Recently in Translations Category

Писмо до Омбудсмана, 01.06.2018 г.

By Harry Stojan on junij 1, 2018 12:37 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Fri, 01 Jun 2018 13:23:22 +0300

Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!

       Госпожо Омбудсман,

       Преди около два месеца, на 05.04.2018 г., Ви напомних по електронната поща за жалбата си до Вас, която изпратих с имейл на 29.11.2017 г. Неколкократно след това Ви молех за отговор, но досега нямам информация да сте ми изпратили такъв. Всъщност, не съм получил отговор на последните си девет писма до Вас, изпратени по електронна поща. За последен път ми отговорихте преди повече от година, на 18.05.2017 г., за да ми откажете поискан от мен достъп до обществена информация - писмо на Омбудсмана до МВнР от 2013 г. с препоръки в смисъл „в кратки срокове да бъде отменен Правилникът" от 1958 г.
       В жалбата си от 29.11.2017 г. посочих трите най-важни причини за незаконосъобразността на Правилника от 1958 г., а именно:
       - Правилникът няма законово основание;
       - МВнР няма компетенции да регулира дейността по официалните преводи; и
       - Регистрационният режим за преводачите, предвиден с измененията на Правилника, е незаконосъобразен.
       В споменатата си жалба обясних, че „И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон".
       От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта Портал за обществени консултации бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
       Още на 11 август 2017 г. в 23:10 ч. в първия коментар лично аз обърнах внимание, че „Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?"
       На 13 август 2017 г. на същия сайт дадох и конкретно предложение: „АПК може да бъде законовото основание на Правилника".
       Още в писмото си от 28.08.2017 г., изпратено до Вас по електронната поща, съвсем основателно предположих, „че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време" и още тогава Ви помолих за съдействие за решаване проблемите с Правилника.
       На 24 ноември 2017 г., с приемането на Постановление на МС № 263, стана ясно, че лицата, отговорни за утвърждаването на измененията и допълненията на Правилника предпочетоха да игнорират най-важния проблем, вместо да го разрешат, и оставиха Правилника незаконосъобразен.
       Нямам представа защо този въпрос така упорито се игнорира както от компетентните институции (МС, МВнР), така и от Вашата институция, и не виждам никаква логична причина за това. В случай че има трудности или е невъзможно Правилникът да бъде направен законосъобразен, „ще бъде много по-лесно", „ако се отмени Правилникът от 1958 г.", както Ви писах в имейла си от 15.05.2017 г.
       Ето защо за пореден път Ви моля да използвате ресурсите и механизмите, с които разполагате, за да помогнете да бъде решен проблемът с незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. и да ме уведомите за предприетите от Вас стъпки в тази насока.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 1 Jun 2018 13:24:56 +0300 (EEST)

The message sent on June 1, 2018 1:23:22 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Re: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1527848602.3040.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 02.01.2018 г.

By Harry Stojan on januar 2, 2018 10:42 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 02 Jan 2018 14:14:01 +0200

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!

       Госпожо Омбудсман,

       Преди малко повече от месец, на 29.11.2017 г., Ви изпратих имейл, в който Ви напомних за писмото си до Вас от 28.08.2017 г., с което Ви молех да обърнете внимание на Министерския съвет, че проблемите на Правилника от 1958 г. няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Днес, четири месеца по-късно, нямам отговор от Вас, а и нещо повече - както Ви писах на 29.11.2017 г., на 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г., като и след изменението и допълнението на Правилника той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон, а изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Обаче МВнР не приема, че новият чл. 18 от Правилника трябва да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не бил се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       В имейла си до Вас от 29.11.2017 г. Ви обясних, че именно сега се създава нов регистрационен режим за физически лица и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД, т.е. регистрационният режим по отношение на официалните преводи трябва да бъде уреден чрез закон. Уточних още, че дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим (макар че досега Правилникът предвиждаше договори за „възлагане" на официални преводи и то само за юридически лица), в такъв случай още през 2004 г. Правилникът, що се отнася до лицата, извършващи официални преводи, е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД. Накрая на имейла си от 29.11.2017 г. заключих, че четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД, като помолих за Вашето съдействие, за да бъдат отстранени противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.
       С настоящия си имейл потвърждавам тази своя молба и очаквам от Вас отговор, с който да бъда информиран относно предприетите от Вас действия във връзка с молбата ми.
       Освен това, ако не смятате последния ми имейл от 29.11.2017 г. за жалба до Вас, моля да ме информирате незабавно, за да подам изрична жалба във връзка с поставения проблем.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 2 Jan 2018 14:35:58 +0200 (EET)

The message sent on January 2, 2018 2:14:01 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1514895241.2729.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до омбудсмана, 29.11.2017 г.

By Harry Stojan on november 29, 2017 7:27 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 29 Nov 2017 19:15:50 +0200

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!

       Госпожо Омбудсман,

       В писмо до Вас преди три месеца, на 28.08.2017 г., Ви помолих да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им проблемите на Правилника от 1958 г., които няма да могат да бъдат решени само с предвидените в проекта за постановление на МС изменения и допълнения на въпросния правилник.
       Не знам, дали сте се отзовали на молбата ми, понеже нямам информация, но, за голямо съжаление, предположението ми, което изказах в писмото си до Вас от 27.10.2017 г., че „има голяма вероятност тези проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време", се сбъдна.
       На 28.11.2017 г. в Държавен вестник беше публикувано Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
       И след изменението и допълнението на Правилника, той продължава да няма законово основание - не е издаден въз основа на закон, съответно, не е издаден за прилагане на закон. Изменението на чл. 18 от Правилника („МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи...") не е съобразено със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
       В публикувана на сайта „Портал за обществени консултации" Справка за отразяване на становищата, получени при обсъждането на проекта за въпросното Постановление на МС, подписана от постоянния секретар на МВнР, е отбелязано, че не се приема новият чл. 18 от Правилника да бъде съобразен със ЗОАРАКСД, понеже не се създавал нов регистрационен режим, а налице било само изменение на начина на прилагане на разпоредби, които били налице и в сега действащия Правилник, приет още през 1958 г.!
       Ако обаче разгледате сега действащия Правилник от 1958 г., никъде няма да откриете регистрационен режим по отношение на преводите на официални документи. Т. нар. „възлагане" на извършването на официални преводи става с договор. Следователно, именно сега се създава нов регистрационен режим и той трябва да бъде в съответствие със ЗОАРАКСД.
       Но дори и да приемем, че сега не се създава нов регистрационен режим, то в преходните и заключителните разпоредби на ЗОАРАКСД се казва:
       „§ 4. (1) (В сила от 17.06.2003 г.) В срок 6 месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет, другите административни органи, както и органите на местното самоуправление предприемат действия съобразно своята компетентност за внасянето на промени във всички заварени подзаконови нормативни актове, чиито разпоредби противоречат на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон.
       (2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) След изтичане на срока по ал. 1 подзаконовите нормативни актове, които противоречат на изискванията на този закон и не са издадени в изпълнение на друг закон, който предвижда режим или изискване по смисъла на чл. 4, ал. 1, могат да се оспорват пред Върховния административен съд и пред съответния окръжен съд от всяко заинтересовано лице."
       Тоест, в този случай, още през 2004 г. Правилникът е трябвало да бъде приведен в съответствие със ЗОАРАКСД, а именно, съгласно чл. 4 от същия закон, и регистрационният режим по отношение на официалните преводи е трябвало да бъде уреден чрез закон.
       Четиринадесет години по-късно Правилникът се изменя и допълва, но продължава да бъде в противоречие със ЗОАРАКСД.
       Госпожо Омбудсман, тъй като не е по силите ми съдебно да оспорвам подзаконов нормативен акт, а и трудно бих доказал правен интерес пред съда, моля за съдействието Ви противоречията на Правилника от 1958 г. със съвременното законодателство да бъдат отстранени или въпросният Правилник да бъде незабавно отменен.

       Х. Стоянов

       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 30 Nov 2017 09:07:25 +0200 (EET)

The message sent on November 29, 2017 7:15:50 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF57 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1511975750.3967.4.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 27.10.2017 г.

By Harry Stojan on oktober 27, 2017 9:53 AM | No Comments | No TrackBacks

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Молба във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Fri, 27 Oct 2017 11:06:53 +0300 (EEST)

The message sent on October 27, 2017 10:31:09 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Молба във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.213; ZimbraWebClient - FF56 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1509089469.3420.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана по случай 2 години от жалбата ми до него

By Harry Stojan on september 22, 2017 9:40 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Fri, 22 Sep 2017 22:27:23 +0300

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!

       На 22.09.2017 г. се навършват две години от изпращането на жалбата ми до Омбудсмана на РБ по повод неполучаване на отговор от тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, Раковски Лашев. Въпросите, които бях поставил на Р. Лашев бяха във връзка с правото ми да извършвам официални преводи на документи, които изобщо не се заверяват от МВнР.
       Две години след подаване на жалбата ми, нямам смислен отговор. Всъщност, получих две писма от Валентин Бабов, тогавашния началник на отдел АОГ, първото от които стана повод за други въпроси, които поставих на ДКО чрез Омбудсмана, а второто писмо на В. Бабов не беше отговор нито на тези, нито на първите ми въпроси.
       Още след първото писмо на В. Бабов, в писмото си до Омбудсмана от 01.02.2016 г., попитах г-жа Омбудсман, дали искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова жалба и изпращане на допълнителна информация от моя страна.
       На това свое запитване към г-жа Омбудсман, не получих отговор. Както не получих отговори и на редица други въпроси, които поставях на г-жа Омбудсман през този двугодишен период. Например, не получих отговор, когато на 07.03.2016 г. най-учтиво помолих г-жа Омбудсман да ме информира подробно какво е предприето във връзка с жалбата ми и в случай че няма възможност да направи нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, да посочи към кого да се обърна за съдействие.
       Макар че след изтичане на всеки следващ месец изпращах напомнящо писмо до г-жа Омбудсман, отговорите от нея бяха изключително оскъдни и след дълги периоди на очакване. Всеки може да се запознае с мъчителната ми кореспонденция с Омбудсмана на РБ, от която може да се подразбере, че всъщност у нас на практика няма омбудсман.
       Освен че е пестелива на отговори, г-жа Омбудсман понякога използва доста неясен език, който може да бъде разбран единствено от специално подготвен човек, който да разбира особения ѝ синтаксис и логика.
       Например, в писмото си от 23.12.2016 г., което получих на 02.01.2017 г., г-жа Омбудсман пише:
       „По повод молбата за отмяна на Правилника и посочените от Вас действия, предприети от г-н Пенчев, установих, че действително са отправени в доклада за дейността на институцията препоръки относно цитирания по-горе правилник. Уверявам Ви, че този проблем е на вниманието ми и вече е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника..."
       От последователността на изреченията човек нормално би останал с впечатление, че препоръката до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника от 1958 г., е отправена след доклада на Омбудсмана, който се споменава (за 2013, т. е., от 2014 г.). Освен това, тъй като г-жа Омбудсман казва, че този проблем Е на вниманието ѝ и че вече Е ОТПРАВЕНА препоръка, човек остава с впечатление, че именно г-жа Омбудсман е отправила тази препоръка.
       За голямо съжаление обаче, впоследствие се оказа, че логическата последователност в цитирания пасаж не е тази, която е видима от написаното. Използваният безличен страдателен залог и подредбата на изреченията са подвеждащи. Г-жа Омбудсман е трябвало да пише, че този проблем наистина е бил на вниманието на нейния предшественик и че той наистина е отправил препоръките, за които става дума, към МВнР. Но това се е случило преди четири години!
       А г-жа Омбудсман вместо това пише: „този проблем Е на вниманието МИ и ВЕЧЕ Е ОТПРАВЕНА (!) препоръка до министъра на външните работи..."
       Тъй като бях наивен да приема буквално смисъла на цитирания пасаж, поисках от г-жа Омбудсман да ми изпрати копие от въпросната препоръка, мислейки си, че тя е във връзка или вследствие на моята жалба и последвалите я писма. В писмото си до мен от 02.02.2017 г. г-жа Омбудсман пише, че вече ме уведомила, „че по повод ПОСТЪПИЛА в институцията ЖАЛБА, Е ОТПРАВЕНА препоръка до министъра на външните работи..." В цитирания по-горе пасаж обаче не се споменава поводът. Едва в това писмо на г-жа Омбудсман се прокрадва информация чрез нечленуваната форма „по повод ПОСТЪПИЛА... ЖАЛБА". Все още обаче не можех да бъда сигурен, че това не е моята жалба. Сега се питам: Какво пречеше на г-жа Омбудсман да пише още в началото, че въпросната препоръка е отправена от нейния предшественик по повод жалба от гражданин и че тази жалба не е моята?
       Едва след като поисках копие от въпросната препоръка, г-жа Омбудсман ми писа на 18.05.2017 г., че „препоръката е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба на гражданин". А такива жалби срещу Правилника от 1958 г. бяха изпратени до Омбудсмана през 2012 и 2013 г., понеже тогава беше пикът на протестите срещу т. нар. „нови изисквания" към агенциите за преводи. Както и да е, г-жа Омбудсман отказа да ми предостави копие от въпросната препоръка, като се позова на своя правилник, което, разбира се, е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация, където ясно се казва, че „не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация"! (чл. 7, ал. 1).
       Това обаче не е единственото противоречие на дейността на Омбудсмана със закона. В едно от писмата си (от 28.11.2016 г.) до Омбудсмана посочих, че вече десет години институцията Омбудсман също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана (срв. чл. 21 от Закона за омбудсмана: „Омбудсманът ПОДДЪРЖА публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение").
       В същото това писмо (от 28.12.2016 г.) съвсем точно описвам отношението на г-жа Омбудсман към мен:
       „За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактиката на мълчание".
       За още по-голямо съжаление обаче, това е типичното отношение на институциите към гражданите, а институцията Омбудсман е създадена да се бори именно с това явление.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date:        Mon, 25 Sep 2017 09:15:07 +0300 (EEST)

