На 02.09.2021 г. в Шибеник, Хърватско беше проведена дискусия на тема „Covid-19 - открито и аргументирано", отразена в статията „Започна полемика и в рамките на Църквата - Боже, благодаря ти!", Арна Шебаль, logicno.com, 5. 09. 2021, в която е даден пълният текст на изказването на проф. д-р Стипе Кутлеша.
Статията на хърватски
Докога ще търпим тази лудост, наречена COVID?
Проф. д-р Стипе Кутлеша
Това, за което възнамеряваме да говорим не е нещо непознато и съвсем ново за вас, а само припомняне и повторение на онова, което вече се знае. Става дума само за нови потвърждения на онова, което е известно. Онзи, който е искал да знае, е можел да научи това през последните 18 месеца, а който не е, той няма да схване изобщо. Значи, не е време нито за информация, нито за речи, нито за просвещаване, нито за убеждаване, нито за увещаване, време е за действие, защото вече е късно. А когато се говори, трябва да се говори ясно и директно, без т. нар. политическа коректност, защото времето на замъгляването вече отмина. Със сигурност тук не става дума за никакви теории на конспирацията или заговора, а за действителен, доказан на практика заговор, чиито резултати вече виждаме и, за съжаление, ще видим и още.
За да действаме, трябва да знаем. На човешкото същество е присъщо знанието и без знание не може да схване света около себе си, нито може трезво да взема решения и да действа. Истинското знание не е само знаенето на факти, в смисъл: колкото повече факти знаем, толкова повече знаем, напротив, то се състои в познаването на причините за нещата и събитията, т.е. то е познание за това защо нещата са такива, каквито са.
Най-често хората са интелектуално лениви, избягват много въпроси, както днес въпроса за COVID-19, и казват, че не са специалисти и че оставят решенията да се вземат от професионалисти. По-лесно е да живееш „по рецепта", отколкото да мислиш със своята глава и да бъдеш отговорен за своите постъпки. Все пак, опознаването на нещата е наше задължение. Св. Павел в Първото послание до солуняните казва: „Всичко изпитвайте и към доброто се придържайте" (1Сол 5:21).
За знанието се говори и в библейски, и в теологичен смисъл. Знанието е един от седемте дара на Светия дух. В Стария завет Осия казва: „Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля" (Ос 4:6). Не само че народът няма необходимите знания, а и неговите свещеници и пророци. Затова пророк Иеремия със съжаление казва: „дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята"! (Иер 14:18). Дали днес ние, като човечество, няма да се познаем в тези библейски послания?
Каква връзка има всичко това с днешната тема за COVID-19? Има връзка, и то пряка. Сегашното състояние на света отчасти е резултат и от нашата неинформираност, незнание, небрежност и безотговорност. Преди всичко трябва да се различават две неща: корона вируса, като причинител на болест, и COVID-19 като изключително политически конструкт. За болестта от коронавируса беше обвинен обикновен прилеп, но скоро се оказа, че всичко, от самото начало, е било лъжа, лъжата стана главен критерий за поведение и мнозина я приеха като нещо нормално.
Когато се каже вирус, нас ни връхлита страх и паника. Такова схващане и човешки реакции са резултат от индоктринацията в образованието и манипулациите и всяването на страх от страна на политиците чрез медиите. Коронавирусът носи своето име от „корона", а короната е символ на могъщество и власт. Наименованието „корона" неслучайно е избрано за причинителя на болестта и за целия проект, наречен COVID-19, както неслучайно на един от ензимите е дадено името луцифераза (от Луцифер). В природата съществува много малък брой, да ги наречем „злонамерени" типове вируси, и много голям брой добри, безобидни и полезни, без тях животът би бил немислим. За вярващите, вирусите са създадени от Бог. Но Бог ли е създал коронавируса или вируса с кодово наименование SARS-CoV 2, който причинил COVID-19, уж като пандемия? Днес мнозина водещи световни учени са сигурни, че вирусът SARS-CoV 2 не е естествен вирус (значи, не го е създал Бог), а изкуствен вирус, т.е. дело на човешки ръце. Ако човек е създал нещо, то го е създал с някакво намерение и цел, била тя добра или лоша.
Съществуват множество противоречия и нелогичности, които съпровождат феномена COVID-19, а които с лекота забелязва всеки човек със здрав разум. Затова тук само се поставят някои от множеството въпроси, които всеки здравомислещ човек трябва и е длъжен да си постави. Нека всеки сам си направи заключение.
Защо учените и медицинските работници все още не са ни дали отговор на въпроса: защо няма грип през последната година и половина? Къде изчезна, а той съществува откакто съществуват светът и човекът. Коронавирусът (SARS-CoV2), статистически погледнато, е по-малко опасен от грипа, а за другите по-опасни болести и да не говорим, но според неговата представеност в медиите заема първо място и сякаш не съществува нищо друго, освен него. Вече толкова сме дресирани, че не можем дори да се учудим на този странен факт.
Ако това е толкова опасна и разпространена болест, как така от заболяването, причинено от коронавируса за 18 месеца са се разболели около 260 милиона души или около 3,5% от населението на Земята, а смъртните случаи са около 4 милиона или около 0,05%, което означава, че на 2000 души умира един човек (ако изобщо някой е умрял само от коронавируса). Само за една година в света умират 150 милиона души от други болести. Според „важността" на COVID-19 в сравнение с всички останали болести, би могло да се заключи, че 4 милиона е повече от 150 милиона. Защото заради 4 милиона е блокирано цялото земно кълбо, а 150 милиона са незначителни случаи. Това ни насочва към отговор на въпроса, дали при COVID-19 става дума за реална опасност или голяма измама. Човечеството е поробено и физически, и духовно. И ние се съгласихме с това.
Съгласихме се да носим маски, които вредят, да си правим PCR тестове, които нищо не доказват, да си слагаме ваксина, която е опасна и от която няма никаква полза, да си вадим COVID пропуски и паспорти, които ни правят несвободни хора, да ваксинираме здрави деца, т.е. да ги жертваме на идоли, съгласихме се да унищожим собствената си имунна система, да участваме в глобален експеримент и т.н.
Ваксините са експериментални, което значи, че всички дози неизбежно нямат и не могат да имат еднакъв състав. Някои серии са плацебо дози, а в някои е открита наличност на тежки метали и други токсични вещества. Наистина ли сме изключително наивни като мислим, че политиците, предани на новия световен ред, и религиозните водачи, са получили същата ваксина като обикновения народ?
В Хърватско се преценява, че над 50% от хората се преболедували ковид по естествен начин. Ако за стаден имунитет са необходими 70-80% ваксинираност, а в Хърватско са ваксинирани 50% (според официални данни), то ваксинирането трябва да престане, защото е постигнат стаден имунитет. Пандемията, значи, трябва да се отмени. Защо не е отменена? Ако няма да я отмени т.нар. Щаб (а той няма да го направи), нека я отменим ние.
Защо не вярваме на създателите на новия COVID ред, когато ни дават изрична информация? Че целта на ваксинирането не е борба против болест, свидетелстват изявленията на идеолога, финансистът и пропагандаторът на ковидизма Клаус Шваб, който казва: „Ще станем по-ефективни в управлението на своите гени и гените на своите деца. В човешкото тяло могат да се внесат «интелигентни» частици. ...Най-вероятно външни устройства ще се вкарат в мозъка и тялото". Компютрите „дават възможност за нови форми на контрол и нови контролни механизми". COVID-19, както казва той, медицински погледнато, не е опасен, но е и още как „полезен", понеже „предлага възможност за въвеждане на невиждани обществени промени... и ще се появи нов свят".
Съществуват още множество подобни изявления. Нима това все още не ни убеждава, че при COVID ваксината всъщност става дума за евгеника? Т. нар. пандемия COVID-19 - това е извън всякакво съмнение - служи като димна завеса, параван за преустройство на света или за налагане на новия световен ред. Планът за него вече съществува и е известен: 100%-тно ваксиниране, което ще унищожи имунната система, нова, още по-силна пандемия под името SPARS пандемия, получаване белега на Звяра и т.н. Решаваща дума при това имат злонамерени учени, по-специално медицински специалисти, и политици.
Преди половин век самата истина за тях изрече Иван Илич, далматински хърватин по баща и виенчанин по рождение, католически свещеник и световно известен критик на западната култура. Той казва: „В храма на науката влязоха търговците" и така те замърсиха и принизиха истинската наука.
За медицината казва: „Тя не е организирана да служи на човешкото здраве, а на самата себе си... Тя прави хората повече болни, отколкото здрави". Тя е „отрицание на здравето". Като глас, въпиющ в пустиня, той апелира: „Спрете науката, спасявайте човека". Каква грижа за здравето е това и каква медицина е тази, която забранява използването на ефективни и евтини лекарства, каквито са ивермектин и хидроксихлорохин, които са най-сигурните лекарства в историята на медицината, а предлага токсични ваксини?
Днес нобеловият лауреат Люк Монтание говори за най-големия риск от геноцид в човешката история, а Владимир Зеленко за война против Бога. COVID тоталитаризмът обединява в себе си фашизъм, нацизъм, комунизъм, като ги превъзхожда по своите технически възможности. Не става вече дума за единомислие, а за безумие. Като се има пред вид заслепеността на мнозина по COVID ваксините, сега много лесно можем да разберем появата на нацизма в Германия. Не е ли човечеството днес в подобна ситуация на масова психоза?
Би трябвало да очакваме, че срещу COVID лудостта ще се изправят онези, които истински са загрижени не само за здравето, но и за свободата, съвестта, човешкото достойнство. Това са верските общности. Ръководството на Католическата църква обаче е сред най-пламенните привърженици на създателите на COVID движението. Пред светското „първа се огъна Католическата църква". Един католически свещеник казва, че мнозина от пастирите „на Католическата църква се скриха в миши дупки от коронавируса и предоставиха решението за тайнствата на светските власти". Евхартистийните служби в Католическата църква бяха отменени през 2020 г. по време на Великите пости и Великден и драстично редуцирани по време на Адвента и Рождество. Площадът във Ватикана и базиликата св. Петър бяха затворени за поклонници и туристи, което никога преди в историята не се е случвало. Започна „коронавирусното пленничество" на Църквата. „Изправени пред вируса, християните на 21 век не следваха примера на многобройните християнски мъченици, изправени пред смъртта". Още св. папа Павел VI казваше, че „димът на Сатаната се е вмъкнал в Църквата". Дали димът на Сатаната днес не се е разпространил и обхванал голяма част от Църквата?
Къде изчезнаха безследно в Църквата: принципът на предпазливост, свободата на съвестта, информираното съгласие, диалогът? Между католическите теолози и вярващите няма обществен диспут. Хърватските епископи са уведомени, че съществуват и подходи, различни от техния подход към проблема COVID-19. Въпросът е дали са се заели сериозно да ги разгледат. Със сигурност са ги игнорирали, в съответствие с COVID плана. По изключение, отделни хора излизат в публичното пространство и носят лъч светлина на вярващите. Вместо това, Католическата църква в Хърватско, още по-разпалено и от държавните медии, извършва цензура и възпрепятства диалога. Забранява изявления по радиото, телевизията и печатните медии, продажбата на „неудобни" книги в католическите книжарници, лепенето на плакати върху църковни обекти, провежда се открита дискриминация спрямо вярващите, които не желаят да се ваксинират и т.н.
Папа Франциск обяви такава дискриминация срещу вярващите, като на светата литургия, която планира да отслужи тази есен в Словакия, няма да бъдат допуснати да присъстват неваксинирани. Той също така през май тази година покани във Ватикана на международна здравна конференция (Изследване на ума, душата и тялото) 114 участника, по-голямата част от които са масони и привърженици на новия световен ред, защитници на аборта, активисти на New Age, създатели и поддръжници на т.нар. COVID ваксиниране, застъпници на идеята за депопулация на света и др. Сред участниците в конференцията бяха цели двама католически свещеници, които можеха да изложат католически становища.
За папа Франциск COVID ваксината е дар Божи, а католическият седмичник „Глас концила" (от 11 април 2021 г.) отива още по-далеч и я нарича чудо, което е „донесло утехата, че краят на пандемията се вижда". Неотдавна папа Франциск във видео обръщение с още четирима латиноамерикански кардинали и двама архиепископи призова всички хора да се ваксинират. Ваксинирането щяло да бъде знак на любов към другите. Както световноизвестните телевизионни звезди участват в платена реклама на някой продукт, по подобен начин се появява и папата със своите кардинали и архиепископи, рекламирайки ваксинирането. Каква ли научна или медицинска компетентност притежава папата, че да предлага своите „съвети" и увещания за ваксиниране? Каква връзка има той с епидемиологията, вирусологията, а и с науката? Накрая, какъв е неговият теологичен авторитет? Непогрешим ли е, когато говори за ваксинирането, COVID-19, изобщо за медицината, икономиката, спорта и т.н., за да бъдат вярващите длъжни да го послушат? Неговата препоръка, дори и „заповед" в която и да било област извън Църквата и вярата, не задължава никой от вярващите. Ваксинирането си е негова лична работа. Одобрявайки дискриминацията срещу неваксинираните, ръководството на Католическата църква, на общо и национални ниво, раздели Църквата. А преди два дена председателят на Хърватското католическо лекарско дружество обвини дон Йосип Мужич за непослушност към папата, защото, ето, папата се ваксинирал, а Мужич - не. Само какво подло манипулиране и обвинение! Пророк Исаия казва: „Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите. Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих?" (Ис 42:18-19).
