marec 2013 Archives

Това не са онези консулски времена, описани от Иво Андрич.

Това са консулските времена, когато дирекция „Консулски отношения" (КО) промени хиляди съдби, без да й мигне окото.

В началото на 2012 год. научихме, че тежки обвинения са отправени срещу нас, преводачите и собствениците на фирми/ агенции за преводи. Обвиненията не идваха от който и да е, а от КО, гордостта на Външно министерство. Следователно, те бяха необорими, безкомпромисни и... недоказуеми:

„В МВнР са постъпили много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", се казваше в Докладна записка № КОА 33-00-8, която КО изпрати до скъпия си вожд.

„Затова, като начин на контрол върху преводите, МВнР следва да разработи и приеме мерки за гарантиране качеството на преводаческите услуги, които да се въведат в типов договор за възлагане на официални преводи и списък на необходимите документи за сключване на договор за превод" - продължаваше с желязна логика Докладната записка.

„Конкретните мерки следва да се отнасят до осигуряване на технически и човешки ресурси за гарантиране качеството на преводите, проследимост на преводаческата услуга, отговорност за точността, пълнотата и оформлението на преводите, надеждни комуникации и техническо оборудване за извършване на преводите" - звънтяха думите на Докладната записка като чукове върху наковалня.

„Такива мерки вече са наложени като добри практики в преводаческия корпоративен бизнес в редица държави-членки на Свещения съюз и са в основата на Свещения стандарт 15038:2006, възприет и от хаганата Вулгария (불가리아) като стандарт Vademecum 15038:2006" - тържествено обяви Докладната записка.

След като безкомпромисното слово на Докладната записка отекна в заседателната зала на любимия вожд, той огледа присъстващите, прониза с поглед докладчика и се обърна към свитата си от Велики прависти:

- Да се състави заповед, с която да бъдат въведени нови изисквания! - отсече прекрасният вожд.

- Ваше Велико Преобразование, нямаме възможност, Свещеният Правилник е на смъртен одър! - изстена Главният Велик правист.

- Измислете нещо! - проехтя гневният глас на премъдрия вожд.

И свитата му от Велики прависти се втурна към кабинетите си, а пресветлият вожд се оттегли в покоите си.

След дълго мъдруване, Великите прависти се събраха в заседателната зала и Главният Велик правист огледа равните си, от които беше по-равен, и каза:

- Докладващият да докладва Проект за заповед.

Докладващият Велик правист се изкашля и започна:

На основание чл. 5, ал. 7 от Устройствения правилник на МВнР, чл. 2а, ал. 2 от Свещения Правилник и във връзка с Докладна записка КОА 33-00-8
1. Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи (Приложение № 1)".

- Чакай, чакай! Какви са тези глупости? - извиси глас Най-равният сред равните - Какъв е тоя проект, какво е това консулско обслужване и какво е това Приложение?!

- Друг начин няма - плахо се обади най-образованият сред Великите прависти. Говореше се, че неговата диплома е истинска. - Ако не напишем „проект", няма как да се измъкнем, в случай, че се окаже, че сме подписвали фалшиви договори. Ако не напишем „консулско обслужване" няма как съдът да реши в наша полза, ако някой от онези нищожества реши да оспори заповедта, а ако не напишем „Приложение" няма как да направим фалшиво приложение. В него няма да пише, че договорът е проект и че е за консулското обслужване.

- Консулското обслужване е в чужбина, какви ги плямпаш! - разгневи се Главният Велик правист.

- Те не знаят - продължи правистът с истинската диплома. - Докато се сетят, ще минат много времена...

- За какви времена бръщолевиш - раздразнено го прекъсна Главният.

- За консулските времена говоря - все тъй тихо, но уверено продължи притежателят на истинската диплома. - Ще ги узаконим със Закон за консулското съдействие и обслужване, според който КО ще извършва законно консулското обслужване във Вулгария. С този закон за вечни времена ще добавим преводите към консулската дейност и след смъртта на Свещения правилник няма да имат основание онези самоходни недоразумения да претендират, че сме нямали право да им заверяваме подписите, че сме нямали право да събираме такси за заверка подписите на преводачите и за консулско обслужване във Вулгария.

- Ей, ти си бил АрхиГадняр! Браво - извика радостно Главният Велик правист и отривисто стисна ръката на АрхиГадняра, който излезе по-умен, отколкото се очакваше.

И така, започнаха Консулските времена във Вулгария...

Уважаеми г-н Сираков,

В писмото си до г-жа Божикова (№ 13ПР-427/25.03.2013) в отговор на писмо № 625/13 от МС, уведомяващо Ви за мой сигнал за корупция от 22.11.2012, твърдите, че имало някакви въведени със заповед № 95-00-152/2012 нови изисквания, продиктувани от липсата на правила и регламентация за контрол върху качеството на извършваните преводи. Също така явно свързвате сигнала ми с вече обжалваната пред компетентни съдебни власти спомената заповед.

След получаване на писмо № 625/13 от МС аз реагирах незабавно (с имейл на 14 март 2013, чийто линк прилагам), понеже в споменатото писмо на МС се твърдеше, че сигналът ми бил срещу заповед 95-00-152. Изтъкнах, че изключително съм обезпокоен от това твърдение на г-жа Божикова, което всъщност обезсмисля моя сигнал и че сигналът ми в никакъв случай не е относно въпросната заповед, а е срещу акт, който се базира на чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г.

По-нататък в имейла си от 14 март посочвам, че „използвайки тези разпоредби, които на практика дават на Министерството на външните работи право на неограничен монопол върху всички преводи на документи и други книжа в страната, МВнР години наред възлага извършването на официални преводи чрез договор с преводачески фирми в страната".

Освен това, в имейла си от 14 март изтъквам, че „силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповед № 95-00-152, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение и че въпросната заповед е вътрешно ведомствен акт, който „не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат" (писмо от КО Изх. № КОВ-23-00-12/20.12.12 г.).

Следва изводът ми, че „реално обаче не е така. Множество български институции все още настояват да имам сключен договор с МВнР, за да извършвам не само всякакви официални преводи, а дори и неофициални такива, тъй като не са уведомени от МВнР, че новият договор вече не е за всички видове официални преводи, а единствено за нуждите на консулското обслужване в МВнР, и все още в цялата страна битува широко разпространеното погрешно мнение, че преводаческа фирма без договор с МВнР е нелегитимна и няма право да извършва никакви преводи".

В заключение на имейла си от 14 март обърнах внимание на това, че „по времето, когато подадох сигнала, все още не ми беше ясно, че приложенията към заповед № 95-00-152 от 31.05.2012, публикувани на сайта на МВнР, всъщност по никакъв начин не могат да бъдат идентифицирани като такива. Моля, обърнете внимание, че по нищо не личи, че типовият договор и списъкът с необходимите документи са приложения към въпросната заповед - те са публикувани отделно от нея без каквото и да е обозначение, че са приложения към заповед № 95-00-152/2012 г. Съвсем спокойно те могат да бъдат приложения и към всяка друга заповед, била тя писмена или устна. Освен това, както в договора, така и в списъка с необходими документи, дали неволно или преднамерено, е пропуснато да се посочи, че въпросният договор се сключва само за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване", както изрично е разпоредено в т. 1 от заповед № 95-00-152."

Днес обаче още повече съм обезпокоен, защото научих, че на 30 януари 2013 год. европейската Комисия по петициите е публикувала съобщение до членовете на Европейският парламент, в което във връзка с Петиция № 0701/2012, заявява че „на този етап мярката не е официално приета"!

Да, това наистина е така, защото с точка 1 от Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. изрично е посочено: „Утвърждавам ПРОЕКТ на типов договор"! Къде тогава е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор? С какъв акт е утвърден? Кой го е утвърдил?

Ако няма утвърден типов договор (не проект!), тогава на какво основание твърдите, че било имало някакви въведени със заповед № 95-00-152/2012 нови изисквания?

Освен това, ако се окаже, че няма НОВ УТВЪРДЕН ТИПОВ ДОГОВОР, а само ПРОЕКТ, смятам, че е крайно време да уведомите и всички български институции, които изискват от агенциите за преводи сключен договор с МВнР, че новият договор, който сте сключвали с агенции за преводи, е незаконосъобразен. Ако не разполагате с одобрен типов договор, а само с одобрен ПРОЕКТ за типов договор, незабавно трябва да прекратите сключването на договори, да анулирате сключените и да отмените чл. 2а и глава трета от Правилника.

