Recently in Language issues Category


От една година преводаческият бранш е обхванат от сътресения, които донасят много негативни преживявания на всички актьори в тези събития. Недомислиците на Николай Младенов и сие, с които Външно се опита да закърпи скъсаната си мрежа за ловене на риба в мътни води, обаче се оказаха катализаторът, чрез който се отприщи една мощна верижна реакция, заплашваща да отнесе цялата тромава, но скапана машина за ограбване на българските граждани.

Една от негативните последици от сблъсъка на чиновниците от Външно със справедливите ни критики, е промяната на синтаксиса в писмата им. Те явно си глътнаха граматиката, защото само при бегло прочитане на две техни писма, отговора на КО на писмото ми от 6 декември 2012 и отговора на постоянния секретар на писмото на МС, с което администрацията на МС препраща сигнала ми за корупция срещу Николай Младенов, откриваме редица странни (небългарски) синтактични конструкции.

И двете писма са опит да се прескочат сериозните въпроси, които съм повдигнал както в писмото си от 6 декември 2012, така и в сигнала си за корупция от 22 ноември 2012. Сега обаче няма да анализирам объркания стил и език на двете писма от гледна точка на проблемите в нашия бранш, а ще ги разгледам накратко от филологическа гледна точка.

Да разгледаме първото писмо с дата 20.12.2012. В началото му се обяснява, че „...Правилника е и единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а и определя специфични права и задължения на МВнР в тази връзка". Тук няма да се спирам на това, че подлогът в мъжки род ед. ч., когато се членува, приема пълен член. Това не е и толкова съществено. Затова отивам малко по-долу в писмото, където обаче, при четене малко се спъвам в изречението: „Законодателството не определя и на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи", особено „не определя и на друг... орган функции". Може би това е канцеларски, юридически или някакъв по-особен административен стил, но все пак в това изречение нещо в неговия синтаксис ми се стори небългарско. Понеже не ми е известен авторът (не са ми известни авторите) нито на това, нито на другото писмо (макар че са подписани - първото от Божидара Сърчаджиева, а второто - от Иван Сираков, това не е гаранция, че те са авторите), няма как да знам в каква среда е овладял (са овладели) българския, доколко му (им) е роден, или тази липса на гладкост е просто продукт на стрес.

Следващото място, където се спънах при четене е тук: „В изпълнение на правомощията по чл.2а, ал.2 от Правилника, че „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми" е издадена и Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г.", а по-точно: „В изпълнение на правомощията..., че „Министерството на външните работи... може да възлага с договор преводите да се извършват от... фирми" е издадена и Заповед...". „В изпълнение на правомощията..., че"? Не знам, може да гледам прекалено предубедено, но не гледат ли чиновниците от Външно предубедено на нас, преводачите. Случайно ли беше, че всички вкупом бяхме обвинени за това, че извършваме некачествени преводи? Затова, ако съм проявил пристрастие по езиковите въпроси, нека чиновниците от Външно се опитат да ме разберат - аз също, на реципрочни начала, смятам, че всички те работят некачествено :)

Към края на първото писмо има още едно място, на което трябваше да се върна няколко пъти, за да схвана мисълта. Оказа се, първо, че има синтактична грешка, а второ - логическа:

Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако преводът не бъде заверен. Процесът е двуфазен и до този момент на вниманието на МВнР фирмите поставят единствено и само въпроса за извършваната от тях дейност по преводи на документи."

Ако човек не се замисли върху този пасаж, просто защото може да отдаде неяснотата му или на бързане, или на нехайство, или на някой друг, обикновено стресов, фактор, няма и да забележи несъгласуваността му на няколко места. Това може да послужи като оправдание на автора / авторите на писмото и те да кажат, че са допуснали дребни грешки и че изреченията са разбираеми. Понякога се случва и ние, преводачите, подложени на силен стрес, да допуснем грешка, която да не бъде забелязана дори и при редактиране на текста, но която да се окаже съществена, и да бъде открита само след подробен анализ или съвсем случайно.

И така, в споменатия пасаж от първото писмо няма да се спирам на явното несъгласуване в „компетентен български органи". Тук сигурно първо са използвали единствено число, а след това са се опитали да изменят израза в множествено число, може би, за да не се помисли, че компетентният орган е предназначен за чужбина :)

Затруднението в разбирането на смисъла се причинява от друго несъгласуване: „Снабдяването на официален документ... с превод не би могъл да произведе своето правно действие...". Тук, за съжаление, има не само несъгласуване по род. Ако обаче коригираме изречението „Снабдяването на официален документ... с превод не би могло да произведе своето правно действие..." също не ни донася пълно удовлетворение, защото смисълът продължава да е малко неясен.

Да, може би „Защото сега виждаме нещата като в огледало, неясно, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам несъвършено, а тогава ще позная съвършено, както и аз съм познат".

Смисълът на анализираното малко по-горе изречение от първото писмо, все пак се изяснява поне малко, след като направим леките корекции. Следващото изречение в пасажа обаче, без да има синтактични грешки в него, се оказва по-трудно за разбиране: „Процесът е двуфазен и до този момент на вниманието на МВнР фирмите поставят единствено и само въпроса за извършваната от тях дейност по преводи на документи". Явно, не само граматиката са си глътнали авторите от Външно :)

Ако човек размисли по-дълбоко, ще схване, че тук авторите на писмото са изненадани от факта, че съм се осмелил да им задам въпрос, на който да не могат да отговорят: мога ли да извършвам преводи на документи, които са ми възложени от моите клиенти, а не от Външно. Както знаете, Външно не възлага никакви преводи.

След разсъжденията си по това изречение ще се прехвърля към второто писмо, което всъщност не е отправено директно до мен. Още в началото на писмото попадаме на синтаксис, подобен на онзи в първото писмо („Снабдяването на официален документ..." и т.н.): „Въведените с заповед 95-00-152/2012 г. нови изисквания при възлагане извършването на официални преводи е продиктувано от...".

Тук използването на кратък съюз „с" пред дума, започваща със „з" не е толкова съществено. Явно, че е от глътната граматика :)

Проблем, всъщност, има тук: „Въведените... нови изисквания... е продиктувано от...". Подобно на „Снабдяването... с превод не би могъл да произведе своето правно действие..." от първото писмо. Тази допусната грешка ме навежда на мисълта, че има, поне малка вероятност, авторите на двете писма да са един и същ или едни и същи. Да, но са от различни отдели, дирекции или Бог знае какво, ще кажете. Е да, де, но нали са от Външно? Нали са впрегнати да устоят на въпросите ми с мъдростта си, и, понеже ресурсите им сигурно са ограничени, използват едни и същи автори на писма :) Различни обаче са подписващите се. Само проформа.

По-нататък във второто писмо, за късмет, няма съществени примери за глътната граматика, защото анализът би ми отнел още време. Откриват се примери на глътнати запетаи или поставени не където може да се очаква, напр.: „Решението за това дали фирмата да сключи или не, договор е изцяло нейно..." или „Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 2а, ал. 1 от Правилника..., който цитирате Министерство на външните работи, сключва договори за възлагане извършването на преводи на официални документи в отношения на принципа на свободно договаряне". Тук предоставям на читателя да се позанимае :)

В писмо с изх. № КОВ-13-00-1, носещо дата 18.12.2012 год., изпратено от КО до Николай Лазаров, председател на БАППА, в отговор на негово писмо, Божидара Сърчаджиева изказва следното мнение: „Легална дефиниция на понятието „преводач" или „заклет преводач" в българското законодателство липсва". Това е по повод предложението на Николай Лазаров МВнР да създаде регистър на заклетите преводачи.

На 14.01.2013 год. във форума на Петицията срещу новите изисквания към преводаческите агенции по този въпрос изказах мнение, което доразвивам тук:

Двете понятия са част от речника на българския език, а липсата на юридическа дефиниция на дадени думи или изрази не изключва тяхната употреба в езика. Нещо повече, ако липсва юридическа дефиниция, приема се дефиницията, дадена в авторитетен речник, който има кодифицираща функция за езика. Такъв речник е „Речник на българския език". В този речник, т. 13 (2008), на стр. 1046, откриваме дефиниция за преводач:

      преводач м. Лице, което се занимава с превод(1) от един език на друг.
           където: превод(1) м. 1. Предаване съдържанието на устен или писмен текст от един на друг език. 2. Текст, който е преведен от един език на друг.

