april 2013 Archives

Ако до 2012 год. фирмите за преводи бяха „оторизирани" да извършват официални преводи от институцията на незнанието, то от 01.01.2013 год. те са „оторизирани" от институцията на страха.

До събитията, които разтърсиха преводаческия бранш през 2012 год., почти никой преводач или собственик на агенция не се замисляше защо трябва да сключва договор с МВнР. Тези договори се бяха превърнали в толкова важна практика, че тя залегна в множество закони и наредби. Беше станало обичайно българските институции да смятат, че ако някой превод не е „направен" от фирма, която има договор с МВнР, този превод не е законен. Стигна се до там, че някои фирми за преводи толкова се самозабравиха, че започнаха да твърдят в рекламите си, че фирма, която няма договор с МВнР, е нелегитимна!

До 2012 год. почти никой от преводаческия бранш не се замисляше над въпроса защо изобщо сключва договор с МВнР? Какъв възложител изобщо ни е МВнР? Няма ли Търговски закон? Няма ли чл. 290 от Наказателния кодекс? Няма ли чл. 18 и чл. 19 от Конституцията?

Явно, до 2012 год. за преводаческия бранш не съществуваше нито ТЗ, нито НК, нито Конституция. Всичко беше ПРАВИЛНИКЪТ! И незнанието.

И така, институцията на незнанието беше единствената, която „оторизираше" фирмите за преводи от 1990 до 2012 год. за извършване на официални преводи.

През 2012 год. обаче институцията на незнанието се срина. След неумелия опит на Николай Младенов да измами преводаческия бранш, че Правилникът е над законите, дори над Конституцията и международните конвенции, той прибегна към утвърждаване на институцията на страха като върховен орган за „оторизиране" на фирмите за преводи.

Сега, след като ВАС определи, че заповедта на министъра не засяга фирмите за преводи и след като Комисията по петициите потвърди, че министърът бил имал само намерения, а не е въвеждал никакви „нови изисквания", сигурно и най-недосетливите вече са се досетили, че са измамени.

Защо обаче над 600 фирми сключиха договор с МВнР и не го прекратяват? Защо стотици български преводачи си дадоха подписите на тези фирми с потенциален риск подписите им да бъдат фалшифицирани?

Защото новата институция, която „оторизира" фирмите за извършване на официални преводи, институцията на страха, има могъщо, вледеняващо влияние върху масата от преводачи и фирми за преводи. Защото всеки, който осъзнае истината, че МВнР изобщо не е никакъв възложител, че Правилникът отдавна „противоречи на действащата нормативна уредба", че „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР" е незаконосъобразно, изпада в ступор и престава да мисли.

Страхът се подклажда от въпросите: Ами после? Ами ако не ми признават преводите? Ами ако изгубя клиентите си? Ами ако преводачите вече не превеждат за мен? Ами ако ми спадне приходът? Ами как ще ме гледат другите? Ами какво ще работя, ако не мога да превеждам? Ами какво ще стане, ако прекратя договора? Ами ако започнат да ме проверяват? И от много други подобни въпроси...

Затова страхът, подкрепен от горните въпроси и блокираното мислене, се издига до такива висоти и става водещ в живота на преводаческия бранш. Разумни отговори липсват. Никой не смее да каже пред себе си и пред другите: Договорът е фиктивен и незаконен и аз, като го сключвам, ставам съучастник на измамниците от МВнР.

Докога ще продължи властта на институцията на страха не знам, защото законността отдавна е изтикана от страха. Страхът има почва, защото е естествено човешко чувство, присъщо на всички, дори на онези, които злоупотребяват с този факт и го използват за утвърждаване на беззаконие.

Страхът е преодоляван милиони пъти в човешката история. За това са спомагали разумът и осъзнаването на истината и правотата. Смятам, че преводачите и собствениците на фирми за преводи в крайна сметка ще осъзнаят, че са станали заложници на страха и че няма никакво законово основание да сключват договор с МВнР, затова ще го прекратят.

Миналата година, по кое време беше, не се сещам точно, реших за малко разнообразие да си направя кеф с преводаческите агенции, като ги попрееба. Макар че знаех за становището на експертите в Междуведомствената група, което апокрифно се разпространяваше вече няколко години познато като „становището на Веселинов", реших да рискувам. В становището изрично си пишеше, че „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", но аз, поне за последно, реших да се възползвам от чл. 2а и да издам една заповед за ташак. Накарах онези кокошки от КО да ми напишат една докладна записка (№ КОА 33-00-8), която да ми послужи за основание за издаването на заповедта. В нея се говореше за „липсата на правила и регламентация за контрол върху качеството на извършваните преводи, наличие на много оплаквания (купчина потресаващи примери!) за некачествени преводи, отправени директно (!) към Министерството, както и заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществените интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи". След всички тези обвинения можеше да се пристъпи към плана.

Всичко трябваше да изглежда напълно правдоподобно, но да няма абсолютно нищо черно на бяло. Хем да има писмена заповед, хем заповедта да бъде съвсем друга. Хем да има „нови изисквания", хем да не се ангажирам с въвеждането им. Затова реших да утвърдя уж проект за типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа, а за да бъде ташака по-пълен, се избъзиках и добавих, че тези преводи са за нуждите на консулското обслужване, демек в чужбина.

Тъй като няколко приятелчета ми се бяха обадили за стандарт 15038, реших да ги послушам и да го направя задължителен за всички агенции. Тъй като нямах право да правя това, лесно можех да се измъкна - стандарта не е задължителен, доброволен е, той ще се изисква само за фирмите, които сключат договор с МВнР. Ако се намереше някой да каже, че преводаческите агенции не могат без договор с МВнР, защото институциите не им признават преводите, ако нямат договор с МВнР, щяхме да казваме, че тези преводи са толкова малко, че могат да се пренебрегнат, че това няма изобщо да се отрази на бизнеса на фирмите, които няма да сключат договор с МВнР.

И така, със заповедта одобрих и списък с необходимите документи за сключване на споменатия договор. Но най-важното беше, нито договора, нито списъка да бъдат обвързани с някакво обозначение със заповедта. В заповедта се говореше за приложения 1 и 2, но самите приложения не трябваше да имат връзка със заповедта. Така врътката можеше да стане. Ако бяхме написали на приложенията, че са приложения съответно № 1 и № 2 към заповед № 95-00-152, нямаше да можем лесно да излъжем онези патки от преводаческите агенции. Това се потвърди от делото, което те заведоха. Ако в договора пишеше, че е проект за типов договор, и то за възлагане извършването на преводи за нуждите на консулското обслужване, след определението на съда договорът щеше да си остане проект и щеше да си остане за нуждите на консулското обслужване в чужбина. Но така - необвързан - той стана символ на най-голямото прецакване на преводаческите агенции в цялата световна история!