С уважение,
Х. Стоянов

От една година преводаческият бранш е обхванат от сътресения, които донасят много негативни преживявания на всички актьори в тези събития. Недомислиците на Николай Младенов и сие, с които Външно се опита да закърпи скъсаната си мрежа за ловене на риба в мътни води, обаче се оказаха катализаторът, чрез който се отприщи една мощна верижна реакция, заплашваща да отнесе цялата тромава, но скапана машина за ограбване на българските граждани.

Една от негативните последици от сблъсъка на чиновниците от Външно със справедливите ни критики, е промяната на синтаксиса в писмата им. Те явно си глътнаха граматиката, защото само при бегло прочитане на две техни писма, отговора на КО на писмото ми от 6 декември 2012 и отговора на постоянния секретар на писмото на МС, с което администрацията на МС препраща сигнала ми за корупция срещу Николай Младенов, откриваме редица странни (небългарски) синтактични конструкции.

И двете писма са опит да се прескочат сериозните въпроси, които съм повдигнал както в писмото си от 6 декември 2012, така и в сигнала си за корупция от 22 ноември 2012. Сега обаче няма да анализирам объркания стил и език на двете писма от гледна точка на проблемите в нашия бранш, а ще ги разгледам накратко от филологическа гледна точка.

Да разгледаме първото писмо с дата 20.12.2012. В началото му се обяснява, че „...Правилника е и единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а и определя специфични права и задължения на МВнР в тази връзка". Тук няма да се спирам на това, че подлогът в мъжки род ед. ч., когато се членува, приема пълен член. Това не е и толкова съществено. Затова отивам малко по-долу в писмото, където обаче, при четене малко се спъвам в изречението: „Законодателството не определя и на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи", особено „не определя и на друг... орган функции". Може би това е канцеларски, юридически или някакъв по-особен административен стил, но все пак в това изречение нещо в неговия синтаксис ми се стори небългарско. Понеже не ми е известен авторът (не са ми известни авторите) нито на това, нито на другото писмо (макар че са подписани - първото от Божидара Сърчаджиева, а второто - от Иван Сираков, това не е гаранция, че те са авторите), няма как да знам в каква среда е овладял (са овладели) българския, доколко му (им) е роден, или тази липса на гладкост е просто продукт на стрес.

Следващото място, където се спънах при четене е тук: „В изпълнение на правомощията по чл.2а, ал.2 от Правилника, че „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми" е издадена и Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г.", а по-точно: „В изпълнение на правомощията..., че „Министерството на външните работи... може да възлага с договор преводите да се извършват от... фирми" е издадена и Заповед...". „В изпълнение на правомощията..., че"? Не знам, може да гледам прекалено предубедено, но не гледат ли чиновниците от Външно предубедено на нас, преводачите. Случайно ли беше, че всички вкупом бяхме обвинени за това, че извършваме некачествени преводи? Затова, ако съм проявил пристрастие по езиковите въпроси, нека чиновниците от Външно се опитат да ме разберат - аз също, на реципрочни начала, смятам, че всички те работят некачествено :)

Към края на първото писмо има още едно място, на което трябваше да се върна няколко пъти, за да схвана мисълта. Оказа се, първо, че има синтактична грешка, а второ - логическа:

„Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако преводът не бъде заверен. Процесът е двуфазен и до този момент на вниманието на МВнР фирмите поставят единствено и само въпроса за извършваната от тях дейност по преводи на документи."

Ако човек не се замисли върху този пасаж, просто защото може да отдаде неяснотата му или на бързане, или на нехайство, или на някой друг, обикновено стресов, фактор, няма и да забележи несъгласуваността му на няколко места. Това може да послужи като оправдание на автора / авторите на писмото и те да кажат, че са допуснали дребни грешки и че изреченията са разбираеми. Понякога се случва и ние, преводачите, подложени на силен стрес, да допуснем грешка, която да не бъде забелязана дори и при редактиране на текста, но която да се окаже съществена, и да бъде открита само след подробен анализ или съвсем случайно.

И така, в споменатия пасаж от първото писмо няма да се спирам на явното несъгласуване в „компетентен български органи". Тук сигурно първо са използвали единствено число, а след това са се опитали да изменят израза в множествено число, може би, за да не се помисли, че компетентният орган е предназначен за чужбина :)

Затруднението в разбирането на смисъла се причинява от друго несъгласуване: „Снабдяването на официален документ... с превод не би могъл да произведе своето правно действие...". Тук, за съжаление, има не само несъгласуване по род. Ако обаче коригираме изречението „Снабдяването на официален документ... с превод не би могло да произведе своето правно действие..." също не ни донася пълно удовлетворение, защото смисълът продължава да е малко неясен.

Да, може би „Защото сега виждаме нещата като в огледало, неясно, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам несъвършено, а тогава ще позная съвършено, както и аз съм познат".

Смисълът на анализираното малко по-горе изречение от първото писмо, все пак се изяснява поне малко, след като направим леките корекции. Следващото изречение в пасажа обаче, без да има синтактични грешки в него, се оказва по-трудно за разбиране: „Процесът е двуфазен и до този момент на вниманието на МВнР фирмите поставят единствено и само въпроса за извършваната от тях дейност по преводи на документи". Явно, не само граматиката са си глътнали авторите от Външно :)

Ако човек размисли по-дълбоко, ще схване, че тук авторите на писмото са изненадани от факта, че съм се осмелил да им задам въпрос, на който да не могат да отговорят: мога ли да извършвам преводи на документи, които са ми възложени от моите клиенти, а не от Външно. Както знаете, Външно не възлага никакви преводи.

След разсъжденията си по това изречение ще се прехвърля към второто писмо, което всъщност не е отправено директно до мен. Още в началото на писмото попадаме на синтаксис, подобен на онзи в първото писмо („Снабдяването на официален документ..." и т.н.): „Въведените с заповед 95-00-152/2012 г. нови изисквания при възлагане извършването на официални преводи е продиктувано от...".

Тук използването на кратък съюз „с" пред дума, започваща със „з" не е толкова съществено. Явно, че е от глътната граматика :)

Проблем, всъщност, има тук: „Въведените... нови изисквания... е продиктувано от...". Подобно на „Снабдяването... с превод не би могъл да произведе своето правно действие..." от първото писмо. Тази допусната грешка ме навежда на мисълта, че има, поне малка вероятност, авторите на двете писма да са един и същ или едни и същи. Да, но са от различни отдели, дирекции или Бог знае какво, ще кажете. Е да, де, но нали са от Външно? Нали са впрегнати да устоят на въпросите ми с мъдростта си, и, понеже ресурсите им сигурно са ограничени, използват едни и същи автори на писма :) Различни обаче са подписващите се. Само проформа.

По-нататък във второто писмо, за късмет, няма съществени примери за глътната граматика, защото анализът би ми отнел още време. Откриват се примери на глътнати запетаи или поставени не където може да се очаква, напр.: „Решението за това дали фирмата да сключи или не, договор е изцяло нейно..." или „Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 2а, ал. 1 от Правилника..., който цитирате Министерство на външните работи, сключва договори за възлагане извършването на преводи на официални документи в отношения на принципа на свободно договаряне". Тук предоставям на читателя да се позанимае :)

Верни на школовката си, културтрегерите на МВнР изпълняват директивите на другаря Ленин: „шаг вперёд, два шага назад".

След като направиха плах прощъпулник с писмо 12ПР-1149 от 21.03.2013 год., видните умове на Външно изпълниха завета на другаря Ленин: две крачки назад с писмо 13ПР-427 от 25.03.2013 год.

Те, разбира се, не ходят на блога ми и не са прочели имейла ми до Министерски съвет от 14.03.2013, в който предсказвам именно този техен отговор.

Само сравнете:

Моето предположение за евентуален отговор от МВнР до МС по повод сигнала ми за корупция срещу Николай Младенов:

„Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение и че въпросната заповед е вътрешно ведомствен акт, който „не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат"."

А сега ето част на отговора на МВнР до МС:

„Решението за това дали фирмата да сключи или не, договор е изцяло нейно и МВнР няма правомощията и не задължава никоя от тях да сключва договор за превод на официални документи."

No comments :)

Здравейте,

На 11 март 2013 година изпратих по имейл второ напомнящо писмо, че на 03.01.2013 год. съм изпратил до ВАП писмо, адресирано до прокурор Г. Камбуров в отговор на писмо с входящ номер 708/2012 -II от 11.12.2012 г. Писмото ми е получено във ВАП на 04.01.2013 год. според обратната разписка.