The message sent on September 22, 2017 10:27:23 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1506108443.2340.15.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?

By Harry Stojan on september 9, 2017 11:47 AM | No Comments | No TrackBacks

След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".

На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"

Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.

Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?

На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.

Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.

В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.

Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.

Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.

Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.

Писмо до Омбудсмана, 28.08.2017 г.

By Harry Stojan on avgust 28, 2017 11:51 AM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!

       Госпожо Омбудсман,

       Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
       В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
       В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
       Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
       Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
       Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
       За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
       На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
       Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.

       Х. Стоянов

       Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):

       Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)

The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Електронен подпис за „заклет преводач" - какви несъществуващи проблеми измисляме?

By Harry Stojan on avgust 18, 2017 6:22 PM | No Comments | No TrackBacks

Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.

Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.

Рени казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."

Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."

Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:

Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис.

В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?

Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."

Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"

Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.

Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.

Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.

Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.

Две години след писмото ми до Раковски Лашев

By Harry Stojan on avgust 17, 2017 2:22 PM | No Comments | No TrackBacks

Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.

От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.

Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път [_1_], [_2_], [_3_] поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."

Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.

След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.

Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван (Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").

Пет години дезинформация

By Harry Stojan on maj 19, 2017 12:58 PM | No Comments | No TrackBacks

или пет години дезинформационна кампания на МВнР във връзка с уредбата на официалните преводи

       Преди пет години, на 19.05.2012 г., започна една от най-масивните дезинформационни кампании в съвременната история на България (да не кажа и на света). Един непотвърден слух за въвеждане на някакви нови изисквания към агенциите за превод стана повод за започване на подписка под петиция, която пък, от своя страна, даде зелена светлина на Външно да изиграе един грандиозен фарс под формата на загриженост за преводачи и клиенти, потребители на официални преводи. Оправдавайки се по-късно с „наличие на много оплаквания за некачествени преводи, отправени директно към Министерството, както и[...] заведени съдебни дела за некачествени преводи, произвели тежки последици върху правните и имуществени интереси на ползвателите на преводите, както и върху дейността на самите преводачи", тогавашният външен министър издаде заповед, адресирана до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Всички собственици на агенции за преводи нададоха вой срещу въпросната заповед, понеже, предварително заблудени и обработени от слуха и петицията, си въобразиха, че се отнася за тях. Заповедта обаче, както казах, беше адресирана до двете дирекции и касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина! Така че заповедта не само не се отнасяше до агенциите, но тя не се отнасяше дори за територията на България!
       Ако никой не се беше вързал на слуха и не беше се подписал под петицията, нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление, тук е и прословутото хуцпа. По-скоро, нещата нямаше да се развият изобщо, всичко щеше да си остане по старому и самият аз нямаше изобщо да осъзнавам и до ден-днешен, че слугувам на агенциите, че, без да имам и най-малкото понятие, името и подписът ми се използват незнайно от кого и къде под преводи, за които дори не съм и сънувал. Така че всяко зло за добро. Какви намерения са имали авторите и инициаторите на петицията и подписката, само те си знаят. Може и да са имали и добри намерения, нищо не е само черно и бяло. Но факт е, че петицията започна две седмици преди излизане на прословутата заповед на Младенов и успя да привлече масово вниманието на много хора, включително и такива извън областта на преводите, и оттам нататък никак нямаше да бъде трудно да се извърши манипулацията със съзнанието на тези хора.
       Естествено, слуховете, „новите изисквания" и сагата, продължила дълго след това, нямаше изобщо да възникнат, ако още през 1990 г. един архаичен документ, наречен Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет от МС през далечната 1958 г., беше отменен и на негово място беше изградена една непротиворечаща на законите нормативна база, върху която да се регулира извършването на официални преводи.
       Може би нямаше да има агенции от сегашния вид - прикрити посредници и нелегални куриерски служби, лъжещи, че основната им дейност била преводаческа и че имали били персонал от стотици, дори хиляди, преводачи. Може би преводаческата професия у нас нямаше да бъде толкова низвергната и пренебрегната, недооценена и непрестижна. Може би нямаше да има толкова лъжи, свързани с преводите, нямаше да има толкова фалшифицирани подписи под официални преводи. И може би нямаше да има толкова незаконно забогатели благодарение на само един член (2а) от един неосноваващ се на закон правилник. Това са само мечти, които нямаше да се появят, ако всичко се уреждаше на базата на морала и съвестта.

Писмо до Омбудсмана, 15.05.2017 г.

By Harry Stojan on maj 15, 2017 12:57 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17

       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!

       Госпожо Омбудсман,

       В писмото си до мен, изпратено от Вас на 02.02.2017 г., изразявате съжаление, че не намирам получените от мен със съдействието на Вашата институцията отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси за адекватни и компетентни. В редица свои писма до Вас обосновах защо смятам така. Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен". Оправдавате се, че изразеното в отговорите от МВнР становище „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". Предвид това Вие не намирате основание да отправите отново същите въпроси на служител, който е заменил на конкретната длъжност директор на дирекция „Консулски отношения" отговорилия ми служител. А именно тук лежи един от проблемите: изобщо не ми е отговарял директорът на дирекция КО, а служител в отдел АОГ. Освен това, не вярвам писмата, които получих с Ваше посредничество, да изразяват „цялостната политика на институцията в съответната област", понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР.
       По-нататък в писмото си от 02.02.2017 г. за втори път ме информирате, че „по повод постъпила в институцията жалба, е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС 184 от 1958 г". В три свои писма Ви помолих да ми изпратите информация във връзка с тази препоръка, но Вие дори не благоволихте да ми отговорите. Може би не Вие сте я отправили и не е във връзка с моята жалба? Въпреки това, смятам, че няма пречка да бъда запознат с въпросната обществена информация, още повече, имам това право, понеже тя не е класифицирана информация или друга защитена тайна.
       В края на писмото си от 02.02.2017 г. се обосновавате защо Вие не можете да сезирате Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционността на Правилника от 1958 г. Нима не можете, съгласно чл. 112 от АПК, да предадете искането ми на компетентна институция, която може да направи това? Освен това, можете да сезирате КС за редица закони, в които се изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред, а все още от държавните институции се смята, че този ред е единствено съгласно Правилника от 1958 г., без да се прави разграничение между преводи на документи от страни, членки на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация, и от страни, сключили двустранни договори за правна помощ с България, от една страна, и, от друга, документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Ако Правилникът от 1958 г. все още е валиден за официалните преводи, то той е валиден само в случаите по гл. II от Правилника, когато се превеждат документи от страни, които не са членки на Хагската конвенция и които не са сключили двустранни договори за правна помощ с България. Както посочих в писмото си до Вас от 28.11.2016 г. „споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II" от Правилника. Плюс това, трябва да се има пред вид, че за извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността, а не на търговски дружества (агенции за преводи). Именно това трябва да се отрази във всеки закон, който изисква официалният превод да бъде легализиран, заверен или извършен по съответния ред. Но ако се отмени Правилникът от 1958 г., ще бъде много по-лесно.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 15 May 2017 13:54:42 +0300 (EEST)

The message sent on May 15, 2017 1:48:41 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.35; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1494845321.3022.3.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 28.11.2016 г.

