julij 2014 Archives


Единствената реакция на статията ми „23 години преводаческа одисея" беше едно неясно, но отчаяно възклицание: „Цените не са ниски, преди години ми вземаше по 18!", появило се във форума към петицията против „изискванията" на външно.

Това по-конкретно беше реакция на следния пасаж от въпросната статия:

Всъщност тези, които ме обвиниха в този несъществуващ грях, години наред бяха участвали именно в такива съгласувани практики и чрез нелоялна конкуренция ме лишаваха от много преводи, за които бях напълно квалифициран, наличен и в състояние да ги направя. Да не говоря, че цената ми винаги е била напълно приемлива във всяко отношение (с други думи: смешно ниска)."

Явно коментаторът е бил засегнат от обвинението, че е участвал в съгласуваните практики и нелоялната конкуренция срещу мен :)

Отговорих:

Най-вероятно това са били спешни преводи на словенски. В момента цената ми за спешен превод на словенски дори е по-висока. Всеки може да види ценоразписа ми в Интернет. Освен това, става дума за 1 - 2 страници, предполагам преди 6 години. Лесно мога да проверя в счетоводството си, винаги съм издавал фактури. Мога да кажа, че през въпросния период на подобна цена съм превел не повече от 20 страници за десетина агенции и директни клиенти, така че авторът на горния коментар е ясен :) Сигурно за неговата агенция съм превел няколко страници общо за десетина години. Но той е лъгал и продължава да лъже клиентите си, че „има" преводач със словенски, хърватски и сръбски.

Не смятам, че съм „вземал" от която и да било агенция и стотинка. Цената, която съм начислявал за превода е цена за МОЯ труд, който съм извършвал ЛИЧНО, без да лъжа, че мога да направя някакъв превод и да използвам анонимни преводачи за тази цел. Но истина е, че агенциите най-безскрупулно ВЗЕМАТ от клиентите си огромни комисионни (най-малко 100% върху цената на преводача). Както правилно е забелязал мистър Витек „бизнес моделът на всички големи преводачески агенции понастоящем се основава на принципа на сляпата, ненаситна, корпоративна алчност".

Освен това, не смятам, че цените ми са високи, напротив, продължавам да смятам, че са смешно ниски. Защото, ако се приспаднат осигуровките и данъците, времето за търсене на терминология и за редакция, разходите за използваната техника и софтуер, за енергия, комуникации и др., ще се види колко мизерни са тези цени.

И накрая, смятам, че съм професионален преводач с необходимата квалификация и дългогодишен опит, не се крия зад анонимност и имам пълното право на достойно възнаграждение за ТВОРЧЕСКИЯ труд, който полагам
."


По-късно обаче се замислих над това явно съвсем спонтанно възклицание, и усетих, че то крие множество въпроси, противоречиви емоции и някои безспорни истини за преводаческата дейност.

Въпросите, които повдига споменатото възклицание, биха могли да бъдат, например, следните:

- Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи биха недоволствали срещу достойно заплащане на преводаческия труд?

- Коя е цената за превод, срещу която собствениците и мениджърите на агенциите за преводи не биха недоволствали?

- Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи смятат, че преводачите им „вземат" парите?

- Има ли начин един преводач да не предизвика недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи?

По-долу се опитвам да дам някакъв отговор на тези въпроси.

Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи биха недоволствали срещу достойно заплащане на преводаческия труд?

От гледна точка на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи достойно заплащане на преводаческия труд е това, което тяхната агенция предлага на преводача. Тяхното разбиране е, че посредникът е основният актьор в този бизнес и на него се пада достойно заплащане, защото се е блъскал да набира преводачи за списъка си, да привлича клиенти, да ги задържа, да организира работата, да удовлетворява капризите на клиентите и много други дреболии, които обсебват ежедневието на посредника. В тази верига от дейности те виждат мястото на преводача на най-долното стъпало, което определя и заплащането му. Посредникът щедро отделя за преводача една трета до максимум половината от цената, която взема от клиента.

Когато цената на даден превод обаче се определя както от страха да не изпуснеш клиента, така и от държавната поддръжка за агенциите за преводи, няма начин един професионален преводач да бъде удовлетворен от заплащането, което му предлага агенцията. Нейният собственик или мениджър трепери да не изтърве някой клиент, затова максимално смъква цената. Същевременно държавата, в лицето на външно, му вдъхва кураж, като му позволява да лъже, че агенцията била „лицензирана" (по кой закон?), „оторизирана" (как?), „легитимна" (коя регистрирана по ТЗ фирма не е?) и с какви ли не още гръмки епитети. Всички тези епитети обаче не могат да бъдат поставени на някой преводач. Преводачът в България не може да бъде „лицензиран", „оторизиран", „легитимен" без агенция за преводи! С други думи, преводачът у нас няма никакви права, включително правото да поставя някакви искания за каквото и да било (достойно) заплащане.

