Recently in Translators Category

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Thu, 05 Apr 2018 10:18:20 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Преди два месеца, на 05.02.2018 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за жалбата си до Вас, изпратена по електронната поща на 29.11.2017 г. в която посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и др. книжа, или кратко: Правилника от 1958 г., а именно:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
       В продължилата ми около две години и половина кореспонденция с Вас, която в по-голямата си част беше мой монолог, нееднократно посочвах незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., липсата на компетенции на МВнР да регулира преводаческата дейност, а през последните няколко месеца - и незаконосъобразността на регистрационния режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника.
       Именно поради тези причини нееднократно Ви молех за съдействие за отстраняване на противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или (ако отстраняването им бъде невъзможно) за незабавна отмяна на Правилника.
       Незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не е нито тайна, нито новина. От публикации на колеги-преводачи в Интернет разбирам, че още от 2000 г. се говори за отмяната му, а работна група, сформирана от експерти от няколко министерства в периода 2006-2008 г., стига до заключение, че правилникът е незаконосъобразен, не може да се изменя и допълва, т. е., нищо друго не остава, освен да бъде отменен. Обаче измененията му от миналата година вече влязоха в сила, ако изобщо едни незаконосъобразни изменения на незаконосъобразен правилник могат да влязат в сила.
       Тук отново бих Ви напомнил и за препоръката, която Вашият предшественик, г-н К. Пенчев, отправил през месец октомври 2013 г. и в която той обърнал внимание върху „необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим".
       За съжаление, тази препоръка, макар и отразена в годишния доклад на Омбудсмана за 2013 г., се пази от Вас като строга тайна и Вие твърдо ми отказахте достъп до нея, въпреки че представлява обществена информация.
       И нещо повече, пет години след тази препоръка Вие запазвате пълно мълчание и не вземате отношение по този въпрос. А разполагате с механизми, чрез които можете да спомогнете да бъде решен въпросът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 5 Apr 2018 12:03:14 +0300 (EEST)

The message sent on April 5, 2018 10:18:20 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF59 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1522912700.3393.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 05 Feb 2018 14:55:56 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Преди повече от месец, на 02.01.2018 г. за пореден път изпратих по електронната поща писмо до Вас, на което не получих отговор. Вече не съм в състояние да си обясня Вашето мълчание, като се има предвид изключителната важност на поставения от мен проблем - незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и след измененията и допълненията приети с Постановление на МС № 263 от 24 ноември 2017 г.
       Още на 28.08.2017 г. Ви уведомих за подготвяните изменения и допълнения на въпросния Правилник, като Ви помолих „да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения". В друго свое писмо, изпратено до Вас по електронната поща на 27.10.017 г. изтъкнах, че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. с горчивина констатирах, че „за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г.[...] се сбъдна". В същото си писмо Ви помолих „за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен".
       В писмото си от 02.01.2018 г. Ви помолих да ме информирате незабавно, ако не смятате имейла ми от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем. Все още обаче не сте ме информирали.
       С настоящето си писмо бих искал още веднъж да уточня причините, поради които се обръщам към Вас за съдействие. В имейла си от 28.08.2017 г. посочих трите най-важни причини, поради които предположих, че Правилникът от 1958 г. ще продължи да бъде незаконосъобразен и след приемане на измененията и допълненията, а които са налице и днес:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР не е получил законосъобразно компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - най-важният проблем - регистрационният режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му, е незаконосъобразен, защото разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон".
       Споменатите по-горе причини за незаконосъобразността на въпросния Правилник посочих съответно още на 11, 12 и 26 август 2017 г. на Портала за обществени консултации, но МС, при утвърждаване измененията и допълненията на Правилника, не взе предвид моите коментари, а в писмото си до Вас от 29.11.2017 г. обясних, че не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, пък и трудно бих доказал правен интерес пред съда, и това също ме принуди тогава да се обърна към Вас за съдействие.
       Поради изложените причини, още веднъж моля за съдействието Ви да бъдат отстранени противоречията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       Искрено се надявам да предприемете необходимите стъпки и да ме уведомите за това.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 5 Feb 2018 15:28:18 +0200 (EET)

The message sent on February 5, 2018 2:55:56 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF58 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1517835356.3108.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 02 Jan 2018 14:14:01 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Преди малко повече от месец, на 29.11.2017 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за писмото си до Вас от 28.08.2017 г., с което Ви молех да обърнете внимание на Министерския съвет, че проблемите на Правилника от 1958 г. няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Днес, четири месеца по-късно, нямам отговор от Вас, а и нещо повече - както Ви писах на 29.11.2017 г., на 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г., като и след изменението и допълнението на Правилника той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон, а изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Обаче МВнР не приема, че новият чл. 18 от Правилника трябва да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не бил се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       В имейла си до Вас от 29.11.2017 г. Ви обясних, че именно сега се създава нов регистрационен режим за физически лица и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД, т.е. регистрационният режим по отношение на официалните преводи трябва да бъде уреден чрез закон. Уточних още, че дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим (макар че досега Правилникът предвиждаше договори за „възлагане" на официални преводи и то само за юридически лица), в такъв случай още през 2004 г. Правилникът, що се отнася до лицата, извършващи официални преводи, е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД. Накрая на имейла си от 29.11.2017 г. заключих, че четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД, като помолих за Вашето съдействие, за да бъдат отстранени противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       С настоящия си имейл потвърждавам тази своя молба и очаквам от Вас отговор, с който да бъда информиран относно предприетите от Вас действия във връзка с молбата ми.
       Освен това, ако не смятате последния ми имейл от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, моля да ме информирате незабавно, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 2 Jan 2018 14:35:58 +0200 (EET)

The message sent on January 2, 2018 2:14:01 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1514895241.2729.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 29 Nov 2017 19:15:50 +0200


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       В писмо до Вас преди три месеца, на 28.08.2017 г., Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им проблемите на Правилника от 1958 г., които няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Не знам, дали сте се отзовали на молбата ми, понеже нямам информация, но, за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г., че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", се сбъдна.
       На 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
       И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон. Изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
       В публикувана на сайта „Портал за обществени консултации" Справка за отразяване на становищата, получени при обсъждането на проекта за въпросното Постановление на МС, подписана от постоянния секретар на МВнР, е отбелязано, че не се приема новият чл. 18 от Правилника да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       Ако обаче разгледате сега действащия Правилник от 1958 г., никъде няма да откриете регистрационен режим по отношение на преводите на официални документи. Т. нар. „възлагане" на извършването на официални преводи става с договор. Следователно, именно сега се създава нов регистрационен режим и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД.
       Но дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим, то в преходните и заключителните разпоредби на ЗОАРАКСД се казва:
       „§ 4. (1) (В сила от 17.06.2003 г.) В срок 6 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет, другите административни органи, както и органите на местното самоуправление предприемат действия съобразно своята компетентност за внасянето на промени във всички заварени подзаконови нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон.
       (2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) След изтичане на срока по ал. 1 подзаконовите нормативни актове, които противоречат на изискванията на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон, който предвижда режим или изискване по смисъла на чл. 4, ал. 1, могат да се оспорват пред Върховния административен съд и пред съответния окръжен съд от всяко заинтересовано лице."
       Тоест, в този случай, още през 2004 г. Правилникът е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД, а именно, съгласно чл. 4 от същия закон, и регистрационният режим по отношение на официалните преводи е трябвало да бъде уреден чрез закон.
       Четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД.
       Госпожо Омбудсман, тъй като не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, а и трудно бих доказал правен интерес пред съда, моля за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 30 Nov 2017 09:07:25 +0200 (EET)

The message sent on November 29, 2017 7:15:50 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1511975750.3967.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 27 Oct 2017 10:31:09 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Преди два месеца, на 28.08.2017 г., Ви изпратих писмо по електронната поща, в което обясних защо преди две години подадох жалба до Вас. Накратко казано, защото исках да получа уверение от МВнР, че като квалифициран преводач мога да извършвам преводи на документи, които не се заверяват от МВнР, и то без да сключвам договор с министерството. Такова уверение се мъча да получа вече пет години, предполагам, знаете - без резултат.
       През последните две години се надявах, че, евентуално, може да ми обърнете внимание и да ми окажете съдействие да получа очакваното от мен уверение. Нееднократно в писмата си до Вас съм обяснявал причината - документите, които имам пред вид, и които не ми е разрешено да превеждам, не подлежат на абсолютно никаква заверка от МВнР, т.е., не са сред документите, които според Правилника от 1958 г. МВнР „възлага" за превод на външни изпълнители.
       За съжаление, Вие игнорирахте повечето от писмата ми и все още не ми е разрешено да превеждам документи, които не се заверяват от МВнР, независимо от квалификацията и дългогодишния ми опит като преводач.
       Въпреки че на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет беше публикувал за обсъждане Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. и аз оставих коментари, като предложих решение за основните проблеми на въпросния Правилник, има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.
       Именно затова Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен проблеми на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения.
       Все още обаче нямам информация, дали сте предприели каквото и да било действие във връзка със споменатата ми молба.
       Бих искал да Ви уверя, че незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. не засяга само мен и моите права. Съвсем ясно е, че законосъобразността на едно евентуално бъдещо уреждане на преводаческата дейност по отношение на официалните преводи далеч няма да е само в моя полза. Ако държавните институции, от които зависи това, продължат да не обръщат внимание на градивната критика, нашето време ще остане в историята с печалната слава на време на беззаконие. А за това най-голяма отговорност носят онези, които разполагат с механизми да променят сегашното трагично положение, но не смятат за необходимо да ги прилагат.
      Госпожо Омбудсман, разчитам на добрата Ви воля, за да изпълните молбата ми от 28.08.2017 г.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 27 Oct 2017 11:06:53 +0300 (EEST)

The message sent on October 27, 2017 10:31:09 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF56 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1509089469.3420.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".