Covid тоталитаризмът със сигурност нямаше да бъде възможен, ако политиците и ръководството на Католическата църква не бяха подпомогнати от медицинските и фармацевтични специалисти. Могат ли вярващите да се крият зад пасивност и молитвени набожности? Св. Максимилиян Колбе, който основал „Войската на Безгрешната", поставя началото: „Не е достатъчно да се молим, трябва и да се борим". В същия дух са и мислите на почетния папа Бенедикт XVI, който казва, че задължение на християните и Църквата е да „имат сила за оказване на съпротива". По-добрият свят не се изгражда от онези, които подмазвачески и послушно се кланят на злите „господари" (които не заслужават уважение), а онези, които са готови да кажат: НЕ, стига! За истината и свободата си струва да го кажат.
Докога ще търпим тази лудост, наречена COVID? Наше задължение е, с Божията помощ, не само да се молим, но и да действаме, както казва апостол Павел на Тимотей, „от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра" (1Тим 1:5) и да окуражаваме другите да вършат същото. Друг път няма.
Превод: Хари Стоянов
Recently in Whistleblowing Category
Проф. д-р Стипе Кутлеша
10.08.2021
Оригинал на хърватски
В епохата на т. нар. студена война често се сееше страх чрез заплаха от ядрено унищожение на човечеството. Това беше реална опасност, осъзнавана от всички велики сили и всички световни производители и подстрекатели на войни. Употребата на ядрено оръжие не би пощадила никого, защото такова оръжие притежават множество враждебно настроени една към друга държави в света. „Отговорните" разбраха, че ядрената война е безсмислена, но не защото в нея биха загинали много хора, а най-вече затова че тя би представлявала опасност и за онези, които са замислили чистка на световното население. Ядреното оръжие поразява неселективно, т.е. не различава „елита" от „гоите". Вече десетилетия се работи върху това да се обмислят нови начини за унищожение, като при това т. нар. елит да се спаси. При това особено важно е нещата да се уредят така, че да се създаде илюзия, че всичко се върши за благото на човечеството. Най-добрият избор за създаване на такава илюзия, разбира се, е здравето и „грижата" за него. А „най-добрият" начин за опазване здравето на индивида и цялото човечество според медицинската догма е ваксинирането. То е провъзгласено за най-голямото постижение на медицината, ако не и на цялата наука. Затова за повърхностните и безкритични (не)умове то можа да стане догма.
СПРЕТЕ НАУКАТА - СПАСЯВАЙТЕ ЧОВЕКА
Ако ваксината изобщо, или тази сегашната псевдо- или лъжеваксина против COVID-19 (тя всъщност е за ковид или в служба на ковида), се възприеме като нещо, без което не може да се живее и към което, както казва хърватският Фюрер, трябва да се привикне, така че да стане нещо нормално, както постоянното вдишване на въздуха или всекидневното консумиране на вода и храна, и ако това привикване ни налага т. нар. „ново нормално", то въпросът, който трябва да се постави, гласи: как човечеството е оцеляло когато изобщо не е имало ваксини и ваксинация? Все пак, оцеляло е. Нима от Бог (за вярващите) или от природата (за невярващите) не ни е дадена способност човешкият организъм да се отбранява чрез своята имунна система, здравословно хранене, физическа активност и всичко останало, което естествено съпровожда тези неща? Да, дадена ни е. Благодарение на това човечеството се е запазило. Какво основание има сега да се твърди, че без ваксиниране човечеството щяло да изчезне? Такова твърдение би могло да се приеме за вярно, макар и много трудно, само ако се предположи, че човекът бил създаден от Бог (или природата) много калпаво, т.е. като несъвършен, с дефект, и единствено с някаква друга или различна намеса човекът можело да бъде спасен и да му се осигуряло оцеляване. Или че Бог бил направил това, защото и сам бил несъвършен или злонамерен, или и двете. Затова недопустимият Божи дефект и несъвършенство щели да бъдат поправени от науката, по-точно от учените-сциентисти. Това е твърдение на атеистите сциентисти, а и на голям брой вярващи и техните водещи пастири, съдейки по поведението им.
„Официалната" медицина знае, но държи в най-строга секретност това, че имунната система е една от най-съвършените системи в цялата вселена. Ако това се признае, медицината не би могла да „продава" ваксинални догми. Трябва съвсем ясно да подчертаем, че медицината и цялата наука се прави от хора, които се занимават с нея, а те могат да бъдат, и за съжаление в действителност са, добри и зли. Медицината като наука ще бъде на практика резултат от това какви хора я ръководят. Щом в науката и медицината са навлезли парите като главен критерий за всичко, то, както казва Иван Илич „В храма на науката влязоха търговците". А търговците са онези, на които не им е до истинска и благородна наука, нито до истина, а до проституиране на науката. А най-големите и водещи научни проститутки са медицинският и фармацевтичният бранш. За политиците (които не заслужават това благородно по произход име - полис, град-държава) и да не говорим: те са шефове и водачи на проституцията. Така голяма част от учените, по-специално медици и фармацевти, са купени с пари и постове, така че научната истина при тях е останала на последно място. Ако изобщо им е до истина. Никаква тайна не е това, че докторите по-медицина са една от най-корумпираните части на обществото. Всеки, който някога е трябвало да влезе в болница, е изпитал това на собствения си гръб. Изобщо не е странно, че днес имат такова поведение. Тук е трудно да се намери човек. Все пак и в медицината има хора, макар и само почтени изключения; но правилото се налага над изключенията. Затова Иван Илич продължава: „Спрете науката - спасявайте човека". Медицината, за съжаление не само стана нечовечна, но и опасна за човека; тя е в служба на престъпниците и общия геноцид.
МНОГО НАУЧНИ РАБОТНИЦИ ДНЕС СА СЪВРЕМЕННИ ФАУСТОВЦИ
Не е нужно да се впускаме в пресилени спекулации, достатъчно е да се огледаме и да видим (който има очи) какво ни се случва напоследък. За всичко това е казано почти всичко, така че няма смисъл да се повтаря. Все пак, всеки ден се разкрива нова информация. Все по-голям брой хора се убеждава, че първоначалните подозрения на „скептиците", за съжаление, все повече се потвърждават: маските са повече вредни, отколкото полезни (някои страни забраняват носенето на маски). PCR тестовете са фалшификати, които не служат за тестване на зараза с COVID-19 (защото не са изобретени за това, както казва техният изобретател, който междувременно си замина и не може допълнително да ни обучава), ваксините са оръжие за унищожаване на здравето и ваксинираните, както твърдят някои световни специалисти, са „фабрики" за нови щамове вируси. Те са по-голяма опасност за неваксинираните, а не обратното. Но те вероятно са по-голяма опасност и за самите себе си (както твърди нобеловият лауреат Люк Монтание).
Резултатът от цялата тази фаустовска, дяволска сделка, е, че „господарите на света и живота на хората" (те погрешно смятат, че са такива) умело се възползваха от фаустовската черта на съвременната наука и технология, за да станат владетели на света. Става дума за жаждата за знание и покоряване на природата на човешките потребности (Ф. Бейкън, 16/17 в.), желанието за могъщество (Ф. Ницше, 19 в.), както и за материална облага (материализъм от всички видове). Д-р Фауст сключва съюз с дявола и му продава душата си (не звучи ли днес името д-р Фаучи като фаустовски символ?) Могъществото се състои във възможността човек да управлява и цялата природа. Днешната наука и технология до голяма степен дават възможност за това. И 21 век има своите фаустовци, които са продали душата си на лукавия и служат на неговите цели. Мнозина от здравните работници са модерни фаустовци.
Ето няколко всеизвестни днешни примери, които мнозина, за съжаление, са изпитали на собствен гръб. Медицината служи (поне би трябвало, но за съжаление, не служи) за лечение, борба срещу заболяванията, превенция, за да не се стигне до заболяване или ако се стигне, да го облекчи или съвсем да го отстрани. Днес болни хора се гонят от болницата и не им се предоставят медицински грижи, ако не са ваксинирани или тествани с PCR. По-нов пример, известен на обществеността в Хърватско, е този със загребската болница „Меркур", а подобни случаи има много. Такава дискриминация никога не е извършвана дори и спрямо неприятелските войници през войните; в съответствие с медицинската етика и на неприятелските войници се е оказвала медицинска помощ. Това винаги са вършели почтените лекари. А сега, къде изчезна т. нар. първична медицинска помощ? Защо хора с тежки заболявания не се лекуват само защото не са ваксинирани или тествани? За какво тогава служи здравната система: за лечение или за отказ да се лекуват пациенти, за борба срещу болестите или за произвеждане на нови болести, за спасяване от смърт (доколкото е възможно за медицината) или за изпращане на хората преждевременно на смърт? Защо се допуска хора да умират или да понасят тежки здравни и всякакви други последствия заради нехайството на здравната система и заради лишаването от медицински грижи? Защо се забранява посещаване на старци (най-често родители) в старческите домове, ако посетителите (деца и внуци) не са ваксинирани или тествани с апарати, които фалшифицират резултатите? Нима лекарите не са защитили тези старци с „доброволна" или насилствена ваксинация? Какво може да им се случи, ако са им дали препарати, които са ефективни? За какво е тази трагикомедия? За тази ситуация някой трябва да отговаря. На кого служат лекарите? И защо? За да се подиграят с тази уродлива система някои посетители на старчески домове се обличаха в скафандри, за да могат да посетят собствената си майка.
ПРИ ВАКСИНИРАНЕ ГОЛЯМ БРОЙ ХОРА ПРИЕХА НЕМОРАЛНА ОФЕРТА
Защо затруднено (или изобщо не) се получават някои лекарства, за които се знае, че са ефикасни и евтини и в много държави могат да се купят, но не и в Хърватско? На болните се протакат или отлагат операции само затова, че не са „подходящи" и „послушни" пациенти, т.е. не желаят нито да се ваксинират, нито да се тестват? Защо се прави това? Дали е за здравето на пациента или заради нещо друго, нека всеки сам си отговори. Нито тестването, нито ваксинацията имат за цел да защитят здравето, а да направят хората болни и да ги изтребят колкото се може по-скоро, а над онези, които останат, да се въведе контрол и поробване. И най-сетне, защо при преминаване на границите не се признават серологичните тестове, които дават по-добра картина на заразеност и болест от PCR тестовете, за които и самата СЗО призна, че са фалшификати? Как стана така, че PCR апаратите продължават да се използват и въз основа на техните резултати може или не може да се премине държавна граница? „Лекари без граници", къде сте? Най-новите вести говорят за това, че границата няма да може да се премине дори и с негативен PCR тест, а само с удостоверение за ваксинация. Означава ли това, че се признава, че тези тестове от самото начало на тяхната употреба са обикновена фалшификация?
Как така „консуматорите" на всички тези „препарати" и „техники", т.е. обикновените „пациенти", все още не виждат достатъчно добре? Обсебени са от заблудата, че цялото това зло ще свърши толкова по-бързо, колкото по-бързо се ваксинират. Мнозина казват: „Отивам и това да свърша, че да се върна към нормалния живот" или „Имам кредит и кой ще го плаща, ако ме хване короната" и т.н. Изобщо не съзнават, че кредити не се връщат от умрели, а от живи. Съществува ли поне един луд, който да бъде готов без никаква гаранция да си купи кола от контрабандист и доказан измамник, за която автомеханикът му казва, че не е технически изправна и че е опасна за живота? При това никой не му дава гаранция за стоката: нито контрабандистът, нито механикът, нито службата за технически прегледи, нито който и да било друг. Може би има някой такъв луд, но огромното мнозинство от хората никога не биха се съгласили да приемат такава „неморална" оферта. При ваксинирането обаче голям брой хора се съгласиха да приемат подобна оферта. Търговците на човешки животи са произвели продукт, а мнозина са предупредили, че става дума за фалшива стока - никой не предлага гаранция за последиците от ненадеждни продукти, но някои хора, за съжаление, се втурнаха да се ваксинират, без изобщо да им дойде на ум поне да попитат какво всъщност има в тези ваксини. Това не знаят дори онези, които поставят ваксината на другите хора. Ако знаят, още по-зле за съвестта им. Ако съществуваше намерение публично да се оповести какво има във ваксините, нямаше да ги пазят с автомати. Повече от половин година трябваше, за да се узнаят някои „тайни", а ще има и още. Късмет е, че все още са повече онези, които не се съгласиха да се ваксинират. Някои от тях сигурно ще се съгласят. Щастлив им път!