Под тази дефиниция е дадена и следната дефиниция:
      <> Заклет преводач. Адм. Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява официални държавни документи (дипломи, свидетелства, медицински и съдебни решения и др.) като носи отговорност за достоверността на преводите.

Тук разбира се съставителят е допуснал малка неточност, която може да се коригира и дефиницията да звучи по-логично:
      <> Заклет преводач... Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява [преводите на] официални държавни документи...

Или, след тази корекция, дефиницията би гласяла следното:
      <> Заклет преводач. Адм. Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява преводите на официални държавни документи (дипломи, свидетелства, медицински и съдебни решения и др.) като носи отговорност за достоверността на преводите.

Както е известно, отговорност за достоверността на преводите заклетият преводач носи съгласно чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс.

Възникват обаче два въпроса:
1. От кого се оторизира (упълномощава) заклетият преводач.
2. Какво дава правоспособност на заклетия преводач.

Понеже в българското законодателство липсва дефиниция на „заклет преводач", бихме могли да потърсим някаква дефиниция, която да ни помогне да открием отговор на първия въпрос. Единственият закон, който дава дефиниция за едно близко понятие - „официален превод", е Законът за обществените поръчки, т. 16а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби:

      Официален превод е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи.

Ако приемем, че „официалният превод" от тази дефиниция съответства на „превода на официални държавни документи" от речниковата дефиниция на „заклет преводач", бихме получили следната дефиниция за „официален превод":

      Официален превод е превод на официални държавни документи, извършен от заклет преводач.

Оттук бихме могли да предположим, че държавният орган, който оторизира заклетите преводачи е Министерството на външните работи, т.е. чрез сключване на договор за извършване на официални преводи, МВнР оторизира заклетия преводач. По този начин, дефиницията за „заклет преводач" се уточнява:

      Заклет преводач е оторизиран от МВнР преводач с правоспособност да превежда и заверява официални преводи като носи отговорност за достоверността на преводите.

В този случай обаче съществува сериозна пречка за прилагане на тази дефиниция, понеже МВнР не сключва договори за извършване на официални преводи с преводачи, а само с фирми (чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа), въпреки че тази разпоредба е в противоречие със ЗОП (чл. 5, ал. 1 от АПК).

Пречката, която споменах, може да се преодолее, като Министерският съвет отмени Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год. изцяло или поне частично - раздела касаещ преводите и чл. 2а., а след това възложи на министерство или специално създаден държавен орган (дирекция, агенция или др. учреждение) за уреждането на въпросите, свързани с оторизиране на заклети преводачи. Имам пред вид преводачи, а не фирми! Такова предложение е дадено преди мен, тук.

Окончателният вид на дефиницията за „заклет преводач", след всичко казано дотук, придобива следният вид:

      Заклет преводач е оторизиран [от специален държавен орган] преводач с правоспособност да превежда и заверява официални преводи, като носи отговорност за достоверността на преводите [съгласно чл. 290, ал. 1 и 2 от НК].

Що се отнася до отговора на втория въпрос, поставен по-горе, какво дава правоспособност на заклетия преводач, тук бихме могли да приемем различни критерии, без претенция за изчерпателност:

      - Достатъчно добра езикова квалификация (удостоверена с диплома по съответния език, международен сертификат за високо ниво на владеене на езика, завършено образование на съответния език и т.н), както и/или
      - Достатъчен опит (стаж) като преводач - тук могат да се вземат пред вид не само годините, а и/или количеството на извършените писмени преводи, часовете устен превод и т.н.

За правоспособен заклет преводач бих смятал преводач, който отговаря на тези критерии, но и който е напълно дееспособен, не е осъждан и/или отговаря на други изисквания от морално естество, т.е. не нарушава принципите на почтеността, което се удостоверява с декларация или сертификат за почтеност.

Buduće vreme - danas

| No Comments | No TrackBacks
O tome kako se gradi buduće vreme (futur odnosno futur I) u srpskom jeziku piše u svakoj gramatici srpskog jezika. Ja kao stranac pazim, kad pišem ili govorim srpski, da ne pogrešim i napišem ili rečem nešto što je gramatički nepravilno. Zato se i trudim da poštujem gramatička pravila. Međutim, sve češće čitam, a i čujem kako Srbi pišu i govore u futuru: „Danas ću da idem", „Sad ću da vidim" itd. Takav način građenja futura nije opisan ni u jednoj od gramatika srpskog jezika koje poznajem.

U Srpskoj gramatici Vuka Stefanovića [Karadžića] (koju možete da nađete u predgovoru Srpskom rječniku iz 1818.), na stranama LV - LVI napisano je: „Buduće vrijeme sastavi se pomoću glagola ću (ili oću), n. p. oću mu dati, njemu ću dati; mi ćemo kupiti i t. d. Ali kad sila govora ide upravo na glagol i će dođe za njim, onda se izbaci ono pošljednjo ti, i mjesto njega dođe će te se sastavi s glagolom u jednu riječ, n. p. daću, kupiće, platićemo, imaćete, oplešću (već je kazato kako se s pred ć pretvori u š), ješćemo i t. d. A kod oni[h] glagola koji se u nakloneniju neopredjelenom svršuju na ći (mjesto ti), može se će i poslije glagola pisati samo za sebe, n. p. doći ću, naći ćemo, peći ćeš, reći će, ožeći ću i t. d."

U Srpskoj gramatici iz 1902. Stojan Novaković piše na 249. strani: „Vreme buduće slaže se iz oblika vremena sadašnjeg glagola hteti (ponajviše od kratkih oblika: ću, ćeš, će; ćemo, ćete, će) i od načina neodređenog onoga glagola od koga se hoće buduće vreme, npr: Hoćeš poći, al' ćeš grdno proći; - Bog će dati te će dobro biti; - Doći ću; - Reći ćeš; - Otići ćemo itd.
Ako ću, ćeš, će, itd. dolazi iza načina neodređenog, tome načinu otpada poslednje i, pa se ostatak sastavlja s ću, ćeš, će, itd., u jednu reč, npr.: hváliću (m. hvalit'ću), hválićeš, hváliće; hválićemo, hválićete, hváliće.
I glasovna izjednačenja bivaju u ovome sastavljanju svojim redom, npr. plèšću (m. plest'ću), véšću, ozépćeš.
U glagola kojima se način neodređeni svršuje na ći - ovoga sastavljanja nema, i zasebice se piše način neodređeni, a zasebice ću, ćeš, itd., npr.: poći ću, reći ćeš, doći ćemo, itd."

U Srpskoj gramatici Živojina Simića iz 1922., na stranama 84-85 stoji napisano:
„Vreme buduće postaje kad se način neodređeni od glagola koji se uzme složi sa sadašnjim vremenom od glagola hteti. Obično se uzimaju skraćeni oblici ću, ćeš, itd.
Tako:
Jedn.  1. ja ću čuti   Mn. mi ćemo čuti
2. ti ćeš čuti        vi ćete čuti
3. on će čuti        oni će čuti
U obrazovanju ovoga oblika može pomoćni glagol doći posle glavnog, npr. čuti ću. U tom slučaju otpada krajnje i od glavnog glagola, pa se pomoćni glagol sastavi s glavnim u jednu reč, npr. čuti ću - čut ću - čutću. A pošto se t pred ć teško izgovara, to otpada i t pa bude čuću, itd. Tako:
Jedn   1. čuću   Mn. čućemo
2. čućeš        čućete
3. čuće          čuće"

