Писмо до Омбудсмана, 17.01.2017 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 17 Jan 2017 17:17:17 +0200



       Госпожо Омбудсман,

       На 02.01.2017 г. получих Ваше писмо, датирано 23.12.16 г., в последния абзац от което се казва: „Относно отговора на поставените два въпроса, както вече Ви уведомих, същите съм цитирала в писмо до МВнР, на което е получен отговор като копие от същия съм Ви изпратила приложено". Бих искал отново да Ви напомня, че в имейлите си съответно от 01.02.2016 г. и 27.06.2016 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси. Вие, разбира се, изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен. Явно, не е.
       В началото на писмото си твърдите, че съм изразил „недоволството си" от отношението на Вашата институция към мен. По-скоро изразявам неодобрението си към Вашите действия и отношение, както и несъгласието си с тях. Опитвам се да изразя и огорчението и разочарованието си от отношението на държавните институции, включително и на Вашата, към мен, като чрез критиката, отправена към Вас се мъча да Ви убедя да промените отношението си и да ми окажете „искрено и позитивно съдействие". Изминалите близо шестнадесет месеца от подаването на жалбата ми до Вас, включително последното Ви писмо, датирано 23.12.16 г., за голямо мое съжаление, не ми дават основание за оптимизъм. Отношението Ви към мен продължи да бъде отношение на защитник на държавните институции, а не на защитник на гражданите, пострадали от незаконосъобразните действия на тези институции.
       Освен това, разбрали сте прекалено буквално настояването ми да получа отговор на поставените от мен въпроси „лично от г-н Раковски Лашев". Истина е, че три пъти (13.06.2016 г., 11.07.2016 г. и 26.10.2016 г.) настоявах да получа отговор от г-н Раковски Лашев, с надежда някой да поеме лична отговорност за безправното ми положение, но в писмата си до Вас употребявах името му като синоним на дългото наименование „Директор на Дирекция „Консулски отношения" в МВнР". Съвсем ясно е, че вече не бих могъл да очаквам отговор лично от него в това му качество, понеже той вече не е на този пост.
       Затова, с настоящето Ви моля да ми съдействате да получа вече от новия директор на ДКО отговор на въпросите, поставени на г-н Лашев, както и на останалите въпроси, възникнали по-късно. Моля да му обърнете внимание, че е необходимо някой да поеме лична отговорност за това че вече четири години понасям загуби, тъй като са нарушени правата ми да практикувам свободно свободната си професия и да проявявам свободна стопанска инициатива, както нееднократно поставих този въпрос в писмата си до Вас (01.02.2016 г., 17.08.2016 г. и 28.11.2016 г.), защото МВнР не уведомява държавните институции, че преводите на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, както и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, не се уреждат с разпоредбите на правилника от 1958 г., следователно, преводачите, които извършват такива преводи не би трябвало да имат каквото и да било общо с МВнР или агенции за преводи. Нещо повече, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас.
       Що се отнася до искането ми да получа копия от писмата, разменени между Вашата институция и МВнР, Вие ми обръщате „внимание на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана", според чиято разпоредба имам право да ги получа по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ „Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване." След като се допуска и устно запитване, какъв беше проблемът да приемете трите ми писма, получени от Вас по електронна поща на 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. за писмено заявление? Разполагате с необходимите данни съгл. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, а именно: трите ми имена, описание на исканата от мен информация и адреса за кореспонденция с мен, а предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация можеше да приемете по подразбиране на хартиен носител или да ми изпратите по имейл копия от исканите писма, като това можеше да уточним допълнително, както и евентуално заплащане на такса, ако има такава. Вие обаче предпочетохте да покажете надмощието си над един безпомощен гражданин, който се нуждаеше от съдействието Ви. Съжалявам, но това е още един повод да изразя „недоволството" си от Вашето отношение.
       Към настоящето прилагам своето заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, както и линк към сканираното копие на подписано от мен заявление на хартия. В случай че държите да получите заявлението в оригинал на хартия, моля незабавно да ме уведомите.
       А що се отнася до незаконосъобразния правилник от 1958 г., за предприемането на стъпки за отмяната му Ви помолих с писмата си до Вас от 11.07.2016 г., 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. С настоящето бих искал отново, както в две свои писма до Вас (от 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г.), да Ви обърна внимание, че МВнР не е компетентният орган за отмяната на правилника, а че е необходимо с това да се заеме Министерският съвет, с чието постановление е издаден правилникът. За незаконосъобразността на правилника от 1958 г. можете да сезирате и Конституционния съд, ако г-н Пенчев все още не го е сторил.

       Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Сканираното копие от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация

       2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 18 Jan 2017 09:16:42 +0200 (EEST)

The message sent on January 17, 2017 5:17:17 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1484666237.2524.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 28.12.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 12:46:40 +0200




       Госпожо Омбудсман,

       От петнадесет месеца водя безрезултатна кореспонденция с Вашата институция в опит да получа смислен и законообоснован отговор на няколко свои въпроса, които първоначално бяха само два, но с течение на времето броят им нарасна. Както Ви уведомявах нееднократно, включително и с последното си писмо до Вас от 28.11.2016 г., молбата ми до Вас да получа с Ваше съдействие отговор на въпросите си до г-н Раковски Лашев, не е удовлетворена, а двете писма от г-н Бабов не само че не са отговор на конкретните ми въпроси, а породиха нови.
       Освен това, през тези петнадесет месеца Вие ме държахте в неведение относно действията си, които би трябвало да сте предприемали по моята жалба - оскъдната информация, която ми дадохте на два-три пъти изобщо не би могла да бъде доказателство, че наистина сте положили каквото и да било усилие, за да получа конкретен отговор на конкретните си въпроси, а конкретно от г-н Раковски Лашев, не от г-н Бабов или когото и да било друг.
       Още преди една година, на 22.12.2015 г., Ви изпратих писмо, в което обясних, защо ми е необходим този отговор. Днес мога да парафразирам написаното от мен преди една година и да го актуализирам.
       Вече четири години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (повече от 35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (над 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
       Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на Правилника от 1958 г., е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега МВнР не признават това. А понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми.
       Според редица съдебни решения обаче Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника), и съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
       Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които са ратифицирали Хагската конвенция и имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят от легализация по гл. II, за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е НЕПРИЛОЖИМ.
       Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика абсурдно се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (както настоява Вашият предшественик в Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
       Поради тези причини още в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас.
       За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактика на мълчание. Може би изобщо не Ви трогва това, че вече четири години незаконно се ограничават възможностите да практикувам свободно професията си преводач. Също така, сигурно не Ви прави впечатление и това, че една държавна институция (МВнР) години наред нарушава редица закони, чрез събиране на такси за неприсъствена заверка на подписи на преводачи, нерегламентирано нито от прословутия правилник от 1958 г., нито от Закона за държавните такси. Но какво мога да очаквам, след като и Вашата институция вече десет години също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана.
       Вие и Вашите служители обаче имате сигурни и добри заплати, посрещате щастливи Коледата и Новата година и нехаете затова че МВнР ограбва гражданите с незаконна такса, лишава преводачите от законното им право да практикуват свободно професията си и се държи като законодателен орган, разпореждайки създаване на „регистър" на „оторизирани" преводачи (въз основа на липсваща законова разпоредба).
       В същото време аз и семейството ми страдаме както от оскъдица и лишения, причинени от гореспоменатите закононарушения, така и от презрителното и високомерно отношение на държавните институции, включително и на Вашата.
       Все още не ми е ясно защо не успяхте да удовлетворите нито една от молбите ми през тези петнадесет месеца. Ако не сте в състояние да предприемете стъпки за истинско решаване на жалбата (жалбите) ми, моля просто да ме уведомите за това.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 28 Dec 2016 16:22:27 +0200 (EEST)

The message sent on December 28, 2016 12:46:40 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1482922000.2121.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

       Преди четири години, на днешния ден, от ВАП беше извършено едно достойно за съжаление действие - един прокурор се самосезира въз основа на информативно копие от писмо, адресирано от мен до началник отдел АОГ към ДКО в МВнР, и издаде безславната Резолюция 708/2012, която се оказа не просто олицетворение на некомпетентността, а апотеоз на беззаконието.
       Няма да се спирам подробно нито на повода на писмото ми (то е публикувано в блога ми), нито на обстоятелствата, довели до издаването на печалната резолюция (тя е обсъждана многократно както от мен, в писмата и статии, публикувани в моя блог, също и в книгата ми „Преводачи и агенции", глава 10, така и от други колеги).
       Тук само ще излея разочарованието си от този безумен документ, превърнал се в сламка на удавници - останалите прокурори от ВАП, които са се хванали за него и го стискат с нокти и зъби, само и само да не започнат процедура за отмяна на един още по-безумен акт („нормативен") - правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет през далечната 1958 г.
       Всъщност, основната задача и функция на въпросната резолюция беше именно издигане на една висока защитна стена около правилника, която да му осигури още по-мощна отбрана. И преди събитията, настъпили поради неуредиците в преводаческата дейност и грубата намеса на държавата и т. нар. „бизнес" в дейността на една свободна професия, професията на преводача, бяха се чули отделни гласове срещу този правилник, чрез чиито разпоредби относно преводите на документи, МВнР обсебва абсолютно всички преводи на документи в страната. По този начин се засяга професията преводач като цяло.
       А това е моята професия, която практикувам от 35 години и която през последните 25 години беше за мен основен източник на приходи за мен и семейството ми. Ето защо с пълно право в края на 2012 г. издигнах гласа си в защита на тази професия.
       Мудната по начало прокуратура обаче реагира светкавично - само няколко дена след като получила копието от писмото ми до началника на АОГ, изфабрикува пасквила, наречен Резолюция 708/2012.
       Този прокурорски акт възможно най-изкривено представи всичко, което бях засегнал в писмото си до началника на АОГ. И оттогава, когато изпратя до някоя държавна институция въпрос относно правото ми да извършвам преводи на документи, които не подлежат на никаква заверка или легализация от МВнР, съответната институция следва същия модел - абсолютно изопачаване на истината.
       Ето един фрапиращ пример от Резолюция 708/2012:
       „в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго". В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер."
       Това твърдение не е отражение просто на некомпетентността на своя автор, то е нагла инсинуация, погазваща не само юридическите закони, а и законите на логиката, защото поставя каруцата пред коня - правилникът от 1958 г., според него, се явява проекция на спогодби и споразумения с чужди страни, приети и ратифицирани години след приемането му! Или по тази перверзна логика излиза, че правилникът от 1958 г. е проекция на Хагската конвенция за премахване на легализацията, ратифицирана от България през 2001 г.!
       И още един бисер на антилогиката, биещ на очи във въпросната резолюция:
       „Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"
       Значи един незаконосъобразен акт, според горното твърдение, не противоречи на конституцията, ако в „съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"! За правилника обаче съвсем определено се знае, че „е остарял и е неприложим" и че е необходимо „в кратки срокове да бъде отменен" (Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192)). А ако правилникът не противоречеше на законодателството, едва ли щеше да е неприложим и едва ли щеше да е необходимо да бъде отменен.
       Резолюция 708/2012 обаче завършва по следния начин:
       „По изложените съображения, приемам че липсват основания за по нататъшна намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност и преписката следва да се прекрати."
       А фразеологията на това изречение преминава като червена нишка през цялата ми кореспонденция с ВАП в продължение на две години.

