ВАС окончателно ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 18 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите

Екранни снимки от сайта на ВАС

РЕШЕНИЕ

6733

София, 08.05.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

РОСЕН ВАСИЛЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар Григоринка Любенова и с участието

на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното

от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

по адм. дело № 1364/2019. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 208 и следв. във връзка с чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на външните работи на Република България, подадена от процесуалния представител К. Лекова, началник на отдел „Правно-нормативен" в дирекция „Правна", срещу решение № 15844 от 18.12.2018 г., постановено по административно дело № 6218/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав от седмо отделение на ВАС, с което са отменени разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС № 184 от 1958 г., обн. ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм. бр. 10 от 04.02.1964 г., бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 07.12.1982 г., бр. 77 от 04.10.1983 г., бр. 103 от 25.12.1990 г., изм. и доп., бр. 95 от 28.11.2017 г., в сила от 01.03.2018 г., като Министерският съвет на Република България е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 20 (двадесет) лева - платена такса за обнародване в ДВ (Държавен вестник). По съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено изцяло, а протестът на прокурор от Върховна административна прокуратура срещу процесните разпоредби на Правилника да се отхвърли. В съдебно заседание жалбата се поддържа както от К. Лекова, така и от другия касаторов пълномощник - юрисконсулт Е. Паунова, които устно навеждат допълнителни доводи в нейна подкрепа, представят писмени бележки с аргументирана в тях теза за основателност на касационната жалба, и заявяват претенция за присъждане на направените от упълномощителя им разноски.

Срещу решението на тричленния състав на ВАС е постъпила касационна жалба и от Министерския съвет (МС) на Република България, подадена от процесуалния представител експерт М. Ботева (лице с юридическо образование). Също по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и този касатор моли съдебното решение да бъде отменено изцяло, а протестът на Върховна административна прокуратура срещу процесните разпоредби на Правилника да се отхвърли. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс), след изменението, обн. в ДВ, бр. 8/2017 г. и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощения Б. Джурин, правен съветник в дирекция „Правна", който моли решението да бъде отменено по съображенията, изложени в касационната жалба, и уточнява претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като направена само за производството пред тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) в съдебно заседание изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби, поради което предлага те да се отхвърлят, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.

Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия съобрази, че касационните жалби са подадени срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване, от страни в съдебното производство, за които същият е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което намира жалбите за допустими.

Разгледани по същество, те са неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от такива пороци, които биха обусловили отмяната му.

В мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореният нормативен акт е издаден от компетентен орган по чл. 6, т. 1 от ЗНА (Закона за нормативните актове) и в предвидената съгласно АПК и ЗНА административна процедура, но в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОАРАКСД лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон, а според ал. 2 на същия член всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. В допълнение, според ал. 3 с подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл. 3, ал. 3.

Тричленният състав на ВАС е обосновал, че с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Правилника се въвежда изискване за регистрационен режим, което е в нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОАРАКСД. Приел е, че дейността по превод на документи отговаря на легалната дефиниция по § 1 от ДР на ЗОАРАКСД за „стопанска дейност", поради което изискването за лицата, извършващи такава дейност, да бъдат включени в специален списък на МВнР (Министерството на външните работи), изпълнява състава на изискване за регистрация за извършване на стопанска дейност. Според изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗОАРАКСД регистрационен режим за извършване на стопанска дейност може да се установи само със закон. По отношение на чл. 18, ал. 2 от Правилника е прието, че същият допълнително установява регистрационен режим, тъй като без да е вписан в списъка по чл. 18, ал. 1 и без да притежава документа по чл. 18, ал. 2 от Правилника, преводачът не може да извършва стопанска дейност - превод с цел печалба, на документите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Правилника, поради обстоятелството, че не би могъл да удостовери нотариално подписа си в извършения от него превод. Допълнително, без да е изпълнено изискването за нотариално удостоверяване на подписа на преводача, преведеният чуждестранен документ не би могъл да се използва в Република България - съгласно чл. 21а, ал. 1 от Правилника.

Въз основа на горното съдът е формулирал решаващ извод, че протестираните от прокурор при ВАП разпоредби на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Правилника, създават регистрационен режим за извършване на стопанска дейност - превод на документи, без този регистрационен режим да е създаден със закон, предвид изискванията на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД.

Този извод се споделя и от настоящия петчленен съдебен състав.

Неоснователни са касаторовите доводи в насока, че необосновано тричленният състав на ВАС е отменил оспорените разпоредби на Правилника. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационните жалби за неправилна интерпретация на доказателствата, с оглед на което са и твърденията на касаторите за необоснованост.

Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и приложимата в случая нормативна уредба Върховният административен съд, тричленен състав, е приел за установено, че протестираните разпоредби по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 (в оспорената им редакция) от Правилника са издадени от компетентен орган, в установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, а именно в противоречие с нормите, конкретизирани в нормативен акт от по-високо ниво, какъвто се явява ЗОАРАКСД спрямо Правилника. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Но същият съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА следва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая е налице противоречие между оспорените разпоредби на Правилника и чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД, като последният като закон се явява нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, следователно в случая намират приложение чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД.

Не са налице и твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Това са правните норми, които регулират процесуалните действия на съда и страните в съдебното производство и представляват гаранция за правилното установяване по делото на факти и за правилното прилагане на материалния закон. В случая не е налице вероятност за това, че фактите е можело да се осъществят по различен от приетия от съда начин, съответно не е ограничено правото на страните да изложат доводите си по приложението на материалния закон.

С изменението и допълването на чл. 18 от Правилника (ДВ, бр. 95 от 28 ноември 2017 г.) се променя предишната уредба в този член (ред. ДВ, бр. 103 от 1990 г.), съгласно чиято ал. 1 Министерството на външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български, само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, а съгласно ал. 2, преводите от сключилите съответни договори с Министерството на външните работи се извършват на специални бланки или официално оформени фирмени знаци, ако се използва компютърна или лазерна техника. Лицата, които извършват тези преводи, отговарят за тяхната достоверност съгласно закона. С промяната в ал. 1 е добавено, че МВнР поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа, когато са легализирани по реда на глава втора от Правилника. Съгласно чл. 3 от Правилника се касае за документи и други книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, както и на учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните.

Не е аргумент в подкрепа на касаторовата теза посоченото в касационната жалба на министъра на външните работи, че така изменените разпоредби не засягат преводачи - физически лица на друг тип документи за частни лица, на художествена или специализирана литература, печатни издания и др., а се отнасят единствено до официални документи, предназначени за ползване в Република България, защото с така приетите изменения и допълнения на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Правилника се въвежда регистрационен режим съгласно легалната дефиниция по чл. 4, ал. 1 от ЗОАРАКСД, какъвто режим императивно може да бъде установен само със закон, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто е процесният правилник.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление (чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД). С оглед на това тричленният състав на ВАС е стигнал до правилен извод, че чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Правилника противоречат на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД, тъй като с новосъздаденото изискване за поддържане на списък от МВнР на физическите лица, извършващи превод на легализирани документи по реда на глава втора от Правилника, се утежнява положението на преводачите, понеже, за да бъдат включени в списъка, те следва да отговарят на условия, определени от МВнР. Реално се създава „регистрационен режим" за извършване на стопанска дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОАРАКСД, както и се създават изисквания, необходими за започването и осъществяването на дейността по превод на легализирани документи съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОАРАКСД. С оспорените разпоредби се вменява задължение за тези, които искат да осъществяват дейността, да бъдат включени в списъка на МВнР, в противен случай те не биха имали правото да извършват тези услуга. Единствено съгласно ал. 3 на чл. 4 от ЗОАРАКСД се допуска с подзаконов нормативен акт да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл. 3, ал. 3, но не и да се създава регистрационен режим за стопанска дейност.

В този контекст също не е аргумент в подкрепа на главните искания в касационните жалби изложеното в тях, че съгласно § 14 от ПЗР към ПМС № 263 от 24.11.2017 г. за изменение и допълнение на Правилника, физическите лица, които към датата на влизане в сила на постановлението извършват преводи по реда на този правилник и са представили образец от подписа си в МВнР, се включват в списъка по чл. 18, ал. 1 от Правилника по служебен път, и съответно поради това се оборвало твърдението на прокурора, че се създава регистрационен режим. Независимо, че преводачите, които към момента на влизане в сила на изменението, ще бъдат включени служебно в списъка, това не променя обстоятелството, че де факто се създава регистрационен режим по служебен път за тях, а за бъдещите преводачи - при всяко положение. Следователно измененията на чл. [1]8, ал. 1 и ал. 2 от Правилника се явяват в противоречие с императивното изискване на 4, ал. 1 от ЗОАРАКСД, регистрационен режим за извършване на стопанска дейност - превод на легализирани документи, да се установява само със закон.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира доводите в касационните жалби за изцяло неоснователни. Не са налице твърдяните неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на подложения на касация съдебен акт. Изводите на тричленния състав на ВАС са материално законосъобразни и не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Поради неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъдат уважени и акцесорните им претенции за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а доколкото ответникът по касация не е претендирал разноски, то такива не се следват и нему.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15844 от 18.12.2018 г., постановено по административно дело № 6218/2018 г. по описа на Върховния административен съд от тричленен състав от седмо отделение на ВАС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1769

Leave a comment

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.