, 9.
_↑_[19] Захар. 3, 1.
_↑_[20] Товит. 2, 3.
_↑_[21] Прем. Сол. 2, 24.
_↑_[22] Мт. 4, 1-11; Лк. 4, 1-13.
_↑_[23] Мк. 5, 2-13; 1, 23-26; 3, 11; 9, 25; Лк. 4, 34-35; 4, 41.
_↑_[24] Мт. 12, 24.
_↑_[25] Мт. 12, 26-27; Мк. 3, 22-26; Лк. 11, 15-20.
_↑_[26] Мт. 10, 1; Мк. 16, 17.
_↑_[27] Мк. 9, 29.
_↑_[28] Мт. 25, 41.
_↑_[29] Як. 2, 19.
_↑_[30] 1 Йн. З, 8.
_↑_[31] Йн. 8, 44.
_↑_[32] 2 Кор. 2, 11.
_↑_[33] 2 Тм. 2, 26.
_↑_[34] 1 Йн. 3, 8.
_↑_[35] Йн. 8, 44. Като тълкува думите на Спасителя: „не устоя в истината", св. Йоан Златоуст казва, че това означава: не остана в добрия живот (In Joan. hom. 54, 3).
_↑_[36] ср. Апок. 12, 9. 10; 2. Сол. 2, 9.
_↑_[37] 2 Петр. 2, 4.
_↑_[38] Юд. 6.
_↑_[39] Catech. II. 4.
_↑_[40] De poenitent, hom. I, 2; ср. св. Макарий Вел., Homil. 16, 1.
_↑_[41] De diabol. hom. II, 2.
_↑_[42] Contra haer. IV, 41,2.
_↑_[43] Contra Julian. с 9.
_↑_[44] Vita S. Antonii, 21; P. gr. t. 26, col. 876 А
_↑_[45] Сирах. 10, 15; ср. 1 Тм. 3, 6; Ис. 14, 13-14.
_↑_[46] ср. блаж. Августин, De Genes. ad litt. XI, 14.
_↑_[47] Ис. 14, 13-15; Йн. 8, 44.
_↑_[48] Св. Григорий Богослов, Carm. Theologic. 6.
_↑_[49] Он, Orat. 45, 5; t. 36, col. 629 В; ср. Orat. 38, 9; Orat, 36, 5.
_↑_[50] Св. Амвросий, Epist. 84.
_↑_[51] Св. Й. Златоуст, In Genes. hom. 22, 2.
_↑_[52] Он, In Genes. hom. 17, 7; cp. In Genes. hom. 15, 4.
_↑_[53] Св. Лъв, De coll. Serm. IV.
_↑_[54] Haeretic. fabul. compendium, lib. V, 8.
_↑_[55] Блаж. Августин, Enchirid., 28; De civit. Dei, XII, 6.
_↑_[56] Фулгенций, De Trinit. VIII; ср. св. Григорий Вел. Moral., 28, 11.
_↑_[57] ср. 2 Сол. 2, 4.
_↑_[58] De fid. II, 4; col. 876 А; ср. св. Григорий Ниски, Orat. catech. с. 6.
_↑_[59] De fid. II, 4; col. 876 В.
_↑_[60] Dialog. cum Tryph. с 141.
_↑_[61] Св. Кирил Йерусалимски, Catech. IV, 1.
_↑_[62] Мт. 25, 41; 2 Петр. 2, 4; Апок. 20, 10.
_↑_[63] De fid. II, 4; col. 877 С.
_↑_[64] Мт. 8. 16; 12, 45; Лк. 10, 20.
_↑_[65] Мт. 10, 1; Мк. 1, 27. 3, 11; 5, 13; 6, 7; Лк. 4, 36; 6, 18; Д.А. 5, 16; 8, 7; Апок. 16, 13.
_↑_[66] Лк. 7, 21; 8, 2; 11, 26; Д. А. 19, 12. 13: Еф. 6, 12.
_↑_[67] 2 Кор. 2, 11; 2 Тм. 2, 26; Йн. 8, 44; Як. 2, 19; 3; 15 и др.
_↑_[68] Еф. 6. 11-12; 1 Петр. 5, 8.
_↑_[69] Йов 1, 12; 2, 6.
_↑_[70] Мт. 4, 1-11; Евр. 2, 14; 1 Кор. 15, 54-56; 2 Тм. 1, 10.
_↑_[71] Еф. 6, 10-13; 1 Петр. 5. 8-9; Мк. 16, 17.
_↑_[72] 2 Сол. 2, 7-9.
_↑_[73] Мк. 5, 2. 4; 9, 18; 2 Сол. 2, 9; 2 Кор. 11, 3; Апок. 12, 12.
_↑_[74] Ср. Мт. 13, 27. 38. 39; Лк. 11, 24 - 26; 1 Петр. 5, 8; Еф. 2. 2; Апок. 20, 7;12, 9; Д. А. 5, 3; 2 Кор. 4, 4.
_↑_[75] Catech. II, 3.
_↑_[76] De fid. II, 4; col. 877 D.
_↑_[77] Св. Кирил Йерусал. Catech. IV, 21.
_↑_[78] Св. Атанасий Вел., Vita s. Antonii, 28; Р. gr. t, 26, coL 885 B.
_↑_[79] 1 Кор. 10, 13.
_↑_[80] Ср. Лк. 22, 31; Йов 1, 12; 2, 6.
_↑_[81] Collat. VII, 17; Collat, VII, 12. 13.
_↑_[82] De princip. Praef. 5.
_↑_[83] Св. Й. Дамаскин, De fid. II, 4; col. 887 A.
_↑_[84] Блаж. Августин, De civit. Dei, IX, 20, 22; In Joan., tract, 110 7; св. Макарий Вел., Homil. 26, 9.
_↑_[85] De fid. II 4; col. 877 B. Св. Атанасий Велики пише: Демоните нищо не знаят от себе си, а онова, което забележат у другите, това обявяват (Vitas. Antonii, 33; t. 26. col. 892 В).
_↑_[86] Лк. 8, 30; 10, 17. 20; 11, 18-20; Εф. 6, 12; Мт. 12, 26.
_↑_[87] Лк. 11,26;Мт. 12,45
_↑_[88] Кол. 2, 15; Еф. 6, 12.
_↑_[89] Ср. св. Й. Златоуст, In Ephes. hom. 22, 3.
_↑_[90] Мт. 12, 24.
_↑_[91] Мт. 25, 41.
_↑_[92] Vita s. Antonii, 21; t. 26, col. 876 Α.
_↑_[93] De fid. II, 4; col. 876 B.


Превод от сръбски: Хари Стоянов

Системата те лъже

| No Comments | No TrackBacks

Београдски синдикат, Систем те лаже


Спомням си когато имаше само два канала,
четеше се "Политика" и се пиеше евтино кафе,
гледаха се новините в 7:30 всеки ден,
а там - все едни и същи приказки, все една и съща банда.
Тогава беше лесно да се разпространява пропаганда,
народът вярваше на приказките от екрана,
нямаше как да се чуе друго мнение,
докато някъде далеч не настъпиха промени в плана.
Днес, след войните, протестите и промените,
след демокрацията, интернета и новите технологии,
след борбата за права и свобода на словото,
след всичко това, всичко е същото като някога.
И все още на власт са лъжливи марионетки,
следват заповеди и всичко заграбват за себе си,
за какво са ни хилядата канала и социалните мрежи,
щом забиваме глава в екрана и всички бягаме от проблемите.

Системата те лъже, не вярвай какво ти казва,
този живот е борба от раждането до гроба,
затова ставай веднага!
Системата те лъже, не вярвай какво ти казва,
този живот е борба от раждането до гроба,
затова ставай веднага!

От малък ме лъжат и ме прецакват,
разказват ми някакви приказки за вожда,
дадоха ми червена връзка, знаме и клетва -
"Приятелите не се продават за лъжица сметана".
А тези задници се скриха из вилите си в Дедине,
уж всички сме равни, но свинете все пак ни управляват.
Искахме демокрация, излязохме по улиците,
хабихме енергия, а накрая ни го завряха...
Чужди агенти ме подлъгаха като маймуна,
за да се удавя в сълзотворен газ, да ни скапят държавата.
Сега слушаме надути фрази от устата на лоши актьори,
но те не са власт, а куклен театър.
Знам аз кой ме лъже и кой ме тъпче,
банките, МВФ и корпорациите са важни.
А системата съществува, за да прави за тях пари,
и ще има правда, чак когато тази империя падне.


Системата те лъже...

Човек вярва на това, което вижда и което чува,
не чатка, че мозъкът му се трови от рождение
от пропагандата на системата, както и да я наричат,
таблоиди, телевизия, манипулирана реалност,
която работи, за да изгубиш идентичността си,
да бъдеш само послушен, гнила посредственост,
да прехвърляш на друг вината, да изливаш върху невинните
гнева, че си сляп и пак си прецакан.
Изпи последната заплата след като те уволниха, това е реформа, така трябва,
няма заплата, не плащаш навреме кредита, спират ти тока веднага
и са спокойни, чакаш кога ще дойде съдия-изпълнител,
както някога твоите предци са чакали турците в първата си брачна нощ.
А ти си мълчеше, вярваше, надяваше се, гласуваше
и сега не ти се вярва, че се оказа на дъното.
Затова събуждай се, докато е време, като те боли - кажи го на глас,
нямаш задължение за това към банката, но имаш задължение към децата си!


Системата те лъже...


Всички заедно


Превод Хари Стоянов, 16.02.2019.

Духът на страха

| No Comments | No TrackBacks

Св. Николай Охридски и Жишки, Мисионерски писма, 35-то писмо
До земеделеца Станое И., който се оплаква, че го напада духът на страха


       Това, което те напада е зъл дух. Един от многобройните зли духове, които работят за погубване на хората. Пишеш, че когато те нападне духът на страха, на теб ти се струва, че целият свят те преследва, че всички хора са ти врагове, че и Бог те мрази. Питал си вещи хора и те са ти казали: това е своеобразна лудост. И наистина е лудост; добре са ти го казали. И църквата ще ти каже това. Само че църквата ще ти каже и нещо повече, според своя опит и знание. Тя ще ти каже и от кого и заради какво идва тази лудост: от зъл дух и заради някой твой грях. Църквата ще ти препоръча и лек: изповядай се и се покай заради греха си, и злият дух ще се махне от теб. Сам, по своя воля, той никога не би се махнал, но Бог ще го прогони от теб. Знаеш, че всемогъщият Христос е изгонвал от хората зли духове. Че е имал пълна власт над тях. Че злите духове са Му се покорявали безпрекословно.
       Но Божията власт над злите духове не включва само изгонване на зли духове от хората, а и пускане на тези невидими кучета да нападат хора. Заради това дори и злият дух в Светото Писание е наричан Божи. Не четем ли в Стария Завет: та зъл дух от Бога нападна Саула (1. Цар. 18: 10)? Не се нарича той Божи защото е близък на Бога или защото изхожда от Бога - съвсем не - а защото е принуден да се подчинява на Божията власт. Прочети първа глава от книгата за Йов и ще се увериш, че злият дух не може да нападне човека, ако Бог не му позволи това.
       Сега, като научи това, нека отчаянието бъде далеч от теб. Бог е и всемогъщ, и всемилостив. Той не само може, а и иска да изгони от теб злия дух на страха, който понякога те мъчи жестоко. Ти само признай могъществото и милостта Божия. А след това изповядай греха си, покай се, и се помоли усърдно на всевишния Бог. Кажи в молитвата си: „Боже на духовете и на всяка плът, всемогъщи и всемилостиви, прости на мене, грешния, помилуй ме и ме спаси заради кръстните мъки на Твоя Син и Спасител наш Исус Христос!" Не се съмнявай ни най-малко. Бог ще се смили и ще изгони от теб това нищо и никакво плашило.
       И нека Бог ти помага!


       Превод Хари Стоянов

За злите духове

| No Comments | No TrackBacks

Св. Николай Охридски и Жишки, Мисионерски писма, 207-мо писмо
До „Любителя на истината": За злите духове


       Казваш, че вярваш в Бога, но изобщо не вярваш, че съществуват демони. Има притча за един странник, който, след като пристигнал в Египет, поискал на всяка цена да се окъпе в река Нил, за спомен. Казвали му местните жители, че в Нил има крокодили, и да не плува навътре в реката. Но той не вярвал, че съществуват крокодили, надсмял се над тези „бабини деветини" и, като добър плувец, уверен в себе си, заплувал надалеч в мътния Нил. Изведнъж един крокодил вдигнал глава, и със зъбите си триони прерязал плувеца наполовина. И така, този храбър клетник нито през живота си вярвал в съществуването на крокодилите, нито в смъртта си имал време да повярва.
       Като отричаш дяволите, ти отричаш и голяма част от евангелските истини. Отричаш, че дяволът е изкушавал Христос, и че Христос е изгонвал зли духове от хората, и че Той е разрушил властта на демоните над хората. Защото най-близкият ученик на Господа, свети Йоан, твърди, че Христос е дошъл на света, за да унищожи властта на дявола над хората, като казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. (1 Йоан, 3, 8).
       Един велик поет е казал:

       Да, има повече неща в небето и на земята...
       които философията не е дори сънувала! (Шекспир, Хамлет, 1.5.167-8)

       Ти отричаш дяволите не защото ти искаш това, а защото дяволът така иска. Бил ли си на война? Всяка войска прави засади и умело се скрива, за да си помисли неприятелят, че я няма. За един военачалник най-радостната вест е, че неприятелят е повярвал, че го няма - нито него, нито войската му. Някога дяволът открито се явявал на хората и чрез страх ги улавял в своите мрежи. А пък в наше време негова тактика е криенето; негово удоволствие е хората да го отричат и мислят, че той изобщо не съществува. Но, боя се, че дяволът не е толкова близо до никой друг, колкото до онзи, който твърди, че няма дяволи. На този свят ние сме като на бойно поле, в битка срещу неприятели - и явни, и тайни. Тежко ни, ако отречем тайните неприятели. С какво ще ни е от полза победата над вълците и мечките, ако ни ухапе змия, скрита в тревата?


       Превод Хари Стоянов

Rhabdovirus

| No Comments | No TrackBacks

Борислав Пекич, Бяс, 1981, Пролог
(Borislav Pekić, Besnilo, 1981, Prolog)


       Прониквайки в живата клетка на чуждото тяло, вирусът заменя нейното съдържание със своето и я превръща във фабрика за производство на нови вируси. Промените, които предизвиква в жизнената среда на клетките, са несравнимо по-дълбоки и драматични от онези, които е позволено на човека да се надява да постигне някога в своята.
       Вирусът е най-съвършеното създание в космоса. Неговата биологична организация не е нищо друго, а машина за производство на живот в неговия най-чист смисъл. Вирусът е върхът на естествената съзидателна еволюция.
       Върхът на изкуствената е... интелигентният вирус. Творение, което има форма на човек, а природа на вирус, жизненост на вирус и интелект на човек.
       Симбиозата между вируса, лишен от безцелност, и човека, освободен от ограниченията, би властвала над природата, на която и двамата служат само като тор.