Писмо до Омбудсмана, 28.11.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 28 Nov 2016 00:28:44 +0200




       Госпожо Омбудсман,

       Преди четиринадесет месеца (22.09.2015) се обърнах към Вас с молба (Жалба № 3959/2015) да ми окажете съдействие да получа отговор на писмото, което изпратих на 17.08.2015 до г-н Раковски Лашев, и в което му зададох два елементарни въпроса:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти (тук би трябвало да се има пред вид законосъобразна процедура).
       Вече нееднократно Ви уведомявах и подсещах, че не съм получил от г-н Лашев отговор на двата си въпроса. Поради това в последното си писмо до Вас (26.10.2016) за втори път Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте и на тази моя молба. С настоящето за трети път Ви моля да получа копия от тези писма (разбира се, без двете от г-н Бабов, с които съм се запознал и които съм коментирал в писмата си до Вас, съответно от 01.02.2016 и 27.06.2016).
       Освен това, в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас. За съжаление, на тази моя молба също не реагирахте.
       Тук бих искал да Ви обясня защо желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, и защо Ви моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет.
       В писмото си до Вас от 27.01.2016 поясних, че поради това, че не съм сключил договор с МВнР, съм поставен „в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си".
       В писмото си до Вас от 27.06.2016 обясних, че преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, вероятно са над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а според МВнР „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия!
       Следователно, за уреждане на преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, Правилникът от 1958 е НЕПРИЛОЖИМ.
       За съжаление обаче, не в продължение на години, а на десетилетия, Правилникът от 1958 упорито се прилага и за случаите, в които е неприложим. Държавните институции продължават да признават само преводи, направени от агенции за преводи, сключили договор с МВнР, при всички случаи, когато такъв договор е ирелевантен. Освен това, голяма част от тези преводи вероятно са „подписани" от преводачи, които дори не са знаели, че са ги направили. Неограничените права, които са дадени на агенциите за преводи от МВнР, да заверяват подписи на преводачи, без тези преводачи да са служители на трудов договор в тези агенции и без агенциите за преводи да имат нотариални функции, излагат на опасност както преводачите, чиито подписи се използват без тяхно знание, така и клиентите, които не подозират, че преводите, които получават, може да са направени и от съвсем неквалифицирани лица. А в такива случаи отговорността за верността на превода е персонална, на преводача, който е подписан, а не на агенцията, която използва подписа му без негово знание или просто го е подписала.
       Разбирам, че това положение не може да се премахне лесно, защото Правилникът от 1958 повече от 25 години служи за база на т. нар. „преводачески бизнес" у нас, т. е. бизнеса на агенциите за преводи, а и МВнР продължава да смъква от гражданите такси за неприсъствена заверка на подписа на преводача, макар че тази такса е премахната от тарифата (№ 3) за държавни такси още през 2008 г.
       И накрая на писмото си бих искал още веднъж да напомня и за искането си да получа отговор от МВнР и на допълнително изникналите два въпроса, които поставих още на 01.02.2016:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Тук бих искал да Ви напомня, че алтернативата да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си, както посочих в писмото си до Вас от 13.06.2016, е неприемлива за мен.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        28 Nov 2016 09:21:01 +0200 (EEST)

The message sent on November 28, 2016 12:28:44 AM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1480285724.2268.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 26.10.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 26 Oct 2016 13:17:31 +0300




       Госпожо Омбудсман,

       След като кореспонденцията ми с Вас във връзка с Жалба № 3959/2015 продължи повече от година и през това време не успяхте да убедите г-н Раковски Лашев лично да отговори на поставените от мен въпроси към него, предположих, че Вашата институция вероятно няма особено желание да нарушава добрите си отношения с Външно министерство заради един простосмъртен като мен. Понеже и Вашата институция все пак е държавна институция, това е напълно разбираемо.
       Не бих искал да прозвуча остро, но от морална гледна точка не мога да приема едно такова поведение. За този достатъчно дълъг период изобщо не усетих Вашата институция да има желание да ми окаже каквото и да било искрено и позитивно съдействие. По-скоро се сблъсках с поредното пренебрежително отношение на поредната държавна институция, с която влизам в контакт. Но дори и да бяхте направили всичко възможно и да бяхте използвали всички механизми, с които разполагате, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, през цялото това време бях държан в неведение, не получих нито веднъж копие от писмата, които би трябвало да сте изпращали до Външно министерство във връзка с моя казус, нито пък получих техните отговори до Вас (с две изключения). Не бих се съгласил, че това са си Ваши работи и че не е необходимо да бъда запознат с кореспонденция, която лично ме засяга.
       Преди повече от два месеца (17.08.2016) Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте на тази моя молба. С настоящето още веднъж моля да получа копия от тези писма (разбира се, без онези две, с които съм се запознал).
       Освен това, в писмото си отпреди повече от три месеца (11.07.2016) Ви помолих да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. и да бъда уведомен, ако това ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба. В следващото си писмо от 17 август 2016 г. Ви напомних за това. И на тази моя молба не реагирахте. С настоящето бих искал и да Ви подсетя, че Вашият предшественик, в годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192), подлага на сериозна критика този правилник, като изрично посочва: „В доклада ще акцентирам върху последната ми препоръка, отправена през месец октомври 2013 г. В писмото си обърнах отново внимание върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим."
       Ето защо, с настоящето моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство). Настоящето считайте за жалба, отправена към Вас. С личните ми данни разполагате от предната ми жалба.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 26 Oct 2016 13:28:04 +0300 (EEST)

The message sent on October 26, 2016 1:17:31 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1477477051.2478.2.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Една година от жалба № 3959/2015
Date: Thu, 22 Sep 2016 15:37:51 +0300




       Госпожо Омбудсман,

       На 22 септември 2016 год. се навършва една година от деня, в който подадох жалба до Омбудсмана на РБ (№ 3959/2015).
       Още една година от живота ми отлетя в напразни опити да заживея нормален и сигурен живот, в който да използвам професионалните си умения и квалификация свободно и без ограничения. И причина за това не е неумението ми да организирам живота си или защото нямам законово основание да практикувам свободно професията си преводач. Напротив, нито ми липсва такова умение, нито пък за практикуване на професия преводач е необходим лиценз. Външно министерство обаче е узурпирало свободата на моята професия и чиновниците му продължават да твърдят, че тяхното министерство било органът, който „регулира" преводаческата дейност. Именно поради това, на 17.08.2015 год. отправих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „КО", която на практика осъществява тази „регулация", базирайки се на отдавна самоотменилия се Правилник за легализациите и т.н. от 1958 год. (чл. 25). По някаква неизвестна за мен причина г-н Лашев не благоволи да ми отговори, и след като изчаках повече от месец, подадох въпросната жалба до Омбудсмана, с молба да ми съдейства да получа отговор на два въпроса, зададени на г-н Лашев.
       И днес, след една година, зад гърба си имам една ялова кореспонденция с Омбудсмана, превърнала се в поредната част на безкрайния ми епистоларен роман на преводаческа тема с участието на редица институции. В една дузина свои писма многократно трябваше да преповтарям и пояснявам двата си въпроса, които отправих към г-н Лашев. Междувременно изникнаха и допълнителни въпроси, за чието решение настоях. За съжаление, отново с нулев резултат.
       Оттук нататък вече не бих рискувал да се надявам г-н Лашев да ми отговори или да ми отговори адекватно. Да очаквам благоприятно решение на моя случай с помощта на Омбудсмана, също ми се струва химера. Мога само да констатирам какво се случва и да публикувам кореспонденцията в блога си, както и досега. Статистиката на сайта softisbg.com показва, че месечно десетки хиляди го посещават, а част от тези посещения са на моя блог и по-специално - кореспонденцията ми с институциите. Това поне ще има резултат, тъй като много хора ще научат как държавните чиновници бранят беззаконието. Придобивайки такива знания, тези хора ще действат по-смело, решително и неотстъпчиво при контактите си с институциите, включително и с Омбудсмана.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:
       1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Една година от жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 26 Sep 2016 15:58:19 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2016 3:37:51 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Една година от жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF48 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1474547871.3761.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 17.08.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 17 Aug 2016 22:20:31 +0300




       Госпожо Омбудсман,

       Точно преди една година изпратих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, на което практически до ден днешен нямам отговор, въпреки че преди единадесет месеца подадох жалба до Вашата институция с молба да ми съдействате да получа такъв. Двете некомпетентни писма, изпратени до Вас от началника на на отдел „АОГ" към дирекция „Консулски отношения" не са очакваният от мен отговор, за което вече Ви уведомих.
       Вероятно има причина за това да не получа адекватен, смислен и компетентен отговор на въпросите, които зададох преди една година на г-н Раковски Лашев, но аз няма как да я знам, за да предприема съответни стъпки с цел да я преодолея. Затова ми беше необходимо Вашето съдействие. За съжаление, нямам ни най-малка представа от писмата, които твърдите, че сте изпращали до МВнР, и затова не мога да бъда сигурен, че е направено всичко необходимо, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев.
       Ето защо Ви моля да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Смятам, че имам право да бъда информиран, още повече, че цяла година се мъча да изкопча този отговор. Липсата на прозрачност, за съжаление, дава кураж на държавни институции да не се съобразяват със законите и да нарушават правата на гражданите, какъвто е и моят случай.
       Не съм получил отговор и на двата въпроса, които изникнаха след първото писмо на г-н Бабов:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Освен това, в последното си писмо отпреди един месец Ви помолих да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. и да бъда уведомен, ако това ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:
       1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       3. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана, датирано 27.11.2015 и 04.01.2016, препратено до мен на 27.01.2016 г.



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 18 Aug 2016 10:04:37 +0300 (EEST)

The message sent on August 17, 2016 10:20:31 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1471461631.2619.4.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Jul 2016 20:35:15 +0300




       Госпожо Омбудсман,

       По пощата получих Ваше писмо, изведено на 06.07.2016 г., в което пишете, че поради недоволството ми от първия отговор по мое запитване, били сте изпратили повторно писмо до г-н Раковски Лашев и че във Вашата институция бил получен отговор от началника на отдел „АОГ" към дирекция „Консулски отношения", като дословно преписвате това писмо (с умерена правописна редакция), макар и да сте наясно, че съм получил копие от въпросното писмо (на 27.06.2016 г. Ви уведомих по имейла за това).
       Всъщност, писмото Ви от 06.07.2016 г. предизвика недоумение у мен. Все още не ми е ясно защо е трябвало да преписвате в писмото си писмото от г-н Бабов, след като е можело просто да го ксерокопирате и да ми препратите копието, ако изобщо е било необходимо. Но бих казал, че не беше необходимо. В имейла си от 27.06.2016 г. направих анализ на второто писмо на г-н Бабов, което потвърждава, че съм бил запознат с него. Нещо повече, изразих огорчението си.
       С настоящето бих искал да изразя огорчението си и от Вашето писмо. Безсмисленото преповтаряне на вътрешно противоречивото „становище" на г-н Бабов изобщо не допринася за това да получа отговора от г-н Раковски Лашев, който очаквам вече единадесет месеца. Може би г-н Лашев има сериозно основание да не поема лична отговорност, като прехвърля тази отговорност на свой подчинен. Обаче смятам, че г-н Бабов не е компетентен (в нормалния, а не юридическия смисъл на думата) да ми отговори, което пролича и от двете му писма.
       Госпожо Омбудсман, моля Ви още веднъж да се обърнете към г-н Раковски Лашев, като му напомните, че очаквам отговор от самия него, а не от г-н Бабов или някой друг негов подчинен, който да повтаря отдавна изтъркана фразеология. Ако ще се твърди, че българското законодателство не съдържало друг регламент за преводите и преводаческата дейност, освен Правилника от 1958, то нека това бъде заявено от г-н Раковски Лашев лично. А пък ако това бъде наистина невъзможно, бих Ви помолил да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г., който е причина да не мога да изкарвам прехраната си като професионален преводач.
       Моля да бъда уведомен, ако последното ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:

       1. Писмо от Омбудсмана от 06.07.2016 г.

       2. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.