На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"

Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.

Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?

На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.

Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.

В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.

Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.

Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.

Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
       В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
       В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
       Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
       Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
       Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
       За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
       На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
       Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.

       Х. Стоянов

       Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):

       Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)

The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

В отговор на постинг #16495 от ФБ 2017-08-22 12:51 във форума към петицията на преводаческите агенции


Да, аз съм този „невежа", „празнодумец" в „напреднала възраст", човек „без работа", „който така хубаво плюе" агенциите, които не били собственост „на бизнесмени, в чистия смисъл на думата", а на „колеги" „преводачи", „който работят един за друг, помагат си и споделят мизерията на сектора в добро и лошо". За автора на цитираните думи напредналата ми възраст е нещо много негативно. Макар че не е нито невежа, нито празнодумец, нито в напреднала възраст, нито човек без работа, той не е могъл да схване, че ние сме пътници на тази земя и никой не може да избегне напредването на възрастта.

Та, напредналата ми възраст и „времето загубено в празнословие", ми попречили да разбера, че тези „колеги", тези „преводачи", именно те поддържали „доброто име на сектора" и че промените не били „в полза на преводачите", „а са в следствие на лобизъм на големите фирми, които целят да монополизарат сектора и централизират работата, чрез елиминиране точно на тези преводачи с фирми".

Значи, аз, невежата, трябвало да разбера всички тези сложни неща. Как един невежа може да разбере дълбокомислието и мъдростта на особата, която се посвенила да напише името си, а само скромно се представила с инициали ФБ? Че аз съм просто един празнодумец, който си „хаби времето да обижда на общо основание". А нали съм невежа, не знаех, че да отправям напълно основателни критики било обидно! И то не за онзи, към когото е отправена критиката.

Освен това, трябвало да се опитам да вникна „в основата, а не на повърността на айсберга". За голямо съжаление на ФБ, аз никога не съм бил на повърхността на айсберга, а винаги - най-отдолу, под морската повърхност и едва съм можел да си подавам носа и да си поемам въздух. Затова никога и не съм виждал повърхността на айсберга. Но защото съм си невежа, затова успях да видя „мизерията на сектора" и все още съм затънал в нея. И ако някой преводач с фирма най-много е пострадал, то, макар и нескромно да звучи, имам претенции да съм аз. Защото такива „колеги" „преводачи" ми засмукваха клиентите и работата, обявиха ме за надут, затова че настоявах редовно да ми плащат, а не от дъжд на вятър, жълтите стотинки за труда, който полагах; накрая, преди пет години, ми обявиха тотален бойкот и се опитаха да ме унищожат, ето защо съм човек без работа. Опора им беше Външно, незаконосъобразният му правилник от 1958 г., който не само че няма законово основание, но и противоречи на цялото законодателство; опора им беше и заблудата, разпространявана от тях, че имали „лиценз" от Външно, докато закон за такъв „лиценз" просто липсва; опора им беше още и лъжата, че били „легализатори" - а те са просто куриери; и най-твърдата им опора беше измамата, че имали преводачи на всички езици - а истината е, че това са хора, които нямат нищо общо с техните фирми и просто са имена от непублични списъци.

А ФБ заявява: „Истината е, че засега е най-добре, положението, добро или лошо, да се запази такова, каквото е". Голяма истина, няма що! Няма добро беззаконие. Само ако Правилникът от 1958 г. не се измени така че да получи законово основание и МВнР да придобие компетентност да „регулира" официалните преводи, ще се запази старото положение, а то е беззаконието.

ФБ свързва обаче изменението и допълнението на Правилника с лобито на „големите фирми" „на првавителствено ниво". Колкото и да съм в напреднала възраст, десарския произход на някои агенции съм го отбелязал в „литературния" си анализ, само че ФБ е чел през ред, ако не през два. И нали има оправдание - това е празнословие. А що се отнася до названието „големи фирми", колкото и да съм невежа, не виждам в България, пък и в света, да има големи агенции за преводи. Персоналът им обикновено е от един-двама до няколко души и много рядко имат назначени преводачи на трудов договор. Те са просто посредници, макар че едва сега си признават това. От годишните им отчети в Агенцията по вписванията се вижда, че голям процент (80-90%) от разходите им са за външни услуги, а не за заплати. Те са микро предприятия и по нищо друго не се различават от „малките", освен по степента на алчност.

И заради тях съм човек без работа. Но не съжалявам. Досега съм превел над 20 хиляди страници и имам хиляди часове устен превод. Това обаче не влезе в „литературния анализ", не съм литературен критик и не съм толкова прозорлив, че да предвидя какво точно би очаквал ФБ да напиша. Да, не написах и за това как е трябвало в съда да оставам без глас, за да превеждам мъдростите на прокурорки и съдийки, които или говорят като картечници, или мънкат под носа си, че и през микрофон не се чуват, или усилват уредбата, че от шума нищо не може да им се разбере. И ако спра за секунда да си поема въздух, викат: „Защо не превеждате?" Или за това как пред съда е трябвало да превеждам на тарикати, които се правеха, че бъкел не разбират български. Не написах и за клиенти, които ме заплашваха, че ако не им превеждам безплатно документация от хърватски на английски, имали връзки във Външно и щели да се обадят където трябвало, и щял съм до края на живота си да гледам преводите през масур! Не написах и за една „адвокатка", на която трябваше да преведа договор за търговска марка, а се осмелих да я помоля да ми каже как е оригиналното наименование на марката, за да не сбъркам, все пак важен договор е това, а тя ми заяви, че не можела да ми каже, понеже било търговска тайна! Накрая, след като успях да открия наименованието на търговската марка в оригинал и се обадих на „адвокатката", че преводът е готов, тя ми заяви, че била си намерила друг преводач и че той бил работел за Външно! Отказа да ми плати за труда. И това далеч не е единственият подобен случай.

По-голямата част от онези, които „забравяха" да ми плащат, обаче бяха „колеги" „преводачи". Включвах ги в свой черен списък, но сега вече този списък е безсмислен. В него биха влезли всички агенции, включително и онези, от които се жалва ФБ. Заради тях нямам работа, а те продължават да твърдят, че аз съм им виновен за всички нещастия!

От пет години никой от агенция не ми се обажда, а камо ли да ме пита колко щял да му струва преводът. Не се обажда и за да ми каже: „Имам превод за толкова и толкова - ако щеш!"

Може да съм невежа, празнодумец в напреднала възраст и всички останали негативи в главата на ФБ, но досега имах смелостта да пиша с името си, не съм се криел зад инициали и всички могат да прочетат статиите на преводаческа тема в блога ми, книгите ми, както и писмата ми до мълчаливите институции. Ако ФБ си мисли, че си затварям очите пред онова, което той нарича „узаконен държавен рекет", просто го информирам в тази връзка, че съм си „хабил времето" и да преведа една много важна книга на Ларкен Роуз, „Най опасното суеверие", и че преводът е публикуван на сайта ми.

И, накрая, благодаря на ФБ, че вдъхнови един празнодумец като мен да излее отново празнословието си и го моля да ми прости, че го карам да страда от раздвоение, като изпитва смесени чувства.