Освен това, макар че договора уж беше приложение към заповедта, най-важното нещо, за което той се сключваше, не се споменаваше в него. То не се споменаваше нито в Правилника, нито в заповедта, нито дори в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване. Това беше заверката на подписа на преводача, извършил превода на официален документ. Макар че, както честно си признах пред Народното събрание „При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача. Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти", никой не се усети, че заверката на подписа на преводача в негово отсъствие е незаконна.

Още преди пет години споменатите експерти в Междуведомствената група направиха извода, че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена". Въпреки това, аз не прекратих тази дейност. Незаконосъобразна ли е или не, това не ме интересуваше. За мен по-важно беше да събирам таксата, която, както казах вече, не се споменаваше в Тарифа № 3, т.е. която също беше незаконосъобразна.

Сега разбирате, че заповедта ми беше една голяма врътка, предполагам, че с нея ще остана в историята на преводаческия бранш. Дали ще я нарекат „врътката на Младенов" или нещо подобно, не е важно. Важното е, че с тази врътка успях да си изкарам доста комисионни от сертифициране на фирми по стандарт 15038. Вярно, че не очаквах нашето правителство да падне толкова скоро, затова не бях си превел парите по чуждите си сметки. Наложи ми се да хвана самолета и да направя една дълга совалка, за да разнеса куфарчетата до различни банки по света, без да правя съмнителни електронни преводи. Така се осигурих срещу евентуално преследване и репресии, защото няма да могат да ми блокират всички сметки по света.

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: Consular@mfa.bg
Subject: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 25 Apr 2013 00:00:08 +0300


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

В писмото си от 12.04.2013 пишете, че „Фирмите, които решиха да продължат дейността си при новите условия, сключиха договори с МВнР".

За съжаление, повечето от фирмите бяха принудени да сключат този договор от неизвестността, която ги очаква, понеже, както написах още в писмото си до г-жа Дечева от 06.12.2012 год., а и днес продължавам да твърдя същото, „все още липсва пълна яснота по въпроса за какво точно се сключва този договор" и „Все още очаквам ясно и недвусмислено изявление от страна на МВнР, че прекратяването на договорните ми отношения с МВнР не означава по никакъв начин, че губя право да извършвам преводи на официални документи за всичките си останали клиенти".

Всеки път обаче, когато получа писмо от някоя институция, се споменава заповед 95-00-152, макар че изобщо не ме касае. Освен това, още в писмото си до г-жа Дечева от 06.12.2012 год. подчертах, че тази заповед не се отнася до мен, а понеже въпросното писмо беше с копие до ВАП, прокурор Г. Камбуров ви изпревари и побърза да ме обвини, че оспорвам тази заповед, което е направо абсурдно. Тази заповед изобщо не ме е интересувала, не ме интересува и няма и в бъдеще да ме интересува. Както впрочем и вас, понеже разбирам, че изобщо не сте я прочели, иначе нямаше да твърдите, че с нея се въвеждат нови изисквания.

Със заповед № 95-00-152 не се въвеждат никакви нови изисквания, а се утвърждава проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР и се одобрява проект на списък на необходимите документи за сключването на такъв договор. В чл. 3 от Виенската конвенция за консулските отношения (в сила за България от 10.08.1989 г.) се посочва, че консулските функции (чл. 5 от същата), които включват консулското обслужване, се изпълняват от консулствата, т.е. в чужбина! Освен това, двете приложения би трябвало да са неразделна част от заповедта, обаче така, както са публикувани на официалния сайт на МВнР, по нищо не личи, че публикуваният договор е именно проектът за типов договор, за който става дума в т. 1 на гореспоменатата заповед, тъй като е публикуван в отделен файл, различен от файла на заповедта, без подпис на министъра и без обозначение, че е Приложение № 1 към Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. Същото се отнася и за Списъка - той също е публикуван в отделен файл, различен от файла на заповедта, без подпис на министъра и без обозначение, че е Приложение № 2 към заповедта.

Фактът, че не е утвърден самият типов договор за сключване, а само проектът на типов договор, се потвърждава и от съобщението на европейската Комисия по петициите до членовете на Европейският парламент от 30.01.2013 год., в което във връзка с Петиция № 0701/2012, се заявява, че „на този етап мярката не е официално приета"!

В писмото си от 13.01.2013 повдигам един изключително сериозен въпрос:

„Що се отнася до практиката МВнР да заверява подписи на преводачи, такава разпоредба няма никъде в Правилника. В Договора също няма такава клауза. Освен това, в никоя тарифа за държавните такси няма такса за заверка на подпис на преводач от 2008 г. насам".

Това означава, че нямате абсолютно никаква „функционална компетентност" да заверявате преводите на каквито и да било документи.

В писмото си от 13.01.2013 год. обърнах внимание и на следния факт:

„Разпоредбата на чл. 2а, ал. 1 от Правилника е залегнала в разпоредбите на някои закони и наредби от българското законодателство, където се изисква фирмата да има сключен договор с МВнР по чл. 2а, ал. 2, дори и за документи, на които МВнР не извършва легализиране".

Това е един изключително сериозен проблем, пред който МВнР си затваря очите. Смятам, че задължение на МВнР е да уведоми всички институции, че е незаконосъобразно да изискват от преводачите и фирмите за преводи да имат сключен договор с МВнР, когато става дума за преводи на документи, за които изискването за легализация е премахнато съгласно Хагската конвенция. Уведомяването може да стане чрез публикация на официалния сайт на МВнР.

В края на писмото си от 12.04.2013 заявявате:

„Това не би било необходимо, ако и в Република България, както в други държави преводачите имаха статут и дейността им беше легализирана по такъв начин, че след подписа на преводача и полагането на неговия личен печат, не биха били необходими никакви други удостоверявания. Решаването на този въпрос обаче е извън функционалната компетентност на Министерството на външните работи"

Мога да ви уверя обаче, че именно МВнР е в компетенциите си да реши този въпрос съгласно чл. 26 от Правилника:

„При настъпване на изключителни и непредвидени събития и обстоятелства от естество да направят неприложими разпоредбите на настоящия правилник Министерството на външните работи издава специални разпоредби, установяващи временен режим на легализации и преводи, с оглед да се обезпечи защитата на българските интереси".

Искрено се надявам, че след 23 години статутът на заклетите преводачи в България най-после ще бъде уреден.

С уважение,

Х. Стоянов

Потвърждение за получаване в КО:

From: Consular@mfa.bg
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 25 Apr 2013 09:41:04 +0300


Your message was read on Thursday, April 25, 2013 9:41:04 AM (GMT+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius.