       3. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:           softis@softisbg.com
Subject:    Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 12 Jul 2016 09:39:00 +0300 (EEST)

The message sent on July 11, 2016 8:35:15 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1468258515.4906.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 27.06.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 27 Jun 2016 10:45:55 +0300




       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Благодаря за усилията, които полагате, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР. На 22.06.2016 г. получих копие от писмо на г-н Бабов до Вас. С огромно огорчение обаче констатирах, че това отново не е отговорът на г-н Раковски Лашев до мен и изобщо не е отговор на двата въпроса, на които продължавам да очаквам отговор:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
       Първият ми въпрос съвсем ясно посочва: „без да сключвам договор с министерството". Всичко, написано от г-н Бабов обаче се отнася за случаи, различни от моя. Още повече, уточних, че става дума за преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР. Това са вероятно над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от споменатия от г-н Бабов Правилник от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а както пише г-н Бабов, „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия.
       Вторият ми въпрос също е игнориран от г-н Бабов. Не е описана процедура, по която бих могъл да извършвам официални преводи. Зададох този въпрос, понеже в телефонен разговор служителка от Приемна на МВнР информира моя колежка, че МВнР вече не сключва договори. Правилникът от 1958 г. обаче урежда този въпрос единствено чрез сключване на договори.
       А г-н Бабов в писмото си до Вас твърди, че Правилникът от 1958 г. е „единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а" и че „Законодателството не определя функции на друг административен орган във връзка с извършване на преводи". Правилникът от 1958 г. обаче не е нормативен акт, понеже не отговаря на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове („Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност."). А що се отнася до това, че освен МВнР нямало друг административен орган във връзка с извършване на преводи, г-н Бабов също греши: Министерството на правосъдието е такъв орган (съдебни преводачи).
       Според г-н Бабов „Българското законодателство не съдържа друг регламент за преводите и преводаческата дейност по отношение правоспособността на лицата, извършващи преводи, и преводаческа дейност". Както посочих по-горе, Правилникът от 1958 г. не е нормативен акт, а и да беше, той противоречи на редица закони и конвенции, поради което е неприложим (именно това прилагателно използва за Правилника от 1958 г. Вашият предшественик в годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013, стр.191-192). Не е възможно един неприложим, т.е. незаконосъобразен правилник да отменя дипломата ми за висше образование и правоспособността ми да извършвам преводи (на документи, които изобщо не подлежат на заверка/легализация от МВнР), още повече след като 30 години съм имал такава правоспособност.
       В писмото си до Вас г-н Бабов споменава Виенската конвенция от 1961 (за дипломатическите отношения), но тя няма абсолютно нищо общо с преводите на документи. Освен това, г-н Бабов споменава, че ДКО била приела "модел на регистрация на преводачите и фирми за преводи на МВнР на Испания". За съжаление обаче, испанският модел няма нищо общо с модела, приложен у нас. В списъка на преводачите, намиращ се на сайта на испанското външно министерство, няма фирми, и този списък е публичен. В България списъкът на преводачите, с който разполага МВнР, не е публичен, а публичен е само непълен списък на фирми, сключили договор с МВнР по чл. 2а от Правилника от 1958 г.
       Тук бих искал да изясня основната причина, по която не желая да сключа договор с МВнР или да се „регистрирам" в МВнР като преводач при сегашната липса на правна уредба: няма абсолютно никаква гаранция, че подписът ми няма да бъде фалшифициран и използван от някой (напр. агенция за преводи) без мое знание. В такъв случай служителите на МВнР не могат да направят нищо, понеже заверяват подписите на преводачите неприсъствено чрез посреднически агенции, а и нямат нотариални функции. Категорично съм против тази практика и не мога да се съглася, че тя трябва да се прилага, понеже нямало друг нормативен акт, освен Правилник от 1958 г. Както посочих в предишното си писмо, „Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност", така че ако съм вменяем и с необходимата квалификация какъв е проблемът да заверявам собствените си преводи със собствения си подпис и собствения си печат на едноличен търговец?
       Всъщност, г-н Бабов в края на писмото си до Вас е допуснал неволна грешка, която е истинско прозрение (нямам пред вид несъгласуването по род и число и други граматични грешки): „Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако подписа на преводача е удостоверен от „АОГ"."
       Да, грешката е вярна: ако подписът на преводача Е удостоверен от „АОГ", то преводът „не би могъл да произведе своето правно действие"!
       Госпожо Омбудсман, продължавам да се надявам, че ще ми окажете съдействие да получа от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.

       С уважение,
              Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:

       1. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.

       2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       3. Разговор с Приемна на МВнР на 14.08.2015 г.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:         Mon, 27 Jun 2016 10:47:12 +0300 (EEST)

The message sent on June 27, 2016 10:45:55 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1467013555.2614.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 13 Jun 2016 13:13:13 +0300




       Моля, потвърдете получаването!


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!



                                                                 Варна,
                                                                 13.06.2016 г.


                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Скоро ще се навършат девет месеца, откакто подадох до Вашата институция жалба, заведена под № 3959/2015. Предприех тази стъпка, понеже се нуждаех от съдействие, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения" към Министерство на външните работи, а и защото имах доверие в институцията Омбудсман.
       Все още имам нужда както от очаквания вече десет месеца отговор от г-н Раковски Лашев, така и от Вашето съдействие. Доверието ми в институцията Омбудсман обаче започна сериозно да се разклаща.
       През изминалите месеци изпитах презрителното и безотговорно отношение на г-н Раковски Лашев, който би трябвало да поеме лична отговорност и лично да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. или поне да подпише отговора, а не няколко месеца след разумния срок да кара г-н Валентин Бабов да изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи! Ясно е, че не мога да се съглася с тази алтернатива. Всъщност, аз съм засегнат (не в преносния смисъл) от нарушаването на закона от страна на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, понеже вече четири години се намесва в преводаческия ми бизнес, без да има нито право, нито основание.
       Именно затова очаквах г-н Раковски Лашев да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. и законообосновано да заяви имам или нямам право да извършвам преводи на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, особено като се има пред вид, че превеждам от и на езици на страни от бивша Югославия, с които България има договор за правна помощ, т.е. документите, идващи от тези страни не подлежат на допълнителна заверка (легализация) от страна на МВнР.
       Очаквах, освен това, г-н Раковски Лашев да опише законосъобразна процедура, според която да мога да извършвам официални преводи. Нямам пред вид привидните договори за извършване на официални преводи, сключвани между МВнР и агенции за преводи. Впрочем, тези договори, доколкото разбрах, вече не се сключват, макар че няма официално потвърждение. Споменатата по-горе алтернатива - да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си - както посочих, е неприемлива. Сякаш е необходимо някой да ми разрешава и да ми дава право да нося лична отговорност за верността на преводите, които правя! Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност (което би било абсурдно).
       Госпожо Омбудсман, надявам се този път ясно и категорично да възстановите доверието ми във Вашата институция, като убедите г-н Раковски Лашев да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. В случай, че не успеете да го убедите, моля поне да ми посочите към кого да се обърна, за да получа адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:      Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 13 Jun 2016 14:13:14 +0300 (EEST)

The message sent on June 13, 2016 1:13:13 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1465812793.2616.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 11.05.2016

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 11 May 2016 11:12:12 +0300




       Моля, потвърдете получаването!


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!



                                                                 Варна,
                                                                 11.05.2016 г.


                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Преди един месец, на 11.04.2016 г., Ви изпратих напомнящо писмо, че все още нямам отговор от МВнР по жалба № 3959/2015. Същия ден гл. експерт Ч. Ковачева ми писа по имейла: „все още няма отговор от Министерството на външните работи на последното, отправено от нас запитване по Вашата жалба" и „след получаване на отговор от министерството веднага ще Ви уведомя и ще Ви го препратя".
       Вече осми месец обаче очаквам да получа с Ваша помощ отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" на Министерство на външните работи, на писмото ми от 17.08.2015 г. Това е прекалено дълъг период за изготвяне на един съвсем кратък отговор. Тук не мога да взема предвид писмото от г-н Бабов до Вас, което не беше отговор на моите въпроси, а само породи нови.
       Когато на 22.09.2015 г. подадох жалба до Вас, се надявах, че наистина разполагате с механизми, чрез които да ми съдействате да получа от г-н Раковски Лашев необходимия ми отговор. За съжаление, надеждите ми се стопиха. Ако този отговор не беше толкова важен, изобщо нямаше да се обърна към Вас.
       Както Ви информирах преди около пет месеца (22.12.2015 г.), „вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран". Това се отразява крайно негативно на приходите от дейността ми, чрез които се издържам. Животът ми става все по-тежък, поради наложените ми ограничения, които са в противоречие с редица закони.
       Именно затова отговорът от г-н Раковски Лашев става все по-належащ. От него зависи какви стъпки ще предприема, за да оцелея и професионално, и физически. Ако пък наистина не сте в състояние да ми помогнете, моля, посочете към кого да се обърна за съдействие?

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 11 May 2016 11:17:15 +0300 (EEST)

The message sent on May 11, 2016 11:12:12 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF46 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1462954332.2890.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 11.04.2016

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Apr 2016 07:36:18 +0300



       Моля, потвърдете получаването!


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!

                                                                 Варна,
                                                                 11.04.2016 г.


                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       След като на 07.03.2016 г. Ви помолих да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с предходното ми писмо от 01.02.2016 г., гл. експерт Ч. Ковачева ми отговори: „В случай,че скоро не получим отговор от министерството ще ги потърся по телефона за коментар и ще Ви уведомя незабавно". За съжаление, все още нямам информация.
       Изпращам настоящето напомняне, понеже се надявам, че можете да използвате механизми, чрез които да изискате от МВнР конкретен отговор на конкретните ми въпроси. Ясно ми е, че Вашата институция е претоварена от жалби на граждани и че Ви е трудно да решите всички случаи, но моята жалба поставя два елементарни въпроса плюс още два, породени от неадекватния отговор на г-н Бабов, които също са елементарни. Ако всичко около т. нар. „регулиране" на преводаческата дейност от страна на МВнР е наред и законосъобразно, какъв ще е проблемът на МВнР да даде конкретен и адекватен отговор на тези конкретни въпроси? Каква е пречката МВнР да даде обосновани и законосъобразни отговори?
       Не би трябвало да има проблем или пречка МВнР да направи това, но уви. Вече почти осем месеца очаквам отговор на писмото си до г-н Раковски Лашев, Директор на Дирекция „Консулски отношения", а от подаването на жалбата до Вашата институция се изминаха почти седем месеца. Моят „диалог" с МВнР се превърна в разговор със стена.
       Г-жо Омбудсман, най-настоятелно Ви моля да приложите всички механизми, с които разполагате, за да получа най-сетне желания от мен отговор от МВнР, надявам се този път - конкретен, адекватен и обоснован.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 11 Apr 2016 10:26:40 +0300 (EEST)

The message sent on April 11, 2016 7:36:18 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF45 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1460349378.2677.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date: Mon, 07 Mar 2016 14:00:00 +0200



      Моля, потвърдете получаването!


                                                             Варна,
                                                             07.03.2016 г.


                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



      Относно: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.


      Уважаема Госпожо Омбудсман,

      Вече близо половин година се надявам на помощ от Вашата институция за получаване на конкретен отговор на два мои конкретни въпроса, поставени в жалба № 3959/2015. След няколко мои напомнящи писма, накрая ми препратихте писмо на г-н Бабов от МВнР до Вас, което всъщност, за голямо мое съжаление, изобщо не съдържа отговор на поставените от мен въпроси. Поради тази причина на 01.02.2016 г. Ви изпратих писмо, в което обясних това.
      Все още обаче не съм получил какъвто и да било отговор на писмото от 01.02.2016 г., което Ви препращам. В него поставям още два въпроса, резултат от писмото на г-н Бабов, а също така Ви моля, ако във връзка с тези два нови въпроса е необходимо да се заведе нова жалба, да предприемете нужните стъпки.
      С настоящето най-учтиво Ви моля да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с последното ми писмо от 01.02.2016 г. В случай, че нямате възможност да направите нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, моля да посочите към кого да се обърна за съдействие, с изключение, разбира се, на МВнР.

