From: Harry Stojan <softis@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Fri, 22 Sep 2017 22:27:23 +0300
Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!
На 22.09.2017 г. се навършват две години от изпращането на жалбата ми до Омбудсмана на РБ по повод неполучаване на отговор от тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, Раковски Лашев. Въпросите, които бях поставил на Р. Лашев бяха във връзка с правото ми да извършвам официални преводи на документи, които изобщо не се заверяват от МВнР.
Две години след подаване на жалбата ми, нямам смислен отговор. Всъщност, получих две писма от Валентин Бабов, тогавашния началник на отдел АОГ, първото от които стана повод за други въпроси, които поставих на ДКО чрез Омбудсмана, а второто писмо на В. Бабов не беше отговор нито на тези, нито на първите ми въпроси.
Още след първото писмо на В. Бабов, в писмото си до Омбудсмана от 01.02.2016 г., попитах г-жа Омбудсман, дали искането ми да получа отговор на новопоставените въпроси налага завеждане на нова жалба и изпращане на допълнителна информация от моя страна.
На това свое запитване към г-жа Омбудсман, не получих отговор. Както не получих отговори и на редица други въпроси, които поставях на г-жа Омбудсман през този двугодишен период. Например, не получих отговор, когато на 07.03.2016 г. най-учтиво помолих г-жа Омбудсман да ме информира подробно какво е предприето във връзка с жалбата ми и в случай че няма възможност да направи нищо повече във връзка с поставените от мен въпроси, да посочи към кого да се обърна за съдействие.
Макар че след изтичане на всеки следващ месец изпращах напомнящо писмо до г-жа Омбудсман, отговорите от нея бяха изключително оскъдни и след дълги периоди на очакване. Всеки може да се запознае с мъчителната ми кореспонденция с Омбудсмана на РБ, от която може да се подразбере, че всъщност у нас на практика няма омбудсман.
Освен че е пестелива на отговори, г-жа Омбудсман понякога използва доста неясен език, който може да бъде разбран единствено от специално подготвен човек, който да разбира особения ѝ синтаксис и логика.
Например, в писмото си от 23.12.2016 г., което получих на 02.01.2017 г., г-жа Омбудсман пише:
„По повод молбата за отмяна на Правилника и посочените от Вас действия, предприети от г-н Пенчев, установих, че действително са отправени в доклада за дейността на институцията препоръки относно цитирания по-горе правилник. Уверявам Ви, че този проблем е на вниманието ми и вече е отправена препоръка до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника..."
От последователността на изреченията човек нормално би останал с впечатление, че препоръката до министъра на външните работи да предприеме действия за промяна на нормативната уредба по отношение на Правилника от 1958 г., е отправена след доклада на Омбудсмана, който се споменава (за 2013, т. е., от 2014 г.). Освен това, тъй като г-жа Омбудсман казва, че този проблем Е на вниманието ѝ и че вече Е ОТПРАВЕНА препоръка, човек остава с впечатление, че именно г-жа Омбудсман е отправила тази препоръка.
За голямо съжаление обаче, впоследствие се оказа, че логическата последователност в цитирания пасаж не е тази, която е видима от написаното. Използваният безличен страдателен залог и подредбата на изреченията са подвеждащи. Г-жа Омбудсман е трябвало да пише, че този проблем наистина е бил на вниманието на нейния предшественик и че той наистина е отправил препоръките, за които става дума, към МВнР. Но това се е случило преди четири години!
А г-жа Омбудсман вместо това пише: „този проблем Е на вниманието МИ и ВЕЧЕ Е ОТПРАВЕНА (!) препоръка до министъра на външните работи..."
Тъй като бях наивен да приема буквално смисъла на цитирания пасаж, поисках от г-жа Омбудсман да ми изпрати копие от въпросната препоръка, мислейки си, че тя е във връзка или вследствие на моята жалба и последвалите я писма. В писмото си до мен от 02.02.2017 г. г-жа Омбудсман пише, че вече ме уведомила, „че по повод ПОСТЪПИЛА в институцията ЖАЛБА, Е ОТПРАВЕНА препоръка до министъра на външните работи..." В цитирания по-горе пасаж обаче не се споменава поводът. Едва в това писмо на г-жа Омбудсман се прокрадва информация чрез нечленуваната форма „по повод ПОСТЪПИЛА... ЖАЛБА". Все още обаче не можех да бъда сигурен, че това не е моята жалба. Сега се питам: Какво пречеше на г-жа Омбудсман да пише още в началото, че въпросната препоръка е отправена от нейния предшественик по повод жалба от гражданин и че тази жалба не е моята?