By Harry Stojan on november 28, 2016 12:34 AM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 28 Nov 2016 00:28:44 +0200

       Госпожо Омбудсман,

       Преди четиринадесет месеца (22.09.2015) се обърнах към Вас с молба (Жалба № 3959/2015) да ми окажете съдействие да получа отговор на писмото, което изпратих на 17.08.2015 до г-н Раковски Лашев, и в което му зададох два елементарни въпроса:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти (тук би трябвало да се има пред вид законосъобразна процедура).
       Вече нееднократно Ви уведомявах и подсещах, че не съм получил от г-н Лашев отговор на двата си въпроса. Поради това в последното си писмо до Вас (26.10.2016) за втори път Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте и на тази моя молба. С настоящето за трети път Ви моля да получа копия от тези писма (разбира се, без двете от г-н Бабов, с които съм се запознал и които съм коментирал в писмата си до Вас, съответно от 01.02.2016 и 27.06.2016).
       Освен това, в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас. За съжаление, на тази моя молба също не реагирахте.
       Тук бих искал да Ви обясня защо желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, и защо Ви моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет.
       В писмото си до Вас от 27.01.2016 поясних, че поради това, че не съм сключил договор с МВнР, съм поставен „в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си".
       В писмото си до Вас от 27.06.2016 обясних, че преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, вероятно са над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а според МВнР „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия!
       Следователно, за уреждане на преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, Правилникът от 1958 е НЕПРИЛОЖИМ.
       За съжаление обаче, не в продължение на години, а на десетилетия, Правилникът от 1958 упорито се прилага и за случаите, в които е неприложим. Държавните институции продължават да признават само преводи, направени от агенции за преводи, сключили договор с МВнР, при всички случаи, когато такъв договор е ирелевантен. Освен това, голяма част от тези преводи вероятно са „подписани" от преводачи, които дори не са знаели, че са ги направили. Неограничените права, които са дадени на агенциите за преводи от МВнР, да заверяват подписи на преводачи, без тези преводачи да са служители на трудов договор в тези агенции и без агенциите за преводи да имат нотариални функции, излагат на опасност както преводачите, чиито подписи се използват без тяхно знание, така и клиентите, които не подозират, че преводите, които получават, може да са направени и от съвсем неквалифицирани лица. А в такива случаи отговорността за верността на превода е персонална, на преводача, който е подписан, а не на агенцията, която използва подписа му без негово знание или просто го е подписала.
       Разбирам, че това положение не може да се премахне лесно, защото Правилникът от 1958 повече от 25 години служи за база на т. нар. „преводачески бизнес" у нас, т. е. бизнеса на агенциите за преводи, а и МВнР продължава да смъква от гражданите такси за неприсъствена заверка на подписа на преводача, макар че тази такса е премахната от тарифата (№ 3) за държавни такси още през 2008 г.
       И накрая на писмото си бих искал още веднъж да напомня и за искането си да получа отговор от МВнР и на допълнително изникналите два въпроса, които поставих още на 01.02.2016:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Тук бих искал да Ви напомня, че алтернативата да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си, както посочих в писмото си до Вас от 13.06.2016, е неприемлива за мен.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        28 Nov 2016 09:21:01 +0200 (EEST)

The message sent on November 28, 2016 12:28:44 AM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1480285724.2268.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 17.08.2016 г.

By Harry Stojan on avgust 17, 2016 9:29 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 17 Aug 2016 22:20:31 +0300

       Госпожо Омбудсман,

       Точно преди една година изпратих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, на което практически до ден днешен нямам отговор, въпреки че преди единадесет месеца подадох жалба до Вашата институция с молба да ми съдействате да получа такъв. Двете некомпетентни писма, изпратени до Вас от началника на на отдел „АОГ" към дирекция „Консулски отношения" не са очакваният от мен отговор, за което вече Ви уведомих.
       Вероятно има причина за това да не получа адекватен, смислен и компетентен отговор на въпросите, които зададох преди една година на г-н Раковски Лашев, но аз няма как да я знам, за да предприема съответни стъпки с цел да я преодолея. Затова ми беше необходимо Вашето съдействие. За съжаление, нямам ни най-малка представа от писмата, които твърдите, че сте изпращали до МВнР, и затова не мога да бъда сигурен, че е направено всичко необходимо, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев.
       Ето защо Ви моля да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Смятам, че имам право да бъда информиран, още повече, че цяла година се мъча да изкопча този отговор. Липсата на прозрачност, за съжаление, дава кураж на държавни институции да не се съобразяват със законите и да нарушават правата на гражданите, какъвто е и моят случай.
       Не съм получил отговор и на двата въпроса, които изникнаха след първото писмо на г-н Бабов:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Освен това, в последното си писмо отпреди един месец Ви помолих да предприемете, според своите възможности, стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. и да бъда уведомен, ако това ми искане към Вас е необходимо да бъде оформено като отделна жалба.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:
       1. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       2. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       3. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана, датирано 27.11.2015 и 04.01.2016, препратено до мен на 27.01.2016 г.

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Thu, 18 Aug 2016 10:04:37 +0300 (EEST)

The message sent on August 17, 2016 10:20:31 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1471461631.2619.4.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 11.05.2016

By Harry Stojan on maj 11, 2016 11:12 AM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 11 May 2016 11:12:12 +0300

       Моля, потвърдете получаването!

       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!

                                                               Варна,
                                                               11.05.2016 г.

                                             ДО:
                                             ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       Относно: Жалба № 3959/2015

       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Преди един месец, на 11.04.2016 г., Ви изпратих напомнящо писмо, че все още нямам отговор от МВнР по жалба № 3959/2015. Същия ден гл. експерт Ч. Ковачева ми писа по имейла: „все още няма отговор от Министерството на външните работи на последното, отправено от нас запитване по Вашата жалба" и „след получаване на отговор от министерството веднага ще Ви уведомя и ще Ви го препратя".
       Вече осми месец обаче очаквам да получа с Ваша помощ отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" на Министерство на външните работи, на писмото ми от 17.08.2015 г. Това е прекалено дълъг период за изготвяне на един съвсем кратък отговор. Тук не мога да взема предвид писмото от г-н Бабов до Вас, което не беше отговор на моите въпроси, а само породи нови.
       Когато на 22.09.2015 г. подадох жалба до Вас, се надявах, че наистина разполагате с механизми, чрез които да ми съдействате да получа от г-н Раковски Лашев необходимия ми отговор. За съжаление, надеждите ми се стопиха. Ако този отговор не беше толкова важен, изобщо нямаше да се обърна към Вас.
       Както Ви информирах преди около пет месеца (22.12.2015 г.), „вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран". Това се отразява крайно негативно на приходите от дейността ми, чрез които се издържам. Животът ми става все по-тежък, поради наложените ми ограничения, които са в противоречие с редица закони.
       Именно затова отговорът от г-н Раковски Лашев става все по-належащ. От него зависи какви стъпки ще предприема, за да оцелея и професионално, и физически. Ако пък наистина не сте в състояние да ми помогнете, моля, посочете към кого да се обърна за съдействие?

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам: Препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        Wed, 11 May 2016 11:17:15 +0300 (EEST)

The message sent on May 11, 2016 11:12:12 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF46 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1462954332.2890.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до Омбудсмана, 07.03.2016 г.

By Harry Stojan on marec 7, 2016 2:00 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date: Mon, 07 Mar 2016 14:00:00 +0200

      Моля, потвърдете получаването!

                                                             Варна,
                                                             07.03.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      Относно: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.

      Уважаема Госпожо Омбудсман,

      Вече близо половин година се надявам на помощ от Вашата институция за получаване на конкретен отговор на два мои конкретни въпроса, поставени в жалба № 3959/2015. След няколко мои напомнящи писма, накрая ми препратихте писмо на г-н Бабов от МВнР до Вас, което всъщност, за голямо мое съжаление, изобщо не съдържа отговор на поставените от мен въпроси. Поради тази причина на 01.02.2016 г. Ви изпратих писмо, в което обясних това.
      Все още обаче не съм получил какъвто и да било отговор на писмото от 01.02.2016 г., което Ви препращам. В него поставям още два въпроса, резултат от писмото на г-н Бабов, а също така Ви моля, ако във връзка с тези два нови въпроса е необходимо да се заведе нова жалба, да предприемете нужните стъпки.
      С настоящето най-учтиво Ви моля да ме информирате подробно какво е предприето във връзка с жалба № 3959/2015 и с последното ми писмо от 01.02.2016 г. В случай, че нямате възможност да направите нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, моля да посочите към кого да се обърна за съдействие, с изключение, разбира се, на МВнР.

      С уважение,
            Х. Стоянов

      Прилагам и линк към писмото си от 01.02.2016 г.

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г.
Date:        Mon, 7 Mar 2016 12:29:19 +0200 (EET)

The message sent on March 7, 2016 2:00:00 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 и мое писмо от 01.02.2016 г." has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF44 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1457352000.2501.3.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Писмо до омбудсмана, 01.02.2016 г.

By Harry Stojan on februar 1, 2016 12:00 AM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 01 Feb 2016 00:00:01 +0200

                                                             Варна,
                                                             01.02.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       Относно: Жалба № 3959/2015

       Уважаема г-жо Омбудсман,
       Благодаря за изпратеното копие от отговора на МВнР до Вас, подписан от г-н Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ". За голямо съжаление обаче в него не откривам отговор на нито един от моите два въпроса - единият касае правото ми да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, без да сключвам договор с министерството, а другият - да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
       Макар и неколкократно да уточних, че става дума за преводите на официални документи неподлежащи на никаква заверка от МВнР, г-н Бабов смесва „големия брой документи за легализиране и многото езици, от и на които се извършват преводи".
       Големият брой документи за легализиране обаче няма връзка с моите въпроси и с преводите изобщо. Единственото място, където в Устройствения правилник на МВнР се споменава думата „преводи", е в чл. 45, ал. 2, т. 5, където се казва, че Дирекция „Държавен протокол" „осигурява логистиката и преводите при всички официални и неформални работни посещения и срещи на министъра, заместник-министрите, постоянния секретар, главния секретар, генералните директори и директорите". Тези преводи обаче нямат нищо общо с преводите, за които питам. А преводите явно са извън компетенциите на МВнР, понеже в посочения Устройствен правилник никъде повече не се споменава думата „преводи", т.е. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас. Това, че Дирекция „Консулски отношения" съгласно чл. 43, т. 25 от Устройствения правилник на МВнР „осигурява комплексно административно обслужване на физически и юридически лица във връзка с легализациите и заверките на документи и други книжа в съответствие с действащото законодателство", по никакъв начин не вменява на Министерството правото да обсеби регулирането на една свободна професия (преводач) и една свободна икономическа дейност (преводаческа). А г-н Бабов заявява: „г н Харалампи Стоянов може да извършва преводи след регистрация в системата на отдел „АОГ", Дирекция „Консулски отношения" при МВнР". На мен обаче не ми е известно законово основание, с което извършването на преводаческа дейност да се ограничава по какъвто и да било начин или да ме задължава да се регистрирам в друг регистър, след като напълно законно съм регистрирал фирмата си в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, който е публичен, и съм обявил предмета на дейността си. Освен това, г-н Бабов като че ли се опитва да внуши, че ако не се регистрирам в тяхната система, нямам право да извършвам преводи изобщо!
       От писмото на г-н Бабов логично изникват следните два въпроса:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       С настоящето отправям искане за получаване на отговор от МВнР и на тези въпроси.
       В случай, че искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова моя жалба, моля да направите каквото е необходимо. Ако това би наложило да изпратя допълнителна информация, моля да ме уведомите.
       Все още очаквам адекватен отговор и на въпросите, поставени в Жалба № 3959/2015.

       С уважение,
             Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

       3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

       4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

       5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

       6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.

       7. Третото напомнящо писмо до Омбудсмана от 27.01.2016 г.

       8. Писмото от Омбудсмана до мен от 27.01.2016 г.

       9. Писмото от Валентин Бабов, н-к отдел „АОГ", до омбудсмана, 04.01.2016 г.

       10. Устройствен правилник на МВнР

Трето напомнящо писмо до Омбудсмана, 27.01.2016 г.

By Harry Stojan on januar 27, 2016 4:26 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Трето напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Wed, 27 Jan 2016 16:06:21 +0200

                                                             Варна,
                                                             27.01.2016 г.

                                          ДО:
                                          ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       Относно: Трето напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015

       Настоящето не е нова жалба, а напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015!

       Уважаема г-жо Омбудсман,
       Изминаха повече от четири месеца от 22.09.2015 г., когато подадох жалба до Омбудсмана на РБ, заведена под № 3959/2015, с молба Омбудсманът да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения". Все още обаче не съм получил отговор от г-н Лашев.
       Липсата на отговор от МВнР особено по първия ми въпрос -- да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи [неподлежащи на никаква заверка от МВнР], без да сключвам договор с министерството -- ме поставя в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си.
       Затова получаването на отговор от МВнР на поставените от мен въпроси става все по-належащо.