U sedmom izdanju Gramatike srpskohrvatskog jezika za gimnazije Mihaila Stevanovića iz 1971. na strani 209. čitam: „Futur (buduće vreme) ima dvojake oblike i samo jedni od njih su složeni, i to od enklitičkog oblika prezenta glagola htȅti i infinitiva glagola koji uzimamo: jȃ ću pȅvati, tȋ ćeš pȅvati, ȏn će pȅvati, mȋ ćemo pȅvati, vȋ ćete pȅvati, ònȋ će pȅvati i dȉći ću, dȉći ćeš, dȉći će, dȉći ćemo, dȉći ćete, dȉći će. U upitnim rečenicama u futuru kad počinju pomoćnim glagolom upotrebljavaju se puni a ne skraćeni njegovi oblici: hoću li pevati, hoćeš li pevati, hoće li pevati, hoćemo li pevati, hoćete li pevati, hoće li pevati?
Drugi oblik futura je prost glagolski oblik, kao u primeru: pȅvaću, pȅvaćeš, pȅvaće, pȅvaćemo, pȅvaćete, pȅvaće.
Futur je redovno složen oblik od glagola u kojih se infinitiv završava na ći, bez obzira na to dali pomoćni glagol stoji ispred ili iza glagola koji se menja. A složen je futur i od glagola s infinitivom na ti ako je pomoćni glagol ispred oblika infinitiva.
Međutim ako infinitiv glagola na ti dolazi ispred pomoćnog glagola, futur je prost glagolski oblik koji se pravi od skraćenog oblika infinitiva, bez krajnjeg i i opet istog skraćenog oblika pomoćnog glagola hteti. Pošto je taj oblik postao jedna reč, krajnje t od infinitiva ispred ć od pomoćnog glagola nestaje zato što se sadrži u tome ć."

I najzad neka pogledamo u Gramatiku srpskog jezika Ivana Klajna iz 2005. godine. Prošlo je gotovo dve stotine godina od Vukove gramatike, a opis budućeg vremena je skoro isti (na 119. strani, t. 9.6.6): „Futur I (buduće vreme). - Složen je od enklitičkih oblika glagola hteti ... i infinitiva glagola koji se menja. Ako mu prethodi subjekt ili neka druga reč, enklitika dolazi ispred infinitiva i piše se odvojeno:
ja ću videti
ti ćeš videti
on (ona, ono, Petar... ) će videti
mi ćemo videti
vi ćete videti
oni (one, ona, drugovi...) će videti
U nizu od dva ili više futura sa istim subjektom pomoćni glagol se ne ponavlja:
Jednog dana on će završiti studije, oženiti se i potražiti stan.
Ako nema prethodne reči, enklitika dolazi iza infinitiva i spaja se s njim, pri čemu otpada infinitivni nastavak -ti, tako da futur gubi osobine složenog vremena:
videću videćemo
videćeš videćete
videće videće
Kod glagola na -sti, s ispred ć prelazi u š usled jednačenja po mestu izgovora... Tako od rasti imamo rašću, od tresti - trešću, od prevesti - prevešću itd.
Glagoli sa infinitivom na -ći ne srastaju, nego se i u ovom položaju pišu kao dve reči:
doći ću
doći ćeš
doći će
doći ćemo
doći ćete
doći će
Zapaziće se da su u futuru 3. lice jednine i 3. lice množine uvek jednaki među sobom.
Upitni oblik futura gradi se s punim (naglašenim) oblicima prezenta od hteti i upitnom rećcom li:
hoću li videti?
hoćeš li videti? itd.,
ili sa strukturom da li ispred nenaglašenih oblika:
da li ću videti?
da li ćeš videti? itd.
Odrečni oblik futura se gradi s odrečnim oblicima od hteti (neću, nećeš, neće, nećemo, nećete, neće,...) neću videti, nećeš videti itd."

Ipak, kod Klajna prvi put čitamo i sledeće (na 150. strani, t. 9.13.2.1):
„Negirani prezent od hteti
Negirani prezent ima posebne oblike:
neću    nećemo
nećeš  nećete
neće    neće
Ovi oblici ispred infinitiva služe za negirani futur (Sutra neću raditi). Ispred konstrukcije da + prezent imaju značenje htenja (Neću da radim = Ne želim da radim), mada se u govornom jeziku i ta konstrukcija čuje sa značenjem futura."

Dakle, Ivan Klajn u svojoj Gramatici srpskog jezika priznaje da se u govornom jeziku konstrukcija prezent od hteti + da + prezent glagola koji se menja čuje sa značenjem futura!

A da li samo u govornom jeziku? Evo vam nekoliko primera, pa prosudite sami:

... Nataša Bekvalac: Sada ću da plačem, pa da polažem ispite i biće mi bolje! (VIDEO) (20 мар 2011)

Intervju, Lazar Ristovski, glumac i reditelj Laza Ristovski za Press: I ja ću da štrajkujem!
16. 11. 2010, Press

Sve ću da vas tužim...
17.01.2011, Hronika

Kalina Kovačević: Mislim da ću da se udam
18.12.2010

"Znam da ću da osvojim SP" "Znam da ću da osvojim Svetsko prvenstvo, jer taj trofej stvarno želim."
26. mart 2011.

pajove zanimljivosti: Ću da sačekam, nigde ne žurim
01. mart 2011.

Edgardo Vega Junke: Koliko god obećavala da ćeš da kuvaš i plaćaš stanarinu popušila si jer se Bil Bejli više ne vraća kući , (Roman, prevod s engleskog: Nenad Cvetičanin) VEGA
2.09.2008

Engleska i Ja: VI - Što brže bereš, više ćeš da nabereš. "Jer što brže bereš više ćeš da nabereš. A što više nabereš više će i da te plate."
dirtyharry / 09.08.2009.

Tek ćeš da vidiš... "Taj ko sam tek ćeš da vidiš, a kad saznaš pazi da ne legneš."
Večernje novosti, 13. jul 2003.

Kina Americi: Vi ćete da nam kažete!
Teslić danas

Smrt U Svakom Zalogaju: "Vaš je izbor šta ćete da jedete. Vaš je izbor da li ćete jesti meso ili ne."
metric 20 Februar, 2011

Jelena Paligorić: mislimo da ćemo da budemo pisci.

Intervju: Dragoljub Mićunović, D S "Dobro ćemo da razmislimo o novom savezu sa G17 plus"
Irena Radisavljević | 14. 03. 2011.

Internet Novine Serbske: Beograd odlučuje hoće li da prihvati ubicu Švedske ministarke
"Do kraja meseca sakupićemo podatke o Mijailovićevom državljanstvu, o njegovoj eventualnoj rodbini u Srbiji i gde se oni nalaze. Onda ćemo da predamo švedskim vlastima naše mišljenje o zahtevu za prebacivanje, koje može da bude pozivitno ili negativno - izjavio je Goran Tokić iz Ministarstva pravde Republike Srbije švedskom državnom radiju."
A. David, 31.7.2006

Večernje novosti on-line: Lavrov veruje u imidž Rusije
(Bez komentara) "Posada stranog aviona ima pravo da uprkos upozorenjima o vremenskim uslovima sama odluči hoće li da poleti ili sleti, objasnio je ministar Levitin."
B. Vlahović, 13.01.2011

Saopštenja za javnost: "On je rekao da mlade ne treba dijeliti po školskoj spremi, već po tome hoće li da rade ili neće."
12.09.2010.

