oktober 2014 Archives


Като дългогодишен преводач съм забелязал, че когато някоя по-голяма фирма или учреждение се нуждае от моите преводи, към мен се обръща обикновено секретарката. Понякога се случва и директор или друг служител на ръководна длъжност да влязат директно в контакт с мен, но това е в случай, че преводите са им необходими лично, или пък са сметнали, че е по-целесъобразно сами да контактуват с преводача.

Все пак, в повечето случаи, когато мои директни клиенти от гореописания тип използват услугите ми, с мен контактува секретарката. На такава длъжност отдавна е обичайно да се назначава особа, която „владее" някой чужд език и затова тя се занимава с намиране на преводач, в случай че във фирмата или учреждението е получен документ на език, който секретарката не знае. С други думи, в такъв случай секретарката играе ролята на агенция.

Случва ми се да ме потърсят по телефона за някакъв превод и аз да си помисля, че ми се обаждат от агенция за преводи. В течение на разговора обаче се уточнява, че това е служителка, обикновено секретарка, на учреждение или фирма, която не се занимава с преводаческа дейност.

Без да омаловажавам дейността на секретарката, все пак трябва да напомня, че тя не е на ръководна длъжност, а извършва само помощна функция в администрацията на дадена фирма или учреждение. Понякога нейната работа е от изключителна важност, но директорът е този, който взема решенията.

Възможно ли е да се случи така, че секретарката да взема управленски решения? Вероятно могат да се дадат примери, в които някоя секретарка дърпа конците на шефа, но това са разни пикантни истории или вицове. Реално, на практика, секретарката не е шеф. Тя често е с по-ниска квалификация и след като повиши квалификацията си (например, завърши магистратура), обикновено отлита на друго място.

Един чест пример за секретарка, на която се налага да търси преводач, е секретарката в адвокатска или нотариална кантора. И адвокатите, и нотариусите имат по-висока квалификация от секретарката и тя не може да каже, че е адвокат или нотариус, понеже работи в такава кантора. Тази секретарка често дори няма юридическо образование.

Да си представим сега една преводаческа кантора, в която работят десетина висококвалифицирани преводачи. Те може да бъдат съдружници, но може и да са служители на трудов договор. Всеки от тях си има редовна клиентела и достатъчно работа, която понякога идва в повече. В такъв случай секретарката на кантората се заема да намери някой преводач на свободна практика, който да поеме работата, за която ресурсите на преводаческата кантора не достигат. Ако работата е много по-голяма от ресурсите на кантората, тогава или дружеството, или директорът решава да назначи допълнително персонал на временен трудов договор или да сключи договор с преводачи на свободна практика или преводачи с фирма, или смесено - в зависимост от евентуалните кандидати. Преводите от/на даден език при всички случаи се ръководят от преводач от кантората, специалист именно по този език.

В гореописания случай с преводаческата кантора секретарката няма решаваща роля при превода. Тя изпълнява само помощни административни функции и не управлява кантората, не е шеф на преводачите.

Всичко обаче се обръща надолу с главата, когато се появяват т. нар. „преводачески агенции". Обикновено те се състоят от една или няколко секретарки, които командват парада. Уникалността на агенциите е именно в това, че секретарките стават шефове. Тяхната квалификация не е важна - те обикновено не извършват преводи или ако някога са превеждали, това е в отдавна минало време.

Секретарките-агенции в момента са поели командването над преводаческото съсловие, което сякаш не може да схване и да осъзнае, че една секретарка няма как да му е шефът. Тя просто извършва една помощна административна функция, най-вече - върти телефони. Това е далеч от ръководната дейност на директора. Но дори тази секретарка да е директор, тя няма работници. Тя не може и да има такива, защото няма никаква работа. Работата, която раздава секретарката-шеф, е чужда, на истинския клиент, т.е. с чужда пита помен прави. „Работниците", които е „наела", са работници на някой друг или са преводачи на свободна практика или преводачи, собственици на фирми.