                               Проф. Д-р Фредерик Либерман

       Когато в Осма песен на „Илиада", през устата на ахееца Тевкър, Омир описва троянеца Хектор като „кион лиситир" (κύων λυσσητήρ) или „побесняло куче", човекът все още не е знаел за Него. Когато през 1962 година за пръв път го съзира през електронния микроскоп, той има форма на куршум, вдлъбнат в основата, изпъкнал на върха. Дължината му е 180 нанометра, диаметърът му е 75. Тридесет милиона пъти е по-малък от животното, в което се е родил, шестдесет милиона пъти е по-малък от човека, когото ще убива.
       Живее в космос, който се нарича Неврон и е пет хиляди пъти по-голям от Него. Впрочем, всичко, което е живо, е по-голямо от Него. Но тази несправедливост не го притеснява. Защото е по-силен от всичко, което е живо.
       Той е Чудо на природата, чийто произход е обгърнат в мистерия, както и произходът на всички чудеса. Но делото му е извън всякакво съмнение и не оставящо никаква надежда. Опустошава родната си среда с коварна, свирепа, болезнена безогледност, с каквато човекът злоупотребява и унищожава своята. Той е смъртоносното черно слънце на своя космос, запалено да бъде слънце и на всички останали.
       Докато ги преследва, човекът крие Неговите предци под невинното наименование хеликсна рибонуклеинова киселина в липопротеинова мембрана и гликопротеинова обвивка.
       В тази война Той не се бои от нищо. Дошъл е на бял свят с друга обвивка, която още няма име, но когато го получи, ще се знае, че е непробиваема и неунищожима.
       Защото той е МУТАНТ, пръв от своя щам.
       Макар и сам, не се чувства самотен. Има вроден инстинкт за Голям брой. За двадесет и четири човешки часа неговите предци биха били 6000, за деветдесет и шест часа 200 000, за две седмици - 20 000 000. Такива като Него за двадесет и четири човешки часа ще бъдат 40 000 000. В неговото размножаване цари прогресия, която, неизчислима, се губи в безкрайността.
       Тогава той ще бъде вече кой знае къде.
       Ще пътува през микрокосмоса, както човекът пътува през макрокосмоса. Лутанията ще го водят през места с тайнствени имена, каквито за човека на днешния ден са планинската верига Хиндукуш, пустинята Каракум, джунглите на Амазонка, и каквито биха били за човека на утрешния ден, ако му се осигури продължителност на живота, мъглявината на Андромеда, съзвездието на Алдебаран, звездата Проксима Кентавър. Негови космически пристанища ще бъдат Nervus ischiadicus (седалищният нерв), Hippocampus (Амоновият рог), Cerebellum (малкият мозък), Glandula salivaria (слюнчената жлеза). Негова трансгалактична магистрала е Гръбначният мозък. Негова цел е Мозъкът.
       Навсякъде, където мине, световете ще се преобразяват от катаклизми по-страшни от всички земетресения, които още от Битието разтърсват Планетата.
       Навсякъде, където мине, ще предава страх, омраза, бяс на онези, които имат нещастието да не полудеят веднага от неговото докосване. На полуделите ще предаде съзнание, в естеството на което никой никога няма да може да проникне.
       Отново ще бъде онова, за което е създаден, и което възгорделият се узурпатор на природата - Човекът, за кратко му е оспорил: най-опасното, най-могъщото, най-безмилостното създание във Вселената, загадъчния съюз на светове, към който е принадлежал и Неговият Неврон. Роден да умре едва след като остане сам, когато няма да има повече смърт, от която да може да живее.
       Този път човекът няма да може да му се опълчи. Това би могъл да направи единствено Аристей, синът на бог Аполон, но в старите богове вече не се вярва.
       Затова спокойно тръгна да изпълни съдбата - да убива и умре.

       Превод Хари Стоянов

Дег Хюард-Милс
Опознайте невидимите си врагове ... за да ги сразите, Глава 5


И Го попитаха, думайки: 'Учителю, а кога ще бъде това, И КАКЪВ ЩЕ Е БЕЛЕГЪТ, КОГАТО ЩЕ СТАНЕ ТОВА?'"
Лука 21: 7

       Да се бориш с дявола означава да се бориш с невидим враг! Ключът към това как да бъдеш успешен християнин е като се научиш да откриваш присъствието и действията на злите духове. Служителят на Евангелието трябва да може още по-добре да открива присъствието и действията на злите духове. Ако успеете да откриете, изолирате и унищожите врага, ще го победите.
       Да се бориш с дявола означава да се бориш с невидим враг. Борбата с невидим враг не е толкова невъзможна, колкото ви се струва. Лекарите правят това от години!
       Борбата с дявола е подобна на работата на лекарите, защото те постоянно се борят с невидими бактерии, паразити и вируси.
       Лекарите са принудени години наред да се борят с невидими врагове. След дългогодишна практика те са в състояние да откриват, изолират и се справят със своите невидими врагове.
       Служителят на Евангелието трябва да е като добър лекар. Трябва да израствате в духовна насока, докато не успеете бързо да откривате присъствието на зли духове. Само неколцина имат видения и откровения, в които виждат дяволи и демони в действие. Много лекари също никога не са виждали определени вируси или бактерии, но са в състояние да се борят с тях ефективно.
       Не е нужно да виждате врага си, за да го победите! Но трябва да знаете, че вашият враг присъства! Трябва да знаете какво точно прави! Трябва да знаете как действа вашият враг! Възможно е наличието на невидим враг да се открие чрез определени признаци и симптоми.
       Има няколко симптома на демонична активност. Всеки служител на Евангелието трябва да ги знае, защото това е единственият начин да се открие демонична дейност. Симптомите и моделите на дадено заболяване са добре известни на лекарите. Ако човек страда от нощно изпотяване, загуба на тегло и хронична кашлица, повечето лекари веднага ще си помислят за туберкулоза. Защо? Тъй като симптомите се повтарят всеки път, когато тази бактерия присъства. Ако даден човек живее в Западна Африка и има главоболие, температура, студени и топли вълни с изпотяване, повечето лекари ще си помислят за малария. Не можете да видите паразита на маларията, но знаете, че той трябва да присъства някъде. Ако температурата спадне само за да се появи отново след четиридесет и осем часа, още повече ще си помислите за маларията, тъй като паразитите се размножават и отделят от черния дроб към тялото в четиридесет и осемчасов цикъл.
       Ако някое дете страда от задух, умора при ниска физическа активност, посиняване на устните и езика, много лекари ще си помислят за вроден сърдечен порок. Точно както лекарите разпознават модели на симптоми на заболявания, християните трябва да познават симптомите и моделите на демоничната дейност.
       „На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс? Иисус отговори: В МЕНЕ БЯС НЯМА; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите."
       Йоан 8: 48-49
       Човешките същества винаги са търсели начини да разобличават дяволите. Християните понякога отправят обвинения един към друг и казват: „Дяволът се е вселил в теб! Този брат е обладан! Тази сестра е обсебена! Съпругът ми е обсебен! В жена ми се е вселил дявола!" Това са твърдения, които често чуваме от някои християни. Но правилни ли са те?
       Дяволите са като мишки и плъхове. Те живеят сред нас. Ядат нашата храна. Унищожават имуществото ни и вгорчават живота ни. Но те постоянно бягат в тъмнината и се крият от нас. Възможно е обаче да се установи тяхното присъствие по издайническите знаци, които оставят след себе си. За съжаление, фарисеите обвиняват Исус, че има зъл дух. Обвиняват го, че има демони и действа чрез демонична сила. Това не е необичайно обвинение срещу Божи човек. Но е нелепо подобно обвинение да бъде повдигнато срещу Спасителя на света. Ако сте слуга на Бога, не очаквайте по-добро отношение.
       Исус обаче категорично отрича обвинението, че има демон. Той изтъква, че почита своя Отец и затова не може да има дявол. Хората, които имат демони в себе си, не уважават баща си. Не е необходимо да налучквате, когато се опитвате да откриете местонахождението на дяволите. Има ясни симптоми и признаци, които трябва да знаете, ако възнамерявате да откривате демонично присъствие. Почитането на бащата със сигурност не е знак за присъствието на дявол.
       „И биде свален големият змей, древният змей, НАРИЧАН ДЯВОЛ И САТАНА, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му."
       Откровение 12: 9
       Най-лесният начин да идентифицирате симптомите на демоничната активност е като използвате имената и прозвищата, дадени на дявола в Библията. Трябва да внимавате за ситуации, които извикват в съзнанието ви някое от имената на Сатаната. Имена и прозвища често се дават, за да опишат даден човек. Например, ако човек бъде наречен „кралят на поп музиката", това разкрива много за онова, което наистина прави този човек. Можете да очаквате да го намерите там, където има поп музика. Също така, можете да очаквате да го видите навсякъде, където се изпълнява поп музика. Ако някой е наречен „кралят на реге музиката", можете да очаквате да се срещнете с него или членове на неговата група, където се свири реге музика. Можете да откриете влиянието му навсякъде, където се свири реге музика.
       Сатаната има много имена. Всяко от тези имена описва някой конкретен вид дейност. Всяко от имената на Сатаната ви показва симптомите и моделите, които ще бъдат създадени от демоничното присъствие. Служителят на Евангелието трябва да внимава за онези ситуации, които извикват в съзнанието му някое от имената на Сатаната. Като знаете имената на Сатаната, ще сте наясно с всяка дейност, която насочва към него.

       1. Симптомът „лъжа и измама"
       Сатаната е лъжец и баща на лъжите: Внимавайте за СИМПТОМА „ЛЪЖА И ИЗМАМА". „Ваш баща е дяволът... Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." (Йоан 8: 44)
       Където има много лъжа и измама, там има голяма демонична активност.
       Пазете се от държави, в които цари лъжа и измама! В тези страни има разпространение на демони. Знаете ли някоя държава, в която хората постоянно се лъжат и мамят един друг?
       Веднъж посетих една страна с цел евангелизация. Тази страна е много известна с лъжи и измами. През нощта усетих необичайни демонични атаки, каквито не съм изпитвал в никоя друга страна. Бях изненадан, защото тази страна е известна и с християнската си дейност. Но, Писанието беше потвърдено. Много лъжи и много измами вървят ръка за ръка с голяма демоничната дейност.
       Пазете се от работни места, които включват много лъжи и измами. Знаете ли такива работни места, където хората трябва много да лъжат и да мамят други хора? На такива работни места обикновено има голяма демонична активност, свързана с тях! За съжаление, политиката често включва лъжене и мамене на хората. Не е задължително това винаги да е така, но много политици смятат, че трябва да лъжат, за да спечелят гласове. Орди от демони нахлуват в политиката, тъй като всеки се опитва да измами другите. Християните трябва много да внимават, когато дръзнат да навлязат в тази сфера.

       2. Симптомът „убийство"
       Сатаната е наречен убиец: Внимавайте за СИМПТОМА „УБИЙСТВО". „Ваш баща е дяволът... Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина..." (Йоан 8:44)
       Пазете се от нации, в които имат висок процент убийства! В тези страни има силна демонична активност.
       Пазете се от онези, които убиват много хора!
       Пазете се от онези, които безсрамно и насилствено причиняват смъртта на невинни хора!
       Пазете се от безсърдечните убийци, които убиват, осакатяват и унищожават без причина! Тези неразумни действия не разкриват нищо друго освен присъствието на Сатаната.
       Когато има постоянни и необичайни убийства, трябва незабавно да си помислите за дявола. Когато чуете хора да бъдат убивани безчувствено, обезглавявани, измъчвани и т. н., трябва да си помислите за присъствието на дявола. Имало е много войни и революции, които са довели до безсмислено убийство на хора. Например, Втората световна война е безсмислен конфликт, довел до смъртта на петдесет милиона души. Това необяснимо унищожение, което беше пуснато на света в тази война, разкрива ясно присъствието на активни демони.

       3. Симптомът „клевета и обвинение"
       Сатаната е наречен клеветник на братята: Внимавайте за СИМПТОМА „КЛЕВЕТА И ОБВИНЕНИЕ" в своя живот и служение. „И чух на небето висок глас да говори: Сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем." (Откровение 12: 10)
       Там, където има постоянни и необичайни клевети и обвинения, веднага трябва да си помислите за дейността на Сатана! Страдате ли от непрекъснати клевети и обвинения за нещо? Вероятно сте изпитали сатанинска дейност!

       4. Симптомът „противопоставяне"
       Сатаната е наречен противник: Внимавайте за СИМПТОМА „ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ" в своята служба. „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне!" (1 Петрово послание 5: 8)
       Там, където има постоянно и необичайно противопоставяне на вашия живот и служение, трябва незабавно да си помислите за дявола. Противопоставящите се сили и хората, които ви пречат, са вдъхновени от самия Сатана. Повечето служители на Евангелието имат по един враждебен дух, изпратен да се бори с тях. Тези враждебни духове ги забавят и затрудняват делата им. Пазете се от противопоставянето, трудностите, забавянето и препятствията в своето служение. Много неща, които ви забавят, имат демоничен произход. Хората, които се борят срещу вас и ви се противопоставят, често са вдъхновени от дявола.

       5. Симптомът „изкушение"
       Сатаната е наречен изкусител: Внимавайте за СИМПТОМА „ИЗКУШЕНИЕ". „И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове." (Матей 4: 3)
       Когато имате множество постоянни и необичайни изкушения в живота си, трябва да си помислите за демонична дейност. Изкушенията се дирижират от дявола. Сатаната стои зад много хора, които идват в живота ви, за да ви изкушават и изпитват.

