marec 2015 Archives

Последният ми превод в съда

| No Comments | No TrackBacks

На 17.03.2015 г. за последен път превеждах в съдебна зала. Доста време преди това бях решил да не бъда съдебен преводач, но не можах да открия начин как да дам отвода си по вече започнато дело, по което съм назначен като преводач. Може и да има такъв начин, но предполагам, че той не е юридически, а чрез болнични, командировки и т. н. Разбира се, ако подсъдимият беше поискал отвода ми, щях да се отърва, но той вече беше се възползвал от такава възможност. (НПК, чл. 274. (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.)

Какво ме принуди да взема решението да не превеждам вече в съда? Част от причините съм изложил в статията си „Защо се отказвам да бъда съдебен преводач?", която цитирах по-горе. По-важните от тях са неуважението към преводача и това, че професията на съдебния преводач е инфарктна.

Всъщност, неуважението към преводача, по-точно - към труда на преводача, поражда всички други причини, поради които не искам да превеждам в съда. Когато вляза в съдебната зала, виждам купища книжа пред съдебния състав, пред прокурора и пред адвоката. По време на заседанието съдиите са подпомагани и от труда на секретарката, която води протокола, а съдиите наблюдават на монитор въведения текст. Всеки от споменатите юристи има на разположение цялата документация по делото и във всеки момент може да направи справка. Освен това, всичко е написано на родния му български език.

Преводачът в съдебната зала не е в състояние да си води бележки или да прави справка в речници или други справочници. Няма време да прави това, дори и да му разрешат. Всичко, което се говори в съдебната зала, е със завидно висока скорост. Разбира се, скоростта намалява заради прекалената употреба на паразитни думи и изрази, но това пък допълнително затруднява преводача, защото обърканият синтаксис му пречи да извлече смисловата есенция от казаното. Някой ще каже „Нали секретарката записва всичко, тя как успява?" Едва ли е необходимо да коментирам един такъв въпрос. Технологията на дейността на съдебната секретарка и на съдебния устен преводач в съдебната зала е различна.

Но при последния си превод в съдебната зала осъзнах, че неразбирането на технологията на устния превод е причина преводачът в съда да бъде абсолютно безпомощен в редица ситуации.

Законодателите не се интересуват от технологията на устния превод в съдебната зала. Те не предвиждат абсолютно никакви правила за съдии, прокурори и адвокати, когато в съдебната зала се извършва превод. Тези правила би трябвало да регламентират начина, по който се говори при такива случаи. На преводача е необходимо време, за да чуе, разбере, запомни и предаде на чуждия език онова, което съдията, прокурорът, адвокатът, свидетелят и т. н. казват в съдебната зала. Много често в залата не се чува добре, а ако има озвучителна уредба, тя изкривява звука и още повече затруднява възприемането.

Преводачът в съдебната зала е подложен на изключително напрежение. Концентрацията, която се изисква от него, е неимоверна. Чуването, разбирането, запомнянето и предаването на чужд език на казаното в съдебната зала трябва да бъде моментално. Проблем обаче е, че когато превеждаш заедно с говорещия, говорът се смесва и това затруднява чуването. А това звено прекъсне ли се, за разбиране, запомняне и предаване на чужд език трудно може да се говори. Понякога ключови думи убягват и смисълът се изпарява. Ако се опиташ да спреш съдията, например, и да го помолиш да повтори казаното, изпадаш в неловко положение, защото реакциите му могат да се проявят в безброй варианти и оттук нататък излизаш от ритъм, започваш да се разсейваш и преводът отива по дяволите. Слава Богу, не съм изпадал в такава ситуация, но колеги са ми описвали подобни случаи.

Пресъхнала уста, пулсиращи слепоочия, цялостно изтощение - това е резултатът от дву- или тричасово превеждане в съдебна зала. Може би има преводачи, които са по-издръжливи и по-способни, но, предполагам, че те са малцина. Освен това, слухът на преводача е нещо, което от една страна е дарба, но от друга - зависи и от външни фактори, от здравословното състояние, от психологическата настройка и т. н. Ако, например, имаш възпаление на ухото и трябва да превеждаш в съда, това е все едно да очакваш певец с болно гърло да се представи отлично пред публиката. Веднъж ми се случи точно това. Трудно се ориентирах откъде идва звукът, а трябваше и да превеждам. Как се справих, само аз си знам.

Може би липсата на правила няма да направи впечатление на преводача, ако той е млад, с добър слух и свежа памет, защото няма да се замисля изобщо за описаните от мен трудности. Той дори няма да забележи и това, че агенцията, която го е „наела" да превежда в съда, изобщо не му е работодател и прибира половината от хонорара му само защото издава фактура на съда...

Въпреки всичко, надявам се колегите, които ще продължат да превеждат в съдебната зала, да повдигнат въпроса за правилата, които трябва да се спазват от съдии, прокурори, адвокати, свидетели и т. н., когато онова, което казват в съдебната зала, се превежда. Необходимо е законодателите да бъдат запознати с технологията на устния превод и да предвидят въвеждането на споменатите правила.

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from marec 2015 listed from newest to oldest.

december 2014 is the previous archive.

maj 2015 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.