Да, сигурно съм празнодумец и невежа, но се моля на Господ да прости греха на празнодумието и невежеството ми и да изпрати Светия дух да вдъхне в сърцето ми слово, което да бъде за успеха на всички, живеещи по Божите заповеди (Боже вьсеѩ твари, Господа Дѹха посъли живѫщаго да въдъхнетъ в срьдьце ми слово еже бѫдетъ на ѹспѣхъ вьсѣмъ живѫщимъ въ заповѣдьхъ ти). Моля се на Бога да прости греховете и на онези, които несправедливо ми вменяват омраза и нека Господ просветли умовете им, за да прозрат истината. Амин.

Ако ти се коментира това мое празнословие, моля те, изпрати ми имейл на адрес softis@softisbg.com.

На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!

Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!

По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".

Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.

А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.

Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.

И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.

А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.

Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".

„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?

Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!

Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.

Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.

Рени казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."

Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."


Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:


Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис.


В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?


Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."


Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"


Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.

Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.

Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.

Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.

Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.

От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.

Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път [_1_], [_2_], [_3_] поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."

Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.

След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.

Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван (Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").

На 16 август 2017 г. в 00:32:39, особа, подписала се VGeorgieva, отправи обвинение към мен и Рени, че били сме водели война срещу агенциите. Това стана на сайта, наречен Портал за обществени консултации, където от 11.08.2017 г. обсъждаме дългоочакваните промени в Правилника от 1958 г. По-долу публикувам отговора си на въпросното обвинение, който първоначално публикувах във форума към Петицията на преводаческите агенции.

За да не пълня с излишни спорове Портала за обществени консултации, тук ще коментирам последната лична нападка срещу мен:

„За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата."

Коментарите, които съм направил, са абсолютно по темата и само сляп не може да забележи това. Срещу агенциите изобщо не воювам и е направо нелепо да се твърди, че правя това. Вие сте много, стотици или хиляди, а ние сме само двама. Вие през цялото време си печелите, докато ние от 01.01.2013 г. несправедливо сме лишени от правото да извършваме официални преводи и търпим неимоверни загуби. Тук се споменава многократно името ми в негативен контекст, докато аз лично никого поименно не съм атакувал. Внушава се, че, едва ли не, пречим на обсъждането. Това също е нелепо. Човек с трезв ум не би твърдял такова нещо.

Ако имате предвид, че нямам същото мнение като вас и затова ви преча, това също е нелепо. Всички хора имат различни мнения. Чрез изказване на различни мнения се стига до добри решения. Не преча на никого да си изказва мнението и не задължавам никого да има моето мнение.

Сега ще се спра по-подробно на твърдението, че бил съм воювал срещу агенциите. Агенциите са регистрирани по Търговския закон. Как мога да изменя закона и да забраня агенциите? Единственото, което твърдя е, че преводаческата дейност е intuitu personae (с оглед на личността) и затова в списък с (регистър на) преводачи, извършващи официални преводи, няма основание да се включват фирми, понеже отговорността се носи индивидуално по чл. 290 от Наказателния кодекс. Ако някой превратно тълкува това мое мнение, не означава че аз воювам с агенциите. Аз също имам фирма за преводи, но не смятам, че трябва да я вписвам в списък с преводачи, които носят индивидуална/ персонална отговорност по закон. Дейността на фирмите не оспорвам. Никога не съм твърдял, че трябва да се закрият агенциите или някакъв такъв абсурд. За съжаление предубеждението и слуховете, които си разменяте помежду си в закрити групи, са замъглили до голяма степен способността ви да прецените трезво това, което пиша в Портала за обществени консултации по отношение измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.

От пет години, а и повече, изказвам мнение във връзка с този Правилник. В сегашния си вид той е незаконосъобразен, пък и това не е лично мое мнение, а на редица юристи, включително и на предишния омбудсман, К. Пенчев. И това мнение не е „висящо във въздуха". То има законово основание: правилник, който не е основан на закон или не е за приложение на закон, е незаконосъобразен. Затова предложих да се добави законово основание на Правилника. Иначе без него изобщо той няма законова сила. Затова се налагат сегашните промени. Ако не се направят, той пак няма да има законова сила и уреждането на вашата дейност чрез правилника ще си остане незаконно, независимо от моето мнение.

Ако някой желае да обсъдим спорните въпроси, може да ми изпрати имейл на softis @ softisbg.com. Нямам фейсбук профил, затова не мога да разговарям във фейсбук.

А който иска да се запознае подробно с разработките ми по темата, може да посети блога ми.

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date: Thu, 20 Jul 2017 11:43:10 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Измина още един месец, през който очаквах да отговорите на съществените въпроси от писмото ми до Вас, което изпратих по имейл на 19.06.2017 г., а също и на въпросите, които Ви бях задал още в писмото си от 15.05.2017 г.
       През близо двете години, през които се опитвам да Ви накарам да обърнете внимание на нарушените ми права като професионален преводач и по някакъв начин да направите нещо, с което да бъде сложен край на причината за нарушаване на правата ми - остарелия и неприложим правилник от 1958 г., не само че получавах пестеливи до оскъдност отговори от Вас и то само от време на време, но дори правите всичко възможно, за да ми попречите да получа достъп до обществената информация, която Ви поисках.
       Съвсем ясно Ви помолих да ми предоставите обществената информация, която се съдържа в препоръката, отправена от Омбудсмана до МВнР да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на правилника от 1958 г. Вие ми отказвате да ми предоставите тази информация, сякаш съм Ви поискал да ми предоставите лична кореспонденция на жалбоподатели с Омбудсмана. Далеч съм от такива желания. За ваше сведение, мои колеги са публикували кореспонденцията си с Омбудсмана през 2012-13 г., в която няма абсолютно нищо лично, а изцяло е свързана с неуредиците в преводаческата професия заради въпросния правилник от 1958 г. В своите отговори Вашият предшественик посочва, че поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите, се е обърнал към МВнР и отправил препоръка за своевременно и адекватно разрешаване на въпросите с официалните преводи, легализацията на преводи, статута на заклет преводач и др. Освен това, Вашият предшественик обещава, че ще продължава да следи въпроса с нормативната уредба на официалните преводи и статута на заклетите преводачи, като се надява добронамерените и професионални усилия на компетентните институции и експертите да дадат резултат.
       За голямо мое съжаление, вече четири години след това обещание на Омбудсмана, очевидно никой не следи този въпрос и усилията на компетентните институции и експертите не дават резултат, защото, явно, няма такива усилия, институции и експерти.
       Всъщност, институции има, но проформа, както и всичко, което се върши от тях по този въпрос. С огорчение констатирам, че и Вашата институция е в това число. Би ми се искало у нас да има истински обществен защитник, който да е безкомпромисен към нарушаването правата на гражданите, независимо дали в това е замесено Външно министерство, Министерски съвет или който и да било от управляващите. Политическата конюнктура не би трябвало да Ви влияе, защото всички би трябвало да са равни пред законите.
       Благодарение на правилника от 1958 г. обаче, от много години се нарушават множество закони, а срещу опитите ми нарушенията да бъдат спрени, се оказва упорита съпротива вече шеста година. Вашата институция също участва в тази съпротива, и то съвсем откровено, блокирайки достъпа ми до важна обществена информация в тази връзка.
       А от писмата на Вашия предшественик, за които споменах по-горе, става ясно, че препоръката, която той отправил към МВнР, е „поради множеството жалби от индивидуални преводачи и професионални сдружения на преводачите", а не въз основа на една единствена жалба, което говори за обществената важност на тази информация. А ако, въпреки липсата на пречки, все още смятате, че имате право да възпрепятствате достъпа ми до тази важна обществена информация, все пак ви остава моралната възможност да ѝ дадете гласност чрез всички, предвидени от закона възможности, както и да проявите инициатива, когато констатирате, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/18.05.17 г.
Date:        Thu, 20 Jul 2017 11:50:28 +0300 (EEST)

The message sent on July 20, 2017 11:43:10 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/18.05.17 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF54 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1500540190.3160.5.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

или пет години дезинформационна кампания на МВнР във връзка с уредбата на официалните преводи