За голямо мое съжаление, все още нямам отговор. Поради това най-настоятелно моля да ме уведомите има ли движение по въпросите, които поставям в писмото си.

В предишния си имейл посочих, че за мен отговора ви е много важен, понеже през двата (вече трите!) месеца след прекратяването на договора ми от страна на МВнР непрекъснато търпя финансови загуби поради отказа на МВнР и ВАП да потвърдят, че няма никакви ограничения да извършвам официални преводи.

Също така подчертах, че не е редно преводачите, които имат необходимите опит и квалификация, да бъдат ограничавани да извършват официални преводи и да ги заверяват със собствения си подпис и печата на своята фирма. Споменах също така, че съм преводач с 33-годишен опит. Смятате ли, че е възможно в нощта на 31.12.2012 срещу 01.01.2013 год., когато изтече договорът ми с МВнР, да съм изгубил трайно способността си да превеждам, само защото вече нямам договор с МВнР?

Независимо от твърденията на МВнР, че не се намесва в моя бизнес, това на практика не е вярно. Различни институции продължават да изискват от мен да имам сключен договор с МВнР, дори имам случай, при който нотариус не ме допусна да превеждам на свой дългогодишен клиент от Хърватско, понеже нямам договор с МВнР! Помощник нотариусът, твърдейки, че защитава интересите на кантората, в която работи, веднага се обади на приятелска агенция за преводи и осигури преводач на... английски! Виждате, до какви абсурдни ситуации води това нелепо изискване.

За горния случай уведомих Нотариалната камара с копие до МП:
[Относно: Право да превеждам пред нотариус, без да имам договор с МВнР]

На края на предишния си имейл ви предложих да се запознаете с отговорите, които давам на поставените седем въпроса в писмото си от 03.01.2013 год. тук:
Давам ясен отговор на седемте въпроса, поставени на ВАП

Някои от тези отговори започнаха да получават естествено потвърждение с течение на времето. Например, на въпрос № 4, дали Правилникът адекватно урежда съответните обществени отношения, отговор може да се открие в писмо на МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 с копие до г-жа Р. Стоянова: „...това е една остаряла уредба, която не отговаря на новите обществени отношения".
Тук можете да откриете въпросното писмо:
Писмо от МВнР № 12ПР-1149

Очаквам в най-скоро време да ме уведомите относно движението по писмото ми от 03.01.2013 год.

Поздрав,
Х. Стоянов

По какво си приличат Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и Уго Чавес ли?

По това, че и двамата починаха в началото на 2013 година и кончината им известно време се пази в тайна.

Агонията и на двамата започва през есента на 2012. На 27 ноември Уго Чавес обявява, че ще замине на лечение в Куба. На 13 декември Министерският съвет на Република България обяви: „в резултат на разпоредената от нас проверка чрез компетентната институция - Министерството на външните работи (МВнР) получихме становище изх. № 12ПР-1149 от 28.09.2012 г."

На 18 февруари 2013 год. Уго Чавес е върнат от Куба в родината си. Твърди се, че е жив и се възстановява, но на 2 март венецуелският вицепрезидент обявява, че Чавес е подложен на химиотерапия, отхвърляйки твърденията на опозицията, че положението му е много зле и дори, че вече не е жив.

На 19 март 2013 год. Иван Сираков подписва отново споменатото „становище" изх. № 12ПР-1149, но този път датата му е 21.03.2013 г. и то става публично достояние.

На 5 март е обявено, че Уго Чавес е мъртъв.

Като имаме пред вид разликата от около месец в паралелните събития, евентуално може да се очаква смъртта на Правилника да бъде обявена скоро.

Какво подсказва, че това ще се случи? Голямото отлагане на изпращането на писмо изх. № 12ПР-1149. В него се говори за това, че не можело с лека ръка да се предложи отмяна на „действащите правила" и че премахването на „действащата нормативна уредба", без да се въвежда нова, щяло да доведе до вакуум. Този въпрос вече го обсъждахме не веднъж.

Един от признаците за приближаващата кончина на Правилника е, разбира се, признанието, че заверката на подписа на преводача от МВнР е дейност, която е незаконосъобразна, макар че тази дейност няма нищо общо с Правилника. Тя всъщност е част от раковите образувания на Правилника, довели до логичния му край.

Този логичен край се предвещава и от още едно, макар и нелогично звучащо твърдение, приписано на „експертите в Междуведомствената група": „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документите и другите книжа противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван".

Тук явно логичният край на изречението е отрязан, защото, когато е изказано това мнение, Правилникът все още е имал голяма сила и нямало как да се позволи разпространяването на еретични мисли.

Логичният завършек на горното изречение е: „...и следва незабавно да се отмени".

Официалните преводи по цял свят се подписват, т.е. заверяват собственоръчно от преводача, който ги е направил, понеже по законите на всички страни по света преводачът е този, който носи отговорността за верността на превода. В много страни преводачите, които извършват такива преводи, имат и собствени печати, които поставят до подписа си, но това не е абсолютно правило.

Според българското законодателство преводачът също носи отговорност за верността на превода, който извършва (чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс) и никой не оспорва това. Обаче странните изисквания, които множество български институции, организации и др. поставят във връзка с официалните преводи, са уникални, понеже на практика игнорират възможността на преводача сам да поеме отговорността си за превода.

Изискванията за заверка на подписа на преводача в МВнР е пречката пред нормалното поемане на отговорност от преводача. На практика преводачът е лишен от задължението да поеме отговорност за официалния превод, който извършва. Колкото парадоксално и абсурдно да звучи, това е така. Може би България е единствената страна в света, която ограничава поемането на отговорност!

Абсурдното положение се въвежда чрез прословутия чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Многократно в статиите и писмата си съм разглеждал този въпрос. Все пак: главното е, че МВнР извършва преводите на всички документи в България (ал. 1), като може да възлага извършването на такива преводи и на частни фирми (ал. 2) (не на отделни преводачи), следователно, официални преводи в България се извършват от фирми, а не от преводачи, т.е. ако фирма за преводи няма договор с МВнР, няма право да извършва официални преводи.

Аз, като преводач, понеже в момента нямам договор с МВнР, съм лишен от възможността да поемам отговорност за официалните преводи, които евентуално бих извършил, защото не съм съгласен подписът ми да бъде на разположение на частни фирми, които потенциално биха могли да го използват за подписване на преводи, за които изобщо не съм и чувал. Тази опасност е била абсолютно осъзната в момента, когато бившият външен министър подписва заповед № 95-00-152.

Оказва се, че дори и да поставя под превода си декларация, в която съм посочил лични данни, номера на дипломата си, да декларирам за верността на извършения превод в съответствие с чл. 290, ал. 1 и 2 от НК, да изпиша на ръка името си, преди да се подпиша, и, накрая, да поставя печата на собствената си фирма, моят официален превод не се признава от някои български институции!

Само си помислете: не подписвате ли данъчните си декларации без никакви допълнителни заверки на подписа ви, преди да ги изпратите по пощата или да ги предадете на гишето на НАП? Не се ли подписвате под фактурите, които издавате, без да са необходими каквито и да било допълнителни заверки, дори не е задължителен и печатът на фирмата. Не е ли това поемане на отговорност, която често е доста по-голяма от подписване на официален превод?

По-странното в случая със заверката на подписа на преводача първо от „фирмата-изпълнител" на МВнР, а след това - от самото МВнР, е, че заверката на подписа на преводача може да се извърши и в двата случая, не само във втория, в отсъствие на преводача. За съвременните технически средства и възможността за злоупотреба с подписа на преводача, вече споменах.

Съжалявам, че повтарям като стара грамофонна плоча култовите думи на Н. Младенов пред пленарно заседание на НС № 363 на 15.06.2012 год., но това е реалността:

„Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата-изпълнител преводач или от студенти. ...При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача".

И в момента, когато МВнР с половин уста се опитва да направи полупризнание, че „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която... не е законосъобразна", то твърди, че тази незаконосъобразна дейност не можела да бъде прекратена, понеже това щяло било да доведе до вакуум!

Значи, липсата на условия за фалшифициране на подписите е вакуум! Представете си в каква законова държава живеем, за да бъде вакуум липсата на престъпления! Нямам думи.

Напоследък, в статистиката на сайта ни виждам, че на него се попада с търсене на отговор на въпроса „Ще отпадне ли сертификат 15038"? Този въпрос, по-пълно формулиран, навярно би звучал така: „Ще отпадне ли изискването на МВнР към фирмите, с които сключва договор за възлагане извършването на официални преводи, те да се сертифицират по стандарт 15038"?