МЕДИЦИНАТА И ФАРМАЦИЯТА КАТО ТОЯГИ
Кои са тези, които не се съгласяват лесно да се ваксинират? Онези, които имат ниско IQ, така казват платените наемници, чиято единствена задача е да етикетират, омаловажават онези, които мислят различно, които имат здрав разум, които имат смелостта да вземат решение за себе си и за своето здраве, които имат съвест и се борят за правото на отказ по съвест, които са предпазливи и спазват принципа на предпазливост и т.н. Така дискриминацията стана „легална" част от нашата действителност. Какво казват в случая хипократовците? Предимно мълчат: „Не бих искал да се меся". Какво казват за дискриминацията „избраните" (по-точно подбраните) „вождове" на народа? Нищо. А какво казва самият народ? Пак нищо.
Мнозина от здравната система отчасти знаят за какво става дума, но не си позволяват да говорят дори тайно, а камоли явно. Други са все още „вярващи", на които нито малтретирането на пациенти, нито допълнителните болести, нито смъртта на ближните все още не са отворили заслепените очи. Нека такива да отговорят на най-обикновения медицински лаик: къде изчезна грипът? Има ли още поне една болест, която да е достойна за медицинско внимание? Но без шантажи. Къде е лекарската и хипократовата чест на мнозина от днешните лекари, които унищожават не неприятелски войници, а цивилни, представители на собствения им народ. Това са непочтени хора, които заслужават всякакъв вид осъждане, защото са нарушили и медицинската етика, и правните норми. Да не би почтеността им (ако изобщо са я имали) се е разтворила в купчина евро, долари, куни и силно „желание за могъщество"? Честните лекари (такива са относително малко) се срамуват от своите колеги и от своята професия в която са се заклели. Колегите им ги предадоха. Има ли достатъчно честни и смели лекари и друг медицински персонал да се противопоставят на терора на злодеите?
Всички локдауни нямаше да бъдат възможни без непочтения медицински персонал. Но не само те са виновниците за цялото ковид-зло, макар че мнозина от тях доброволно продадоха душите си на дявола. Не по-малко са виновни и онези, които ги подкрепят, а особено онези, които ги ръководят. Медицинският персонал се съгласи да бъде манипулиран: някои съвсем съзнателно, някои от незнание и неинформираност, а някои от страх. Време е всички те да прогледнат. От това зависи дали човечеството ще оцелее или над него ще бъде извършено престъпление геноцид. Ако само десетина, двадесетина процента от лекарите имаха почтеност да откажат да бъдат послушни на своите ръководители, проблемът щеше да бъде решен. Същото важи и за другите групи. Медицината и фармацията днес станаха успешни тояги, с които си служат злодеи, за да се създават болести, вместо да се води борба с тях, за да се сее болест и смърт, вместо хората да се лекуват и спасяват.
Превод: Хари Стоянов
Тестване на хората за кой да е щам коронавирус, а не конкретно за COVID-19
Джулиан Роуз
Глобал рисърч, 29 юни 2020
Линк към статията на английски език
Първоначална публикация в Глобал Рисърч на 27 март 2020
Текстът по-долу е от медицински форум. Авторът, който е многоуважаван професионалист и учен от САЩ, предпочита да остане анонимен, понеже представянето на каквато и да било гледна точка, различна от официалната, може да ви причини много неприятности в отровната среда, създадена напоследък от измамата около COVID-19. - Джулиан Роуз
***
Работя в областта на здравеопазването. Проблемът е, че тестваме хората за кой да е щам коронавирус. Не конкретно за COVID-19. Няма надеждни тестове за конкретния вирус, причиняващ COVID-19. Няма надеждни агенции или медии за отчитане на броя на действителните случаи на COVID-19. Именно на това трябва да се обърне внимание. Всяко действие и реакция, свързана с COVID-19, се основава на напълно некоректни данни и ние просто не можем да направим точни оценки.
Ето защо чувате, че повечето хора с COVID-19 не показват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Това е така, защото повечето щамове коронавирус не предизвикват нищо повече от симптоми като при настинка или грип. Малкото реални нови случаи на заболяване, причинено от коронавирус, имат някои по-лоши дихателни реакции, но все пак при тях има многообещаващ процент на възстановяване, особено при случаите без предшестващи проблеми.
Като „златен стандарт" при тестване за COVID-19 приемам използването на лабораторно изолирани / пречистени коронавирусни частици (свободни от всякакви замърсители и частици, които приличат на вируси, но не са), за които е доказано, че са причина за синдрома, известен като COVID-19, и са получени чрез прилагане на подходящи методи и контроли за вирусна изолация (не PCR, който се използва в момента или тестове за серология / антитела, които не откриват вируса като такъв). PCR основно взема проба от вашите клетки и умножава всяка ДНК, за да търси „вирусни последователности", т.е. фрагменти от нечовешка ДНК, които привидно съвпадат с части от известен вирусен геном.
Тестът обаче е известен с това, че не върши работа.
Той използва „амплификация", което означава да вземете съвсем, съвсем малко количество ДНК и да го третирате така, че да нараства в геометрична прогресия, докато не стане годно за анализиране. Очевидно, всяко миниатюрно замърсяване в пробата също ще бъде умножено, което ще доведе до потенциално груби грешки при откриването.
Освен това, той търси само частични вирусни последователности, а не цели геноми, така че идентифицирането на един патоген е почти невъзможно, дори ако пренебрегнете останалите проблеми.
Тестовите комплекти-играчки, изпращани в болниците, в най-добрия случай показват на тестващите, че има някаква вирусна ДНК в клетките ви. Каквато повечето от нас имат, през повечето време. Те могат да ви покажат и че вирусната последователност е свързана със специфичен тип вирус - да речем огромното семейство коронавирус. Но това е всичко. Идеята, че тези комплекти могат да изолират конкретен вирус като COVID-19, е глупост.
И това дори не навлиза в другия проблем - вирусното натоварване.
Както споменах, PCR действа чрез умножаване на малки количества ДНК. Следователно той е безполезен за откриване на количеството вируси, които може да имате. И това е единственият въпрос, който наистина има значение, когато става дума за диагностициране на заболяване. Всеки ще има известно количество вируси, които живеят в организма му по всяко време, като повечето от тях няма да причинят заболяване, понеже количествата им са твърде малки. За да се разболеете от вирус, трябва да имате много, огромно количество от него. Но PCR не тества вирусното натоварване (концентрацията на вируси в организма) и следователно не може да определи дали е налице в достатъчно количество, за да ви разболее.
Ако се почувствате зле и ви направят PCR тест, може да бъде идентифицирана всяка произволна вирусна ДНК, дори ако тя изобщо не участва във вашата болест, което води до фалшива диагноза.
А коронавирусът е изключително разпространен. Голям процент от световното човешко население ще има ДНК на коронавирус в малки количества, дори ако хората са напълно добре или са болни от друг патоген.
Разбирате ли до какво може да доведе това? Ако искате да създадете напълно фалшива паника за напълно фалшива пандемия - изберете коронавирусите.
Те са изключително често срещани и има тонове от тях. Много висок процент от хората, които са се разболели по друг начин (грип, бактериална пневмония, каквото и да е), ще имат положителен PCR тест за COVID, дори ако го правите правилно и изключите замърсяването, просто защото коронавирусите са толкова често срещани.
В болниците по целия свят по всяко време има стотици хиляди жертви на грип и пневмония.
Всичко, което трябва да направите, е да изберете най-болните от тях на едно място - да речем Ухан - да им направите PCR тестове и да твърдите, че всеки, показващ вирусни последователности, подобни на коронавирус (които неизбежно ще са доста), страда от „нова" болест.
Тъй като вече сте избрали най-болните случаи на грип, доста голяма част от избраните от вас пациенти ще продължат да умират.
След това можете да кажете, че този „нов" вирус има смъртност (CFR) по-висока от тази на грипа и да използвате това, за да предизвикате по-голямо безпокойство и да направите повече тестове, които, разбира се, ще доведат до повече „случаи", което разширява тестването, което пък води до още „случаи" и така нататък.
Не след дълго имате своята „пандемия" и всичко, което сте направили, е да използвате прост трик с тестов комплект, за да превърнете най-тежките случаи на грип и пневмония в нещо ново, което всъщност не съществува.
Сега просто пуснете същата измама в други страни. Уверете се, че масово разпространявате посланието, всяващо страх, така че хората да изпитват паника и да бъдат по-малко способни да мислят критично.
Единственият ви проблем ще бъде, че в действителност няма нов смъртоносен патоген, а просто обикновено болни хора, поради което ще трябва да давате погрешна информация за броя на вашите случаи и особено този на смъртните случаи, който ще бъде твърде нисък за една истинска нова смъртоносна вирусна пандемия.
Но можете да принудите хората да спрат да изтъкват това, и то по няколко начина:
1. Можете да твърдите, че това е само началото и предстоят още смъртни случаи. Използвайте това като оправдание за карантина на всички и след това твърдете, че карантината е предотвратила очакваните милиони мъртви.
2. Можете да кажете на хората, че „омаловажаването" на опасностите е безотговорно и така да ги заплашите, че да не говорят за бройките.
3. Можете да говорите глупости за измислени бройки с надежда, че ще заслепите хората с псевдонаука.
4. Можете да започнете да тествате повече хора (които, разбира се, вероятно също ще имат частици коронавирусна ДНК в себе си) и по този начин да раздуете вашите „случаи" с „асимптоматични носители" (разбира се, ще трябва да водите така тази кампания, че да звучи смъртоносно, въпреки че всеки вирусолог знае, че колкото повече са случаите без симптоми, толкова по-малко смъртоносен е вашият патоген).
Направете тези 4 прости стъпки и можете да създадете своя собствена изцяло изфабрикувана пандемия, която да проработи след няколко седмици.
Не може да се „потвърди" нещо, за което няма точен тест.
Превод: Хари Стоянов
From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 01 Jun 2018 13:23:22 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Преди около два месеца, на 05.04.2018 г., Ви напомних по електронната поща за жалбата си до Вас, която изпратих с имейл на 29.11.2017 г. Неколкократно след това Ви молех за отговор, но досега нямам информация да сте ми изпратили такъв. Всъщност, не съм получил отговор на последните си девет писма до Вас, изпратени по електронна поща. За последен път ми отговорихте преди повече от година, на 18.05.2017 г., за да ми откажете поискан от мен достъп до обществена информация - писмо на Омбудсмана до МВнР от 2013 г. с препоръки в смисъл „в кратки срокове да бъде отменен Правилникът" от 1958 г.
В жалбата си от 29.11.2017 г. посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., а именно:
- Правилникът няма законово основание;
- МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
- Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
В споменатата си жалба обясних, че „И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон".
От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта Портал за обществени консултации бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Още на 11 август 2017 г. в 23:10 ч. в първия коментар лично аз обърнах внимание, че „Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?"
На 13 август 2017 г. на същия сайт дадох и конкретно предложение: „АПК може да бъде законовото основание на Правилника".
Още в писмото си от 28.08.2017 г., изпратено до Вас по електронната поща, съвсем основателно предположих, „че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време" и още тогава Ви помолих за съдействие за решаване проблемите с Правилника.
На 24 ноември 2017 г., с приемането на Постановление на МС № 263, стана ясно, че лицата, отговорни за утвърждаването на измененията и допълненията на Правилника предпочетоха да игнорират най-важния проблем, вместо да го разрешат, и оставиха Правилника незаконосъобразен.
Нямам представа защо този въпрос така упорито се игнорира както от компетентните институции (МС, МВнР), така и от Вашата институция, и не виждам никаква логична причина за това. В случай че има трудности или е невъзможно Правилникът да бъде направен законосъобразен, „ще бъде много по-лесно", „ако се отмени Правилникът от 1958 г.", както Ви писах в имейла си от 15.05.2017 г.
Ето защо за пореден път Ви моля да използвате ресурсите и механизмите, с които разполагате, за да помогнете да бъде решен проблемът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и да ме уведомите за предприетите от Вас стъпки в тази насока.
Х. Стоянов
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 1 Jun 2018 13:24:56 +0300 (EEST)
The message sent on June 1, 2018 1:23:22 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1527848602.3040.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 05 Apr 2018 10:18:20 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Преди два месеца, на 05.02.2018 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за жалбата си до Вас, изпратена по електронната поща на 29.11.2017 г. в която посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и др. книжа, или кратко: Правилника от 1958 г., а именно:
- Правилникът няма законово основание;
- МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
- Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
В продължилата ми около две години и половина кореспонденция с Вас, която в по-голямата си част беше мой монолог, нееднократно посочвах незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., липсата на компетенции на МВнР да регулира преводаческата дейност, а през последните няколко месеца - и незаконосъобразността на регистрационния режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника.
