Recently in Language issues Category

O tome kako se gradi buduće vreme (futur odnosno futur I) u srpskom jeziku piše u svakoj gramatici srpskog jezika. Ja kao stranac pazim, kad pišem ili govorim srpski, da ne pogrešim i napišem ili rečem nešto što je gramatički nepravilno. Zato se i trudim da poštujem gramatička pravila. Međutim, sve češće čitam, a i čujem kako Srbi pišu i govore u futuru: „Danas ću da idem", „Sad ću da vidim" itd. Takav način građenja futura nije opisan ni u jednoj od gramatika srpskog jezika koje poznajem.

U Srpskoj gramatici Vuka Stefanovića [Karadžića] (koju možete da nađete u predgovoru Srpskom rječniku iz 1818.), na stranama LV - LVI napisano je: „Buduće vrijeme sastavi se pomoću glagola ću (ili oću), n. p. oću mu dati, njemu ću dati; mi ćemo kupiti i t. d. Ali kad sila govora ide upravo na glagol i će dođe za njim, onda se izbaci ono pošljednjo ti, i mjesto njega dođe će te se sastavi s glagolom u jednu riječ, n. p. daću, kupiće, platićemo, imaćete, oplešću (već je kazato kako se s pred ć pretvori u š), ješćemo i t. d. A kod oni[h] glagola koji se u nakloneniju neopredjelenom svršuju na ći (mjesto ti), može se će i poslije glagola pisati samo za sebe, n. p. doći ću, naći ćemo, peći ćeš, reći će, ožeći ću i t. d."

U Srpskoj gramatici iz 1902. Stojan Novaković piše na 249. strani: „Vreme buduće slaže se iz oblika vremena sadašnjeg glagola hteti (ponajviše od kratkih oblika: ću, ćeš, će; ćemo, ćete, će) i od načina neodređenog onoga glagola od koga se hoće buduće vreme, npr: Hoćeš poći, al' ćeš grdno proći; - Bog će dati te će dobro biti; - Doći ću; - Reći ćeš; - Otići ćemo itd.
Ako ću, ćeš, će, itd. dolazi iza načina neodređenog, tome načinu otpada poslednje i, pa se ostatak sastavlja s ću, ćeš, će, itd., u jednu reč, npr.: hváliću (m. hvalit'ću), hválićeš, hváliće; hválićemo, hválićete, hváliće.
I glasovna izjednačenja bivaju u ovome sastavljanju svojim redom, npr. plèšću (m. plest'ću), véšću, ozépćeš.
U glagola kojima se način neodređeni svršuje na ći - ovoga sastavljanja nema, i zasebice se piše način neodređeni, a zasebice ću, ćeš, itd., npr.: poći ću, reći ćeš, doći ćemo, itd."

U Srpskoj gramatici Živojina Simića iz 1922., na stranama 84-85 stoji napisano:
„Vreme buduće postaje kad se način neodređeni od glagola koji se uzme složi sa sadašnjim vremenom od glagola hteti. Obično se uzimaju skraćeni oblici ću, ćeš, itd.
Tako:
Jedn.  1. ja ću čuti   Mn. mi ćemo čuti

2. ti ćeš čuti        vi ćete čuti
3. on će čuti        oni će čuti

U obrazovanju ovoga oblika može pomoćni glagol doći posle glavnog, npr. čuti ću. U tom slučaju otpada krajnje i od glavnog glagola, pa se pomoćni glagol sastavi s glavnim u jednu reč, npr. čuti ću - čut ću - čutću. A pošto se t pred ć teško izgovara, to otpada i t pa bude čuću, itd. Tako:
Jedn   1. čuću   Mn. čućemo

2. čućeš        čućete
3. čuće          čuće"

U sedmom izdanju Gramatike srpskohrvatskog jezika za gimnazije Mihaila Stevanovića iz 1971. na strani 209. čitam: „Futur (buduće vreme) ima dvojake oblike i samo jedni od njih su složeni, i to od enklitičkog oblika prezenta glagola htȅti i infinitiva glagola koji uzimamo: jȃ ću pȅvati, tȋ ćeš pȅvati, ȏn će pȅvati, mȋ ćemo pȅvati, vȋ ćete pȅvati, ònȋ će pȅvati i dȉći ću, dȉći ćeš, dȉći će, dȉći ćemo, dȉći ćete, dȉći će. U upitnim rečenicama u futuru kad počinju pomoćnim glagolom upotrebljavaju se puni a ne skraćeni njegovi oblici: hoću li pevati, hoćeš li pevati, hoće li pevati, hoćemo li pevati, hoćete li pevati, hoće li pevati?
Drugi oblik futura je prost glagolski oblik, kao u primeru: pȅvaću, pȅvaćeš, pȅvaće, pȅvaćemo, pȅvaćete, pȅvaće.
Futur je redovno složen oblik od glagola u kojih se infinitiv završava na ći, bez obzira na to dali pomoćni glagol stoji ispred ili iza glagola koji se menja. A složen je futur i od glagola s infinitivom na ti ako je pomoćni glagol ispred oblika infinitiva.
Međutim ako infinitiv glagola na ti dolazi ispred pomoćnog glagola, futur je prost glagolski oblik koji se pravi od skraćenog oblika infinitiva, bez krajnjeg i i opet istog skraćenog oblika pomoćnog glagola hteti. Pošto je taj oblik postao jedna reč, krajnje t od infinitiva ispred ć od pomoćnog glagola nestaje zato što se sadrži u tome ć."

I najzad neka pogledamo u Gramatiku srpskog jezika Ivana Klajna iz 2005. godine. Prošlo je gotovo dve stotine godina od Vukove gramatike, a opis budućeg vremena je skoro isti (na 119. strani, t. 9.6.6): „Futur I (buduće vreme). - Složen je od enklitičkih oblika glagola hteti ... i infinitiva glagola koji se menja. Ako mu prethodi subjekt ili neka druga reč, enklitika dolazi ispred infinitiva i piše se odvojeno:

ja ću videti
ti ćeš videti
on (ona, ono, Petar... ) će videti
mi ćemo videti
vi ćete videti
oni (one, ona, drugovi...) će videti

U nizu od dva ili više futura sa istim subjektom pomoćni glagol se ne ponavlja:

Jednog dana on će završiti studije, oženiti se i potražiti stan.