      С уважение,
            Х. Стоянов

      Прилагам и линк към писмото си от 01.02.2016 г.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date:        Mon, 7 Mar 2016 12:29:19 +0200 (EET)

The message sent on March 7, 2016 2:00:00 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF44 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1457352000.2501.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до омбудсмана, 01.02.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 01 Feb 2016 00:00:01 +0200




                                                             Варна,
                                                             01.02.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема г-жо Омбудсман,
       Благодаря за изпратеното копие от отговора на МВнР до Вас, подписан от г-н Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ". За голямо съжаление обаче в него не откривам отговор на нито един от моите два въпроса - единият касае правото ми да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, без да сключвам договор с министерството, а другият - да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
       Макар и неколкократно да уточних, че става дума за преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, г-н Бабов смесва „големия брой документи за легализиране и многото езици, от и на които се извършват преводи".
       Големият брой документи за легализиране обаче няма връзка с моите въпроси и с преводите изобщо. Единственото място, където в Устройствения правилник на МВнР се споменава думата „преводи", е в чл. 45, ал. 2, т. 5, където се казва, че Дирекция „Държавен протокол" „осигурява логистиката и преводите при всички официални и неформални работни посещения и срещи на министъра, заместник-министрите, постоянния секретар, главния секретар, генералните директори и директорите". Тези преводи обаче нямат нищо общо с преводите, за които питам. А преводите явно са извън компетенциите на МВнР, понеже в посочения Устройствен правилник никъде повече не се споменава думата „преводи", т.е. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас. Това, че Дирекция „Консулски отношения" съгласно чл. 43, т. 25 от Устройствения правилник на МВнР „осигурява комплексно административно обслужване на физически и юридически лица във връзка с легализациите и заверките на документи и други книжа в съответствие с действащото законодателство", по никакъв начин не вменява на Министерството правото да обсеби регулирането на една свободна професия (преводач) и една свободна икономическа дейност (преводаческа). А г-н Бабов заявява: „г н Харалампи Стоянов може да извършва преводи след регистрация в системата на отдел „АОГ", Дирекция „Консулски отношения" при МВнР". На мен обаче не ми е известно законово основание, с което извършването на преводаческа дейност да се ограничава по какъвто и да било начин или да ме задължава да се регистрирам в друг регистър, след като напълно законно съм регистрирал фирмата си в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, който е публичен, и съм обявил предмета на дейността си. Освен това, г-н Бабов като че ли се опитва да внуши, че ако не се регистрирам в тяхната система, нямам право да извършвам преводи изобщо!
       От писмото на г-н Бабов логично изникват следните два въпроса:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       С настоящето отправям искане за получаване на отговор от МВнР и на тези въпроси.
       В случай, че искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова моя жалба, моля да направите каквото е необходимо. Ако това би наложило да изпратя допълнителна информация, моля да ме уведомите.
       Все още очаквам адекватен отговор и на въпросите, поставени в Жалба № 3959/2015.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

       3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

       4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

       5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

       6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.

       7. Третото напомнящо писмо до Омбудсмана от 27.01.2016 г.

       8. Писмото от Омбудсмана до мен от 27.01.2016 г.

       9. Писмото от Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ", до омбудсмана, 04.01.2016 г.

       10. Устройствен правилник на МВнР

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Трето напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 27 Jan 2016 16:06:21 +0200




                                                             Варна,
                                                             27.01.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


       Относно: Трето напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!


       Уважаема г-жо Омбудсман,
       Изминаха повече от четири месеца от 22.09.2015 г., когато подадох жалба до Омбудсмана на РБ, заведена под № 3959/2015, с молба Омбудсманът да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения". Все още обаче не съм получил отговор от г-н Лашев.
       Липсата на отговор от МВнР особено по първия ми въпрос -- да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи [неподлежащи на никаква заверка от МВнР], без да сключвам договор с министерството -- ме поставя в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си.
       Затова получаването на отговор от МВнР на поставените от мен въпроси става все по-належащо.

       С уважение,

             Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

       3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

       4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

       5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

       6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.




           Отговор от омбудсмана, изведен на 27.01.2016, изпратен по пощата на 28.01.2016, получен на 29.01.2016.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 22 Dec 2015 12:32:19 +0200



                     ДО:
                     ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


      Относно: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015


      Уважаема г-жо Омбудсман,

      На 22.09.2015 г. подадох жалба до Омбудсмана на РБ, заведена под № 3959/2015, с молба Омбудсманът да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения", а именно:
      1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи [неподлежащи на никаква заверка от МВнР], без да сключвам договор с министерството.
      2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
      На 28.09.2015 г. Омбудсманът изпрати до мен писмо, с което ме уведомяваше, че е отправил писмо до г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения", за извършване на проверка относно отправеното от мен запитване и липсата на отговор. Копие от това писмо до г-н Раковски Лашев не съм получил. Понеже до 01.11.2015 г. не получих нито информация за движението по жалбата ми до Омбудсмана, нито отговор от г-н Раковски Лашев на двата ми въпроса, изпратих по електронна поща напомнящо писмо, получаването на което беше потвърдено от Деловодството на 02.11.2015 г.
      На 23.11.2015 г. Вие изпратихте отговор на гореспоменатото напомнящо писмо, в който твърдите, че повторно сте изпратили писмо до г-н Лашев с искане за извършване на проверка по случая и своевременно уведомяване за резултатите от проверката. Копие и от това писмо до г-н Лашев не съм получил.
      За съжаление, до ден днешен, 22.12.2015 г. нямам никаква информация нито от Вас, нито от МВнР. По тази причина още веднъж Ви моля за съдействие да получа отговор от МВнР на поставените от мен въпроси.
      Този отговор ми е необходим, понеже вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (около 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
      Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (Правилника), би трябвало да е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега нямам потвърждение от МВнР, че са съгласни с това.
      Понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми. В Интернет обаче се намират публикувани редица съдебни решения в смисъл, че Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника) и че съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
      Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят нито от легализация, нито дори от заверка с апостил (макар че тези страни са ратифицирали и Хагската конвенция), за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е неприложим.
      Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика се оказва, че ми е забранено да поемам такава отговорност! Абсурдно обаче е да се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (вж. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
      Надявам се най-накрая да получа удовлетворителен отговор, който да възстанови вярата ми в законността.

      С уважение,
           Х. Стоянов


      Прилагам:
      1. Линк към писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

      2. Линк към жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

      3. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

      4. Линк към напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

      5. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

      6. Линк към статията ми „Отмененият правилник в действие", в която съм цитирал редица съдебни решения, отхвърлящи необходимостта от сключен договор с МВнР и заверка на подписа на преводача от МВнР.

      7. Линк към „Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

      8. Линк към Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г. (вижте стр. 191-192).

      9. Линк към дипломата ми за висше образование.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 22 Dec 2015 14:16:58 +0200 (EET)

The message sent on December 22, 2015 12:32:19 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF43 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1450780339.2473.2.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Жалба № 3959/2015
Date: Sun, 01 Nov 2015 18:25:14 +0200



                     ДО:
                     ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      Относно: Жалба № 3959/2015


      Уважаема г-жо Омбудсман,

      На 22.09.2015 г. подадох жалба до Омбудсмана на РБ с молба да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения".
      Жалбата ми беше заведена под № 3959/2015.
      На 28.09.2015 г. Омбудсманът изпрати до мен писмо, с което ме уведомяваше, че е отправил писмо до г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения", за извършване на проверка относно отправеното от мен запитване и липсата на отговор.
      Към днешна дата, 01.11.2015 г., все още нямам нито информация за движението по жалбата ми до Омбудсмана, нито отговор от г-н Раковски Лашев на двата ми въпроса.
      С настоящето още веднъж Ви моля за съдействие да получа отговор от МВнР на поставените от мен въпроси, а именно:
      1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
      2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.

      С уважение,
           Х. Стоянов


      Прилагам:
      1. Линк към писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

      2. Линк към жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

      3. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:           softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 2 Nov 2015 09:43:05 +0200 (EET)


          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF41 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1446395114.5132.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed


Днес ми се обадиха от една варненска агенция, непозната за мен, и потърсиха „заклет" преводач със сръбски. Отговорих, че не съм „заклет" преводач, защото нямам договор с външно, но че правя официални преводи на документи, които не се представят пред държавни институции. На тези преводи съм „заклет" преводач, защото си нося отговорност по наказателния кодекс. Агенцията обаче не я устройва това, на нея ѝ трябва „заклет" (каквото и да значи това) преводач, защото преводът трябвало да се заверява във външно!

Тази агенция, първо, е излъгала клиента, че има преводач със сръбски. Това става съвсем ясно, след като агенцията потърси мен, който няма нищо общо с нея. Сигурно е продължила търсенето, но ако не намери преводач във Варна (което е най-вероятното), ще потърси в друг град, предполагам - в София. Оттам ще ѝ обещаят, преводачката ще си прати подписа на бял лист, и всичко ще се уреди. Дали е законно, на кого му пука! Десетилетия наред аморални типове замърсяват преводаческото съсловие. Не се спират и пред измами, за да не „изтърват" келепира. И зад всичко това, за съжаление, стои любимата им „държава" в лицето на външно. Ако нямаха този гръб, агенциите отдавна да бяха преминали в небитието.

И защо е необходимо да се заверява от външно превод на документ, който изобщо не трябва да влиза във външно за легализация или каквато и да било заверка? А всички документи, идващи от Европа, пък и от много други страни, не подлежат на легализация, защото са освободени от такава от Хагската конвенция или от договор за правна помощ, сключен между съответната страна и България. Това би трябвало да означава, че превод на нито един документ от Европа и такива страни, не подлежи на заверка от външно (без да споменаваме това, че неприсъствената заверка на подписа на преводача от външно е незаконна). Представяте ли си какво всъщност значи това?

За агенциите и за външно означава суша! Никакви приходи от незаконната заверка на подписи на преводачи. Затова те са толкова упорити и не пускат кокала.

Вече почти три години се опитвам чрез кореспонденция с различни институции да получа ясно и недвусмислено потвърждение по отношение на официалните преводи на документи, неподлежащи на никаква заверка от Министерството на външните работи, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с въпросната институция.

Последният що-годе смислен отговор от МВнР до мен беше с дата 20.12.2012 г. и в него покрай неясната фразеология, се промъкна и следното полуоткровение: „Необходимо е да обърнем внимание, че по реда на Правилника фирмите могат да сключат договор за преводачески услуги с МВнР и да извършват такива, а МВнР от своя страна да заверява подписите на преводачите, работещи към фирмите, единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника. МВнР няма отношение към преводаческата дейност като цяло или към всички преводи по принцип."

След това нееднократно се опитвах да получа конкретно потвърждение на това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с МвнР, но без успех. И след последното ми писмо, получено в Дирекция „Консулски отношения" на 17.08.2015, МВнР мълчи. Обаче, години наред различни съдилища приемат решения, които потвърждават това, че документи, които идват от страни, членки на Хагската конвенция, или с които България има двустранни договори за правна помощ, не се нуждаят от никаква заверка или легализация, т. е., те не са от кръга на документите, за които МВнР е сключвало договор с агенции за преводи. Но това остава незабелязано от държавната администрация.

Ето три цитата от съдебни решения, които потвърждават казаното по-горе от мен:

Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа в частта относно преводите (чл. 2а и Глава Трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда на Глава Втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника). Съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от РБ през 2000 г. и в сила от 2001 г., всеки документ със заверка "апостил" е освободен от изискването за легализация. Следователно за представеното със заверка „апостил" удостоверение... не се изисква легализация, а след като не се изисква легализация, не се прилага чл. 2а, ал.2 от Правилника." (http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2014/03/13032014/0074d814/45031314.htm)

„...всеки един документ, снабден със заверката „апостил" е освободен от изискването за легализация. След като не се изисква легализация на документите, не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.2а от
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Касае се до подзаконов нормативен акт, който може да се приложи само ако не противоречи на закон, конвенция и т.н. Впрочем това изрично е отразено в разпоредбата на чл.25 от Правилника за легализациите, съгласно който разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго. Хагската конвенция от 1961 г, която е надлежно ратифицирана и е част от вътрешното ни законодателство, считано от влизането й в сила през 2001 г освобождава от легализация снабдените с заверка „апостил" документи." (http://www.apelsad-pd.bg/protocoli/RG00219_14_130314.html)

Съгласно чл.25 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа , разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с други страни не се предвижда друго.
...след като има действащ договор за правна помощ, приложими са правилата, уговорени с този договор...