Именно поради тези причини нееднократно Ви молех за съдействие за отстраняване на противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или (ако отстраняването им бъде невъзможно) за незабавна отмяна на Правилника.
Незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не е нито тайна, нито новина. От публикации на колеги-преводачи в Интернет разбирам, че още от 2000 г. се говори за отмяната му, а работна група, сформирана от експерти от няколко министерства в периода 2006-2008 г., стига до заключение, че правилникът е незаконосъобразен, не може да се изменя и допълва, т. е., нищо друго не остава, освен да бъде отменен. Обаче измененията му от миналата година вече влязоха в сила, ако изобщо едни незаконосъобразни изменения на незаконосъобразен правилник могат да влязат в сила.
Тук отново бих Ви напомнил и за препоръката, която Вашият предшественик, г-н К. Пенчев, отправил през месец октомври 2013 г. и в която той обърнал внимание върху „необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим".
За съжаление, тази препоръка, макар и отразена в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г., се пази от Вас като строга тайна и Вие твърдо ми отказахте достъп до нея, въпреки че представлява обществена информация.
И нещо повече, пет години след тази препоръка Вие запазвате пълно мълчание и не вземате отношение по този въпрос. А разполагате с механизми, чрез които можете да спомогнете да бъде решен въпросът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г.
Х. Стоянов
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 5 Apr 2018 12:03:14 +0300 (EEST)
The message sent on April 5, 2018 10:18:20 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF59 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1522912700.3393.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 05 Feb 2018 14:55:56 +0200
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Преди повече от месец, на 02.01.2018 г. за пореден път изпратих по електронната поща писмо до Вас, на което не получих отговор. Вече не съм в състояние да си обясня Вашето мълчание, като се има предвид изключителната важност на поставения от мен проблем - незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и след измененията и допълненията приети с Постановление на МС № 263 от 24 ноември 2017 г.
Още на 28.08.2017 г. Ви уведомих за подготвяните изменения и допълнения на въпросния Правилник, като Ви помолих „да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения". В друго свое писмо, изпратено до Вас по електронната поща на 27.10.017 г. изтъкнах, че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. с горчивина констатирах, че „за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г.[...] се сбъдна". В същото си писмо Ви помолих „за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен".
В писмото си от 02.01.2018 г. Ви помолих да ме информирате незабавно, ако не смятате имейла ми от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем. Все още обаче не сте ме информирали.
С настоящето си писмо бих искал още веднъж да уточня причините, поради които се обръщам към Вас за съдействие. В имейла си от 28.08.2017 г. посочих трите най-важни причини, поради които предположих, че Правилникът от 1958 г. ще продължи да бъде незаконосъобразен и след приемане на измененията и допълненията, а които са налице и днес:
- Правилникът няма законово основание;
- МВнР не е получил законосъобразно компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
- най-важният проблем - регистрационният режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му, е незаконосъобразен, защото разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон".
Споменатите по-горе причини за незаконосъобразността на въпросния Правилник посочих съответно още на 11, 12 и 26 август 2017 г. на Портала за обществени консултации, но МС, при утвърждаване измененията и допълненията на Правилника, не взе предвид моите коментари, а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. обясних, че не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, пък и трудно бих доказал правен интерес пред съда, и това също ме принуди тогава да се обърна към Вас за съдействие.
Поради изложените причини, още веднъж моля за съдействието Ви да бъдат отстранени противоречията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
Искрено се надявам да предприемете необходимите стъпки и да ме уведомите за това.
Х. Стоянов
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 5 Feb 2018 15:28:18 +0200 (EET)
The message sent on February 5, 2018 2:55:56 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF58 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1517835356.3108.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 02 Jan 2018 14:14:01 +0200
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Преди малко повече от месец, на 29.11.2017 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за писмото си до Вас от 28.08.2017 г., с което Ви молех да обърнете внимание на Министерския съвет, че проблемите на Правилника от 1958 г. няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
Днес, четири месеца по-късно, нямам отговор от Вас, а и нещо повече - както Ви писах на 29.11.2017 г., на 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г., като и след изменението и допълнението на Правилника той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон, а изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Обаче МВнР не приема, че новият чл. 18 от Правилника трябва да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не бил се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
В имейла си до Вас от 29.11.2017 г. Ви обясних, че именно сега се създава нов регистрационен режим за физически лица и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД, т.е. регистрационният режим по отношение на официалните преводи трябва да бъде уреден чрез закон. Уточних още, че дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим (макар че досега Правилникът предвиждаше договори за „възлагане" на официални преводи и то само за юридически лица), в такъв случай още през 2004 г. Правилникът, що се отнася до лицата, извършващи официални преводи, е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД. Накрая на имейла си от 29.11.2017 г. заключих, че четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД, като помолих за Вашето съдействие, за да бъдат отстранени противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
С настоящия си имейл потвърждавам тази своя молба и очаквам от Вас отговор, с който да бъда информиран относно предприетите от Вас действия във връзка с молбата ми.
Освен това, ако не смятате последния ми имейл от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, моля да ме информирате незабавно, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем.
Х. Стоянов
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 2 Jan 2018 14:35:58 +0200 (EET)
The message sent on January 2, 2018 2:14:01 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1514895241.2729.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 29 Nov 2017 19:15:50 +0200
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
В писмо до Вас преди три месеца, на 28.08.2017 г., Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им проблемите на Правилника от 1958 г., които няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
Не знам, дали сте се отзовали на молбата ми, понеже нямам информация, но, за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г., че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", се сбъдна.
На 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон. Изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
В публикувана на сайта „Портал за обществени консултации" Справка за отразяване на становищата, получени при обсъждането на проекта за въпросното Постановление на МС, подписана от постоянния секретар на МВнР, е отбелязано, че не се приема новият чл. 18 от Правилника да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
Ако обаче разгледате сега действащия Правилник от 1958 г., никъде няма да откриете регистрационен режим по отношение на преводите на официални документи. Т. нар. „възлагане" на извършването на официални преводи става с договор. Следователно, именно сега се създава нов регистрационен режим и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД.
Но дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим, то в преходните и заключителните разпоредби на ЗОАРАКСД се казва:
„§ 4. (1) (В сила от 17.06.2003 г.) В срок 6 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет, другите административни органи, както и органите на местното самоуправление предприемат действия съобразно своята компетентност за внасянето на промени във всички заварени подзаконови нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) След изтичане на срока по ал. 1 подзаконовите нормативни актове, които противоречат на изискванията на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон, който предвижда режим или изискване по смисъла на чл. 4, ал. 1, могат да се оспорват пред Върховния административен съд и пред съответния окръжен съд от всяко заинтересовано лице."
Тоест, в този случай, още през 2004 г. Правилникът е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД, а именно, съгласно чл. 4 от същия закон, и регистрационният режим по отношение на официалните преводи е трябвало да бъде уреден чрез закон.
Четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД.
Госпожо Омбудсман, тъй като не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, а и трудно бих доказал правен интерес пред съда, моля за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
Х. Стоянов
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 30 Nov 2017 09:07:25 +0200 (EET)
The message sent on November 29, 2017 7:15:50 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1511975750.3967.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 27 Oct 2017 10:31:09 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Преди два месеца, на 28.08.2017 г., Ви изпратих писмо по електронната поща, в което обясних защо преди две години подадох жалба до Вас. Накратко казано, защото исках да получа уверение от МВнР, че като квалифициран преводач мога да извършвам преводи на документи, които не се заверяват от МВнР, и то без да сключвам договор с министерството. Такова уверение се мъча да получа вече пет години, предполагам, знаете - без резултат.
През последните две години се надявах, че, евентуално, може да ми обърнете внимание и да ми окажете съдействие да получа очакваното от мен уверение. Нееднократно в писмата си до Вас съм обяснявал причината - документите, които имам пред вид, и които не ми е разрешено да превеждам, не подлежат на абсолютно никаква заверка от МВнР, т.е., не са сред документите, които според Правилника от 1958 г. МВнР „възлага" за превод на външни изпълнители.
За съжаление, Вие игнорирахте повечето от писмата ми и все още не ми е разрешено да превеждам документи, които не се заверяват от МВнР, независимо от квалификацията и дългогодишния ми опит като преводач.
Въпреки че на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет беше публикувал за обсъждане Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. и аз оставих коментари, като предложих решение за основните проблеми на въпросния Правилник, има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.
Именно затова Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен проблеми на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения.
Все още обаче нямам информация, дали сте предприели каквото и да било действие във връзка със споменатата ми молба.
Бих искал да Ви уверя, че незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не засяга само мен и моите права. Съвсем ясно е, че законосъобразността на едно евентуално бъдещо уреждане на преводаческата дейност по отношение на официалните преводи далеч няма да е само в моя полза. Ако държавните институции, от които зависи това, продължат да не обръщат внимание на градивната критика, нашето време ще остане в историята с печалната слава на време на беззаконие. А за това най-голяма отговорност носят онези, които разполагат с механизми да променят сегашното трагично положение, но не смятат за необходимо да ги прилагат.
Госпожо Омбудсман, разчитам на добрата Ви воля, за да изпълните молбата ми от 28.08.2017 г.
Х. Стоянов
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 27 Oct 2017 11:06:53 +0300 (EEST)
The message sent on October 27, 2017 10:31:09 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF56 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1509089469.3420.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Fri, 22 Sep 2017 22:27:23 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
На 22.09.2017 г. се навършват две години от изпращането на жалбата ми до Омбудсмана на РБ по повод неполучаване на отговор от тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, Раковски Лашев. Въпросите, които бях поставил на Р. Лашев бяха във връзка с правото ми да извършвам официални преводи на документи, които изобщо не се заверяват от МВнР.
Две години след подаване на жалбата ми, нямам смислен отговор. Всъщност, получих две писма от Валентин Бабов, тогавашния началник на отдел АОГ, първото от които стана повод за други въпроси, които поставих на ДКО чрез Омбудсмана, а второто писмо на В. Бабов не беше отговор нито на тези, нито на първите ми въпроси.
Още след първото писмо на В. Бабов, в писмото си до Омбудсмана от 01.02.2016 г., попитах г-жа Омбудсман, дали искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова жалба и изпращане на допълнителна информация от моя страна.
На това свое запитване към г-жа Омбудсман, не получих отговор. Както не получих отговори и на редица други въпроси, които поставях на г-жа Омбудсман през този двугодишен период. Например, не получих отговор, когато на 07.03.2016 г. най-учтиво помолих г-жа Омбудсман да ме информира подробно какво е предприето във връзка с жалбата ми и в случай че няма възможност да направи нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, да посочи към кого да се обърна за съдействие.
Макар че след изтичане на всеки следващ месец изпращах напомнящо писмо до г-жа Омбудсман, отговорите от нея бяха изключително оскъдни и след дълги периоди на очакване. Всеки може да се запознае с мъчителната ми кореспонденция с Омбудсмана на РБ, от която може да се подразбере, че всъщност у нас на практика няма омбудсман.
Освен че е пестелива на отговори, г-жа Омбудсман понякога използва доста неясен език, който може да бъде разбран единствено от специално подготвен човек, който да разбира особения ѝ синтаксис и логика.
Например, в писмото си от 23.12.2016 г., което получих на 02.01.2017 г., г-жа Омбудсман пише:
„По повод молбата за отмяна на Правилника и посочените от Вас действия, предприети от г-н Пенчев, установих, че действително са отправени в доклада за дейността на институцията препоръки относно цитирания по-горе правилник. Уверявам Ви, че този проблем е на вниманието ми и вече е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника..."
От последователността на изреченията човек нормално би останал с впечатление, че препоръката до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника от 1958 г., е отправена след доклада на Омбудсмана, който се споменава (за 2013, т. е., от 2014 г.). Освен това, тъй като г-жа Омбудсман казва, че този проблем Е на вниманието ѝ и че вече Е ОТПРАВЕНА препоръка, човек остава с впечатление, че именно г-жа Омбудсман е отправила тази препоръка.
За голямо съжаление обаче, впоследствие се оказа, че логическата последователност в цитирания пасаж не е тази, която е видима от написаното. Използваният безличен страдателен залог и подредбата на изреченията са подвеждащи. Г-жа Омбудсман е трябвало да пише, че този проблем наистина е бил на вниманието на нейния предшественик и че той наистина е отправил препоръките, за които става дума, към МВнР. Но това се е случило преди четири години!