       Преди пет години, на 19.05.2012 г., започна една от най-масивните дезинформационни кампании в съвременната история на България (да не кажа и на света). Един непотвърден слух за въвеждане на някакви нови изисквания към агенциите за превод стана повод за започване на подписка под петиция, която пък, от своя страна, даде зелена светлина на Външно да изиграе един грандиозен фарс под формата на загриженост за преводачи и клиенти, потребители на официални преводи. Оправдавайки се по-късно с „наличие на много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и[...] заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", тогавашният външен министър издаде заповед, адресирана до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Всички собственици на агенции за преводи нададоха вой срещу въпросната заповед, понеже, предварително заблудени и обработени от слуха и петицията, си въобразиха, че се отнася за тях. Заповедта обаче, както казах, беше адресирана до двете дирекции и касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина! Така че заповедта не само не се отнасяше до агенциите, но тя не се отнасяше дори за територията на България!
       Ако никой не се беше вързал на слуха и не беше се подписал под петицията, нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление, тук е и прословутото хуцпа. По-скоро, нещата нямаше да се развият изобщо, всичко щеше да си остане по старому и самият аз нямаше изобщо да осъзнавам и до ден-днешен, че слугувам на агенциите, че, без да имам и най-малкото понятие, името и подписът ми се използват незнайно от кого и къде под преводи, за които дори не съм и сънувал. Така че всяко зло за добро. Какви намерения са имали авторите и инициаторите на петицията и подписката, само те си знаят. Може и да са имали и добри намерения, нищо не е само черно и бяло. Но факт е, че петицията започна две седмици преди излизане на прословутата заповед на Младенов и успя да привлече масово вниманието на много хора, включително и такива извън областта на преводите, и оттам нататък никак нямаше да бъде трудно да се извърши манипулацията със съзнанието на тези хора.
       Естествено, слуховете, „новите изисквания" и сагата, продължила дълго след това, нямаше изобщо да възникнат, ако още през 1990 г. един архаичен документ, наречен Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет от МС през далечната 1958 г., беше отменен и на негово място беше изградена една непротиворечаща на законите нормативна база, върху която да се регулира извършването на официални преводи.
       Може би нямаше да има агенции от сегашния вид - прикрити посредници и нелегални куриерски служби, лъжещи, че основната им дейност била преводаческа и че имали били персонал от стотици, дори хиляди, преводачи. Може би преводаческата професия у нас нямаше да бъде толкова низвергната и пренебрегната, недооценена и непрестижна. Може би нямаше да има толкова лъжи, свързани с преводите, нямаше да има толкова фалшифицирани подписи под официални преводи. И може би нямаше да има толкова незаконно забогатели благодарение на само един член (2а) от един неосноваващ се на закон правилник. Това са само мечти, които нямаше да се появят, ако всичко се уреждаше на базата на морала и съвестта.

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       В писмото си до мен, изпратено от Вас на 02.02.2017 г., изразявате съжаление, че не намирам получените от мен със съдействието на Вашата институцията отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси за адекватни и компетентни. В редица свои писма до Вас обосновах защо смятам така. Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен". Оправдавате се, че изразеното в отговорите от МВнР становище „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". Предвид това Вие не намирате основание да отправите отново същите въпроси на служител, който е заменил на конкретната длъжност директор на дирекция „Консулски отношения" отговорилия ми служител. А именно тук лежи един от проблемите: изобщо не ми е отговарял директорът на дирекция КО, а служител в отдел АОГ. Освен това, не вярвам писмата, които получих с Ваше посредничество, да изразяват „цялостната политика на институцията в съответната област", понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР.
       По-нататък в писмото си от 02.02.2017 г. за втори път ме информирате, че „по повод постъпила в институцията жалба, е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС 184 от 1958 г". В три свои писма Ви помолих да ми изпратите информация във връзка с тази препоръка, но Вие дори не благоволихте да ми отговорите. Може би не Вие сте я отправили и не е във връзка с моята жалба? Въпреки това, смятам, че няма пречка да бъда запознат с въпросната обществена информация, още повече, имам това право, понеже тя не е класифицирана информация или друга защитена тайна.
       В края на писмото си от 02.02.2017 г. се обосновавате защо Вие не можете да сезирате Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционността на Правилника от 1958 г. Нима не можете, съгласно чл. 112 от АПК, да предадете искането ми на компетентна институция, която може да направи това? Освен това, можете да сезирате КС за редица закони, в които се изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред, а все още от държавните институции се смята, че този ред е единствено съгласно Правилника от 1958 г., без да се прави разграничение между преводи на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, от една страна, и, от друга, документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Ако Правилникът от 1958 г. все още е валиден за официалните преводи, то той е валиден само в случаите по гл. II от Правилника, когато се превеждат документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Както посочих в писмото си до Вас от 28.11.2016 г. „споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II" от Правилника. Плюс това, трябва да се има пред вид, че за извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността, а не на търговски дружества (агенции за преводи). Именно това трябва да се отрази във всеки закон, който изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред. Но ако се отмени Правилникът от 1958 г., ще бъде много по-лесно.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 15 May 2017 13:54:42 +0300 (EEST)

The message sent on May 15, 2017 1:48:41 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1494845321.3022.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 17 Jan 2017 17:17:17 +0200


       Госпожо Омбудсман,

       На 02.01.2017 г. получих Ваше писмо, датирано 23.12.16 г., в последния абзац от което се казва: „Относно отговора на поставените два въпроса, както вече Ви уведомих, същите съм цитирала в писмо до МВнР, на което е получен отговор като копие от същия съм Ви изпратила приложено". Бих искал отново да Ви напомня, че в имейлите си съответно от 01.02.2016 г. и 27.06.2016 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси. Вие, разбира се, изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен. Явно, не е.
       В началото на писмото си твърдите, че съм изразил „недоволството си" от отношението на Вашата институция към мен. По-скоро изразявам неодобрението си към Вашите действия и отношение, както и несъгласието си с тях. Опитвам се да изразя и огорчението и разочарованието си от отношението на държавните институции, включително и на Вашата, към мен, като чрез критиката, отправена към Вас се мъча да Ви убедя да промените отношението си и да ми окажете „искрено и позитивно съдействие". Изминалите близо шестнадесет месеца от подаването на жалбата ми до Вас, включително последното Ви писмо, датирано 23.12.16 г., за голямо мое съжаление, не ми дават основание за оптимизъм. Отношението Ви към мен продължи да бъде отношение на защитник на държавните институции, а не на защитник на гражданите, пострадали от незаконосъобразните действия на тези институции.
       Освен това, разбрали сте прекалено буквално настояването ми да получа отговор на поставените от мен въпроси „лично от г-н Раковски Лашев". Истина е, че три пъти (13.06.2016 г., 11.07.2016 г. и 26.10.2016 г.) настоявах да получа отговор от г-н Раковски Лашев, с надежда някой да поеме лична отговорност за безправното ми положение, но в писмата си до Вас употребявах името му като синоним на дългото наименование „Директор на Дирекция „Консулски отношения" в МВнР". Съвсем ясно е, че вече не бих могъл да очаквам отговор лично от него в това му качество, понеже той вече не е на този пост.
       Затова, с настоящето Ви моля да ми съдействате да получа вече от новия директор на ДКО отговор на въпросите, поставени на г-н Лашев, както и на останалите въпроси, възникнали по-късно. Моля да му обърнете внимание, че е необходимо някой да поеме лична отговорност за това че вече четири години понасям загуби, тъй като са нарушени правата ми да практикувам свободно свободната си професия и да проявявам свободна стопанска инициатива, както нееднократно поставих този въпрос в писмата си до Вас (01.02.2016 г., 17.08.2016 г. и 28.11.2016 г.), защото МВнР не уведомява държавните институции, че преводите на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, както и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, не се уреждат с разпоредбите на правилника от 1958 г., следователно, преводачите, които извършват такива преводи не би трябвало да имат каквото и да било общо с МВнР или агенции за преводи. Нещо повече, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас.
       Що се отнася до искането ми да получа копия от писмата, разменени между Вашата институция и МВнР, Вие ми обръщате „внимание на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана", според чиято разпоредба имам право да ги получа по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ „Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване." След като се допуска и устно запитване, какъв беше проблемът да приемете трите ми писма, получени от Вас по електронна поща на 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. за писмено заявление? Разполагате с необходимите данни съгл. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, а именно: трите ми имена, описание на исканата от мен информация и адреса за кореспонденция с мен, а предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация можеше да приемете по подразбиране на хартиен носител или да ми изпратите по имейл копия от исканите писма, като това можеше да уточним допълнително, както и евентуално заплащане на такса, ако има такава. Вие обаче предпочетохте да покажете надмощието си над един безпомощен гражданин, който се нуждаеше от съдействието Ви. Съжалявам, но това е още един повод да изразя „недоволството" си от Вашето отношение.
       Към настоящето прилагам своето заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, както и линк към сканираното копие на подписано от мен заявление на хартия. В случай че държите да получите заявлението в оригинал на хартия, моля незабавно да ме уведомите.
       А що се отнася до незаконосъобразния правилник от 1958 г., за предприемането на стъпки за отмяната му Ви помолих с писмата си до Вас от 11.07.2016 г., 17.08.2016 г., 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г. С настоящето бих искал отново, както в две свои писма до Вас (от 26.10.2016 г. и 28.11.2016 г.), да Ви обърна внимание, че МВнР не е компетентният орган за отмяната на правилника, а че е необходимо с това да се заеме Министерският съвет, с чието постановление е издаден правилникът. За незаконосъобразността на правилника от 1958 г. можете да сезирате и Конституционния съд, ако г-н Пенчев все още не го е сторил.

       Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Сканираното копие от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация

       2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 18 Jan 2017 09:16:42 +0200 (EEST)

The message sent on January 17, 2017 5:17:17 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1484666237.2524.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 28 Dec 2016 12:46:40 +0200



       Госпожо Омбудсман,

       От петнадесет месеца водя безрезултатна кореспонденция с Вашата институция в опит да получа смислен и законообоснован отговор на няколко свои въпроса, които първоначално бяха само два, но с течение на времето броят им нарасна. Както Ви уведомявах нееднократно, включително и с последното си писмо до Вас от 28.11.2016 г., молбата ми до Вас да получа с Ваше съдействие отговор на въпросите си до г-н Раковски Лашев, не е удовлетворена, а двете писма от г-н Бабов не само че не са отговор на конкретните ми въпроси, а породиха нови.
       Освен това, през тези петнадесет месеца Вие ме държахте в неведение относно действията си, които би трябвало да сте предприемали по моята жалба - оскъдната информация, която ми дадохте на два-три пъти изобщо не би могла да бъде доказателство, че наистина сте положили каквото и да било усилие, за да получа конкретен отговор на конкретните си въпроси, а конкретно от г-н Раковски Лашев, не от г-н Бабов или когото и да било друг.
       Още преди една година, на 22.12.2015 г., Ви изпратих писмо, в което обясних, защо ми е необходим този отговор. Днес мога да парафразирам написаното от мен преди една година и да го актуализирам.
       Вече четири години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (повече от 35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (над 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
       Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на Правилника от 1958 г., е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега МВнР не признават това. А понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми.
       Според редица съдебни решения обаче Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника), и съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
       Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които са ратифицирали Хагската конвенция и имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят от легализация по гл. II, за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е НЕПРИЛОЖИМ.
       Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика абсурдно се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (както настоява Вашият предшественик в Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
       Поради тези причини още в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас.
       За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактика на мълчание. Може би изобщо не Ви трогва това, че вече четири години незаконно се ограничават възможностите да практикувам свободно професията си преводач. Също така, сигурно не Ви прави впечатление и това, че една държавна институция (МВнР) години наред нарушава редица закони, чрез събиране на такси за неприсъствена заверка на подписи на преводачи, нерегламентирано нито от прословутия правилник от 1958 г., нито от Закона за държавните такси. Но какво мога да очаквам, след като и Вашата институция вече десет години също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана.
       Вие и Вашите служители обаче имате сигурни и добри заплати, посрещате щастливи Коледата и Новата година и нехаете затова че МВнР ограбва гражданите с незаконна такса, лишава преводачите от законното им право да практикуват свободно професията си и се държи като законодателен орган, разпореждайки създаване на „регистър" на „оторизирани" преводачи (въз основа на липсваща законова разпоредба).
       В същото време аз и семейството ми страдаме както от оскъдица и лишения, причинени от гореспоменатите закононарушения, така и от презрителното и високомерно отношение на държавните институции, включително и на Вашата.
       Все още не ми е ясно защо не успяхте да удовлетворите нито една от молбите ми през тези петнадесет месеца. Ако не сте в състояние да предприемете стъпки за истинско решаване на жалбата (жалбите) ми, моля просто да ме уведомите за това.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 28 Dec 2016 16:22:27 +0200 (EEST)

The message sent on December 28, 2016 12:46:40 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF50 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1482922000.2121.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

       Преди четири години, на днешния ден, от ВАП беше извършено едно достойно за съжаление действие - един прокурор се самосезира въз основа на информативно копие от писмо, адресирано от мен до началник отдел АОГ към ДКО в МВнР, и издаде безславната Резолюция 708/2012, която се оказа не просто олицетворение на некомпетентността, а апотеоз на беззаконието.
       Няма да се спирам подробно нито на повода на писмото ми (то е публикувано в блога ми), нито на обстоятелствата, довели до издаването на печалната резолюция (тя е обсъждана многократно както от мен, в писмата и статии, публикувани в моя блог, също и в книгата ми „Преводачи и агенции", глава 10, така и от други колеги).
       Тук само ще излея разочарованието си от този безумен документ, превърнал се в сламка на удавници - останалите прокурори от ВАП, които са се хванали за него и го стискат с нокти и зъби, само и само да не започнат процедура за отмяна на един още по-безумен акт („нормативен") - правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет през далечната 1958 г.
       Всъщност, основната задача и функция на въпросната резолюция беше именно издигане на една висока защитна стена около правилника, която да му осигури още по-мощна отбрана. И преди събитията, настъпили поради неуредиците в преводаческата дейност и грубата намеса на държавата и т. нар. „бизнес" в дейността на една свободна професия, професията на преводача, бяха се чули отделни гласове срещу този правилник, чрез чиито разпоредби относно преводите на документи, МВнР обсебва абсолютно всички преводи на документи в страната. По този начин се засяга професията преводач като цяло.
       А това е моята професия, която практикувам от 35 години и която през последните 25 години беше за мен основен източник на приходи за мен и семейството ми. Ето защо с пълно право в края на 2012 г. издигнах гласа си в защита на тази професия.
       Мудната по начало прокуратура обаче реагира светкавично - само няколко дена след като получила копието от писмото ми до началника на АОГ, изфабрикува пасквила, наречен Резолюция 708/2012.
       Този прокурорски акт възможно най-изкривено представи всичко, което бях засегнал в писмото си до началника на АОГ. И оттогава, когато изпратя до някоя държавна институция въпрос относно правото ми да извършвам преводи на документи, които не подлежат на никаква заверка или легализация от МВнР, съответната институция следва същия модел - абсолютно изопачаване на истината.
       Ето един фрапиращ пример от Резолюция 708/2012:
       „в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго". В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер."
       Това твърдение не е отражение просто на некомпетентността на своя автор, то е нагла инсинуация, погазваща не само юридическите закони, а и законите на логиката, защото поставя каруцата пред коня - правилникът от 1958 г., според него, се явява проекция на спогодби и споразумения с чужди страни, приети и ратифицирани години след приемането му! Или по тази перверзна логика излиза, че правилникът от 1958 г. е проекция на Хагската конвенция за премахване на легализацията, ратифицирана от България през 2001 г.!
       И още един бисер на антилогиката, биещ на очи във въпросната резолюция:
       „Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"
       Значи един незаконосъобразен акт, според горното твърдение, не противоречи на конституцията, ако в „съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения"! За правилника обаче съвсем определено се знае, че „е остарял и е неприложим" и че е необходимо „в кратки срокове да бъде отменен" (Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 (стр. 191-192)). А ако правилникът не противоречеше на законодателството, едва ли щеше да е неприложим и едва ли щеше да е необходимо да бъде отменен.
       Резолюция 708/2012 обаче завършва по следния начин:
       „По изложените съображения, приемам че липсват основания за по нататъшна намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност и преписката следва да се прекрати."
       А фразеологията на това изречение преминава като червена нишка през цялата ми кореспонденция с ВАП в продължение на две години.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 28 Nov 2016 00:28:44 +0200