       С уважение,

             Х. Стоянов

       Прилагам линкове към:

       1. Писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

       2. Жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

       3. Писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

       4. Напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

       5. Писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

       6. Второто напомнящо писмо до Омбудсмана от 22.12.2015 г.

           Отговор от омбудсмана, изведен на 27.01.2016, изпратен по пощата на 28.01.2016, получен на 29.01.2016.

Второ напомнящо писмо до Омбудсмана, 22.12.2015

By Harry Stojan on december 22, 2015 12:49 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date: Tue, 22 Dec 2015 12:32:19 +0200

                     ДО:
                     ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      Относно: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015

      Уважаема г-жо Омбудсман,

      На 22.09.2015 г. подадох жалба до Омбудсмана на РБ, заведена под № 3959/2015, с молба Омбудсманът да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения", а именно:
      1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи [неподлежащи на никаква заверка от МВнР], без да сключвам договор с министерството.
      2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
      На 28.09.2015 г. Омбудсманът изпрати до мен писмо, с което ме уведомяваше, че е отправил писмо до г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения", за извършване на проверка относно отправеното от мен запитване и липсата на отговор. Копие от това писмо до г-н Раковски Лашев не съм получил. Понеже до 01.11.2015 г. не получих нито информация за движението по жалбата ми до Омбудсмана, нито отговор от г-н Раковски Лашев на двата ми въпроса, изпратих по електронна поща напомнящо писмо, получаването на което беше потвърдено от Деловодството на 02.11.2015 г.
      На 23.11.2015 г. Вие изпратихте отговор на гореспоменатото напомнящо писмо, в който твърдите, че повторно сте изпратили писмо до г-н Лашев с искане за извършване на проверка по случая и своевременно уведомяване за резултатите от проверката. Копие и от това писмо до г-н Лашев не съм получил.
      За съжаление, до ден днешен, 22.12.2015 г. нямам никаква информация нито от Вас, нито от МВнР. По тази причина още веднъж Ви моля за съдействие да получа отговор от МВнР на поставените от мен въпроси.
      Този отговор ми е необходим, понеже вече три години неправомерно се нарушава законното ми право да упражнявам свободно професията си преводач, за която съм квалифициран (притежавам диплома на специалист по сърбохърватски език от СУ „Климент Охридски" от 1980 г.), имам дългогодишен опит като преводач (35 години), извършил съм голямо количество писмени преводи (около 20 хил. страници) и имам хиляди часове устни преводи.
      Извършването на официални преводи извън преводите на документи, обхванати от Глава втора на „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (Правилника), би трябвало да е напълно законно без каквито и да било оторизации или лицензи, но досега нямам потвърждение от МВнР, че са съгласни с това.
      Понеже служителите на редица държавни институции са заблуждавани от МВнР, че за извършване на всички официални преводи е необходим сключен договор с МВнР, моите преводи, понеже не съм сключил такъв договор, не се признават, независимо от квалификацията и опита ми. В Интернет обаче се намират публикувани редица съдебни решения в смисъл, че Правилникът в частта относно преводите (чл. 2а и Глава трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда, посочен в Глава втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника) и че съгласно чл. 25 от Правилника, „разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
      Документите, които се налага да превеждам, са от страни от бивша Югославия, които имат двустранни договори за правна помощ с България, поради което такива документи не се нуждаят нито от легализация, нито дори от заверка с апостил (макар че тези страни са ратифицирали и Хагската конвенция), за да се ползват от съдилищата и учрежденията в България, следователно за превод на такива документи Правилникът е неприложим.
      Освен това, като подписвам декларация за верността на превода си, аз поемам отговорност по чл. 290 от НК, която е лична и не може да бъде поета от друг, но на практика се оказва, че ми е забранено да поемам такава отговорност! Абсурдно обаче е да се твърди, че нямам право да поемам такава отговорност. Подписа под своите преводи мога да заверявам с печата на фирмата си така, както заверявам подписа си, поставен, например, на издавана от мен фактура. И без друго МВнР трябва да прекрати „практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи" (вж. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г., стр. 192).
      Надявам се най-накрая да получа удовлетворителен отговор, който да възстанови вярата ми в законността.

      С уважение,
           Х. Стоянов

      Прилагам:
      1. Линк към писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

      2. Линк към жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

      3. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

      4. Линк към напомнящото ми писмо до Омбудсмана от 01.11.2015 г.

      5. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 23.11.2015 г.

      6. Линк към статията ми „Отмененият правилник в действие", в която съм цитирал редица съдебни решения, отхвърлящи необходимостта от сключен договор с МВнР и заверка на подписа на преводача от МВнР.

      7. Линк към „Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

      8. Линк към Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2013 г. (вижте стр. 191-192).

      9. Линк към дипломата ми за висше образование.

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015
Date:        Tue, 22 Dec 2015 14:16:58 +0200 (EET)

The message sent on December 22, 2015 12:32:19 PM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Второ напомнящо писмо във връзка с Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF43 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1450780339.2473.2.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Напомнящо писмо до Омбудсмана, 01.11.2015 г.

By Harry Stojan on november 1, 2015 6:30 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Re: Жалба № 3959/2015
Date: Sun, 01 Nov 2015 18:25:14 +0200

                     ДО:
                     ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      Относно: Жалба № 3959/2015

      Уважаема г-жо Омбудсман,

      На 22.09.2015 г. подадох жалба до Омбудсмана на РБ с молба да ми съдейства да получа отговор от МВнР на два мои въпроса, поставени в писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения".
      Жалбата ми беше заведена под № 3959/2015.
      На 28.09.2015 г. Омбудсманът изпрати до мен писмо, с което ме уведомяваше, че е отправил писмо до г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения", за извършване на проверка относно отправеното от мен запитване и липсата на отговор.
      Към днешна дата, 01.11.2015 г., все още нямам нито информация за движението по жалбата ми до Омбудсмана, нито отговор от г-н Раковски Лашев на двата ми въпроса.
      С настоящето още веднъж Ви моля за съдействие да получа отговор от МВнР на поставените от мен въпроси, а именно:
      1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
      2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.

      С уважение,
           Х. Стоянов

      Прилагам:
      1. Линк към писмото ми до г-н Раковски Лашев от 17.08.2015 г.

      2. Линк към жалбата ми до Омбудсмана от 22.09.2015 г.

      3. Линк към писмото от Омбудсмана до мен от 28.09.2015 г.

Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo
To:           softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Re: Жалба № 3959/2015
Date:        Mon, 2 Nov 2015 09:43:05 +0200 (EET)

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF41 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1446395114.5132.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Отмененият правилник в действие

By Harry Stojan on september 23, 2015 2:41 PM | No Comments | No TrackBacks

Днес ми се обадиха от една варненска агенция, непозната за мен, и потърсиха „заклет" преводач със сръбски. Отговорих, че не съм „заклет" преводач, защото нямам договор с външно, но че правя официални преводи на документи, които не се представят пред държавни институции. На тези преводи съм „заклет" преводач, защото си нося отговорност по наказателния кодекс. Агенцията обаче не я устройва това, на нея ѝ трябва „заклет" (каквото и да значи това) преводач, защото преводът трябвало да се заверява във външно!

Тази агенция, първо, е излъгала клиента, че има преводач със сръбски. Това става съвсем ясно, след като агенцията потърси мен, който няма нищо общо с нея. Сигурно е продължила търсенето, но ако не намери преводач във Варна (което е най-вероятното), ще потърси в друг град, предполагам - в София. Оттам ще ѝ обещаят, преводачката ще си прати подписа на бял лист, и всичко ще се уреди. Дали е законно, на кого му пука! Десетилетия наред аморални типове замърсяват преводаческото съсловие. Не се спират и пред измами, за да не „изтърват" келепира. И зад всичко това, за съжаление, стои любимата им „държава" в лицето на външно. Ако нямаха този гръб, агенциите отдавна да бяха преминали в небитието.

И защо е необходимо да се заверява от външно превод на документ, който изобщо не трябва да влиза във външно за легализация или каквато и да било заверка? А всички документи, идващи от Европа, пък и от много други страни, не подлежат на легализация, защото са освободени от такава от Хагската конвенция или от договор за правна помощ, сключен между съответната страна и България. Това би трябвало да означава, че превод на нито един документ от Европа и такива страни, не подлежи на заверка от външно (без да споменаваме това, че неприсъствената заверка на подписа на преводача от външно е незаконна). Представяте ли си какво всъщност значи това?

За агенциите и за външно означава суша! Никакви приходи от незаконната заверка на подписи на преводачи. Затова те са толкова упорити и не пускат кокала.

Вече почти три години се опитвам чрез кореспонденция с различни институции да получа ясно и недвусмислено потвърждение по отношение на официалните преводи на документи, неподлежащи на никаква заверка от Министерството на външните работи, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с въпросната институция.

Последният що-годе смислен отговор от МВнР до мен беше с дата 20.12.2012 г. и в него покрай неясната фразеология, се промъкна и следното полуоткровение: „Необходимо е да обърнем внимание, че по реда на Правилника фирмите могат да сключат договор за преводачески услуги с МВнР и да извършват такива, а МВнР от своя страна да заверява подписите на преводачите, работещи към фирмите, единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника. МВнР няма отношение към преводаческата дейност като цяло или към всички преводи по принцип."

След това нееднократно се опитвах да получа конкретно потвърждение на това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с МвнР, но без успех. И след последното ми писмо, получено в Дирекция „Консулски отношения" на 17.08.2015, МВнР мълчи. Обаче, години наред различни съдилища приемат решения, които потвърждават това, че документи, които идват от страни, членки на Хагската конвенция, или с които България има двустранни договори за правна помощ, не се нуждаят от никаква заверка или легализация, т. е., те не са от кръга на документите, за които МВнР е сключвало договор с агенции за преводи. Но това остава незабелязано от държавната администрация.

Ето три цитата от съдебни решения, които потвърждават казаното по-горе от мен:

„Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа в частта относно преводите (чл. 2а и Глава Трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда на Глава Втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника). Съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от РБ през 2000 г. и в сила от 2001 г., всеки документ със заверка "апостил" е освободен от изискването за легализация. Следователно за представеното със заверка „апостил" удостоверение... не се изисква легализация, а след като не се изисква легализация, не се прилага чл. 2а, ал.2 от Правилника." (http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2014/03/13032014/0074d814/45031314.htm)

„...всеки един документ, снабден със заверката „апостил" е освободен от изискването за легализация. След като не се изисква легализация на документите, не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.2а от
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Касае се до подзаконов нормативен акт, който може да се приложи само ако не противоречи на закон, конвенция и т.н. Впрочем това изрично е отразено в разпоредбата на чл.25 от Правилника за легализациите, съгласно който разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго. Хагската конвенция от 1961 г, която е надлежно ратифицирана и е част от вътрешното ни законодателство, считано от влизането й в сила през 2001 г освобождава от легализация снабдените с заверка „апостил" документи." (http://www.apelsad-pd.bg/protocoli/RG00219_14_130314.html)

„Съгласно чл.25 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа , разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с други страни не се предвижда друго.
...след като има действащ договор за правна помощ, приложими са правилата, уговорени с този договор...
С оглед на гореизложеното... [документ от страна с действащ договор за правна помощ] ...не се нуждае от легализация, както и от заверка с апостил, за да се ползва от съдилищата и учрежденията на другата договаряща страна..." (http://www.os-vidin.com/dela_15_1/gra/03033115.htm)

В цитираното по-горе писмо на МВнР от 20.12.2012 г. се твърди, „че по реда на Правилника фирмите могат да сключат договор за преводачески услуги с МВнР и да извършват такива, а МВнР от своя страна да заверява подписите на преводачите, работещи към фирмите". Обаче, дали е така?