С оглед на гореизложеното... [документ от страна с действащ договор за правна помощ] ...не се нуждае от легализация, както и от заверка с апостил, за да се ползва от съдилищата и учрежденията на другата договаряща страна..." (http://www.os-vidin.com/dela_15_1/gra/03033115.htm)

В цитираното по-горе писмо на МВнР от 20.12.2012 г. се твърди, „че по реда на Правилника фирмите могат да сключат договор за преводачески услуги с МВнР и да извършват такива, а МВнР от своя страна да заверява подписите на преводачите, работещи към фирмите". Обаче, дали е така?

В тази връзка, ето още два цитата от две съдебни решения:

чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа... не съдържа конкретни изисквания относно заверката на превода". (http://kos-bg.eu/post/0074d813/04952813.htm)

Изискванията на чл.2а, ал.2 от Правилник за легализациите, заверките, и преводите на документи и други книжа не включват удостоверяване от Министерството на външните работи на подписа на преводача." (http://vt.judiciary-bg.org/Courts/DC/VelikoTarnovo/wa.nsf/e9ad594936a2d375c225765e00752e55/2fbe7a0c4e93bbc8c2257c8d0041da8a/$FILE/2FBE7A0C4E93BBC8C2257C8D0041DA8A.rtf)

Следователно, не е необходимо моят подпис под официален превод на документ от страна от бивша Югославия (с която България има двустранен договор), (превод,) извършен от мен, да бъде заверяван от когото и да било друг, а е достатъчен печатът на моята фирма, тъй както заверявам подписа си, напр. на фактурите, които издавам. Същото би трябвало да важи и за всички останали преводи на документи от страни, членки на Хагската конвенция, или с двустранен договор с България, които (преводи) се правят не само от мен, а и от мнозина преводачи със собствени фирми и преводачи на трудов договор в такива фирми.

Въпреки това, вече три години не мога да правя официални преводи, понеже държавните институции на практика не признават дипломата ми от Софийския университет и 35-годишния ми опит като преводач с около 20 хиляди преведени страници и хиляди часове устни преводи.

На 22.09.2015 г. изпратих следната жалба до Омбудсмана от формуляра на сайта му и веднага получих потвърждение за приемането на попълнения формуляр.

Данни за подателя
Име *: Харалампи
Презиме *: Стоянов
Фамилия *: Стоянов
ЕГН: ..........
Пощенски код *: 9010
Адрес *: ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
Населено място *: Варна
Телефон *: 0888438166
Email: softis@softisbg.com

Орган, администрация или лице, срещу което се подава жалбата *
МВнР

Описание на проблема *
На 17.08.2015 г. по електронна поща изпратих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения", Министерство на външните работи, получено на имейл адрес consular@mfa.bg в 12:25 ч, потвърдено с обратна разписка.

В писмото си до г-н Лашев поставих два конкретни въпроса:
1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството.
2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.

Към днешна дата, 22.09.2015 г., не съм получил отговор.

Конкретно искане *
Г-н Омбудсман, моля да ми съдействате да получа отговор от МВнР на цитираните въпроси.

Описаният проблем разглежда ли се (разглеждан ли е) от други държавни институции или съдебни органи? От кои? * Първият въпрос „Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството" е разглеждан от ВАП, но без резултат.

Допълнителни документи, приложени към жалбата
Прилагам писмото си до МВнР, Д „КО" от 17.08.2015, сканирано в pdf формат, както и линк към страница с препрaтки към кореспонденцията ми с различни институции и други писма и статии на преводаческа тема:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

...prodylzhavane_dejnostta_vyv_vryzka_s_prevodite_na_oficialni_dokumenti_6.pdf

Моля въведете код: LKPKB

[Изпрати жалбата]
Полетата, обозначени със *, са задължителни

Дейността на агенциите за преводи в България, по-специално - в София, преминава под знака на нещо, за което досега не се бях замислял. Това, че агенциите не извършват преводаческа дейност, вече съм го обсъждал нееднократно, както в свои статии, напр. „Повечето агенциии, дори и най-най-истинските, не правят преводи", така и в книгата си „Преводачи и агенции". Агенциите за преводи всъщност са прикрити посредници и „работодатели" на преводачи по прикрити трудови договори. Но онова, за което не се бях замислял сериозно досега, е засегнато преди повече от две години в статията на Илка Енчева „Преводаческа агенция или агенция за легализации". Авторката на тази статия констатира, че „това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно - това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач!"

Макар и не много точна, тази констатация съдържа една голяма и горчива истина, че за агенциите за преводи „е по-важно да имат куриер на трудов договор". Тъй като е съвсем ясно, че тези агенции по никакъв начин не извършват легализации (това е дейност, извършвана единствено от държавни институции), то нищо друго не им остава, освен само да тръбят, че били извършвали легализации. Тук няма да се спирам на смисъла на думата „легализация" и погрешното ѝ използване, но бегло ще спомена, че отдавна почти не се извършва легализация на документи, тъй като тя е отменена с Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация.

Всъщност, „легализациите", които „извършват" агенциите за преводи, се състоят във внасяне на документи за заверка в няколко министерства и на официални преводи за заверка на подписа на преводача от Министерството на външните работи. За незаконосъобразността на заверката на подписите на преводачите също съм писал нееднократно в редица свои статии и писма до институции, като по-изчерпателно съм разработил този въпрос в главата „Чий е подписът" от книгата ми „Преводачи и агенции".

Но куриерската дейност (тъй като т. нар. „легализации" не са нищо друго) на агенциите може би ще се окаже не по-малко незаконна от заверката на подписите на преводачите.

В Закона за пощенските услуги откриваме, че „Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги" (чл. 4), като „Неуниверсалните пощенски услуги включват: ... куриерските услуги" (Чл. 38). А неуниверсалните пощенски услуги, съгласно споменатия закон, подлежат на регистрация (Чл. 19. „Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадена индивидуална лицензия, разрешаваща извършването на универсалната пощенска услуга или на част от нея; 2. издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги").

От цитираните разпоредби на Закона за пощенските услуги съвсем ясно се вижда, че за да се извършват куриерски услуги трябва да се получи „удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги".

Предполагам, че нито една агенция за преводи няма такова удостоверение. Следователно, всяка агенция, която обещава „легализации" всъщност е нелегална куриерска фирма.

Така образът на родните ни агенции за преводи става още по-завършен. Освен нелегалната нотариална дейност по заверка на подписи на преводачи, прикритите трудови договори с преводачите от списъците, маменето на клиентите, че преводите се извършват от висококвалифицирани преводачи-служители на съответната агенция (а не от някой осмокласник или Гугъл преводач), заблуждаващите реклами (че агенциите „разполагат" с преводачи на 30, 50, 100 или всички езици), незаконните съгласувани практики между агенции за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, вече можем да добавим и нелегалната куриерска дейност!

А може и да съм пропуснал нещо...

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: Consular@mfa.bg
Cc: Primeminister , Priemna , vap , ILD@mfa.bg, priemna , priemna@justice.government.bg, cpcadmin@cpc.bg
Subject: Навършиха се три години от заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи
Date: Sun, 31 May 2015 16:56:03 +0300



           Дами и Господа!

           Навършиха се три години от заповедта на един от бившите външни министри, която стана причина заспалите духове на преводачите да се събудят и да напомнят на управляващите, че съществува и професия преводач.
           В средата на юни 2012 година стана ясно, че външният министър още в края на май бил издал заповед до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Заповедта касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина. Обаче с друга, устна заповед, въпросният министър въведе т. нар. „нови изисквания към преводаческите агенции". И понеже нямаше как да оправдае тази устна заповед, МВнР намери съвсем просто решение - свърза „новите изисквания" със споменатата писмена заповед.
           Ако не беше тази заповед, нямаше да пиша това писмо. А преди това писмо - нямаше да напиша още около 40 писма до различни държавни институции и още толкова статии с обща тема нарушените права на професионалните преводачи.
           Ако не беше тази заповед, нямаше да се появи петицията срещу „новите изисквания" към агенциите за преводи, нямаше във форума към петицията да се появи постинг, който да даде идеята за всички бъдещи протести на преводачите срещу присвоения от МВнР монопол върху преводаческата дейност, а именно, че МВнР „не може да е възложител", „възложители са си крайните клиенти".
           Ако не беше тази заповед, МВнР нямаше да бъде принудено да признае, че „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".
           Ако не беше тази заповед, Омбудсманът на РБ нямаше да има повод да напише в годишния си доклад за 2013 г., че трябва „...в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България", че „Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена", че „Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем" (Глава 14, Раздел „Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр.191-192).
           Ако не беше тази заповед, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нямаше да има повод да се самосезира и да „Образува производство по застъпничество за конкуренцията по чл. 28 от ЗЗК за оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т.ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
           Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да „счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач".
           Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да приеме своето прословуто решение от 42 страници, с което да предложи „изменяне или отмяна на акт(правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
           Ако не беше тази заповед, нямаше да напиша книгата „Преводачи и агенции. Полухудожествени размисли за една полуунищожена професия", в която да представя широка панорама на руините на преводаческата професия.
           Дами и Господа, приятно четене!

           Поздрав,
           Хари Стоянов,
           професионален преводач,
           специалист по сърбохърватски език от 1980 г.

Последният ми превод в съда

| No Comments | No TrackBacks

На 17.03.2015 г. за последен път превеждах в съдебна зала. Доста време преди това бях решил да не бъда съдебен преводач, но не можах да открия начин как да дам отвода си по вече започнато дело, по което съм назначен като преводач. Може и да има такъв начин, но предполагам, че той не е юридически, а чрез болнични, командировки и т. н. Разбира се, ако подсъдимият беше поискал отвода ми, щях да се отърва, но той вече беше се възползвал от такава възможност. (НПК, чл. 274. (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.)

Какво ме принуди да взема решението да не превеждам вече в съда? Част от причините съм изложил в статията си „Защо се отказвам да бъда съдебен преводач?", която цитирах по-горе. По-важните от тях са неуважението към преводача и това, че професията на съдебния преводач е инфарктна.

Всъщност, неуважението към преводача, по-точно - към труда на преводача, поражда всички други причини, поради които не искам да превеждам в съда. Когато вляза в съдебната зала, виждам купища книжа пред съдебния състав, пред прокурора и пред адвоката. По време на заседанието съдиите са подпомагани и от труда на секретарката, която води протокола, а съдиите наблюдават на монитор въведения текст. Всеки от споменатите юристи има на разположение цялата документация по делото и във всеки момент може да направи справка. Освен това, всичко е написано на родния му български език.

Преводачът в съдебната зала не е в състояние да си води бележки или да прави справка в речници или други справочници. Няма време да прави това, дори и да му разрешат. Всичко, което се говори в съдебната зала, е със завидно висока скорост. Разбира се, скоростта намалява заради прекалената употреба на паразитни думи и изрази, но това пък допълнително затруднява преводача, защото обърканият синтаксис му пречи да извлече смисловата есенция от казаното. Някой ще каже „Нали секретарката записва всичко, тя как успява?" Едва ли е необходимо да коментирам един такъв въпрос. Технологията на дейността на съдебната секретарка и на съдебния устен преводач в съдебната зала е различна.

Но при последния си превод в съдебната зала осъзнах, че неразбирането на технологията на устния превод е причина преводачът в съда да бъде абсолютно безпомощен в редица ситуации.