Final-recipient: RFC822; Consular@mfa.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: iSDbd2WZqkCdDfFtRQIIRw==
X-Display-Name: =?koi8-r?B?5MnSxcvDydEgIuvPztPVzNPLySDP1M7P28XOydEi?=

Остава по-малко от месец до навършване на годишнина от 16 май 2012 год., когато между фирмите за преводи започна да циркулира един имейл от Роза. Към него беше прикрепено протестно писмо до Б. Борисов и т.н. и до Н. Младенов. Аз го получих на 17.05.2012.

Този имейл постави началото на един безумен слух, преобърнал живота на мнозина преводачи и собственици на фирми или агенции за преводи. Две седмици по-късно слухът беше облечен с официални дрехи (новите дрехи на царя) - печално известната заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

Като всяка дезинформация и тази беше стъпила здраво върху авторитет: министъра на външните работи на Република България. Кой можеше да подозира, че неговата заповед е една чиста дезинформация?

Всички собственици на фирми и агенции за преводи, както и редица преводачи, се включиха в подписката против „новите изисквания" към преводаческите агенции. Те наистина не се съмняваха, че съществуват „нови изисквания".

След известно време няколко агенции, групирани в т. нар. СПА, заведоха дело за оспорване на заповедта. Но заповедта се оказа неоспорима. Тя не само че не се отнасяше до фирмите или агенциите за преводи, но в нея нямаше никакви нови изисквания!

Ето историята на образцовата дезинформация, наречена Заповед № 95-00-152.

Заповедта беше издадена на основание чл. 5, ал. 7 от Устройствения правилник на МВнР, т.е. „При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди". Макар и тази разпоредба да не касаеше дейността на преводаческите фирми или агенции, заповедта успя да ги засегне.

Другото основание за издаване на заповедта е чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год., последно изменен 1990. Този член гласеше: „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Понеже ал. 1 на същия член гласеше: „Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи" и т.н., разбрахме защо МВнР „може да възлага с договор преводите да се извършват" от фирми, а именно защото по тази алинея МВнР извършва всички преводи на документи и други книжа в страната. Съвсем логично и ясно беше обаче, че на практика отдавна не е така.

Заповедта беше издадена и във връзка с докладна записка № КОА 33-00-8. Тя обаче не беше публична и за нейното съдържание остава само да гадаем. Все пак, трябваше да има и нещо тайнствено, за да се придаде по-голям авторитет на дезинформацията.

И оттук се почна една одисея, на каквато и Омир би завидил. „Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи (Приложение № 1)", се казваше в точка първа от заповедта.

Ама кой да ти я чете! Взорът на всички се беше вперил в „типов договор" и не виждаше думата „проект". Какво толкова! Какво значение имаше: проект на типов договор, типов договор... все едно! Да-а, все едно! Значи, да имаш намерение да направиш нещо е все едно, че си го направил. Желязна логика.

От Комисията по петициите на Европейския парламент обаче през януари 2013 год. съобщиха, че българският министър на външните работи имал намерение да въведе редица задължителни изисквания за преводаческите агенции, но „на този етап мярката не е официално приета и следователно не се създават правни задължения за преводаческите агенции в България"!

Да, преводаческите агенции нямаха правни задължения по тази заповед в България. Все още. Ако се приеме типовият договор „ за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване", тогава ще имат... в чужбина. Защото съгласно чл. 3 от Виенската конвенция за консулските отношения (в сила за България от 10.08.1989 г.) консулските функции (чл. 5 от същата), които включват консулското обслужване, се изпълняват от консулствата, т.е. в чужбина!

По-нататък, в точка втора от заповедта се казваше: „Одобрявам проект на Списък на необходимите документи за сключване на договор за възлагане на извършването на официални преводи на документи и други книжа (Приложение № 2)". Тук погледът ни също се плъзна и думата „проект" се изплъзна. Не разбрахме, че е проект и затова тръбяхме: „Нови изисквания"!

Дори обаче и да не бяха проект тези „нови" изисквания, по нищо не личеше да са част от заповедта, т.е. „приложението" всъщност не беше приложение към заповедта, защото на него по никакъв начин не беше обозначено дали е приложение и към какво е приложение. И за първото „приложение" можеше да открием същата липса на атрибути, т.е. и то не се знаеше, дали е приложение към заповедта, а и да беше приложение към някоя заповед, явно тя е била устна, защото никъде в „типовия" договор не се споменаваше нито че е проект, нито че е за нуждите на консулското обслужване.

Точка трета от заповедта беше категорична: „Бланковият договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа и списъкът на необходимите документи за сключване на договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа да се публикуват на официалната електронна страница на МВнР".

Изведнъж „типовият" договор стана „бланков"... Ако отидем на официалния сайт на МВнР, ще открием линкове към НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ И ФОРМУЛЯРИ ЗА ЗАВЕРКИ И ЛЕГАЛИЗАЦИИ:

Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи
Декларация на преводача
Заявление - образец за легализация на документ или заверка на подписа на преводача
Договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа
Заповед
Молба за проверка относно извършени заверки от български дипломатически и консулски представители
Молба за издаване иа удостоверение относно сключен договор за възлагане от МВнР на извършването на официални преводи от фирми

Тук не можем да разберем кое към кое се отнася, кое е приложение на кое. Пък и за какво ни е да разбираме. Щом авторитетите казват, значи е така. Списъкът и договорът са приложение към заповедта и точка!

И защо трябва да се съмняваме, след като четвърта точка на заповедта посочваше, че не ние ще я изпълняваме, а директорът на дирекция „Консулски отношения" и директорът на странната дирекция „Защита на дейността и информацията"? И защо трябва да търсим има ли заповедта приложения, приложенията приложения към тази заповед ли са и т.н., след като двама директори на дирекции (!) трябваше да се погрижат да изпълнят заповедта.

И наистина, заповедта беше изпълнена перфектно. Цяла година вече не само че не може да бъде оспорена от шепата свои противници, но те не са и в състояние да открият следите на приложенията!

Затова, с чиста съвест бих нарекъл тази заповед „образец на дезинформация", какъвто може с гордост да се кипри на страниците на учебниците по дезинформация.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: consular@mfa.bg
Subject: otnosno pismo polucheno v KO na 16.01.2013
Date: Thu, 11 Apr 2013 11:38:54 +0300

Здравейте,

На 14.01.2013 год. изпратих писмо до Дирекция „Консулски отношения", адресирано до г-жа Божидара Сърчаджиева в отговор на писмо с изх. № КОВ-23-12/20.12.12 г. Писмото ми е получено в КО на 16.01.2013 год. според обратната разписка.