       6. Симптомът „предателство"
       „Иисус им отговори: нали Аз избрах вас дванадесетте? Но ЕДИН ОТ ВАС Е ДЯВОЛ."
       Йоан 6: 70
       Юда Искариот е нелоялен към Исус Христос, неговия Господ и учител. Предателството е върховният израз на нелоялността. Навсякъде, където има нелоялни и неверни хора, си помислете за демонична дейност. Демоните нахлуват в църквите и ги унищожават чрез нелоялност и предателство. Там, където членовете критикуват своя водач и подронват авторитета на пасторите през цялото време, има изобилие от демони. Там, където присъстват критицизъм, обвинения, мърморене, слухове и намиране на недостатъци, действат много демони. Много пастори, поради незнанието си, не признават, че демоните действат с пълна сила чрез онези, които мърморят, намират недостатъци, критикарстват и обвиняват. Те смятат, че хората имат само лошо отношение. Исус казва: „Един от вас е дявол." С други думи, един от вас ще ме предаде. Един от вас ще ме изложи. Един от вас ще ме даде в ръцете на враговете ми. Един от вас ще ме нарани. Един от вас ще бъде неблагодарник. Един от вас ще забрави всичко, което направих за вас. Един от вас ще се бори срещу мен отвътре. Един от вас ще ме продаде на враговете ми за а малка сума пари.
       Нелоялността може да унищожи целия ви упорит труд. Има хора, които изграждат църкви и виждат унищожаването им от нелоялен, коварен сътрудник.
       Сатаната е наречен Велиар, което означава безполезен: Внимавайте със СИМПТОМА НА БЕЗПОЛЕЗНОСТТА. Когато духът на Белиар ви посети, всичките ви усилия в служението ще се обезценят. Всичко, което унищожава и омаловажава вашите усилия, е от демоничен произход. Всичко, което ви превръща в нищожества, незначителни хора, обезценява ви и ви прави безполезни, е от демоничен произход. Велиар е дух на безполезността. Всичко, което обезсмисля вашето благородно служение и голям принос, е духът на Велиар. Постоянните усилия за неутрализиране, унищожаване и обезсмисляне на вашето съществуване и важност, имат демоничен произход.
       Когато една общност се отдаде на наркомания, престъпност, алкохолизъм, проституция и други подобни дейности, обикновено има много демонично присъствие. Тези дейности деградират човешките същества и ги обезценяват. Всичко, което ви прави безполезни, е от дявола! Познавате ли групи хора, които са се предали на бедността, наркотиците, престъпността и алкохолизма? Там често има засилено присъствие на зли духове. Злите духове се опитват да деградират човешките същества и да ги обезценят.
       „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?" (2 Коринтяни 6:15)
       Когато се появяват странни и постоянни обстоятелства, които обезценяват живота ви, трябва да си помислите за дявола. Там, където има действия, които водят дадена общност към долнопробно и безполезно общество, трябва да внимавате за демоничната дейност.

       7. Симптомът „борби, конфликти и война"
       „А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък".
       Откровение 20: 7-8
       Както можете да видите от Писанието, веднага щом Сатаната бъде освободен, той отива да събира хора за битка. Работата на Сатана е да обедини хората и да ги събере за битка. Борбите и недоразуменията са симптоми на демонично присъствие. Там, където има демони, има конфликти, недоразумения, объркване и всякакви зли дела.
       „защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо."
       Яков 3:16
       Трябва да се съобразите с реалността, че демоните разпалват вражди, конфликти и недоразумения. Това разбиране ще ви пази колкото се може по-далеч от борбите. Това разбиране ще ви накара да направите всичко възможно, за да избегнете конфликтите и ненужните борби. Конфликтите, които откривате в църкви и бракове, са сигурен знак за демонично присъствие.

       8. Симптомът „неестествени неща". Можете да откриете демоничната активност, като забележите колко неестествена е тя.
       „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше жилище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
       и всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни".
       Марко 5: 2-5

       Историята за бесния човек с нечист дух показва, че много необичайни, нелогични и упорити явления по природа са демонични. Необичайните явления често разкриват присъствие на дяволи. Има обичаен начини, по който се очаква да стават всички неща.
       Всички ние очакваме определено поведение и реакции от нормално човешко същество. Когато видите необичайно поведение, което няма смисъл, трябва да си помислите за демоничната дейност. Например, обладаният от Гадара е живял на гробището. „...той имаше жилище в гробищата..." (Марко 5: 3)
       Нормален човек няма да живее по хълмовете и сред мъртвите. Необичайното желание да се живее на гробищата разкрива дяволско присъствие.
       Бесният от Гадара, който също така е пълен с хиляди демони, се удря с камъни. „И всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни." (Марко 5: 5)
       Нормален човек не се удря с камъни, защото е болезнено. Много необичайно е човек да се удря с камъни. Когато забележите странни неща, които са негативни и деструктивни, зад тях често стои зъл дух.

       9. Симптомът „упорство". Можете да откриете демоничната активност в упорството на даден проблем.
       Бъдете внимателни при поява на модели на упорство! Упорството и продължителността на необичайно зло е признак на демонична дейност. Йов изпитва постоянни атаки срещу своето семейство, живота и здравето си. Тези събития се редуват едно след друго и сякаш Йов е човек с голямо и постоянно нещастие. Знаем, че събитията, случили се в живота на Йов, са резултат от прякото нападение на Сатаната върху Йов. „И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне." (Йов 1:12)
       Демоните са неумолими и упорити! Те са постоянни унищожители, изкусители и клеветници. Неумолимите зли духове следват модела на постоянно и упорито малтретиране, сплашване, изкушаване и причиняване на затруднения. Ако постоянно сте обсебени от упорити проблеми, които нямат край и решение, трябва да ви стане ясно, че някъде наблизо е дяволът.

      Превод Хари Стоянов

След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".

На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"

Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.

Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?

На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.

Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.

В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.

Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.

Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.

Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.

В отговор на постинг #16495 от ФБ 2017-08-22 12:51 във форума към петицията на преводаческите агенции


Да, аз съм този „невежа", „празнодумец" в „напреднала възраст", човек „без работа", „който така хубаво плюе" агенциите, които не били собственост „на бизнесмени, в чистия смисъл на думата", а на „колеги" „преводачи", „който работят един за друг, помагат си и споделят мизерията на сектора в добро и лошо". За автора на цитираните думи напредналата ми възраст е нещо много негативно. Макар че не е нито невежа, нито празнодумец, нито в напреднала възраст, нито човек без работа, той не е могъл да схване, че ние сме пътници на тази земя и никой не може да избегне напредването на възрастта.

Та, напредналата ми възраст и „времето загубено в празнословие", ми попречили да разбера, че тези „колеги", тези „преводачи", именно те поддържали „доброто име на сектора" и че промените не били „в полза на преводачите", „а са в следствие на лобизъм на големите фирми, които целят да монополизарат сектора и централизират работата, чрез елиминиране точно на тези преводачи с фирми".

Значи, аз, невежата, трябвало да разбера всички тези сложни неща. Как един невежа може да разбере дълбокомислието и мъдростта на особата, която се посвенила да напише името си, а само скромно се представила с инициали ФБ? Че аз съм просто един празнодумец, който си „хаби времето да обижда на общо основание". А нали съм невежа, не знаех, че да отправям напълно основателни критики било обидно! И то не за онзи, към когото е отправена критиката.

Освен това, трябвало да се опитам да вникна „в основата, а не на повърността на айсберга". За голямо съжаление на ФБ, аз никога не съм бил на повърхността на айсберга, а винаги - най-отдолу, под морската повърхност и едва съм можел да си подавам носа и да си поемам въздух. Затова никога и не съм виждал повърхността на айсберга. Но защото съм си невежа, затова успях да видя „мизерията на сектора" и все още съм затънал в нея. И ако някой преводач с фирма най-много е пострадал, то, макар и нескромно да звучи, имам претенции да съм аз. Защото такива „колеги" „преводачи" ми засмукваха клиентите и работата, обявиха ме за надут, затова че настоявах редовно да ми плащат, а не от дъжд на вятър, жълтите стотинки за труда, който полагах; накрая, преди пет години, ми обявиха тотален бойкот и се опитаха да ме унищожат, ето защо съм човек без работа. Опора им беше Външно, незаконосъобразният му правилник от 1958 г., който не само че няма законово основание, но и противоречи на цялото законодателство; опора им беше и заблудата, разпространявана от тях, че имали „лиценз" от Външно, докато закон за такъв „лиценз" просто липсва; опора им беше още и лъжата, че били „легализатори" - а те са просто куриери; и най-твърдата им опора беше измамата, че имали преводачи на всички езици - а истината е, че това са хора, които нямат нищо общо с техните фирми и просто са имена от непублични списъци.

А ФБ заявява: „Истината е, че засега е най-добре, положението, добро или лошо, да се запази такова, каквото е". Голяма истина, няма що! Няма добро беззаконие. Само ако Правилникът от 1958 г. не се измени така че да получи законово основание и МВнР да придобие компетентност да „регулира" официалните преводи, ще се запази старото положение, а то е беззаконието.

ФБ свързва обаче изменението и допълнението на Правилника с лобито на „големите фирми" „на првавителствено ниво". Колкото и да съм в напреднала възраст, десарския произход на някои агенции съм го отбелязал в „литературния" си анализ, само че ФБ е чел през ред, ако не през два. И нали има оправдание - това е празнословие. А що се отнася до названието „големи фирми", колкото и да съм невежа, не виждам в България, пък и в света, да има големи агенции за преводи. Персоналът им обикновено е от един-двама до няколко души и много рядко имат назначени преводачи на трудов договор. Те са просто посредници, макар че едва сега си признават това. От годишните им отчети в Агенцията по вписванията се вижда, че голям процент (80-90%) от разходите им са за външни услуги, а не за заплати. Те са микро предприятия и по нищо друго не се различават от „малките", освен по степента на алчност.

И заради тях съм човек без работа. Но не съжалявам. Досега съм превел над 20 хиляди страници и имам хиляди часове устен превод. Това обаче не влезе в „литературния анализ", не съм литературен критик и не съм толкова прозорлив, че да предвидя какво точно би очаквал ФБ да напиша. Да, не написах и за това как е трябвало в съда да оставам без глас, за да превеждам мъдростите на прокурорки и съдийки, които или говорят като картечници, или мънкат под носа си, че и през микрофон не се чуват, или усилват уредбата, че от шума нищо не може да им се разбере. И ако спра за секунда да си поема въздух, викат: „Защо не превеждате?" Или за това как пред съда е трябвало да превеждам на тарикати, които се правеха, че бъкел не разбират български. Не написах и за клиенти, които ме заплашваха, че ако не им превеждам безплатно документация от хърватски на английски, имали връзки във Външно и щели да се обадят където трябвало, и щял съм до края на живота си да гледам преводите през масур! Не написах и за една „адвокатка", на която трябваше да преведа договор за търговска марка, а се осмелих да я помоля да ми каже как е оригиналното наименование на марката, за да не сбъркам, все пак важен договор е това, а тя ми заяви, че не можела да ми каже, понеже било търговска тайна! Накрая, след като успях да открия наименованието на търговската марка в оригинал и се обадих на „адвокатката", че преводът е готов, тя ми заяви, че била си намерила друг преводач и че той бил работел за Външно! Отказа да ми плати за труда. И това далеч не е единственият подобен случай.

По-голямата част от онези, които „забравяха" да ми плащат, обаче бяха „колеги" „преводачи". Включвах ги в свой черен списък, но сега вече този списък е безсмислен. В него биха влезли всички агенции, включително и онези, от които се жалва ФБ. Заради тях нямам работа, а те продължават да твърдят, че аз съм им виновен за всички нещастия!

От пет години никой от агенция не ми се обажда, а камо ли да ме пита колко щял да му струва преводът. Не се обажда и за да ми каже: „Имам превод за толкова и толкова - ако щеш!"

Може да съм невежа, празнодумец в напреднала възраст и всички останали негативи в главата на ФБ, но досега имах смелостта да пиша с името си, не съм се криел зад инициали и всички могат да прочетат статиите на преводаческа тема в блога ми, книгите ми, както и писмата ми до мълчаливите институции. Ако ФБ си мисли, че си затварям очите пред онова, което той нарича „узаконен държавен рекет", просто го информирам в тази връзка, че съм си „хабил времето" и да преведа една много важна книга на Ларкен Роуз, „Най опасното суеверие", и че преводът е публикуван на сайта ми.

И, накрая, благодаря на ФБ, че вдъхнови един празнодумец като мен да излее отново празнословието си и го моля да ми прости, че го карам да страда от раздвоение, като изпитва смесени чувства.

Да, сигурно съм празнодумец и невежа, но се моля на Господ да прости греха на празнодумието и невежеството ми и да изпрати Светия дух да вдъхне в сърцето ми слово, което да бъде за успеха на всички, живеещи по Божите заповеди (Боже вьсеѩ твари, Господа Дѹха посъли живѫщаго да въдъхнетъ в срьдьце ми слово еже бѫдетъ на ѹспѣхъ вьсѣмъ живѫщимъ въ заповѣдьхъ ти). Моля се на Бога да прости греховете и на онези, които несправедливо ми вменяват омраза и нека Господ просветли умовете им, за да прозрат истината. Амин.

Ако ти се коментира това мое празнословие, моля те, изпрати ми имейл на адрес softis@softisbg.com.

На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!

Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!

По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".

Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.

А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.

Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.

И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.

А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.

Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".

„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?

Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!

Пет години дезинформация

| No Comments | No TrackBacks

или пет години дезинформационна кампания на МВнР във връзка с уредбата на официалните преводи

       Преди пет години, на 19.05.2012 г., започна една от най-масивните дезинформационни кампании в съвременната история на България (да не кажа и на света). Един непотвърден слух за въвеждане на някакви нови изисквания към агенциите за превод стана повод за започване на подписка под петиция, която пък, от своя страна, даде зелена светлина на Външно да изиграе един грандиозен фарс под формата на загриженост за преводачи и клиенти, потребители на официални преводи. Оправдавайки се по-късно с „наличие на много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и[...] заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", тогавашният външен министър издаде заповед, адресирана до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Всички собственици на агенции за преводи нададоха вой срещу въпросната заповед, понеже, предварително заблудени и обработени от слуха и петицията, си въобразиха, че се отнася за тях. Заповедта обаче, както казах, беше адресирана до двете дирекции и касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина! Така че заповедта не само не се отнасяше до агенциите, но тя не се отнасяше дори за територията на България!
       Ако никой не се беше вързал на слуха и не беше се подписал под петицията, нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление, тук е и прословутото хуцпа. По-скоро, нещата нямаше да се развият изобщо, всичко щеше да си остане по старому и самият аз нямаше изобщо да осъзнавам и до ден-днешен, че слугувам на агенциите, че, без да имам и най-малкото понятие, името и подписът ми се използват незнайно от кого и къде под преводи, за които дори не съм и сънувал. Така че всяко зло за добро. Какви намерения са имали авторите и инициаторите на петицията и подписката, само те си знаят. Може и да са имали и добри намерения, нищо не е само черно и бяло. Но факт е, че петицията започна две седмици преди излизане на прословутата заповед на Младенов и успя да привлече масово вниманието на много хора, включително и такива извън областта на преводите, и оттам нататък никак нямаше да бъде трудно да се извърши манипулацията със съзнанието на тези хора.
       Естествено, слуховете, „новите изисквания" и сагата, продължила дълго след това, нямаше изобщо да възникнат, ако още през 1990 г. един архаичен документ, наречен Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет от МС през далечната 1958 г., беше отменен и на негово място беше изградена една непротиворечаща на законите нормативна база, върху която да се регулира извършването на официални преводи.
       Може би нямаше да има агенции от сегашния вид - прикрити посредници и нелегални куриерски служби, лъжещи, че основната им дейност била преводаческа и че имали били персонал от стотици, дори хиляди, преводачи. Може би преводаческата професия у нас нямаше да бъде толкова низвергната и пренебрегната, недооценена и непрестижна. Може би нямаше да има толкова лъжи, свързани с преводите, нямаше да има толкова фалшифицирани подписи под официални преводи. И може би нямаше да има толкова незаконно забогатели благодарение на само един член (2а) от един неосноваващ се на закон правилник. Това са само мечти, които нямаше да се появят, ако всичко се уреждаше на базата на морала и съвестта.