В тази връзка, ето още два цитата от две съдебни решения:

„чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа... не съдържа конкретни изисквания относно заверката на превода". (http://kos-bg.eu/post/0074d813/04952813.htm)

„Изискванията на чл.2а, ал.2 от Правилник за легализациите, заверките, и преводите на документи и други книжа не включват удостоверяване от Министерството на външните работи на подписа на преводача." (http://vt.judiciary-bg.org/Courts/DC/VelikoTarnovo/wa.nsf/e9ad594936a2d375c225765e00752e55/2fbe7a0c4e93bbc8c2257c8d0041da8a/$FILE/2FBE7A0C4E93BBC8C2257C8D0041DA8A.rtf)

Следователно, не е необходимо моят подпис под официален превод на документ от страна от бивша Югославия (с която България има двустранен договор), (превод,) извършен от мен, да бъде заверяван от когото и да било друг, а е достатъчен печатът на моята фирма, тъй както заверявам подписа си, напр. на фактурите, които издавам. Същото би трябвало да важи и за всички останали преводи на документи от страни, членки на Хагската конвенция, или с двустранен договор с България, които (преводи) се правят не само от мен, а и от мнозина преводачи със собствени фирми и преводачи на трудов договор в такива фирми.

Въпреки това, вече три години не мога да правя официални преводи, понеже държавните институции на практика не признават дипломата ми от Софийския университет и 35-годишния ми опит като преводач с около 20 хиляди преведени страници и хиляди часове устни преводи.

Жалба до Омбудсмана, изпратена на 22.09.2015 в 23:15 h

By Harry Stojan on september 22, 2015 10:36 PM | No Comments | No TrackBacks

На 22.09.2015 г. изпратих следната жалба до Омбудсмана от формуляра на сайта му и веднага получих потвърждение за приемането на попълнения формуляр.

Данни за подателя
Име *: Харалампи
Презиме *: Стоянов
Фамилия *: Стоянов
ЕГН: ..........
Пощенски код *: 9010
Адрес *: ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
Населено място *: Варна
Телефон *: 0888438166
Email: softis@softisbg.com

Орган, администрация или лице, срещу което се подава жалбата *
МВнР

Описание на проблема *
На 17.08.2015 г. по електронна поща изпратих писмо до г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения", Министерство на външните работи, получено на имейл адрес consular@mfa.bg в 12:25 ч, потвърдено с обратна разписка.

В писмото си до г-н Лашев поставих два конкретни въпроса:
1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството.
2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.

Към днешна дата, 22.09.2015 г., не съм получил отговор.

Конкретно искане *
Г-н Омбудсман, моля да ми съдействате да получа отговор от МВнР на цитираните въпроси.

Описаният проблем разглежда ли се (разглеждан ли е) от други държавни институции или съдебни органи? От кои? * Първият въпрос „Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството" е разглеждан от ВАП, но без резултат.

Допълнителни документи, приложени към жалбата
Прилагам писмото си до МВнР, Д „КО" от 17.08.2015, сканирано в pdf формат, както и линк към страница с препрaтки към кореспонденцията ми с различни институции и други писма и статии на преводаческа тема:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

...prodylzhavane_dejnostta_vyv_vryzka_s_prevodite_na_oficialni_dokumenti_6.pdf

Моля въведете код: LKPKB

[Изпрати жалбата]

Полетата, обозначени със *, са задължителни

Агенции за преводи или агенции за куриерски услуги?

By Harry Stojan on september 5, 2015 7:46 PM | No Comments | No TrackBacks

Дейността на агенциите за преводи в България, по-специално - в София, преминава под знака на нещо, за което досега не се бях замислял. Това, че агенциите не извършват преводаческа дейност, вече съм го обсъждал нееднократно, както в свои статии, напр. „Повечето агенциии, дори и най-най-истинските, не правят преводи", така и в книгата си „Преводачи и агенции". Агенциите за преводи всъщност са прикрити посредници и „работодатели" на преводачи по прикрити трудови договори. Но онова, за което не се бях замислял сериозно досега, е засегнато преди повече от две години в статията на Илка Енчева „Преводаческа агенция или агенция за легализации". Авторката на тази статия констатира, че „това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно - това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач!"

Макар и не много точна, тази констатация съдържа една голяма и горчива истина, че за агенциите за преводи „е по-важно да имат куриер на трудов договор". Тъй като е съвсем ясно, че тези агенции по никакъв начин не извършват легализации (това е дейност, извършвана единствено от държавни институции), то нищо друго не им остава, освен само да тръбят, че били извършвали легализации. Тук няма да се спирам на смисъла на думата „легализация" и погрешното ѝ използване, но бегло ще спомена, че отдавна почти не се извършва легализация на документи, тъй като тя е отменена с Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация.

Всъщност, „легализациите", които „извършват" агенциите за преводи, се състоят във внасяне на документи за заверка в няколко министерства и на официални преводи за заверка на подписа на преводача от Министерството на външните работи. За незаконосъобразността на заверката на подписите на преводачите също съм писал нееднократно в редица свои статии и писма до институции, като по-изчерпателно съм разработил този въпрос в главата „Чий е подписът" от книгата ми „Преводачи и агенции".

Но куриерската дейност (тъй като т. нар. „легализации" не са нищо друго) на агенциите може би ще се окаже не по-малко незаконна от заверката на подписите на преводачите.

В Закона за пощенските услуги откриваме, че „Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги" (чл. 4), като „Неуниверсалните пощенски услуги включват: ... куриерските услуги" (Чл. 38). А неуниверсалните пощенски услуги, съгласно споменатия закон, подлежат на регистрация (Чл. 19. „Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадена индивидуална лицензия, разрешаваща извършването на универсалната пощенска услуга или на част от нея; 2. издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги").

От цитираните разпоредби на Закона за пощенските услуги съвсем ясно се вижда, че за да се извършват куриерски услуги трябва да се получи „удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги".

Предполагам, че нито една агенция за преводи няма такова удостоверение. Следователно, всяка агенция, която обещава „легализации" всъщност е нелегална куриерска фирма.

Така образът на родните ни агенции за преводи става още по-завършен. Освен нелегалната нотариална дейност по заверка на подписи на преводачи, прикритите трудови договори с преводачите от списъците, маменето на клиентите, че преводите се извършват от висококвалифицирани преводачи-служители на съответната агенция (а не от някой осмокласник или Гугъл преводач), заблуждаващите реклами (че агенциите „разполагат" с преводачи на 30, 50, 100 или всички езици), незаконните съгласувани практики между агенции за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, вече можем да добавим и нелегалната куриерска дейност!

А може и да съм пропуснал нещо...

Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП

By Harry Stojan on december 11, 2014 4:03 PM | No Comments | No TrackBacks

До:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"
vap@prb.bg

Копие:
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
priemna@justice.government.bg

Относно: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Изминаха две години от 11.12.2012, когато ВАП излезе с „Резолюция по преписка 708/2012г. по описа на ВАП". Въпросната резолюция беше по повод мое писмо до началника на отдел „АОГ" в Дирекция „Консулски отношения" на МВнР. В стремежа си бързо да ми затворят устата, от ВАП ме набедиха, че оспорвам прочутата заповед на Младенов (Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.), а съм нямал право, защото „на основание чл.61, ал.3 от ЗСВ „Дело, което се разглежда от съд не може да се разглежда и от друг орган", считам че ВАП не е компетентна да се произнася по вече решения от съда спор". Обаче както тогава, така и сега съм далеч от мисълта да ровя пред ВАП въпроса със Заповед № 95-00-152. За щастие, времето реши този въпрос и той вече не съществува.

Останаха обаче нерешени въпросите с Правилника, договора по чл. 2а от Правилника и неприсъствената заверка в Д „КО" на подписите на преводачите. Първите два въпроса засягат правилник, който не е издаден въз основа или за прилагане на какъвто и да било закон и който в момента противоречи на редица действащи закони и международни конвенции, ратифицирани от България. Третият въпрос касае съвсем незаконосъобразна дейност, понеже въпросната заверка не се урежда от нито един нормативен акт.

И след всичко това (липса на законово основание за издаване, противоречие с действащата нормативна уредба, незаконосъобразна дейност), ВАП упорито настоява, че няма „основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност", с други думи - нарушението на закона не е нарушение!

Или наистина няма нарушение?

Ако внимателно препрочетем Резолюция 708/2012, ще разберем, че монополно положение на държавата по отношение на преводите не съществува, „тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения, а в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на т[о]зи правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго"". Т. е., в някоя спогодба или споразумение с чужда страна е предвидено нещо различно от чл. 2а, ал. 1 от Правилника?

Обаче, за съжаление, това че ал. 1 на чл. 2а от Правилника е отменена по някакъв начин, не се разбира от нищо, освен от неясния извод на ВАП. Все пак, упоритото и продължително поддържане от ВАП на становището, „че не са налице основания за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата", може би означава, че Правилникът е отменен?

Дори по някакъв магически начин Правилникът да е отменен от действащото законодателство, остава договорът по чл. 2а от Правилника, с който МВнР възлага на няколкостотин агенции за преводи нещо много неясно - извършване на официални преводи. Това възлагане от самите агенции се нарича „лиценз", а от МВнР - „оторизация". С никой нормативен акт обаче не се урежда нито „лиценз", нито „оторизация" на агенции за преводи.

В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да приемем, че МВнР раздава индулгенции на агенции за преводи въз основа на един отменен по неизвестен начин Правилник и че в това няма нищо нередно. Най-вероятно подобна логика би трябвало да приложим и към неприсъствените заверки на подписи на преводачи. Те сигурно са си също напълно законни, щом ВАП не намира основание за действие по надзора за законност?

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

Препрaтки към кореспонденцията ми и други писма и статии на преводаческа тема: http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html

Потвърждения за прочитане:

From: Hristo Zahariev
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
Date: Thu, 11 Dec 2014 14:02:29 +0000 (11/12/14 16:02:29)

Your message

   To: Hristo Zahariev
   Subject: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
   Sent: Thursday, December 11, 2014 4:02:07 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius

was read on Thursday, December 11, 2014 4:02:05 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius.

mail disposition report attachment

Final-recipient: RFC822; H_Zahariev@justice.government.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: CxcMVqtO4EK7jZHsy3Y1fA==
X-Display-Name: Hristo Zahariev

-----------------------------------------------------------

From: Лидия Герасимова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
Date: Thu, 11 Dec 2014 16:19:15 +0200

Вашето съобщение

    До: vap@prb.bg
    Як: priemna@justice.government.bg
    Относно: Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП
    Изпратено: 11.12.2014 г. 16:02 ч.