Както е известно, МВнР все още сключва споменатия договор съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Самото МВнР обаче твърди, че типовият договор и изискванията към фирмите, желаещи да го сключат, бил одобрен със Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012, подписана от бившия министър на външните работи, Николай Младенов.

Ако внимателно разгледаме обаче и типовия договор, и списъка с изискванията, публикувани на сайта на МВнР, ще открием, че нито типовият договор, нито списъкът с изискванията са част от Заповед № 95-00-152. Следователно, те, най-вероятно, са приложение към устна заповед с неизвестно съдържание, издадена много по-рано от същия министър. Издаването на заповед № 95-00-152 е послужило само за камуфлаж и отклоняване на вниманието. Тази тактика на МВнР донякъде успява, защото делата, заведени срещу Заповед № 95-00-152 не успяват да отменят изискванията за сертифициране по 15038 и назначаване на двама филолози във фирмите, желаещи да сключат договор с МВнР.

Казвам, че МВнР все пак донякъде успява, защото ВАС определя, че заповедта на министъра е „вътрешно-служебен акт, насочен към организиране на работата на администрацията на министерството на външните работи във връзка със сключване на договори за извършване преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване, съобразно чл. 1 и 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, ДВ бр. 73 от 1958 г. Заповедта касае част от администрацията на МВнР, която е подчинена на министъра, но не засяга защитени от закона права и интереси на граждани и юридически лица" (Определение № 13174 от 23.10.2012, ВАС).

От горния цитат става ясно, че нито заповедта, нито договора, нито изискванията за сключване на договор засягат „защитени от закона права и интереси на граждани и юридически лица". Това е поради простата причина, че заповедта е „вътрешно-служебен акт", т.е. не се отнася за сключване на договори, чието действие да се разпростира извън рамките на тази част от администрацията на МВнР, която извършва легализиране и заверяване, съобразно чл. 1 и 2а от Правилника.

Разбира се, в чл. 2а от Правилника, както и в гл. 3 „Преводи", изобщо не става дума за заверяване. Може би МВнР по някакъв начин е измислило заверката на подписите на преводачите, за да оправдае възлагането на несъществуващи преводи - на всички е известно, че МВнР не възлага извършване на преводи, което всъщност се възлага само от клиентите на фирмите за преводи.

Следователно, сключване на договори с МВнР за извършване на преводи на документи и други книжа не е необходимо. По същата причина, сертифициране по стандарт 15038 също не е необходимо. То не е задължително, а доброволно, и изискването на МВнР да го направи задължително за голям брой фирми е незаконно.

Остава обаче убеждаването както на МВнР, така и на останалите органи и институции, които държат официалните преводи да се извършват само от преводачески фирми, сключили договор с МВнР, че МВнР няма право да заверява подписите на преводачите, още по-малко - в тяхно отсъствие. Прекрати ли МВнР заверката на подписите на преводачите, ще изчезне и заинтересоваността му да сключва договори за възлагане на несъществуващите преводи. И така - нуждата от сертифициране по стандарт 15038 ще отпадне. Поне сертифицирането ще си остане доброволно, както е в целия останал свят.

Да се стигне до гореспоменатия резултат обаче, са необходими много и съвместни усилия. Ако само се оплакваме колко тежко било положението, как МВнР ни изнудвало, как нищо не било можело да се направи, как едни двама само пишели и едва ли не отнемали възможността на останалите да се проявят - наистина ще е трудно. Тогава само ще се скитаме из Интернет в търсене на благата вест за Падането на Правилника.

Дано и така да стигне някой ден тази блага вест до нас.

Но все пак, лозето не ще молитва, а мотика.

Преди четири месеца, през октомври 2012 год., във вестник „Капитал" случайно открих статията „Стандарт „Добър преводач"" от Силвия Радославова. Тази статия, за моя голяма изненада, беше отпреди доста време, от 6 юли 2012, т.е. малко повече от месец след излизането на Заповед № 95-00-152 на бившия министър на външните работи.

Развълнуван, побързах да изпратя имейл на авторката, който гласеше:

Здравейте,

С голямо закъснение прочетох статията ви „Стандарт „Добър преводач"" и съжалявам, че не е било тогава, когато сте я публикували, за да взема участие в дискусията. Проблемите на преводаческия бранш силно ме вълнуват, понеже самият аз съм преводач повече от 30 години. Повече за мен бихте могли да научите тук:

Във връзка с положението на преводачите в България написах няколко статии, които, ако проявявате интерес, можете да прочетете на моя личен блог:
Що е официален превод и има ли той почва у нас?
Терминатор на професията преводач
Лек намек за тежкото положение на преводачите у нас
Teško je biti prevodilac u Bugarskoj

Поздрави,
Хари Стоянов

Разбира се, писмото ми остана без отговор. На всички е ясно, че журналистите, както и преводачите, са в подчинено, робско положение, не разполагат със собствена трибуна, а слугуват на своите господари, които им нареждат какво да пишат и какво не, на какво да обърнат внимание и на какво - не.

Госпожата, написала споменатата статия, явно е получила разрешение да даде само мъничко гласност на проблема, но без да вдига много шум. Срещу нея нямам нищо против, понеже не я познавам и нямам представа що за човек е. Но много показателен е фактът, че тя дори не благоволи да ми отговори поне, че не се интересува повече от въпроса или да намери някакво друго оправдание, което дори да не звучи правдоподобно. Е, може би защото има съвест не е искала да ме лъже? Или просто е махнала с ръка и си е казала: „Поредният досадник"! Не искам да гадая.

Всъщност, нещата от май месец 2012 досега, края на март 2013, що се отнася до отразяване на вълненията в преводаческия бранш в пресата, изобщо не са се променили коренно. Освен гореспоменатата статия и „анализът" „Изгубени в превода" от Елица Елефтерова, публикуван на сайта „Econ" на 15.02.2013 и коментара към него, е трудно да се намери някаква публикация в обществена медия, която правдиво и изчерпателно да отразява проблемите в преводаческия бранш. В периода от май 2012 до днес, края на март 2013, статиите в пресата и предаванията по различни телевизии, поставящи въпроса за сериозните проблеми в преводаческия бранш, се броят на пръстите на ръцете, да не кажа на едната ръка.

Отразяването на вълненията в преводаческия бранш е най-пълно единствено във форума към петицията против новите изисквания към преводаческите агенции, където към момента (23 март 2013) има над 8200 коментара, което е рекорд за всички български петиции и което показва висока активност и ангажираност от страна на участниците в този форум. Тези факти обаче се подминават с мълчание от българската преса и изобщо от българските медии.

И как да не си мълчат, след като в този форум се посочва, че именно с прословутия стандарт 15038 е завъртяна грандиозна корупционна схема, че въпросният стандарт всъщност е непрофесионален, предназначен е за посредници, а не за индивидуални преводачи, т.е. предназначен е за потискане и по-жестока експлоатация на преводачите, а не за повишаване качеството на превода, че заверката на подписите на преводачите е незаконна, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи както на множество закони и международни конвенции, така и на самата Конституция и на европейското законодателство, оттук - договорът, който МВнР сключва с фирми, възлагайки им извършването на официални преводи, също е незаконен! Да не говорим, че в този форум бяха публикувани и редица документи, доказващи пропукването на стената, издигната между гражданите и институциите, преграждаща пътя на диалога.

И какво да си помислим за „свободата" на словото, след като едни толкова фрапиращи нарушения се премълчават от медиите? Институциите също се надпреварват с медиите за приза „най-мълчалива институция". „Ми, не б'ли разговорливи" :)

Напоследък българските институции се опитват със зъби и нокти да защитят тезата, че ако Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документите и другите книжа бъде отменен, това щяло било „да доведе до вакуум в тази дейност на държавата, което от своя страна ще доведе до накърняване на интересите на редица физически и юридически лица..." (писмо 12ПР-1149).

Тази теза се използва, за да се отложи максимално денят, когато преводаческият бранш ще се възроди и отново в България ще се появят независими и достойно заплатени преводачи, които да не се чудят каква професия да си изберат за времето, когато бъдат принудени да се откажат от преводаческата си дейност поради мизерията, до която тя ги е довела.

В момента обаче един изключително болезнен въпрос е незаинтересоваността на преводачите от промени. Колкото и парадоксално да звучи, те са доволни от досегашното си безлично и подчинено, робско положение. Упоритото им мълчание през изминалите десет месеца доказа това. Плахо някои колеги се опитват да се оправдаят с това колко заети били. Други пък се скриха в миши дупки и не се появяват в публичното пространство. Не че същото не се отнася и за собствениците на агенции за преводи. Голяма част от тях са бивши преводачи, които сякаш забравиха откъде произлизат.