       Преди четири години, на днешния ден, от ВАП беше извършено едно достойно за съжаление действие - един прокурор се самосезира въз основа на информативно копие от писмо, адресирано от мен до началник отдел АОГ към ДКО в МВнР, и издаде безславната Резолюция 708/2012, която се оказа не просто олицетворение на некомпетентността, а апотеоз на беззаконието.
       Няма да се спирам подробно нито на повода на писмото ми (то е публикувано в блога ми), нито на обстоятелствата, довели до издаването на печалната резолюция (тя е обсъждана многократно както от мен, в писмата и статии, публикувани в моя блог, също и в книгата ми „Преводачи и агенции", глава 10, така и от други колеги).
       Тук само ще излея разочарованието си от този безумен документ, превърнал се в сламка на удавници - останалите прокурори от ВАП, които са се хванали за него и го стискат с нокти и зъби, само и само да не започнат процедура за отмяна на един още по-безумен акт („нормативен") - правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет през далечната 1958 г.
       Всъщност, основната задача и функция на въпросната резолюция беше именно издигане на една висока защитна стена около правилника, която да му осигури още по-мощна отбрана. И преди събитията, настъпили поради неуредиците в преводаческата дейност и грубата намеса на държавата и т. нар. „бизнес" в дейността на една свободна професия, професията на преводача, бяха се чули отделни гласове срещу този правилник, чрез чиито разпоредби относно преводите на документи, МВнР обсебва абсолютно всички преводи на документи в страната. По този начин се засяга професията преводач като цяло.
       А това е моята професия, която практикувам от 35 години и която през последните 25 години беше за мен основен източник на приходи за мен и семейството ми. Ето защо с пълно право в края на 2012 г. издигнах гласа си в защита на тази професия.
       Мудната по начало прокуратура обаче реагира светкавично - само няколко дена след като получила копието от писмото ми до началника на АОГ, изфабрикува пасквила, наречен Резолюция 708/2012.
       Този прокурорски акт възможно най-изкривено представи всичко, което бях засегнал в писмото си до началника на АОГ. И оттогава, когато изпратя до някоя държавна институция въпрос относно правото ми да извършвам преводи на документи, които не подлежат на никаква заверка или легализация от МВнР, съответната институция следва същия модел - абсолютно изопачаване на истината.
       Ето един фрапиращ пример от Резолюция 708/2012:
       „в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго". В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер."
       Това твърдение не е отражение просто на некомпетентността на своя автор, то е нагла инсинуация, погазваща не само юридическите закони, а и законите на логиката, защото поставя каруцата пред коня - правилникът от 1958 г., според него, се явява проекция на спогодби и споразумения с чужди страни, приети и ратифицирани години след приемането му! Или по тази перверзна логика излиза, че правилникът от 1958 г. е проекция на Хагската конвенция за премахване на легализацията, ратифицирана от България през 2001 г.!
       И още един бисер на антилогиката, биещ на очи във въпросната резолюция:
       „Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"
       Значи един незаконосъобразен акт, според горното твърдение, не противоречи на конституцията, ако в „съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"! За правилника обаче съвсем определено се знае, че „е остарял и е неприложим" и че е необходимо „в кратки срокове да бъде отменен" (Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192)). А ако правилникът не противоречеше на законодателството, едва ли щеше да е неприложим и едва ли щеше да е необходимо да бъде отменен.
       Резолюция 708/2012 обаче завършва по следния начин:
       „По изложените съображения, приемам че липсват основания за по нататъшна намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност и преписката следва да се прекрати."
       А фразеологията на това изречение преминава като червена нишка през цялата ми кореспонденция с ВАП в продължение на две години.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Една година от жалба № 3959/2015
Date: Thu, 22 Sep 2016 15:37:51 +0300




       Госпожо Омбудсман,

       На 22 септември 2016 год. се навършва една година от деня, в който подадох жалба до Омбудсмана на РБ (№ 3959/2015).
       Още една година от живота ми отлетя в напразни опити да заживея нормален и сигурен живот, в който да използвам професионалните си умения и квалификация свободно и без ограничения. И причина за това не е неумението ми да организирам живота си или защото нямам законово основание да практикувам свободно професията си преводач. Напротив, нито ми липсва такова умение, нито пък за практикуване на професия преводач е необходим лиценз. Външно министерство обаче е узурпирало свободата на моята професия и чиновниците му продължават да твърдят, че тяхното министерство било органът, който „регулира" преводаческата дейност. Именно поради това, на 17.08.2015 год. отправих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „КО", която на практика осъществява тази „регулация", базирайки се на отдавна самоотменилия се Правилник за легализациите и т.н. от 1958 год. (чл. 25). По някаква неизвестна за мен причина г-н Лашев не благоволи да ми отговори, и след като изчаках повече от месец, подадох въпросната жалба до Омбудсмана, с молба да ми съдейства да получа отговор на два въпроса, зададени на г-н Лашев.
       И днес, след една година, зад гърба си имам една ялова кореспонденция с Омбудсмана, превърнала се в поредната част на безкрайния ми епистоларен роман на преводаческа тема с участието на редица институции. В една дузина свои писма многократно трябваше да преповтарям и пояснявам двата си въпроса, които отправих към г-н Лашев. Междувременно изникнаха и допълнителни въпроси, за чието решение настоях. За съжаление, отново с нулев резултат.
       Оттук нататък вече не бих рискувал да се надявам г-н Лашев да ми отговори или да ми отговори адекватно. Да очаквам благоприятно решение на моя случай с помощта на Омбудсмана, също ми се струва химера. Мога само да констатирам какво се случва и да публикувам кореспонденцията в блога си, както и досега. Статистиката на сайта softisbg.com показва, че месечно десетки хиляди го посещават, а част от тези посещения са на моя блог и по-специално - кореспонденцията ми с институциите. Това поне ще има резултат, тъй като много хора ще научат как държавните чиновници бранят беззаконието. Придобивайки такива знания, тези хора ще действат по-смело, решително и неотстъпчиво при контактите си с институциите, включително и с Омбудсмана.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:
       1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Една година от жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 26 Sep 2016 15:58:19 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2016 3:37:51 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Една година от жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF48 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1474547871.3761.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


Дейността на агенциите за преводи в България, по-специално - в София, преминава под знака на нещо, за което досега не се бях замислял. Това, че агенциите не извършват преводаческа дейност, вече съм го обсъждал нееднократно, както в свои статии, напр. „Повечето агенциии, дори и най-най-истинските, не правят преводи", така и в книгата си „Преводачи и агенции". Агенциите за преводи всъщност са прикрити посредници и „работодатели" на преводачи по прикрити трудови договори. Но онова, за което не се бях замислял сериозно досега, е засегнато преди повече от две години в статията на Илка Енчева „Преводаческа агенция или агенция за легализации". Авторката на тази статия констатира, че „това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно - това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач!"

Макар и не много точна, тази констатация съдържа една голяма и горчива истина, че за агенциите за преводи „е по-важно да имат куриер на трудов договор". Тъй като е съвсем ясно, че тези агенции по никакъв начин не извършват легализации (това е дейност, извършвана единствено от държавни институции), то нищо друго не им остава, освен само да тръбят, че били извършвали легализации. Тук няма да се спирам на смисъла на думата „легализация" и погрешното ѝ използване, но бегло ще спомена, че отдавна почти не се извършва легализация на документи, тъй като тя е отменена с Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация.

Всъщност, „легализациите", които „извършват" агенциите за преводи, се състоят във внасяне на документи за заверка в няколко министерства и на официални преводи за заверка на подписа на преводача от Министерството на външните работи. За незаконосъобразността на заверката на подписите на преводачите също съм писал нееднократно в редица свои статии и писма до институции, като по-изчерпателно съм разработил този въпрос в главата „Чий е подписът" от книгата ми „Преводачи и агенции".

Но куриерската дейност (тъй като т. нар. „легализации" не са нищо друго) на агенциите може би ще се окаже не по-малко незаконна от заверката на подписите на преводачите.

В Закона за пощенските услуги откриваме, че „Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги" (чл. 4), като „Неуниверсалните пощенски услуги включват: ... куриерските услуги" (Чл. 38). А неуниверсалните пощенски услуги, съгласно споменатия закон, подлежат на регистрация (Чл. 19. „Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадена индивидуална лицензия, разрешаваща извършването на универсалната пощенска услуга или на част от нея; 2. издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги").

От цитираните разпоредби на Закона за пощенските услуги съвсем ясно се вижда, че за да се извършват куриерски услуги трябва да се получи „удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги".

Предполагам, че нито една агенция за преводи няма такова удостоверение. Следователно, всяка агенция, която обещава „легализации" всъщност е нелегална куриерска фирма.

Така образът на родните ни агенции за преводи става още по-завършен. Освен нелегалната нотариална дейност по заверка на подписи на преводачи, прикритите трудови договори с преводачите от списъците, маменето на клиентите, че преводите се извършват от висококвалифицирани преводачи-служители на съответната агенция (а не от някой осмокласник или Гугъл преводач), заблуждаващите реклами (че агенциите „разполагат" с преводачи на 30, 50, 100 или всички езици), незаконните съгласувани практики между агенции за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, вече можем да добавим и нелегалната куриерска дейност!

А може и да съм пропуснал нещо...

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: Consular@mfa.bg
Cc: Primeminister , Priemna , vap , ILD@mfa.bg, priemna , priemna@justice.government.bg, cpcadmin@cpc.bg
Subject: Навършиха се три години от заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи
Date: Sun, 31 May 2015 16:56:03 +0300



           Дами и Господа!

           Навършиха се три години от заповедта на един от бившите външни министри, която стана причина заспалите духове на преводачите да се събудят и да напомнят на управляващите, че съществува и професия преводач.
           В средата на юни 2012 година стана ясно, че външният министър още в края на май бил издал заповед до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Заповедта касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина. Обаче с друга, устна заповед, въпросният министър въведе т. нар. „нови изисквания към преводаческите агенции". И понеже нямаше как да оправдае тази устна заповед, МВнР намери съвсем просто решение - свърза „новите изисквания" със споменатата писмена заповед.
           Ако не беше тази заповед, нямаше да пиша това писмо. А преди това писмо - нямаше да напиша още около 40 писма до различни държавни институции и още толкова статии с обща тема нарушените права на професионалните преводачи.
           Ако не беше тази заповед, нямаше да се появи петицията срещу „новите изисквания" към агенциите за преводи, нямаше във форума към петицията да се появи постинг, който да даде идеята за всички бъдещи протести на преводачите срещу присвоения от МВнР монопол върху преводаческата дейност, а именно, че МВнР „не може да е възложител", „възложители са си крайните клиенти".
           Ако не беше тази заповед, МВнР нямаше да бъде принудено да признае, че „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".
           Ако не беше тази заповед, Омбудсманът на РБ нямаше да има повод да напише в годишния си доклад за 2013 г., че трябва „...в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България", че „Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена", че „Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем" (Глава 14, Раздел „Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр.191-192).
           Ако не беше тази заповед, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нямаше да има повод да се самосезира и да „Образува производство по застъпничество за конкуренцията по чл. 28 от ЗЗК за оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т.ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
           Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да „счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач".
           Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да приеме своето прословуто решение от 42 страници, с което да предложи „изменяне или отмяна на акт(правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
           Ако не беше тази заповед, нямаше да напиша книгата „Преводачи и агенции. Полухудожествени размисли за една полуунищожена професия", в която да представя широка панорама на руините на преводаческата професия.
           Дами и Господа, приятно четене!

           Поздрав,
           Хари Стоянов,
           професионален преводач,
           специалист по сърбохърватски език от 1980 г.

25 по-бедни години

| No Comments | No TrackBacks

През 1969 бях едва 13-годишен, но вече можех да разбирам вицовете на възрастните - моите родители, роднини, съседи и познати. Големите плакати по улиците, на които с ярки червени букви пишеше „25 победни години" предизвикваха тайни насмешки у възрастните, които познавах. Много пъти чувах от тях: „25 по-бедни години", когато минавахме покрай такъв плакат.

Днес, 25 години от оня десети ноември, който разбута живота на много обикновени хора, някои от които не успяха да се справят след това, поне спокойно можем да си кажем: „Изминаха 25 по-бедни години". Цензурата, която и сега е драконовска, все пак не може да заглуши нашите думи на недоволство от управлението на шепата разбойници през последните 25 години. От кумова срама все още се признава „свободата на словото" и всеки може да си пише по блогове и форуми каквото си поиска. За съжаление, в огромния океан на Интернет всеки праведен глас потъва сред необятния спам.

Преди 25 години много хора бяха излъгани, че ще настъпят промени към по-добро. На 10 ноември 1989 по радио „Хоризонт" изненадващо чухме световни хитове, които никой дотогава не можеше да си представи, че ще прозвучат по една контролирана радиостанция. Малко след 3 следобед по радиоточката в Изчислителния център в Девня, където работех тогава, загърмя „Heart of Steel" на Manowar. Не след дълго съобщиха и за свалянето на бай Тошо. Всички програмисти в нашата стая започнаха да скачат от радост. Изтичахме в машинната зала, за да информираме останалите колеги. Там настъпи такова въодушевление, че модемите изпопадаха от конзолата. Вечерта в автобуса, с който се прибирахме от работа, продължихме възбудено да обсъждаме свалянето на бай Тошо, когото открито наричахме точно така: „бай Тошо". Много от останалите пътници, които явно не бяха чули новината, гледаха мрачно или злобно, дори някои от тях ни заплашиха с милицията. Това, разбира се, предизвика общ смях.

Месеците, непосредствено след 10 ноември протекоха в постоянни митинги и изключителен ентусиазъм. Но още тогава усетих да ме гризе червеят на съмнението. По телевизията няколко дена даваха първото за „новото" време истинско риалити шоу - свалянето и убийството на Николае Чаушеску и жена му в Румъния. След това започнаха и първите отлъчвания на еретици от новосформираните набързо партии. Пръв в това отношение показа рогата си Дертлиев. Във вестник „Демокрация" имаше хумористична рубрика „Думокрация", в която, макар и на шега, съвсем далновидно се предсказваше обединението на БКП и СДС.

