From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
Госпожо Омбудсман,
Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.
Х. Стоянов
Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):
Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)
The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
avgust 2017 Archives
В отговор на постинг #16495 от ФБ 2017-08-22 12:51 във форума към петицията на преводаческите агенции
Да, аз съм този „невежа", „празнодумец" в „напреднала възраст", човек „без работа", „който така хубаво плюе" агенциите, които не били собственост „на бизнесмени, в чистия смисъл на думата", а на „колеги" „преводачи", „който работят един за друг, помагат си и споделят мизерията на сектора в добро и лошо". За автора на цитираните думи напредналата ми възраст е нещо много негативно. Макар че не е нито невежа, нито празнодумец, нито в напреднала възраст, нито човек без работа, той не е могъл да схване, че ние сме пътници на тази земя и никой не може да избегне напредването на възрастта.
Та, напредналата ми възраст и „времето загубено в празнословие", ми попречили да разбера, че тези „колеги", тези „преводачи", именно те поддържали „доброто име на сектора" и че промените не били „в полза на преводачите", „а са в следствие на лобизъм на големите фирми, които целят да монополизарат сектора и централизират работата, чрез елиминиране точно на тези преводачи с фирми".
Значи, аз, невежата, трябвало да разбера всички тези сложни неща. Как един невежа може да разбере дълбокомислието и мъдростта на особата, която се посвенила да напише името си, а само скромно се представила с инициали ФБ? Че аз съм просто един празнодумец, който си „хаби времето да обижда на общо основание". А нали съм невежа, не знаех, че да отправям напълно основателни критики било обидно! И то не за онзи, към когото е отправена критиката.
Освен това, трябвало да се опитам да вникна „в основата, а не на повърността на айсберга". За голямо съжаление на ФБ, аз никога не съм бил на повърхността на айсберга, а винаги - най-отдолу, под морската повърхност и едва съм можел да си подавам носа и да си поемам въздух. Затова никога и не съм виждал повърхността на айсберга. Но защото съм си невежа, затова успях да видя „мизерията на сектора" и все още съм затънал в нея. И ако някой преводач с фирма най-много е пострадал, то, макар и нескромно да звучи, имам претенции да съм аз. Защото такива „колеги" „преводачи" ми засмукваха клиентите и работата, обявиха ме за надут, затова че настоявах редовно да ми плащат, а не от дъжд на вятър, жълтите стотинки за труда, който полагах; накрая, преди пет години, ми обявиха тотален бойкот и се опитаха да ме унищожат, ето защо съм човек без работа. Опора им беше Външно, незаконосъобразният му правилник от 1958 г., който не само че няма законово основание, но и противоречи на цялото законодателство; опора им беше и заблудата, разпространявана от тях, че имали „лиценз" от Външно, докато закон за такъв „лиценз" просто липсва; опора им беше още и лъжата, че били „легализатори" - а те са просто куриери; и най-твърдата им опора беше измамата, че имали преводачи на всички езици - а истината е, че това са хора, които нямат нищо общо с техните фирми и просто са имена от непублични списъци.
А ФБ заявява: „Истината е, че засега е най-добре, положението, добро или лошо, да се запази такова, каквото е". Голяма истина, няма що! Няма добро беззаконие. Само ако Правилникът от 1958 г. не се измени така че да получи законово основание и МВнР да придобие компетентност да „регулира" официалните преводи, ще се запази старото положение, а то е беззаконието.
ФБ свързва обаче изменението и допълнението на Правилника с лобито на „големите фирми" „на првавителствено ниво". Колкото и да съм в напреднала възраст, десарския произход на някои агенции съм го отбелязал в „литературния" си анализ, само че ФБ е чел през ред, ако не през два. И нали има оправдание - това е празнословие. А що се отнася до названието „големи фирми", колкото и да съм невежа, не виждам в България, пък и в света, да има големи агенции за преводи. Персоналът им обикновено е от един-двама до няколко души и много рядко имат назначени преводачи на трудов договор. Те са просто посредници, макар че едва сега си признават това. От годишните им отчети в Агенцията по вписванията се вижда, че голям процент (80-90%) от разходите им са за външни услуги, а не за заплати. Те са микро предприятия и по нищо друго не се различават от „малките", освен по степента на алчност.