Никой не държи сметка на агенциите за преводи, че не са назначили на трудов договор преводачите, които използват. Агенциите твърдят, че това са „техни" преводачи, но изобщо не се грижат за тях да ги осигуряват и да им гарантират всички права, каквито би имал един служител във всяка фирма. Пред това странно явление съответните държавни институции си затварят очите. Оттук можем да си направим извод, че агенциите за преводи са изключително покровителствани от държавната машина. Следователно, всеки опит от страна на преводачите да си искат достойното заплащане би срещнал не просто недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите, а направо техния унищожителен гняв.

Коя е цената за превод, срещу която собствениците и мениджърите на агенциите за преводи не биха недоволствали?

Спонтанно отговарям: нула.

Всяка друга цена е плод на угризението на съвестта на някои собственици и мениджъри на агенции. Част от тях са бивши преводачи, някои дори - настоящи. Те са разбрали, че няма кой да защити преводачите и затова са преминали на отсрещната страна. Въпреки това, съвестта им не е съвсем изгризана :)

Това все още е добре, защото вече в нечии глави на собственици и мениджъри на агенции се е появила и идеята преводачите да плащат за честта да им бъде даден превод.

Защо собствениците и мениджърите на агенциите за преводи смятат, че преводачите им „вземат" парите?

Както по-горе споменах, държавата покровителства собствениците и мениджърите на агенциите за преводи, затова тяхното самочувствие е на изключително високо ниво. Затова няма как да не си въобразяват, че „дават хляб", че „осигуряват работа" на преводачите, а те са толкова неблагодарни, че им „вземат" парите :)

Има ли начин един преводач да не предизвика недоволството на собствениците и мениджърите на агенциите за преводи?

И тук отговорът е кратък: като не поиска нищо за превода, който е направил, или още по-добре - като си плати за удоволствието да превежда някой гениален текст, например, от китайски или корейски английски на някой европейски език (който, разбира се не му е рòден).


Този списък не изчерпва набора от въпроси, който може да изникне в главата на всеки преводач, собственик или мениджър на агенция за преводи, потенциален клиент, служител на външно и другите държавни институции, както и на приятелите, роднините, близките и познатите на всички гореспоменати. Всички тези въпроси се преплитат с палитра от всякакви видове емоции, но зад този конгломерат проблясват неизбежните истини за преводаческата дейност, преводачите, агенциите за преводи, външно министерство и техния железен файъруол - върховната административна прокуратура с прословутия си отдел „Надзор за законност". Значи, в края на краищата, всичко стига пак дотам, откъдето тръгна преди две години - липсата на законово основание за „уреждане" на преводаческата дейност. Тази липса обаче в продължение на няколко десетилетия се закърпва от един несъществуващ, но вездесъщ правилник, оригинален български принос в световния хаос на „уреждането" на преводаческата дейност.

Преди 23 години започна моята преводаческа одисея. В края на юли 1991 бях нает от загребската фирма „Домоинвест" като преводач.

Дотогава обаче имах сигурна държавна работа и превеждах предимно по поръчка на местното Бюро Преводи към СПБ. Можете да се досетите, че писмените преводи правех обикновено в извънработно време, включително и нощем. Понякога „крадях" и от работното си време, още повече, че единственият компютър, с който разполагах през 1980-те години, беше на работното ми място. Това все пак се случваше рядко. Тогава все още пишещата машина беше основното ми средство за производство като преводач (освен, разбира се, мозъкът ми). За устни преводи си вземах неплатен отпуск.

След „промените" през 1989 изчислителният център, в който работех като програмист, започна да запада. Затова, когато се появи „Домоинвест", не се поколебах да напусна вече несигурната си държавна работа.

И така, започнах да работя като преводач на строителния обект на казиното в Албена. Освен устните преводи на обекта извършвах и множество писмени преводи: писма от и до директора на обекта, договори и анекси към тях, както и цялата документация, свързана със строежа. Отначало използвах електронна пишеща машина с ограничена памет, но през 1992 купих първия си преносим компютър, който до голяма степен облекчи работата ми.

Освен преводите за „Домоинвест", вършех и редица други работи. Основно това беше куриерската работа - разнасях кореспонденцията до и от инвеститора на обекта в управлението на курорта. Също така често ходех и до София, където се намираше офиса на надзорния орган, и носех купища документи. Но най-характерната функция, която изпълнявах сутрин, беше да сваря кафето за директора и техническия персонал. Този ритуал беше най-важният във фирмата и на мен се падна честта да го изпълнявам :)

През 1994 казиното в Албена беше построено и „Домоинвест" напусна България. Аз останах без добре платената си работа. От колеги подочух, че мога да си регистрирам фирма и да сключа договор с външно, за да мога да правя официални преводи. На 4 юли 1994 фирма „Софтис" официално започна работа. Отначало единственият преводач във фирмата бях аз. По примера на другите фирми за преводи и аз започнах да „набирам" преводачи, съставих списък и го изпратих във външно. Списъкът ми включваше няколко преводача по най-разпространените езици. Скоро обаче се убедих, че този списък е неприложим. Всеки от преводачите, когато го потърсех, или беше зает, или болен, или баба му починала или безброй други причини, и нямаше възможност да поеме превода, който му предлагах. Наложи се да търся услугите на другите фирми и по този начин постепенно се отказах от посредничество. Опитите ми да стана посредник завършиха само една-две години след основаването на фирмата.