Ako nema prethodne reči, enklitika dolazi iza infinitiva i spaja se s njim, pri čemu otpada infinitivni nastavak -ti, tako da futur gubi osobine složenog vremena:

videću videćemo
videćeš videćete
videće videće

Kod glagola na -sti, s ispred ć prelazi u š usled jednačenja po mestu izgovora... Tako od rasti imamo rašću, od tresti - trešću, od prevesti - prevešću itd.
Glagoli sa infinitivom na -ći ne srastaju, nego se i u ovom položaju pišu kao dve reči:

doći ću
doći ćeš
doći će
doći ćemo
doći ćete
doći će

Zapaziće se da su u futuru 3. lice jednine i 3. lice množine uvek jednaki među sobom.
Upitni oblik futura gradi se s punim (naglašenim) oblicima prezenta od hteti i upitnom rećcom li:

hoću li videti?
hoćeš li videti? itd.,

ili sa strukturom da li ispred nenaglašenih oblika:

da li ću videti?
da li ćeš videti? itd.

Odrečni oblik futura se gradi s odrečnim oblicima od hteti (neću, nećeš, neće, nećemo, nećete, neće,...) neću videti, nećeš videti itd."

Ipak, kod Klajna prvi put čitamo i sledeće (na 150. strani, t. 9.13.2.1):
„Negirani prezent od hteti
Negirani prezent ima posebne oblike:

neću    nećemo
nećeš  nećete
neće    neće

Ovi oblici ispred infinitiva služe za negirani futur (Sutra neću raditi). Ispred konstrukcije da + prezent imaju značenje htenja (Neću da radim = Ne želim da radim), mada se u govornom jeziku i ta konstrukcija čuje sa značenjem futura."

Dakle, Ivan Klajn u svojoj Gramatici srpskog jezika priznaje da se u govornom jeziku konstrukcija prezent od hteti + da + prezent glagola koji se menja čuje sa značenjem futura!

A da li samo u govornom jeziku? Evo vam nekoliko primera, pa prosudite sami:

... Nataša Bekvalac: Sada ću da plačem, pa da polažem ispite i biće mi bolje! (VIDEO) (20 мар 2011)

Intervju, Lazar Ristovski, glumac i reditelj Laza Ristovski za Press: I ja ću da štrajkujem!
16. 11. 2010, Press

Sve ću da vas tužim...
17.01.2011, Hronika

Kalina Kovačević: Mislim da ću da se udam
18.12.2010

"Znam da ću da osvojim SP" "Znam da ću da osvojim Svetsko prvenstvo, jer taj trofej stvarno želim."
26. mart 2011.

pajove zanimljivosti: Ću da sačekam, nigde ne žurim
01. mart 2011.

Edgardo Vega Junke: Koliko god obećavala da ćeš da kuvaš i plaćaš stanarinu popušila si jer se Bil Bejli više ne vraća kući , (Roman, prevod s engleskog: Nenad Cvetičanin) VEGA
2.09.2008

Engleska i Ja: VI - Što brže bereš, više ćeš da nabereš. "Jer što brže bereš više ćeš da nabereš. A što više nabereš više će i da te plate."
dirtyharry / 09.08.2009.

Tek ćeš da vidiš... "Taj ko sam tek ćeš da vidiš, a kad saznaš pazi da ne legneš."
Večernje novosti, 13. jul 2003.

Kina Americi: Vi ćete da nam kažete!
Teslić danas

Smrt U Svakom Zalogaju: "Vaš je izbor šta ćete da jedete. Vaš je izbor da li ćete jesti meso ili ne."
metric 20 Februar, 2011

Jelena Paligorić: mislimo da ćemo da budemo pisci.

Intervju: Dragoljub Mićunović, D S "Dobro ćemo da razmislimo o novom savezu sa G17 plus"
Irena Radisavljević | 14. 03. 2011.

Internet Novine Serbske: Beograd odlučuje hoće li da prihvati ubicu Švedske ministarke
"Do kraja meseca sakupićemo podatke o Mijailovićevom državljanstvu, o njegovoj eventualnoj rodbini u Srbiji i gde se oni nalaze. Onda ćemo da predamo švedskim vlastima naše mišljenje o zahtevu za prebacivanje, koje može da bude pozivitno ili negativno - izjavio je Goran Tokić iz Ministarstva pravde Republike Srbije švedskom državnom radiju."
A. David, 31.7.2006

Večernje novosti on-line: Lavrov veruje u imidž Rusije
(Bez komentara) "Posada stranog aviona ima pravo da uprkos upozorenjima o vremenskim uslovima sama odluči hoće li da poleti ili sleti, objasnio je ministar Levitin."
B. Vlahović, 13.01.2011

Saopštenja za javnost: "On je rekao da mlade ne treba dijeliti po školskoj spremi, već po tome hoće li da rade ili neće."
12.09.2010.

Strahovanja u Makedoniji Hoće li da se kosovska kriza ponovi u južnoj Srbiji?
Glas javnosti, 09.12.2000

Dinkić: Ivica Dačić mora da se odluči hoće li da ide u Evropu ili neće
"Povodom spekulacija da bi socijalisti mogli sa radikalima i narodnjacima da formiraju vlast u Beogradu, a sa proevropskim partijama na nivou države, Dinkić je izričito rekao da je dosta bilo raznih ucena u javnosti, davanja velikog značaja Ivici Dačiću koji mora da se odluči hoće li da ide u Evropu ili neće."
Glas Amerike . Srpski: Miša Brkić | Beograd Ponedeljak, 26 Maj 2008

"Robert mora da odluči hoće li da veruje svome šefu, ili će da stane u obranu svoje porodice."
Gospodari noći, sreda 30. septembar [2009.] u 21

Kiki Lesendrić: Od Dinkića nisam dobio ni dinara, samo mi je dao pesme
"Takođe mi je zanimljivo da vidim hoće li da plate kasnije kartu za „Parni valjak", koji je četiri puta skuplji od nas."
Radio S: Vest objavljena: 19.09.2010 | 14:04

Šta sam prećutao? "U času kada sam mu stavio nož pod grlo, zanimalo me je jedino na koju stranu će da izvrne oči i hoću li mu dobro videti beonjače. Hoće li da krklja i da li će krv da prska i po mojoj uniformi."
2.12.2010

Kako da preživimo vrućine
"Hladni napici ili hrana takođe neće pomoći, jer onda odbrambeni sistem mora da bira hoće li da zagreje želudac ili da rashladi kožu, pa se može javiti iznenadno znojenje i gubitak svesti."
subota, 12 jun 2010

Dragan Radulović, književnik, o novoj crnogorskoj sceni, pisanju i sličnim demonima
"Vjerujem da se svaki pisac, kao i svaki čovjek uostalom, neprekidno nalazi pred izborom: hoće li da bude banalni apologeta ovoga besmisla, ili će da se pobuni protiv toga."
04.05.2008

Davidović: Hadžiomerović i Vasković su me reketirali "On je došao nakon dva-tri dana i pitao hoću li da platim. Ponovio sam da nikada nisam plaćao reket niti da ću ikome platiti i dodao neka pišu šta god hoće."
D. Šajinović - 29.12.2010

Miomir Mugoša: DPS odlučuje hoću li da ostanem gradonačelnik
SEEbiz, Datum objave: 21.6.2010

Manastir Lepavina
"Mati Fotinu sam upoznao kada smo išli u Mileševo, ona me pitala hoću li da idem sa autom, pa da je povezem do manastra Rakovice posle opela."
19.11.2009.

