За какво служи Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа?

Повече от шест месеца си задавам този въпрос. Е, до днес не можах да си отговоря. Обаче в един момент осъзнах за какво: за да бъде използван срещу онези, които се крепят на него!

Правилникът може да е остарял, мухлясал, мумифициран и т.н., но въпреки това може да послужи за нещо. На мен ми послужи за обосновка на сигнал до Комисията за превенция и противодействие на корупцията към МС на РБ:

Администрация, срещу която е сигнала
Министерство на външните работи

Лице, срещу което е сигнал
Николай Младенов

Позиция на лицето, срещу което е сигнал
министър

Приблизителна дата на корупционния акт
31.05.2012 (дд.мм.гггг)

Вид/тип на корупционния акт
Конфликт на интереси

Приблизителна стойност на корупционния акт
над 1000лв.

Описание
Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, "Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи", а съгласно чл. 2а, ал. 2 "Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Министърът на външните работи със Заповед № 95-00-152 / 2012 г. утвърждава проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи. Към тази заповед има приложен Списък на необходимите документи за сключване на договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа, т. 2 от който гласи: "Документ за сертификация по международните европейски стандарти EN 15038 за контрол на качеството на предоставяните услуги (задължителен от 1 юли 2013 г.)."

Цената за сертифициране на една фирма е около 3000 лв (примерна оферта). Ако задължително се сертифицират над 1000 фирми, сумата, която фирмите ще платят за сертифициране е около 3 млн. лв.

Смятам, че задължителното сертифициране на фирмите за преводи се прави под натиска, оказан върху министъра на външните работи от сертифициращите фирми по неизвестен начин. Известно е обаче, че стандартът не е задължителен.

Дали сега компетентните лица, най-накрая, няма да решат, че този правилник трябва да се изхвърли, защото някой се е сетил да го използва по предназначението му?