След това всичко излезе извън контрол. Относителната сигурност на бай-Тошовото време беше благодарение на относителната сигурност в света, който познавахме. В Европа и Америка хората се ползваха от благата на тази сигурност и това неизбежно се усещаше и у нас. Повечето хора у нас имаха жилища и работа. Същото може да се каже и за хората на Запад, които имаха и по-висок стандарт на живот. Но явно това положение не беше удобно за малцината, които искат да управляват света. Дойде 1989 и всичко се преобърна в целия свят. Спокойствието и високият жизнен стандарт на западнярите също бяха засегнати сериозно.

Далеч съм от мисълта да възхвалявам времето на бай Тошо. Аз и тогава страдах от безработица и трябваше да работя какво ли не - машинист във фабрика за консервни кутии, учител, възпитател, програмист. Едва през 1991 година успях да започна работа като преводач - по своята специалност от университета - единадесет години след като се бях дипломирал.

И тогава започна моята преводаческа одисея.

Като дългогодишен преводач съм забелязал, че когато някоя по-голяма фирма или учреждение се нуждае от моите преводи, към мен се обръща обикновено секретарката. Понякога се случва и директор или друг служител на ръководна длъжност да влязат директно в контакт с мен, но това е в случай, че преводите са им необходими лично, или пък са сметнали, че е по-целесъобразно сами да контактуват с преводача.

Все пак, в повечето случаи, когато мои директни клиенти от гореописания тип използват услугите ми, с мен контактува секретарката. На такава длъжност отдавна е обичайно да се назначава особа, която „владее" някой чужд език и затова тя се занимава с намиране на преводач, в случай че във фирмата или учреждението е получен документ на език, който секретарката не знае. С други думи, в такъв случай секретарката играе ролята на агенция.

Случва ми се да ме потърсят по телефона за някакъв превод и аз да си помисля, че ми се обаждат от агенция за преводи. В течение на разговора обаче се уточнява, че това е служителка, обикновено секретарка, на учреждение или фирма, която не се занимава с преводаческа дейност.

Без да омаловажавам дейността на секретарката, все пак трябва да напомня, че тя не е на ръководна длъжност, а извършва само помощна функция в администрацията на дадена фирма или учреждение. Понякога нейната работа е от изключителна важност, но директорът е този, който взема решенията.

Възможно ли е да се случи така, че секретарката да взема управленски решения? Вероятно могат да се дадат примери, в които някоя секретарка дърпа конците на шефа, но това са разни пикантни истории или вицове. Реално, на практика, секретарката не е шеф. Тя често е с по-ниска квалификация и след като повиши квалификацията си (например, завърши магистратура), обикновено отлита на друго място.

Един чест пример за секретарка, на която се налага да търси преводач, е секретарката в адвокатска или нотариална кантора. И адвокатите, и нотариусите имат по-висока квалификация от секретарката и тя не може да каже, че е адвокат или нотариус, понеже работи в такава кантора. Тази секретарка често дори няма юридическо образование.

Да си представим сега една преводаческа кантора, в която работят десетина висококвалифицирани преводачи. Те може да бъдат съдружници, но може и да са служители на трудов договор. Всеки от тях си има редовна клиентела и достатъчно работа, която понякога идва в повече. В такъв случай секретарката на кантората се заема да намери някой преводач на свободна практика, който да поеме работата, за която ресурсите на преводаческата кантора не достигат. Ако работата е много по-голяма от ресурсите на кантората, тогава или дружеството, или директорът решава да назначи допълнително персонал на временен трудов договор или да сключи договор с преводачи на свободна практика или преводачи с фирма, или смесено - в зависимост от евентуалните кандидати. Преводите от/на даден език при всички случаи се ръководят от преводач от кантората, специалист именно по този език.

В гореописания случай с преводаческата кантора секретарката няма решаваща роля при превода. Тя изпълнява само помощни административни функции и не управлява кантората, не е шеф на преводачите.

Всичко обаче се обръща надолу с главата, когато се появяват т. нар. „преводачески агенции". Обикновено те се състоят от една или няколко секретарки, които командват парада. Уникалността на агенциите е именно в това, че секретарките стават шефове. Тяхната квалификация не е важна - те обикновено не извършват преводи или ако някога са превеждали, това е в отдавна минало време.

Секретарките-агенции в момента са поели командването над преводаческото съсловие, което сякаш не може да схване и да осъзнае, че една секретарка няма как да му е шефът. Тя просто извършва една помощна административна функция, най-вече - върти телефони. Това е далеч от ръководната дейност на директора. Но дори тази секретарка да е директор, тя няма работници. Тя не може и да има такива, защото няма никаква работа. Работата, която раздава секретарката-шеф, е чужда, на истинския клиент, т.е. с чужда пита помен прави. „Работниците", които е „наела", са работници на някой друг или са преводачи на свободна практика или преводачи, собственици на фирми.

Ако секретарката-агенция замества секретарката на клиента - фирма или учреждение - то тя просто трябва да се свърже с преводача и да му каже кой е истинският клиент (не: коя е агенцията). И не трябва да се прави на важна и да играе ролята на голям шеф, защото е една обикновена секретарка.

За съжаление обаче, живеем в един безкраен виц, в който секретарките дърпат конците, а шефовете са под чехъл :)

Идеята за тази тема ми беше дадена от Рени. След две години и половина проучвания, най-сетне разгадахме тайната на българските полиглоти. Е, и по света не е кой знае колко по-различно :)

В любимия ми фантастичен сериал „Фарскейп" е предложено (почти) тотално решение на нуждата от превод. С помощта на микробите-преводачи ставаш „полиглот" почти незабавно, след като ти инжектират тези микроби. Разбира се, не е необходимо да знаеш който и да било чужд или извънземен език. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш почти всеки език във вселената.

Това решение на преводаческия въпрос е много привлекателно, макар че има и своите недостатъци. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш събеседника си, без да знаеш езика му. За да разбираш текст на непознат език обаче, трябва да знаеш как се чете правилно на този език, което няма как да се гарантира стопроцентово, ако не знаеш езика. Освен това, ако на събеседника ти не са му инжектирани микроби-преводачи, той няма как да те разбира. Да не говорим, че има и някои видове във вселената, които са алергични към микробите-преводачи (както на Земята агенциите са алергични към преводачите и затова ги третират като микроби).

Принципът на действие на микробите-преводачи е следният: те „колонизират" основата на мозъка ти и ти позволяват да разбираш говора на всеки друг - било то човек или извънземно.

На Земята принципът на действие на микробите-преводачи се използва от агенциите за преводи. Именно този принцип е в основата на най-лесния начин да станеш полиглот. Първо, основаваш си фирма, след това си „инжектираш" един списък с преводачи, и така ставаш полиглот.

Как става това на практика?

На практика списъкът с преводачи се „инжектира" в компютъра ти. Там списъкът „колонизира" един файл („база данни"). При нужда да се преведе нещо - било то устно или писмено - избираш преводач от списъка и го задействаш, както се задействат микробите-преводачи в основата на мозъка ти. Т.е., преводачът е забележим колкото микроба-преводач. Никой не го забелязва, обаче преводът става. Това се повтаря безброй пъти и всеки, който се обърне към теб за превод, смята, че ти си го направил, а не микробът-преводач. Започват да те смятат за полиглот. И то с право. Обикновените полиглоти знаят няколко езикa, а ти - 30, 50, 100, та чак всички езици на Земята!

За съжаление, колкото и незабележими да са, преводачите, все пак, имат огромни размери в сравнение с тези на микробите-преводачи. Затова полиглотите-агенции прибягват все по-често до микро-преводачи (т. е. софтуерни преводачи), напр. (най-прочутия) Бачо Гугъл, или както фамилиарно си го наричаме, Бачо Преводачо. По този начин и на Земята лека-полека започва миниатюризиране на преводачите и отваряне на път към истински „one-man-show" преводачи. Някой може да започне прилагане и на нано-технологии, които на първо време да заменят микробите-преводачи от вселената на Фарскейп.

Така обаче ще изчезнат и агенциите, понеже всички потребители ще започнат да си инжектират нано-преводачи или микроби-преводачи и няма да имат нужда от услугите на полиглотите-агенции. И в светлото комунистическо бъдеще всеки човек ще стане полиглот, а на децата ще се разправят приказки от сорта: „Имало едно време един човек-преводач. Той обаче бил толкова незабележим, че на хората им дошло на ум да го заменят с микроби-преводачи, за да не заема толкова място и да не иска да яде и да спи..."


Рано тази сутрин получих този sms от една варненска агенция, която редовно на този ден всяка година разпраща поздравителни имейли и sms-и по случай международния ден на преводача, 30 септември.

Никой обикновен човек няма да открие нещо нередно в това: преводаческа агенция поздравява преводачите по случай празника им. Предполагам, че и повечето преводачи не са се замислили защо ги поздравява агенцията. Но ако се позамислим, ще разберем абсурда на тази ситуация. Все едно съдията, след като прочете присъдата ти, добави: „Честита ти присъда!!! Весело прекарване в затвора!" Или президент, който е обявил война, излезе по телевизията и радостно изрече: „Честита ви война, скъпи сънародници!!! Весело умиране!"

Ако една агенция поздрави преводачите по случай международния им празник, това е най-малкото толкова цинично, колкото някое от пожеланията в горните хипотетични случаи. Нормално е работодател да поздравява служителите си по случай професионалния им празник, но робовладелец да поздравява робите по случай поробването им...

Защото преводачите са неосъзнати роби на агенциите. Десетилетия робското положение се приема за нещо нормално. Преводачите се радват на всяка троха, подхвърлена им от господарите и са доволни от своя „статут". Повечето преводачи смятат, че да стоиш в сянката на агенцията е привилегия, че да не контактуваш директно с клиентите е благодат! А да вземаш жълтите стотинки от хонорарите за преводите, които правиш в малките часове за сметка на почивката си, и то без никаква отчетност, е върхът на щастието!

Ще ми се на този празник да не бъда толкова черноглед, но ми е изключително трудно. Скоро ще станат две години и половина, откакто започна събуждането на преводачите. За толкова кратък период обаче не може да се очакват драстични промени. Но най-важното е да се разбере: професията преводач е супер професия - разбирано като професия, която е над всички останали професии, защото обхваща всички сфери на човешкото съществувание. Преводи са необходими навсякъде в съвременното общество, без тях неговото функциониране е невъзможно.

И ако нашата професия е толкова важна, защо сме на дъното? Защо ни мачкат необразовани и невежи хора, които изсмукват таланта и вдъхновението ни, нашия творчески плам и дарби? Защо позволяваме един мит за всемогъщия мениджър да владее душите ни?

Но който не желае да разруши този мит, а се унася в сладки мечти за повече преводи от агенции, трудно може да бъде събуден. Както сутрин след будилника ти се иска да си поспиш още мъничко, така става и с преводачите. Те си доспиват и не им се иска да се срещнат очи в очи с реалността.


Национално представително проучване на НЦИОМ по поръчка на МОМН, осъществено през 2010 г. сред младите хора в областта на професионалното ориентиране и реализация показа (стр. 40), че професията преводач е една от най-малко предпочитаните професии у нас - предпочитанието към нея през 2005 е 0.80%, а през 2010 е намаляло на 0.40%. Дадените показатели дори са общо за предпочитанието към професиите преводач и консултант, което ще рече, че предпочитанието само към професията преводач е още по-малко. За сравнение, от подобен порядък е предпочитанието към професиите сутеньор, мутра и наркопласьор - през 2005 то е 0.40%, а през 2010 е дори малко по-високо: 0.50%.

Ако предпочитанието към професиите сутеньор, мутра и наркопласьор е толкова малко, можем да намерим обяснение във възпитанието и морала на хората. Тези професии по начало са „презрени" и се смятат за престъпни, обществото като цяло ги заклеймява и те нямат законен статут. Съществуват все пак, и то не без съдействието на държавата, по-точно - на политиците.

Положението с професията преводач, въпреки че тя не е незаконна, е подобно. Обаче тук ако потърсим обяснение с възпитанието и морала на хората, мнозина ще се възпротивят и ще кажат, че не е неморално да си преводач, а напротив. Това е професия, която изисква висок морал и е свързана с голяма отговорност.

Защо, все пак, професията преводач е толкова „презряна" и предпочитанието към нея - толкова ниско? Основната причина, според мен, е в липсата на мотивация у младите хора да стават преводачи. Близо 20 години както по света, така и у нас, Интернет властва над средствата за комуникация и пуска все по-дълбоки корени в обществените и лични взаимоотношения. Наред с лавините от дезинформация, младите и способни да се ориентират хора откриват и огромно количество полезна информация. Благодарение на тази информация те разбират истината за положението на преводачите не само у нас, но и по света.

А преводачите са предимно безправни и изключително нископлатени, работят нещо друго и в свободното си време поприпечелват някой друг лев на черно, като превеждат за две-три или повече агенции, с които обикновено нямат никакви официални (още по-малко трудови) отношения. Освен това, приходите от преводи са малки, нередовни и несигурни. С тях е трудно да издържаш себе си, камо ли семейство с деца.

Късметлиите в тази професия са малко на брой, те образуват един самодостатъчен елит, който гледа отвисоко на „черноработниците" на агенциите. Повечето от тези късметлии са всъщност собственици на такива агенции, някои от тях членуват в т. нар. „преводачески съюзи", които от своя страна са също големи агенции. Част от късметлиите са университетски преподаватели, но и те си имат нещо като кооперации.

Та този елит от няколкостотин собственици на агенции, още толкова привилегировани преводачи и хиляди непреводачи, въртящи „преводачески бизнес", е изградил един унищожителен модел на този бизнес, в който няма място за квалифицирани и независими преводачи с опит, отговорност и морал.

Този модел е прост и функционален, но съществува единствено с негласната благословия на политическия елит, например в лицето на външното министерство, министерството на правосъдието и т. н. Той се състои в следното: регистрира се фирма (ЕТ, ЕООД, ООД и др.), в дейностите й се вписва „преводаческа дейност" или някаква подобна формулировка, прави се списък с преводачи, сключва се „договор" с външно и се пуска лъжлива реклама, че фирмата е „лицензирана" от МВнР. След това привличането на клиенти е лесно: „Ние сме лицензирани, правим преводи на всички езици!" и т. н. Понякога лъжите в рекламата могат да бъдат малко по-скромни: „Правим преводи на 30 (50, 100) езика!"

Една съществена черта на гореописания модел на „преводаческия бизнес" е, както споменах, липсата на наети на трудов договор преводачи. Това прави структурата на фирмата от този тип абсолютно семпла и „изчистена" от всякакви излишни натоварвания. Няма голям личен състав, не се плащат огромни суми за осигуровки, няма разходи за усъвършенстване и допълнителна квалификацията на персонала и други „облаги" за служителите, понеже тези „служители" са всъщност само имена от някакъв списък, а не личен състав на фирмата.

