avgust 2014 Archives


Години наред преводаческата дейност у нас не се развива от преводачи, а от мениджъри на агенции, наречени "преводачески". На трудов договор в тези агенции са назначени по един-двама офис мениджъри и в най-добрия случай още толкова преводачи. Въпреки това, много обикновени хора смятат, че това са компании с голям личен състав. Самите собственици на тези "компании" имат високо самочувствие, че са големи работодатели на преводачи.

По този повод публикувах два постинга във форума към петицията против новите изисквания... (тук и тук)


Ако агенциите се смятат за работодатели на преводачи, с които нямат сключен трудов договор, значи прикриват трудови правоотношения с други договори (ако изобщо сключват такива). Вероятно над 90% от преводачите, които работят "за" или "към" агенции, нямат трудови договори с агенциите. Нали преди да се появят "новите изисквания" на Младенов имаше слухове, че щяло да има изискване за назначаване на трудов договор на всички преводачи, които работят "за" дадена агенция. Тогава се нададе страшен вой и това изискване отпадна. Но това не реши въпроса с отношенията между агенциите и преводачите, работещи без трудови договори с агенциите.

Но независимо дали агенциите внасят или не внасят осигуровки върху сумите, които плащат на такъв тип преводачи, тези преводачи НЕ СА РЕСУРС на агенциите, т. е. не са техни работници или служители. Дали агенциите си изпълняват задълженията към НАП, не ме засяга. Обаче ме засяга това, че те мамят клиентите и се представят пред тях като големи фирми с много преводачи, обикновено на 30 - 50 или "всички" езици. По този начин ми отнемат мои потенциални клиенти, които не биха отишли при тях, ако знаеха, че агенциите всъщност не разполагат със свои преводачи на моя език. Щяха да дойдат при мен, защото имам достатъчно интернет покритие.

Всъщност агенциите нарушават чл. чл. 29-33 от ЗЗД чрез нелоялна конкуренция, заблуждаваща реклама и "...въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти" (чл. 31 от ЗЗК).

За съжаление, и външно, и сертифициращите фирми си затварят очите пред печалния факт, че агенциите за преводи у нас НЯМАТ ПЕРСОНАЛ, с който да извършват преводаческата си дейност. Освен това, преводаческа дейност като общо понятие може да съществува, но реално преводите от/на всеки отделен език са отделна дейност. Не може един преводач на английски да превежда на китайски, ако не е подготвен на съответното ниво, т.е. ако не е преводач и на китайски. Сравнително рядко обаче преводачите са специалисти по два или повече чужди езика, въпреки дилетантските писания на журналисти, в които преводачите биват наричани "полиглоти".

Общата картина на състоянието на "преводаческия бизнес" у нас е направо карикатурна. Външно "регулира" бизнеса с правилник от 1958, "който е остарял и е неприложим" (Годишен доклад на Омбудсмана за 2013) и който, според писмо № 2711/28.03.2013 г. на Министерски съвет, "няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове". Агенциите се гордеят с един привиден договор с външно, който те издигат до ранг на "линценз", а всъщност този договор няма дори законово основание (защото то е незаконосъобразният правилник) и е привиден (т.е. нищожен).

Обаче въпреки унищожителната критика, на която Комисията за защита на конкуренцията подложи правилника, въпросната комисия си въобрази, че преводачите, които нямат агенции, са преводачи, "които упражняват свободната професия на преводач". Явно КЗК не е наясно, че освен преводачи с агенции има предимно несамоосигуряващи се преводачи, които имат някаква друга работа по трудов договор, а като преводачи работят на черно за агенциите.

При това положение, желаещите да бъдат преводачи са малко на брой и бързо се отказват от тази професия, която на практика се поддържа от ентусиасти, мазохисти и една шепа професионалисти. Необходимо е да стане чудо, за да се превърне професията преводач в наистина уважавана и привлекателна професия.
Тук публикувам два мои постинга, първоначално публикувани във форума към петицията против новите изисквания... (тук и тук)

Аз лично се отказвам от възможността да бъда съдебен преводач не защото заплащането ще бъде ниско. То и сега е същото, защото агенциите си прибират най-нахално поне половината.