Strahovanja u Makedoniji Hoće li da se kosovska kriza ponovi u južnoj Srbiji?
Glas javnosti, 09.12.2000

Dinkić: Ivica Dačić mora da se odluči hoće li da ide u Evropu ili neće
"Povodom spekulacija da bi socijalisti mogli sa radikalima i narodnjacima da formiraju vlast u Beogradu, a sa proevropskim partijama na nivou države, Dinkić je izričito rekao da je dosta bilo raznih ucena u javnosti, davanja velikog značaja Ivici Dačiću koji mora da se odluči hoće li da ide u Evropu ili neće."
Glas Amerike . Srpski: Miša Brkić | Beograd Ponedeljak, 26 Maj 2008

"Robert mora da odluči hoće li da veruje svome šefu, ili će da stane u obranu svoje porodice."
Gospodari noći, sreda 30. septembar [2009.] u 21

Kiki Lesendrić: Od Dinkića nisam dobio ni dinara, samo mi je dao pesme
"Takođe mi je zanimljivo da vidim hoće li da plate kasnije kartu za „Parni valjak", koji je četiri puta skuplji od nas."
Radio S: Vest objavljena: 19.09.2010 | 14:04

Šta sam prećutao? "U času kada sam mu stavio nož pod grlo, zanimalo me je jedino na koju stranu će da izvrne oči i hoću li mu dobro videti beonjače. Hoće li da krklja i da li će krv da prska i po mojoj uniformi."
2.12.2010

Kako da preživimo vrućine
"Hladni napici ili hrana takođe neće pomoći, jer onda odbrambeni sistem mora da bira hoće li da zagreje želudac ili da rashladi kožu, pa se može javiti iznenadno znojenje i gubitak svesti."
subota, 12 jun 2010

Dragan Radulović, književnik, o novoj crnogorskoj sceni, pisanju i sličnim demonima
"Vjerujem da se svaki pisac, kao i svaki čovjek uostalom, neprekidno nalazi pred izborom: hoće li da bude banalni apologeta ovoga besmisla, ili će da se pobuni protiv toga."
04.05.2008

Davidović: Hadžiomerović i Vasković su me reketirali "On je došao nakon dva-tri dana i pitao hoću li da platim. Ponovio sam da nikada nisam plaćao reket niti da ću ikome platiti i dodao neka pišu šta god hoće."
D. Šajinović - 29.12.2010

Miomir Mugoša: DPS odlučuje hoću li da ostanem gradonačelnik
SEEbiz, Datum objave: 21.6.2010

Manastir Lepavina
"Mati Fotinu sam upoznao kada smo išli u Mileševo, ona me pitala hoću li da idem sa autom, pa da je povezem do manastra Rakovice posle opela."
19.11.2009.

Kako koke kake
"Mama je pitala hoću li da ostanem još koji dan u goste a nana je rekla "ostani Azo do nedjelje da idemo u banju fijakerom" a Hamza je rekao da su bjelošljive kod kotara već uzrele i padaju s grana i dudovi kod štale su kao krv crveni a oni po vrhu i crni, i ja sam rekla neću da se vozim fijakerom, hoću kući i tako smo pokupili moje stvari i otišli u poštu i uzeli Hamzin paket."
Autor: Refik Ličina, Bošnjaci.rs, Digitalizirana kulturna baština Bošnjaka

Truffles
"U jednom sam trenutku čak i pomislila, pa što baš ona sad ovog meseca, kad imam jako puno posla i pitanje je hoću li da stignem sve što sam kod nje "snimila", ali eto, našlo se vremena."
FBI rukavice » 20.12.2009

"Pošto mi je uvažena reklamacija, hoću li da dobijem ispravljen reklamirani račun?
Ne, račun je generisan i ne može da se menja. Sve kasnije promene, uključujući i reklamacije, videćete na sledećem računu."
Diners club: Najčešća pitanja

Odnosno:

Stranica 1 od oko 2.120.000 rezultata (0,05 sekunde/i)

Osim gore navedenih primera, pogledajte i ove naslove (potražite ih na Internetu sami):

Riblja Corba, Južna Afrika '85 (Ja ću da pevam)
Bijelo Dugme, Sve ću da ti dam samo da zaigram
Milan Stankovic, Ja ću da ti čuvam leđa, 2009
Aca Ilić, Kad ću da živim ako neću sad
Jovan Perišić, Sve ću da razbijem
Baja Mali Knindža, Ja ću da pevam
Apsolutno Romantično, Noćas ću da verujem vinu
Sejo Boy, Pijan ću da te vratim
Slobodan Betulic, Opet ću da pijem
Partibrejkers, Koga ću da hvalim
Vlado Georgijev, Sve ću da ti dam
Crvena Jabuka, Malo ćemo da se kupamo

Futurolinguistica

| No Comments | No TrackBacks
По-долу помествам един материал, който открих в архива си. Датирам го около 1980 година. Не го цензурирам, макар че в него се говори за "едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество":) Никой не е идеален, а присъщо ни е да живеем постоянно в заблуда.