Явно, българските институции са информирани отдавна, че съществува вакуум в преводаческия бранш, и че единствената сламка на която той се крепи, е Правилникът. Да, но това е един друг преводачески бранш, който всъщност не е на преводачите! Той е „корпоративен", както го нарекоха асоциациите на агенциите, признавайки водещата роля на Правилника.

Положението наистина е много сериозно. От една страна се признава, че „Правилникът противоречи на действащата нормативна уредба", „няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", а от друга се твърди, че отмяната му щяла да доведе до вакуум. Тук обаче не става дума за реална пречка или некомпетентност. Погрешно е твърдението, че „Уредбата на статута на преводачите може да стане само чрез закон". То цели само протакане и удължаване на живота на Правилника. Това обаче не е живот, а агония.

Достатъчна е една наредба на Министерския съвет, с която този въпрос да се уреди. Или един правилник, както е в много страни (например в страните от бивша Югославия, там правилниците са въз основа на някой член от законите им за съдебната власт, наречени там закони за съдилищата). Става дума за уреждане правата и задълженията, квалификацията и др. на преводачите на официални документи и устните преводачи, превеждащи пред съдилища и други и/или подобни институции. С такава наредба или правилник ще се създаде и уреди орган, който да се занимава с набирането, регистрацията и отчетността на официалните преводачи, както и с определяне на критериите за това кой може да бъде такъв преводач. Сигурно има още въпроси, свързани с въпросната наредба или правилник, но в момента не това ми е задачата.

Всъщност, ако се създаде един гъвкав нормативен акт, който, разбира се, не е предназначен за тормоз над преводачите (в такъв случай това съсловие ще бъде доунищожено), а за справедливо и законосъобразно уреждане на въпроса с официалните (заклетите, съдебните и т.н.) преводачи, това ще даде възможност на преводачите да се задържат в този бранш. Тогава главоломното текучество в преводаческия бранш може би ще спре, защото професионалното самочувствие на официалните преводачи ще се издигне на необходимото ниво. Те ще бъдат равноправни граждани, а не безлични, безгласни и инертни същества.

Съществуващият вакуум, а не имагинерният вакуум от евентуалната отмяна на Правилника, вакуумът, създаден именно от наличието на Правилника, е накърнил много повече интереси на физически и юридически лица, понеже продължава десетилетия.

Затова, смятам, че Министерският съвет като издател на Правилника, може да отмени разпоредбите му в частта за преводите (чл. 2а и Глава трета), без това да бъде в противоречие със закона. До вакуум няма да се стигне, ако на първо време се използват списъците с преводачи, налични в МВнР, като се възприемат критериите на МВнР за приемане на нови преводачи. С наредба на МС може да се създаде звено към МС, което да поеме регистъра на официалните преводачи. Разбира се, всички институции в България трябва да бъдат информирани за тези промени, а не да продължават да изискват договори с МВнР. Преводачите, които имат необходимата квалификация и опит, са достатъчно условие за извършване на официални преводи, както е било и досега. Тези преводачи носят персонална отговорност за извършваните от тях преводи съгласно чл. 290, ал. 1 и 2, както е било и досега. Тогава, какъв вакуум се привижда на българските институции?

След години, когато бъде утвърдена професията на официалните преводачи, когато вече университетите започнат да подготвят истински, професионални преводачи, а не просто „разширени" филолози, тогава ще може да се повишат и изискванията при подбор на такива преводачи. Сега е прекалено рано, защото вакуумът, настъпил преди години в преводаческия бранш, прави неадекватни едни високи изисквания, които да бъдат наложени изведнъж, още повече, имайки пред вид, че проверката за изпълнение на тези изисквания трябва да бъде възложена на хора, които също няма да бъдат на необходимото ниво.

С писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г., подписано от Иван Сираков, постоянен секретар на МВнР, Външно министерство открито признава, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове".

Така тромавата машина на властта започна лека-полека да се размърдва, със скърцане, пъшкане и пухтене, но, все пак - да се размърдва. Уклончивият език все още преобладава, категорични са само няколко фрази и изречения, като например: „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена."

Така започва всичко да си идва на мястото: Правилникът няма законово основание, не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове, а удостоверяването на подписа на преводача е незаконосъобразно и би следвало да бъде прекратено.

Защо трябваше десет месеца да блъскаме по затворената врата на властта? Защо няколко логични заключения, като например, че Правилникът трябва да бъде отменен и че заверката на подписа на преводача във Външно министерство е незаконосъобразна, трябваше да бъдат посрещани на нож или с оглушки от разни институции, форумци и агенти на властта?

Защо трябваше толкова енергия да бъде изразходвана за откриване на Америка на картата, вместо да беше впрегната в уреждане на наболелите промени?

Надявам се обаче, че времето не е пропиляно напразно, че институциите ще се вслушат в логичните заключения, а не в гласа на егоистичните интереси.

За мен лично, почтеността е изключително важна не само в личния ни живот, но и в обществения, за да можем да живеем нормално. Бизнесът, като част от обществените отношения, ако не се крепи на почтеност, престава да бъде бизнес, а се превръща в мошеничество.

Ако някой е решил да пренебрегне почтеността, като изцяло я загърби, и да прави бизнес, за него казваме, че е мошеник. Дори и „малко" да е непочтен, такъв бизнесмен може със снизхождение да бъде наречен „дребен мошеник" или „мошеник на дребно". Но все пак, мошеник.

За политиката важат същите принципи. Дори там още повече се чувства липсата на почтеност. Св. Николай Охридски разглежда този въпрос.

В България липсата на почтеност както в бизнеса, така и в политиката, е нанесла страхотни поражения и в преводаческия бранш. Близо четвърт век бизнесът в преводаческия бранш се „развива", опирайки се на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и другите книжа от 1958 год., съгласно който Министерството на външните работи извършва всички преводи на документи в страната (чл. 2а, ал. 1) и затова може да благоволи да ги „възлага" и на частни фирми (чл. 2а, ал. 2). Не на отделни преводачи.

Непочтеността на политиците започва да разяжда преводаческия бранш още с приемането на тези разпоредби. Оттук тази непочтеност плъзва като рак в преводаческия бранш. Сега е вече много трудно ракът да бъде излекуван. Преводачите нямат право да заверяват официални преводи самостоятелно, а винаги трябва да са подчинени на агенция, която да удари печата си до подписа на преводача. Агенциите, ако някой преводач им се стори труднодостъпен, „скъп" или „надут", престават да използват услугите му, но не и подписа му. Със съвременните технически средства (скенери, цветни принтери) това изобщо не е проблем. Въпреки че това е ясно на Външно министерство, то продължава да заверява потенциално фалшивите подписи на преводачи.

За да не бъда голословен, ето цитат от изказването на бившия министър Николай Младенов пред народните представители на пленарно заседание на НС № 363 на 15.06.2012 год.:

„Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата-изпълнител преводач или от студенти. ...При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача".

Но, за съжаление, и мнозина от самите преводачи са заразени от този рак. Огромното мнозинство от преводачите си имат друга основна работа, а превеждането е само част от заниманията в свободното им време. Тези преводачи са с различни професии, с различно образование, с различни интереси, разбирания и ценностни системи, изобщо - нееднородна маса. Но това е присъщо и за други браншове.

В тази огромна нееднородна маса със сигурност повечето отделни индивиди са смятани или се смятат за почтени. И някои наистина са такива. Други обаче, заставени от обстоятелствата, неусетно започват да правят компромиси със съвестта си и да допускат непочтеността да ги оплете в здравата си мрежа. Първото нещо, с което преводачите биват „зарибени" от агенциите, е липсата на каквато и да е финансова документация за техните взаимоотношения. Имам пред вид официална (напр. сметки за изплатени суми или фактури). Такива преводачи години наред си добавят към доходите от основната професия допълнителни доходи, които не се отразяват никъде. И сега не им се ще това да излезе наяве. Не казвам, че всички го правят, но, все пак - мнозина.

Други пък знаят, че подписите им се фалшифицират от някои собственици на агенции, но си затварят очите. Надяват се тези собственици на агенции да ги потърсят някой път и да им възложат превод. В повечето случаи си остават с надеждата, но въпреки това, си мълчат. Не искат и да се изложат, че са се оставили така баламски да използват подписа им. В България чувството да не се изложим е много силно. Ако ни измамят си мълчим, за да не ни се присмее някой, че сме били такива балами. Това за съжаление насърчава все по-широкото разпространение на непочтеността.