Едва след като поисках копие от въпросната препоръка, г-жа Омбудсман ми писа на 18.05.2017 г., че „препоръката е отправена във връзка с постъпила до омбудсмана жалба на гражданин". А такива жалби срещу Правилника от 1958 г. бяха изпратени до Омбудсмана през 2012 и 2013 г., понеже тогава беше пикът на протестите срещу т. нар. „нови изисквания" към агенциите за преводи. Както и да е, г-жа Омбудсман отказа да ми предостави копие от въпросната препоръка, като се позова на своя правилник, което, разбира се, е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация, където ясно се казва, че „не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация"! (чл. 7, ал. 1).
Това обаче не е единственото противоречие на дейността на Омбудсмана със закона. В едно от писмата си (от 28.11.2016 г.) до Омбудсмана посочих, че вече десет години институцията Омбудсман също нарушава закона - публичен регистър на жалбите и сигналите все още не се поддържа на Интернет страницата на Омбудсмана (срв. чл. 21 от Закона за омбудсмана: „Омбудсманът ПОДДЪРЖА публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение").
В същото това писмо (от 28.12.2016 г.) съвсем точно описвам отношението на г-жа Омбудсман към мен:
„За съжаление, Вие не реагирахте на повечето от писмата ми, като възприехте тактиката на мълчание".
За още по-голямо съжаление обаче, това е типичното отношение на институциите към гражданите, а институцията Омбудсман е създадена да се бори именно с това явление.
Х. Стоянов
Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана
Потвърждение за получаване:
From: Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To: softis@softisbg.com
Subject: Read-Receipt: Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ
Date: Mon, 25 Sep 2017 09:15:07 +0300 (EEST)
The message sent on September 22, 2017 10:27:23 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015 - две години от подаването ѝ" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.
mail disposition report attachment
Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1506108443.2340.15.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed
september 2017 Archives
От 11.08.2017 г. до 11.09.2017 г. на сайта, наречен Портал за обществени консултации, бяха обсъдени предложените от МВнР и МС изменения и допълнения на т. нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който аз наричам Правилника от 1958 г.
Обсъждането мина доста драматично, бяха направени 117 коментара, като се има предвид, че на същия портал повечето от обсъжданите проекти за изменения и допълнения на закони и подзаконови актове или за нови такива не се радват и на един коментар.
Обемът на тези 117 коментара е около 200 хил. знака, което прави 111 стандартни страници. Файлът в pdf формат, който направиха администраторите на сайта, обхваща 70 физически страници, но от него липсват заглавията на коментарите, а някои коментари изобщо не могат да се прочетат, понеже кирилицата е била в Unicode, което би трябвало да е ОК, но създателите на файла не са разбрали това. Затова аз си направих свой pdf файл, който включва абсолютно всички коментари, без да има проблеми с четеното на изпуснатите коментари в „официалната" версия. И това ми отне само няколко секунди.
А дали всичко казано, по-точно, написано, през този един месец, ще бъде прочетено от компетентните лица, само един Господ знае, но няма да се учудя, ако pdf-а отиде направо в кошчето :) Много хора вече са разбрали, че държавните институции много повече имитират дейност, отколкото изобщо да правят нещо смислено. Но ако накрая, след приемане на проекта за изменението и допълнението на Правилника от 1958 г., се окаже, че той все още е незаконосъобразен, поне ще съм вече подготвен, защото нищо, направено от институциите, не е в състояние да ме изненада.
Ако обаче наистина бъдат направени промени, които да сложат край на незаконосъобразността на Правилника, това ще бъде един положителен сигнал, че не всичко е изгубено и че позициите на Лукавия са разклатени. От това ще спечелят всички, защото обезверените хора ще видят едно мъждукащо пламъче в края на дългия 27-годишен тунел, което, дай Боже, да лумне в животворен огън на законността.
И нека Бог благослови всяко праведно начинание! Амин.