беше прочетено на 11.12.2014 г. 16:18 ч..

mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1418306527.2988.4.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи - 2 години по-късно

By Harry Stojan on november 26, 2014 9:15 PM | No Comments | No TrackBacks

Date: Wed, 26 Nov 2014 21:11:31 +0200

До МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Дирекция „Консулски отношения"
consular@mfa.bg

Копие:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"
vap@prb.bg

[Относно:] Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Преди две години Дирекция „Консулски отношения" предприе невиждана масова кампания по прекратяване на договори с фирми и агенции за преводи, които бяха сключени въз основа на чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Ако някой тогава беше запознат с Плана за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, приет от МС на 03.10.2012 г., щеше да си помисли, че тези стъпки са предприети от МВнР, в частност от Д „КО", в изпълнение на т. № 8 от споменатия план (стр. 3), която гласи:

Наименование на услугата:
Изработване на нова, отговаряща на съвременните условия нормативна уредба, уреждащ[а] статута на преводачите в България и преводаческата дейност
Описание на проблема:
Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност.
Мерки за решаване на проблема:
Да се приеме нова нормативна уредба за статута на преводаческата дейност.
Нормативни промени и действия:
Приемане на нормативен акт за статута на преводаческата дейност

За съжаление обаче, обяснението на Д „КО" тогава беше, че била изпълнявала заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи, която няколко месеца по-късно просто беше премълчана и остана в забвение. Моят договор също беше прекратен, но след това реших да не отправям „предложение чрез „Приемна" на Министерство на външните работи", понеже сметнах, че не желая да продължа „дейността във връзка с преводите на официални документи" чрез сключване на договор чл. 2а, ал. 2 от Правилника. Причина за това беше, че както тогава, така и сега „считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи"". Това свое становище изясних в редица писма до вас, а и до други институции.

От вас обаче до ден днешен не съм получил потвърждение, че по никакъв начин не се намесвате в свободната ми дейност на преводач и не ограничавате правото ми да извършвам дейност във връзка с преводи за свои клиенти, на техни официални документи, които изобщо не се заверяват в МВнР. Преди две години, по-точно на 11.12.2012 г., вместо вас ми отговориха от Върховна административна прокуратура със сплашващата Резолюция 708/2012. Прокурорът, автор на тази резолюция, явно не беше чел споменатия План за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, приет от МС на 03.10.2012 г., затова твърденията в резолюцията му звучаха доста нелепо. По-късно към него се присъединиха и други негови колеги, които продължиха да си затварят очите пред очевадните закононарушения, дължащи се на „Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност."

Макар че прокурорите от ВАП, Отдел „Надзор за законност", едва ли бяха останали неосведомени относно идеите за изменение или отмяна на „остарялата нормативна база" в областта на преводаческата дейност, те с абсолютно безразличие ми заявиха в едно свое писмо, че „становището, изготвено от Междуведомствена работна група през 2006г. - 2008г., не е основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност". Това становище, разбира се четири години е било крито в тайна, като се изключи циркулирането на апокрифното „становище на Веселинов", което може да се открие в няколко блога на колеги (напр.: http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/11/05/posting-8-stanovishteto-na-g-n-v-veselinov-ot-2010-g.1017346). Разбира се, ВАП знаеха и за официалното писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. на бившия постоянен секретар на МВнР до Министерски съвет. Предполагам, че във ВАП са имали информация и за друго официално писмо, изх. 12ПР-1149 от октомври 2013 г., от директора на КО до Министерски съвет.

В гореспоменатите писма съвсем ясно се казва, че „Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен" и че „Министерство на външните работи съзнава, че това е една отдавна остаряла правна уредба". Цитират се и изводи от становището на Междуведомствена работна група, работила в периода 2006 г. - 2008 г., ето най-важните:

- „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба"
- „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове"
- „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".

Интересно е, че знаейки всичко това, ВАП упорито настоява, че няма „основание за действия на Върховна административна прокуратура по надзора за законност" (противоречие с действащата нормативна уредба, липса на законово основание за издаване, незаконосъобразна дейност).

Разбира се, не всички държавни институции си затваряха очите пред незаконосъобразноста на Правилника. Омбудсманът на РБ в годишния си доклад за 2013 г. ви обърна внимание (стр. 191-192) „върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България".

На 16.07.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията прие Решение № АКТ-964-16.07.2014, с което „предлага изменяне или отмяна на акт (правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове)", а по-точно (стр. 42):

„Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива;
- да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове;
- да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като се вземат предвид принципите на правото на конкуренция."

След всичко гореизложено смятам, че наистина е крайно време да предприемете необходимите стъпки за прекратяване на незаконосъобразните си практики, оправдавани с чл. 2а от Правилника, а по-конкретно:
- да прекратите привидните договори по чл. 2а от Правилника;
- да преустановите заверката на подписите на преводачите (която изобщо не е регламентирана от никой законов или подзаконов акт);
- да спрете намесата си в свободната преводаческа дейност чрез невярното твърдение, че сте едва ли не регулатор на тази дейност (пак според чл. 2а от Правилника).
- да спрете подкрепата си за нелоялната конкуренция в преводаческия бранш чрез публикуване на списък с агенции за преводи на сайта на МВнР. Тези фирми са посреднически, а не преводачески, те имат съвсем малък персонал, който се състои предимно от служители в офиса, а не от преводачи.

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

Потвърждения за получаването:

From: Веселина Ананиева
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date:Thu, 27 Nov 2014 08:43:10 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 08:42 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Consular@mfa.bg
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 09:29:45 +0200

Your message was read on Thursday, November 27, 2014 7:29:45 AM UTC.

         mail disposition report attachment (ATT00001)

Final-recipient: RFC822; Consular@mfa.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: 9WRwYIrxuUiDHAfUbmZVag==
X-Display-Name: =?koi8-r?B?5MnSxcvDydEgIuvPztPVzNPLySDP1M7P28XOydEi?=

--------------------------------------------------------------------------------------

From: ВАП поща
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 10:09:19 +0200

Това е разписка за писмото, което изпратихте на
в 26.11.2014 г. 21:11

Тази разписка потвърждава, че съобщението е било показано на компютъра на получателя в 27.11.2014 г. 10:09

         mail disposition report attachment

Final-Recipient: rfc822;softis@softisbg.com
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Илияна Канева
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Thu, 27 Nov 2014 16:48:25 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 11:34 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

--------------------------------------------------------------------------------------

From: Тодорка Илчова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
Date: Fri, 28 Nov 2014 15:54:05 +0200

Вашето съобщение

     До:  consular@mfa.bg
     Як:  vap@prb.bg
     Относно:  Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи
     Изпратено:  26.11.2014 г. 21:11 ч.

беше прочетено на 27.11.2014 г. 16:56 ч..

         mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1417029091.5002.7.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-automatically; displayed

Агенциите за преводи ограничават свободата на конкуренцията

By Harry Stojan on november 2, 2014 12:30 AM | No Comments | No TrackBacks

На 24 февруари 2014 се включих в дискусията „Свободната конкуренция между преводачите и фирмите" с едно писмо, изпратено до преводачески фирми, преводачи, преводачески съюзи, държавни институции, юристи.

В споменатото писмо разгледах въпроса за свободната конкуренция само във връзка с официалните преводи, а по-конкретно, във връзка с използването на собственици/управители на фирми, сключили договор с МВнР, като заклети преводачи от страна на други такива фирми. Стигнах до заключение, че това е съгласувана практика, която има за цел ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара на преводачески услуги, и че споразуменията, ограничаващи конкуренцията по хоризонтала (между преки конкуренти), са в основата на една такава практика.

Този въпрос може да бъде разгледан и в по-широк план, а именно, във връзка с преводаческите услуги изобщо.

Широкоразпространено е мнението, че т. нар. „преводачески агенции" извършват преводаческа дейност и че това е основната им дейност. Но дали е така? Ако прегледате годишните финансови отчети на редица такива агенции, ще ви направи впечатление, че най-голямата част от разходите им са за външни услуги, а по-конкретно - преводачески услуги. Защо една фирма, която извършва определена основна дейност ще има разходи за външни услуги именно за тази дейност, като в същото време разходите й за персонал ще бъдат много ниски? Отговорът е съвсем прост: тази фирма не извършва посочената основна дейност. В случая с „преводаческите агенции" - те не извършват преводаческа дейност. Те извършват специализирана посредническа дейност, но не и преводаческа. Единственото вярно нещо в наименованието на тези агенции е, че са агенции, т. е., посредници. Но не извършват преводаческа дейност като основна дейност.

Истина е обаче, че част от агенциите за преводи наистина предлагат именно преводачески услуги, понеже собствениците на тези агенции са все още действащи преводачи. Казвам „все още", защото след известно време ще ги домързи да превеждат и ще започнат да се занимават само и изключително с посредничество. Но докато са преводачи, те „колегиално" предлагат услугите си на своите преки конкуренти, дори се пишат за „техни" преводачи в прословутите им списъци. Тези списъци са „търговска тайна", защото, ако станат публични, ще лъсне истината, че голяма част от агенциите са оплетени в една и съща мрежа и са изградили един огромен картел, който всмуква всички потенциални клиенти на малкото им останали конкуренти.

Тук няма и помен от свободна и лоялна конкуренция. Съгласуваната практика за взаимно използване на едни и същи или подобни списъци с преводачи води до драстично ограничение на свободната конкуренция. Тези списъци, разбира се, не включват само собственици на агенции. Те биха били недостатъчни за извършване на всички преводи. В списъците, съвсем нормално, са включени и много специалисти по езици, които работят като учители или преподаватели във висши учебни заведения. За съжаление, много от тези специалисти са просто само имена в списъци. Те почти не виждат материали за превод, а някои от тях дори не искат и да видят такива - те просто са си продали подписите. Друг тип преводачи от тайните списъци са професионалисти в други области, които имат необходимите познания както в професионалната си област, така и по съответния чужд език. Случва се обаче тези преводачи да нямат необходимите удостоверения за познание на език и затова предпочитат да стоят в сянка. Но най-големият брой „преводачи" са от една категория, която трудно може да се определи с едно название. Тази категория е най-разнообразна, но и най-уязвима. Това са хора с ниски доходи, безработни, ученици, студенти, майки в отпуск по майчинство, пенсионери и др., които са готови да извършват всякакви преводи на невъзможно ниски цени.

Именно това изобилие в списъците на агенциите гарантира бързото и лесно намиране на преводач за който и да е превод от/на който и да е език. Ако някой си мисли, че може да се конкурира с агенции без персонал, жестоко се мами. Във вакуума, който оставят около себе си агенциите, потъват всевъзможните клиенти и на най-професионалните преводачи, които се чудят защо месеци и години не могат да свържат двата края.

За съжаление, агенциите не се интересуват, че:

1. Нарушават чл. 15, ал. 1. от Закона за защита на конкуренцията, който посочва, че са забранени всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.

2. Съгласуваната практика, която прилагат агенциите, е нелоялна конкуренция, забранена съгласно чл. 29 от ЗЗК, тъй като „е в противоречие с добросъвестната търговска практика" и „уврежда или може да увреди интересите на конкурентите".

3. Агенциите въвеждат в заблуждение клиентите си, че „имат" преводачи на много езици, а често нямат назначен дори един-единствен преводач. Тази практика също е забранена съгласно чл. 31 от ЗЗК („Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти").