    Езикът на далечното бъдеще! Това е задача с безброй неизвестни. Кой може да предвиди как ще се развият земните езици? Едно е сигурно: бъдещето е на големите езици. А още по-нататък човечеството ще има нужда от единен общочовешки език. До него ще се стигне по естествен път, като се преминат стотици, дори хиляди етапи на развитие.
    Тази тема е доста деликатна, заради бедната почва, в която виреят фактите за бъдещето.
    Демократизацията на историческия процес позволи да се появят много нови писмени езици, а също и да се еманципират някои непризнавани преди езици. Това е едната страна на развитието на езиците в света: увеличаване на броя им, т.е. засилена езикова диференциация. Другата страна на езиковото развитие в световен мащаб е засилването на сближаването на езиците, на първо място в областта на лексиката - един сложен процес, който укрепва все повече в световните езици. Сложността му се състои в естествения пуристичен отпор от страна на всеки народ или нация срещу новите интернационални термини, названия и др., но и в лекото им понякога възприемане, независимо от какъв произход са. А бъдещето все повече ще ражда нови и нови понятия, които благодарение на съвършените средства за комуникация и информация ще се предават от език в език под формата на калки или общи нови интернационални думи. Тези интернационални думи, а и досегашните (повечето от латино-гръцки произход) са основата на една много по-обширна от съвременната ни интернационална лексика, която от своя страна, естествено, ще спомага все повече за сближаването на езиците.
    Можем ли да говорим за хегемонна роля на един голям език, както сега се смята за английски и руски? Не е за пренебрегване политическия фактор, но както знаем, езиците се говорят от дадените нации, взети в цялостност, а не са достояние на една класа или прослойка. Известно ни е, че само жаргонът може да има такава ограничена комуникативна роля. Разбира се, в много отношения в днешно време английският и руският са нещо като символи на двете световни системи. Но не бива да се пренебрегва и това, че съществуват и няколко други големи езика, като испански, португалски, китайски, хинди, арабски. Популярност са придобили и някои изкуствени езици, като есперанто, интерлингва и др. Този последен факт ни навежда на мисълта, че развитието на техниката, най-вече на кибернетиката, би спомогнало за създаването на един общочовешки език, изграден по изкуствен път въз основа на досегашния прогресивен и изобщо положителен лингвистичен опит.
    Тук бихме могли да оспорим такова мнение с твърдението, че такава техника ще подпомогне преводаческата дейност, с което обединяването на езиците ще изгубва своята актуалност, макар и не съвсем. Защото закономерният естествен процес на развитие на езиците в света не може да се спре по такъв начин. А и дори да бъде създаден изкуствен общочовешки език, върху него ще започнат да действат диференциращи фактори, които действат и сега във всеки общонационален език, а в някои по-големи спомагат за появата на т.нар. варианти. Тук няма да разглеждам въпроса за вариантите, но ще спомена този факт като доказателство на теза, която оспорва изкуственото форсиране на езиково обединение на човечеството.
    Дори и при по-високо интелектуално развитие, едно изкуствено налагане на нов и не добре познат език на цялото човечество (или на по-голямата част от него, ако този език не е изкуствен, а някой от т.нар. големи езици), ще бъде във вреда на световната цивилизация. А пък и това не може да се случи в едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество. Разрешаването на националните въпроси, а по този начин и на езиковите по най-демократичен път няма да бъде изоставено в началото на комунистическото изграждане. Достатъчно красноречиво доказателство за това е езиковата демокрация в Съветския съюз, Чехословакия, Югославия. Единствено на родния си език човек може да твори най-пълноценно културни ценности.
    Изучаването на чужди езици също спомага за сближаването на народите и езиците. Билингвизмът разширява обхвата си - все повече хора по света говорят като родни два езика, а някои - три и повече. Полиглотите вече не са рядкост. Все повече се увеличава езиковата култура на човечеството. Това ще продължава с още по-бързи темпове и още по-голям размах и в бъдеще: ще се стигне до там, че всички хора на планетата ще учат поне по един чужд език; още по-нататък, човечеството ще стане билингвистично, макар и говорещо по два различни езика в различни области на земното кълбо. Но по този начин общите говорими езици ще намаляват броя си. Полиглотите не само че няма да бъдат рядкост, но ще станат съвсем нормално явление. Езиковата култура ще бъде на изключително високо ниво. В този процес ще играят, както казах вече, най-голяма роля т.нар. големи езици, но изобщо не са за пренебрегване и популярните езици: били те изкуствени, били те древни и мъртви, като старогръцки, латински, славянски.
    Ако се докаже, че човечеството е тръгнало по своя милионогодишен път от един извор на живота - от една първична родина (протопатрия), ще се види диалектиката на езиковото развитие. Наистина, ако се проследи пътят на това развитие (доколкото имаме, разбира се, възможност), ще се открие закономерността на естествения човешки стремеж към единен език.
    Езикът е единственото средство за комуникация между хората, и човечеството, дори и да не произлиза от една прародина, се стреми към единство и в езика. Онази шепа от бивши човеци, стремяща се към спиране на прогреса на цивилизацията, може да предизвика световна катастрофа, но по-вероятно е смазването й от милиардната маса. Човешкият разум винаги се е стремял към съвършенството, а това е хармонията на прогреса и мира, висшата и възходящо развиваща се комунистическа цивилизация.
    Дали ще се стигне до един човешки език, сега не сме в състояние да кажем. Защо? Защото човечеството няма вечно да живее в затворения кръг на Майка Земя, колкото и място да има на нея. Космическите пространства ще станат още една пречка за универсализирането на човешкия език. Защото езикът на хората не може да бъде заменен от електронните сигнали на компютрите. Човекът ще запази своята хуманна същност и през хилядолетията. Той ще има нужда от пряк контакт със себеподобните си, а колкото и комично да зазвучи, този контакт, особено в интимни отношения, трудно ще бъде заменен от компютрите. Топлият човешки глас, нежните думи, звучната реч, мелодията на езика - как ще бъде заменена тази красота с електронни или някакви подобни комуникативни сигнали? А и да се абстрахираме от чисто хуманната страна на въпроса, ще трябва да погледнем и по-делово - в обществените отношения езиковата комуникация е неизбежна.
    Единствената по-висша известна ни форма на комуникация, заместваща евентуално езика, но не поне засега - това е телепатията. Един проблем, недостатъчно познат на науката и недостатъчно изследван. На сегашното ниво на познание е трудно да се говори освен във фантастичен или поне научно-фантастичен план по този въпрос. Но сигурен съм, че и телепатията не би могла да замести напълно езика, тъй като има ограничен радиус на действие и при средствата за масова информация е почти неприложима. В тесен кръг на приятели и семейство телепатията би могла да играе някаква роля, но може да довежда и до недоразумения с умението на събеседниците да „четат" взаимно мислите си. Как би могъл в този случай човек, ако има други задължения, да се абстрахира от чуждите мисли или да не пречи на другите с мислите си? Кой може да не мисли! Във всеки момент, когато е буден, човек, дори и несъзнателно, е ангажиран с някакви мисли. И представете си, че дори и най-незначителните мисли се излъчват и приемат, смесват се с други като емисии на различни радиостанции. Неприятно, нали? Човек няма да има минутка спокойствие. А и кой знае до какви усложнения може да се стигне.
    Друг въпрос е насочената и ръководена телепатия. Но никой не може да твърди, че ще се стигне именно до нея и езикът ще си загуби значението като комуникативно средство. Естествено, тогава би могло да бъдат изградени ретранслационни и усилвателни станции за насочване и ръководене на телепатичната дейност на хората. Всеки тогава може да има индивидуален портативен телепат-апарат, който, ако бъде голям, да речем, като ръчен часовник, може да замени изцяло езика, дори и за най-интимни нужди. Още по-добре. Но това е забавна фантастика. Ако в онова бъдеще, когато се премине само към телепатична комуникация, някой хване телепатично излъчване на казаното тук от мен от някоя станция за масова информация, нека не се присмива на примитивните ми разсъждения. Той ще бъде човек на нова епоха, зает от съвсем други (макар и човешки) мисли. А мен сега ме занимава мисълта за езика на далечното за мене и моите съвременници бъдеще.
    Всеки човешки език се развива и след петдесет-сто години вече се чувства разлика, особено в говоримия език. Някои думи променят значението си, други го разширяват, трети - стесняват, четвърти изобщо се изоставят, т.е. стават архаизми. Освен това, в употреба навлизат много нови думи - т.нар. неологизми. Също така се наблюдава и влияние от страна на един, няколко или много чужди езици. Езиковото родство в рамките на езиковите семейства, общности и съюзи, езиковите съюзи на неродствени езици (какъвто е, например, Балканският езиков съюз), също е един неоспорим факт, който не трябва да се пренебрегва, и като го вземем пред вид, откриваме още един фактор, спомагащ за сближаването на езиците.
    Доста голям интерес представляват езиковите съюзи между езици от общ регион или далечно родствени помежду си. Такъв типичен пример представлява Балканският езиков съюз. Характерно за него е, че включва езици от четири клона на Индоевропейската езикова общност - албанския, гръцкия, славянския (с най-типичен представител български и новия южнославянски книжовен език - македонския) и романския (с представител румънски). Може да се каже, че този съюз по-скоро е диалектен, тъй като много от особеностите му се избягват от книжовните езици изкуствено.
    Разгледан по-широко, Балканският езиков съюз може евентуално да включи още няколко езика, като се спори. Най-близък е сърбохърватският, а езици като турски, унгарски, словенски и арменски някои учени наричат условно-балкански. Други степенуват тези езици заедно с типично балканските по следния начин: от първа степен балкански езици са български (и македонски), албански и румънски (с наличието на задпоставена членна форма), от втора степен: сърбохърватски и гръцки (с липса на задпоставен член или на членна форма) и от трета степен: турски (не притежаващ никакви балкански черти, но дал на балканските езици богат общ лексикален фонд), словенски, унгарски и арменски.
    С какво предизвиква интереса Балканският езиков съюз, за да го свържем с разглеждания въпрос? На първо място това, че обединява неродствени езици (по-скоро далечно родствени). Виждаме един естествен нагледен пример за една първична степен на сближаване на езици във всички нива: фонетика, лексика, фразеология, морфология, синтаксис, в цялостната структура на езиците. А това е много важно, защото сближаването на езиците в света не може да се осъществи пълноценно и цялостно, ако се осъществява само в една област, на едно ниво, да речем - в лексиката. Богатството на даден език е не само в речника, а изобщо във всички изразни средства и възможности за изразяване. И съвсем не значи, че ако някой език прави заемки от друг в някоя област, то той е по-беден. Истината е, че този език, който търси по-съвършени изразни средства и ги намира дори и чрез заемане, е по-богат от всеки крайно консервативен, затворен език. Да вземем за пример английския. Разбира се, в съвременния етап той вече е успял да стане една доста затворена система (става дума за книжовния език, който почти не е отразил развитието на говоримия език от няколко века насам). Но не само английският се е обогатил по такъв начин. Можем да вземем за пример румънски, албански, дори и български. Чистотата на езика е отделен въпрос и няма да бъде разгледан тук, тъй като (обективно погледнато) воюването упорито и консервативно за някаква относителна чистота на езика всъщност е задържане на общия исторически (следователно невъзвратим) процес на постепенно сближаване между езиците в света. Разбира се, далеч съм от мисълта да споря с радетелите за чист език, тъй като трябва отчасти да споря и със самия себе си, а пък колко чист е специално нашият език - това нека кажат етимолозите и историците на езика.
    В света има множество по-малки и по-големи центрове на сближаване на езиците, които можем да сравним с множество камъни, хвърлени във вода, имащи различна големина. Камъните представляват, образно казано, обединяващите звена в езиковите съюзи и общности и са хвърлени по-рано или по-късно. Кръговете около тях постепенно се отдалечават и затихват, някои се сблъскват, преливат и сливат с други. Това означава, че особеностите, които сближават даден брой езици, отдалечавайки се от центъра, постепенно намаляват и отслабват силата си (т.е. имат все по-малка фреквенция, квантитет и квалитет, което значи, че последните са обратно пропорционални на разстоянието, делящо ги от обединителния център). В същото време, едни и същи особености могат да бъдат познати и характерни за два или повече центъра, появили се в различно време или едновременно. За пример можем да вземем индоевропейската езикова общност, славянското езиково семейство, балканския езиков съюз, тюркската езикова общност. Нагледно преливането между особеностите може да се изрази по следния начин:

Преливане между особеностите на езицитеЛегенда:
ИЕ - индоевропейска езикова общност
С - славянско езиково семейство
Б - балкански езиков съюз
Т - тюркска езикова общност


    Но това е само една малка част от действителното положение. Могат да участват още много центрове, чиито кръгове се преплитат. Интересно е, ако се направи карта на земното кълбо, върху която бъдат нанесени обединителните центрове на езиците. Но най-главният обединителен център е самият човек, който не може да съществува, без да общува със себеподобните си, единствени на Земята (поне засега) разумни същества. За Вселената не смея да кажа нищо, тъй като мога да се отклоня доста от въпроса.
    Размишлявайки върху така поставения проблем с различните обединителни езикови центрове, можем да стигнем до извода, че на сегашния етап от световното езиково развитие тези центрове са по-скоро и на различни нива: диалектно, езиково, съюзно, семейно, общностно. Например (както вече споменах), балканският езиков съюз е най-вече на диалектно ниво, славянското езиково семейство (а и другите езикови семейства) се разглеждат на диалектно и езиково ниво; на езиково ниво са класификациите на езиците в съюзи, семейства и общности; балтославянски и индоирански се разглеждат на съюзно ниво; кентум и сатем групите в индоевропейската общност се разглежда на семейно ниво, а цялостно езиците, диалектите, семействата и съюзите се включват в езикови общности. Някои езици биват разглеждани регионално, без да са включени в една общност, съюз или семейство, или в един регион има няколко езикови семейства, съюзи или общности. Пример за последните са, да речем, африканските езици, а за предходните - езиците на североамериакнските индианци.
    От всичко това следва, че и сближаването на различните езици става на различни нива, като се вземат пред вид обединителните центрове. От друга страна, както вече споменах, факторите за сближаване на езиците зависят и от съвременното състояние на техниката, т.е. от научно-техническата революция, станала сама фактор, играещ роля в обединяването на езиците и националните култури в единна земна цивилизация.
    В съвременната епоха темповете на развитие на езиците - на сближаването им и дивергентните процеси в тях и между тях - все повече се ускоряват. За това спомагат извънезиковите фактори и катализатори. Модернизацията на човешкото битие си казва думата и в езиковата област. Книжовните езици се отърсват от примитивизма, обогатяват се с нови и нови изразни средства, усъвършенстват се, черпейки не само от националното си богатство, но и от фонда на световната цивилизация. Изолация между народите на нашата планета вече не е възможна. Човечеството никога не е било по-обединено от днес, никога преди то не е имало по-благоприятни условия за културен и езиков обмен, който се осъществява вследствие на засилените политически, икономически и духовни връзки между народите на Земята. И този обмен се засилва със задълбочаването на многостранните интернационални контакти. Няма държава на нашата планета, където да не се изучават чужди езици. Това спомага за натрупване на положителен лингвистичен опит и усет у земните жители.

Cestni prevozi blaga

| No Comments | No TrackBacks
или
Може ли преводачът да направи компромис?


Словенският израз „cestni prevozi blaga" [céstni prevòzi blagá] на български означава „превоз на стоки по шосе". Но кой ли в България ще се впечатли от това? Мнозина ще се отнесат безразлично и ще кажат: „Ами че какво от това?" или „Че какво ме интересува?", или просто ще свият рамене. Много малко хора у нас се интересуват от словенски език, а още по-малко го знаят или са преводачи от и на словенски. Оттук някой може да си направи извод, че този израз има много малко значение в България и че е само в компетенциите на преводачите.

Оказва се обаче, че това не е точно така. Използването на този израз е ключова дума за връщане на ДДС в Словения. Не съм юрист и не съм запознат в подробности със словенския закон за ДДС, но явно ДДС се връща в случай на доставка на стоки с превоз по шосе или поне и в този случай. Предполагам, че някой юрист, запознат със словенския закон за ДДС (ZDDV-1) и по-конкретно с чл. 74, ще може да уточни този факт. Аз обаче ще приема, че за връщане на ДДС в Словения на транспортна фирма, която няма седалище в Словения (в това число и българска фирма) е необходимо тази фирма да представи удостоверение за регистрация по съответния закон за ДДС в съответната страна (в случая - България), в което да се посочва дейността, за която тя има право да си получи обратно платения ДДС. Следователно, тази фирма трябва да извършва според това удостоверение транспортна дейност, при която доставя стоките по шосе, т.е. с автомобили, а не с да речем с влак. Тези разсъждения може да са глупави или погрешни, понеже не съм специалист по словенско данъчно право, но на практика се оказва, че съм прав.

Години наред получавам за превод на словенски удостоверения от НАП (преди това от данъчните дирекции), в които дейността на фирмите е или само „транспорт" или „международен транспорт". Отначало всичко си вървеше гладко, аз превеждах дейността според написаното на български и клиентите бяха доволни. В един момент започнаха да се появяват странни изисквания, че на мястото например на „международен транспорт" в превода на словенски трябвало да пише „cestni prevozi blaga". Аз реагирах спонтанно и казвах: „Ама това не означава международен транспорт!", което учудваше клиентите ми и те отговаряха: „Ами от Словения така го искат..." Следваха две решения на този случай. Най-простото за мен беше да им откажа превода и те да си тръгнат разочаровани, а може би и ядосани, защото трудно се намира преводач със словенски. Другото решение беше клиентът на свой риск да се съгласи да преведа удостоверението така както е написано, т.е. в дейността да пише „транспорт" или „международен транспорт". Обаче явно има и трето решение: клиентът отива в някоя агенция за преводи и там му го правят така както желае. Ако нямат преводач със словенски, който да се съгласи да промени текста на словенски, независимо че се подписва под декларация за верността на превода, агенцията намира преводач по обява, използва му превода, а евентуално и подписа, като на мястото на „транспорт" или „международен транспорт" на словенски вмъква прословутия израз „cestni prevozi blaga". И това продължава години. Сумите, върнати с тези, меко казано, некоректно преведени удостоверения, не са ми известни. Те могат да бъдат изчислени само от словенските данъчни органи. Аз само мога да предполагам, че не са малки. На тази мисъл ме наведе гневната реакция на един собственик на агенция за преводи от София, който, след като му направих превод на едно такова удостоверение и му го изпратих по електронната поща, се „сети", че клиентът му искал на мястото на „международен транспорт" да стои „cestni prevozi blaga" и аз му отказах да направя тази „корекция". Той направо ми заяви, че няма да ми плати за превода. Вероятно изтърва солидна комисионна за „услугата". Година и половина по-късно, пак от София, от друга агенция, получих за превод такова удостоверение, в което дейността на фирмата беше посочена като „товарен автомобилен транспорт"! И нямаше изискване как да се „изписва" дейността.

Глагола „изписва" го взех от едно писмо от българска дъщерна фирма на голяма международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Та в споменатото писмо се казва: „Моля, обърнете внимание, че на словенски език 'международен транспорт' се изписва по следния начин: 'cestni prevozi blaga'". Значи, или някой е заблудил въпросната международна корпорация или датската фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Или?

Ако направим анализ на многократно споменавания по-горе словенски израз, ще се досетим, че думата „международен" отсъства. Във всички славянски езици тази дума се образува по подобен начин, включително и в словенски: mednarodni. За думата „cestni" може и да не се досетим какво означава, ако не сме запознати със словенски или хърватски, съответно с чешки или словашки. Но за човек, който говори славянски език едва ли тази дума ще му прозвучи като „международен". Някои от клиентите ми я четат „честен" и мислят, че означава „частен", и макар заблудени, разбират, че не означава „международен". За думата „prevozi" няма съмнение. За думата „blaga", която е форма на родителен падеж на „blago" с малко въображение можем да се досетим за смисъла й в словенски. В български думата „благо" означава: „всяко нещо, което задоволява нуждите на човека" (Речник на българския език, т. 1, С. 1977, стр. 618, благо... 2.). Но и да не се досетим, че в словенски означава „стока", можем все пак да се усъмним, че и тази дума не означава „международен". Значи, как може на словенски да се изписва „международен транспорт", след като споменатият израз явно не означава това?