След като на 11 август 2017 г. Министерският съвет публикува за публично обсъждане предложения за изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., полека-лека на сцената се появиха много от участниците в събитията отпреди пет години. Този път обаче обсъжданията не бяха толкова бурни на публични места в Интернет, както преди пет години, понеже сега разговорите по темите, свързани с въпросните изменения и допълнения, се водеха предимно в затворени групи във Фейсбук. Там на дневен ред отново беше поставен и въпросът за изискванията към заклетите преводачи, защото в публичното пространство се появи Светла Мутафова, член на т. нар. „съюз" на преводачите, която директно повдигна въпроса за изпитване на заклетите преводачи, като заяви, че „съюзът" „има възможност да изпитва хората, желаещи да бъдат регистрирани".
На 08.09.2017 г. т. нар. „съюз" на преводачите публикува свое „становище" относно проекта за постановление за изменение и допълнение на правилника от 1958 г. В това „становище" се потвърждава казаното от Светла Мутафова и се настоява „Да се регламентира достъпът до професията „заклет преводач" с полагане на изпит пред комисия, съгласно приетата европейска практика". Разбира се, тук не са се осмелили да напишат, че „съюзът" ще осигури специалистите за провеждане на изпита. Ако го бяха написали, щеше да изникне въпросът: „Има ли „съюзът" на преводачите легитимно право да изпитва заклети преводачи?"
Ако беше в соц България - да. Но от това време се изминаха близо тридесет години. Въпросният „съюз" изобщо никога не е бил, а сега съвсем не е съюз на преводачите, а на една шепичка „полиглоти". Според Аглика Маркова (в интервю от 2013 година) „на книга сме около 350 души, една трета от тях - вече доста възрастни". Но според Светла Мутафова, в неговите редици имало достатъчно университетски преподаватели, които били квалифицирани да изпитват заклети преводачи.
Едва ли обаче високото им самочувствие ги прави легитимен субект, който да има право да провежда изпити за заклети преводачи, които не са членове на „съюза". За прием на членове в секция „Заклети преводачи" на „съюза" се изисква автобиография и писмен и устен изпит. Да не би „съюзът" да иска да удари с един куршум два заека? Хем да изпитва срещу заплащане (120 лв.), хем да увеличи своята топяща се членска маса?
На всичко отгоре, този „съюз" е включен в списъка на КО, в който присъстват агенции за преводи, „оторизирани" да извършват официални преводи. Следователно, „съюзът" на преводачите е чисто и просто поредната агенция, независимо от името, законовото основание за съществуване и целите, записани в устава му. Със същият успех, всяка агенция от този списък би могла да претендира, че е компетентна да провежда изпити за заклети преводачи. В нейния списък на преводачи сигурно също има достатъчно университетски преподаватели, които да бъдат обявени за изпитващи.
Това че са университетски преподаватели обаче не ги прави автоматично способни да провеждат изпити за заклети преводачи. Кой би могъл да определи кой е достатъчно квалифициран да провежда такива изпити? А този, който пък определя - него кой ще го изпита? Задавайки въпроси в тази последователност, можем да стигнем до въпроса кое е първо - яйцето или кокошката.
В България сигурно има добри действащи преводачи, но повечето от тях едва ли са сред онези, за които въпросният „съюз" претендира, че били достатъчно квалифицирани, та да провеждат изпити за заклети преводачи. Освен това, съществуват и езици, за които трудно може да се намери не само квалифициран преподавател, но и достатъчно квалифициран преводач.
Друг сериозен проблем е опасността от корупция при провеждане на изпитите за заклети преводачи. Със сигурност, ако една непредставителна организация, каквато е споменатият „съюз", придобие изключителното право за провеждане на тези изпити, самото провеждане ще бъде опорочено, ще се появят корупционни практики, ще възникне напрежение и в, крайна сметка, ще отблъсне много надеждни млади преводачи, които ще се преориентират бързо и ще поемат по друг път, далеч от безумието на официалните преводи.
Един от най-болните въпроси обаче е, дали има смисъл да се провежда изпит за заклети преводачи? Поне на този етап това би бил катастрофален провал на идеята за съставяне на публичен регистър на заклетите преводачи. Подобно на регистъра на съдебните преводачи, той години наред ще наброява по няколко души на език, а в много населени места изобщо ще липсват заклети преводачи, дори и за най-разпространените езици. И докато преводачите се въздържат да се подложат на унижението, което им готвят от т. нар. „съюз" на преводачите, няма да има действащ регистър на заклетите преводачи.
Патовото положение с регистъра на заклетите преводачи вероятно ще доведе до дуализъм в регистъра - наред с новия публичен регистър, Външно ще продължи да поддържа и непубличния, а преводачите, вписани в него, ще продължат да се подписват пред нотариус.