Ако секретарката-агенция замества секретарката на клиента - фирма или учреждение - то тя просто трябва да се свърже с преводача и да му каже кой е истинският клиент (не: коя е агенцията). И не трябва да се прави на важна и да играе ролята на голям шеф, защото е една обикновена секретарка.

За съжаление обаче, живеем в един безкраен виц, в който секретарките дърпат конците, а шефовете са под чехъл :)

Писмо до ВАП от 23.10.2014 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: vap@prb.bg
Cc: priemna@justice.government.bg
Subject: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Thu, 23 Oct 2014 21:56:29 +0300


ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"

Относно: Пр. пр. № 708/2012 г. - II

Уважаеми дами и господа,

На 26.11.2012 г. МВнР едностранно прекрати (с писмо Изх. № КОА-21-00-165/26.11.2012г.) договора, който бях сключил с това министерство и в който се твърдеше, че то ми "възлага извършването на преводи на документи съгласно чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

На 06.12.2012 г. изпратих отговор на въпросното писмо, в края на който посочих, че "...считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи"". Моят отговор беше с копие до ВАП, за да бъда сигурен, че наистина правото ми да упражнявам професията си преводач няма да бъде нарушено.

ВАП обаче избърза и излезе с резолюция по преписка 708/2012г. по описа на ВАП, София, 11.12.2012г., с която, вместо да защити правата на професионалните преводачи да упражняват свободно професията си, прокуратурата заяви, "че за извършването на „официален превод" следва да имате сключен договор с Министерството на външните работи в случай, че желаете да извършвате на официални преводи".

Последва дълга кореспонденция, в която лайтмотивът на ВАП беше следният: "Върховната административна прокурат[у]ра се е произнесла с резолюция от 11.12.2012г., че не са налице основания за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата. С оглед произнасянето на прокуратурата, при липсата на данни за нови факти, въпросите които поставяте не са основание за предприемане на действия от прокуратурата." (Пр.пр. №703/2012 г.- II, София. 6.2.2014 г.).

Два месеца след като получих последното писмо от вас, цитирано в горния пасаж, на 15.04.2014 г. Омбудсманът на РБ публикува годишния си отчет за 2013 г., в който, в Глава 14, Раздел "Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр. 191-192, посочва, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, публикуван на 3 септември 1958 г., "е остарял и е неприложим", като препоръчва "в кратки срокове да бъде отменен Правилникът".

На 16.07.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията прие Решение № АКТ-964-16.07.2014, с което "предлага изменяне или отмяна на акт (правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове)", а по-точно (стр. 42):

„Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива:
- да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове;
- да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като се вземат предвид принципите на правото на конкуренция."

Цитираните по-горе два документа трябва да са достатъчно основание "за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата".

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА


Потвърждения за прочитане:

From: ВАП поща
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 08:30:44 +0300

Това е разписка за писмото, което изпратихте на
в 23.10.2014 г. 21:56

Тази разписка потвърждава, че съобщението е било показано на компютъра на получателя в 24.10.2014 г. 08:30

mail disposition report attachment


Final-Recipient: rfc822;softis@softisbg.com
Original-Message-ID: <1414090589.3233.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

-----------------------------------------------------------

From: Hristo Zahariev
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 06:04:43 +0000 (24/10/14 09:04:43)

Your message

   To: Hristo Zahariev
   Subject: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
   Sent: Thursday, October 23, 2014 9:56:29 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius

 was read on Friday, October 24, 2014 9:04:10 AM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius.

mail disposition report attachment


Final-recipient: RFC822; H_Zahariev@justice.government.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: e8dZgDUJx0ONxdmNha816A==
X-Display-Name: Hristo Zahariev

-----------------------------------------------------------

From: Лидия Герасимова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 09:23:12 +0300

Вашето съобщение

    До: vap@prb.bg
    Як: priemna@justice.government.bg
    Относно: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
    Изпратено: 23.10.2014 г. 21:56 ч.