Този семпъл модел е залегнал дори в един вече прочут стандарт за „преводаческите услуги", т. нар. EN 15038. В този стандарт от кумова срама обаче се споменават „човешките ресурси" на агенциите. Разбира се, в тълкуванията на сертификаторите и одиторите те просто се премълчават, а ако ги попиташ, ще ти кажат, че е важна квалификацията, а не договора между агенцията и преводача! А квалификацията на преводача според този стандарт може да бъде и никаква...

След всичко това какъв стимул имат младите хора да стават преводачи? Далеч по-лесно е да си регистрираш фирма, да получиш „лиценз" (чрез привиден договор с външно) и да завъртиш печеливш бизнес, без да наемаш абсолютно никакъв персонал! Майната й на конкуренцията! Нъл тъй?


Във форума към петицията срещу новите изисквания беше публикувана част от остроумната и духовита статия на Стив Витек „The Big and Shiny Moving Object in the Sky Is Language Technology"

Статията на Мистър Витек ме вдъхнови за отговор, който публикувах във форума.


Този голям лъскав балон в небето на преводаческите услуги е доста привлекателен за мнозина, които искат лесни и бързи печалби. Но все пак е балон, въздух под налягане. Боцнеш ли го с карфица или запален фас, глей ко стаа!

Това са агенциите - въздух под налягане, един голям лъскав балон, и нищо повече.

Защо агенциите са въздух под налягане? Защото нямат най-важното: преводачи, ако ще да твърдят, че имат стотици и хиляди. Всъщност тези преводачи не са на агенциите, защото не са техни служители, нямат трудов договор с тях. А тези агенции обещават преводи на много езици. Ако погледнете рекламите им, ще се убедите. Потърсете в Интернет, например "преводи на всички езици" и ще получите около 132 000 резултата! Ако потърсите по-скромна реклама, например "преводи на 30 езика", ще получите около 918 000 резултата!

Ако обаче се замислим, ще разберем, че дори дадена агенция да има „свои" преводачи за 30 езика, те би трябвало да получават заплати, за тях би трябвало да се плащат осигуровки и данъци, да им се осигуряват отпуски и ползване на други социални придобивки. Да не говорим за т. нар. „сертифицирани" агенции, които според стандарта трябва да имат и редактори и т.н. На тях кой ще им плаща заплати, данъци и осигуровки?

Та големите лъскави балони са му намерили лекото: НЯМАТ ПРЕВОДАЧИ! Имат само СПИСЪЦИ с преводачи. Преводачите са най-малкото перо в разходите им. Всяка агенция работи усилено върху омаловажаване и ограбване на преводаческия труд. Клиентите биват лъгани: всеки превод е направен от агенцията. Клиентите си нямат понятие кой всъщност им е направил превода и ако са доволни - хвалят мениджъра на агенцията! Преводачът е никой, а мениджърите са на върха на славата, обират лаврите и парсата :) За неотменимите авторски права на държаните в анонимност преводачи да не говорим...

Всички преводачи и преводачески фирми, които не одобряват този модел и които правят преводите със собствени сили, са в изключително неизгодно положение. Негласното обединяване на агенции-преки конкуренти, които взаимно използват услугите си и които общо ползват едни и същи преводачи на свободна практика, също преки конкуренти, и ги представят за „свои", е практика, насочена към ограничаване на конкурентната способност на независимите преводачи.

За решението на този проблем е трудно да се дават рецепти, но най-лесният начин е като се въоръжим с карфици и започнем да боцкаме лъскавите балони на агенциите. Всеки ред, разобличаващ ограбването на преводаческия труд и авторски права от агенциите, е карфица, забодена в лъскав балон. Всяка статия, която разкрива лъжите на агенциите, е сноп карфици, забодени в много лъскави балони. И колкото повече лъскави балони на агенции се пукат, толкова по-голяма става вероятността да се разбере, че не агенциите правят преводите, а преводачите. А това е естествено и логично.



Сред обикновените хора битува схващането, че преводът на чужд език е едва ли не машинопис на латиница. По древна традиция преводачите са смятани за писари. Потвърждение за това откриваме в библейската книга „Естир", която описва събития отпреди 2500 години. На две места в тази книга се споменава изпращане на царски укази до 127 провинции на Персия „на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му".

Ето тези два откъса:

И бидоха свикани царските писари в първия месец, в тринайсетия му ден, и биде написано, както заповяда Аман, до царските сатрапи и до началниците на всяка област (от Индийската област до Етиопия, над сто двайсет и седем области) и до князете на всеки народ, - на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му: всичко биде написано от име на цар Артаксеркса и подпечатано с царския пръстен." (Естир, 3:12)

Тогава бяха повикани царските писари в третия месец, сиреч в месец сиван, на двайсет и третия му ден, и биде написано всичко тъй, както заповяда Мардохей, до иудеите и до сатрапите, до областеначалниците, до управителите на областите от Индия до Етиопия - сто двайсет и седем области, на всяка област с нейните писмена и до всеки народ на неговия език и до иудеите с техните писмена и на техния език." (Естир, 8:9)

От горните цитати разбираме, че указите са написани „на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му" от царските писари, а не от царските преводачи. Следователно, преди повече от две хилядолетия с превод на царски укази са се занимавали царските писари.

Тази традиция се е запазила и до днес, само че се е и разширила - освен царски писари съществуват и множество писари сред простолюдието и те „преписват" царски и други държавни укази, за да могат да бъдат изпратени в съответната „област" (държава) „с нейните писмена" и на езика на народа й.

За съжаление онези, които поддържат горното схващане, трудно могат да бъдат убедени, че между оригинала на указа (документа) и „преписа" му на друг език има съществена разлика. Този „препис" на друг език отдавна се нарича „превод", а „писарите" се наричат „преводачи".

Освен това, както се вижда от цитираните откъси, царските писари са в множествено число. Напълно логично е да си помислим, че на „писмената" на всяка област и на езика на всеки народ е пишел отделен „писар". Този писар е „преписвал" документа, съставен на персийски, на своя език, т.е., от съвременна гледна точка, е извършвал превод, например, на египетски, етиопски, индийски, „юдейски" и т. н. Следователно, независимо, че в древността не е правена разлика между професията на писаря и на преводача, явно е съществувала разлика между писарите на отделните езици. Едва ли някой писар, който е бил от Индия, да е можел да пише на египетски.

След две и половина хилядолетия е крайно време да се замислим върху това, че „писарите" на чужди езици упражняват различни професии: те са преводачи на конкретните чужди езици, т. е. те са преводачи, например, на хинди, иврит, амхарски, суахили, арабски, китайски, японски, корейски, фински, естонски, кечуа, испански, португалски, английски, френски, немски, италиански, гръцки, албански, сръбски, хърватски, словенски, руски, украински и мнооого други езици. Не можем да кажем, че всеки един от тези преводачи е взаимозаменяем с друг преводач на съвсем различен език, т.е. преводач от хинди на английски изобщо не може да бъде заменен с преводач от немски на иврит (освен, ако не владее на нужното ниво другите два езика). Следователно, всеки преводач упражнява различна професия (като преводач) от професията на друг преводач, който не владее неговите езици. Ако вземем горния пример, преводачът от хинди на английски упражнява различна професия от преводача от немски на иврит.

Казано с прости думи, професия „преводач" като обобщаващо понятие съществува, както съществува, например, професия лекар. Но преводачът, например, от хинди на английски не може да извършва преводи от немски на иврит, както лекарят-гинеколог не може да лекува пациенти, страдащи от простатит (освен ако преводачът или лекарят нямат съответната друга специалност).


Единствената реакция на статията ми „23 години преводаческа одисея" беше едно неясно, но отчаяно възклицание: „Цените не са ниски, преди години ми вземаше по 18!", появило се във форума към петицията против „изискванията" на външно.

Това по-конкретно беше реакция на следния пасаж от въпросната статия:

Всъщност тези, които ме обвиниха в този несъществуващ грях, години наред бяха участвали именно в такива съгласувани практики и чрез нелоялна конкуренция ме лишаваха от много преводи, за които бях напълно квалифициран, наличен и в състояние да ги направя. Да не говоря, че цената ми винаги е била напълно приемлива във всяко отношение (с други думи: смешно ниска)."

Явно коментаторът е бил засегнат от обвинението, че е участвал в съгласуваните практики и нелоялната конкуренция срещу мен :)

Отговорих:

Най-вероятно това са били спешни преводи на словенски. В момента цената ми за спешен превод на словенски дори е по-висока. Всеки може да види ценоразписа ми в Интернет. Освен това, става дума за 1 - 2 страници, предполагам преди 6 години. Лесно мога да проверя в счетоводството си, винаги съм издавал фактури. Мога да кажа, че през въпросния период на подобна цена съм превел не повече от 20 страници за десетина агенции и директни клиенти, така че авторът на горния коментар е ясен :) Сигурно за неговата агенция съм превел няколко страници общо за десетина години. Но той е лъгал и продължава да лъже клиентите си, че „има" преводач със словенски, хърватски и сръбски.

Не смятам, че съм „вземал" от която и да било агенция и стотинка. Цената, която съм начислявал за превода е цена за МОЯ труд, който съм извършвал ЛИЧНО, без да лъжа, че мога да направя някакъв превод и да използвам анонимни преводачи за тази цел. Но истина е, че агенциите най-безскрупулно ВЗЕМАТ от клиентите си огромни комисионни (най-малко 100% върху цената на преводача). Както правилно е забелязал мистър Витек „бизнес моделът на всички големи преводачески агенции понастоящем се основава на принципа на сляпата, ненаситна, корпоративна алчност".

Освен това, не смятам, че цените ми са високи, напротив, продължавам да смятам, че са смешно ниски. Защото, ако се приспаднат осигуровките и данъците, времето за търсене на терминология и за редакция, разходите за използваната техника и софтуер, за енергия, комуникации и др., ще се види колко мизерни са тези цени.

И накрая, смятам, че съм професионален преводач с необходимата квалификация и дългогодишен опит, не се крия зад анонимност и имам пълното право на достойно възнаграждение за ТВОРЧЕСКИЯ труд, който полагам
."


По-късно обаче се замислих над това явно съвсем спонтанно възклицание, и усетих, че то крие множество въпроси, противоречиви емоции и някои безспорни истини за преводаческата дейност.

Въпросите, които повдига споменатото възклицание, биха могли да бъдат, например, следните:

- Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи биха недоволствали срещу достойно заплащане на преводаческия труд?

- Коя е цената за превод, срещу която собствениците и мениджърите на агенциите за преводи не биха недоволствали?

- Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи смятат, че преводачите им „вземат" парите?

- Има ли начин един преводач да не предизвика недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи?

По-долу се опитвам да дам някакъв отговор на тези въпроси.

Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи биха недоволствали срещу достойно заплащане на преводаческия труд?

От гледна точка на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи достойно заплащане на преводаческия труд е това, което тяхната агенция предлага на преводача. Тяхното разбиране е, че посредникът е основният актьор в този бизнес и на него се пада достойно заплащане, защото се е блъскал да набира преводачи за списъка си, да привлича клиенти, да ги задържа, да организира работата, да удовлетворява капризите на клиентите и много други дреболии, които обсебват ежедневието на посредника. В тази верига от дейности те виждат мястото на преводача на най-долното стъпало, което определя и заплащането му. Посредникът щедро отделя за преводача една трета до максимум половината от цената, която взема от клиента.

Когато цената на даден превод обаче се определя както от страха да не изпуснеш клиента, така и от държавната поддръжка за агенциите за преводи, няма начин един професионален преводач да бъде удовлетворен от заплащането, което му предлага агенцията. Нейният собственик или мениджър трепери да не изтърве някой клиент, затова максимално смъква цената. Същевременно държавата, в лицето на външно, му вдъхва кураж, като му позволява да лъже, че агенцията била „лицензирана" (по кой закон?), „оторизирана" (как?), „легитимна" (коя регистрирана по ТЗ фирма не е?) и с какви ли не още гръмки епитети. Всички тези епитети обаче не могат да бъдат поставени на някой преводач. Преводачът в България не може да бъде „лицензиран", „оторизиран", „легитимен" без агенция за преводи! С други думи, преводачът у нас няма никакви права, включително правото да поставя някакви искания за каквото и да било (достойно) заплащане.

Никой не държи сметка на агенциите за преводи, че не са назначили на трудов договор преводачите, които използват. Агенциите твърдят, че това са „техни" преводачи, но изобщо не се грижат за тях да ги осигуряват и да им гарантират всички права, каквито би имал един служител във всяка фирма. Пред това странно явление съответните държавни институции си затварят очите. Оттук можем да си направим извод, че агенциите за преводи са изключително покровителствани от държавната машина. Следователно, всеки опит от страна на преводачите да си искат достойното заплащане би срещнал не просто недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите, а направо техния унищожителен гняв.

Коя е цената за превод, срещу която собствениците и мениджърите на агенциите за преводи не биха недоволствали?

Спонтанно отговарям: нула.

Всяка друга цена е плод на угризението на съвестта на някои собственици и мениджъри на агенции. Част от тях са бивши преводачи, някои дори - настоящи. Те са разбрали, че няма кой да защити преводачите и затова са преминали на отсрещната страна. Въпреки това, съвестта им не е съвсем изгризана :)

Това все още е добре, защото вече в нечии глави на собственици и мениджъри на агенции се е появила и идеята преводачите да плащат за честта да им бъде даден превод.

Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи смятат, че преводачите им „вземат" парите?

Както по-горе споменах, държавата покровителства собствениците и мениджърите на агенциите за преводи, затова тяхното самочувствие е на изключително високо ниво. Затова няма как да не си въобразяват, че „дават хляб", че „осигуряват работа" на преводачите, а те са толкова неблагодарни, че им „вземат" парите :)

Има ли начин един преводач да не предизвика недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи?

И тук отговорът е кратък: като не поиска нищо за превода, който е направил, или още по-добре - като си плати за удоволствието да превежда някой гениален текст, например, от китайски или корейски английски на някой европейски език (който, разбира се не му е рòден).


Този списък не изчерпва набора от въпроси, който може да изникне в главата на всеки преводач, собственик или мениджър на агенция за преводи, потенциален клиент, служител на външно и другите държавни институции, както и на приятелите, роднините, близките и познатите на всички гореспоменати. Всички тези въпроси се преплитат с палитра от всякакви видове емоции, но зад този конгломерат проблясват неизбежните истини за преводаческата дейност, преводачите, агенциите за преводи, външно министерство и техния железен файъруол - върховната административна прокуратура с прословутия си отдел „Надзор за законност". Значи, в края на краищата, всичко стига пак дотам, откъдето тръгна преди две години - липсата на законово основание за „уреждане" на преводаческата дейност. Тази липса обаче в продължение на няколко десетилетия се закърпва от един несъществуващ, но вездесъщ правилник, оригинален български принос в световния хаос на „уреждането" на преводаческата дейност.
Това есе беше публикувано първо във форума към петицията.

Форумът към петицията, макар и не пълно и многостранно, отразява вече цяла година онова, което става с преводаческия бранш у нас. Аз лично го оприличавам на виртуална война, чиито сражения постоянно се водят на много фронтове, защото в тази война няма само две страни.

Това е една виртуална гражданска война, защото всички, които участват в нея, са жители на тази държава. Това е една виртуална Босна, едно виртуално Сараево, където снайперистите дебнат своите жертви от високите етажи на блоковете. И техни жертви са невинни минувачи.

Да, невинните минувачи попадат под кръстосания снайперистки огън на различни страни в тази виртуална война. Престрелките, понякога доста ожесточени, нерядко засягат не враждуващите страни, а някой случаен минувач, който иска да остане неутрален.

Явно, неутрален е трудно да останеш в този форум. Ако си просто минувач и искаш да се запознаеш със ситуацията, любопитството ти неволно те въвлича в чужда схватка и може дори да си навлечеш гнева едновременно на две или повече противникови страни. Затова, много от нас, отдавна разбрали това, просто минават оттук с прибежки и припълзявания и не се намесват в сраженията. Това са сигурно голям процент от нас.

А за да ни се иска да останем неутрални в тази виртуална война, значи има причини. И те са различни. Една от тях, например, е, че не знаем на кого да вярваме и на кого не. Форумът е анонимен, никога не е сигурно кой пише. Друга причина е, че не сме наясно какво точно искаме. Това е така, защото изобщо не знаем какво можем да очакваме - онези, от които зависи решението на проблема ни, може да измислят всякаква глупост, и то когато и каквато най-малко очакваме.

Потвърждение на тези наши опасения е самата причина за тази виртуална война. Тя беше поведена чрез една абсурдна и нелепа заповед, която все още е в основата на конфликта, без да има изгледи той да се прекрати. Някои от нас смятат, че заповедта се отнася именно до нас и затова трябва да бъде отменена, за да се реши проблемът. Корумпираният или некадърен съд обаче определи, че заповедта не се отнася до нас, без да се съобразява с редица други факти, които сочат точно обратното.

Някои от нас пък смятат, че заповедта не само че изобщо не се отнася до нас, но че тя дори не се отнася до преводаческите агенции и преводачите в България. Нещо повече, други смятат, че с тази заповед не се въвеждат никакви нови изисквания. Има мнения, че приложенията към нея, публикувани на сайта на външно, са фалшиви.

В тази виртуална война всичко е възможно. Безброй фронтове, неочаквани обрати, ожесточени схватки, кратки примирия и отново - ескадроните летят :)

Но в тази, макар и виртуална война се дават свидни жертви. Те все още не са преброени и не знам кога ще станат известни, ако изобщо някога се разбере нещо. Толкова мълчание и толкова тайни забулват истината около тази виртуална война.

Едно нещо обаче не може да се скрие: името на главния виновник за тази война е известно на всички, защото стои написано под станалата печално известна заповед. И съм сигурен, че всички страни в този конфликт единодушно приемат факта, че без тази заповед нямаше да се стигне дотук.

Всяко зло за добро. Тази виртуална война разбърка застоялото блато на Правилника и на повърхността изплуваха разложилите му се разпоредби, които с отвратителната си смрад прогониха всякакво желание за запазването му, дори и у неговите най-върли апологети.

Ако до 2012 год. фирмите за преводи бяха „оторизирани" да извършват официални преводи от институцията на незнанието, то от 01.01.2013 год. те са „оторизирани" от институцията на страха.

До събитията, които разтърсиха преводаческия бранш през 2012 год., почти никой преводач или собственик на агенция не се замисляше защо трябва да сключва договор с МВнР. Тези договори се бяха превърнали в толкова важна практика, че тя залегна в множество закони и наредби. Беше станало обичайно българските институции да смятат, че ако някой превод не е „направен" от фирма, която има договор с МВнР, този превод не е законен. Стигна се до там, че някои фирми за преводи толкова се самозабравиха, че започнаха да твърдят в рекламите си, че фирма, която няма договор с МВнР, е нелегитимна!

До 2012 год. почти никой от преводаческия бранш не се замисляше над въпроса защо изобщо сключва договор с МВнР? Какъв възложител изобщо ни е МВнР? Няма ли Търговски закон? Няма ли чл. 290 от Наказателния кодекс? Няма ли чл. 18 и чл. 19 от Конституцията?

Явно, до 2012 год. за преводаческия бранш не съществуваше нито ТЗ, нито НК, нито Конституция. Всичко беше ПРАВИЛНИКЪТ! И незнанието.

И така, институцията на незнанието беше единствената, която „оторизираше" фирмите за преводи от 1990 до 2012 год. за извършване на официални преводи.

През 2012 год. обаче институцията на незнанието се срина. След неумелия опит на Николай Младенов да измами преводаческия бранш, че Правилникът е над законите, дори над Конституцията и международните конвенции, той прибегна към утвърждаване на институцията на страха като върховен орган за „оторизиране" на фирмите за преводи.

Сега, след като ВАС определи, че заповедта на министъра не засяга фирмите за преводи и след като Комисията по петициите потвърди, че министърът бил имал само намерения, а не е въвеждал никакви „нови изисквания", сигурно и най-недосетливите вече са се досетили, че са измамени.

Защо обаче над 600 фирми сключиха договор с МВнР и не го прекратяват? Защо стотици български преводачи си дадоха подписите на тези фирми с потенциален риск подписите им да бъдат фалшифицирани?

Защото новата институция, която „оторизира" фирмите за извършване на официални преводи, институцията на страха, има могъщо, вледеняващо влияние върху масата от преводачи и фирми за преводи. Защото всеки, който осъзнае истината, че МВнР изобщо не е никакъв възложител, че Правилникът отдавна „противоречи на действащата нормативна уредба", че „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР" е незаконосъобразно, изпада в ступор и престава да мисли.

Страхът се подклажда от въпросите: Ами после? Ами ако не ми признават преводите? Ами ако изгубя клиентите си? Ами ако преводачите вече не превеждат за мен? Ами ако ми спадне приходът? Ами как ще ме гледат другите? Ами какво ще работя, ако не мога да превеждам? Ами какво ще стане, ако прекратя договора? Ами ако започнат да ме проверяват? И от много други подобни въпроси...

Затова страхът, подкрепен от горните въпроси и блокираното мислене, се издига до такива висоти и става водещ в живота на преводаческия бранш. Разумни отговори липсват. Никой не смее да каже пред себе си и пред другите: Договорът е фиктивен и незаконен и аз, като го сключвам, ставам съучастник на измамниците от МВнР.

Докога ще продължи властта на институцията на страха не знам, защото законността отдавна е изтикана от страха. Страхът има почва, защото е естествено човешко чувство, присъщо на всички, дори на онези, които злоупотребяват с този факт и го използват за утвърждаване на беззаконие.

Страхът е преодоляван милиони пъти в човешката история. За това са спомагали разумът и осъзнаването на истината и правотата. Смятам, че преводачите и собствениците на фирми за преводи в крайна сметка ще осъзнаят, че са станали заложници на страха и че няма никакво законово основание да сключват договор с МВнР, затова ще го прекратят.

Миналата година, по кое време беше, не се сещам точно, реших за малко разнообразие да си направя кеф с преводаческите агенции, като ги попрееба. Макар че знаех за становището на експертите в Междуведомствената група, което апокрифно се разпространяваше вече няколко години познато като „становището на Веселинов", реших да рискувам. В становището изрично си пишеше, че „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", но аз, поне за последно, реших да се възползвам от чл. 2а и да издам една заповед за ташак. Накарах онези кокошки от КО да ми напишат една докладна записка (№ КОА 33-00-8), която да ми послужи за основание за издаването на заповедта. В нея се говореше за „липсата на правила и регламентация за контрол върху качеството на извършваните преводи, наличие на много оплаквания (купчина потресаващи примери!) за некачествени преводи, отправени директно (!) към Министерството, както и заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществените интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи". След всички тези обвинения можеше да се пристъпи към плана.

Всичко трябваше да изглежда напълно правдоподобно, но да няма абсолютно нищо черно на бяло. Хем да има писмена заповед, хем заповедта да бъде съвсем друга. Хем да има „нови изисквания", хем да не се ангажирам с въвеждането им. Затова реших да утвърдя уж проект за типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа, а за да бъде ташака по-пълен, се избъзиках и добавих, че тези преводи са за нуждите на консулското обслужване, демек в чужбина.

Тъй като няколко приятелчета ми се бяха обадили за стандарт 15038, реших да ги послушам и да го направя задължителен за всички агенции. Тъй като нямах право да правя това, лесно можех да се измъкна - стандарта не е задължителен, доброволен е, той ще се изисква само за фирмите, които сключат договор с МВнР. Ако се намереше някой да каже, че преводаческите агенции не могат без договор с МВнР, защото институциите не им признават преводите, ако нямат договор с МВнР, щяхме да казваме, че тези преводи са толкова малко, че могат да се пренебрегнат, че това няма изобщо да се отрази на бизнеса на фирмите, които няма да сключат договор с МВнР.

И така, със заповедта одобрих и списък с необходимите документи за сключване на споменатия договор. Но най-важното беше, нито договора, нито списъка да бъдат обвързани с някакво обозначение със заповедта. В заповедта се говореше за приложения 1 и 2, но самите приложения не трябваше да имат връзка със заповедта. Така врътката можеше да стане. Ако бяхме написали на приложенията, че са приложения съответно № 1 и № 2 към заповед № 95-00-152, нямаше да можем лесно да излъжем онези патки от преводаческите агенции. Това се потвърди от делото, което те заведоха. Ако в договора пишеше, че е проект за типов договор, и то за възлагане извършването на преводи за нуждите на консулското обслужване, след определението на съда договорът щеше да си остане проект и щеше да си остане за нуждите на консулското обслужване в чужбина. Но така - необвързан - той стана символ на най-голямото прецакване на преводаческите агенции в цялата световна история!

Освен това, макар че договора уж беше приложение към заповедта, най-важното нещо, за което той се сключваше, не се споменаваше в него. То не се споменаваше нито в Правилника, нито в заповедта, нито дори в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване. Това беше заверката на подписа на преводача, извършил превода на официален документ. Макар че, както честно си признах пред Народното събрание „При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача. Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти", никой не се усети, че заверката на подписа на преводача в негово отсъствие е незаконна.

Още преди пет години споменатите експерти в Междуведомствената група направиха извода, че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена". Въпреки това, аз не прекратих тази дейност. Незаконосъобразна ли е или не, това не ме интересуваше. За мен по-важно беше да събирам таксата, която, както казах вече, не се споменаваше в Тарифа № 3, т.е. която също беше незаконосъобразна.

Сега разбирате, че заповедта ми беше една голяма врътка, предполагам, че с нея ще остана в историята на преводаческия бранш. Дали ще я нарекат „врътката на Младенов" или нещо подобно, не е важно. Важното е, че с тази врътка успях да си изкарам доста комисионни от сертифициране на фирми по стандарт 15038. Вярно, че не очаквах нашето правителство да падне толкова скоро, затова не бях си превел парите по чуждите си сметки. Наложи ми се да хвана самолета и да направя една дълга совалка, за да разнеса куфарчетата до различни банки по света, без да правя съмнителни електронни преводи. Така се осигурих срещу евентуално преследване и репресии, защото няма да могат да ми блокират всички сметки по света.

Една година

| No Comments | No TrackBacks

Остава по-малко от месец до навършване на годишнина от 16 май 2012 год., когато между фирмите за преводи започна да циркулира един имейл от Роза. Към него беше прикрепено протестно писмо до Б. Борисов и т.н. и до Н. Младенов. Аз го получих на 17.05.2012.

Този имейл постави началото на един безумен слух, преобърнал живота на мнозина преводачи и собственици на фирми или агенции за преводи. Две седмици по-късно слухът беше облечен с официални дрехи (новите дрехи на царя) - печално известната заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

Като всяка дезинформация и тази беше стъпила здраво върху авторитет: министъра на външните работи на Република България. Кой можеше да подозира, че неговата заповед е една чиста дезинформация?

Всички собственици на фирми и агенции за преводи, както и редица преводачи, се включиха в подписката против „новите изисквания" към преводаческите агенции. Те наистина не се съмняваха, че съществуват „нови изисквания".

След известно време няколко агенции, групирани в т. нар. СПА, заведоха дело за оспорване на заповедта. Но заповедта се оказа неоспорима. Тя не само че не се отнасяше до фирмите или агенциите за преводи, но в нея нямаше никакви нови изисквания!

Ето историята на образцовата дезинформация, наречена Заповед № 95-00-152.

Заповедта беше издадена на основание чл. 5, ал. 7 от Устройствения правилник на МВнР, т.е. „При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди". Макар и тази разпоредба да не касаеше дейността на преводаческите фирми или агенции, заповедта успя да ги засегне.

Другото основание за издаване на заповедта е чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год., последно изменен 1990. Този член гласеше: „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Понеже ал. 1 на същия член гласеше: „Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи" и т.н., разбрахме защо МВнР „може да възлага с договор преводите да се извършват" от фирми, а именно защото по тази алинея МВнР извършва всички преводи на документи и други книжа в страната. Съвсем логично и ясно беше обаче, че на практика отдавна не е така.

Заповедта беше издадена и във връзка с докладна записка № КОА 33-00-8. Тя обаче не беше публична и за нейното съдържание остава само да гадаем. Все пак, трябваше да има и нещо тайнствено, за да се придаде по-голям авторитет на дезинформацията.

И оттук се почна една одисея, на каквато и Омир би завидил. „Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи (Приложение № 1)", се казваше в точка първа от заповедта.

Ама кой да ти я чете! Взорът на всички се беше вперил в „типов договор" и не виждаше думата „проект". Какво толкова! Какво значение имаше: проект на типов договор, типов договор... все едно! Да-а, все едно! Значи, да имаш намерение да направиш нещо е все едно, че си го направил. Желязна логика.

От Комисията по петициите на Европейския парламент обаче през януари 2013 год. съобщиха, че българският министър на външните работи имал намерение да въведе редица задължителни изисквания за преводаческите агенции, но „на този етап мярката не е официално приета и следователно не се създават правни задължения за преводаческите агенции в България"!

Да, преводаческите агенции нямаха правни задължения по тази заповед в България. Все още. Ако се приеме типовият договор „ за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване", тогава ще имат... в чужбина. Защото съгласно чл. 3 от Виенската конвенция за консулските отношения (в сила за България от 10.08.1989 г.) консулските функции (чл. 5 от същата), които включват консулското обслужване, се изпълняват от консулствата, т.е. в чужбина!

По-нататък, в точка втора от заповедта се казваше: „Одобрявам проект на Списък на необходимите документи за сключване на договор за възлагане на извършването на официални преводи на документи и други книжа (Приложение № 2)". Тук погледът ни също се плъзна и думата „проект" се изплъзна. Не разбрахме, че е проект и затова тръбяхме: „Нови изисквания"!

Дори обаче и да не бяха проект тези „нови" изисквания, по нищо не личеше да са част от заповедта, т.е. „приложението" всъщност не беше приложение към заповедта, защото на него по никакъв начин не беше обозначено дали е приложение и към какво е приложение. И за първото „приложение" можеше да открием същата липса на атрибути, т.е. и то не се знаеше, дали е приложение към заповедта, а и да беше приложение към някоя заповед, явно тя е била устна, защото никъде в „типовия" договор не се споменаваше нито че е проект, нито че е за нуждите на консулското обслужване.

Точка трета от заповедта беше категорична: „Бланковият договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа и списъкът на необходимите документи за сключване на договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа да се публикуват на официалната електронна страница на МВнР".

Изведнъж „типовият" договор стана „бланков"... Ако отидем на официалния сайт на МВнР, ще открием линкове към НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ И ФОРМУЛЯРИ ЗА ЗАВЕРКИ И ЛЕГАЛИЗАЦИИ:
Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи
Декларация на преводача
Заявление - образец за легализация на документ или заверка на подписа на преводача
Договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа
Заповед
Молба за проверка относно извършени заверки от български дипломатически и консулски представители
Молба за издаване иа удостоверение относно сключен договор за възлагане от МВнР на извършването на официални преводи от фирми

Тук не можем да разберем кое към кое се отнася, кое е приложение на кое. Пък и за какво ни е да разбираме. Щом авторитетите казват, значи е така. Списъкът и договорът са приложение към заповедта и точка!

И защо трябва да се съмняваме, след като четвърта точка на заповедта посочваше, че не ние ще я изпълняваме, а директорът на дирекция „Консулски отношения" и директорът на странната дирекция „Защита на дейността и информацията"? И защо трябва да търсим има ли заповедта приложения, приложенията приложения към тази заповед ли са и т.н., след като двама директори на дирекции (!) трябваше да се погрижат да изпълнят заповедта.

И наистина, заповедта беше изпълнена перфектно. Цяла година вече не само че не може да бъде оспорена от шепата свои противници, но те не са и в състояние да открият следите на приложенията!

Затова, с чиста съвест бих нарекъл тази заповед „образец на дезинформация", какъвто може с гордост да се кипри на страниците на учебниците по дезинформация.

Аз съм собственик на малка фирма за преводи, в която имам назначени двама преводачи. Ние тримата извършваме сами преводите, възложени ни от нашите клиенти, по което фирмата ми се различава от повечето останали фирми за преводи, които всъщност са агенции. Понеже, според чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год. всички преводи на документи в България били се извършвали от МВнР, то ги „възлага" с договор на фирмите за преводи, а не на „отделни преводачи". Такъв договор моята фирма имаше от 1994 до 31.12.2012 год., но за тези 18 години МВнР не ми възложи извършване на официален превод нито веднъж.

През април 2012 год. моят живот, животът на моите преводачи и животът на хиляди други собственици на преводачески фирми и преводачи коренно се промени. Започна разпространение на нелеп слух, който впоследствие беше „утвърден" със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 - с малки промени. Това беше слухът за т.нар. „нови изисквания" към преводаческите фирми. Въпреки „утвърждаването" на тези „нови изисквания", те си останаха слух до днес.

Слухът за „новите изисквания" обаче, облечен в „законовите" одежди на заповедта, започна да функционира като едно мощно средство за изнудване на преводаческите фирми. Поради тази причина, на 22.11.2012 год., на сайта anticorruption.government.bg подадох сигнал № 2836, чийто статус до ден днешен е „Необработен", т.е. няма входящ номер.

В края на ноември 2012 год. преводаческите фирми получиха писма за прекратяване на договора им с МВнР. Аз също получих такова писмо. В него подвеждащо се твърдеше, че със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на Министъра на външните работи били въведени, „считано от 01.07.2013 година", „нови изисквания" за условията, при които МВнР можело да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника.

С това писмо Дирекция „Консулски отношения" ме уведомяваше, че на основание чл.10 от договора, сключен между моята фирма и МВнР, МВнР прекратявало действието на договора, считано от 01.01.2013 год.

По-нататък в това писмо ми се предлагаше, в случай, че желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, да отправя предложение чрез „Приемна" на МВнР, към което да приложа всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на МВнР.

Понеже смятам, че би било в противоречие с редица закони, ако правилникът дава право на МВнР да се намесва в дейността на частната ми фирма, и ако официалните преводи са монопол на МВнР, помолих в отговор към горното писмо, КО на МВнР да изясни за какво точно се сключва договорът между МВнР и фирмите за преводи и да потвърди, че няма никакви законови пречки да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти. Това мое писмо, изпратено на 06.12.2012 год. до КО на МВнР, беше с копие до ВАП, понеже смятам, че проблемите в преводаческия бранш излизат далеч извън границите на отношенията между МВнР и преводаческите фирми и че произлизат от неадекватните разпоредби на Правилника.

Вместо да получа отговор от КО, в който да се потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти, отговор дойде много бързо от ВАП. Това всъщност беше резолюция на ВАП, в която се твърдеше, че съм бил оспорвал заповедта на външния министър, която вече била „атакувана" пред ВАС. А в писмото си от 06.12.2012 бях цитирал именно определение № 13174 от 23.10.2012 на ВАС, не за да оспорвам заповедта, а за да посоча, че тя не се отнася до мен. Това не беше единственото абсурдно твърдение в тази резолюция на ВАП, но най-абсурдното беше, че съм нямал бил право да извършвам официални преводи без договор с МВнР, като това твърдение се основаваше на чл.16 а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби към ЗОП. А именно тази разпоредба на ЗОП илюстрира абсурдната ситуация с официалните преводи в България - едно абсурдно изискване, че преводачът, за да извършва официални преводи, трябвало да има договор с МВнР! Случаят със ЗОП дори е още по-абсурден, понеже разпоредбата му би трябвало да отмени разпоредбата на Правилника, че МВнР сключва договори само с фирми.

Смятам, че като напълно дееспособен и квалифициран специалист с дългогодишен опит мога да поемам лична отговорност за извършените от мен официални преводи и да ги заверявам със собствения си подпис и печата на собствената си фирма, без подписът ми да се нуждае от последваща заверка, тъй както подписите ми върху фактурите, които издавам, и данъчните декларации, които подавам, не се нуждаят от допълнителна заверка. По тези причини смятам, че чрез ограничаването ми да извършвам официални преводи без договор с МВнР неправомерно се ограничава дейността ми. Това изтъкнах и в отговора си на гореспоменатата резолюция на ВАП.

В отговора си до ВАП от 03.01.2013 год. поставих и седем съществени въпроса, на които ВАП не е отговорила до днес. Отговори на тези въпроси след време предложих самият аз.

В края на декември 2012 получих от КО на МВнР отговор на писмото от 06.12.2012 год. В това писмо изобщо не получих потвърждение, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти. В този отговор от КО на МВнР се твърдеше, че всички преводи на документи в България се извършвали от МВнР, понеже законодателството не било определяло на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи! Това означаваше, че МВнР изобщо нямаше намерение да отговори смислено на поставения въпрос. Фразеологията в техния отговор се въртеше около слуха за т. нар. нови изисквания, наречени тук „новопредложени", все едно, че те ме засягат! Този слух по никакъв начин не можеше да послужи за основание да сключа договор с МВнР и именно затова исках от КО да ми потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти.

В отговора си до горното писмо от КО, който изпратих на 13.01.2013 год. напомних на МВнР, че не бива да се смесват преводите, които клиентите възлагат директно на фирми за преводи, с преводите, които МВнР може да възложи на фирми или да извърши само'. Освен това, изрично подчертах, че като фирма, регистрирана по ТЗ, мога да извършвам свободно всяка дейност, която не е забранена от закона, а официалните преводи са такава дейност, защото тя изрично не е забранена от нито един закон. В отговора си от 13.01.2013 обърнах сериозно внимание на това колко неадекватен е правилникът, както и на други сериозни проблеми, например ниските критерии за набиране на преводачи, възможността за злоупотреба с подписите на преводачите от агенциите за преводи и МВнР и т.н. И на това свое писмо до днес нямам отговор.

В края на февруари изпратих напомнящи имейли до КО, ВАП и МС, на първите две - че не получавам отговор от тях, а на МС, че сигналът ми за корупция не е заведен. На 11.03.2013 год, след като отново не получих отговор, изпратих още един напомнящ имейл до ВАП, в който изтъкнах, че през двата месеца след прекратяването на договора ми от страна на МВнР непрекъснато търпя финансови загуби поради отказа на МВнР и ВАП да потвърдят, че няма никакви ограничения да извършвам официални преводи, които не са за нуждите на консулското обслужване в МВнР. Освен това, заявих, че не е редно преводачите, които имат необходимите опит и квалификация, да бъдат ограничавани да извършват официални преводи и да ги заверяват със собствения си подпис и печата на своята фирма.

На 12.03.2013 год. напомних и на КО за това, че нямам отговор от тях. В този имейл изтъкнах, че с несключване на договор с МВнР се ограничава свободата ми да извършвам дейност, която не е забранена от нито един закон на Република България, а именно извършване на официални и неофициални преводи. В края на имейла заявих, че настоявам ясно и категорично МВнР да потвърди, че с договора си наистина не се намесват в моя бизнес и че аз като специалист с необходимата квалификация и дългогодишен опит имам пълното право да извършвам всички преводи на своите клиенти, които те ми възлагат директно, а не с посредничество на МВнР, включително и преводите на официални документи на моите клиенти, още повече, че забрана да извършвам официални преводи би означавало забрана да поемам съдебна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република България, което е повече от абсурд.

На 14.03.2013 год. получих копие от писмо от МС с дата 11.03.2013 по повод сигнала ми за корупция, изпратено до МВнР. В това писмо съвсем неуместно се твърдеше, че в МС бил постъпил сигнал от мен „относно заповед № 95-00-152/2012 год". Сигналът ми, освен това, се препращаше до МВнР, т.е. до извършителя на корупционния акт, а свързването на сигнала ми със заповедта правеше отговорът на МВнР съвсем предвидим.

Веднага реагирах и изпратих отговор до МС, в който заявих, че сигналът ми срещу бившия министър на външните работи в никакъв случай не е относно въпросната заповед. По-нататък в отговора си изтъкнах, че използвайки разпоредбите на ал. 1 и 2 от чл. 2а на Правилника, които на практика дават на Министерството на външните работи право на неограничен монопол върху всички преводи на документи и други книжа в страната, МВнР години наред възлага извършването на официални преводи чрез договор с преводачески фирми в страната. Със заповед № 95-00-152/2012 е одобрен нов типов договор, който за разлика от предишния е предназначен не за всички видове официални преводи, а само за такива, които да задоволяват нуждите на консулското обслужване в системата на МВнР, съгласно т. 1 от заповедта. Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение.

Както се и очакваше, отговорът на МВнР до МС не закъсня, пристигна след две седмици, и наистина беше в предсказания от мен смисъл. За слуха за т.нар. „нови изисквания" се говореше като за реалност, и, естествено, беше изтъкнато, че заповедта на министъра вече била обжалвана пред ВАС и той определил, че не можело да се приеме, че „заповедта представлява властническо волеизявление с непосредствен ефект върху правната сфера на трети лица" и че решението за това дали фирмата да сключи или не договор било изцяло нейно и МВнР нямало било правомощията и не задължавало никоя от тях да сключва договор за превод на официални документи!

Точно на това бях обърнал внимание в писмото си до МС: „Реално... не е така. Множество български институции все още настояват да имам сключен договор с МВнР, за да извършвам не само всякакви официални преводи, а дори и неофициални такива, тъй като не са уведомени от МВнР, че новият договор вече не е за всички видове официални преводи, а единствено за нуждите на консулското обслужване в МВнР, и все още в цялата страна битува широко разпространеното погрешно мнение, че преводаческа фирма без договор с МВнР е нелегитимна и няма право да извършва никакви преводи". Сериозно внимание обърнах и на факта, че понеже вече нямам договор с МВнР, понасям финансови загуби. Споменах и за случая, когато нотариус не допусна да превеждам на свой дългогодишен клиент, случай, за който уведомих Нотариалната камара с копие до МП. Разбира се, от тях също нямам отговор до днес.

На 30.03.2013 год. отговорих на писмото на МВнР до МС, въпреки, че не беше адресирано до мен. В този свой отговор предадох съдържанието на писмото си от 14.03.2013 до МС. Накрая съобщих, че съм научил за това, че на 30 януари 2013 год. европейската Комисия по петициите е публикувала съобщение до членовете на Европейския парламент, в което във връзка с Петиция № 0701/2012, заявява че „на този етап мярката не е официално приета". Оттук правя връзка с точка 1 от Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год., където изрично е посочено: „Утвърждавам ПРОЕКТ на типов договор". Поставям въпросите: „Къде тогава е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор? С какъв акт е утвърден? Кой го е утвърдил?" и „Ако няма утвърден типов договор (не проект!), тогава на какво основание твърдите, че било имало някакви въведени със заповед № 95-00-152/2012 нови изисквания?"

Накрая на писмото си до МВнР от 30.03.2013 категорично заявявам: „...ако се окаже, че няма НОВ УТВЪРДЕН ТИПОВ ДОГОВОР, а само ПРОЕКТ, смятам, че е крайно време да уведомите и всички български институции, които изискват от агенциите за преводи сключен договор с МВнР, че новият договор, който сте сключвали с агенции за преводи, е незаконосъобразен. Ако не разполагате с одобрен типов договор, а само с одобрен ПРОЕКТ за типов договор, незабавно трябва да прекратите сключването на договори, да анулирате сключените и да отмените чл. 2а и глава трета от Правилника".

Между другото, на 16 март забелязах, че фирмата ми се намира в списъка на фирмите, които са сключили договор с МВнР. Веднага изпратих писмо до КО, с което поисках обяснение за случая и им напомних за това, че все още нямам от тях отговор на писмото от 13.01.2013 год., като накрая на писмото заявих, че е крайно време МВнР да уведоми всички български институции, че новият договор, който МВнР сключва с агенции за преводи, се отнася вече единствено за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР" съгласно Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

На 28.03.2013 за трети път напомних на ВАП, че не са отговорили на писмото ми от 03.01.2013.

След това дълго изложение и препратки към всички писма от неколкомесечната ми кореспонденция с институции, се надявам вече да получа отговор, в който най-после да получа потвърждение, че несключването на договор с МВнР не е пречка да извършвам официални преводи за всички свои клиенти.

Освен това, надявам се в най-скоро време МВнР да обяви, че договорите, които досега е сключвало с агенции за преводи, вече нямат юридическа сила, понеже разпоредбите на правилника са в противоречие с българското законодателство.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of recent entries in the Art and Culture category.

Language issues is the next category.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.