Законодателите не се интересуват от технологията на устния превод в съдебната зала. Те не предвиждат абсолютно никакви правила за съдии, прокурори и адвокати, когато в съдебната зала се извършва превод. Тези правила би трябвало да регламентират начина, по който се говори при такива случаи. На преводача е необходимо време, за да чуе, разбере, запомни и предаде на чуждия език онова, което съдията, прокурорът, адвокатът, свидетелят и т. н. казват в съдебната зала. Много често в залата не се чува добре, а ако има озвучителна уредба, тя изкривява звука и още повече затруднява възприемането.

Преводачът в съдебната зала е подложен на изключително напрежение. Концентрацията, която се изисква от него, е неимоверна. Чуването, разбирането, запомнянето и предаването на чужд език на казаното в съдебната зала трябва да бъде моментално. Проблем обаче е, че когато превеждаш заедно с говорещия, говорът се смесва и това затруднява чуването. А това звено прекъсне ли се, за разбиране, запомняне и предаване на чужд език трудно може да се говори. Понякога ключови думи убягват и смисълът се изпарява. Ако се опиташ да спреш съдията, например, и да го помолиш да повтори казаното, изпадаш в неловко положение, защото реакциите му могат да се проявят в безброй варианти и оттук нататък излизаш от ритъм, започваш да се разсейваш и преводът отива по дяволите. Слава Богу, не съм изпадал в такава ситуация, но колеги са ми описвали подобни случаи.

Пресъхнала уста, пулсиращи слепоочия, цялостно изтощение - това е резултатът от дву- или тричасово превеждане в съдебна зала. Може би има преводачи, които са по-издръжливи и по-способни, но, предполагам, че те са малцина. Освен това, слухът на преводача е нещо, което от една страна е дарба, но от друга - зависи и от външни фактори, от здравословното състояние, от психологическата настройка и т. н. Ако, например, имаш възпаление на ухото и трябва да превеждаш в съда, това е все едно да очакваш певец с болно гърло да се представи отлично пред публиката. Веднъж ми се случи точно това. Трудно се ориентирах откъде идва звукът, а трябваше и да превеждам. Как се справих, само аз си знам.

Може би липсата на правила няма да направи впечатление на преводача, ако той е млад, с добър слух и свежа памет, защото няма да се замисля изобщо за описаните от мен трудности. Той дори няма да забележи и това, че агенцията, която го е „наела" да превежда в съда, изобщо не му е работодател и прибира половината от хонорара му само защото издава фактура на съда...

Въпреки всичко, надявам се колегите, които ще продължат да превеждат в съдебната зала, да повдигнат въпроса за правилата, които трябва да се спазват от съдии, прокурори, адвокати, свидетели и т. н., когато онова, което казват в съдебната зала, се превежда. Необходимо е законодателите да бъдат запознати с технологията на устния превод и да предвидят въвеждането на споменатите правила.

До:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"

vap@prb.bg

Копие:
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
priemna@justice.government.bg

Относно: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Изминаха две години от 11.12.2012, когато ВАП излезе с „Резолюция по преписка 708/2012г. по описа на ВАП". Въпросната резолюция беше по повод мое писмо до началника на отдел „АОГ" в Дирекция „Консулски отношения" на МВнР. В стремежа си бързо да ми затворят устата, от ВАП ме набедиха, че оспорвам прочутата заповед на Младенов (Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.), а съм нямал право, защото „на основание чл.61, ал.3 от ЗСВ „Дело, което се разглежда от съд не може да се разглежда и от друг орган", считам че ВАП не е компетентна да се произнася по вече решения от съда спор". Обаче както тогава, така и сега съм далеч от мисълта да ровя пред ВАП въпроса със Заповед № 95-00-152. За щастие, времето реши този въпрос и той вече не съществува.

Останаха обаче нерешени въпросите с Правилника, договора по чл. 2а от Правилника и неприсъствената заверка в Д „КО" на подписите на преводачите. Първите два въпроса засягат правилник, който не е издаден въз основа или за прилагане на какъвто и да било закон и който в момента противоречи на редица действащи закони и международни конвенции, ратифицирани от България. Третият въпрос касае съвсем незаконосъобразна дейност, понеже въпросната заверка не се урежда от нито един нормативен акт.

И след всичко това (липса на законово основание за издаване, противоречие с действащата нормативна уредба, незаконосъобразна дейност), ВАП упорито настоява, че няма „основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност", с други думи - нарушението на закона не е нарушение!

Или наистина няма нарушение?

Ако внимателно препрочетем Резолюция 708/2012, ще разберем, че монополно положение на държавата по отношение на преводите не съществува, „тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения, а в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на т[о]зи правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго"". Т. е., в някоя спогодба или споразумение с чужда страна е предвидено нещо различно от чл. 2а, ал. 1 от Правилника?

Обаче, за съжаление, това че ал. 1 на чл. 2а от Правилника е отменена по някакъв начин, не се разбира от нищо, освен от неясния извод на ВАП. Все пак, упоритото и продължително поддържане от ВАП на становището, „че не са налице основания за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата", може би означава, че Правилникът е отменен?

Дори по някакъв магически начин Правилникът да е отменен от действащото законодателство, остава договорът по чл. 2а от Правилника, с който МВнР възлага на няколкостотин агенции за преводи нещо много неясно - извършване на официални преводи. Това възлагане от самите агенции се нарича „лиценз", а от МВнР - „оторизация". С никой нормативен акт обаче не се урежда нито „лиценз", нито „оторизация" на агенции за преводи.

В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да приемем, че МВнР раздава индулгенции на агенции за преводи въз основа на един отменен по неизвестен начин Правилник и че в това няма нищо нередно. Най-вероятно подобна логика би трябвало да приложим и към неприсъствените заверки на подписи на преводачи. Те сигурно са си също напълно законни, щом ВАП не намира основание за действие по надзора за законност?

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

Препрaтки към кореспонденцията ми и други писма и статии на преводаческа тема: http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

Потвърждения за прочитане:

From: Hristo Zahariev
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
Date: Thu, 11 Dec 2014 14:02:29 +0000 (11/12/14 16:02:29)

Your message

   To: Hristo Zahariev
   Subject: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
   Sent: Thursday, December 11, 2014 4:02:07 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius

 was read on Thursday, December 11, 2014 4:02:05 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius.

mail disposition report attachment


Final-recipient: RFC822; H_Zahariev@justice.government.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: CxcMVqtO4EK7jZHsy3Y1fA==
X-Display-Name: Hristo Zahariev

-----------------------------------------------------------

From: Лидия Герасимова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
Date: Thu, 11 Dec 2014 16:19:15 +0200

Вашето съобщение

    До: vap@prb.bg
    Як: priemna@justice.government.bg
    Относно: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
    Изпратено: 11.12.2014 г. 16:02 ч.

беше прочетено на 11.12.2014 г. 16:18 ч..

mail disposition report attachment


Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1418306527.2988.4.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Date: Wed, 26 Nov 2014 21:11:31 +0200

До МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Дирекция „Консулски отношения"

consular@mfa.bg

Копие:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"

vap@prb.bg


[Относно:] Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Преди две години Дирекция „Консулски отношения" предприе невиждана масова кампания по прекратяване на договори с фирми и агенции за преводи, които бяха сключени въз основа на чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Ако някой тогава беше запознат с Плана за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, приет от МС на 03.10.2012 г., щеше да си помисли, че тези стъпки са предприети от МВнР, в частност от Д „КО", в изпълнение на т. № 8 от споменатия план (стр. 3), която гласи:

Наименование на услугата:
Изработване на нова, отговаряща на съвременните условия нормативна уредба, уреждащ[а] статута на преводачите в България и преводаческата дейност
Описание на проблема:
Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност.
Мерки за решаване на проблема:
Да се приеме нова нормативна уредба за статута на преводаческата дейност.
Нормативни промени и действия:
Приемане на нормативен акт за статута на преводаческата дейност

За съжаление обаче, обяснението на Д „КО" тогава беше, че била изпълнявала заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи, която няколко месеца по-късно просто беше премълчана и остана в забвение. Моят договор също беше прекратен, но след това реших да не отправям „предложение чрез „Приемна" на Министерство на външните работи", понеже сметнах, че не желая да продължа „дейността във връзка с преводите на официални документи" чрез сключване на договор чл. 2а, ал. 2 от Правилника. Причина за това беше, че както тогава, така и сега „считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи"". Това свое становище изясних в редица писма до вас, а и до други институции.

От вас обаче до ден днешен не съм получил потвърждение, че по никакъв начин не се намесвате в свободната ми дейност на преводач и не ограничавате правото ми да извършвам дейност във връзка с преводи за свои клиенти, на техни официални документи, които изобщо не се заверяват в МВнР. Преди две години, по-точно на 11.12.2012 г., вместо вас ми отговориха от Върховна административна прокуратура със сплашващата Резолюция 708/2012. Прокурорът, автор на тази резолюция, явно не беше чел споменатия План за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, приет от МС на 03.10.2012 г., затова твърденията в резолюцията му звучаха доста нелепо. По-късно към него се присъединиха и други негови колеги, които продължиха да си затварят очите пред очевадните закононарушения, дължащи се на „Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност."

Макар че прокурорите от ВАП, Отдел „Надзор за законност", едва ли бяха останали неосведомени относно идеите за изменение или отмяна на „остарялата нормативна база" в областта на преводаческата дейност, те с абсолютно безразличие ми заявиха в едно свое писмо, че „становището, изготвено от Междуведомствена работна група през 2006г. - 2008г., не е основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност". Това становище, разбира се четири години е било крито в тайна, като се изключи циркулирането на апокрифното „становище на Веселинов", което може да се открие в няколко блога на колеги (напр.: http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/11/05/posting-8-stanovishteto-na-g-n-v-veselinov-ot-2010-g.1017346). Разбира се, ВАП знаеха и за официалното писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. на бившия постоянен секретар на МВнР до Министерски съвет. Предполагам, че във ВАП са имали информация и за друго официално писмо, изх. 12ПР-1149 от октомври 2013 г., от директора на КО до Министерски съвет.

В гореспоменатите писма съвсем ясно се казва, че „Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен" и че „Министерство на външните работи съзнава, че това е една отдавна остаряла правна уредба". Цитират се и изводи от становището на Междуведомствена работна група, работила в периода 2006 г. - 2008 г., ето най-важните:

- „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба"
- „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове"
- „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".

Интересно е, че знаейки всичко това, ВАП упорито настоява, че няма „основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност" (противоречие с действащата нормативна уредба, липса на законово основание за издаване, незаконосъобразна дейност).

Разбира се, не всички държавни институции си затваряха очите пред незаконосъобразноста на Правилника. Омбудсманът на РБ в годишния си доклад за 2013 г. ви обърна внимание (стр. 191-192) „върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България".

На 16.07.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията прие Решение № АКТ-964-16.07.2014, с което „предлага изменяне или отмяна на акт (правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове)", а по-точно (стр. 42):

„Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива;
- да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове;
- да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като се вземат предвид принципите на правото на конкуренция."

След всичко гореизложено смятам, че наистина е крайно време да предприемете необходимите стъпки за прекратяване на незаконосъобразните си практики, оправдавани с чл. 2а от Правилника, а по-конкретно:
- да прекратите привидните договори по чл. 2а от Правилника;
- да преустановите заверката на подписите на преводачите (която изобщо не е регламентирана от никой законов или подзаконов акт);
- да спрете намесата си в свободната преводаческа дейност чрез невярното твърдение, че сте едва ли не регулатор на тази дейност (пак според чл. 2а от Правилника).
- да спрете подкрепата си за нелоялната конкуренция в преводаческия бранш чрез публикуване на списък с агенции за преводи на сайта на МВнР. Тези фирми са посреднически, а не преводачески, те имат съвсем малък персонал, който се състои предимно от служители в офиса, а не от преводачи.