За съжаление в българска дъщерна фирма на голямата международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения, не са си направили труда да анализират словенския израз „cestni prevozi blaga". Да не говорим, че не са потърсили услугата на преводач или дори на „преводачка" в Интернет. Аз лично изпробвах „преводачката" на Google и получих следния резултат: „автомобилни превози на товари" (http://translate.google.si/translate_t?hl=sl&ie=UTF-8&text=cestni+prevozi+blaga&sl=sl&tl=bg#). Този превод е напълно достатъчен, за да се разбере какво означава „cestni prevozi blaga".

В споменатото по-горе удостоверение, издадено от ТД на НАП София, където дейността е „товарен автомобилен транспорт", се използва формулировка от Класификацията на икономическите дейности от 2008 год., която е с код 49.41. В словенското съответствие на тази класификация - Стандартната класификация на дейностите, също от 2008 год. и със същия код е „изписано": „cestni tovorni promet" (= товарен транспорт по шосе, т.е. автомобилен товарен транспорт). Съвсем ясно е, че „cestni prevozi blaga" и „cestni tovorni promet" са синонимни изрази. В словенски се използват главно три думи със значение на транспорт: promet, prevoz(i) и transport. В български думата „транспорт" също има синоним: „превоз(и)". Значи можем да разберем, че в словенски се използва друг синоним със значение „транспорт" в израза „cestni tovorni promet". Този израз го споменавам, защото предполагам, че е възможно след известно време изискването как да „се изписва"  дейността на българските транспортни фирми, които кандидатстват за връщане на ДДС от Словения, да бъде именно по този начин. Да се надяваме, че и от всички такива транспортни фирми, а и във всички ТД на НАП този въпрос ще бъде решен според класификацията на икономическите дейности.

Reblog this post [with Zemanta]
Темата за писане на български с латиница е толкова широко засегната в българското Интернет пространство, че е безсмислено дори да я споменавам в общ план. Ще я разгледам единствено от лична гледна точка, т.е. ще представя историческия развой на използването на латиницата лично от мен за писане на български.

Първото документирано използване на латиница за писане на български от мен откривам в две тромави любовни стихотворения, които съм сътворил през лятото на 1974 г., в разгара на кандидатстудентската кампания. Вместо да си мисля за изпитите, главата ми е била пълна с любовни копнежи:

    Okite mi te vijdat siaqax.
    Syrceto mi tupti za tebe.
    Vyv synixtata mi se miarqax
    qato vylxebno prividenie.

По всичко личи, че съм се стремял да намеря максимално оползотворяване на латинските букви. Най-големият недостатък на тази първа (моя) система за писане на български с латиница е двоякото използване на буквата „i" за „и" и „й". Бих казал дори „трояко", понеже тук би спадал и „ь", но не открих потвърждение в споменатите стихотворения. Та, като се изключат буквите „й", „я", „ь" и „щ", за останалите 26 латински букви се намира пълно приложение.

От отчаяния куплет:

    Dori qogato bexe blizo,
    dori qogato be do men,
    sys svoiata lwbov pronizah
    az sobstvenoto si syrce.

разбирам, че дори за „ю" съм намерил буква - „w"!

Първата ми система за писане на български с латиница би изглеждала така (след реконструкция):

	А	A		П	P
	Б	B		Р	R
	В	V		С	S
	Г	G		Т	T
	Д	D		У	U
	Е	E		Ф	F
	Ж	J		Х	H
	З	Z		Ц	C
	И	I		Ч	K
	Й	I		Ш	X
	К	Q		Щ	XT
	Л	L		Ъ	Y
	М	M		Ь	I
	Н	N		Ю	W
	О	O		Я	IA

Изобретяването на тази система не ми донесе успех: един ден след написване на второто стихотворение се явих на приемен изпит по английски, изкарах 3,50 и не можах да вляза в английска филология.

Следващото документирано използване на латиница от мен откривам в записките си от лекциите на Иван Куцаров (сега професор) по сравнителна граматика на славянските езици през 1978-79 год. Ръкописния оригинал на записките не можах да открия, но съм запазил преписа им на машина от 1979 год. Използвал съм машината си с чешка латиница (която още предвидливо пазя:)), с която пишех на сърбохърватски (така се наричаше тогава). Поради тази причина, стриктно съм спазил стандарта от 1956 год. (разбира се, без да съзнавам). Правописът, който съм приложил обаче, е въпрос за друга тема (за българския сандхи фонетичен правопис).

Ето системата, която съм използвал през 1978-79 год.:

	А	A		П	P
	Б	B		Р	R
	В	V		С	S
	Г	G		Т	T
	Д	D		У	U
	Е	E		Ф	F
	Ж	Ž		Х	H
	З	Z		Ц	C
	И	I		Ч	Č
	Й	J		Ш	Š
	К	K		Щ	ŠT
	Л	L		Ъ	Ǎ
	М	M		Ь	J
	Н	N		Ю	JU
	О	O		Я	JA

През 1984 год. започнах работа в Изчислителния център в Девня и оттогава започна да се оформя системата за писане на български с латиница, която използвам и днес. 20 години по-късно разбрах, че я наричали „конвенция на западните слависти".

Единствената буква, която ме мъчеше най-много, беше „ъ". През тези години съм използвал три начина за отразяване на звука „ъ": с апостроф ('), със сиркумфлекс (^) и най-накрая - с буквата „Y". В редица програми и бази данни, в променливите, имената на таблици и др. на български (с латиница), съдържащи „ъ", просто съм изпускал тази буква (напр. „spisk", „registr" вместо, напр., „spisyk", „registyr" и т.н.).

Ето и последната, използвана от мен система за писане на български с латиница:

	А	A		П	P
	Б	B		Р	R
	В	V		С	S
	Г	G		Т	T
	Д	D		У	U
	Е	E		Ф	F
	Ж	ZH		Х	H
	З	Z		Ц	C
	И	I		Ч	CH
	Й	J		Ш	SH
	К	K		Щ	SHT
	Л	L		Ъ	', ^, Y
	М	M		Ь	J
	Н	N		Ю	JU
	О	O		Я	JA

Ribe na hrvatskom i bugarskom

| No Comments | No TrackBacks

Dok sam radio nad Hrvatsko-bugarskim rječnikom sastavio sam kraći popis riba i ostalih vodenih životinja na hrvatskom, latinskom i bugarskom:


HrvatskiLatinskiBugarski
amur Ctenopharyngodon idella бял амур
arbun Pagellus erythrinus мерджан, червен пагел
babica (baba) Blennius pavo морски паун
babuška Carassius auratus gibelio сребриста каракуда
bakalar Gadus morrhua треска
bandar... Perca fluviatilis костур, меше
barbun Mullus surmuletus барбун ивичест, барбуня
bodorka Rutilus rutilus бабушка
bolen Aspius aspius распер, харамия
brzak, varavac Alburnus lucidus уклейка, бляскавец
bucanj veliki Mola mola риба-луна
bugva Boops boops гопа
bukva Boops boops гопа
cipal bataš Mugil cephalus кефал
crni bakalar Pollachius virens сайда, американска треска
crnomorska haringa Alosa pontica карагьоз, дунавска скумрия
crvenperka Scardinius erythrophthalmus червеноперка
ćepa Alosa fallax средиземноморска финта
gavun mali Atherina boyeri атерина, сребърка
gavun obični Atherina hepsetus голяма атерина
gira Spicara smaris смарид
girica (gavun) Atherina hepsetus голяма атерина
glavoč bjelčić Gobius bucchichi ивичесто попче
glavoč crnac Gobius niger черно попче
glavoč mrkulj Gobius paganellus скално попче
glavoč pločar Gobius cobitis змиевидно попче
gof Seriola dumerilii сериола, ричола, маятико
grdobina Lophius piscatorius морски дявол, монкфиш
grdobina Lophius budegassa морски дявол
gregorac Gasterosteus aculeatus бодливка
grgeč Perca fluviatilis костур, меше
gruj pjeskaš Echelus myrus вид морска змиорка
hoba (hobotnica) Octopus vulgaris октопод
hobotnica Octopus vulgaris октопод
igla, iglica Belone belone зарган
iglan Tetrapturus belone марлин, средиземноморски копиеносец
iglun Xiphias gladius риба меч
inćun (brgljun) Engraulis encrasicholus хамсия (...аншоа)
iverak Limanda limanda лиманда
iverak zlatopjeg Pleuronectes platessa жълта писия ?
jegulja Anguilla anguilla змиорка
kanjac Serranus cabrilla морски костур
karas Carassius carassius каракуда
kavala Sciaena umbra морска врана
kijerna Epinephelus marginatus гарупа
klen Leuciscus cephalus речен кефал, клен
kokot Trygloporus lastoviza (=Trigla lyra) морска лястовица (Trigla lucerna)
kolja Pollachius pollachius люр
koljuška Gasterosteus aculeatus бодливка
komarča Sparus aurata коца, чипура (ципура), златоретица, кралска каракуда
kostelj Squalus acanthias обикновена бодлива акула
kostriješ.. Perca fluviatilis костур, меше
kovač Zeus faber светипетрова риба
krkuša Gobio gobio кротушка, воденичарка
krupatica Blicca bjoerkna белица, бабка
landovina (hrskavičnjače) Chondrichthyes хрущялни риби
lignje Teuthida калмари
lignjun Illex coindetii късоопашат калмар
linjak Tinca tinca лин
lipljan Thymallus thymallus липан
list Bothidae (Bothus ocellatus) калкан
lojka jadranska Alosa fallax средиземноморска финта
lokarda (plavica) Scomber japonicus кольос, испанска скумрия
losos Salmo salar сьомга
lubin (brancin) Dicentrarchus labrax = Labrax lupus лаврак обикновен
luc Euthynnus alletteratus малък тунец
mladica Hucho hucho дунавска пъстърва (сьомга)
morska mačka Scyllium canicula морска котка, морски вълк
morski psi Selachimorpha акулоподобни
moruna Huso huso моруна
muzgavac Ozaena moschata мускусен октопод
norveška (sjeverna) kozica Pandalus borealis... северна скарида
obliš, rumbač (ljuskaš) Scophthalmus rhombus средиземноморски калкан
obliš, rumbač (veliki romb) Scophthalmus maximus голям калкан
oslić Merluccius merluccius хек, мерлуза
ostriž Perca fluviatilis костур, меше
ovčica Lithognathus mormyrus спарид
palamida Sarda sarda паламуд
papalina Sprattus sprattus шпроти, трицона (цаца, копърка)
pastrva Salmo trutta fario пъстърва (речна, балканска)
pauk bijelac Trachinus draco морски дракон, голям морски дракон, голям дракон
peš Cottus gobio главоч, главач
pic Puntazzo puntazzo морска хиена
piškor (ciguf, cijuk, čig...) Misgurnus fossilis виюн, змиорче
pišmolj Merlangius merlangius (черноморски) меджид, мерланг
pjor Phoxinus phoxinus лещанка
podlanica Sparus auratus коца, чипура
podust Chondrostoma masus скобар, бойник
potočna paklara Lampetra planeri ручейна минога
rakovicа Maja squinado паякообразен рак, морски паяк
raže Rajidae скатове
riječna paklara Lampetra fluviatilis речна минога
rumbac (trupac) Auxis rochei малък тунец
salpa Sarpa salpa салпа, златоретица
sklat sivac Squatina squatina морски ангел (акула)
sklat žutan Squatina oculata морски ангел (акула)
skuša Scomber scombrus скумрия
smuđ Stizostedion lucioperca бяла риба (смадок), сулка
som Silurus glanis сом
srdela Sardina pilchardus сардина, сардела
srdelica Clupea sprattus цаца, копърка
šaran Ciprinus carpio шаран
šarun Trachurus trachurus атлантическо- средиземноморски сафрид
šarun Trachurus mediterraneus черноморски сафрид
škampi Nephrops norvegicus норвежки омари
škaram Sphyraena sphyraena европейска баракуда
škaram Sphyraena sphyraena морска щука
škarpina (škrpina) Scorpaena scrofa скорпена, скорпид, морски скорпион
škarpun, škrpun (bodeć) Scorpaena porcus черноморска скорпена
špar Diplodus annularis спарид, морска каракуда
tabinja bjelica Phycis blennoides брадата мерлуза
tabinja mrkulja Phycis phycis широкоперест налим
tarpina (trnjevača, drhtulja šarulja) Torpedo marmorata торпедо
tivuška (brkica) Noemacheilus barbatulus Lin. = Barbatula barbatula Drensky тлъстак, гулеш
tolstolobik Hypophthalmichthys molitrix бял толстолоб
trlja Mullus barbatus барбун, барбуня
tuna Thunnus thynnus червен тон, тунец
ugor (ugorac) glavan Echelus myrus вид морска змиорка
ugor, gruj Conger conger морска змиорка
ugorova majka mrkulja Gaidropsarus mediterraneus галя, морски налим
ugotica (ugotica mala, pišmoljić) Trisopterus minutus малък паут, бедна треска
ugotica dubinka (pučinka, divlja, mrkulja), pišmolj Micromesistius poutassou син мерланг, северен путас
ugotica mala prugavica Trisopterus luscus паут френски
ugotica velika (pišmolj, pešmolj, merlan) Merlangius merlangus меджид, мерланг
ukljeva, bjelica (keder) Alburnus alburnus уклейка, блескач, терзийка
ušata Oblada melanura меланура
velika pliska Chalcalburnus chalcoides брияна
velika pliska Chalcalburnus chalcoides уклей
zubac, zubatac Dentex dentex зъбар, зубан, синегрид

Zabranjeno pisanje ћирилицом

| No Comments | No TrackBacks
У Србији по новом уставу "u službenoj upotrebi su srpski jezik i ćiriličko pismo." (наводим из латиничне варијанте Устава:)). Наравно, ја сам странац и ово питање ме се не тиче. Занима ме ипак како Срби још увек и даље користе латиницу, а у Хрватској је ћирилица чак и забрањена (Вратили писмо због ћирилице). Ситуација на бугарским сајтовима на Интернету врло је слична наведеној ситуацији у Србији и Хрватској што се тиче забране (писането на латиница забранено) или обавезе (писането на кирилица е задължително). Као што сам већ рекао, ја сам странац за Србе и Хрвате, па према томе покушаћу да размотрим ово питање са моје (људске) тачке гледишта.

Забрану писања латиницом налазимо на бугарским сајтовима на Интернету више од 19 хиљада пута! Ово само по себи говори о озбиљном проблему. Хвала богу, овај проблем није мој. На мом сајту и на мом блогу НИЈЕ ЗАБРАЊЕНО ПИСАЊЕ LATINICOM. Ја сам обичан човек па мени писање latinicom не смета. Ако некоме смета, значи он има проблеме са својим идентитетом. Боји се да не изгуби свој лажни понос. Наиме, код Бугара писање ћирилицом сматра се патриотизмом. Понекад нажалост неписмени људи тако показују свој патриотизам: забрањују писање latinicom. Па и они сами признају да теже читају латиницу. Наравно, у Бугарској не постоји правопис за латинично писмо, па се ово понекад наводи као разлог забране писања latinicom. Јадни људи! Нико од оних који забрањује писање latinicom није замислио односно израчунао какви су губици Бугарске због писања ћирилицом. Колико година се већ троши пуно новца за "ћирилизацију" компјутера и софтвера. А колико времена се троши опет за ову ћирилизацију? И колико снаге? Колико ресурса? Ако је ово било порез на писање ћирилицом, то ја сам платио превише. Више од 25 година седим за тастатуром. Променио сам не памтим колико кодних таблица, стандарда, система. Ето, баш због тога видим да је забрана писања latinicom односно ћирилицом право лудило. Ако си паметан човек, размисли па скини ту забрану! Забрана није решење и забраном се не постиже жељени циљ.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of recent entries in the Language issues category.

Art and Culture is the previous category.

Other issues is the next category.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.