4. Агенциите, твърдейки, че „имат" преводачи на 30, 50, 100 или „всички езици", използват заблуждаваща реклама съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗЗК, която е забранена съгласно чл. 32 от ЗЗК.

Що се отнася до заблуждаването на клиентите от страна на агенциите за преводи, това може да бъде разгледано и от гледна точка на Закона за защита на потребителите, което обаче е въпрос на допълнително и по-задълбочено проучване.

Писмо до ВАП от 23.10.2014 г.

By Harry Stojan on oktober 23, 2014 9:00 PM | No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: vap@prb.bg
Cc: priemna@justice.government.bg
Subject: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Thu, 23 Oct 2014 21:56:29 +0300

ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
Отдел „Надзор за законност"

Относно: Пр. пр. № 708/2012 г. - II

Уважаеми дами и господа,

На 26.11.2012 г. МВнР едностранно прекрати (с писмо Изх. № КОА-21-00-165/26.11.2012г.) договора, който бях сключил с това министерство и в който се твърдеше, че то ми "възлага извършването на преводи на документи съгласно чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

На 06.12.2012 г. изпратих отговор на въпросното писмо, в края на който посочих, че "...считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи"". Моят отговор беше с копие до ВАП, за да бъда сигурен, че наистина правото ми да упражнявам професията си преводач няма да бъде нарушено.

ВАП обаче избърза и излезе с резолюция по преписка 708/2012г. по описа на ВАП, София, 11.12.2012г., с която, вместо да защити правата на професионалните преводачи да упражняват свободно професията си, прокуратурата заяви, "че за извършването на „официален превод" следва да имате сключен договор с Министерството на външните работи в случай, че желаете да извършвате на официални преводи".

Последва дълга кореспонденция, в която лайтмотивът на ВАП беше следният: "Върховната административна прокурат[у]ра се е произнесла с резолюция от 11.12.2012г., че не са налице основания за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата. С оглед произнасянето на прокуратурата, при липсата на данни за нови факти, въпросите които поставяте не са основание за предприемане на действия от прокуратурата." (Пр.пр. №703/2012 г.- II, София. 6.2.2014 г.).

Два месеца след като получих последното писмо от вас, цитирано в горния пасаж, на 15.04.2014 г. Омбудсманът на РБ публикува годишния си отчет за 2013 г., в който, в Глава 14, Раздел "Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр. 191-192, посочва, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, публикуван на 3 септември 1958 г., "е остарял и е неприложим", като препоръчва "в кратки срокове да бъде отменен Правилникът".

На 16.07.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията прие Решение № АКТ-964-16.07.2014, с което "предлага изменяне или отмяна на акт (правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове)", а по-точно (стр. 42):

„Комисия за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи, в т. ч. тези, които разполагат с право на законодателна инициатива:
- да изменят или отменят чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа и свързаните с нормата актове;
- да създадат цялостна правна рамка на преводаческата дейност в страната, като се вземат предвид принципите на правото на конкуренция."

Цитираните по-горе два документа трябва да са достатъчно основание "за извършване на действия по надзора за законност от прокуратурата".

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

Потвърждения за прочитане:

From: ВАП поща
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 08:30:44 +0300

Това е разписка за писмото, което изпратихте на
в 23.10.2014 г. 21:56

Тази разписка потвърждава, че съобщението е било показано на компютъра на получателя в 24.10.2014 г. 08:30

mail disposition report attachment

Final-Recipient: rfc822;softis@softisbg.com
Original-Message-ID: <1414090589.3233.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

-----------------------------------------------------------

From: Hristo Zahariev
To: softis@softisbg.com
Subject: Read: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 06:04:43 +0000 (24/10/14 09:04:43)

Your message

   To: Hristo Zahariev
   Subject: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
   Sent: Thursday, October 23, 2014 9:56:29 PM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius

was read on Friday, October 24, 2014 9:04:10 AM (UTC+02:00) Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallinn, Vilnius.

mail disposition report attachment

Final-recipient: RFC822; H_Zahariev@justice.government.bg
Disposition: automatic-action/MDN-sent-automatically; displayed
X-MSExch-Correlation-Key: e8dZgDUJx0ONxdmNha816A==
X-Display-Name: Hristo Zahariev

-----------------------------------------------------------

From: Лидия Герасимова
To: softis@softisbg.com
Subject: Прочетени: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
Date: Fri, 24 Oct 2014 09:23:12 +0300

Вашето съобщение

    До: vap@prb.bg
    Як: priemna@justice.government.bg
    Относно: Пр. пр. № 708/2012 г. - II
    Изпратено: 23.10.2014 г. 21:56 ч.

беше прочетено на 24.10.2014 г. 09:22 ч..

mail disposition report attachment

Reporting-UA: prb.bg; Microsoft Outlook 14.0
Final-Recipient: rfc822;vap@prb.bg
Original-Message-ID: <1414090589.3233.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

Какви могат да бъдат юридическите отношения между преводачи и агенции?

By Harry Stojan on oktober 8, 2014 7:55 PM | No Comments | No TrackBacks

Десетилетия наред преводачите не само у нас, но и по света, не могат да заемат полагащото им се място в един непрекъснато разрастващ се бизнес, в който те би трябвало да са в центъра. Преводачите би трябвало да изпълняват главните роли в този бизнес по простата причина, че именно те са хората, които правят преводите, т. е. вършат поне 90% от работата.

Изключително неправилната и порочна организация на бизнеса с преводите изхвърля преводачите с центробежната си сила, като ги запраща в периферията не само на бизнеса, но и на обществото. Погрешните схващания за професията преводач пък рушат имиджа на професионалистите в тази област и ги принизяват до прости писари и секретарки.

Независимите професионални преводачи са изключително малко на брой, понеже много по-лесно един преводач би оцелял, ако си основе фирма и започне да посредничи. Така разсъждават повечето от преводачите и регистрират фирми, за да могат, за съжаление, да експлоатират труда на други преводачи. Те дори не се замислят, че моделът на бизнеса с преводите е погрешен. Той разчита главно на прикрити трудови договори с преводачи, които обикновено си имат някаква друга основна работа. Освен това, въпросният модел се крепи на „колегиалната взаимопомощ" между агенциите, което си е чиста проба съгласувана практика между конкуренти по хоризонтала, насочена срещу свободната конкуренция.

Най-силната страна на модела, по който действат агенциите - неговата простота и жизнеспособност - обаче се превръща в автоимунно заболяване. Отблъскването на професионалните преводачи чрез ниско заплащане, протакане на плащането, негативно отношение от страна на мениджърите на агенции, дребнавите заяждания, интриги и тормоз, започват да изчерпват контингента от добри преводачи, който трудно може да бъде възстановен чрез отсъствие на мотивация у потенциалните бъдещи преводачи.

Решението на този сериозен проблем не може да бъде едно или универсално. Има множество решения и варианти, които не мога да предвидя, но, в общи линии, могат да бъдат следните:

- Ако се съобразим с правилното тълкуване на стандарт EN 15038, агенциите трябва да си осигурят истински човешки ресурси, т. е. персонал, какъвто досега не са имали. Това са именно преводачите от/на различни езици (не само на един!), които са най-важното звено в този бизнес.

- В случай, че поддържането на голям персонал е невъзможно, може да се избере вариант, подобен на адвокатските дружества. Вместо да бъдат назначени на трудов договор, преводачите могат да станат съдружници в съответните агенции и по този начин агенциите наистина ще имат основание да наричат преводачите свои, защото ще бъдат собственици на съответните дружествени дялове.

- Вариант на предишното решение може да бъде обединяване на редица еднолични търговци или дружества в нещо като холдинг, който също с основание би наричал преводачите-собственици на тези дружества, свои.

Както казах, има множество решения и варианти и всеки би могъл да предложи нещо. Основната ми идея е, че бизнесът с преводите може да укрепне чрез обединение на усилията на професионалните преводачи. Разпокъсаността, която съществува сега под формата на няколко хиляди агенции, всъщност прахосва ресурси в преносния, но и в буквалния смисъл. Използването на едни и същи преводачи от десетки, а понякога и от стотици агенции, изобщо не е рационално.

Чрез предложените от мен варианти човешките ресурси (имам пред вид главно преводачите) могат да се оптимизират, т. е. по естествен път да отпаднат неквалифицираните и случайни „минувачи", поназнайващи някой език, но решили да припечелят допълнително от преводи. Това ще подобри и имиджа на нашата професия. Потенциалните бъдещи преводачи по-лесно биха се решили да станат преводачи, ако им е гарантирана защита с трудов или дружествен договор.

Разбира се, броят на агенциите рязко ще намалее. Много от тях ще изчезнат или ще се слеят с други, образувайки по-големи дружества. По този начин ще започне сериозно разграничаване между фирми за преводи и агенции за преводи. Фирмите за преводи сами ще правят преводите (със собствени истински човешки ресурси), а агенциите ще се принудят да си признаят, че са посредници, че нямат преводачи, и че основната им задача е да свързват клиентите с преводачите срещу комисионна, а не да правят преводи.

Как най-лесно се става полиглот?

By Harry Stojan on oktober 6, 2014 6:54 PM | No Comments | No TrackBacks

Идеята за тази тема ми беше дадена от Рени. След две години и половина проучвания, най-сетне разгадахме тайната на българските полиглоти. Е, и по света не е кой знае колко по-различно :)

В любимия ми фантастичен сериал „Фарскейп" е предложено (почти) тотално решение на нуждата от превод. С помощта на микробите-преводачи ставаш „полиглот" почти незабавно, след като ти инжектират тези микроби. Разбира се, не е необходимо да знаеш който и да било чужд или извънземен език. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш почти всеки език във вселената.

Това решение на преводаческия въпрос е много привлекателно, макар че има и своите недостатъци. Микробите-преводачи ти помагат да разбираш събеседника си, без да знаеш езика му. За да разбираш текст на непознат език обаче, трябва да знаеш как се чете правилно на този език, което няма как да се гарантира стопроцентово, ако не знаеш езика. Освен това, ако на събеседника ти не са му инжектирани микроби-преводачи, той няма как да те разбира. Да не говорим, че има и някои видове във вселената, които са алергични към микробите-преводачи (както на Земята агенциите са алергични към преводачите и затова ги третират като микроби).

Принципът на действие на микробите-преводачи е следният: те „колонизират" основата на мозъка ти и ти позволяват да разбираш говора на всеки друг - било то човек или извънземно.

На Земята принципът на действие на микробите-преводачи се използва от агенциите за преводи. Именно този принцип е в основата на най-лесния начин да станеш полиглот. Първо, основаваш си фирма, след това си „инжектираш" един списък с преводачи, и така ставаш полиглот.

Как става това на практика?

На практика списъкът с преводачи се „инжектира" в компютъра ти. Там списъкът „колонизира" един файл („база данни"). При нужда да се преведе нещо - било то устно или писмено - избираш преводач от списъка и го задействаш, както се задействат микробите-преводачи в основата на мозъка ти. Т.е., преводачът е забележим колкото микроба-преводач. Никой не го забелязва, обаче преводът става. Това се повтаря безброй пъти и всеки, който се обърне към теб за превод, смята, че ти си го направил, а не микробът-преводач. Започват да те смятат за полиглот. И то с право. Обикновените полиглоти знаят няколко езикa, а ти - 30, 50, 100, та чак всички езици на Земята!