       Госпожо Омбудсман,

       Преди четиринадесет месеца (22.09.2015) се обърнах към Вас с молба (Жалба № 3959/2015) да ми окажете съдействие да получа отговор на писмото, което изпратих на 17.08.2015 до г-н Раковски Лашев, и в което му зададох два елементарни въпроса:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти (тук би трябвало да се има пред вид законосъобразна процедура).
       Вече нееднократно Ви уведомявах и подсещах, че не съм получил от г-н Лашев отговор на двата си въпроса. Поради това в последното си писмо до Вас (26.10.2016) за втори път Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте и на тази моя молба. С настоящето за трети път Ви моля да получа копия от тези писма (разбира се, без двете от г-н Бабов, с които съм се запознал и които съм коментирал в писмата си до Вас, съответно от 01.02.2016 и 27.06.2016).
       Освен това, в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас. За съжаление, на тази моя молба също не реагирахте.
       Тук бих искал да Ви обясня защо желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, и защо Ви моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет.
       В писмото си до Вас от 27.01.2016 поясних, че поради това, че не съм сключил договор с МВнР, съм поставен „в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си".
       В писмото си до Вас от 27.06.2016 обясних, че преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, вероятно са над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а според МВнР „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия!
       Следователно, за уреждане на преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, Правилникът от 1958 е НЕПРИЛОЖИМ.
       За съжаление обаче, не в продължение на години, а на десетилетия, Правилникът от 1958 упорито се прилага и за случаите, в които е неприложим. Държавните институции продължават да признават само преводи, направени от агенции за преводи, сключили договор с МВнР, при всички случаи, когато такъв договор е ирелевантен. Освен това, голяма част от тези преводи вероятно са „подписани" от преводачи, които дори не са знаели, че са ги направили. Неограничените права, които са дадени на агенциите за преводи от МВнР, да заверяват подписи на преводачи, без тези преводачи да са служители на трудов договор в тези агенции и без агенциите за преводи да имат нотариални функции, излагат на опасност както преводачите, чиито подписи се използват без тяхно знание, така и клиентите, които не подозират, че преводите, които получават, може да са направени и от съвсем неквалифицирани лица. А в такива случаи отговорността за верността на превода е персонална, на преводача, който е подписан, а не на агенцията, която използва подписа му без негово знание или просто го е подписала.
       Разбирам, че това положение не може да се премахне лесно, защото Правилникът от 1958 повече от 25 години служи за база на т. нар. „преводачески бизнес" у нас, т. е. бизнеса на агенциите за преводи, а и МВнР продължава да смъква от гражданите такси за неприсъствена заверка на подписа на преводача, макар че тази такса е премахната от тарифата (№ 3) за държавни такси още през 2008 г.
       И накрая на писмото си бих искал още веднъж да напомня и за искането си да получа отговор от МВнР и на допълнително изникналите два въпроса, които поставих още на 01.02.2016:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Тук бих искал да Ви напомня, че алтернативата да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си, както посочих в писмото си до Вас от 13.06.2016, е неприемлива за мен.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        28 Nov 2016 09:21:01 +0200 (EEST)

The message sent on November 28, 2016 12:28:44 AM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1480285724.2268.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Една година от жалба № 3959/2015
Date: Thu, 22 Sep 2016 15:37:51 +0300



       Госпожо Омбудсман,

       На 22 септември 2016 год. се навършва една година от деня, в който подадох жалба до Омбудсмана на РБ (№ 3959/2015).
       Още една година от живота ми отлетя в напразни опити да заживея нормален и сигурен живот, в който да използвам професионалните си умения и квалификация свободно и без ограничения. И причина за това не е неумението ми да организирам живота си или защото нямам законово основание да практикувам свободно професията си преводач. Напротив, нито ми липсва такова умение, нито пък за практикуване на професия преводач е необходим лиценз. Външно министерство обаче е узурпирало свободата на моята професия и чиновниците му продължават да твърдят, че тяхното министерство било органът, който „регулира" преводаческата дейност. Именно поради това, на 17.08.2015 год. отправих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „КО", която на практика осъществява тази „регулация", базирайки се на отдавна самоотменилия се Правилник за легализациите и т.н. от 1958 год. (чл. 25). По някаква неизвестна за мен причина г-н Лашев не благоволи да ми отговори, и след като изчаках повече от месец, подадох въпросната жалба до Омбудсмана, с молба да ми съдейства да получа отговор на два въпроса, зададени на г-н Лашев.
       И днес, след една година, зад гърба си имам една ялова кореспонденция с Омбудсмана, превърнала се в поредната част на безкрайния ми епистоларен роман на преводаческа тема с участието на редица институции. В една дузина свои писма многократно трябваше да преповтарям и пояснявам двата си въпроса, които отправих към г-н Лашев. Междувременно изникнаха и допълнителни въпроси, за чието решение настоях. За съжаление, отново с нулев резултат.
       Оттук нататък вече не бих рискувал да се надявам г-н Лашев да ми отговори или да ми отговори адекватно. Да очаквам благоприятно решение на моя случай с помощта на Омбудсмана, също ми се струва химера. Мога само да констатирам какво се случва и да публикувам кореспонденцията в блога си, както и досега. Статистиката на сайта softisbg.com показва, че месечно десетки хиляди го посещават, а част от тези посещения са на моя блог и по-специално - кореспонденцията ми с институциите. Това поне ще има резултат, тъй като много хора ще научат как държавните чиновници бранят беззаконието. Придобивайки такива знания, тези хора ще действат по-смело, решително и неотстъпчиво при контактите си с институциите, включително и с Омбудсмана.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:
       1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Една година от жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 26 Sep 2016 15:58:19 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2016 3:37:51 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Една година от жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF48 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1474547871.3761.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Jul 2016 20:35:15 +0300



       Госпожо Омбудсман,

       По пощата получих Ваше писмо, изведено на 06.07.2016 г., в което пишете, че поради недоволството ми от първия отговор по мое запитване, били сте изпратили повторно писмо до г-н Раковски Лашев и че във Вашата институция бил получен отговор от началника на отдел „АОГ" към дирекция „Консулски отношения", като дословно преписвате това писмо (с умерена правописна редакция), макар и да сте наясно, че съм получил копие от въпросното писмо (на 27.06.2016 г. Ви уведомих по имейла за това).
       Всъщност, писмото Ви от 06.07.2016 г. предизвика недоумение у мен. Все още не ми е ясно защо е трябвало да преписвате в писмото си писмото от г-н Бабов, след като е можело просто да го ксерокопирате и да ми препратите копието, ако изобщо е било необходимо. Но бих казал, че не беше необходимо. В имейла си от 27.06.2016 г. направих анализ на второто писмо на г-н Бабов, което потвърждава, че съм бил запознат с него. Нещо повече, изразих огорчението си.
       С настоящето бих искал да изразя огорчението си и от Вашето писмо. Безсмисленото преповтаряне на вътрешно противоречивото „становище" на г-н Бабов изобщо не допринася за това да получа отговора от г-н Раковски Лашев, който очаквам вече единадесет месеца. Може би г-н Лашев има сериозно основание да не поема лична отговорност, като прехвърля тази отговорност на свой подчинен. Обаче смятам, че г-н Бабов не е компетентен (в нормалния, а не юридическия смисъл на думата) да ми отговори, което пролича и от двете му писма.
       Госпожо Омбудсман, моля Ви още веднъж да се обърнете към г-н Раковски Лашев, като му напомните, че очаквам отговор от самия него, а не от г-н Бабов или някой друг негов подчинен, който да повтаря отдавна изтъркана фразеология. Ако ще се твърди, че българското законодателство не съдържало друг регламент за преводите и преводаческата дейност, освен Правилника от 1958, то нека това бъде заявено от г-н Раковски Лашев лично. А пък ако това бъде наистина невъзможно, бих Ви помолил да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г., който е причина да не мога да изкарвам прехраната си като професионален преводач.
       Моля да бъда уведомен, ако последното ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:

       1. Писмо от Омбудсмана от 06.07.2016 г.

       2. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.

       3. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:           softis@softisbg.com
Subject:    Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 12 Jul 2016 09:39:00 +0300 (EEST)

The message sent on July 11, 2016 8:35:15 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1468258515.4906.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 27 Jun 2016 10:45:55 +0300