Тази непочтеност, проникнала навсякъде в нашия бранш - и сред собствениците на агенции, и сред преводачите (включително тези от съюзите), все пак не е успяла да ни покори напълно. Познавам много колеги - и собственици на агенции, и преводачи, за които смятам, че са почтени. Мога да си представя колко им струва всеки сблъсък с непочтеност. Колко усилия им коства оцеляването. И мога да ги разбера защо през тези дълги месеци останаха настрана и не надигнаха гласовете си. Някои от тях, разбира се, се опитаха да направят нещо, но бяха подведени и измамени от комбинаторите, „завели" дело срещу МВнР. С помощта на непочтеност системата, изградена върху Правилника, оцелява и продължава да ни тормози. Но, вече - пропукана. Нищо не може да бъде вечно.

Идеолозите на тази система затова така отчаяно бранят последния редут на властта си: Правилника. Ако той падне, пада цялата огромна машина от непочтеност, измами, фалшификации, изнудване и шантаж в преводаческия бранш. Върху тази машина е надградена една друга: събирането на такси от заверка на подписа на преводачите. Обаче дори и в Правилника не се говори за такава заверка. Но след четвърт век измами как докопалите се до властта да изоставят този непресъхващ извор на приходи, особено в чужбина?

Затова с такава упоритост институциите отказват да дадат категоричен и смислен отговор на всеки въпрос, който им задавам във връзка с Правилника и правото ми да извършвам официални преводи без договор с МВнР. Те не искат и да чуят за независим заклет преводач, който да се подчинява единствено на Закона и почтеността и да не бъде под властта на агенции, министерство и Правилник от 1958.

В писмо с изх. № КОВ-13-00-1, носещо дата 18.12.2012 год., изпратено от КО до Николай Лазаров, председател на БАППА, в отговор на негово писмо, Божидара Сърчаджиева изказва следното мнение: „Легална дефиниция на понятието „преводач" или „заклет преводач" в българското законодателство липсва". Това е по повод предложението на Николай Лазаров МВнР да създаде регистър на заклетите преводачи.

На 14.01.2013 год. във форума на Петицията срещу новите изисквания към преводаческите агенции по този въпрос изказах мнение, което доразвивам тук:

Двете понятия са част от речника на българския език, а липсата на юридическа дефиниция на дадени думи или изрази не изключва тяхната употреба в езика. Нещо повече, ако липсва юридическа дефиниция, приема се дефиницията, дадена в авторитетен речник, който има кодифицираща функция за езика. Такъв речник е „Речник на българския език". В този речник, т. 13 (2008), на стр. 1046, откриваме дефиниция за преводач:

      преводач м. Лице, което се занимава с превод(1) от един език на друг.
           където: превод(1) м. 1. Предаване съдържанието на устен или писмен текст от един на друг език. 2. Текст, който е преведен от един език на друг.

Под тази дефиниция е дадена и следната дефиниция:
      <> Заклет преводач. Адм. Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява официални държавни документи (дипломи, свидетелства, медицински и съдебни решения и др.) като носи отговорност за достоверността на преводите.

Тук разбира се съставителят е допуснал малка неточност, която може да се коригира и дефиницията да звучи по-логично:
      <> Заклет преводач... Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява [преводите на] официални държавни документи...

Или, след тази корекция, дефиницията би гласяла следното:
      <> Заклет преводач. Адм. Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява преводите на официални държавни документи (дипломи, свидетелства, медицински и съдебни решения и др.) като носи отговорност за достоверността на преводите.

Както е известно, отговорност за достоверността на преводите заклетият преводач носи съгласно чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс.

Възникват обаче два въпроса:
1. От кого се оторизира (упълномощава) заклетият преводач.
2. Какво дава правоспособност на заклетия преводач.

Понеже в българското законодателство липсва дефиниция на „заклет преводач", бихме могли да потърсим някаква дефиниция, която да ни помогне да открием отговор на първия въпрос. Единственият закон, който дава дефиниция за едно близко понятие - „официален превод", е Законът за обществените поръчки, т. 16а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби:

      Официален превод е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи.

Ако приемем, че „официалният превод" от тази дефиниция съответства на „превода на официални държавни документи" от речниковата дефиниция на „заклет преводач", бихме получили следната дефиниция за „официален превод":

      Официален превод е превод на официални държавни документи, извършен от заклет преводач.

Оттук бихме могли да предположим, че държавният орган, който оторизира заклетите преводачи е Министерството на външните работи, т.е. чрез сключване на договор за извършване на официални преводи, МВнР оторизира заклетия преводач. По този начин, дефиницията за „заклет преводач" се уточнява:

      Заклет преводач е оторизиран от МВнР преводач с правоспособност да превежда и заверява официални преводи като носи отговорност за достоверността на преводите.

В този случай обаче съществува сериозна пречка за прилагане на тази дефиниция, понеже МВнР не сключва договори за извършване на официални преводи с преводачи, а само с фирми (чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа), въпреки че тази разпоредба е в противоречие със ЗОП (чл. 5, ал. 1 от АПК).

Пречката, която споменах, може да се преодолее, като Министерският съвет отмени Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год. изцяло или поне частично - раздела касаещ преводите и чл. 2а., а след това възложи на министерство или специално създаден държавен орган (дирекция, агенция или др. учреждение) за уреждането на въпросите, свързани с оторизиране на заклети преводачи. Имам пред вид преводачи, а не фирми! Такова предложение е дадено преди мен, тук.

Окончателният вид на дефиницията за „заклет преводач", след всичко казано дотук, придобива следният вид:

      Заклет преводач е оторизиран [от специален държавен орган] преводач с правоспособност да превежда и заверява официални преводи, като носи отговорност за достоверността на преводите [съгласно чл. 290, ал. 1 и 2 от НК].

Що се отнася до отговора на втория въпрос, поставен по-горе, какво дава правоспособност на заклетия преводач, тук бихме могли да приемем различни критерии, без претенция за изчерпателност:

      - Достатъчно добра езикова квалификация (удостоверена с диплома по съответния език, международен сертификат за високо ниво на владеене на езика, завършено образование на съответния език и т.н), както и/или
      - Достатъчен опит (стаж) като преводач - тук могат да се вземат пред вид не само годините, а и/или количеството на извършените писмени преводи, часовете устен превод и т.н.

За правоспособен заклет преводач бих смятал преводач, който отговаря на тези критерии, но и който е напълно дееспособен, не е осъждан и/или отговаря на други изисквания от морално естество, т.е. не нарушава принципите на почтеността, което се удостоверява с декларация или сертификат за почтеност.

Вчера ми се обадиха колеги, които знаеха, че не съм сключил договор с МВнР, и ми казаха, че името на фирмата ми се е появило в списъка на КО. За да не каже някой, че съм се възползвал, облагодетелствал или бог знае какво, от „случайна" грешка, наложи се да пратя имейл до КО:


Здравейте,

Понеже с писмо Изх. № КОА-21-00-165/26.11.2012г. ме уведомихте, че от 01.01.2013 год. прекратявате договора си с моята фирма, не следя промените на вашия сайт. Случайно обаче бях уведомен от колеги, че името на фирмата ми се е появило в публикувания на сайта ви списък на агенциите за преводи, с които сте сключили договор.

Когато отидох на сайта на МВнР и открих линка, след който пишеше, че списъкът е "актуализиран към 12.03.2013 г (в процес на актуализация)", отворих файла с име Firmi 11_03_2013.pdf и потърсих името на своята фирма. И наистина, фирма "Харалампи Стоянов - Софтис" ЕТ фигурираше в този списък. Отначало помислих, че редът с информация за моята фирма е останал случайно от стария списък отпреди прекратяване на всички договори, но в него името на фирмата ми беше сгрешено и вместо "Софтис" пишеше "Софтио", а в списъка от файл Firmi 11_03_2013.pdf името "Софтис" беше изписано правилно.

Моля, бихте ли ме информирали какво означава това?

Също така, използвам случая да ви напомня още веднъж, че очаквам ясен отговор от вас на писмата ми от 06.12.2012 и 14.01.2013 год. и по-конкретно: ясно и категорично да потвърдите, че с договора си наистина не се намесвате в моя бизнес и че аз като специалист с необходимата квалификация и дългогодишен опит имам пълното право да извършвам всички преводи на своите клиенти, които те ми възлагат директно, а не с ваше посредничество, включително и преводите на техни официални документи.