А г-жа Омбудсман вместо това пише: „този проблем Е на вниманието МИ и ВЕЧЕ Е ОТПРАВЕНА (!) препоръка до министъра на външните работи..."
Тъй като бях наивен да приема буквално смисъла на цитирания пасаж, поисках от г-жа Омбудсман да ми изпрати копие от въпросната препоръка, мислейки си, че тя е във връзка или вследствие на моята жалба и последвалите я писма. В писмото си до мен от 02.02.2017 г. г-жа Омбудсман пише, че вече ме уведомила, „че по повод ПОСТЪПИЛА в институцията ЖАЛБА, Е ОТПРАВЕНА препоръка до министъра на външните работи..." В цитирания по-горе пасаж обаче не се споменава поводът. Едва в това писмо на г-жа Омбудсман се прокрадва информация чрез нечленуваната форма „по повод ПОСТЪПИЛА... ЖАЛБА". Все още обаче не можех да бъда сигурен, че това не е моята жалба. Сега се питам: Какво пречеше на г-жа Омбудсман да пише още в началото, че въпросната препоръка е отправена от нейния предшественик по повод жалба от гражданин и че тази жалба не е моята?
Едва след като поисках копие от въпросната препоръка, г-жа Омбудсман ми писа на 18.05.2017 г., че „препоръката е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба на гражданин". А такива жалби срещу Правилника от 1958 г. бяха изпратени до Омбудсмана през 2012 и 2013 г., понеже тогава беше пикът на протестите срещу т. нар. „нови изисквания" към агенциите за преводи. Както и да е, г-жа Омбудсман отказа да ми предостави копие от въпросната препоръка, като се позова на своя правилник, което, разбира се, е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация, където ясно се казва, че „не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация"! (чл. 7, ал. 1).
Това обаче не е единственото противоречие на дейността на Омбудсмана със закона. В едно от писмата си (от 28.11.2016 г.) до Омбудсмана посочих, че вече десет години институцията Омбудсман също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана (срв. чл. 21 от Закона за омбудсмана: „Омбудсманът ПОДДЪРЖА публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение").
В същото това писмо (от 28.12.2016 г.) съвсем точно описвам отношението на г-жа Омбудсман към мен:
„За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактиката на мълчание".
За още по-голямо съжаление обаче, това е типичното отношение на институциите към гражданите, а институцията Омбудсман е създадена да се бори именно с това явление.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Mon, 25 Sep 2017 09:15:07 +0300 (EEST)
The message sent on September 22, 2017 10:27:23 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1506108443.2340.15.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации, бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който аз наричам Правилника от 1958 г.
Обсъждането мина доста драматично, бяха направени 117 коментара, като се има предвид, че на същия портал повечето от обсъжданите проекти за изменения и допълнения на закони и подзаконови актове или за нови такива не се радват и на един коментар.
Обемът на тези 117 коментара е около 200 хил. знака, което прави 111 стандартни страници. Файлът в pdf формат, който направиха администраторите на сайта, обхваща 70 физически страници, но от него липсват заглавията на коментарите, а някои коментари изобщо не могат да се прочетат, понеже кирилицата е била в Unicode, което би трябвало да е ОК, но създателите на файла не са разбрали това. Затова аз си направих свой pdf файл, който включва абсолютно всички коментари, без да има проблеми с четеното на изпуснатите коментари в „официалната" версия. И това ми отне само няколко секунди.
А дали всичко казано, по-точно, написано, през този един месец, ще бъде прочетено от компетентните лица, само един Господ знае, но няма да се учудя, ако pdf-а отиде направо в кошчето :) Много хора вече са разбрали, че държавните институции много повече имитират дейност, отколкото изобщо да правят нещо смислено. Но ако накрая, след приемане на проекта за изменението и допълнението на Правилника от 1958 г., се окаже, че той все още е незаконосъобразен, поне ще съм вече подготвен, защото нищо, направено от институциите, не е в състояние да ме изненада.
Ако обаче наистина бъдат направени промени, които да сложат край на незаконосъобразността на Правилника, това ще бъде един положителен сигнал, че не всичко е изгубено и че позициите на Лукавия са разклатени. От това ще спечелят всички, защото обезверените хора ще видят едно мъждукащо пламъче в края на дългия 27-годишен тунел, което, дай Боже, да лумне в животворен огън на законността.
И нека Бог благослови всяко праведно начинание! Амин.
From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.
Х. Стоянов
Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):
Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)
The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.
От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.
Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път [_1_], [_2_], [_3_] поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."
Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.
След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.
Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван (Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").
На 16 август 2017 г. в 00:32:39, особа, подписала се VGeorgieva, отправи обвинение към мен и Рени, че били сме водели война срещу агенциите. Това стана на сайта, наречен Портал за обществени консултации, където от 11.08.2017 г. обсъждаме дългоочакваните промени в Правилника от 1958 г. По-долу публикувам отговора си на въпросното обвинение, който първоначално публикувах във форума към Петицията на преводаческите агенции.
За да не пълня с излишни спорове Портала за обществени консултации, тук ще коментирам последната лична нападка срещу мен:
„За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата."
Коментарите, които съм направил, са абсолютно по темата и само сляп не може да забележи това. Срещу агенциите изобщо не воювам и е направо нелепо да се твърди, че правя това. Вие сте много, стотици или хиляди, а ние сме само двама. Вие през цялото време си печелите, докато ние от 01.01.2013 г. несправедливо сме лишени от правото да извършваме официални преводи и търпим неимоверни загуби. Тук се споменава многократно името ми в негативен контекст, докато аз лично никого поименно не съм атакувал. Внушава се, че, едва ли не, пречим на обсъждането. Това също е нелепо. Човек с трезв ум не би твърдял такова нещо.
Ако имате предвид, че нямам същото мнение като вас и затова ви преча, това също е нелепо. Всички хора имат различни мнения. Чрез изказване на различни мнения се стига до добри решения. Не преча на никого да си изказва мнението и не задължавам никого да има моето мнение.
Сега ще се спра по-подробно на твърдението, че бил съм воювал срещу агенциите. Агенциите са регистрирани по Търговския закон. Как мога да изменя закона и да забраня агенциите? Единственото, което твърдя е, че преводаческата дейност е intuitu personae (с оглед на личността) и затова в списък с (регистър на) преводачи, извършващи официални преводи, няма основание да се включват фирми, понеже отговорността се носи индивидуално по чл. 290 от Наказателния кодекс. Ако някой превратно тълкува това мое мнение, не означава че аз воювам с агенциите. Аз също имам фирма за преводи, но не смятам, че трябва да я вписвам в списък с преводачи, които носят индивидуална/ персонална отговорност по закон. Дейността на фирмите не оспорвам. Никога не съм твърдял, че трябва да се закрият агенциите или някакъв такъв абсурд. За съжаление предубеждението и слуховете, които си разменяте помежду си в закрити групи, са замъглили до голяма степен способността ви да прецените трезво това, което пиша в Портала за обществени консултации по отношение измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.
От пет години, а и повече, изказвам мнение във връзка с този Правилник. В сегашния си вид той е незаконосъобразен, пък и това не е лично мое мнение, а на редица юристи, включително и на предишния омбудсман, К. Пенчев. И това мнение не е „висящо във въздуха". То има законово основание: правилник, който не е основан на закон или не е за приложение на закон, е незаконосъобразен. Затова предложих да се добави законово основание на Правилника. Иначе без него изобщо той няма законова сила. Затова се налагат сегашните промени. Ако не се направят, той пак няма да има законова сила и уреждането на вашата дейност чрез правилника ще си остане незаконно, независимо от моето мнение.
Ако някой желае да обсъдим спорните въпроси, може да ми изпрати имейл на softis @ softisbg.com. Нямам фейсбук профил, затова не мога да разговарям във фейсбук.
А който иска да се запознае подробно с разработките ми по темата, може да посети блога ми.
From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Thu, 20 Jul 2017 11:43:10 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Измина още един месец, през който очаквах да отговорите на съществените въпроси от писмото ми до Вас, което изпратих по имейл на 19.06.2017 г., а също и на въпросите, които Ви бях задал още в писмото си от 15.05.2017 г.
През близо двете години, през които се опитвам да Ви накарам да обърнете внимание на нарушените ми права като професионален преводач и по някакъв начин да направите нещо, с което да бъде сложен край на причината за нарушаване на правата ми - остарелия и неприложим правилник от 1958 г., не само че получавах пестеливи до оскъдност отговори от Вас и то само от време на време, но дори правите всичко възможно, за да ми попречите да получа достъп до обществената информация, която Ви поисках.
Съвсем ясно Ви помолих да ми предоставите обществената информация, която се съдържа в препоръката, отправена от Омбудсмана до МВнР да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на правилника от 1958 г. Вие ми отказвате да ми предоставите тази информация, сякаш съм Ви поискал да ми предоставите лична кореспонденция на жалбоподатели с Омбудсмана. Далеч съм от такива желания. За ваше сведение, мои колеги са публикували кореспонденцията си с Омбудсмана през 2012-13 г., в която няма абсолютно нищо лично, а изцяло е свързана с неуредиците в преводаческата професия заради въпросния правилник от 1958 г. В своите отговори Вашият предшественик посочва, че поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите, се е обърнал към МВнР и отправил препоръка за своевременно и адекватно разрешаване на въпросите с официалните преводи, легализацията на преводи, статута на заклет преводач и др. Освен това, Вашият предшественик обещава, че ще продължава да следи въпроса с нормативната уредба на официалните преводи и статута на заклетите преводачи, като се надява добронамерените и професионални усилия на компетентните институции и експертите да дадат резултат.
За голямо мое съжаление, вече четири години след това обещание на Омбудсмана, очевидно никой не следи този въпрос и усилията на компетентните институции и експертите не дават резултат, защото, явно, няма такива усилия, институции и експерти.
Всъщност, институции има, но проформа, както и всичко, което се върши от тях по този въпрос. С огорчение констатирам, че и Вашата институция е в това число. Би ми се искало у нас да има истински обществен защитник, който да е безкомпромисен към нарушаването правата на гражданите, независимо дали в това е замесено Външно министерство, Министерски съвет или който и да било от управляващите. Политическата конюнктура не би трябвало да Ви влияе, защото всички би трябвало да са равни пред законите.
Благодарение на правилника от 1958 г. обаче, от много години се нарушават множество закони, а срещу опитите ми нарушенията да бъдат спрени, се оказва упорита съпротива вече шеста година. Вашата институция също участва в тази съпротива, и то съвсем откровено, блокирайки достъпа ми до важна обществена информация в тази връзка.
А от писмата на Вашия предшественик, за които споменах по-горе, става ясно, че препоръката, която той отправил към МВнР, е „поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите", а не въз основа на една единствена жалба, което говори за обществената важност на тази информация. А ако, въпреки липсата на пречки, все още смятате, че имате право да възпрепятствате достъпа ми до тази важна обществена информация, все пак ви остава моралната възможност да ѝ дадете гласност чрез всички, предвидени от закона възможности, както и да проявите инициатива, когато констатирате, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Thu, 20 Jul 2017 11:50:28 +0300 (EEST)
The message sent on July 20, 2017 11:43:10 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF54 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1500540190.3160.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Mon, 19 Jun 2017 14:28:48 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
В писмото си до мен, датирано 18.05.17 г., ме информирате, че препоръката от институцията на омбудсмана до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба от гражданин.
Да, ясно ми е, че въпросната препоръка е отправена във връзка с нечия жалба или жалби. Информация за това може да се намери в писма от Омбудсмана, публикувани на различни места в Интернет. Нещо повече, самият Омбудман, Вашият предшественик, в доклада си за 2013 година, посочва това.
Не разбирам обаче отказът Ви да ми предоставите обществената информация, а не лична такава, която се съдържа в препоръката до МВнР, като се позовавате на разпоредбата на чл. 7 от Вашия правилник. Законът за достъп до обществена информация обаче е съвсем ясен: „Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон" (чл. 7, ал. 1).
Исканата от мен информация изобщо не е класифицирана и не спада към случаите, предвидени със закон. Ограниченията, които налага Законът за омбудсмана са единствено, когато информацията е държавна, служебна или търговска тайна или е от личен характер. След като в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г. има две страници, посветени на информацията, която ме интересува, значи тя не е нито държавна, нито служебна, нито търговска тайна, а ако съдържа лични данни, просто можете да ги заличите.
Едно от оправданията Ви, че не можете да ми предоставите исканата от мен обществена информация е, че тя не можела да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства. Не знам защо решихте, че имам намерение да използвам тази информация в каквото и да било производство. Не е необходимо да изтъквам тук, че изобщо нямам намерение да оборвам правилника от 1958 пред какъвто и да било съд - това не е моя работа. Единственото, което искам, е да знам истината и да живея в страна, където законите се спазват.
Вашият отказ да ми предоставите исканата от мен обществена информация обаче не може да скрие факта, че препоръките на Омбудсмана не са изпълнени от МВнР, и че Вие не сте предприели никакви стъпки във връзка с това. Нямаше изобщо да се обръщам към Вас по този повод и кореспонденцията ми с Вас нямаше да продължава близо две години, ако това се беше случило.
Надявам се да получа отговор както на това свое писмо, така и на въпросите от писмото ми от 15.05.2017 г., на които не сте отговорили.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Mon, 19 Jun 2017 15:29:36 +0300 (EEST)
The message sent on June 19, 2017 2:28:48 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1497871728.2762.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
В писмото си до мен, изпратено от Вас на 02.02.2017 г., изразявате съжаление, че не намирам получените от мен със съдействието на Вашата институцията отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси за адекватни и компетентни. В редица свои писма до Вас обосновах защо смятам така. Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен". Оправдавате се, че изразеното в отговорите от МВнР становище „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". Предвид това Вие не намирате основание да отправите отново същите въпроси на служител, който е заменил на конкретната длъжност директор на дирекция „Консулски отношения" отговорилия ми служител. А именно тук лежи един от проблемите: изобщо не ми е отговарял директорът на дирекция КО, а служител в отдел АОГ. Освен това, не вярвам писмата, които получих с Ваше посредничество, да изразяват „цялостната политика на институцията в съответната област", понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР.
По-нататък в писмото си от 02.02.2017 г. за втори път ме информирате, че „по повод постъпила в институцията жалба, е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС 184 от 1958 г". В три свои писма Ви помолих да ми изпратите информация във връзка с тази препоръка, но Вие дори не благоволихте да ми отговорите. Може би не Вие сте я отправили и не е във връзка с моята жалба? Въпреки това, смятам, че няма пречка да бъда запознат с въпросната обществена информация, още повече, имам това право, понеже тя не е класифицирана информация или друга защитена тайна.
В края на писмото си от 02.02.2017 г. се обосновавате защо Вие не можете да сезирате Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционността на Правилника от 1958 г. Нима не можете, съгласно чл. 112 от АПК, да предадете искането ми на компетентна институция, която може да направи това? Освен това, можете да сезирате КС за редица закони, в които се изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред, а все още от държавните институции се смята, че този ред е единствено съгласно Правилника от 1958 г., без да се прави разграничение между преводи на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, от една страна, и, от друга, документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Ако Правилникът от 1958 г. все още е валиден за официалните преводи, то той е валиден само в случаите по гл. II от Правилника, когато се превеждат документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Както посочих в писмото си до Вас от 28.11.2016 г. „споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II" от Правилника. Плюс това, трябва да се има пред вид, че за извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността, а не на търговски дружества (агенции за преводи). Именно това трябва да се отрази във всеки закон, който изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред. Но ако се отмени Правилникът от 1958 г., ще бъде много по-лесно.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 15 May 2017 13:54:42 +0300 (EEST)
The message sent on May 15, 2017 1:48:41 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1494845321.3022.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 17 Jan 2017 17:17:17 +0200
Госпожо Омбудсман,
На 02.01.2017 г. получих Ваше писмо, датирано 23.12.16 г., в последния абзац от което се казва: „Относно отговора на поставените два въпроса, както вече Ви уведомих, същите съм цитирала в писмо до МВнР, на което е получен отговор като копие от същия съм Ви изпратила приложено". Бих искал отново да Ви напомня, че в имейлите си съответно от 01.02.2016 г. и 27.06.2016 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси. Вие, разбира се, изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен. Явно, не е.
В началото на писмото си твърдите, че съм изразил „недоволството си" от отношението на Вашата институция към мен. По-скоро изразявам неодобрението си към Вашите действия и отношение, както и несъгласието си с тях. Опитвам се да изразя и огорчението и разочарованието си от отношението на държавните институции, включително и на Вашата, към мен, като чрез критиката, отправена към Вас се мъча да Ви убедя да промените отношението си и да ми окажете „искрено и позитивно съдействие". Изминалите близо шестнадесет месеца от подаването на жалбата ми до Вас, включително последното Ви писмо, датирано 23.12.16 г., за голямо мое съжаление, не ми дават основание за оптимизъм. Отношението Ви към мен продължи да бъде отношение на защитник на държавните институции, а не на защитник на гражданите, пострадали от незаконосъобразните действия на тези институции.
Освен това, разбрали сте прекалено буквално настояването ми да получа отговор на поставените от мен въпроси „лично от г-н Раковски Лашев". Истина е, че три пъти (13.06.2016 г., 11.07.2016 г. и 26.10.2016 г.) настоявах да получа отговор от г-н Раковски Лашев, с надежда някой да поеме лична отговорност за безправното ми положение, но в писмата си до Вас употребявах името му като синоним на дългото наименование „Директор на Дирекция „Консулски отношения" в МВнР". Съвсем ясно е, че вече не бих могъл да очаквам отговор лично от него в това му качество, понеже той вече не е на този пост.
Затова, с настоящето Ви моля да ми съдействате да получа вече от новия директор на ДКО отговор на въпросите, поставени на г-н Лашев, както и на останалите въпроси, възникнали по-късно. Моля да му обърнете внимание, че е необходимо някой да поеме лична отговорност за това че вече четири години понасям загуби, тъй като са нарушени правата ми да практикувам свободно свободната си професия и да проявявам свободна стопанска инициатива, както нееднократно поставих този въпрос в писмата си до Вас (01.02.2016 г., 17.08.2016 г. и 28.11.2016 г.), защото МВнР не уведомява държавните институции, че преводите на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, както и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, не се уреждат с разпоредбите на правилника от 1958 г., следователно, преводачите, които извършват такива преводи не би трябвало да имат каквото и да било общо с МВнР или агенции за преводи. Нещо повече, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас.
Що се отнася до искането ми да получа копия от писмата, разменени между Вашата институция и МВнР, Вие ми обръщате „внимание на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана", според чиято разпоредба имам право да ги получа по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ „Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване." След като се допуска и устно запитване, какъв беше проблемът да приемете трите ми писма, получени от Вас по електронна поща на 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. за писмено заявление? Разполагате с необходимите данни съгл. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, а именно: трите ми имена, описание на исканата от мен информация и адреса за кореспонденция с мен, а предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация можеше да приемете по подразбиране на хартиен носител или да ми изпратите по имейл копия от исканите писма, като това можеше да уточним допълнително, както и евентуално заплащане на такса, ако има такава. Вие обаче предпочетохте да покажете надмощието си над един безпомощен гражданин, който се нуждаеше от съдействието Ви. Съжалявам, но това е още един повод да изразя „недоволството" си от Вашето отношение.
Към настоящето прилагам своето заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, както и линк към сканираното копие на подписано от мен заявление на хартия. В случай че държите да получите заявлението в оригинал на хартия, моля незабавно да ме уведомите.
А що се отнася до незаконосъобразния правилник от 1958 г., за предприемането на стъпки за отмяната му Ви помолих с писмата си до Вас от 11.07.2016 г., 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. С настоящето бих искал отново, както в две свои писма до Вас (от 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г.), да Ви обърна внимание, че МВнР не е компетентният орган за отмяната на правилника, а че е необходимо с това да се заеме Министерският съвет, с чието постановление е издаден правилникът. За незаконосъобразността на правилника от 1958 г. можете да сезирате и Конституционния съд, ако г-н Пенчев все още не го е сторил.
Х. Стоянов
Прилагам линкове към:
1. Сканираното копие от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация
2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 18 Jan 2017 09:16:42 +0200 (EEST)
The message sent on January 17, 2017 5:17:17 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1484666237.2524.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 12:46:40 +0200
Госпожо Омбудсман,
От петнадесет месеца водя безрезултатна кореспонденция с Вашата институция в опит да получа смислен и законообоснован отговор на няколко свои въпроса, които първоначално бяха само два, но с течение на времето броят им нарасна. Както Ви уведомявах нееднократно, включително и с последното си писмо до Вас от 28.11.2016 г., молбата ми до Вас да получа с Ваше съдействие отговор на въпросите си до г-н Раковски Лашев, не е удовлетворена, а двете писма от г-н Бабов не само че не са отговор на конкретните ми въпроси, а породиха нови.
Освен това, през тези петнадесет месеца Вие ме държахте в неведение относно действията си, които би трябвало да сте предприемали по моята жалба - оскъдната информация, която ми дадохте на два-три пъти изобщо не би могла да бъде доказателство, че наистина сте положили каквото и да било усилие, за да получа конкретен отговор на конкретните си въпроси, а конкретно от г-н Раковски Лашев, не от г-н Бабов или когото и да било друг.
Още преди една година, на 22.12.2015 г., Ви изпратих писмо, в което обясних, защо ми е необходим този отговор. Днес мога да парафразирам написаното от мен преди една година и да го актуализирам.
Вече четири години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (повече от 35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (над 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на Правилника от 1958 г., е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега МВнР не признават това. А понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми.
Според редица съдебни решения обаче Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника), и съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които са ратифицирали Хагската конвенция и имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят от легализация по гл. II, за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е НЕПРИЛОЖИМ.
Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика абсурдно се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (както настоява Вашият предшественик в Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
Поради тези причини още в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас.
За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактика на мълчание. Може би изобщо не Ви трогва това, че вече четири години незаконно се ограничават възможностите да практикувам свободно професията си преводач. Също така, сигурно не Ви прави впечатление и това, че една държавна институция (МВнР) години наред нарушава редица закони, чрез събиране на такси за неприсъствена заверка на подписи на преводачи, нерегламентирано нито от прословутия правилник от 1958 г., нито от Закона за държавните такси. Но какво мога да очаквам, след като и Вашата институция вече десет години също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана.
Вие и Вашите служители обаче имате сигурни и добри заплати, посрещате щастливи Коледата и Новата година и нехаете затова че МВнР ограбва гражданите с незаконна такса, лишава преводачите от законното им право да практикуват свободно професията си и се държи като законодателен орган, разпореждайки създаване на „регистър" на „оторизирани" преводачи (въз основа на липсваща законова разпоредба).
В същото време аз и семейството ми страдаме както от оскъдица и лишения, причинени от гореспоменатите закононарушения, така и от презрителното и високомерно отношение на държавните институции, включително и на Вашата.
Все още не ми е ясно защо не успяхте да удовлетворите нито една от молбите ми през тези петнадесет месеца. Ако не сте в състояние да предприемете стъпки за истинско решаване на жалбата (жалбите) ми, моля просто да ме уведомите за това.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 16:22:27 +0200 (EEST)
The message sent on December 28, 2016 12:46:40 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1482922000.2121.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 28 Nov 2016 00:28:44 +0200
Госпожо Омбудсман,
Преди четиринадесет месеца (22.09.2015) се обърнах към Вас с молба (Жалба № 3959/2015) да ми окажете съдействие да получа отговор на писмото, което изпратих на 17.08.2015 до г-н Раковски Лашев, и в което му зададох два елементарни въпроса:
1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти (тук би трябвало да се има пред вид законосъобразна процедура).
Вече нееднократно Ви уведомявах и подсещах, че не съм получил от г-н Лашев отговор на двата си въпроса. Поради това в последното си писмо до Вас (26.10.2016) за втори път Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте и на тази моя молба. С настоящето за трети път Ви моля да получа копия от тези писма (разбира се, без двете от г-н Бабов, с които съм се запознал и които съм коментирал в писмата си до Вас, съответно от 01.02.2016 и 27.06.2016).
Освен това, в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас. За съжаление, на тази моя молба също не реагирахте.
Тук бих искал да Ви обясня защо желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, и защо Ви моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет.
В писмото си до Вас от 27.01.2016 поясних, че поради това, че не съм сключил договор с МВнР, съм поставен „в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си".
В писмото си до Вас от 27.06.2016 обясних, че преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, вероятно са над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а според МВнР „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия!
Следователно, за уреждане на преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, Правилникът от 1958 е НЕПРИЛОЖИМ.
За съжаление обаче, не в продължение на години, а на десетилетия, Правилникът от 1958 упорито се прилага и за случаите, в които е неприложим. Държавните институции продължават да признават само преводи, направени от агенции за преводи, сключили договор с МВнР, при всички случаи, когато такъв договор е ирелевантен. Освен това, голяма част от тези преводи вероятно са „подписани" от преводачи, които дори не са знаели, че са ги направили. Неограничените права, които са дадени на агенциите за преводи от МВнР, да заверяват подписи на преводачи, без тези преводачи да са служители на трудов договор в тези агенции и без агенциите за преводи да имат нотариални функции, излагат на опасност както преводачите, чиито подписи се използват без тяхно знание, така и клиентите, които не подозират, че преводите, които получават, може да са направени и от съвсем неквалифицирани лица. А в такива случаи отговорността за верността на превода е персонална, на преводача, който е подписан, а не на агенцията, която използва подписа му без негово знание или просто го е подписала.
Разбирам, че това положение не може да се премахне лесно, защото Правилникът от 1958 повече от 25 години служи за база на т. нар. „преводачески бизнес" у нас, т. е. бизнеса на агенциите за преводи, а и МВнР продължава да смъква от гражданите такси за неприсъствена заверка на подписа на преводача, макар че тази такса е премахната от тарифата (№ 3) за държавни такси още през 2008 г.
И накрая на писмото си бих искал още веднъж да напомня и за искането си да получа отговор от МВнР и на допълнително изникналите два въпроса, които поставих още на 01.02.2016:
1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
Тук бих искал да Ви напомня, че алтернативата да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си, както посочих в писмото си до Вас от 13.06.2016, е неприемлива за мен.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: 28 Nov 2016 09:21:01 +0200 (EEST)
The message sent on November 28, 2016 12:28:44 AM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1480285724.2268.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 26 Oct 2016 13:17:31 +0300
Госпожо Омбудсман,
След като кореспонденцията ми с Вас във връзка с Жалба № 3959/2015 продължи повече от година и през това време не успяхте да убедите г-н Раковски Лашев лично да отговори на поставените от мен въпроси към него, предположих, че Вашата институция вероятно няма особено желание да нарушава добрите си отношения с Външно министерство заради един простосмъртен като мен. Понеже и Вашата институция все пак е държавна институция, това е напълно разбираемо.
Не бих искал да прозвуча остро, но от морална гледна точка не мога да приема едно такова поведение. За този достатъчно дълъг период изобщо не усетих Вашата институция да има желание да ми окаже каквото и да било искрено и позитивно съдействие. По-скоро се сблъсках с поредното пренебрежително отношение на поредната държавна институция, с която влизам в контакт. Но дори и да бяхте направили всичко възможно и да бяхте използвали всички механизми, с които разполагате, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, през цялото това време бях държан в неведение, не получих нито веднъж копие от писмата, които би трябвало да сте изпращали до Външно министерство във връзка с моя казус, нито пък получих техните отговори до Вас (с две изключения). Не бих се съгласил, че това са си Ваши работи и че не е необходимо да бъда запознат с кореспонденция, която лично ме засяга.
Преди повече от два месеца (17.08.2016) Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте на тази моя молба. С настоящето още веднъж моля да получа копия от тези писма (разбира се, без онези две, с които съм се запознал).
Освен това, в писмото си отпреди повече от три месеца (11.07.2016) Ви помолих да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. и да бъда уведомен, ако това ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба. В следващото си писмо от 17 август 2016 г. Ви напомних за това. И на тази моя молба не реагирахте. С настоящето бих искал и да Ви подсетя, че Вашият предшественик, в годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192), подлага на сериозна критика този правилник, като изрично посочва: „В доклада ще акцентирам върху последната ми препоръка, отправена през месец октомври 2013 г. В писмото си обърнах отново внимание върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим."
Ето защо, с настоящето моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство). Настоящето считайте за жалба, отправена към Вас. С личните ми данни разполагате от предната ми жалба.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 26 Oct 2016 13:28:04 +0300 (EEST)
The message sent on October 26, 2016 1:17:31 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1477477051.2478.2.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Една година от жалба № 3959/2015
Date: Thu, 22 Sep 2016 15:37:51 +0300
Госпожо Омбудсман,
На 22 септември 2016 год. се навършва една година от деня, в който подадох жалба до Омбудсмана на РБ (№ 3959/2015).
Още една година от живота ми отлетя в напразни опити да заживея нормален и сигурен живот, в който да използвам професионалните си умения и квалификация свободно и без ограничения. И причина за това не е неумението ми да организирам живота си или защото нямам законово основание да практикувам свободно професията си преводач. Напротив, нито ми липсва такова умение, нито пък за практикуване на професия преводач е необходим лиценз. Външно министерство обаче е узурпирало свободата на моята професия и чиновниците му продължават да твърдят, че тяхното министерство било органът, който „регулира" преводаческата дейност. Именно поради това, на 17.08.2015 год. отправих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „КО", която на практика осъществява тази „регулация", базирайки се на отдавна самоотменилия се Правилник за легализациите и т.н. от 1958 год. (чл. 25). По някаква неизвестна за мен причина г-н Лашев не благоволи да ми отговори, и след като изчаках повече от месец, подадох въпросната жалба до Омбудсмана, с молба да ми съдейства да получа отговор на два въпроса, зададени на г-н Лашев.
И днес, след една година, зад гърба си имам една ялова кореспонденция с Омбудсмана, превърнала се в поредната част на безкрайния ми епистоларен роман на преводаческа тема с участието на редица институции. В една дузина свои писма многократно трябваше да преповтарям и пояснявам двата си въпроса, които отправих към г-н Лашев. Междувременно изникнаха и допълнителни въпроси, за чието решение настоях. За съжаление, отново с нулев резултат.
Оттук нататък вече не бих рискувал да се надявам г-н Лашев да ми отговори или да ми отговори адекватно. Да очаквам благоприятно решение на моя случай с помощта на Омбудсмана, също ми се струва химера. Мога само да констатирам какво се случва и да публикувам кореспонденцията в блога си, както и досега. Статистиката на сайта softisbg.com показва, че месечно десетки хиляди го посещават, а част от тези посещения са на моя блог и по-специално - кореспонденцията ми с институциите. Това поне ще има резултат, тъй като много хора ще научат как държавните чиновници бранят беззаконието. Придобивайки такива знания, тези хора ще действат по-смело, решително и неотстъпчиво при контактите си с институциите, включително и с Омбудсмана.
Х. Стоянов
Прилагам препратки към:
1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Една година от жалба № 3959/2015
Date: Mon, 26 Sep 2016 15:58:19 +0300 (EEST)
The message sent on September 22, 2016 3:37:51 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Една година от жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF48 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1474547871.3761.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 17 Aug 2016 22:20:31 +0300
Госпожо Омбудсман,
Точно преди една година изпратих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, на което практически до ден днешен нямам отговор, въпреки че преди единадесет месеца подадох жалба до Вашата институция с молба да ми съдействате да получа такъв. Двете некомпетентни писма, изпратени до Вас от началника на на отдел „АОГ" към дирекция „Консулски отношения" не са очакваният от мен отговор, за което вече Ви уведомих.
Вероятно има причина за това да не получа адекватен, смислен и компетентен отговор на въпросите, които зададох преди една година на г-н Раковски Лашев, но аз няма как да я знам, за да предприема съответни стъпки с цел да я преодолея. Затова ми беше необходимо Вашето съдействие. За съжаление, нямам ни най-малка представа от писмата, които твърдите, че сте изпращали до МВнР, и затова не мога да бъда сигурен, че е направено всичко необходимо, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев.
Ето защо Ви моля да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Смятам, че имам право да бъда информиран, още повече, че цяла година се мъча да изкопча този отговор. Липсата на прозрачност, за съжаление, дава кураж на държавни институции да не се съобразяват със законите и да нарушават правата на гражданите, какъвто е и моят случай.
Не съм получил отговор и на двата въпроса, които изникнаха след първото писмо на г-н Бабов:
1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
Освен това, в последното си писмо отпреди един месец Ви помолих да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. и да бъда уведомен, ако това ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба.
Х. Стоянов
Прилагам препратки към:
1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.
3. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана, датирано 27.11.2015 и 04.01.2016, препратено до мен на 27.01.2016 г.
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 18 Aug 2016 10:04:37 +0300 (EEST)
The message sent on August 17, 2016 10:20:31 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1471461631.2619.4.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Jul 2016 20:35:15 +0300
Госпожо Омбудсман,
По пощата получих Ваше писмо, изведено на 06.07.2016 г., в което пишете, че поради недоволството ми от първия отговор по мое запитване, били сте изпратили повторно писмо до г-н Раковски Лашев и че във Вашата институция бил получен отговор от началника на отдел „АОГ" към дирекция „Консулски отношения", като дословно преписвате това писмо (с умерена правописна редакция), макар и да сте наясно, че съм получил копие от въпросното писмо (на 27.06.2016 г. Ви уведомих по имейла за това).
Всъщност, писмото Ви от 06.07.2016 г. предизвика недоумение у мен. Все още не ми е ясно защо е трябвало да преписвате в писмото си писмото от г-н Бабов, след като е можело просто да го ксерокопирате и да ми препратите копието, ако изобщо е било необходимо. Но бих казал, че не беше необходимо. В имейла си от 27.06.2016 г. направих анализ на второто писмо на г-н Бабов, което потвърждава, че съм бил запознат с него. Нещо повече, изразих огорчението си.
С настоящето бих искал да изразя огорчението си и от Вашето писмо. Безсмисленото преповтаряне на вътрешно противоречивото „становище" на г-н Бабов изобщо не допринася за това да получа отговора от г-н Раковски Лашев, който очаквам вече единадесет месеца. Може би г-н Лашев има сериозно основание да не поема лична отговорност, като прехвърля тази отговорност на свой подчинен. Обаче смятам, че г-н Бабов не е компетентен (в нормалния, а не юридическия смисъл на думата) да ми отговори, което пролича и от двете му писма.
Госпожо Омбудсман, моля Ви още веднъж да се обърнете към г-н Раковски Лашев, като му напомните, че очаквам отговор от самия него, а не от г-н Бабов или някой друг негов подчинен, който да повтаря отдавна изтъркана фразеология. Ако ще се твърди, че българското законодателство не съдържало друг регламент за преводите и преводаческата дейност, освен Правилника от 1958, то нека това бъде заявено от г-н Раковски Лашев лично. А пък ако това бъде наистина невъзможно, бих Ви помолил да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г., който е причина да не мога да изкарвам прехраната си като професионален преводач.
Моля да бъда уведомен, ако последното ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба.
Х. Стоянов
Прилагам препратки към:
1. Писмо от Омбудсмана от 06.07.2016 г.
2. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.
3. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 12 Jul 2016 09:39:00 +0300 (EEST)
The message sent on July 11, 2016 8:35:15 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1468258515.4906.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 27 Jun 2016 10:45:55 +0300
Уважаема Госпожо Омбудсман,
Благодаря за усилията, които полагате, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР. На 22.06.2016 г. получих копие от писмо на г-н Бабов до Вас. С огромно огорчение обаче констатирах, че това отново не е отговорът на г-н Раковски Лашев до мен и изобщо не е отговор на двата въпроса, на които продължавам да очаквам отговор:
1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
Първият ми въпрос съвсем ясно посочва: „без да сключвам договор с министерството". Всичко, написано от г-н Бабов обаче се отнася за случаи, различни от моя. Още повече, уточних, че става дума за преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР. Това са вероятно над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от споменатия от г-н Бабов Правилник от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а както пише г-н Бабов, „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия.
Вторият ми въпрос също е игнориран от г-н Бабов. Не е описана процедура, по която бих могъл да извършвам официални преводи. Зададох този въпрос, понеже в телефонен разговор служителка от Приемна на МВнР информира моя колежка, че МВнР вече не сключва договори. Правилникът от 1958 г. обаче урежда този въпрос единствено чрез сключване на договори.
А г-н Бабов в писмото си до Вас твърди, че Правилникът от 1958 г. е „единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а" и че „Законодателството не определя функции на друг административен орган във връзка с извършване на преводи". Правилникът от 1958 г. обаче не е нормативен акт, понеже не отговаря на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове („Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност."). А що се отнася до това, че освен МВнР нямало друг административен орган във връзка с извършване на преводи, г-н Бабов също греши: Министерството на правосъдието е такъв орган (съдебни преводачи).
Според г-н Бабов „Българското законодателство не съдържа друг регламент за преводите и преводаческата дейност по отношение правоспособността на лицата, извършващи преводи, и преводаческа дейност". Както посочих по-горе, Правилникът от 1958 г. не е нормативен акт, а и да беше, той противоречи на редица закони и конвенции, поради което е неприложим (именно това прилагателно използва за Правилника от 1958 г. Вашият предшественик в годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013, стр.191-192). Не е възможно един неприложим, т.е. незаконосъобразен правилник да отменя дипломата ми за висше образование и правоспособността ми да извършвам преводи (на документи, които изобщо не подлежат на заверка/легализация от МВнР), още повече след като 30 години съм имал такава правоспособност.
В писмото си до Вас г-н Бабов споменава Виенската конвенция от 1961 (за дипломатическите отношения), но тя няма абсолютно нищо общо с преводите на документи. Освен това, г-н Бабов споменава, че ДКО била приела "модел на регистрация на преводачите и фирми за преводи на МВнР на Испания". За съжаление обаче, испанският модел няма нищо общо с модела, приложен у нас. В списъка на преводачите, намиращ се на сайта на испанското външно министерство, няма фирми, и този списък е публичен. В България списъкът на преводачите, с който разполага МВнР, не е публичен, а публичен е само непълен списък на фирми, сключили договор с МВнР по чл. 2а от Правилника от 1958 г.