И заради тях съм човек без работа. Но не съжалявам. Досега съм превел над 20 хиляди страници и имам хиляди часове устен превод. Това обаче не влезе в „литературния анализ", не съм литературен критик и не съм толкова прозорлив, че да предвидя какво точно би очаквал ФБ да напиша. Да, не написах и за това как е трябвало в съда да оставам без глас, за да превеждам мъдростите на прокурорки и съдийки, които или говорят като картечници, или мънкат под носа си, че и през микрофон не се чуват, или усилват уредбата, че от шума нищо не може да им се разбере. И ако спра за секунда да си поема въздух, викат: „Защо не превеждате?" Или за това как пред съда е трябвало да превеждам на тарикати, които се правеха, че бъкел не разбират български. Не написах и за клиенти, които ме заплашваха, че ако не им превеждам безплатно документация от хърватски на английски, имали връзки във Външно и щели да се обадят където трябвало, и щял съм до края на живота си да гледам преводите през масур! Не написах и за една „адвокатка", на която трябваше да преведа договор за търговска марка, а се осмелих да я помоля да ми каже как е оригиналното наименование на марката, за да не сбъркам, все пак важен договор е това, а тя ми заяви, че не можела да ми каже, понеже било търговска тайна! Накрая, след като успях да открия наименованието на търговската марка в оригинал и се обадих на „адвокатката", че преводът е готов, тя ми заяви, че била си намерила друг преводач и че той бил работел за Външно! Отказа да ми плати за труда. И това далеч не е единственият подобен случай.
По-голямата част от онези, които „забравяха" да ми плащат, обаче бяха „колеги" „преводачи". Включвах ги в свой черен списък, но сега вече този списък е безсмислен. В него биха влезли всички агенции, включително и онези, от които се жалва ФБ. Заради тях нямам работа, а те продължават да твърдят, че аз съм им виновен за всички нещастия!
От пет години никой от агенция не ми се обажда, а камо ли да ме пита колко щял да му струва преводът. Не се обажда и за да ми каже: „Имам превод за толкова и толкова - ако щеш!"
Може да съм невежа, празнодумец в напреднала възраст и всички останали негативи в главата на ФБ, но досега имах смелостта да пиша с името си, не съм се криел зад инициали и всички могат да прочетат статиите на преводаческа тема в блога ми, книгите ми, както и писмата ми до мълчаливите институции. Ако ФБ си мисли, че си затварям очите пред онова, което той нарича „узаконен държавен рекет", просто го информирам в тази връзка, че съм си „хабил времето" и да преведа една много важна книга на Ларкен Роуз, „Най опасното суеверие", и че преводът е публикуван на сайта ми.
И, накрая, благодаря на ФБ, че вдъхнови един празнодумец като мен да излее отново празнословието си и го моля да ми прости, че го карам да страда от раздвоение, като изпитва смесени чувства.
Да, сигурно съм празнодумец и невежа, но се моля на Господ да прости греха на празнодумието и невежеството ми и да изпрати Светия дух да вдъхне в сърцето ми слово, което да бъде за успеха на всички, живеещи по Божите заповеди (Боже вьсеѩ твари, Господа Дѹха посъли живѫщаго да въдъхнетъ в срьдьце ми слово еже бѫдетъ на ѹспѣхъ вьсѣмъ живѫщимъ въ заповѣдьхъ ти). Моля се на Бога да прости греховете и на онези, които несправедливо ми вменяват омраза и нека Господ просветли умовете им, за да прозрат истината. Амин.
Ако ти се коментира това мое празнословие, моля те, изпрати ми имейл на адрес softis@softisbg.com.
На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!
Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!
По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".
Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.
А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.
Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.
И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.
А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.
Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".
„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?
Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!
Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.
Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.
Рени казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."
Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."
Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:
Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис.
В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?
Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."
Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"
Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.
Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.
Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.
Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.
Преди две години изпратих писмо до Раковски Лашев, който тогава беше директор на КО. Повод беше поредният случай, в който ми се наложи да отпратя клиенти, защото искаха официален превод от хърватски, а аз все още нямах потвърждение от МВнР, че и без договор с МВнР мога да извършвам официални преводи на документи, които не се заверяват от КО, т.е., които са от страни, ратифицирали Хагската конвенция за апостила или от страни, които имат действащ двустранен договор за правна помощ с България. За незапознатите - тези два случая са извън Глава втора на Правилника от 1958 г., т.е. официалните преводи на такива документи не се уреждат с този Правилник и никой не може да изисква преводачът да има договор с МВнР, за да ги извършва. Обаче на практика институциите в България не се съобразяват с това и аз все още нямам право да извършвам официални преводи, без да съм сключил договор с МВнР.
От 11.08.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации на обществено обсъждане са подложени изменения и допълнения на Правилника, с които се предлага отпадане на договора между МВнР и фирми за извършване на официални преводи, макар и без никакви гаранции, че нещо ще се случи. Все пак, имаме вече надежда. Имаме обаче и горчивия опит от предишните години, когато при всеки положителен резултат по отношение промените на уредбата на официалните преводи, случайно или не, правителството падаше. Сега също има такава опасност.
Но преди две години нямах и тази надежда, макар че от разговора, който на 14.08.2015 г. Рени проведе с Приемна на МВнР, научихме, че КО вече не сключвало договори за официални преводи. За да получа повече и по-подробна информация по въпроса, на 17.08.2015 г. изпратих въпросното писмо до Раковски Лашев, в което за пореден път [_1_], [_2_], [_3_] поставих въпроса, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, без да сключвам договор с министерството, а също така помолих „да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти, и да не връщаме клиентите си необслужени."