Kako koke kake
"Mama je pitala hoću li da ostanem još koji dan u goste a nana je rekla "ostani Azo do nedjelje da idemo u banju fijakerom" a Hamza je rekao da su bjelošljive kod kotara već uzrele i padaju s grana i dudovi kod štale su kao krv crveni a oni po vrhu i crni, i ja sam rekla neću da se vozim fijakerom, hoću kući i tako smo pokupili moje stvari i otišli u poštu i uzeli Hamzin paket."
Autor: Refik Ličina, Bošnjaci.rs, Digitalizirana kulturna baština Bošnjaka

Truffles
"U jednom sam trenutku čak i pomislila, pa što baš ona sad ovog meseca, kad imam jako puno posla i pitanje je hoću li da stignem sve što sam kod nje "snimila", ali eto, našlo se vremena."
FBI rukavice » 20.12.2009

"Pošto mi je uvažena reklamacija, hoću li da dobijem ispravljen reklamirani račun?
Ne, račun je generisan i ne može da se menja. Sve kasnije promene, uključujući i reklamacije, videćete na sledećem računu."
Diners club: Najčešća pitanja

Odnosno:

Stranica 1 od oko 2.120.000 rezultata (0,05 sekunde/i)

Osim gore navedenih primera, pogledajte i ove naslove (potražite ih na Internetu sami):

Riblja Corba, Južna Afrika '85 (Ja ću da pevam)
Bijelo Dugme, Sve ću da ti dam samo da zaigram
Milan Stankovic, Ja ću da ti čuvam leđa, 2009
Aca Ilić, Kad ću da živim ako neću sad
Jovan Perišić, Sve ću da razbijem
Baja Mali Knindža, Ja ću da pevam
Apsolutno Romantično, Noćas ću da verujem vinu
Sejo Boy, Pijan ću da te vratim
Slobodan Betulic, Opet ću da pijem
Partibrejkers, Koga ću da hvalim
Vlado Georgijev, Sve ću da ti dam
Crvena Jabuka, Malo ćemo da se kupamo

По-долу помествам един материал, който открих в архива си. Датирам го около 1980 година. Не го цензурирам, макар че в него се говори за "едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество":) Никой не е идеален, а присъщо ни е да живеем постоянно в заблуда.