Освен това, смятам, че е крайно време да уведомите и всички български институции, че новият договор, който сключвате с агенции за преводи, се отнася вече единствено за "възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи" съгласно Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

Поздрав,
Х. Стоянов

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БОЖИКОВА,

По пощата получих от Вас писмо № 625/13 от 11.03.2013, в което се твърди, че при Вас е постъпил сигнал от мен относно заповед № 95-00-152/2012. Изключително съм обезпокоен от Вашето твърдение, което всъщност обезсмисля моя сигнал. Сигналът ми в никакъв случай не е относно въпросната заповед. Подаден е относно конфликт на интереси до Комисията за превенция и противодействие на корупцията към МС на РБ (на сайта anticorruption.government.bg), на 22.11.2012 год., но оттогава той е необработен и няма входящ номер.

Три месеца по-късно изпратих напомнящо електронно писмо до адрес anticorruption@government.bg, но то не беше прието, поради което се наложи да го препратя до адрес gis@government.bg. Единственото, което исках с това писмо, е да бъда информиран какво е станало със сигнала ми и защо все още няма входящ номер. Разбира се, след писмото си копирах съдържанието на самия сигнал. От него се вижда, че сигналът ми е срещу акт, който се базира на чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г. (Правилника). Разпоредбата на тази алинея гласи: „Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи...", а съгласно чл. 2а, ал. 2 „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Използвайки тези разпоредби, които на практика дават на Министерството на външните работи право на неограничен монопол върху всички преводи на документи и други книжа в страната, МВнР години наред възлага извършването на официални преводи чрез договор с преводачески фирми в страната. Със заповед № 95-00-152/2012 е одобрен нов типов договор, който за разлика от предишния е предназначен не за всички видове официални преводи, а само за такива, които да задоволяват нуждите на консулското обслужване в системата на МВнР, съгласно т. 1 от заповедта. Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение и че въпросната заповед е вътрешно ведомствен акт, който „не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат".

Реално обаче не е така. Множество български институции все още настояват да имам сключен договор с МВнР, за да извършвам не само всякакви официални преводи, а дори и неофициални такива, тъй като не са уведомени от МВнР, че новият договор вече не е за всички видове официални преводи, а единствено за нуждите на консулското обслужване в МВнР, и все още в цялата страна битува широко разпространеното погрешно мнение, че преводаческа фирма без договор с МВнР е нелегитимна и няма право да извършва никакви преводи. През двата месеца, през които вече нямам договор с МВнР търпя финансови загуби именно поради тази причина. От 01.01.2013 г., след прекратяване на договора ми с МВнР, дейността ми е сериозно ограничена, налага се да връщам клиенти, които имат нужда от официални преводи, само защото някои институции или организации все още настояват такива преводи да се извършват само от фирми, които имат договор с МВнР. Нещо повече, поради липсата на такъв договор неотдавна бях подложен на унизителен отказ от страна на нотариус да извърша устен превод за мой дългогодишен клиент. За случая съм уведомил Нотариалната камара с копие до Министерството на правосъдието и всеки момент очаквам отговор.

Гореизложените факти са крайно обезпокоителни, защото аз имам 33-годишен опит като преводач от и на южнославянски езици, дипломирал съм се в Софийския университет, факултет „Славянски филологии", през 1980 г., превел съм над 15 хил. страници, имам много часове устен превод не само пред частни клиенти, но и пред много институции като съд, прокуратура, следствие, нотариус и др., и въпреки опита и квалификацията ми на практика се оказва, че аз вече нямам право да извършвам официални и други преводи, защото нямам договор с МВнР!

Точно тези причини, които преди четири месеца само предвиждах, ме принудиха да подам сигнала за корупция. Сега нищо друго не ми остава, освен да се надявам, че в Министерски съвет ще разберат истината и ще вземат сериозни мерки за прекратяване на корупционните действия - облагодетелстване на частни сертифициращи фирми от страна на министерство, в основата на които лежи именно алинея първа от член 2а на Правилника, който отдавна трябваше да бъде отменен.

Накрая бих искал да обърна внимание на това, че по времето, когато подадох сигнала, все още не ми беше ясно, че приложенията към заповед № 95-00-152 от 31.05.2012, публикувани на сайта на МВнР, всъщност по никакъв начин не могат да бъдат идентифицирани като такива. Моля, обърнете внимание, че по нищо не личи, че типовият договор и списъкът с необходимите документи са приложения към въпросната заповед - те са публикувани отделно от нея без каквото и да е обозначение, че са приложения към заповед № 95-00-152/2012 г. Съвсем спокойно те могат да бъдат приложения и към всяка друга заповед, била тя писмена или устна. Освен това, както в договора, така и в списъка с необходими документи, дали неволно или преднамерено, е пропуснато да се посочи, че въпросният договор се сключва само за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване", както изрично е разпоредено в т. 1 от заповед № 95-00-152.

С уважение,
Х. Стоянов

Връзка към съдържанието на полученото от МС писмо № 625/13:
...-62513-ot-ms.htm

Връзки към съдържанието на мои писма, изпратени наскоро до ВАП и КО:
...vtori-pyt-napomnjam-na-vap-za-pismoto-ot-03012013.html
...vtori-pyt-napomnjam-i-na-ko-za-pismoto-ot-13012013.html

Здравейте,

На 24.02.2013 год. ви изпратих имейл, с който ви напомних, че на 14.01.2013 год. съм изпратил писмо до Дирекция „Консулски отношения", адресирано до г-жа Божидара Сърчаджиева в отговор на писмо с изх. № КОВ-23-12/20.12.12 г., и че писмото ми е получено в КО на 16.01.2013 год. според обратната разписка.

С писмото си от 14.01.2013, както още с писмото си от 06.12.2012, се опитвам да получа ясен и недвусмислен отговор от МВнР, че прекратяването на договорните ми отношения с МВнР не означава по никакъв начин, че губя право да извършвам преводи на официални документи за всичките си останали клиенти.

За мое огромно съжаление, такъв отговор не получавам вече повече от три месеца, а събитията опровергават твърдението ви, че

„Новият договор не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат. С него не се ограничават свободата и интересите на заинтересованите лица по упражняване на дейност за извършване на преводи и предоставяне на преводачески услуги, както и за ползване на такива услуги от страна потребителите."

Понеже вече нямам сключен договор с МВнР, ежедневно понасям финансови загуби, именно затова, че този договор засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като ги лишава от правото свободно да изберат преводача, на който дълги години са се доверявали и са сигурни в неговия професионализъм. По този начин мои дългогодишни клиенти се ограничават да ползват моите услуги.

С несключване на този договор се ограничава свободата ми да извършвам дейност, която не е забранена от нито един закон на Република България, а именно извършване на официални и неофициални преводи. Точно така, и неофициални преводи, понеже много често услугите са комбинирани - официални и неофициални преводи, поради което клиентите ми се принуждават да потърсят някой друг, който да им извърши тази услуга. Още повече, аз, като преводач от и на южнославянски езици съм сред специалистите, които рядко се намират в провинцията и това, че съм ограничен от вашия договор, всъщност е в основата си ограничаване на граждани и фирми, които вследствие на това търпят и финансови загуби.

Ето защо настоявам ясно и категорично да потвърдите, че с договора си наистина не се намесвате в моя бизнес и че аз като специалист с необходимата квалификация и дългогодишен опит имам пълното право да извършвам всички преводи на своите клиенти, които те ми възлагат директно, а не с ваше посредничество, включително и преводите на техни официални документи, още повече, че забрана да извършвам официални преводи би означавало забрана да поемам съдебна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република България, което е повече от абсурд.

Поздрав,
Х. Стоянов

По-долу е предишният ми имейл.

Здравейте,

Преди една седмица ви изпратих имейл, с който ви напомних за това, че вече преди повече от два месеца съм изпратил писмо до ВАП, адресирано до прокурор Г. Камбуров в отговор на писмо с входящ номер 708/2012 -II от 11.12.2012 г. Писмото ми е получено във ВАП на 04.01.2013 год. според обратната разписка.

Помолих ви също така, понеже нямам отговор, да ме уведомите има ли движение по въпросите, които поставям в писмото си.

За мен отговора ви е много важен, понеже през двата месеца след прекратяването на договора ми от страна на МВнР непрекъснато търпя финансови загуби поради отказа на МВнР и ВАП да потвърдят, че няма никакви ограничения да извършвам официални преводи, които не са за нуждите на консулското обслужване в МВнР.