       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Благодаря за усилията, които полагате, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР. На 22.06.2016 г. получих копие от писмо на г-н Бабов до Вас. С огромно огорчение обаче констатирах, че това отново не е отговорът на г-н Раковски Лашев до мен и изобщо не е отговор на двата въпроса, на които продължавам да очаквам отговор:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
       Първият ми въпрос съвсем ясно посочва: „без да сключвам договор с министерството". Всичко, написано от г-н Бабов обаче се отнася за случаи, различни от моя. Още повече, уточних, че става дума за преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР. Това са вероятно над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от споменатия от г-н Бабов Правилник от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а както пише г-н Бабов, „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия.
       Вторият ми въпрос също е игнориран от г-н Бабов. Не е описана процедура, по която бих могъл да извършвам официални преводи. Зададох този въпрос, понеже в телефонен разговор служителка от Приемна на МВнР информира моя колежка, че МВнР вече не сключва договори. Правилникът от 1958 г. обаче урежда този въпрос единствено чрез сключване на договори.
       А г-н Бабов в писмото си до Вас твърди, че Правилникът от 1958 г. е „единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а" и че „Законодателството не определя функции на друг административен орган във връзка с извършване на преводи". Правилникът от 1958 г. обаче не е нормативен акт, понеже не отговаря на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове („Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност."). А що се отнася до това, че освен МВнР нямало друг административен орган във връзка с извършване на преводи, г-н Бабов също греши: Министерството на правосъдието е такъв орган (съдебни преводачи).
       Според г-н Бабов „Българското законодателство не съдържа друг регламент за преводите и преводаческата дейност по отношение правоспособността на лицата, извършващи преводи, и преводаческа дейност". Както посочих по-горе, Правилникът от 1958 г. не е нормативен акт, а и да беше, той противоречи на редица закони и конвенции, поради което е неприложим (именно това прилагателно използва за Правилника от 1958 г. Вашият предшественик в годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013, стр.191-192). Не е възможно един неприложим, т.е. незаконосъобразен правилник да отменя дипломата ми за висше образование и правоспособността ми да извършвам преводи (на документи, които изобщо не подлежат на заверка/легализация от МВнР), още повече след като 30 години съм имал такава правоспособност.
       В писмото си до Вас г-н Бабов споменава Виенската конвенция от 1961 (за дипломатическите отношения), но тя няма абсолютно нищо общо с преводите на документи. Освен това, г-н Бабов споменава, че ДКО била приела "модел на регистрация на преводачите и фирми за преводи на МВнР на Испания". За съжаление обаче, испанският модел няма нищо общо с модела, приложен у нас. В списъка на преводачите, намиращ се на сайта на испанското външно министерство, няма фирми, и този списък е публичен. В България списъкът на преводачите, с който разполага МВнР, не е публичен, а публичен е само непълен списък на фирми, сключили договор с МВнР по чл. 2а от Правилника от 1958 г.
       Тук бих искал да изясня основната причина, по която не желая да сключа договор с МВнР или да се „регистрирам" в МВнР като преводач при сегашната липса на правна уредба: няма абсолютно никаква гаранция, че подписът ми няма да бъде фалшифициран и използван от някой (напр. агенция за преводи) без мое знание. В такъв случай служителите на МВнР не могат да направят нищо, понеже заверяват подписите на преводачите неприсъствено чрез посреднически агенции, а и нямат нотариални функции. Категорично съм против тази практика и не мога да се съглася, че тя трябва да се прилага, понеже нямало друг нормативен акт, освен Правилник от 1958 г. Както посочих в предишното си писмо, „Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност", така че ако съм вменяем и с необходимата квалификация какъв е проблемът да заверявам собствените си преводи със собствения си подпис и собствения си печат на едноличен търговец?
       Всъщност, г-н Бабов в края на писмото си до Вас е допуснал неволна грешка, която е истинско прозрение (нямам пред вид несъгласуването по род и число и други граматични грешки): „Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако подписа на преводача е удостоверен от „АОГ"."
       Да, грешката е вярна: ако подписът на преводача Е удостоверен от „АОГ", то преводът „не би могъл да произведе своето правно действие"!
       Госпожо Омбудсман, продължавам да се надявам, че ще ми окажете съдействие да получа от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.

       С уважение,
              Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:

       1. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.

       2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       3. Разговор с Приемна на МВнР на 14.08.2015 г.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:         Mon, 27 Jun 2016 10:47:12 +0300 (EEST)

The message sent on June 27, 2016 10:45:55 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1467013555.2614.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 13 Jun 2016 13:13:13 +0300



       Моля, потвърдете получаването!


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!


                                                                 Варна,
                                                                 13.06.2016 г.


                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Скоро ще се навършат девет месеца, откакто подадох до Вашата институция жалба, заведена под № 3959/2015. Предприех тази стъпка, понеже се нуждаех от съдействие, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения" към Министерство на външните работи, а и защото имах доверие в институцията Омбудсман.
       Все още имам нужда както от очаквания вече десет месеца отговор от г-н Раковски Лашев, така и от Вашето съдействие. Доверието ми в институцията Омбудсман обаче започна сериозно да се разклаща.
       През изминалите месеци изпитах презрителното и безотговорно отношение на г-н Раковски Лашев, който би трябвало да поеме лична отговорност и лично да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. или поне да подпише отговора, а не няколко месеца след разумния срок да кара г-н Валентин Бабов да изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи! Ясно е, че не мога да се съглася с тази алтернатива. Всъщност, аз съм засегнат (не в преносния смисъл) от нарушаването на закона от страна на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, понеже вече четири години се намесва в преводаческия ми бизнес, без да има нито право, нито основание.
       Именно затова очаквах г-н Раковски Лашев да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. и законообосновано да заяви имам или нямам право да извършвам преводи на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, особено като се има пред вид, че превеждам от и на езици на страни от бивша Югославия, с които България има договор за правна помощ, т.е. документите, идващи от тези страни не подлежат на допълнителна заверка (легализация) от страна на МВнР.
       Очаквах, освен това, г-н Раковски Лашев да опише законосъобразна процедура, според която да мога да извършвам официални преводи. Нямам пред вид привидните договори за извършване на официални преводи, сключвани между МВнР и агенции за преводи. Впрочем, тези договори, доколкото разбрах, вече не се сключват, макар че няма официално потвърждение. Споменатата по-горе алтернатива - да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си - както посочих, е неприемлива. Сякаш е необходимо някой да ми разрешава и да ми дава право да нося лична отговорност за верността на преводите, които правя! Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност (което би било абсурдно).
       Госпожо Омбудсман, надявам се този път ясно и категорично да възстановите доверието ми във Вашата институция, като убедите г-н Раковски Лашев да отговори на писмото ми от 17.08.2015 г. В случай, че не успеете да го убедите, моля поне да ми посочите към кого да се обърна, за да получа адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:      Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 13 Jun 2016 14:13:14 +0300 (EEST)

The message sent on June 13, 2016 1:13:13 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1465812793.2616.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 11 May 2016 11:12:12 +0300



       Моля, потвърдете получаването!


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!


                                                                 Варна,
                                                                 11.05.2016 г.


                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Преди един месец, на 11.04.2016 г., Ви изпратих напомнящо писмо, че все още нямам отговор от МВнР по жалба № 3959/2015. Същия ден гл. експерт Ч. Ковачева ми писа по имейла: „все още няма отговор от Министерството на външните работи на последното, отправено от нас запитване по Вашата жалба" и „след получаване на отговор от министерството веднага ще Ви уведомя и ще Ви го препратя".
       Вече осми месец обаче очаквам да получа с Ваша помощ отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" на Министерство на външните работи, на писмото ми от 17.08.2015 г. Това е прекалено дълъг период за изготвяне на един съвсем кратък отговор. Тук не мога да взема предвид писмото от г-н Бабов до Вас, което не беше отговор на моите въпроси, а само породи нови.
       Когато на 22.09.2015 г. подадох жалба до Вас, се надявах, че наистина разполагате с механизми, чрез които да ми съдействате да получа от г-н Раковски Лашев необходимия ми отговор. За съжаление, надеждите ми се стопиха. Ако този отговор не беше толкова важен, изобщо нямаше да се обърна към Вас.
       Както Ви информирах преди около пет месеца (22.12.2015 г.), „вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран". Това се отразява крайно негативно на приходите от дейността ми, чрез които се издържам. Животът ми става все по-тежък, поради наложените ми ограничения, които са в противоречие с редица закони.
       Именно затова отговорът от г-н Раковски Лашев става все по-належащ. От него зависи какви стъпки ще предприема, за да оцелея и професионално, и физически. Ако пък наистина не сте в състояние да ми помогнете, моля, посочете към кого да се обърна за съдействие?

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 11 May 2016 11:17:15 +0300 (EEST)

The message sent on May 11, 2016 11:12:12 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF46 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1462954332.2890.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 11 Apr 2016 07:36:18 +0300


       Моля, потвърдете получаването!


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!

                                                                 Варна,
                                                                 11.04.2016 г.


                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       След като на 07.03.2016 г. Ви помолих да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с предходното ми писмо от 01.02.2016 г., гл. експерт Ч. Ковачева ми отговори: „В случай,че скоро не получим отговор от министерството ще ги потърся по телефона за коментар и ще Ви уведомя незабавно". За съжаление, все още нямам информация.
       Изпращам настоящето напомняне, понеже се надявам, че можете да използвате механизми, чрез които да изискате от МВнР конкретен отговор на конкретните ми въпроси. Ясно ми е, че Вашата институция е претоварена от жалби на граждани и че Ви е трудно да решите всички случаи, но моята жалба поставя два елементарни въпроса плюс още два, породени от неадекватния отговор на г-н Бабов, които също са елементарни. Ако всичко около т. нар. „регулиране" на преводаческата дейност от страна на МВнР е наред и законосъобразно, какъв ще е проблемът на МВнР да даде конкретен и адекватен отговор на тези конкретни въпроси? Каква е пречката МВнР да даде обосновани и законосъобразни отговори?
       Не би трябвало да има проблем или пречка МВнР да направи това, но уви. Вече почти осем месеца очаквам отговор на писмото си до г-н Раковски Лашев, Директор на Дирекция „Консулски отношения", а от подаването на жалбата до Вашата институция се изминаха почти седем месеца. Моят „диалог" с МВнР се превърна в разговор със стена.
       Г-жо Омбудсман, най-настоятелно Ви моля да приложите всички механизми, с които разполагате, за да получа най-сетне желания от мен отговор от МВнР, надявам се този път - конкретен, адекватен и обоснован.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 11 Apr 2016 10:26:40 +0300 (EEST)

The message sent on April 11, 2016 7:36:18 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF45 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1460349378.2677.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date: Mon, 07 Mar 2016 14:00:00 +0200


      Моля, потвърдете получаването!