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА


Потвърждения за получаването:

From: Веселина Ананиева
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date:Thu, 27 Nov 2014 08:43:10 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 08:42 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Consular@mfa.bg
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 09:29:45 +0200

Your message was read on Thursday, November 27, 2014 7:29:45 AM UTC.

         mail disposition report attachment (ATT00001)

Final-recipient: RFC822; Consular@mfa.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: 9WRwYIrxuUiDHAfUbmZVag==
X-Display-Name: =?koi8-r?B?5MnSxcvDydEgIuvPztPVzNPLySDP1M7P28XOydEi?=

--------------------------------------------------------------------------------------

From: ВАП поща
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 10:09:19 +0200

Това е разписка за писмото, което изпратихте на
в 26.11.2014 г. 21:11

Тази разписка потвърждава, че съобщението е било показано на компютъра на получателя в 27.11.2014 г. 10:09

         mail disposition report attachment

Final-Recipient: rfc822;softis@softisbg.com
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Илияна Канева
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 16:48:25 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 11:34 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Тодорка Илчова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Fri, 28 Nov 2014 15:54:05 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 16:56 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-automatically; displayed

Синдикат на преводачите? (2)

| No Comments | No TrackBacks

Date: Thu, 20 Nov 2014 00:34:28 +0200

Здравейте,

Пишете, че вицепрезидентът на КНСБ ви уверил, че „няма законова пречка синдикална организация да се сформира на съсловна база". Да, няма такава пречка, защото има съсловни синдикати, но все пак - синдикати.

Ако се замислим какво са синдикатите, ще стигнем до извода, че хора, които не са наемни работници, нямат място в такъв вид организация. Проверих на сайта на КНСБ какви са синдикалните права:

Ето какво, между другото, пише там:

„Основните синдикални права по смисъла на Конвенциите на МОТ са:

1. Право на всички НАЕМНИ РАБОТНИЦИ, без никакви изключения и без каквато и да е разлика да образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези организации.
2. Организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ имат право да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие, без каквато и да е намеса от страна на държавните власти.
3. Организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ имат право да образуват и да се присъединяват към федерации и конфедерации и всяка организация, федерация или конфедерация има право да се присъединява към международни организации на трудещите се.
4. Организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ не могат да бъдат разпускани или дейността им спирана по административен ред.
5. Право на профсъюзните организации на помещения, където да осъществяват дейността си, както и неприкосновеност на кореспонденцията и телефонните разговори.
6. Защита срещу дискриминационни действия при НАЕМАНЕТО на профсъюзни членове на работа.
7. Защита на профсъюзите срещу всякакви действия на вмешателство от страна на РАБОТОДАТЕЛИТЕ.
8. Право на защита на профсъюзните фондове и средства.
9. Право на организациите на ТРУДЕЩИТЕ СЕ да водят доброволни колективни преговори за сключване на КОЛЕКТИВНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ с цел уреждане на условията на труд.
10. Право на профсъюзите да осъществяват своята дейност В ПРЕДПРИЯТИЯТА и на работните места.
11. Защита за профсъюзните членове срещу задържане и арест за действия, свързани с упражняване на техните синдикални права.
12. Право на ТРУДЕЩИТЕ СЕ и техните организации на стачни действия за защита на икономическите и социални интереси на работниците."

Подчертаването на термините „наемни работници", „трудещи се" и др. е мое. Международната организация на труда защитава интересите на наемните работници или, както някога по соц време се наричаха „трудещи се". Всички синдикати, членове на МОТ, естествено, не биха нарушили този принцип. А както ви писах преди, повечето преводачи не са наемни работници. Аз, например, съм дори работодател, макар и на членове на семейството си. Сред горепосочените права откриваме „Защита на профсъюзите срещу всякакви действия на вмешателство от страна на работодателите". Значи, много трудно биха се съвместили синдикат, сдружение на професионалисти потенциални работодатели и сдружение на хора със свободна професия.

Това, че в чужбина има някакъв опит за обединяване на преводачите-наемни работници и останалите преводачи, е потвърждение на онова, което ви писах преди: широкоразпространено е схващането, че преводачите са наемни работници на агенциите. По цял свят съществува тази заблуда. Преводачите обаче в 99% от случаите са само имена от списъците на агенциите. Те не са наемни работници и няма основание да членуват в синдикат. Ако могат да се обединят в друг вид сдружение, каквото например са двете сдружения на преводачи у нас, но, разбира се, много по-отворено, няма да има необходимост от опити за създаване на синдикална организация.

Естествено, в една евентуална синдикална организация на преводачи биха членували няколкостотин преводача, наети на трудов договор в различни фирми и учреждения, и ако досега не са сторили това, могат да го направят, наистина без да имат пречки от юридически характер.

Поздрав,
Хари

Синдикат на преводачите?

| No Comments | No TrackBacks

Това е имейл, който изпратих по повод идеята за създаване на синдикат на преводачите.

Здравейте,

Казвам се Хари Стоянов, специалист съм по сърбохърватски и съм преводач от 35 години. Не членувам в никаква браншова организация. Собственик съм на фирма за преводи (не агенция). Колежката Илка Енчева беше така добра да ми препрати вашето съобщение във връзка с идеята за учредяване на синдикална организация на преводачите. На сайта на КНСБ (проследих дадения от вас линк) пише следното:

„Решение за създаване на Синдикална организация могат да вземат единствено, самостоятелно и доброволно дееспособни физически лица, работници и /или/ служители, които провеждат учредително събрание, при наличие на най-малко 3 /трима учредители".

Това означава, че в синдикат могат да участват единствено наемни работници. Обаче по-голямата част (да не кажа преобладаващото мнозинство) от преводачите не са наемни работници като преводачи, а имат някаква друга професия (напр., преподаватели, учители и т.н.), собственици са на фирми или агенции за преводи или са преводачи на свободна практика. Първата категория преводачи биха могли да членуват в синдикат, свързан с основната им професия. Собствениците на фирми и свободно практикуващите (които са регистрирани в Агенцията по вписванията) не са наемни работници. Те биха могли да членуват в професионално сдружение, но не и в синдикат. Това ме навежда на мисълта, че трудно един синдикат на преводачите би привлякъл голяма членска маса и би имал достатъчно представителна роля сред нашето съсловие.

Предполагам, че идеята за синдикат се е породила от широкоразпространеното схващане, че преводачите са наемници на агенциите. Това просто не може да бъде вярно, поради следната причина: повечето преводачи не са на трудов договор (т.е., не са персонал) в агенциите за преводи. Ако в тези агенции има назначен по някой друг преводач на трудов договор, това в никакъв случай не е масово явление. Заблудата за това, че преводачите са персонал на агенциите се поддържа и от създателите и разпространителите на стандарт EN15038, които не обръщат внимание на сериозния факт, че human resources изобщо не означава свободно практикуващи или собственици на други фирми, а означава единствено „персонал", т.е., лица, назначени на трудов договор, личен състав.

Разбира се, най-масово използваните от агенциите евтини и неквалифицирани „преводачи" биха могли да се включат в един такъв синдикат, понеже (цитирам сайта на КНСБ), те са „безработни, пенсионери и учащи се, които имат право да полагат наемен труд". Това обаче не би било представително за нашето високообразовано, висококвалифицирано и високопрофесионално съсловие.

Очаквам вашето мнение.

Поздрав,
Хари

Моят блог на преводаческа тема:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

25 по-бедни години

| No Comments | No TrackBacks

През 1969 бях едва 13-годишен, но вече можех да разбирам вицовете на възрастните - моите родители, роднини, съседи и познати. Големите плакати по улиците, на които с ярки червени букви пишеше „25 победни години" предизвикваха тайни насмешки у възрастните, които познавах. Много пъти чувах от тях: „25 по-бедни години", когато минавахме покрай такъв плакат.

Днес, 25 години от оня десети ноември, който разбута живота на много обикновени хора, някои от които не успяха да се справят след това, поне спокойно можем да си кажем: „Изминаха 25 по-бедни години". Цензурата, която и сега е драконовска, все пак не може да заглуши нашите думи на недоволство от управлението на шепата разбойници през последните 25 години. От кумова срама все още се признава „свободата на словото" и всеки може да си пише по блогове и форуми каквото си поиска. За съжаление, в огромния океан на Интернет всеки праведен глас потъва сред необятния спам.

Преди 25 години много хора бяха излъгани, че ще настъпят промени към по-добро. На 10 ноември 1989 по радио „Хоризонт" изненадващо чухме световни хитове, които никой дотогава не можеше да си представи, че ще прозвучат по една контролирана радиостанция. Малко след 3 следобед по радиоточката в Изчислителния център в Девня, където работех тогава, загърмя „Heart of Steel" на Manowar. Не след дълго съобщиха и за свалянето на бай Тошо. Всички програмисти в нашата стая започнаха да скачат от радост. Изтичахме в машинната зала, за да информираме останалите колеги. Там настъпи такова въодушевление, че модемите изпопадаха от конзолата. Вечерта в автобуса, с който се прибирахме от работа, продължихме възбудено да обсъждаме свалянето на бай Тошо, когото открито наричахме точно така: „бай Тошо". Много от останалите пътници, които явно не бяха чули новината, гледаха мрачно или злобно, дори някои от тях ни заплашиха с милицията. Това, разбира се, предизвика общ смях.

Месеците, непосредствено след 10 ноември протекоха в постоянни митинги и изключителен ентусиазъм. Но още тогава усетих да ме гризе червеят на съмнението. По телевизията няколко дена даваха първото за „новото" време истинско риалити шоу - свалянето и убийството на Николае Чаушеску и жена му в Румъния. След това започнаха и първите отлъчвания на еретици от новосформираните набързо партии. Пръв в това отношение показа рогата си Дертлиев. Във вестник „Демокрация" имаше хумористична рубрика „Думокрация", в която, макар и на шега, съвсем далновидно се предсказваше обединението на БКП и СДС.

След това всичко излезе извън контрол. Относителната сигурност на бай-Тошовото време беше благодарение на относителната сигурност в света, който познавахме. В Европа и Америка хората се ползваха от благата на тази сигурност и това неизбежно се усещаше и у нас. Повечето хора у нас имаха жилища и работа. Същото може да се каже и за хората на Запад, които имаха и по-висок стандарт на живот. Но явно това положение не беше удобно за малцината, които искат да управляват света. Дойде 1989 и всичко се преобърна в целия свят. Спокойствието и високият жизнен стандарт на западнярите също бяха засегнати сериозно.

Далеч съм от мисълта да възхвалявам времето на бай Тошо. Аз и тогава страдах от безработица и трябваше да работя какво ли не - машинист във фабрика за консервни кутии, учител, възпитател, програмист. Едва през 1991 година успях да започна работа като преводач - по своята специалност от университета - единадесет години след като се бях дипломирал.

И тогава започна моята преводаческа одисея.

На 24 февруари 2014 се включих в дискусията „Свободната конкуренция между преводачите и фирмите" с едно писмо, изпратено до преводачески фирми, преводачи, преводачески съюзи, държавни институции, юристи.

В споменатото писмо разгледах въпроса за свободната конкуренция само във връзка с официалните преводи, а по-конкретно, във връзка с използването на собственици/управители на фирми, сключили договор с МВнР, като заклети преводачи от страна на други такива фирми. Стигнах до заключение, че това е съгласувана практика, която има за цел ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара на преводачески услуги, и че споразуменията, ограничаващи конкуренцията по хоризонтала (между преки конкуренти), са в основата на една такава практика.

Този въпрос може да бъде разгледан и в по-широк план, а именно, във връзка с преводаческите услуги изобщо.

Широкоразпространено е мнението, че т. нар. „преводачески агенции" извършват преводаческа дейност и че това е основната им дейност. Но дали е така? Ако прегледате годишните финансови отчети на редица такива агенции, ще ви направи впечатление, че най-голямата част от разходите им са за външни услуги, а по-конкретно - преводачески услуги. Защо една фирма, която извършва определена основна дейност ще има разходи за външни услуги именно за тази дейност, като в същото време разходите й за персонал ще бъдат много ниски? Отговорът е съвсем прост: тази фирма не извършва посочената основна дейност. В случая с „преводаческите агенции" - те не извършват преводаческа дейност. Те извършват специализирана посредническа дейност, но не и преводаческа. Единственото вярно нещо в наименованието на тези агенции е, че са агенции, т. е., посредници. Но не извършват преводаческа дейност като основна дейност.