Аз съм преводач с 33-годишен опит, превел съм над 15 хил. страници, имам диплома от Софийския университет, а се оказва, че хора без опит и квалификация могат да извършват официални преводи, понеже се съгласяват да си предоставят подписите на агенции за преводи, които нямат нотариални функции, за да извършват заверка на подписи на външни лица, които не са служители на тези агенции.

Смятам, че не е редно преводачите, които имат необходимите опит и квалификация, да бъдат ограничавани да извършват официални преводи и да ги заверяват със собствения си подпис и печата на своята фирма.

Ако се затруднявате с отговорите на въпросите, поставени в писмото ми, получено във ВАП на 04.01.2013 год., може да погледнете статията ми в Интернет:
...davam-jasen-otgovor-na-sedemte-vyprosa-postaveni-na-vap.html

Поздрав,
Х. Стоянов

Следва предишният ми имейл.

На 03.01.2013 изпратих отговор на Резолюция 708/2012 на ВАП, в който изтъкнах, че все още липсва яснота по 7 въпроса. След като повече от два месеца не получих отговор от ВАП, смятам, че на тези въпроси може да се отговори по следния начин:

1. Какво урежда алинея първа на чл. 2а от Правилника, ако не пълното право (монопол) на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна?

Алинея първа на чл. 2а от Правилника урежда пълното право (монопол) на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна.
Това обаче е незаконно, а и всеобщо известно е, че на практика МВнР НЕ ИЗВЪРШВА всички преводи на документи и други книжа в цялата страна. Нещо повече, МВнР не извършва НИКАКВИ преводи на документи и други книжа, те се извършват от преводачи, които нямат абсолютно нищо общо с МВнР, т.е. не са негови служители.

2.Какво урежда Договорът, по който МВнР е възложител, а фирмата за преводи изпълнител, ако не възлагане на работа?

С договора, по който МВнР е възложител, а фирмата за преводи изпълнител, се възлага работа по извършване на официални преводи на документи и други книжа. Работа за възлагане обаче напълно липсва, понеже всички преводи в страната се възлагат от физически и юридически лица, които нямат нищо общо с МВнР, т.е. не са негови служители и не са част от неговата администрация.

3. Има ли право МВнР да възлага работа на частни фирми, като сключва договори с тях без да е обявило търг?

Твърдо НЕ.

4. Дали Правилникът адекватно урежда съответните обществени отношения и на какви международни договори и споразумения е проекция Правилникът, след като не е изменян от 1990 г.?

Правилникът НЕ урежда адекватно каквито и да било обществени отношения. Той не само че не е проекция нито на Хагската конвенция от 1961 год. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, нито на законодателството на Европейския съюз, а е и морално остарял и противоречи на редица закони и международни конвенции.

5. По какво личи, че договорът и списъкът с необходими документи, публикувани на сайта на МВнР, са неразделна част от Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.?

По нищо, т.е. договорът и списъкът с необходими документи, публикувани на сайта на МВнР НЕ СА част от Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г., с други думи, договорите, които се сключват с МВнР по този типов договор, са НЕЗАКОННИ. В тях трябва изрично да бъде посочено, че се сключват "за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа ЗА НУЖДИТЕ НА КОНСУЛСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ в МВнР", съгл. т. 1 от Заповед № 95-00-152.

6. Допустимо ли е МВнР да разрешава на фирмите за преводи да „удостоверяват" с печата и фирмената си бланка подписите на преводачи, които не са техни служители, а външни подизпълнители?

Отговорът отново е твърдо НЕ. МВнР не е орган, който може да предоставя нотариални права. Нещо повече, тези права се предоставят на агенции за преводи, а не на нотариуси!

7. За какви преводи се сключва този договор - само за „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване" или за всякакъв вид официални преводи на документи и други книжа, дори на документи, на които МВнР не извършва легализиране и заверяване?

Договорът се сключва ЗА ВСЯКАКЪВ ВИД официални преводи, а не само за „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване", което, първо, е в нарушение на Заповед № 95-00-152, а второ, е груба намеса в преводаческия бизнес.

На 31 май 2012 год. вече бившият министър на външните работи Младенов издаде заповед № 95-00-152, с която утвърди „проект за типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване". Разбира се, публикуваният на сайта на МВнР проект няма нищо общо със заповедта и най-нагло я нарушава, като в него е изпусната фразата „за нуждите на консулското обслужване"!

Понеже в края на 2012 година всички фирми за преводи, които имаха с МВнР сключени договори за извършване на официални преводи, получиха предизвестия за прекратяване на тези договори, те трябваше да сключат нови, за да имат право да извършват официални преводи, както самите те смятаха.

Обаче формулировката в заповедта „за нуждите на консулското обслужване" съвсем ясно показва, че след като старите договори бяха прекратени, новите няма да имат същата сила и значение. Дори нещо повече - те стават безсмислени. Защо ли? Защото консулско обслужване се извършва от консулствата в чужбина, а не в България. Освен ако се окаже, че ние сме чужденци в собствената си страна и се нуждаем от консулско обслужване тук?

Именно тази недомислица на бившия външен министър (или по-точно на антуража му от „юристи") трябваше спешно да бъде изгладена. И как ли? Като се предложи и на бърза ръка се приеме един закон, който няма нищо общо с преводите, но по някакъв завъртян начин ги вплита в дейността на външното министерство. И този закон трябва да формулира консулското обслужване (или консулските услуги) като дейност, извършвана от дирекция „Консулски отношения" в България!

Ако човек не знае за какво става дума, ще си каже: „А как иначе?".

Точно на това разчитат „юристите" на външното министерство. Естествено е повечето хора да си нямат понятие и да не знаят, че още през 1989 година(!) България ратифицира Виенската конвенция за консулските отношения, в чл. 5 на която са дефинирани тъй наречените консулски функции, които включват консулското съдействие и консулските услуги. А в чл. 3 ясно се казва: „Консулските функции се изпълняват от консулства". Не от дирекция „Консулски отношения" в „изпращащата държава" (в случая България).

И така, „юристите" на Младенов скалъпиха набързо (изровиха, компилираха или бог знае какво) едно недоносче, наречено „Проект на Закон за консулското съдействие и консулските услуги". Още в чл. 1 от този проект не се уточнява, че консулското съдействие и консулските услуги се извършват в чужбина. Един случаен пропуск, може би?

Да, но в т. 2 на чл. 3 това уточнение също е пропуснато. Ще кажете: „Просто случайност". Да, ама не. В чл. 2 се казва: „Органите, които оказват консулско съдействие и извършват консулски услуги са дирекция „Консулски отношения" на Министерството на външните работи" и т.н. Къде дирекция „Консулски отношения", къде консулства в чужбина? Нер'де Ямбол, нер'де Стамбол?

Та, значи, три „случайни" пропуска още в първите три члена.

По-нататък в проекта обаче виждаме защо са направени тези пропуски. В чл. 7, т. 5 в консулските услуги са включени „и преводи на документи". Нещо повече, в чл. 14, ал. 1, т. 2 сред изброените нотариални дейности е вмъкната „заверка на подписа на преводач"! Такава заверка обаче е премахната като противозаконна от Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване, още през 2008.

Но ако проследим логиката на пропуските и явните недомислици в този проект за закон дотук, ще усетим, че липсва една брънка, едно звено, една перла в короната на глупостта. Но и на алчността.

В чл. 14, ал. 2 откриваме това липсващо звено. Там е записано, че консулските длъжностни лица легализират и заверяват документи в съответствие освен с разни други разпоредби и с разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа! И познайте от кога е този правилник. Само от 1958 година. Е, не че не съм малко по-стар от него, но той е просто един бездушен правилник, който дори вече не подлежи на корекция. Защото една плеяда закони и конвенции са го направили негоден за употреба.

Въпреки всичко, „юристите" на Младенов са решили да направят врътката: първо заповедта за утвърждаване на „проект за типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване", а след това закон, в който да се утвърди формулировката, че консулско обслужване се прави и в България, от дирекция „Консулски отношения".

И това само за едни официални преводи? И то възлагани от гражданите, а не от външното министерство.

Я стига! Изобщо не е важно, че тези преводи отдавна не са на МВнР. Важни са таксичките, които министерството събира незаконно от гражданите в продължение на МНОГО години. И не само в чужбина (където са два-три пъти по-високи), а и в България, затвърждавайки убеждението на българските граждани, че са чужденци в собствената си страна.

„Земя без хора за хора без земя"...