                                                             Варна,
                                                             07.03.2016 г.


                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



      Относно: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.


      Уважаема Госпожо Омбудсман,

      Вече близо половин година се надявам на помощ от Вашата институция за получаване на конкретен отговор на два мои конкретни въпроса, поставени в жалба № 3959/2015. След няколко мои напомнящи писма, накрая ми препратихте писмо на г-н Бабов от МВнР до Вас, което всъщност, за голямо мое съжаление, изобщо не съдържа отговор на поставените от мен въпроси. Поради тази причина на 01.02.2016 г. Ви изпратих писмо, в което обясних това.
      Все още обаче не съм получил какъвто и да било отговор на писмото от 01.02.2016 г., което Ви препращам. В него поставям още два въпроса, резултат от писмото на г-н Бабов, а също така Ви моля, ако във връзка с тези два нови въпроса е необходимо да се заведе нова жалба, да предприемете нужните стъпки.
      С настоящето най-учтиво Ви моля да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с последното ми писмо от 01.02.2016 г. В случай, че нямате възможност да направите нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, моля да посочите към кого да се обърна за съдействие, с изключение, разбира се, на МВнР.

      С уважение,
            Х. Стоянов

      Прилагам и линк към писмото си от 01.02.2016 г.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date:        Mon, 7 Mar 2016 12:29:19 +0200 (EET)

The message sent on March 7, 2016 2:00:00 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF44 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1457352000.2501.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 01 Feb 2016 00:00:01 +0200



                                                             Варна,
                                                             01.02.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


       Относно: Жалба № 3959/2015


       Уважаема г-жо Омбудсман,
       Благодаря за изпратеното копие от отговора на МВнР до Вас, подписан от г-н Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ". За голямо съжаление обаче в него не откривам отговор на нито един от моите два въпроса - единият касае правото ми да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, без да сключвам договор с министерството, а другият - да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
       Макар и неколкократно да уточних, че става дума за преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, г-н Бабов смесва „големия брой документи за легализиране и многото езици, от и на които се извършват преводи".
       Големият брой документи за легализиране обаче няма връзка с моите въпроси и с преводите изобщо. Единственото място, където в Устройствения правилник на МВнР се споменава думата „преводи", е в чл. 45, ал. 2, т. 5, където се казва, че Дирекция „Държавен протокол" „осигурява логистиката и преводите при всички официални и неформални работни посещения и срещи на министъра, заместник-министрите, постоянния секретар, главния секретар, генералните директори и директорите". Тези преводи обаче нямат нищо общо с преводите, за които питам. А преводите явно са извън компетенциите на МВнР, понеже в посочения Устройствен правилник никъде повече не се споменава думата „преводи", т.е. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас. Това, че Дирекция „Консулски отношения" съгласно чл. 43, т. 25 от Устройствения правилник на МВнР „осигурява комплексно административно обслужване на физически и юридически лица във връзка с легализациите и заверките на документи и други книжа в съответствие с действащото законодателство", по никакъв начин не вменява на Министерството правото да обсеби регулирането на една свободна професия (преводач) и една свободна икономическа дейност (преводаческа). А г-н Бабов заявява: „г н Харалампи Стоянов може да извършва преводи след регистрация в системата на отдел „АОГ", Дирекция „Консулски отношения" при МВнР". На мен обаче не ми е известно законово основание, с което извършването на преводаческа дейност да се ограничава по какъвто и да било начин или да ме задължава да се регистрирам в друг регистър, след като напълно законно съм регистрирал фирмата си в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, който е публичен, и съм обявил предмета на дейността си. Освен това, г-н Бабов като че ли се опитва да внуши, че ако не се регистрирам в тяхната система, нямам право да извършвам преводи изобщо!
       От писмото на г-н Бабов логично изникват следните два въпроса:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       С настоящето отправям искане за получаване на отговор от МВнР и на тези въпроси.
       В случай, че искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова моя жалба, моля да направите каквото е необходимо. Ако това би наложило да изпратя допълнителна информация, моля да ме уведомите.
       Все още очаквам адекватен отговор и на въпросите, поставени в Жалба № 3959/2015.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

       3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

       4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

       5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

       6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.

       7. Третото напомнящо писмо до Омбудсмана от 27.01.2016 г.

       8. Писмото от Омбудсмана до мен от 27.01.2016 г.

       9. Писмото от Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ", до омбудсмана, 04.01.2016 г.

       10. Устройствен правилник на МВнР

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Трето напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 27 Jan 2016 16:06:21 +0200



                                                             Варна,
                                                             27.01.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


       Относно: Трето напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015


       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!


       Уважаема г-жо Омбудсман,
       Изминаха повече от четири месеца от 22.09.2015 г., когато подадох жалба до Омбудсмана на РБ, заведена под № 3959/2015, с молба Омбудсманът да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения". Все още обаче не съм получил отговор от г-н Лашев.
       Липсата на отговор от МВнР особено по първия ми въпрос -- да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи [неподлежащи на никаква заверка от МВнР], без да сключвам договор с министерството -- ме поставя в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си.
       Затова получаването на отговор от МВнР на поставените от мен въпроси става все по-належащо.

       С уважение,

             Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

       3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

       4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

       5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

       6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.




           Отговор от омбудсмана, изведен на 27.01.2016, изпратен по пощата на 28.01.2016, получен на 29.01.2016.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 22 Dec 2015 12:32:19 +0200


                     ДО:
                     ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      Относно: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015


      Уважаема г-жо Омбудсман,

      На 22.09.2015 г. подадох жалба до Омбудсмана на РБ, заведена под № 3959/2015, с молба Омбудсманът да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения", а именно:
      1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи [неподлежащи на никаква заверка от МВнР], без да сключвам договор с министерството.
      2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
      На 28.09.2015 г. Омбудсманът изпрати до мен писмо, с което ме уведомяваше, че е отправил писмо до г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения", за извършване на проверка относно отправеното от мен запитване и липсата на отговор. Копие от това писмо до г-н Раковски Лашев не съм получил. Понеже до 01.11.2015 г. не получих нито информация за движението по жалбата ми до Омбудсмана, нито отговор от г-н Раковски Лашев на двата ми въпроса, изпратих по електронна поща напомнящо писмо, получаването на което беше потвърдено от Деловодството на 02.11.2015 г.
      На 23.11.2015 г. Вие изпратихте отговор на гореспоменатото напомнящо писмо, в който твърдите, че повторно сте изпратили писмо до г-н Лашев с искане за извършване на проверка по случая и своевременно уведомяване за резултатите от проверката. Копие и от това писмо до г-н Лашев не съм получил.
      За съжаление, до ден днешен, 22.12.2015 г. нямам никаква информация нито от Вас, нито от МВнР. По тази причина още веднъж Ви моля за съдействие да получа отговор от МВнР на поставените от мен въпроси.
      Този отговор ми е необходим, понеже вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (около 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
      Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (Правилника), би трябвало да е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега нямам потвърждение от МВнР, че са съгласни с това.
      Понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми. В Интернет обаче се намират публикувани редица съдебни решения в смисъл, че Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника) и че съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
      Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят нито от легализация, нито дори от заверка с апостил (макар че тези страни са ратифицирали и Хагската конвенция), за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е неприложим.
      Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика се оказва, че ми е забранено да поемам такава отговорност! Абсурдно обаче е да се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (вж. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
      Надявам се най-накрая да получа удовлетворителен отговор, който да възстанови вярата ми в законността.

      С уважение,
           Х. Стоянов


      Прилагам:
      1. Линк към писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

      2. Линк към жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

      3. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

      4. Линк към напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

      5. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

      6. Линк към статията ми „Отмененият правилник в действие", в която съм цитирал редица съдебни решения, отхвърлящи необходимостта от сключен договор с МВнР и заверка на подписа на преводача от МВнР.

      7. Линк към „Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

      8. Линк към Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г. (вижте стр. 191-192).

      9. Линк към дипломата ми за висше образование.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 22 Dec 2015 14:16:58 +0200 (EET)

The message sent on December 22, 2015 12:32:19 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF43 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1450780339.2473.2.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed