Защо се отказвам да бъда съдебен преводач?

| No Comments | No TrackBacks
Тук публикувам два мои постинга, първоначално публикувани във форума към петицията против новите изисквания... (тук и тук)

Аз лично се отказвам от възможността да бъда съдебен преводач не защото заплащането ще бъде ниско. То и сега е същото, защото агенциите си прибират най-нахално поне половината.

Професията на съдебния преводач е инфарктна. Досега не съм имал нито веднъж възможност да се запозная с материали по делото - влизам в съдебното заседание само с прочетените предния ден закони на двата езика и с безброй предположения какво ли ще говорят съдията, прокурорът, адвокатът, свидетелите, подсъдимият, частните обвинители и не знам още кой. И обикновено не мога да предвидя абсолютно нищо. Ако сега стана съдебен преводач, уж ще мога да се запознавам с материали по делото, но като знам как у нас се реализира всичко, оставам скептичен.

Но и всичко да е наред - да се запозная с материалите по делото, да имам възможност да се подготвя, никога няма да свикна с изключително завъртения начин на изразяване на юристите. Те са си създали някакъв отделен език, думите се използват с най-малко петото си значение от речника, ако изобщо съществува такъв, или ако изобщо използват правилно значение. Освен това, в съдебната зала най-често и съдиите, и прокурорите, да не говорим за адвокатите, говорят като картечници - изобщо нямаш шанс да превеждаш нормално. Трябва да превеждаш конспективно, ако изобщо ги разбереш какво казват - а те говорят уж на родния ти език! По едно дело превеждах над десет пъти и всеки път влизах в съдебната зала с все по-свито сърце. А не можеш да се откажеш. Процедурата или не е описана или е много неясна, сигурно е обаче, че ако не се явиш на заседанието, без да си представил болничен, ще те глобят поне 200 лв.

Има и още причини да не ми се ходи вече в съда. Всичко е много сложно, но най-главната причина е НЕУВАЖЕНИЕТО към преводача. Смятат ни за втора ръка хора, даже по-ниско сме от подсъдимите. Веднъж в съдебната зала ми се нахвърли охраната на подсъдимия, защото, като започна заседанието, аз се приближих до него, за да му превеждам :)

Неуважението към преводача е дългогодишна, да не кажа вековна или хилядолетна традиция. Може би в древността са използвали роби от други народности, с които управляващите в дадена държава са се сдобивали след завоевателни войни. Оттук може би идва и всеобщото презрение към преводачите, които в колективната памет все още са роби. Това презрение се усеща и у клиентите (които много често гледат и с огромно недоверие на преводача, който си позволява да им иска някаква мизерна сума за превода, за който, според тях, не е положил кой знае колко усилия), и у мениджърите на агенции (които съвсем открито се държат като робовладелци към преводачите), и у чиновниците от външно (за които е все едно чий подпис заверяват), и у всички останали държавни и общински служители (за които преводачите не са нищо повече от помощен персонал), и най-вече у юристите (които имат като главна цел и основна задача да унижават преводачите, за да не се появи друга добре платена прослойка).

Всъщност невежеството на всички е причина за неуважението към преводаческия труд и професия. Повечето съвременни хора си мислят, че преводачът е нещо като жив Google преводач - пускаш му листа с материала за превод и той ти го "изплюва" преведен! Други си мислят, че преводачите имат специални "машинки", с които изработват преводите, както стругарите изработват детайлите. Трети пък си мислят, че най-лесната професия на света е преводаческата. Колко му е да научиш един чужд език и да станеш преводач. Не съм седнал, не съм го направил - чувал съм неведнъж от сериозни и образовани хора.

Но неуважението към преводачите и техния труд, колкото и парадоксално да звучи това, е най-силно у самите преводачи! Те не се уважават взаимно, много често се нападат, правят си кални номера, удари под кръста, нелояна конкуренция чрез комбина с агенции и т.н. Но най-страшното и най-гибелното за преводачите е, че те НЕ УВАЖАВАТ САМИТЕ СЕБЕ СИ! Липсата на самоуважение и пониженото самочувствие са едни от най-големите врагове на преводачите. Те са оковите на преводачите, правят ги зависими от агенции и държавен произвол.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/559

Leave a comment

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Harry Stojan published on avgust 24, 2014 10:13 PM.

„Цените не са ниски, преди години ми вземаше по 18!" was the previous entry in this blog.

Обща картина на състоянието на „преводаческия бизнес" у нас is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.