    Езикът на далечното бъдеще! Това е задача с безброй неизвестни. Кой може да предвиди как ще се развият земните езици? Едно е сигурно: бъдещето е на големите езици. А още по-нататък човечеството ще има нужда от единен общочовешки език. До него ще се стигне по естествен път, като се преминат стотици, дори хиляди етапи на развитие.
    Тази тема е доста деликатна, заради бедната почва, в която виреят фактите за бъдещето.
    Демократизацията на историческия процес позволи да се появят много нови писмени езици, а също и да се еманципират някои непризнавани преди езици. Това е едната страна на развитието на езиците в света: увеличаване на броя им, т.е. засилена езикова диференциация. Другата страна на езиковото развитие в световен мащаб е засилването на сближаването на езиците, на първо място в областта на лексиката - един сложен процес, който укрепва все повече в световните езици. Сложността му се състои в естествения пуристичен отпор от страна на всеки народ или нация срещу новите интернационални термини, названия и др., но и в лекото им понякога възприемане, независимо от какъв произход са. А бъдещето все повече ще ражда нови и нови понятия, които благодарение на съвършените средства за комуникация и информация ще се предават от език в език под формата на калки или общи нови интернационални думи. Тези интернационални думи, а и досегашните (повечето от латино-гръцки произход) са основата на една много по-обширна от съвременната ни интернационална лексика, която от своя страна, естествено, ще спомага все повече за сближаването на езиците.
    Можем ли да говорим за хегемонна роля на един голям език, както сега се смята за английски и руски? Не е за пренебрегване политическия фактор, но както знаем, езиците се говорят от дадените нации, взети в цялостност, а не са достояние на една класа или прослойка. Известно ни е, че само жаргонът може да има такава ограничена комуникативна роля. Разбира се, в много отношения в днешно време английският и руският са нещо като символи на двете световни системи. Но не бива да се пренебрегва и това, че съществуват и няколко други големи езика, като испански, португалски, китайски, хинди, арабски. Популярност са придобили и някои изкуствени езици, като есперанто, интерлингва и др. Този последен факт ни навежда на мисълта, че развитието на техниката, най-вече на кибернетиката, би спомогнало за създаването на един общочовешки език, изграден по изкуствен път въз основа на досегашния прогресивен и изобщо положителен лингвистичен опит.
    Тук бихме могли да оспорим такова мнение с твърдението, че такава техника ще подпомогне преводаческата дейност, с което обединяването на езиците ще изгубва своята актуалност, макар и не съвсем. Защото закономерният естествен процес на развитие на езиците в света не може да се спре по такъв начин. А и дори да бъде създаден изкуствен общочовешки език, върху него ще започнат да действат диференциращи фактори, които действат и сега във всеки общонационален език, а в някои по-големи спомагат за появата на т.нар. варианти. Тук няма да разглеждам въпроса за вариантите, но ще спомена този факт като доказателство на теза, която оспорва изкуственото форсиране на езиково обединение на човечеството.
    Дори и при по-високо интелектуално развитие, едно изкуствено налагане на нов и не добре познат език на цялото човечество (или на по-голямата част от него, ако този език не е изкуствен, а някой от т.нар. големи езици), ще бъде във вреда на световната цивилизация. А пък и това не може да се случи в едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество. Разрешаването на националните въпроси, а по този начин и на езиковите по най-демократичен път няма да бъде изоставено в началото на комунистическото изграждане. Достатъчно красноречиво доказателство за това е езиковата демокрация в Съветския съюз, Чехословакия, Югославия. Единствено на родния си език човек може да твори най-пълноценно културни ценности.
    Изучаването на чужди езици също спомага за сближаването на народите и езиците. Билингвизмът разширява обхвата си - все повече хора по света говорят като родни два езика, а някои - три и повече. Полиглотите вече не са рядкост. Все повече се увеличава езиковата култура на човечеството. Това ще продължава с още по-бързи темпове и още по-голям размах и в бъдеще: ще се стигне до там, че всички хора на планетата ще учат поне по един чужд език; още по-нататък, човечеството ще стане билингвистично, макар и говорещо по два различни езика в различни области на земното кълбо. Но по този начин общите говорими езици ще намаляват броя си. Полиглотите не само че няма да бъдат рядкост, но ще станат съвсем нормално явление. Езиковата култура ще бъде на изключително високо ниво. В този процес ще играят, както казах вече, най-голяма роля т.нар. големи езици, но изобщо не са за пренебрегване и популярните езици: били те изкуствени, били те древни и мъртви, като старогръцки, латински, славянски.
    Ако се докаже, че човечеството е тръгнало по своя милионогодишен път от един извор на живота - от една първична родина (протопатрия), ще се види диалектиката на езиковото развитие. Наистина, ако се проследи пътят на това развитие (доколкото имаме, разбира се, възможност), ще се открие закономерността на естествения човешки стремеж към единен език.
    Езикът е единственото средство за комуникация между хората, и човечеството, дори и да не произлиза от една прародина, се стреми към единство и в езика. Онази шепа от бивши човеци, стремяща се към спиране на прогреса на цивилизацията, може да предизвика световна катастрофа, но по-вероятно е смазването й от милиардната маса. Човешкият разум винаги се е стремял към съвършенството, а това е хармонията на прогреса и мира, висшата и възходящо развиваща се комунистическа цивилизация.
    Дали ще се стигне до един човешки език, сега не сме в състояние да кажем. Защо? Защото човечеството няма вечно да живее в затворения кръг на Майка Земя, колкото и място да има на нея. Космическите пространства ще станат още една пречка за универсализирането на човешкия език. Защото езикът на хората не може да бъде заменен от електронните сигнали на компютрите. Човекът ще запази своята хуманна същност и през хилядолетията. Той ще има нужда от пряк контакт със себеподобните си, а колкото и комично да зазвучи, този контакт, особено в интимни отношения, трудно ще бъде заменен от компютрите. Топлият човешки глас, нежните думи, звучната реч, мелодията на езика - как ще бъде заменена тази красота с електронни или някакви подобни комуникативни сигнали? А и да се абстрахираме от чисто хуманната страна на въпроса, ще трябва да погледнем и по-делово - в обществените отношения езиковата комуникация е неизбежна.
    Единствената по-висша известна ни форма на комуникация, заместваща евентуално езика, но не поне засега - това е телепатията. Един проблем, недостатъчно познат на науката и недостатъчно изследван. На сегашното ниво на познание е трудно да се говори освен във фантастичен или поне научно-фантастичен план по този въпрос. Но сигурен съм, че и телепатията не би могла да замести напълно езика, тъй като има ограничен радиус на действие и при средствата за масова информация е почти неприложима. В тесен кръг на приятели и семейство телепатията би могла да играе някаква роля, но може да довежда и до недоразумения с умението на събеседниците да „четат" взаимно мислите си. Как би могъл в този случай човек, ако има други задължения, да се абстрахира от чуждите мисли или да не пречи на другите с мислите си? Кой може да не мисли! Във всеки момент, когато е буден, човек, дори и несъзнателно, е ангажиран с някакви мисли. И представете си, че дори и най-незначителните мисли се излъчват и приемат, смесват се с други като емисии на различни радиостанции. Неприятно, нали? Човек няма да има минутка спокойствие. А и кой знае до какви усложнения може да се стигне.
    Друг въпрос е насочената и ръководена телепатия. Но никой не може да твърди, че ще се стигне именно до нея и езикът ще си загуби значението като комуникативно средство. Естествено, тогава би могло да бъдат изградени ретранслационни и усилвателни станции за насочване и ръководене на телепатичната дейност на хората. Всеки тогава може да има индивидуален портативен телепат-апарат, който, ако бъде голям, да речем, като ръчен часовник, може да замени изцяло езика, дори и за най-интимни нужди. Още по-добре. Но това е забавна фантастика. Ако в онова бъдеще, когато се премине само към телепатична комуникация, някой хване телепатично излъчване на казаното тук от мен от някоя станция за масова информация, нека не се присмива на примитивните ми разсъждения. Той ще бъде човек на нова епоха, зает от съвсем други (макар и човешки) мисли. А мен сега ме занимава мисълта за езика на далечното за мене и моите съвременници бъдеще.
    Всеки човешки език се развива и след петдесет-сто години вече се чувства разлика, особено в говоримия език. Някои думи променят значението си, други го разширяват, трети - стесняват, четвърти изобщо се изоставят, т.е. стават архаизми. Освен това, в употреба навлизат много нови думи - т.нар. неологизми. Също така се наблюдава и влияние от страна на един, няколко или много чужди езици. Езиковото родство в рамките на езиковите семейства, общности и съюзи, езиковите съюзи на неродствени езици (какъвто е, например, Балканският езиков съюз), също е един неоспорим факт, който не трябва да се пренебрегва, и като го вземем пред вид, откриваме още един фактор, спомагащ за сближаването на езиците.
    Доста голям интерес представляват езиковите съюзи между езици от общ регион или далечно родствени помежду си. Такъв типичен пример представлява Балканският езиков съюз. Характерно за него е, че включва езици от четири клона на Индоевропейската езикова общност - албанския, гръцкия, славянския (с най-типичен представител български и новия южнославянски книжовен език - македонския) и романския (с представител румънски). Може да се каже, че този съюз по-скоро е диалектен, тъй като много от особеностите му се избягват от книжовните езици изкуствено.
    Разгледан по-широко, Балканският езиков съюз може евентуално да включи още няколко езика, като се спори. Най-близък е сърбохърватският, а езици като турски, унгарски, словенски и арменски някои учени наричат условно-балкански. Други степенуват тези езици заедно с типично балканските по следния начин: от първа степен балкански езици са български (и македонски), албански и румънски (с наличието на задпоставена членна форма), от втора степен: сърбохърватски и гръцки (с липса на задпоставен член или на членна форма) и от трета степен: турски (не притежаващ никакви балкански черти, но дал на балканските езици богат общ лексикален фонд), словенски, унгарски и арменски.
    С какво предизвиква интереса Балканският езиков съюз, за да го свържем с разглеждания въпрос? На първо място това, че обединява неродствени езици (по-скоро далечно родствени). Виждаме един естествен нагледен пример за една първична степен на сближаване на езици във всички нива: фонетика, лексика, фразеология, морфология, синтаксис, в цялостната структура на езиците. А това е много важно, защото сближаването на езиците в света не може да се осъществи пълноценно и цялостно, ако се осъществява само в една област, на едно ниво, да речем - в лексиката. Богатството на даден език е не само в речника, а изобщо във всички изразни средства и възможности за изразяване. И съвсем не значи, че ако някой език прави заемки от друг в някоя област, то той е по-беден. Истината е, че този език, който търси по-съвършени изразни средства и ги намира дори и чрез заемане, е по-богат от всеки крайно консервативен, затворен език. Да вземем за пример английския. Разбира се, в съвременния етап той вече е успял да стане една доста затворена система (става дума за книжовния език, който почти не е отразил развитието на говоримия език от няколко века насам). Но не само английският се е обогатил по такъв начин. Можем да вземем за пример румънски, албански, дори и български. Чистотата на езика е отделен въпрос и няма да бъде разгледан тук, тъй като (обективно погледнато) воюването упорито и консервативно за някаква относителна чистота на езика всъщност е задържане на общия исторически (следователно невъзвратим) процес на постепенно сближаване между езиците в света. Разбира се, далеч съм от мисълта да споря с радетелите за чист език, тъй като трябва отчасти да споря и със самия себе си, а пък колко чист е специално нашият език - това нека кажат етимолозите и историците на езика.
    В света има множество по-малки и по-големи центрове на сближаване на езиците, които можем да сравним с множество камъни, хвърлени във вода, имащи различна големина. Камъните представляват, образно казано, обединяващите звена в езиковите съюзи и общности и са хвърлени по-рано или по-късно. Кръговете около тях постепенно се отдалечават и затихват, някои се сблъскват, преливат и сливат с други. Това означава, че особеностите, които сближават даден брой езици, отдалечавайки се от центъра, постепенно намаляват и отслабват силата си (т.е. имат все по-малка фреквенция, квантитет и квалитет, което значи, че последните са обратно пропорционални на разстоянието, делящо ги от обединителния център). В същото време, едни и същи особености могат да бъдат познати и характерни за два или повече центъра, появили се в различно време или едновременно. За пример можем да вземем индоевропейската езикова общност, славянското езиково семейство, балканския езиков съюз, тюркската езикова общност. Нагледно преливането между особеностите може да се изрази по следния начин:

Легенда: ИЕ - индоевропейска езикова общност С - славянско езиково семейство Б - балкански езиков съюз Т - тюркска езикова общност

    Но това е само една малка част от действителното положение. Могат да участват още много центрове, чиито кръгове се преплитат. Интересно е, ако се направи карта на земното кълбо, върху която бъдат нанесени обединителните центрове на езиците. Но най-главният обединителен център е самият човек, който не може да съществува, без да общува със себеподобните си, единствени на Земята (поне засега) разумни същества. За Вселената не смея да кажа нищо, тъй като мога да се отклоня доста от въпроса.
    Размишлявайки върху така поставения проблем с различните обединителни езикови центрове, можем да стигнем до извода, че на сегашния етап от световното езиково развитие тези центрове са по-скоро и на различни нива: диалектно, езиково, съюзно, семейно, общностно. Например (както вече споменах), балканският езиков съюз е най-вече на диалектно ниво, славянското езиково семейство (а и другите езикови семейства) се разглеждат на диалектно и езиково ниво; на езиково ниво са класификациите на езиците в съюзи, семейства и общности; балтославянски и индоирански се разглеждат на съюзно ниво; кентум и сатем групите в индоевропейската общност се разглежда на семейно ниво, а цялостно езиците, диалектите, семействата и съюзите се включват в езикови общности. Някои езици биват разглеждани регионално, без да са включени в една общност, съюз или семейство, или в един регион има няколко езикови семейства, съюзи или общности. Пример за последните са, да речем, африканските езици, а за предходните - езиците на североамериакнските индианци.
    От всичко това следва, че и сближаването на различните езици става на различни нива, като се вземат пред вид обединителните центрове. От друга страна, както вече споменах, факторите за сближаване на езиците зависят и от съвременното състояние на техниката, т.е. от научно-техническата революция, станала сама фактор, играещ роля в обединяването на езиците и националните култури в единна земна цивилизация.
    В съвременната епоха темповете на развитие на езиците - на сближаването им и дивергентните процеси в тях и между тях - все повече се ускоряват. За това спомагат извънезиковите фактори и катализатори. Модернизацията на човешкото битие си казва думата и в езиковата област. Книжовните езици се отърсват от примитивизма, обогатяват се с нови и нови изразни средства, усъвършенстват се, черпейки не само от националното си богатство, но и от фонда на световната цивилизация. Изолация между народите на нашата планета вече не е възможна. Човечеството никога не е било по-обединено от днес, никога преди то не е имало по-благоприятни условия за културен и езиков обмен, който се осъществява вследствие на засилените политически, икономически и духовни връзки между народите на Земята. И този обмен се засилва със задълбочаването на многостранните интернационални контакти. Няма държава на нашата планета, където да не се изучават чужди езици. Това спомага за натрупване на положителен лингвистичен опит и усет у земните жители.

или
Може ли преводачът да направи компромис?

Словенският израз „cestni prevozi blaga" [céstni prevòzi blagá] на български означава „превоз на стоки по шосе". Но кой ли в България ще се впечатли от това? Мнозина ще се отнесат безразлично и ще кажат: „Ами че какво от това?" или „Че какво ме интересува?", или просто ще свият рамене. Много малко хора у нас се интересуват от словенски език, а още по-малко го знаят или са преводачи от и на словенски. Оттук някой може да си направи извод, че този израз има много малко значение в България и че е само в компетенциите на преводачите.

Оказва се обаче, че това не е точно така. Използването на този израз е ключова дума за връщане на ДДС в Словения. Не съм юрист и не съм запознат в подробности със словенския закон за ДДС, но явно ДДС се връща в случай на доставка на стоки с превоз по шосе или поне и в този случай. Предполагам, че някой юрист, запознат със словенския закон за ДДС (ZDDV-1) и по-конкретно с чл. 74, ще може да уточни този факт. Аз обаче ще приема, че за връщане на ДДС в Словения на транспортна фирма, която няма седалище в Словения (в това число и българска фирма) е необходимо тази фирма да представи удостоверение за регистрация по съответния закон за ДДС в съответната страна (в случая - България), в което да се посочва дейността, за която тя има право да си получи обратно платения ДДС. Следователно, тази фирма трябва да извършва според това удостоверение транспортна дейност, при която доставя стоките по шосе, т.е. с автомобили, а не с да речем с влак. Тези разсъждения може да са глупави или погрешни, понеже не съм специалист по словенско данъчно право, но на практика се оказва, че съм прав.