Въпреки че на 24.02.2013, 12.03.2013 и 16.03.2013 год. изпратих имейли, в които напомних за това, до днес, 11.04.2013 год. нямам отговор. Затова най-учтиво и настоятелно моля да ме уведомите има ли движение по въпросите, които поставям в писмото си от 13.01.2013 год., а, евентуално, и по тези, които поставям в имейлите си от 12.03.2013 и 16.03.2013 год.

Поздрав,
Х. Стоянов

P.S. В случай, че имате затруднение да намерите писмото и имейлите ми, следват препратки към моя блог, където са публикувани:
Имейл от 16.03.2013:
...pojavjavam-se-v-spisyka-na-ko.html
Имейл от 12.03.2013:
...vtori-pyt-napomnjam-i-na-ko-za-pismoto-ot-13012013.html
Имейл от 24.02.2013:
...napomnjasht-email-do-ko-24022013.html
Писмото от 13.01.2013:
...prodylzhavane-dejnostta-vyv-vryzka-s-prevodite-na-oficialni-dokumenti-ii.html


Допълнение от 12.04.2013:

Получих отговор от КО.

Допълнение от 15.04.2013:

Изпратих до КО имейл с молба да ми изпратят официален вариант на отговора си от 12.04.2013 год.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: Consular@mfa.bg
Subject: Re: Проверка списъка на фирмите
Date: Mon, 15 Apr 2013 08:59:38 +0300


Уважаеми дами и господа,

Благодаря за това, че все пак отговорихте на писмото ми от 13.01.2013 год.

Имейлът, който получих обаче, е неофициален и неподписан. Бихте ли ми изпратили официален вариант (с подпис и печат) на хартия по пощата или сканиран по електронна поща?

С уважение,
Х. Стоянов

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: vap@prb.bg
Subject: [Fwd: [Fwd: [Fwd: otnosno pismo polucheno vyv VAP na 04.01.2013]]]
Date: Wed, 10 Apr 2013 12:49:39 +0300

Здравейте,

На 03.01.2013 год. изпратих писмо до ВАП, адресирано до прокурор Г. Камбуров в отговор на писмо с входящ номер 708/2012 -II от 11.12.2012 г. Писмото ми е получено във ВАП на 04.01.2013 год. според обратната разписка.

Понеже до днес, 10.04.2013 год. нямам отговор, въпреки че на 24.02.2013, 11.03.2013 и 28.03.2013 год. изпратих напомнящи имейли, най-учтиво и настоятелно моля да ме уведомите има ли движение по въпросите, които поставям в писмото си от 03.01.2013 год., а, евентуално, и тези, които поставям в имейлите си от 11.03.2013 и 28.03.2013 год.

Поздрав,
Х. Стоянов

P.S. В случай, че имате затруднение да намерите писмото и имейлите ми, следват препратки към моя блог, където са публикувани:
Имейл от 28.03.2013:
...treti-pyt-napomnjam-na-vap-za-pismoto-ot-03012013.html
Имейл от 11.03.2013:
...vtori-pyt-napomnjam-na-vap-za-pismoto-ot-03012013.html
Имейл от 24.02.2013:
...napomnjasht-email-do-vap-24022013.html
Писмото от 03.01.2013:
...otgovor-na-rezoljucija-708-2012.html


Допълнение от 16:30:

Отговорът този път беше светкавичен :)

On Wed, 2013-04-10 at 14:14 +0300, vap wrote:

      Господин Стоянов,
      По поставените от Вас въпроси сме Ви отговорили с писмо от 04.04.2013г., което прилагам като прикачен фай[л].

      Прокурор Г.Камбуров


След като видях отговора от 04.04.2013 (в .doc файл, без подпис и печат), изпратих следния имейл:

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: vap
Subject: Re: писмо
Date: Wed, 10 Apr 2013 15:23:14 +0300


Господин Камбуров,

Благодаря, че все пак ми отговорихте. Бих Ви помолил обаче, ако е възможно, да ми изпратите въпросния отговор по пощата (или като сканирано копие по електронна поща), с подпис и печат.

Поздрав,
Х. Стоянов


Допълнение от 15.04.2013:

На 15.04.2013 год. получих официалния отговор по пощата. ВАП не беше използвала услугите на държавните "Български пощи", а на частната поща "М и БМ Експрес" и клеймото от София беше от 09.04.2013, а от Варна - от 11.04.2013. Само не знам защо го получавам на 15.04.2013 :)

Аз съм собственик на малка фирма за преводи, в която имам назначени двама преводачи. Ние тримата извършваме сами преводите, възложени ни от нашите клиенти, по което фирмата ми се различава от повечето останали фирми за преводи, които всъщност са агенции. Понеже, според чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год. всички преводи на документи в България били се извършвали от МВнР, то ги „възлага" с договор на фирмите за преводи, а не на „отделни преводачи". Такъв договор моята фирма имаше от 1994 до 31.12.2012 год., но за тези 18 години МВнР не ми възложи извършване на официален превод нито веднъж.

През април 2012 год. моят живот, животът на моите преводачи и животът на хиляди други собственици на преводачески фирми и преводачи коренно се промени. Започна разпространение на нелеп слух, който впоследствие беше „утвърден" със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 - с малки промени. Това беше слухът за т.нар. „нови изисквания" към преводаческите фирми. Въпреки „утвърждаването" на тези „нови изисквания", те си останаха слух до днес.

Слухът за „новите изисквания" обаче, облечен в „законовите" одежди на заповедта, започна да функционира като едно мощно средство за изнудване на преводаческите фирми. Поради тази причина, на 22.11.2012 год., на сайта anticorruption.government.bg подадох сигнал № 2836, чийто статус до ден днешен е „Необработен", т.е. няма входящ номер.

В края на ноември 2012 год. преводаческите фирми получиха писма за прекратяване на договора им с МВнР. Аз също получих такова писмо. В него подвеждащо се твърдеше, че със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на Министъра на външните работи били въведени, „считано от 01.07.2013 година", „нови изисквания" за условията, при които МВнР можело да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника.

С това писмо Дирекция „Консулски отношения" ме уведомяваше, че на основание чл.10 от договора, сключен между моята фирма и МВнР, МВнР прекратявало действието на договора, считано от 01.01.2013 год.

По-нататък в това писмо ми се предлагаше, в случай, че желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, да отправя предложение чрез „Приемна" на МВнР, към което да приложа всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на МВнР.

Понеже смятам, че би било в противоречие с редица закони, ако правилникът дава право на МВнР да се намесва в дейността на частната ми фирма, и ако официалните преводи са монопол на МВнР, помолих в отговор към горното писмо, КО на МВнР да изясни за какво точно се сключва договорът между МВнР и фирмите за преводи и да потвърди, че няма никакви законови пречки да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти. Това мое писмо, изпратено на 06.12.2012 год. до КО на МВнР, беше с копие до ВАП, понеже смятам, че проблемите в преводаческия бранш излизат далеч извън границите на отношенията между МВнР и преводаческите фирми и че произлизат от неадекватните разпоредби на Правилника.

Вместо да получа отговор от КО, в който да се потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти, отговор дойде много бързо от ВАП. Това всъщност беше резолюция на ВАП, в която се твърдеше, че съм бил оспорвал заповедта на външния министър, която вече била „атакувана" пред ВАС. А в писмото си от 06.12.2012 бях цитирал именно определение № 13174 от 23.10.2012 на ВАС, не за да оспорвам заповедта, а за да посоча, че тя не се отнася до мен. Това не беше единственото абсурдно твърдение в тази резолюция на ВАП, но най-абсурдното беше, че съм нямал бил право да извършвам официални преводи без договор с МВнР, като това твърдение се основаваше на чл.16 а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби към ЗОП. А именно тази разпоредба на ЗОП илюстрира абсурдната ситуация с официалните преводи в България - едно абсурдно изискване, че преводачът, за да извършва официални преводи, трябвало да има договор с МВнР! Случаят със ЗОП дори е още по-абсурден, понеже разпоредбата му би трябвало да отмени разпоредбата на Правилника, че МВнР сключва договори само с фирми.

Смятам, че като напълно дееспособен и квалифициран специалист с дългогодишен опит мога да поемам лична отговорност за извършените от мен официални преводи и да ги заверявам със собствения си подпис и печата на собствената си фирма, без подписът ми да се нуждае от последваща заверка, тъй както подписите ми върху фактурите, които издавам, и данъчните декларации, които подавам, не се нуждаят от допълнителна заверка. По тези причини смятам, че чрез ограничаването ми да извършвам официални преводи без договор с МВнР неправомерно се ограничава дейността ми. Това изтъкнах и в отговора си на гореспоменатата резолюция на ВАП.

В отговора си до ВАП от 03.01.2013 год. поставих и седем съществени въпроса, на които ВАП не е отговорила до днес. Отговори на тези въпроси след време предложих самият аз.

В края на декември 2012 получих от КО на МВнР отговор на писмото от 06.12.2012 год. В това писмо изобщо не получих потвърждение, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти. В този отговор от КО на МВнР се твърдеше, че всички преводи на документи в България се извършвали от МВнР, понеже законодателството не било определяло на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи! Това означаваше, че МВнР изобщо нямаше намерение да отговори смислено на поставения въпрос. Фразеологията в техния отговор се въртеше около слуха за т. нар. нови изисквания, наречени тук „новопредложени", все едно, че те ме засягат! Този слух по никакъв начин не можеше да послужи за основание да сключа договор с МВнР и именно затова исках от КО да ми потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти.

В отговора си до горното писмо от КО, който изпратих на 13.01.2013 год. напомних на МВнР, че не бива да се смесват преводите, които клиентите възлагат директно на фирми за преводи, с преводите, които МВнР може да възложи на фирми или да извърши само'. Освен това, изрично подчертах, че като фирма, регистрирана по ТЗ, мога да извършвам свободно всяка дейност, която не е забранена от закона, а официалните преводи са такава дейност, защото тя изрично не е забранена от нито един закон. В отговора си от 13.01.2013 обърнах сериозно внимание на това колко неадекватен е правилникът, както и на други сериозни проблеми, например ниските критерии за набиране на преводачи, възможността за злоупотреба с подписите на преводачите от агенциите за преводи и МВнР и т.н. И на това свое писмо до днес нямам отговор.

В края на февруари изпратих напомнящи имейли до КО, ВАП и МС, на първите две - че не получавам отговор от тях, а на МС, че сигналът ми за корупция не е заведен. На 11.03.2013 год, след като отново не получих отговор, изпратих още един напомнящ имейл до ВАП, в който изтъкнах, че през двата месеца след прекратяването на договора ми от страна на МВнР непрекъснато търпя финансови загуби поради отказа на МВнР и ВАП да потвърдят, че няма никакви ограничения да извършвам официални преводи, които не са за нуждите на консулското обслужване в МВнР. Освен това, заявих, че не е редно преводачите, които имат необходимите опит и квалификация, да бъдат ограничавани да извършват официални преводи и да ги заверяват със собствения си подпис и печата на своята фирма.

На 12.03.2013 год. напомних и на КО за това, че нямам отговор от тях. В този имейл изтъкнах, че с несключване на договор с МВнР се ограничава свободата ми да извършвам дейност, която не е забранена от нито един закон на Република България, а именно извършване на официални и неофициални преводи. В края на имейла заявих, че настоявам ясно и категорично МВнР да потвърди, че с договора си наистина не се намесват в моя бизнес и че аз като специалист с необходимата квалификация и дългогодишен опит имам пълното право да извършвам всички преводи на своите клиенти, които те ми възлагат директно, а не с посредничество на МВнР, включително и преводите на официални документи на моите клиенти, още повече, че забрана да извършвам официални преводи би означавало забрана да поемам съдебна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република България, което е повече от абсурд.

На 14.03.2013 год. получих копие от писмо от МС с дата 11.03.2013 по повод сигнала ми за корупция, изпратено до МВнР. В това писмо съвсем неуместно се твърдеше, че в МС бил постъпил сигнал от мен „относно заповед № 95-00-152/2012 год". Сигналът ми, освен това, се препращаше до МВнР, т.е. до извършителя на корупционния акт, а свързването на сигнала ми със заповедта правеше отговорът на МВнР съвсем предвидим.

Веднага реагирах и изпратих отговор до МС, в който заявих, че сигналът ми срещу бившия министър на външните работи в никакъв случай не е относно въпросната заповед. По-нататък в отговора си изтъкнах, че използвайки разпоредбите на ал. 1 и 2 от чл. 2а на Правилника, които на практика дават на Министерството на външните работи право на неограничен монопол върху всички преводи на документи и други книжа в страната, МВнР години наред възлага извършването на официални преводи чрез договор с преводачески фирми в страната. Със заповед № 95-00-152/2012 е одобрен нов типов договор, който за разлика от предишния е предназначен не за всички видове официални преводи, а само за такива, които да задоволяват нуждите на консулското обслужване в системата на МВнР, съгласно т. 1 от заповедта. Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение.

Както се и очакваше, отговорът на МВнР до МС не закъсня, пристигна след две седмици, и наистина беше в предсказания от мен смисъл. За слуха за т.нар. „нови изисквания" се говореше като за реалност, и, естествено, беше изтъкнато, че заповедта на министъра вече била обжалвана пред ВАС и той определил, че не можело да се приеме, че „заповедта представлява властническо волеизявление с непосредствен ефект върху правната сфера на трети лица" и че решението за това дали фирмата да сключи или не договор било изцяло нейно и МВнР нямало било правомощията и не задължавало никоя от тях да сключва договор за превод на официални документи!

Точно на това бях обърнал внимание в писмото си до МС: „Реално... не е така. Множество български институции все още настояват да имам сключен договор с МВнР, за да извършвам не само всякакви официални преводи, а дори и неофициални такива, тъй като не са уведомени от МВнР, че новият договор вече не е за всички видове официални преводи, а единствено за нуждите на консулското обслужване в МВнР, и все още в цялата страна битува широко разпространеното погрешно мнение, че преводаческа фирма без договор с МВнР е нелегитимна и няма право да извършва никакви преводи". Сериозно внимание обърнах и на факта, че понеже вече нямам договор с МВнР, понасям финансови загуби. Споменах и за случая, когато нотариус не допусна да превеждам на свой дългогодишен клиент, случай, за който уведомих Нотариалната камара с копие до МП. Разбира се, от тях също нямам отговор до днес.

На 30.03.2013 год. отговорих на писмото на МВнР до МС, въпреки, че не беше адресирано до мен. В този свой отговор предадох съдържанието на писмото си от 14.03.2013 до МС. Накрая съобщих, че съм научил за това, че на 30 януари 2013 год. европейската Комисия по петициите е публикувала съобщение до членовете на Европейския парламент, в което във връзка с Петиция № 0701/2012, заявява че „на този етап мярката не е официално приета". Оттук правя връзка с точка 1 от Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год., където изрично е посочено: „Утвърждавам ПРОЕКТ на типов договор". Поставям въпросите: „Къде тогава е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор? С какъв акт е утвърден? Кой го е утвърдил?" и „Ако няма утвърден типов договор (не проект!), тогава на какво основание твърдите, че било имало някакви въведени със заповед № 95-00-152/2012 нови изисквания?"

Накрая на писмото си до МВнР от 30.03.2013 категорично заявявам: „...ако се окаже, че няма НОВ УТВЪРДЕН ТИПОВ ДОГОВОР, а само ПРОЕКТ, смятам, че е крайно време да уведомите и всички български институции, които изискват от агенциите за преводи сключен договор с МВнР, че новият договор, който сте сключвали с агенции за преводи, е незаконосъобразен. Ако не разполагате с одобрен типов договор, а само с одобрен ПРОЕКТ за типов договор, незабавно трябва да прекратите сключването на договори, да анулирате сключените и да отмените чл. 2а и глава трета от Правилника".

Между другото, на 16 март забелязах, че фирмата ми се намира в списъка на фирмите, които са сключили договор с МВнР. Веднага изпратих писмо до КО, с което поисках обяснение за случая и им напомних за това, че все още нямам от тях отговор на писмото от 13.01.2013 год., като накрая на писмото заявих, че е крайно време МВнР да уведоми всички български институции, че новият договор, който МВнР сключва с агенции за преводи, се отнася вече единствено за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР" съгласно Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

На 28.03.2013 за трети път напомних на ВАП, че не са отговорили на писмото ми от 03.01.2013.

След това дълго изложение и препратки към всички писма от неколкомесечната ми кореспонденция с институции, се надявам вече да получа отговор, в който най-после да получа потвърждение, че несключването на договор с МВнР не е пречка да извършвам официални преводи за всички свои клиенти.

Освен това, надявам се в най-скоро време МВнР да обяви, че договорите, които досега е сключвало с агенции за преводи, вече нямат юридическа сила, понеже разпоредбите на правилника са в противоречие с българското законодателство.

На 19.05.2012 год. започна подписване на петицията срещу новите изисквания към преводаческите агенции (в оригиналното заглавие: „за преводаческите агенции").

Тази петиция е обсъждана многократно във форума към нея, затова няма да се спирам подробно на съдържанието й. Главното и основното в нея е това, че тя е направена по слухове. В това обаче няма нищо лошо. Не е съществено и това, че погрешно се цитира Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в която нищо не се споменава за заверка на подписа на преводача. За да не стане недоразумение обаче, ще цитирам петицията: „Съгласно Чл. 2 от Конвенцията, единственото задължение на КО е да проверява и заверява подписите на преводачите"

и чл. 2 от Конвенцията:

„Всяка договаряща държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия. По смисъла на тази конвенция легализация представляват единствено формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, или при необходимост, автентичността на печата или марката, поставени върху документа."

КО няма задължение да проверява и заверява подписите дори и според прословутия си правилник за легализациите, заверките и т.н. Думата „преводач" се среща в правилника само на едно единствено място, в преходните и заключителни разпоредби:

„§ 9. Преводите за нуждите на гражданите от окръзите, в които няма открити бюра за преводи или няма преводачи на съответните езици, се извършват от Бюрото за преводи на ПУ "Комплексни услуги" към Столичния народен съвет или от бюрата за преводи на съответните предприятия в други окръзи."

Ако някой все още не е разбрал, че подпис под превод и подпис под публичен или дори частен документ, не е все едно, това не пречи. В правилника, във връзка със заверката на подпис, се казва следното:

„Чл. 6. Легализация на документи и други книжа, подписани от частни лица, се извършва само ако подписите на тези лица са нотариално заверени, а подписът на нотариуса е заверен от Министерството на правосъдието."

Дори и да приемем, че КО си мисли, че заверявайки подписите на преводачите все едно заверява подписи на частни лица, то агенциите за преводи нотариуси ли са?

Всичко казано по-горе илюстрира заплетеността на проблема, който в петицията е представен като единствено задължение на КО съгласно Хагската конвенция. Мисля, че все пак вече повечето представители на преводаческия бранш са разбрали, че нито Хагската конвенция, нито правилникът вменяват такова задължение на КО.

В прословутото си писмо № 12ПР-1149 до МС с копие до Рени, Иван Сираков потвърди, че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".

Основната причина да има недоволство срещу т. нар. „нови изисквания" към преводаческите агенции, беше тази, че ако те не могат да ги изпълнят, губят право да извършват официални преводи. Обаче, както разбрахме, КО незаконосъобразно заверява подписите на преводачите. Тази дейност ще бъде прекратена и смисълът на поддържане на списък с фирми в КО ще отпадне.

Това няма да засегне преводаческите агенции, понеже тяхната дейност е свободна, не се лицензира, колкото и заблуди да е имало досега. Преводаческата дейност не е дейност, забранена от закона, тя дори не се регулира с никой закон. Но това са въпроси, които вече съм повдигал и разглеждал.

