Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.

Това са най-важните констатации, които направих във връзка с предложеното изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. и конкретните предложения, които дадох за решаване на констатираните проблеми.
Въпросните констатации и предложения направих в периода от 11 до 26 август 2017 г. на сайта „Портал за обществени консултации".

1. Законово основание
Правилникът няма законово основание - никъде в него не е посочено въз основа на кой закон или за приложението на кой закон се издава. Как тогава изобщо може да съществува, още по-малко да се изменя и допълва?
- Във връзка с това предлагам като законово основание на Правилника да бъде посочен Административнопроцесуалния кодекс (Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.).

2. МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас
От Устройствения правилник на МВнР се разбира, че МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, включително и официалните преводи. Ако този въпрос не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа и списък на преводачи.
- Предлагам в новия Устройствения правилник на МВнР да се добави, че ДКО поддържа регистър на преводачите, извършващи официални преводи.

3. Правилникът не се прилага в случаите по Хагската конвенция
Официалните преводи на документи с поставен апостил не се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи, заверени с апостил.

4. Правилникът е неприложим и в случай на действащ договор за правна помощ
Официалните преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ не се уреждат с този Правилник. Ако това не се уреди, няма да има законово основание МВнР да поддържа списък на преводачи, извършващи официални преводи на документи от страни, с които България има действащ договор за правна помощ.
- Във връзка с 3 и 4 констатация предлагам в началото на Глава втора на Правилника да се добави член, в който да се посочва, че в случаите, когато се заверяват документи за страни, ратифицирали Хагската конвенция, се поставя апостил от съответната институция; в случаите, когато документите са за страни, с които България има действащ договор за правна помощ, не се правят допълнителни заверки, а в останалите случаи се изпълнява пълната процедура по легализация. Естествено, юристите биха прецизирали текста на този член.
По този начин чл. 18 ще се отнася наистина за всички официални преводи, а не само за официалните преводи на документи, легализирани по класическата легализация.

5. Преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността
За извършване на официални преводи оторизация може да се дава само поименно на физически лица с необходимата квалификация, тъй като преводът е дейност intuitu personae, с оглед на личността.
- Затова предложеното изменение на чл. 18, ал. 1, „Министерството на външните работи поддържа списък на физически и юридически лица, които могат да извършват преводи..." би трябвало да гласи: „Министерството на външните работи поддържа списък на физически лица, които могат да извършват преводи...".

6. Регистрацията на преводачи за извършване на официални преводи не се урежда със закон.
В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., последно изменен бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г.) разпоредбата на чл. 4. гласи:
„(1) Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон.
(2) Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон.
(3) С подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл. 3, ал. 3."
Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
- Един вариант на решение е Правилникът с допълненията и измененията да бъде преименован на Закон и да се предложи на Народното събрание да го приеме.