Години наред получавам за превод на словенски удостоверения от НАП (преди това от данъчните дирекции), в които дейността на фирмите е или само „транспорт" или „международен транспорт". Отначало всичко си вървеше гладко, аз превеждах дейността според написаното на български и клиентите бяха доволни. В един момент започнаха да се появяват странни изисквания, че на мястото например на „международен транспорт" в превода на словенски трябвало да пише „cestni prevozi blaga". Аз реагирах спонтанно и казвах: „Ама това не означава международен транспорт!", което учудваше клиентите ми и те отговаряха: „Ами от Словения така го искат..." Следваха две решения на този случай. Най-простото за мен беше да им откажа превода и те да си тръгнат разочаровани, а може би и ядосани, защото трудно се намира преводач със словенски. Другото решение беше клиентът на свой риск да се съгласи да преведа удостоверението така както е написано, т.е. в дейността да пише „транспорт" или „международен транспорт". Обаче явно има и трето решение: клиентът отива в някоя агенция за преводи и там му го правят така както желае. Ако нямат преводач със словенски, който да се съгласи да промени текста на словенски, независимо че се подписва под декларация за верността на превода, агенцията намира преводач по обява, използва му превода, а евентуално и подписа, като на мястото на „транспорт" или „международен транспорт" на словенски вмъква прословутия израз „cestni prevozi blaga". И това продължава години. Сумите, върнати с тези, меко казано, некоректно преведени удостоверения, не са ми известни. Те могат да бъдат изчислени само от словенските данъчни органи. Аз само мога да предполагам, че не са малки. На тази мисъл ме наведе гневната реакция на един собственик на агенция за преводи от София, който, след като му направих превод на едно такова удостоверение и му го изпратих по електронната поща, се „сети", че клиентът му искал на мястото на „международен транспорт" да стои „cestni prevozi blaga" и аз му отказах да направя тази „корекция". Той направо ми заяви, че няма да ми плати за превода. Вероятно изтърва солидна комисионна за „услугата". Година и половина по-късно, пак от София, от друга агенция, получих за превод такова удостоверение, в което дейността на фирмата беше посочена като „товарен автомобилен транспорт"! И нямаше изискване как да се „изписва" дейността.

Глагола „изписва" го взех от едно писмо от българска дъщерна фирма на голяма международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Та в споменатото писмо се казва: „Моля, обърнете внимание, че на словенски език 'международен транспорт' се изписва по следния начин: 'cestni prevozi blaga'". Значи, или някой е заблудил въпросната международна корпорация или датската фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Или?

Ако направим анализ на многократно споменавания по-горе словенски израз, ще се досетим, че думата „международен" отсъства. Във всички славянски езици тази дума се образува по подобен начин, включително и в словенски: mednarodni. За думата „cestni" може и да не се досетим какво означава, ако не сме запознати със словенски или хърватски, съответно с чешки или словашки. Но за човек, който говори славянски език едва ли тази дума ще му прозвучи като „международен". Някои от клиентите ми я четат „честен" и мислят, че означава „частен", и макар заблудени, разбират, че не означава „международен". За думата „prevozi" няма съмнение. За думата „blaga", която е форма на родителен падеж на „blago" с малко въображение можем да се досетим за смисъла й в словенски. В български думата „благо" означава: „всяко нещо, което задоволява нуждите на човека" (Речник на българския език, т. 1, С. 1977, стр. 618, благо... 2.). Но и да не се досетим, че в словенски означава „стока", можем все пак да се усъмним, че и тази дума не означава „международен". Значи, как може на словенски да се изписва „международен транспорт", след като споменатият израз явно не означава това?

За съжаление в българска дъщерна фирма на голямата международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения, не са си направили труда да анализират словенския израз „cestni prevozi blaga". Да не говорим, че не са потърсили услугата на преводач или дори на „преводачка" в Интернет. Аз лично изпробвах „преводачката" на Google и получих следния резултат: „автомобилни превози на товари" (http://translate.google.si/translate_t?hl=sl&ie=UTF-8&text=cestni+prevozi+blaga&sl=sl&tl=bg#). Този превод е напълно достатъчен, за да се разбере какво означава „cestni prevozi blaga".

В споменатото по-горе удостоверение, издадено от ТД на НАП София, където дейността е „товарен автомобилен транспорт", се използва формулировка от Класификацията на икономическите дейности от 2008 год., която е с код 49.41. В словенското съответствие на тази класификация - Стандартната класификация на дейностите, също от 2008 год. и със същия код е „изписано": „cestni tovorni promet" (= товарен транспорт по шосе, т.е. автомобилен товарен транспорт). Съвсем ясно е, че „cestni prevozi blaga" и „cestni tovorni promet" са синонимни изрази. В словенски се използват главно три думи със значение на транспорт: promet, prevoz(i) и transport. В български думата „транспорт" също има синоним: „превоз(и)". Значи можем да разберем, че в словенски се използва друг синоним със значение „транспорт" в израза „cestni tovorni promet". Този израз го споменавам, защото предполагам, че е възможно след известно време изискването как да „се изписва"  дейността на българските транспортни фирми, които кандидатстват за връщане на ДДС от Словения, да бъде именно по този начин. Да се надяваме, че и от всички такива транспортни фирми, а и във всички ТД на НАП този въпрос ще бъде решен според класификацията на икономическите дейности.

Темата за писане на български с латиница е толкова широко засегната в българското Интернет пространство, че е безсмислено дори да я споменавам в общ план. Ще я разгледам единствено от лична гледна точка, т.е. ще представя историческия развой на използването на латиницата лично от мен за писане на български.

Първото документирано използване на латиница за писане на български от мен откривам в две тромави любовни стихотворения, които съм сътворил през лятото на 1974 г., в разгара на кандидатстудентската кампания. Вместо да си мисля за изпитите, главата ми е била пълна с любовни копнежи:

    Okite mi te vijdat siaqax.
    Syrceto mi tupti za tebe.
    Vyv synixtata mi se miarkax
    qato vylxebno prividenie.

По всичко личи, че съм се стремял да намеря максимално оползотворяване на латинските букви. Най-големият недостатък на тази първа (моя) система за писане на български с латиница е двоякото използване на буквата „i" за „и" и „й". Бих казал дори „трояко", понеже тук би спадал и „ь", но не открих потвърждение в споменатите стихотворения. Та, като се изключат буквите „й", „я", „ь" и „щ", за останалите 26 латински букви се намира пълно приложение.

От отчаяния куплет:

    Dori qogato bexe blizo,
    dori qogato be do men,
    sys svoiata lwbov pronizah
    az sobstvenoto si syrce.

разбирам, че дори за „ю" съм намерил буква - „w"!

Първата ми система за писане на български с латиница би изглеждала така (след реконструкция):

	А	A		П	P
	Б	B		Р	R
	В	V		С	S
	Г	G		Т	T
	Д	D		У	U
	Е	E		Ф	F
	Ж	J		Х	H
	З	Z		Ц	C
	И	I		Ч	K
	Й	I		Ш	X
	К	Q		Щ	XT
	Л	L		Ъ	Y
	М	M		Ь	I
	Н	N		Ю	W
	О	O		Я	IA

Изобретяването на тази система не ми донесе успех: един ден след написване на второто стихотворение се явих на приемен изпит по английски, изкарах 3,50 и не можах да вляза в английска филология.

Следващото документирано използване на латиница от мен откривам в записките си от лекциите на Иван Куцаров (сега професор) по сравнителна граматика на славянските езици през 1978-79 год. Ръкописния оригинал на записките не можах да открия, но съм запазил преписа им на машина от 1979 год. Използвал съм машината си с чешка латиница (която още предвидливо пазя:)), с която пишех на сърбохърватски (така се наричаше тогава). Поради тази причина, стриктно съм спазил стандарта от 1956 год. (разбира се, без да съзнавам). Правописът, който съм приложил обаче, е въпрос за друга тема (за българския сандхи фонетичен правопис).

Ето системата, която съм използвал през 1978-79 год.:

	А	A		П	P
	Б	B		Р	R
	В	V		С	S
	Г	G		Т	T
	Д	D		У	U
	Е	E		Ф	F
	Ж	Ž		Х	H
	З	Z		Ц	C
	И	I		Ч	Č
	Й	J		Ш	Š
	К	K		Щ	ŠT
	Л	L		Ъ	Ǎ
	М	M		Ь	J
	Н	N		Ю	JU
	О	O		Я	JA

През 1984 год. започнах работа в Изчислителния център в Девня и оттогава започна да се оформя системата за писане на български с латиница, която използвам и днес. 20 години по-късно разбрах, че я наричали „конвенция на западните слависти".

Единствената буква, която ме мъчеше най-много, беше „ъ". През тези години съм използвал три начина за отразяване на звука „ъ": с апостроф ('), със сиркумфлекс (^) и най-накрая - с буквата „Y". В редица програми и бази данни, в променливите, имената на таблици и др. на български (с латиница), съдържащи „ъ", просто съм изпускал тази буква (напр. „spisk", „registr" вместо, напр., „spisyk", „registyr" и т.н.).

Ето и последната, използвана от мен система за писане на български с латиница:

	А	A		П	P
	Б	B		Р	R
	В	V		С	S
	Г	G		Т	T
	Д	D		У	U
	Е	E		Ф	F
	Ж	ZH		Х	H
	З	Z		Ц	C
	И	I		Ч	CH
	Й	J		Ш	SH
	К	K		Щ	SHT
	Л	L		Ъ	', ^, Y
	М	M		Ь	J
	Н	N		Ю	JU
	О	O		Я	JA

Dok sam radio nad Hrvatsko-bugarskim rječnikom sastavio sam kraći popis riba i ostalih vodenih životinja na hrvatskom, latinskom i bugarskom:

Hrvatski	Latinski	Bugarski
amur	Ctenopharyngodon idella	бял амур
arbun	Pagellus erythrinus	мерджан, червен пагел
babica (baba)	Blennius pavo	морски паун
babuška	Carassius auratus gibelio	сребриста каракуда
bakalar	Gadus morrhua	треска
bandar...	Perca fluviatilis	костур, меше
barbun	Mullus surmuletus	барбун ивичест, барбуня
bodorka	Rutilus rutilus	бабушка
bolen	Aspius aspius	распер, харамия
brzak, varavac	Alburnus lucidus	уклейка, бляскавец
bucanj veliki	Mola mola	риба-луна
bugva	Boops boops	гопа
bukva	Boops boops	гопа
cipal bataš	Mugil cephalus	кефал
crni bakalar	Pollachius virens	сайда, американска треска
crnomorska haringa	Alosa pontica	карагьоз, дунавска скумрия
crvenperka	Scardinius erythrophthalmus	червеноперка
ćepa	Alosa fallax	средиземноморска финта
gavun mali	Atherina boyeri	атерина, сребърка
gavun obični	Atherina hepsetus	голяма атерина
gira	Spicara smaris	смарид
girica (gavun)	Atherina hepsetus	голяма атерина
glavoč bjelčić	Gobius bucchichi	ивичесто попче
glavoč crnac	Gobius niger	черно попче
glavoč mrkulj	Gobius paganellus	скално попче
glavoč pločar	Gobius cobitis	змиевидно попче
gof	Seriola dumerilii	сериола, ричола, маятико
grdobina	Lophius piscatorius	морски дявол, монкфиш
grdobina	Lophius budegassa	морски дявол
gregorac	Gasterosteus aculeatus	бодливка
grgeč	Perca fluviatilis	костур, меше
gruj pjeskaš	Echelus myrus	вид морска змиорка
hoba (hobotnica)	Octopus vulgaris	октопод
hobotnica	Octopus vulgaris	октопод
igla, iglica	Belone belone	зарган
iglan	Tetrapturus belone	марлин, средиземноморски копиеносец
iglun	Xiphias gladius	риба меч
inćun (brgljun)	Engraulis encrasicholus	хамсия (...аншоа)
iverak	Limanda limanda	лиманда
iverak zlatopjeg	Pleuronectes platessa	жълта писия ?
jegulja	Anguilla anguilla	змиорка
kanjac	Serranus cabrilla	морски костур
karas	Carassius carassius	каракуда
kavala	Sciaena umbra	морска врана
kijerna	Epinephelus marginatus	гарупа
klen	Leuciscus cephalus	речен кефал, клен
kokot	Trygloporus lastoviza (=Trigla lyra)	морска лястовица (Trigla lucerna)
kolja	Pollachius pollachius	люр
koljuška	Gasterosteus aculeatus	бодливка
komarča	Sparus aurata	коца, чипура (ципура), златоретица, кралска каракуда
kostelj	Squalus acanthias	обикновена бодлива акула
kostriješ..	Perca fluviatilis	костур, меше
kovač	Zeus faber	светипетрова риба
krkuša	Gobio gobio	кротушка, воденичарка
krupatica	Blicca bjoerkna	белица, бабка
landovina (hrskavičnjače)	Chondrichthyes	хрущялни риби
lignje	Teuthida	калмари
lignjun	Illex coindetii	късоопашат калмар
linjak	Tinca tinca	лин
lipljan	Thymallus thymallus	липан
list	Bothidae (Bothus ocellatus)	калкан
lojka jadranska	Alosa fallax	средиземноморска финта
lokarda (plavica)	Scomber japonicus	кольос, испанска скумрия
losos	Salmo salar	сьомга
lubin (brancin)	Dicentrarchus labrax = Labrax lupus	лаврак обикновен
luc	Euthynnus alletteratus	малък тунец
mladica	Hucho hucho	дунавска пъстърва (сьомга)
morska mačka	Scyllium canicula	морска котка, морски вълк
morski psi	Selachimorpha	акулоподобни
moruna	Huso huso	моруна
muzgavac	Ozaena moschata	мускусен октопод
obliš, rumbač (ljuskaš)	Scophthalmus rhombus	средиземноморски калкан
obliš, rumbač (veliki romb)	Scophthalmus maximus	голям калкан
oslić	Merluccius merluccius	хек, мерлуза
ostriž.	Perca fluviatilis	костур, меше
ovčica	Lithognathus mormyrus	спарид
palamida	Sarda sarda	паламуд
papalina	Sprattus sprattus	шпроти, трицона (цаца, копърка)
pastrva	Salmo trutta fario	пъстърва (речна, балканска)
peš	Cottus gobio	главоч, главач
pic	Puntazzo puntazzo	морска хиена
piškor (ciguf, cijuk, čig...)	Misgurnus fossilis	виюн, змиорче
pišmolj	Merlangius merlangius	(черноморски) меджид, мерланг
pjor	Phoxinus phoxinus	лещанка
podlanica	Sparus auratus	коца, чипура
podust	Chondrostoma masus	скобар, бойник
potočna paklara	Lampetra planeri	ручейна минога
rakovicа	Maja squinado	паякообразен рак, морски паяк
raže	Rajidae	скатове
riječna paklara	Lampetra fluviatilis	речна минога
rumbac (trupac)	Auxis rochei	малък тунец
salpa	Sarpa salpa	салпа, златоретица
sklat sivac	Squatina squatina	морски ангел (акула)
sklat žutan	Squatina oculata	морски ангел (акула)
skuša	Scomber scombrus	скумрия
smuđ	Stizostedion lucioperca	бяла риба (смадок), сулка
som	Silurus glanis	сом
srdela	Sardina pilchardus	сардина, сардела
srdelica	Clupea sprattus	цаца, копърка
šaran	Ciprinus carpio	шаран
šarun	Trachurus trachurus	атлантическо- средиземноморски сафрид
šarun	Trachurus mediterraneus	черноморски сафрид
škampi	Pandalus borealis...	скариди
škaram	Sphyraena sphyraena	европейска баракуда
škaram	Sphyraena sphyraena	морска щука
škarpina (škrpina)	Scorpaena scrofa	скорпена, скорпид, морски скорпион
škarpun, škrpun (bodeć)	Scorpaena porcus	черноморска скорпена
špar	Diplodus annularis	спарид, морска каракуда
tabinja bjelica	Phycis blennoides	брадата мерлуза
tabinja mrkulja	Phycis phycis	широкоперест налим
tarpina (trnjevača, drhtulja šarulja)	Torpedo marmorata	торпедо
tivuška (brkica)	Noemacheilus barbatulus Lin. = Barbatula barbatula Drensky	тлъстак, гулеш
tolstolobik	Hypophthalmichthys molitrix	бял толстолоб
trlja	Mullus barbatus	барбун, барбуня
tuna	Thunnus thynnus	червен тон, тунец
ugor (ugorac) glavan	Echelus myrus	вид морска змиорка
ugor, gruj	Conger conger	морска змиорка
ugorova majka mrkulja	Gaidropsarus mediterraneus	галя, морски налим
ugotica (ugotica mala, pišmoljić)	Trisopterus minutus	малък паут, бедна треска
ugotica dubinka (pučinka, divlja, mrkulja), pišmolj	Micromesistius poutassou	син мерланг, северен путас
ugotica mala prugavica	Trisopterus luscus	паут френски
ugotica velika (pišmolj, pešmolj, merlan)	Merlangius merlangus	меджид, мерланг
ukljeva, bjelica (keder)	Alburnus alburnus	уклейка, блескач, терзийка
ušata	Oblada melanura	меланура
velika pliska	Chalcalburnus chalcoides	брияна
velika pliska	Chalcalburnus chalcoides	уклей
zubac, zubatac	Dentex dentex	зъбар, зубан, синегрид

У Србији по новом уставу "u službenoj upotrebi su srpski jezik i ćiriličko pismo." (наводим из латиничне варијанте Устава:)). Наравно, ја сам странац и ово питање ме се не тиче. Занима ме ипак како Срби још увек и даље користе латиницу, а у Хрватској је ћирилица чак и забрањена (Вратили писмо због ћирилице). Ситуација на бугарским сајтовима на Интернету врло је слична наведеној ситуацији у Србији и Хрватској што се тиче забране (писането на латиница забранено) или обавезе (писането на кирилица е задължително). Као што сам већ рекао, ја сам странац за Србе и Хрвате, па према томе покушаћу да размотрим ово питање са моје (људске) тачке гледишта.

Забрану писања латиницом налазимо на бугарским сајтовима на Интернету више од 19 хиљада пута! Ово само по себи говори о озбиљном проблему. Хвала богу, овај проблем није мој. На мом сајту и на мом блогу НИЈЕ ЗАБРАЊЕНО ПИСАЊЕ LATINICOM. Ја сам обичан човек па мени писање latinicom не смета. Ако некоме смета, значи он има проблеме са својим идентитетом. Боји се да не изгуби свој лажни понос. Наиме, код Бугара писање ћирилицом сматра се патриотизмом. Понекад нажалост неписмени људи тако показују свој патриотизам: забрањују писање latinicom. Па и они сами признају да теже читају латиницу. Наравно, у Бугарској не постоји правопис за латинично писмо, па се ово понекад наводи као разлог забране писања latinicom. Јадни људи! Нико од оних који забрањује писање latinicom није замислио односно израчунао какви су губици Бугарске због писања ћирилицом. Колико година се већ троши пуно новца за "ћирилизацију" компјутера и софтвера. А колико времена се троши опет за ову ћирилизацију? И колико снаге? Колико ресурса? Ако је ово било порез на писање ћирилицом, то ја сам платио превише. Више од 25 година седим за тастатуром. Променио сам не памтим колико кодних таблица, стандарда, система. Ето, баш због тога видим да је забрана писања latinicom односно ћирилицом право лудило. Ако си паметан човек, размисли па скини ту забрану! Забрана није решење и забраном се не постиже жељени циљ.