Да се върнем на петицията. На 28.03.2013 год., десет месеца след стартирането на подписката, във форума към петицията някой анонимно постна съобщение до членовете на Европейския парламент от Комисията по петициите, датирано 30.01.2013 год.

В това съобщение се казва:

„следва да се отбележи, че вносителката на петицията протестира срещу намерението на българския министър на външните работи да въведе редица задължителни изисквания за преводаческите агенции. На този етап мярката не е официално приета и следователно не се създават правни задължения за преводаческите агенции в България.
Ето защо, към този момент Комисията не може да предприеме никакви допълнителни действия в рамките на тази петиция."

Това означава чисто и просто: НЯМА НОВИ ИЗИСКВАНИЯ!

Същият смисъл имаха и определенията на ВАС. Заповедта на министъра, с която би трябвало да се въвеждат някакви изисквания, била „вътрешно-служебен акт насочен към организиране на работата на МВнР" и по-нататък: „Заповедта касае част от дейността на администрацията на МВнР, която е подчинена на министъра, но не засяга защитени от закона права и интереси на граждани и юридически лица" (определение № 13174 от 23.10.2012). В определение № 1194 от 24.01.2013 се напомня, че със заповедта е утвърден „проект за типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване"

Значи, и съдът потвърждава, че министърът е утвърдил само проект за типов договор, а не самия типов договор. Също така, съдът потвърждава, че този договор е само за нуждите на консулското обслужване, което съгласно Виенската конвенция за консулските отношения, се извършва от консулства в чужбина, което се потвърждава и от чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Това също означава, че НЯМА НОВИ ИЗИСКВАНИЯ към преводаческите агенции!

Парадоксалното в цялата история е, че хиляди собственици на агенции не искат да приемат този факт. Но има и друг парадокс: въпреки неуспеха да се обединим, успех беше постигнат. Тук споменах само три случая: съобщението на Комисията по петициите, определенията на ВАС и писмо № 12ПР-1149 от Иван Сираков.

И в трите случая се дават отговори, които не се възприемат позитивно нито от собствениците на агенции, нито от институциите. Проблемът може би ще се окаже съвсем друг.

Отпадането на договора с МВнР би освободило преводачите от задължението да дават подписите си на преводачески агенции. Тук става належащо създаването на регистър на квалифицираните преводачи, които да заверяват със собствения си подпис, без допълнителна заверка, официалните преводи, които сами извършват.

Но какво правят всички в нашия бранш? Собствениците на агенции не показват по никакъв начин, че са доволни от това, че няма нови изисквания. Преводачите цяла година се спотайват и публично не изразяват мнението си. Сякаш няма преводачи в България! Не вярвам, всички ние знаем, че това не е истина. Оказва се, че робите обичат оковите си. Това какво е: мазохизъм или ολιγοумие?

„Напоследък колеги се интересуват от това какво ще правим занапред. Отговорът съм го дал още в началото на септември, в шеговитата статия „Трудно е да бъдеш преводач в България" (превод). Смисълът на идеята ми е - преди всичко просвещаване".

Тези думи се съдържат в мой постинг във форума към петицията срещу новите изисквания към преводаческите агенции. По-нататък продължавам:

„Обаче, ако някой сериозно си задава въпроса как да намери подход за решаване на нашите проблеми, лично мое мнение е, че този подход трябва да е неконвенционален. Потърсете „Неконвенционално знание за начинаещи" :)"

И двата ми постинга бяха подписани с моето име. Вярно е, че всеки там може да злоупотреби с нечие име, защото липсва регистрация, но съдържанието на постингите не противоречи на всичко, което съм писал досега на тази тема.

По някакви причини тези мои думи бяха посрещнати враждебно от анонимни особи. Те явно не са нито преводачи, нито собственици на агенции. Защото, макар да критикувам някои аспекти от бизнеса на агенциите, аз ги подкрепям в борбата им срещу унищожаването на нашия бизнес.

Ето първата реакция: „Ние, сериозните, изобщо не си задаваме този въпрос - само че има някои, които преекспонират "сериозността си" и това намалява сериозността на случващото се в очите на "страничните" наблюдатели във властта! Добре е да се излиза от този форум, а не да живееш в него!"

Може би това е пореден опит да се омаловажи онова, което върша за установяване на законност в преводаческия бранш. Името ми се свързва и с последното ми писмо, адресирано до Иван Сираков, затова не е трудно да се досети човек, кого съм настъпил по опашката :)

В споменатото писмо директно поставям въпроса: къде е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор, а не проектът, с който се сключват фалшивите договори между Външно и агенциите? Ето защо има кой да се безпокои, че измамната схема, замислена преди година или повече - не знам точно, ще рухне. Не може вечно да се крие истината.

И ето защо, в цитирания отговор на моите постинги откривам онзи неясен синтаксис, за който споменах в една от статиите си. Езиков анализ обаче на текста няма да правя, това го предоставям на желаещите :)

Ясно ми е, че насочването към книгата на Montalk и изваждането на бял свят на думата „просвещаване" силно подразни онези, на които титлата „агенти на Контролната система" успешно би подхождала.

А какво е просвещаването? Преди всичко: събиране на информация:

„Събиране на информация означава четене, гледане и слушане на източници на информация, които имат връзка с темите, засегнати в тази книга и на други места. Това също значи събиране на факти от своите собствени преживявания и от това, което сте забелязали за света. Затова четете книги, уеб сайтове, списания, занимаващи се с тези неща, слушайте аудио курсове и радио предавания, гледайте игрални и документални филми, дискутирайте с други души-помагачи, интересуващи се от истината. Така събирате идеи, от които да отделите онова, което смятате, че може да бъде истина." (Montalk, „Неконвенционално знание за начинаещи")

Това имах пред вид, когато предложих идеята си. Наистина, не очаквах толкова остра реакция, но думата „просвещаване" подейства на агентите на Контролната система като тамян на дявола.

Защото това е ключовата дума. А не: обединение, оплакване или незнамсикво.

Ако останем непросветени и си мислим, че правилникът е закон или че е над закона, нищо няма да се промени. Ако си мислим, че договорът с КО е лиценз, нищо няма да се промени. Ако си мислим, че е законно да се използват подписите на едни преводачи, а преводите да ги правят други - нищо няма да се промени. Ако си мислим, че заверката на подписа на преводача първо от агенция с след това от КО е законосъобразна, нищо няма да се промени.

Ако продължим да сме в някакъв унес или ступор, вдигнали ръце и предали се на милостта на КО, нищо няма да се промени.

Затова, вслушайте се в сърцата си, бъдете почтени и сложете край на голямата измама, в която ни въвлякоха КО и сие.