Тук бих искал да изясня основната причина, по която не желая да сключа договор с МВнР или да се „регистрирам" в МВнР като преводач при сегашната липса на правна уредба: няма абсолютно никаква гаранция, че подписът ми няма да бъде фалшифициран и използван от някой (напр. агенция за преводи) без мое знание. В такъв случай служителите на МВнР не могат да направят нищо, понеже заверяват подписите на преводачите неприсъствено чрез посреднически агенции, а и нямат нотариални функции. Категорично съм против тази практика и не мога да се съглася, че тя трябва да се прилага, понеже нямало друг нормативен акт, освен Правилник от 1958 г. Както посочих в предишното си писмо, „Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност", така че ако съм вменяем и с необходимата квалификация какъв е проблемът да заверявам собствените си преводи със собствения си подпис и собствения си печат на едноличен търговец?
Всъщност, г-н Бабов в края на писмото си до Вас е допуснал неволна грешка, която е истинско прозрение (нямам пред вид несъгласуването по род и число и други граматични грешки): „Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако подписа на преводача е удостоверен от „АОГ"."
Да, грешката е вярна: ако подписът на преводача Е удостоверен от „АОГ", то преводът „не би могъл да произведе своето правно действие"!
Госпожо Омбудсман, продължавам да се надявам, че ще ми окажете съдействие да получа от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.
С уважение,
Х. Стоянов
Прилагам препратки към:
1. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.
2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
3. Разговор с Приемна на МВнР на 14.08.2015 г.
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 27 Jun 2016 10:47:12 +0300 (EEST)
The message sent on June 27, 2016 10:45:55 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1467013555.2614.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 13 Jun 2016 13:13:13 +0300
Моля, потвърдете получаването!
Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!
Варна,
13.06.2016 г.
ДО:
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Жалба № 3959/2015
Уважаема Госпожо Омбудсман,
Скоро ще се навършат девет месеца, откакто подадох до Вашата институция жалба, заведена под № 3959/2015. Предприех тази стъпка, понеже се нуждаех от съдействие, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения" към Министерство на външните работи, а и защото имах доверие в институцията Омбудсман.
Все още имам нужда както от очаквания вече десет месеца отговор от г-н Раковски Лашев, така и от Вашето съдействие. Доверието ми в институцията Омбудсман обаче започна сериозно да се разклаща.
През изминалите месеци изпитах презрителното и безотговорно отношение на г-н Раковски Лашев, който би трябвало да поеме лична отговорност и лично да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. или поне да подпише отговора, а не няколко месеца след разумния срок да кара г-н Валентин Бабов да изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи! Ясно е, че не мога да се съглася с тази алтернатива. Всъщност, аз съм засегнат (не в преносния смисъл) от нарушаването на закона от страна на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, понеже вече четири години се намесва в преводаческия ми бизнес, без да има нито право, нито основание.
Именно затова очаквах г-н Раковски Лашев да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. и законообосновано да заяви имам или нямам право да извършвам преводи на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, особено като се има пред вид, че превеждам от и на езици на страни от бивша Югославия, с които България има договор за правна помощ, т.е. документите, идващи от тези страни не подлежат на допълнителна заверка (легализация) от страна на МВнР.
Очаквах, освен това, г-н Раковски Лашев да опише законосъобразна процедура, според която да мога да извършвам официални преводи. Нямам пред вид привидните договори за извършване на официални преводи, сключвани между МВнР и агенции за преводи. Впрочем, тези договори, доколкото разбрах, вече не се сключват, макар че няма официално потвърждение. Споменатата по-горе алтернатива - да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си - както посочих, е неприемлива. Сякаш е необходимо някой да ми разрешава и да ми дава право да нося лична отговорност за верността на преводите, които правя! Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност (което би било абсурдно).
Госпожо Омбудсман, надявам се този път ясно и категорично да възстановите доверието ми във Вашата институция, като убедите г-н Раковски Лашев да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. В случай, че не успеете да го убедите, моля поне да ми посочите към кого да се обърна, за да получа адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.
С уважение,
Х. Стоянов
Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 13 Jun 2016 14:13:14 +0300 (EEST)
The message sent on June 13, 2016 1:13:13 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1465812793.2616.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 11 May 2016 11:12:12 +0300
Моля, потвърдете получаването!
Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!
Варна,
11.05.2016 г.
ДО:
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Жалба № 3959/2015
Уважаема Госпожо Омбудсман,
Преди един месец, на 11.04.2016 г., Ви изпратих напомнящо писмо, че все още нямам отговор от МВнР по жалба № 3959/2015. Същия ден гл. експерт Ч. Ковачева ми писа по имейла: „все още няма отговор от Министерството на външните работи на последното, отправено от нас запитване по Вашата жалба" и „след получаване на отговор от министерството веднага ще Ви уведомя и ще Ви го препратя".
Вече осми месец обаче очаквам да получа с Ваша помощ отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" на Министерство на външните работи, на писмото ми от 17.08.2015 г. Това е прекалено дълъг период за изготвяне на един съвсем кратък отговор. Тук не мога да взема предвид писмото от г-н Бабов до Вас, което не беше отговор на моите въпроси, а само породи нови.
Когато на 22.09.2015 г. подадох жалба до Вас, се надявах, че наистина разполагате с механизми, чрез които да ми съдействате да получа от г-н Раковски Лашев необходимия ми отговор. За съжаление, надеждите ми се стопиха. Ако този отговор не беше толкова важен, изобщо нямаше да се обърна към Вас.
Както Ви информирах преди около пет месеца (22.12.2015 г.), „вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран". Това се отразява крайно негативно на приходите от дейността ми, чрез които се издържам. Животът ми става все по-тежък, поради наложените ми ограничения, които са в противоречие с редица закони.
Именно затова отговорът от г-н Раковски Лашев става все по-належащ. От него зависи какви стъпки ще предприема, за да оцелея и професионално, и физически. Ако пък наистина не сте в състояние да ми помогнете, моля, посочете към кого да се обърна за съдействие?
С уважение,
Х. Стоянов
Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 11 May 2016 11:17:15 +0300 (EEST)
The message sent on May 11, 2016 11:12:12 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF46 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1462954332.2890.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Apr 2016 07:36:18 +0300
Моля, потвърдете получаването!
Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!
Варна,
11.04.2016 г.
ДО:
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Жалба № 3959/2015
Уважаема Госпожо Омбудсман,
След като на 07.03.2016 г. Ви помолих да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с предходното ми писмо от 01.02.2016 г., гл. експерт Ч. Ковачева ми отговори: „В случай,че скоро не получим отговор от министерството ще ги потърся по телефона за коментар и ще Ви уведомя незабавно". За съжаление, все още нямам информация.
Изпращам настоящето напомняне, понеже се надявам, че можете да използвате механизми, чрез които да изискате от МВнР конкретен отговор на конкретните ми въпроси. Ясно ми е, че Вашата институция е претоварена от жалби на граждани и че Ви е трудно да решите всички случаи, но моята жалба поставя два елементарни въпроса плюс още два, породени от неадекватния отговор на г-н Бабов, които също са елементарни. Ако всичко около т. нар. „регулиране" на преводаческата дейност от страна на МВнР е наред и законосъобразно, какъв ще е проблемът на МВнР да даде конкретен и адекватен отговор на тези конкретни въпроси? Каква е пречката МВнР да даде обосновани и законосъобразни отговори?
Не би трябвало да има проблем или пречка МВнР да направи това, но уви. Вече почти осем месеца очаквам отговор на писмото си до г-н Раковски Лашев, Директор на Дирекция „Консулски отношения", а от подаването на жалбата до Вашата институция се изминаха почти седем месеца. Моят „диалог" с МВнР се превърна в разговор със стена.
Г-жо Омбудсман, най-настоятелно Ви моля да приложите всички механизми, с които разполагате, за да получа най-сетне желания от мен отговор от МВнР, надявам се този път - конкретен, адекватен и обоснован.
С уважение,
Х. Стоянов
Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Apr 2016 10:26:40 +0300 (EEST)
The message sent on April 11, 2016 7:36:18 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF45 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1460349378.2677.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date: Mon, 07 Mar 2016 14:00:00 +0200
Моля, потвърдете получаването!
Варна,
07.03.2016 г.
ДО:
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Уважаема Госпожо Омбудсман,
Вече близо половин година се надявам на помощ от Вашата институция за получаване на конкретен отговор на два мои конкретни въпроса, поставени в жалба № 3959/2015. След няколко мои напомнящи писма, накрая ми препратихте писмо на г-н Бабов от МВнР до Вас, което всъщност, за голямо мое съжаление, изобщо не съдържа отговор на поставените от мен въпроси. Поради тази причина на 01.02.2016 г. Ви изпратих писмо, в което обясних това.
Все още обаче не съм получил какъвто и да било отговор на писмото от 01.02.2016 г., което Ви препращам. В него поставям още два въпроса, резултат от писмото на г-н Бабов, а също така Ви моля, ако във връзка с тези два нови въпроса е необходимо да се заведе нова жалба, да предприемете нужните стъпки.
С настоящето най-учтиво Ви моля да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с последното ми писмо от 01.02.2016 г. В случай, че нямате възможност да направите нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, моля да посочите към кого да се обърна за съдействие, с изключение, разбира се, на МВнР.
С уважение,
Х. Стоянов
Прилагам и линк към писмото си от 01.02.2016 г.
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date: Mon, 7 Mar 2016 12:29:19 +0200 (EET)
The message sent on March 7, 2016 2:00:00 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF44 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1457352000.2501.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 01 Feb 2016 00:00:01 +0200
Варна,
01.02.2016 г.
ДО:
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Жалба № 3959/2015
Уважаема г-жо Омбудсман,
Благодаря за изпратеното копие от отговора на МВнР до Вас, подписан от г-н Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ". За голямо съжаление обаче в него не откривам отговор на нито един от моите два въпроса - единият касае правото ми да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, без да сключвам договор с министерството, а другият - да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
Макар и неколкократно да уточних, че става дума за преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, г-н Бабов смесва „големия брой документи за легализиране и многото езици, от и на които се извършват преводи".
Големият брой документи за легализиране обаче няма връзка с моите въпроси и с преводите изобщо. Единственото място, където в Устройствения правилник на МВнР се споменава думата „преводи", е в чл. 45, ал. 2, т. 5, където се казва, че Дирекция „Държавен протокол" „осигурява логистиката и преводите при всички официални и неформални работни посещения и срещи на министъра, заместник-министрите, постоянния секретар, главния секретар, генералните директори и директорите". Тези преводи обаче нямат нищо общо с преводите, за които питам. А преводите явно са извън компетенциите на МВнР, понеже в посочения Устройствен правилник никъде повече не се споменава думата „преводи", т.е. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас. Това, че Дирекция „Консулски отношения" съгласно чл. 43, т. 25 от Устройствения правилник на МВнР „осигурява комплексно административно обслужване на физически и юридически лица във връзка с легализациите и заверките на документи и други книжа в съответствие с действащото законодателство", по никакъв начин не вменява на Министерството правото да обсеби регулирането на една свободна професия (преводач) и една свободна икономическа дейност (преводаческа). А г-н Бабов заявява: „г н Харалампи Стоянов може да извършва преводи след регистрация в системата на отдел „АОГ", Дирекция „Консулски отношения" при МВнР". На мен обаче не ми е известно законово основание, с което извършването на преводаческа дейност да се ограничава по какъвто и да било начин или да ме задължава да се регистрирам в друг регистър, след като напълно законно съм регистрирал фирмата си в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, който е публичен, и съм обявил предмета на дейността си. Освен това, г-н Бабов като че ли се опитва да внуши, че ако не се регистрирам в тяхната система, нямам право да извършвам преводи изобщо!
От писмото на г-н Бабов логично изникват следните два въпроса:
1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
С настоящето отправям искане за получаване на отговор от МВнР и на тези въпроси.
В случай, че искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова моя жалба, моля да направите каквото е необходимо. Ако това би наложило да изпратя допълнителна информация, моля да ме уведомите.
Все още очаквам адекватен отговор и на въпросите, поставени в Жалба № 3959/2015.
С уважение,
Х. Стоянов
Прилагам линкове към:
1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.
2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.
3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.
4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.
5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.
6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.
7. Третото напомнящо писмо до Омбудсмана от 27.01.2016 г.
8. Писмото от Омбудсмана до мен от 27.01.2016 г.
9. Писмото от Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ", до омбудсмана, 04.01.2016 г.
10. Устройствен правилник на МВнР