Основната причина обаче да се откажа от посредничество беше, че се смятах, а и сега продължавам да се смятам, за преводач, а не за посредник. Моята гледна точка е: преводачът произвежда превода, а не посредникът. Преводаческият бранш се нарича така по преводачите, а не по посредниците. Най-голямото недоразумение според мен беше, че посредническите фирми се наричаха „преводачески".

Отначало, макар и собственик на фирма за преводи, бях търсен от посредниците, които успяха да ме подведат да им дам клетвена декларация с подписа си. Лека-полека посредниците престанаха да ме търсят. Аз се усъмних, че използват името и подписа ми без мое знание. Подобни твърдения бях дочул от други колеги, включително от преводачи, работещи в агенции. Тези твърдения обаче бяха трудно доказуеми, да не кажа недоказуеми, затова единствената мярка, която можех да предприема, беше да прекратя да давам клетвени декларации на агенции. В края на 2001 започна т.нар. „пререгистрация" на фирмите във външно и оттогава единствената клетвена декларация, която подписах, беше за моята фирма.

Както е известно, през 2012 външно прекрати договорите и аз си останах просто независим професионален преводач.

През изтеклите 23 години съм превел по груба преценка над 12 хиляди стандартни страници, съдържащи се в около 7 хиляди файла. Понеже през цялото това време цените определях аз, се случиха две неща: успях да оцелея като преводач (макар и с периодични финансови затруднения) и си спечелих гнева на собствениците на агенции. Те не можеха да ме възприемат като равен и ме смятаха за „свой" неблагодарен работник, а когато ги принудих да ми превеждат дължимите суми по банков път, някои от тях директно престанаха да ме търсят, а други рязко намалиха поръчките. Все пак, плащането по банков път оставя следи :)

Негативното отношение на собствениците на агенции към мен и фирмата ми е отразено синтезирано по цветист начин в едно култово писмо, публикувано в навечерието на 1 април 2014 във форума към петицията срещу така наречените „нови изисквания".

Всъщност това негативно отношение към мен, създало се с течение на времето у собствениците на агенции, може да бъде обяснено по следния начин:

Интуитивно съзнавайки, че не мога да лъжа клиентите, че имам ресурси да правя преводи на всички езици, аз бързо се отказах от посредничеството. Това не беше добър ход в очите на собствениците на агенции. Те, също интуитивно, осъзнаха, че в мое лице се появява заплаха за възможността им безнаказано да лъжат клиентите си, че „разполагат" с преводачи едва ли не на всички езици.

Този мой ход ме постави в неизгодно положение, понеже се конкурирах с неизвестен брой имагинерни анонимни „преводачи" от списъците на няколко хиляди агенции, а не с конкретни малко на брой квалифицирани преводачи. Освен това, след 2012 година агенциите, които запазиха договорите си с външно, получиха още по-голямо предимство, защото аз вече изгубих възможността да отговарям лично за официални преводи за институции, т.е. вече не можех да правя официални преводи.

Когато в края на месец февруари 2014 се включих в дискусията за свободната конкуренция между преводачите и фирмите и посочих, че агенциите използват насочени срещу преводачите незаконни съгласувани практики, нелоялна конкуренция и въвеждане на клиентите в заблуждение, бях обвинен, че бил съм искал да забраня на колегите си да превеждат свободно!

Всъщност тези, които ме обвиниха в този несъществуващ грях, години наред бяха участвали именно в такива съгласувани практики и чрез нелоялна конкуренция ме лишаваха от много преводи, за които бях напълно квалифициран, наличен и в състояние да ги направя. Да не говоря, че цената ми винаги е била напълно приемлива във всяко отношение (с други думи: смешно ниска).

Последните две години от преводаческата ми одисея бяха изключително бурни и тежки, защото в преводаческия бранш настъпиха сериозни промени, които говорят за събуждане от зимен сън. Доволен съм, че това не се случва само у нас, а е световно явление. Благодаря на мистър Витек, че дава надежда на малкото останали професионални преводачи у нас.

Одисеята продължава :)

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from julij 2014 listed from newest to oldest.

maj 2014 is the previous archive.

avgust 2014 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.