И ако четете неща, писани във връзка с нашите проблеми, опитайте се да ги разберете и осмислите, а не да скачате веднага и да мислите, че някой бил искал да бъде по' или най.

Смисълът си остава в просвещаването - собственото и на другите. Без да се натрапвате, спокойно, но уверено. Не се впрягайте от разни провокации и не вярвайте на обидите. Добротата нека бъде пътеводната ви звезда.

Ако потърсите на сайтовете на вестници, радиостанции, телевизии и други обществени медии публикации, свързани с проблемите в преводаческия бранш, станали много сериозни през последната година, ще откриете, че техният брой е повече от оскъден, а и при това информацията в тях е изкривена. Ако някой от колегите - било то преводачи или собственици на фирми / агенции за преводи, се опита да повдигне пред институциите някой въпрос във връзка с тези проблеми, то най-вероятно няма да получи отговор. Или, ако получи отговор, той ще е най-малкото неадекватен. Или, меко казано - тъп.

Защо медиите мълчат? Защо институциите мълчат? Може би проблемите в преводаческия бранш са толкова незначителни, че не заслужават никакво внимание?

Напротив. Фактите говорят, че е точно обратното. За илюстрация на сериозните проблеми, с които се сблъсква преводаческият бранш, ето само един малък епизод с трудното откриване на проблема с измамната схема на Въшно с т. нар. „договор за възлагане извършването на официални преводи" (след близо една година!).

В 21:13 ч. на 28.03.2013 год. анонимен постинг във форума на Петицията против новите изисквания към преводаческите агенции ни уведоми, че на 30.01.2013 год. Комисията по петициите към Европейския парламент (ЕП) е публикувала съобщение до членовете на ЕП относно Петиция 0701/2012. В това съобщение се казва, че „вносителката на петицията протестира срещу намерението на българския министър на външните работи да въведе редица задължителни изисквания за преводаческите агенции. На този етап мярката не е официално приета и следователно не се създават правни задължения за преводаческите агенции в България."

Два дена не обърнах внимание на това съобщение. Този факт е много показателен, защото илюстрира ситуацията с възприемането на важните новини. Проблясъци започнаха да ми се появяват в главата, след като за пореден път прочетох статията на Георги Ангелов във в. „Труд" - „Таксите на МВнР законни", която се явява опровержение на статията „Външно призна, че събира такси извън закона". Опровержението започва с думите: „Министерството на външните работи прибира законно такси за удостоверяване на подписи в България, въпреки че според закона за нотариусите това може да се прави само от българските консули в чужбина."

В един момент осъзнах, че това не е опровержение! Българските журналисти, колкото и да не са обичани, наистина могат да бъдат истински професионалисти. Това ми напомни за пореден път безправното положение на преводачите, които не могат да заверяват своите собствени официални преводи като дееспособни личности. По същия начин, журналистите не могат да изкажат мнението си, защото от това зависи съдбата им.

Осъзнавайки смисъла на горното изречение, разбрах, че Външно перманентно нарушава законите и прави каквото си поиска. Но Външно министерство си позволява да извършва множество беззакония благодарение на апатията, безпросветността и страха на българските граждани. Обзе ме негодувание. И точно в този момент разбрах смисъла на съобщението на Комисията по петициите.

Първото нещо, което ми хрумна, беше да напиша коментар под първата статия на Георги Ангелов, защото тя беше четена над 2500 пъти:

„Хари Стоянов 01:07 Събота 30 март 2013
Външно продължава да лъже. Иван Сираков пише, че "като начин на контрол върху преводите МВнР разработи и прие мерки за гарантиране качеството на преводаческите услуги, ВЪВЕДЕНИ В ТИПОВ ДОГОВОР...", а в заповед № 95-00-152 съвсем ясно е написано: "Утвърждавам ПРОЕКТ за типов договор..." Къде е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор? С какъв акт е утвърден? Кой го е утвърдил? Просто вече една година се гаврят с нас, без да има реално НИКАКВО основание. Сключваме проектодоговори, за които Европейският парламент, Комитетът по петициите, заяви, че МЯРКАТА НЕ Е ОФИЦИАЛНО ПРИЕТА (is not formally adopted)! Е? Ко прайм ся?"

Веднага се захванах и написах писмо до Иван Сираков в отговор на неговото писмо до Соня Божикова с копие до мен.

Сега, дали ще получа отговор и от кого, няма как да знам, но едно е сигурно. Ще продължа да информирам институциите за беззаконията които върши администрацията на Външно, дори да няма голям ефект на първо време. Вярвам, че защитната стена се пропуква. Въпрос на време е кога ще рухне.

В заключение, ето един непълен списък с незаконните действия на Външно министерство:

1. Извършва незаконна нотариална дейност на територията на България, противно на Закона за нотариалната дейност (Глава шеста, чл. 84, „Българските консулски длъжностни лица в чужбина..."!). Освен това, позволява си, без каквото и да било законово основание, да „оторизира" агенции за преводи да извършват такава дейност чрез заверяване на подписите на преводачи, които не са на трудов договор!
2. Възлага на агенции за преводи извършването на официални преводи, без да обяви търг, а с обикновен договор (в чл. 3 от Закона за обществените поръчки изрично е посочено „предоставянето на услуги", а в чл. 7 „Възложители на обществени поръчки са: 1. органите на държавна власт..."). Да не говорим, че преводите се възлагат въз основа на чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите и т.н., във връзка с ал. 1, която противоречи на Конституцията и други закони.
3. Удържа незаконно такси за заверка на подписите на преводачите (в Тарифа № 3, влязла в сила 2009 такава такса няма, докато в старата Тарифа е имало). Да не говорим, че тази заверка не се споменава изобщо дори в архаичния Правилник за легализациите и т.н.
4. Извършва консулска дейност на територията на България (вписано в Устройствения правилник на Външно, чл. 35, ал. 2 (Дирекция "Консулски отношения"), т. 3 „осъществява консулското обслужване на български и чуждестранни физически и юридически лица..."), което е в противоречие с Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 1989 год., според която консулското обслужване се извършва от консулства в чужбина!

Списъкът остава отворен.

Към този списък няма да включа Правилника за легализациите и т.н., който „противоречи на действащата нормативна уредба", който „няма законово основание за издаване и не съответства на Закона за нормативните актове". За противоречието му с Търговския закон също няма да говоря засега.

Имайки пред вид всичко казано дотук, смятам, че преводаческият бранш, попаднал в лапите на Външно, е станал заложник на „корпоративни" интереси, вероятно имащи солидно лоби в това Министерство. Този проблем дали е незначителен? За всички други „дребни проблеми", които съм засегнал в статиите и писмата си, можете да узнаете, като ги прочетете в този блог.