беше прочетено на 24.10.2014 г. 09:22 ч..

mail disposition report attachment


Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1414090589.3233.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


Десетилетия наред преводачите не само у нас, но и по света, не могат да заемат полагащото им се място в един непрекъснато разрастващ се бизнес, в който те би трябвало да са в центъра. Преводачите би трябвало да изпълняват главните роли в този бизнес по простата причина, че именно те са хората, които правят преводите, т. е. вършат поне 90% от работата.

Изключително неправилната и порочна организация на бизнеса с преводите изхвърля преводачите с центробежната си сила, като ги запраща в периферията не само на бизнеса, но и на обществото. Погрешните схващания за професията преводач пък рушат имиджа на професионалистите в тази област и ги принизяват до прости писари и секретарки.

Независимите професионални преводачи са изключително малко на брой, понеже много по-лесно един преводач би оцелял, ако си основе фирма и започне да посредничи. Така разсъждават повечето от преводачите и регистрират фирми, за да могат, за съжаление, да експлоатират труда на други преводачи. Те дори не се замислят, че моделът на бизнеса с преводите е погрешен. Той разчита главно на прикрити трудови договори с преводачи, които обикновено си имат някаква друга основна работа. Освен това, въпросният модел се крепи на „колегиалната взаимопомощ" между агенциите, което си е чиста проба съгласувана практика между конкуренти по хоризонтала, насочена срещу свободната конкуренция.

Най-силната страна на модела, по който действат агенциите - неговата простота и жизнеспособност - обаче се превръща в автоимунно заболяване. Отблъскването на професионалните преводачи чрез ниско заплащане, протакане на плащането, негативно отношение от страна на мениджърите на агенции, дребнавите заяждания, интриги и тормоз, започват да изчерпват контингента от добри преводачи, който трудно може да бъде възстановен чрез отсъствие на мотивация у потенциалните бъдещи преводачи.

Решението на този сериозен проблем не може да бъде едно или универсално. Има множество решения и варианти, които не мога да предвидя, но, в общи линии, могат да бъдат следните:

- Ако се съобразим с правилното тълкуване на стандарт EN 15038, агенциите трябва да си осигурят истински човешки ресурси, т. е. персонал, какъвто досега не са имали. Това са именно преводачите от/на различни езици (не само на един!), които са най-важното звено в този бизнес.

- В случай, че поддържането на голям персонал е невъзможно, може да се избере вариант, подобен на адвокатските дружества. Вместо да бъдат назначени на трудов договор, преводачите могат да станат съдружници в съответните агенции и по този начин агенциите наистина ще имат основание да наричат преводачите свои, защото ще бъдат собственици на съответните дружествени дялове.

- Вариант на предишното решение може да бъде обединяване на редица еднолични търговци или дружества в нещо като холдинг, който също с основание би наричал преводачите-собственици на тези дружества, свои.

Както казах, има множество решения и варианти и всеки би могъл да предложи нещо. Основната ми идея е, че бизнесът с преводите може да укрепне чрез обединение на усилията на професионалните преводачи. Разпокъсаността, която съществува сега под формата на няколко хиляди агенции, всъщност прахосва ресурси в преносния, но и в буквалния смисъл. Използването на едни и същи преводачи от десетки, а понякога и от стотици агенции, изобщо не е рационално.

Чрез предложените от мен варианти човешките ресурси (имам пред вид главно преводачите) могат да се оптимизират, т. е. по естествен път да отпаднат неквалифицираните и случайни „минувачи", поназнайващи някой език, но решили да припечелят допълнително от преводи. Това ще подобри и имиджа на нашата професия. Потенциалните бъдещи преводачи по-лесно биха се решили да станат преводачи, ако им е гарантирана защита с трудов или дружествен договор.