Истина е обаче, че част от агенциите за преводи наистина предлагат именно преводачески услуги, понеже собствениците на тези агенции са все още действащи преводачи. Казвам „все още", защото след известно време ще ги домързи да превеждат и ще започнат да се занимават само и изключително с посредничество. Но докато са преводачи, те „колегиално" предлагат услугите си на своите преки конкуренти, дори се пишат за „техни" преводачи в прословутите им списъци. Тези списъци са „търговска тайна", защото, ако станат публични, ще лъсне истината, че голяма част от агенциите са оплетени в една и съща мрежа и са изградили един огромен картел, който всмуква всички потенциални клиенти на малкото им останали конкуренти.

Тук няма и помен от свободна и лоялна конкуренция. Съгласуваната практика за взаимно използване на едни и същи или подобни списъци с преводачи води до драстично ограничение на свободната конкуренция. Тези списъци, разбира се, не включват само собственици на агенции. Те биха били недостатъчни за извършване на всички преводи. В списъците, съвсем нормално, са включени и много специалисти по езици, които работят като учители или преподаватели във висши учебни заведения. За съжаление, много от тези специалисти са просто само имена в списъци. Те почти не виждат материали за превод, а някои от тях дори не искат и да видят такива - те просто са си продали подписите. Друг тип преводачи от тайните списъци са професионалисти в други области, които имат необходимите познания както в професионалната си област, така и по съответния чужд език. Случва се обаче тези преводачи да нямат необходимите удостоверения за познание на език и затова предпочитат да стоят в сянка. Но най-големият брой „преводачи" са от една категория, която трудно може да се определи с едно название. Тази категория е най-разнообразна, но и най-уязвима. Това са хора с ниски доходи, безработни, ученици, студенти, майки в отпуск по майчинство, пенсионери и др., които са готови да извършват всякакви преводи на невъзможно ниски цени.

Именно това изобилие в списъците на агенциите гарантира бързото и лесно намиране на преводач за който и да е превод от/на който и да е език. Ако някой си мисли, че може да се конкурира с агенции без персонал, жестоко се мами. Във вакуума, който оставят около себе си агенциите, потъват всевъзможните клиенти и на най-професионалните преводачи, които се чудят защо месеци и години не могат да свържат двата края.

За съжаление, агенциите не се интересуват, че:

1. Нарушават чл. 15, ал. 1. от Закона за защита на конкуренцията, който посочва, че са забранени всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.

2. Съгласуваната практика, която прилагат агенциите, е нелоялна конкуренция, забранена съгласно чл. 29 от ЗЗК, тъй като „е в противоречие с добросъвестната търговска практика" и „уврежда или може да увреди интересите на конкурентите".

3. Агенциите въвеждат в заблуждение клиентите си, че „имат" преводачи на много езици, а често нямат назначен дори един-единствен преводач. Тази практика също е забранена съгласно чл. 31 от ЗЗК („Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти").

4. Агенциите, твърдейки, че „имат" преводачи на 30, 50, 100 или „всички езици", използват заблуждаваща реклама съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗЗК, която е забранена съгласно чл. 32 от ЗЗК.

Що се отнася до заблуждаването на клиентите от страна на агенциите за преводи, това може да бъде разгледано и от гледна точка на Закона за защита на потребителите, което обаче е въпрос на допълнително и по-задълбочено проучване.

Като дългогодишен преводач съм забелязал, че когато някоя по-голяма фирма или учреждение се нуждае от моите преводи, към мен се обръща обикновено секретарката. Понякога се случва и директор или друг служител на ръководна длъжност да влязат директно в контакт с мен, но това е в случай, че преводите са им необходими лично, или пък са сметнали, че е по-целесъобразно сами да контактуват с преводача.

Все пак, в повечето случаи, когато мои директни клиенти от гореописания тип използват услугите ми, с мен контактува секретарката. На такава длъжност отдавна е обичайно да се назначава особа, която „владее" някой чужд език и затова тя се занимава с намиране на преводач, в случай че във фирмата или учреждението е получен документ на език, който секретарката не знае. С други думи, в такъв случай секретарката играе ролята на агенция.

Случва ми се да ме потърсят по телефона за някакъв превод и аз да си помисля, че ми се обаждат от агенция за преводи. В течение на разговора обаче се уточнява, че това е служителка, обикновено секретарка, на учреждение или фирма, която не се занимава с преводаческа дейност.

Без да омаловажавам дейността на секретарката, все пак трябва да напомня, че тя не е на ръководна длъжност, а извършва само помощна функция в администрацията на дадена фирма или учреждение. Понякога нейната работа е от изключителна важност, но директорът е този, който взема решенията.

Възможно ли е да се случи така, че секретарката да взема управленски решения? Вероятно могат да се дадат примери, в които някоя секретарка дърпа конците на шефа, но това са разни пикантни истории или вицове. Реално, на практика, секретарката не е шеф. Тя често е с по-ниска квалификация и след като повиши квалификацията си (например, завърши магистратура), обикновено отлита на друго място.

Един чест пример за секретарка, на която се налага да търси преводач, е секретарката в адвокатска или нотариална кантора. И адвокатите, и нотариусите имат по-висока квалификация от секретарката и тя не може да каже, че е адвокат или нотариус, понеже работи в такава кантора. Тази секретарка често дори няма юридическо образование.

Да си представим сега една преводаческа кантора, в която работят десетина висококвалифицирани преводачи. Те може да бъдат съдружници, но може и да са служители на трудов договор. Всеки от тях си има редовна клиентела и достатъчно работа, която понякога идва в повече. В такъв случай секретарката на кантората се заема да намери някой преводач на свободна практика, който да поеме работата, за която ресурсите на преводаческата кантора не достигат. Ако работата е много по-голяма от ресурсите на кантората, тогава или дружеството, или директорът решава да назначи допълнително персонал на временен трудов договор или да сключи договор с преводачи на свободна практика или преводачи с фирма, или смесено - в зависимост от евентуалните кандидати. Преводите от/на даден език при всички случаи се ръководят от преводач от кантората, специалист именно по този език.

В гореописания случай с преводаческата кантора секретарката няма решаваща роля при превода. Тя изпълнява само помощни административни функции и не управлява кантората, не е шеф на преводачите.

Всичко обаче се обръща надолу с главата, когато се появяват т. нар. „преводачески агенции". Обикновено те се състоят от една или няколко секретарки, които командват парада. Уникалността на агенциите е именно в това, че секретарките стават шефове. Тяхната квалификация не е важна - те обикновено не извършват преводи или ако някога са превеждали, това е в отдавна минало време.

Секретарките-агенции в момента са поели командването над преводаческото съсловие, което сякаш не може да схване и да осъзнае, че една секретарка няма как да му е шефът. Тя просто извършва една помощна административна функция, най-вече - върти телефони. Това е далеч от ръководната дейност на директора. Но дори тази секретарка да е директор, тя няма работници. Тя не може и да има такива, защото няма никаква работа. Работата, която раздава секретарката-шеф, е чужда, на истинския клиент, т.е. с чужда пита помен прави. „Работниците", които е „наела", са работници на някой друг или са преводачи на свободна практика или преводачи, собственици на фирми.

Ако секретарката-агенция замества секретарката на клиента - фирма или учреждение - то тя просто трябва да се свърже с преводача и да му каже кой е истинският клиент (не: коя е агенцията). И не трябва да се прави на важна и да играе ролята на голям шеф, защото е една обикновена секретарка.

За съжаление обаче, живеем в един безкраен виц, в който секретарките дърпат конците, а шефовете са под чехъл :)

Писмо до ВАП от 23.10.2014 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: vap@prb.bg
Cc: priemna@justice.government.bg
Subject: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Thu, 23 Oct 2014 21:56:29 +0300


ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"

Относно: Пр. пр. № 708/2012 г. - II

Уважаеми дами и господа,

На 26.11.2012 г. МВнР едностранно прекрати (с писмо Изх. № КОА-21-00-165/26.11.2012г.) договора, който бях сключил с това министерство и в който се твърдеше, че то ми "възлага извършването на преводи на документи съгласно чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

На 06.12.2012 г. изпратих отговор на въпросното писмо, в края на който посочих, че "...считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи"". Моят отговор беше с копие до ВАП, за да бъда сигурен, че наистина правото ми да упражнявам професията си преводач няма да бъде нарушено.

ВАП обаче избърза и излезе с резолюция по преписка 708/2012г. по описа на ВАП, София, 11.12.2012г., с която, вместо да защити правата на професионалните преводачи да упражняват свободно професията си, прокуратурата заяви, "че за извършването на „официален превод" следва да имате сключен договор с Министерството на външните работи в случай, че желаете да извършвате на официални преводи".

Последва дълга кореспонденция, в която лайтмотивът на ВАП беше следният: "Върховната административна прокурат[у]ра се е произнесла с резолюция от 11.12.2012г., че не са налице основания за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата. С оглед произнасянето на прокуратурата, при липсата на данни за нови факти, въпросите които поставяте не са основание за предприемане на действия от прокуратурата." (Пр.пр. №703/2012 г.- II, София. 6.2.2014 г.).

Два месеца след като получих последното писмо от вас, цитирано в горния пасаж, на 15.04.2014 г. Омбудсманът на РБ публикува годишния си отчет за 2013 г., в който, в Глава 14, Раздел "Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр. 191-192, посочва, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, публикуван на 3 септември 1958 г., "е остарял и е неприложим", като препоръчва "в кратки срокове да бъде отменен Правилникът".

На 16.07.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията прие Решение № АКТ-964-16.07.2014, с което "предлага изменяне или отмяна на акт (правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове)", а по-точно (стр. 42):

„Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива:
- да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове;
- да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като се вземат предвид принципите на правото на конкуренция."

Цитираните по-горе два документа трябва да са достатъчно основание "за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата".

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА


Потвърждения за прочитане:

From: ВАП поща
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 08:30:44 +0300

Това е разписка за писмото, което изпратихте на
в 23.10.2014 г. 21:56

Тази разписка потвърждава, че съобщението е било показано на компютъра на получателя в 24.10.2014 г. 08:30

mail disposition report attachment


Final-Recipient: rfc822;softis@softisbg.com
Original-Message-ID: <1414090589.3233.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

-----------------------------------------------------------

From: Hristo Zahariev
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 06:04:43 +0000 (24/10/14 09:04:43)

Your message

   To: Hristo Zahariev
   Subject: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
   Sent: Thursday, October 23, 2014 9:56:29 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius

 was read on Friday, October 24, 2014 9:04:10 AM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius.

mail disposition report attachment


Final-recipient: RFC822; H_Zahariev@justice.government.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: e8dZgDUJx0ONxdmNha816A==
X-Display-Name: Hristo Zahariev

-----------------------------------------------------------

From: Лидия Герасимова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 09:23:12 +0300

Вашето съобщение

    До: vap@prb.bg
    Як: priemna@justice.government.bg
    Относно: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
    Изпратено: 23.10.2014 г. 21:56 ч.

беше прочетено на 24.10.2014 г. 09:22 ч..

mail disposition report attachment


Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1414090589.3233.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

Recent Comments

  • Caesar: Здравейте, внимателно прочетох всички публикувани от Вас материали и абсолютно read more
  • Harry Stojan: (неофициален превод от сръбски език :)) България е единствената страна, read more
  • Rennie Stoyanova: Изводът Ви е напълно правилен, колега. Считам, че подобни разяснения read more
  • Rennie Stoyanova: Това, че изискванията противоречат "най-малко на Конституцията" съвсем не е read more
  • Rennie Stoyanova: Поздравления, колега! Тази статия е много силна, точна и смела. read more

Recent Assets

  • fututolingvistika_1980.jpg
  • lissan_17_oct_2009.jpg
  • Image0082.jpg

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.