Отговор от Раковски Лашев не получих. Затова изчаках месец и нещо и подадох жалба до омбудсмана, в която поисках да получа от МВнР да ми даде исканото потвърждение и да бъда информиран по-подробно за въпросната процедура.
След много напомняния, на два пъти получих писма от Валентин Бабов [_1_], [_2_], който тогава беше началник отдел „АОГ" в КО, но те не бяха отговор на моите въпроси, поради което възникнаха други въпроси, а кореспонденцията ми с омбудсмана продължава вече почти две години, без видим изход и резултат.
Сега ми остава само да се надявам на Божията помощ нещата да се уредят. Имам предвид - по законен начин. Затова в Портала за обществени консултации давам конкретните си предложения за изменения и допълнения на Правилника, ако изобщо той може да бъде изменян или допълван (Междуведомствена работна група в периода 2006 г. - 2008 г. е направила извода, че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове", „противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван").
На 16 август 2017 г. в 00:32:39, особа, подписала се VGeorgieva, отправи обвинение към мен и Рени, че били сме водели война срещу агенциите. Това стана на сайта, наречен Портал за обществени консултации, където от 11.08.2017 г. обсъждаме дългоочакваните промени в Правилника от 1958 г. По-долу публикувам отговора си на въпросното обвинение, който първоначално публикувах във форума към Петицията на преводаческите агенции.
За да не пълня с излишни спорове Портала за обществени консултации, тук ще коментирам последната лична нападка срещу мен:
„За да не разводнявам страницата, тъй като това не е форум за дискусии, а място за експертни мнения по определен казус, ще помоля Хари и Рени Стоянови да преустановят за момент войната срещу агенциите, която е абсолютно нерелевантна в контекста на предложения проект, и да оставят място за адекватни коментари по темата."
Коментарите, които съм направил, са абсолютно по темата и само сляп не може да забележи това. Срещу агенциите изобщо не воювам и е направо нелепо да се твърди, че правя това. Вие сте много, стотици или хиляди, а ние сме само двама. Вие през цялото време си печелите, докато ние от 01.01.2013 г. несправедливо сме лишени от правото да извършваме официални преводи и търпим неимоверни загуби. Тук се споменава многократно името ми в негативен контекст, докато аз лично никого поименно не съм атакувал. Внушава се, че, едва ли не, пречим на обсъждането. Това също е нелепо. Човек с трезв ум не би твърдял такова нещо.
Ако имате предвид, че нямам същото мнение като вас и затова ви преча, това също е нелепо. Всички хора имат различни мнения. Чрез изказване на различни мнения се стига до добри решения. Не преча на никого да си изказва мнението и не задължавам никого да има моето мнение.
Сега ще се спра по-подробно на твърдението, че бил съм воювал срещу агенциите. Агенциите са регистрирани по Търговския закон. Как мога да изменя закона и да забраня агенциите? Единственото, което твърдя е, че преводаческата дейност е intuitu personae (с оглед на личността) и затова в списък с (регистър на) преводачи, извършващи официални преводи, няма основание да се включват фирми, понеже отговорността се носи индивидуално по чл. 290 от Наказателния кодекс. Ако някой превратно тълкува това мое мнение, не означава че аз воювам с агенциите. Аз също имам фирма за преводи, но не смятам, че трябва да я вписвам в списък с преводачи, които носят индивидуална/ персонална отговорност по закон. Дейността на фирмите не оспорвам. Никога не съм твърдял, че трябва да се закрият агенциите или някакъв такъв абсурд. За съжаление предубеждението и слуховете, които си разменяте помежду си в закрити групи, са замъглили до голяма степен способността ви да прецените трезво това, което пиша в Портала за обществени консултации по отношение измененията и допълненията на Правилника от 1958 г.
От пет години, а и повече, изказвам мнение във връзка с този Правилник. В сегашния си вид той е незаконосъобразен, пък и това не е лично мое мнение, а на редица юристи, включително и на предишния омбудсман, К. Пенчев. И това мнение не е „висящо във въздуха". То има законово основание: правилник, който не е основан на закон или не е за приложение на закон, е незаконосъобразен. Затова предложих да се добави законово основание на Правилника. Иначе без него изобщо той няма законова сила. Затова се налагат сегашните промени. Ако не се направят, той пак няма да има законова сила и уреждането на вашата дейност чрез правилника ще си остане незаконно, независимо от моето мнение.
Ако някой желае да обсъдим спорните въпроси, може да ми изпрати имейл на softis @ softisbg.com. Нямам фейсбук профил, затова не мога да разговарям във фейсбук.
А който иска да се запознае подробно с разработките ми по темата, може да посети блога ми.