Разбира се, броят на агенциите рязко ще намалее. Много от тях ще изчезнат или ще се слеят с други, образувайки по-големи дружества. По този начин ще започне сериозно разграничаване между фирми за преводи и агенции за преводи. Фирмите за преводи сами ще правят преводите (със собствени истински човешки ресурси), а агенциите ще се принудят да си признаят, че са посредници, че нямат преводачи, и че основната им задача е да свързват клиентите с преводачите срещу комисионна, а не да правят преводи.

Идеята за тази тема ми беше дадена от Рени. След две години и половина проучвания, най-сетне разгадахме тайната на българските полиглоти. Е, и по света не е кой знае колко по-различно :)

В любимия ми фантастичен сериал „Фарскейп" е предложено (почти) тотално решение на нуждата от превод. С помощта на микробите-преводачи ставаш „полиглот" почти незабавно, след като ти инжектират тези микроби. Разбира се, не е необходимо да знаеш който и да било чужд или извънземен език. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш почти всеки език във вселената.

Това решение на преводаческия въпрос е много привлекателно, макар че има и своите недостатъци. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш събеседника си, без да знаеш езика му. За да разбираш текст на непознат език обаче, трябва да знаеш как се чете правилно на този език, което няма как да се гарантира стопроцентово, ако не знаеш езика. Освен това, ако на събеседника ти не са му инжектирани микроби-преводачи, той няма как да те разбира. Да не говорим, че има и някои видове във вселената, които са алергични към микробите-преводачи (както на Земята агенциите са алергични към преводачите и затова ги третират като микроби).

Принципът на действие на микробите-преводачи е следният: те „колонизират" основата на мозъка ти и ти позволяват да разбираш говора на всеки друг - било то човек или извънземно.

На Земята принципът на действие на микробите-преводачи се използва от агенциите за преводи. Именно този принцип е в основата на най-лесния начин да станеш полиглот. Първо, основаваш си фирма, след това си „инжектираш" един списък с преводачи, и така ставаш полиглот.

Как става това на практика?

На практика списъкът с преводачи се „инжектира" в компютъра ти. Там списъкът „колонизира" един файл („база данни"). При нужда да се преведе нещо - било то устно или писмено - избираш преводач от списъка и го задействаш, както се задействат микробите-преводачи в основата на мозъка ти. Т.е., преводачът е забележим колкото микроба-преводач. Никой не го забелязва, обаче преводът става. Това се повтаря безброй пъти и всеки, който се обърне към теб за превод, смята, че ти си го направил, а не микробът-преводач. Започват да те смятат за полиглот. И то с право. Обикновените полиглоти знаят няколко езикa, а ти - 30, 50, 100, та чак всички езици на Земята!

За съжаление, колкото и незабележими да са, преводачите, все пак, имат огромни размери в сравнение с тези на микробите-преводачи. Затова полиглотите-агенции прибягват все по-често до микро-преводачи (т. е. софтуерни преводачи), напр. (най-прочутия) Бачо Гугъл, или както фамилиарно си го наричаме, Бачо Преводачо. По този начин и на Земята лека-полека започва миниатюризиране на преводачите и отваряне на път към истински „one-man-show" преводачи. Някой може да започне прилагане и на нано-технологии, които на първо време да заменят микробите-преводачи от вселената на Фарскейп.

Така обаче ще изчезнат и агенциите, понеже всички потребители ще започнат да си инжектират нано-преводачи или микроби-преводачи и няма да имат нужда от услугите на полиглотите-агенции. И в светлото комунистическо бъдеще всеки човек ще стане полиглот, а на децата ще се разправят приказки от сорта: „Имало едно време един човек-преводач. Той обаче бил толкова незабележим, че на хората им дошло на ум да го заменят с микроби-преводачи, за да не заема толкова място и да не иска да яде и да спи..."

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from oktober 2014 listed from newest to oldest.

september 2014 is the previous archive.

november 2014 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.