За съжаление, колкото и незабележими да са, преводачите, все пак, имат огромни размери в сравнение с тези на микробите-преводачи. Затова полиглотите-агенции прибягват все по-често до микро-преводачи (т. е. софтуерни преводачи), напр. (най-прочутия) Бачо Гугъл, или както фамилиарно си го наричаме, Бачо Преводачо. По този начин и на Земята лека-полека започва миниатюризиране на преводачите и отваряне на път към истински „one-man-show" преводачи. Някой може да започне прилагане и на нано-технологии, които на първо време да заменят микробите-преводачи от вселената на Фарскейп.

Така обаче ще изчезнат и агенциите, понеже всички потребители ще започнат да си инжектират нано-преводачи или микроби-преводачи и няма да имат нужда от услугите на полиглотите-агенции. И в светлото комунистическо бъдеще всеки човек ще стане полиглот, а на децата ще се разправят приказки от сорта: „Имало едно време един човек-преводач. Той обаче бил толкова незабележим, че на хората им дошло на ум да го заменят с микроби-преводачи, за да не заема толкова място и да не иска да яде и да спи..."

Унищожителният модел на „преводаческия бизнес" - унищожител на преводачи

By Harry Stojan on september 27, 2014 10:58 PM | No Comments | No TrackBacks

Национално представително проучване на НЦИОМ по поръчка на МОМН, осъществено през 2010 г. сред младите хора в областта на професионалното ориентиране и реализация показа (стр. 40), че професията преводач е една от най-малко предпочитаните професии у нас - предпочитанието към нея през 2005 е 0.80%, а през 2010 е намаляло на 0.40%. Дадените показатели дори са общо за предпочитанието към професиите преводач и консултант, което ще рече, че предпочитанието само към професията преводач е още по-малко. За сравнение, от подобен порядък е предпочитанието към професиите сутеньор, мутра и наркопласьор - през 2005 то е 0.40%, а през 2010 е дори малко по-високо: 0.50%.

Ако предпочитанието към професиите сутеньор, мутра и наркопласьор е толкова малко, можем да намерим обяснение във възпитанието и морала на хората. Тези професии по начало са „презрени" и се смятат за престъпни, обществото като цяло ги заклеймява и те нямат законен статут. Съществуват все пак, и то не без съдействието на държавата, по-точно - на политиците.

Положението с професията преводач, въпреки че тя не е незаконна, е подобно. Обаче тук ако потърсим обяснение с възпитанието и морала на хората, мнозина ще се възпротивят и ще кажат, че не е неморално да си преводач, а напротив. Това е професия, която изисква висок морал и е свързана с голяма отговорност.

Защо, все пак, професията преводач е толкова „презряна" и предпочитанието към нея - толкова ниско? Основната причина, според мен, е в липсата на мотивация у младите хора да стават преводачи. Близо 20 години както по света, така и у нас, Интернет властва над средствата за комуникация и пуска все по-дълбоки корени в обществените и лични взаимоотношения. Наред с лавините от дезинформация, младите и способни да се ориентират хора откриват и огромно количество полезна информация. Благодарение на тази информация те разбират истината за положението на преводачите не само у нас, но и по света.

А преводачите са предимно безправни и изключително нископлатени, работят нещо друго и в свободното си време поприпечелват някой друг лев на черно, като превеждат за две-три или повече агенции, с които обикновено нямат никакви официални (още по-малко трудови) отношения. Освен това, приходите от преводи са малки, нередовни и несигурни. С тях е трудно да издържаш себе си, камо ли семейство с деца.

Късметлиите в тази професия са малко на брой, те образуват един самодостатъчен елит, който гледа отвисоко на „черноработниците" на агенциите. Повечето от тези късметлии са всъщност собственици на такива агенции, някои от тях членуват в т. нар. „преводачески съюзи", които от своя страна са също големи агенции. Част от късметлиите са университетски преподаватели, но и те си имат нещо като кооперации.

Та този елит от няколкостотин собственици на агенции, още толкова привилегировани преводачи и хиляди непреводачи, въртящи „преводачески бизнес", е изградил един унищожителен модел на този бизнес, в който няма място за квалифицирани и независими преводачи с опит, отговорност и морал.

Този модел е прост и функционален, но съществува единствено с негласната благословия на политическия елит, например в лицето на външното министерство, министерството на правосъдието и т. н. Той се състои в следното: регистрира се фирма (ЕТ, ЕООД, ООД и др.), в дейностите й се вписва „преводаческа дейност" или някаква подобна формулировка, прави се списък с преводачи, сключва се „договор" с външно и се пуска лъжлива реклама, че фирмата е „лицензирана" от МВнР. След това привличането на клиенти е лесно: „Ние сме лицензирани, правим преводи на всички езици!" и т. н. Понякога лъжите в рекламата могат да бъдат малко по-скромни: „Правим преводи на 30 (50, 100) езика!"

Една съществена черта на гореописания модел на „преводаческия бизнес" е, както споменах, липсата на наети на трудов договор преводачи. Това прави структурата на фирмата от този тип абсолютно семпла и „изчистена" от всякакви излишни натоварвания. Няма голям личен състав, не се плащат огромни суми за осигуровки, няма разходи за усъвършенстване и допълнителна квалификацията на персонала и други „облаги" за служителите, понеже тези „служители" са всъщност само имена от някакъв списък, а не личен състав на фирмата.

Този семпъл модел е залегнал дори в един вече прочут стандарт за „преводаческите услуги", т. нар. EN 15038. В този стандарт от кумова срама обаче се споменават „човешките ресурси" на агенциите. Разбира се, в тълкуванията на сертификаторите и одиторите те просто се премълчават, а ако ги попиташ, ще ти кажат, че е важна квалификацията, а не договора между агенцията и преводача! А квалификацията на преводача според този стандарт може да бъде и никаква...

След всичко това какъв стимул имат младите хора да стават преводачи? Далеч по-лесно е да си регистрираш фирма, да получиш „лиценз" (чрез привиден договор с външно) и да завъртиш печеливш бизнес, без да наемаш абсолютно никакъв персонал! Майната й на конкуренцията! Нъл тъй?

Агенциите са въздух под налягане

By Harry Stojan on september 13, 2014 10:29 PM | No Comments | No TrackBacks

Във форума към петицията срещу новите изисквания беше публикувана част от остроумната и духовита статия на Стив Витек „The Big and Shiny Moving Object in the Sky Is Language Technology"

Статията на Мистър Витек ме вдъхнови за отговор, който публикувах във форума.

Този голям лъскав балон в небето на преводаческите услуги е доста привлекателен за мнозина, които искат лесни и бързи печалби. Но все пак е балон, въздух под налягане. Боцнеш ли го с карфица или запален фас, глей ко стаа!

Това са агенциите - въздух под налягане, един голям лъскав балон, и нищо повече.

Защо агенциите са въздух под налягане? Защото нямат най-важното: преводачи, ако ще да твърдят, че имат стотици и хиляди. Всъщност тези преводачи не са на агенциите, защото не са техни служители, нямат трудов договор с тях. А тези агенции обещават преводи на много езици. Ако погледнете рекламите им, ще се убедите. Потърсете в Интернет, например "преводи на всички езици" и ще получите около 132 000 резултата! Ако потърсите по-скромна реклама, например "преводи на 30 езика", ще получите около 918 000 резултата!

Ако обаче се замислим, ще разберем, че дори дадена агенция да има „свои" преводачи за 30 езика, те би трябвало да получават заплати, за тях би трябвало да се плащат осигуровки и данъци, да им се осигуряват отпуски и ползване на други социални придобивки. Да не говорим за т. нар. „сертифицирани" агенции, които според стандарта трябва да имат и редактори и т.н. На тях кой ще им плаща заплати, данъци и осигуровки?

Та големите лъскави балони са му намерили лекото: НЯМАТ ПРЕВОДАЧИ! Имат само СПИСЪЦИ с преводачи. Преводачите са най-малкото перо в разходите им. Всяка агенция работи усилено върху омаловажаване и ограбване на преводаческия труд. Клиентите биват лъгани: всеки превод е направен от агенцията. Клиентите си нямат понятие кой всъщност им е направил превода и ако са доволни - хвалят мениджъра на агенцията! Преводачът е никой, а мениджърите са на върха на славата, обират лаврите и парсата :) За неотменимите авторски права на държаните в анонимност преводачи да не говорим...

Всички преводачи и преводачески фирми, които не одобряват този модел и които правят преводите със собствени сили, са в изключително неизгодно положение. Негласното обединяване на агенции-преки конкуренти, които взаимно използват услугите си и които общо ползват едни и същи преводачи на свободна практика, също преки конкуренти, и ги представят за „свои", е практика, насочена към ограничаване на конкурентната способност на независимите преводачи.

За решението на този проблем е трудно да се дават рецепти, но най-лесният начин е като се въоръжим с карфици и започнем да боцкаме лъскавите балони на агенциите. Всеки ред, разобличаващ ограбването на преводаческия труд и авторски права от агенциите, е карфица, забодена в лъскав балон. Всяка статия, която разкрива лъжите на агенциите, е сноп карфици, забодени в много лъскави балони. И колкото повече лъскави балони на агенции се пукат, толкова по-голяма става вероятността да се разбере, че не агенциите правят преводите, а преводачите. А това е естествено и логично.

Main Index | Archives | Translations and Courses »

	Блогът на Хари Стоянов	Софтис	Преводи - цени	Библиотека	Други светове
	Преводаческа тема	Контакти	Езикова подготовка	HR-BG речник	Невидима врата

Recently in Translations Category

Писмо до Омбудсмана, 01.06.2018 г.

Писмо до Омбудсмана, 02.01.2018 г.

Писмо до омбудсмана, 29.11.2017 г.

Писмо до Омбудсмана, 27.10.2017 г.

Писмо до Омбудсмана по случай 2 години от жалбата ми до него

Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?

Писмо до Омбудсмана, 28.08.2017 г.

Електронен подпис за „заклет преводач" - какви несъществуващи проблеми измисляме?

Две години след писмото ми до Раковски Лашев

Пет години дезинформация

Писмо до Омбудсмана, 15.05.2017 г.

Писмо до Омбудсмана, 28.11.2016 г.

Писмо до Омбудсмана, 17.08.2016 г.

Писмо до Омбудсмана, 11.05.2016

Писмо до Омбудсмана, 07.03.2016 г.

Писмо до омбудсмана, 01.02.2016 г.

Трето напомнящо писмо до Омбудсмана, 27.01.2016 г.

Второ напомнящо писмо до Омбудсмана, 22.12.2015

Напомнящо писмо до Омбудсмана, 01.11.2015 г.

Отмененият правилник в действие

Жалба до Омбудсмана, изпратена на 22.09.2015 в 23:15 h

Агенции за преводи или агенции за куриерски услуги?

Две години от Резолюция 708/2012 на ВАП

Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи - 2 години по-късно

Агенциите за преводи ограничават свободата на конкуренцията

Писмо до ВАП от 23.10.2014 г.

Какви могат да бъдат юридическите отношения между преводачи и агенции?

Как най-лесно се става полиглот?

Унищожителният модел на „преводаческия бизнес" - унищожител на преводачи

Агенциите са въздух под налягане

Categories

Monthly Archives

Pages

Search

About this Archive