Професията на съдебния преводач е инфарктна. Досега не съм имал нито веднъж възможност да се запозная с материали по делото - влизам в съдебното заседание само с прочетените предния ден закони на двата езика и с безброй предположения какво ли ще говорят съдията, прокурорът, адвокатът, свидетелите, подсъдимият, частните обвинители и не знам още кой. И обикновено не мога да предвидя абсолютно нищо. Ако сега стана съдебен преводач, уж ще мога да се запознавам с материали по делото, но като знам как у нас се реализира всичко, оставам скептичен.

Но и всичко да е наред - да се запозная с материалите по делото, да имам възможност да се подготвя, никога няма да свикна с изключително завъртения начин на изразяване на юристите. Те са си създали някакъв отделен език, думите се използват с най-малко петото си значение от речника, ако изобщо съществува такъв, или ако изобщо използват правилно значение. Освен това, в съдебната зала най-често и съдиите, и прокурорите, да не говорим за адвокатите, говорят като картечници - изобщо нямаш шанс да превеждаш нормално. Трябва да превеждаш конспективно, ако изобщо ги разбереш какво казват - а те говорят уж на родния ти език! По едно дело превеждах над десет пъти и всеки път влизах в съдебната зала с все по-свито сърце. А не можеш да се откажеш. Процедурата или не е описана или е много неясна, сигурно е обаче, че ако не се явиш на заседанието, без да си представил болничен, ще те глобят поне 200 лв.

Има и още причини да не ми се ходи вече в съда. Всичко е много сложно, но най-главната причина е НЕУВАЖЕНИЕТО към преводача. Смятат ни за втора ръка хора, даже по-ниско сме от подсъдимите. Веднъж в съдебната зала ми се нахвърли охраната на подсъдимия, защото, като започна заседанието, аз се приближих до него, за да му превеждам :)

Неуважението към преводача е дългогодишна, да не кажа вековна или хилядолетна традиция. Може би в древността са използвали роби от други народности, с които управляващите в дадена държава са се сдобивали след завоевателни войни. Оттук може би идва и всеобщото презрение към преводачите, които в колективната памет все още са роби. Това презрение се усеща и у клиентите (които много често гледат и с огромно недоверие на преводача, който си позволява да им иска някаква мизерна сума за превода, за който, според тях, не е положил кой знае колко усилия), и у мениджърите на агенции (които съвсем открито се държат като робовладелци към преводачите), и у чиновниците от външно (за които е все едно чий подпис заверяват), и у всички останали държавни и общински служители (за които преводачите не са нищо повече от помощен персонал), и най-вече у юристите (които имат като главна цел и основна задача да унижават преводачите, за да не се появи друга добре платена прослойка).

Всъщност невежеството на всички е причина за неуважението към преводаческия труд и професия. Повечето съвременни хора си мислят, че преводачът е нещо като жив Google преводач - пускаш му листа с материала за превод и той ти го "изплюва" преведен! Други си мислят, че преводачите имат специални "машинки", с които изработват преводите, както стругарите изработват детайлите. Трети пък си мислят, че най-лесната професия на света е преводаческата. Колко му е да научиш един чужд език и да станеш преводач. Не съм седнал, не съм го направил - чувал съм неведнъж от сериозни и образовани хора.

Но неуважението към преводачите и техния труд, колкото и парадоксално да звучи това, е най-силно у самите преводачи! Те не се уважават взаимно, много често се нападат, правят си кални номера, удари под кръста, нелояна конкуренция чрез комбина с агенции и т.н. Но най-страшното и най-гибелното за преводачите е, че те НЕ УВАЖАВАТ САМИТЕ СЕБЕ СИ! Липсата на самоуважение и пониженото самочувствие са едни от най-големите врагове на преводачите. Те са оковите на преводачите, правят ги зависими от агенции и държавен произвол.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from avgust 2014 listed from newest to oldest.

julij 2014 is the previous archive.

september 2014 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.