From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: Consular@mfa.bg
Cc: Primeminister
Subject: Навършиха се три години от заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи
Date: Sun, 31 May 2015 16:56:03 +0300
Дами и Господа!
Навършиха се три години от заповедта на един от бившите външни министри, която стана причина заспалите духове на преводачите да се събудят и да напомнят на управляващите, че съществува и професия преводач.
В средата на юни 2012 година стана ясно, че външният министър още в края на май бил издал заповед до дирекциите „Консулски отношения" и „Защита на дейността и информацията". Заповедта касаеше „извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР". А консулското обслужване, съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от България още през 1989 година, съвсем естествено, се извършва от консулствата в чужбина. Обаче с друга, устна заповед, въпросният министър въведе т. нар. „нови изисквания към преводаческите агенции". И понеже нямаше как да оправдае тази устна заповед, МВнР намери съвсем просто решение - свърза „новите изисквания" със споменатата писмена заповед.
Ако не беше тази заповед, нямаше да пиша това писмо. А преди това писмо - нямаше да напиша още около 40 писма до различни държавни институции и още толкова статии с обща тема нарушените права на професионалните преводачи.
Ако не беше тази заповед, нямаше да се появи петицията срещу „новите изисквания" към агенциите за преводи, нямаше във форума към петицията да се появи постинг, който да даде идеята за всички бъдещи протести на преводачите срещу присвоения от МВнР монопол върху преводаческата дейност, а именно, че МВнР „не може да е възложител", „възложители са си крайните клиенти".
Ако не беше тази заповед, МВнР нямаше да бъде принудено да признае, че „Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба", че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", че „Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена".
Ако не беше тази заповед, Омбудсманът на РБ нямаше да има повод да напише в годишния си доклад за 2013 г., че трябва „...в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове[...], както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България", че „Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена", че „Големият брой жалби, които получих във връзка с прилагането на действащата уредба, сигнализира за изключително сериозен проблем" (Глава 14, Раздел „Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр.191-192).
Ако не беше тази заповед, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нямаше да има повод да се самосезира и да „Образува производство по застъпничество за конкуренцията по чл. 28 от ЗЗК за оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т.ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да „счита, че нормативната уредба на легализираните преводи, която се съдържа в чл. 2 а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа (Правилникът), е морално остаряла и оскъдна, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач".
Ако не беше тази заповед, КЗК нямаше да приеме своето прословуто решение от 42 страници, с което да предложи „изменяне или отмяна на акт(правната уредба на преводаческата дейност в страната, в т. ч. на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, както и свързаните с него нормативни или общи административни актове".
Ако не беше тази заповед, нямаше да напиша книгата „Преводачи и агенции. Полухудожествени размисли за една полуунищожена професия", в която да представя широка панорама на руините на преводаческата професия.
Дами и Господа, приятно четене!
Поздрав,
Хари Стоянов,
професионален преводач,
специалист по сърбохърватски език от 1980 г.
Leave a comment