Cestni prevozi blaga

| No Comments | No TrackBacks
или
Може ли преводачът да направи компромис?


Словенският израз „cestni prevozi blaga" [céstni prevòzi blagá] на български означава „превоз на стоки по шосе". Но кой ли в България ще се впечатли от това? Мнозина ще се отнесат безразлично и ще кажат: „Ами че какво от това?" или „Че какво ме интересува?", или просто ще свият рамене. Много малко хора у нас се интересуват от словенски език, а още по-малко го знаят или са преводачи от и на словенски. Оттук някой може да си направи извод, че този израз има много малко значение в България и че е само в компетенциите на преводачите.

Оказва се обаче, че това не е точно така. Използването на този израз е ключова дума за връщане на ДДС в Словения. Не съм юрист и не съм запознат в подробности със словенския закон за ДДС, но явно ДДС се връща в случай на доставка на стоки с превоз по шосе или поне и в този случай. Предполагам, че някой юрист, запознат със словенския закон за ДДС (ZDDV-1) и по-конкретно с чл. 74, ще може да уточни този факт. Аз обаче ще приема, че за връщане на ДДС в Словения на транспортна фирма, която няма седалище в Словения (в това число и българска фирма) е необходимо тази фирма да представи удостоверение за регистрация по съответния закон за ДДС в съответната страна (в случая - България), в което да се посочва дейността, за която тя има право да си получи обратно платения ДДС. Следователно, тази фирма трябва да извършва според това удостоверение транспортна дейност, при която доставя стоките по шосе, т.е. с автомобили, а не с да речем с влак. Тези разсъждения може да са глупави или погрешни, понеже не съм специалист по словенско данъчно право, но на практика се оказва, че съм прав.

Години наред получавам за превод на словенски удостоверения от НАП (преди това от данъчните дирекции), в които дейността на фирмите е или само „транспорт" или „международен транспорт". Отначало всичко си вървеше гладко, аз превеждах дейността според написаното на български и клиентите бяха доволни. В един момент започнаха да се появяват странни изисквания, че на мястото например на „международен транспорт" в превода на словенски трябвало да пише „cestni prevozi blaga". Аз реагирах спонтанно и казвах: „Ама това не означава международен транспорт!", което учудваше клиентите ми и те отговаряха: „Ами от Словения така го искат..." Следваха две решения на този случай. Най-простото за мен беше да им откажа превода и те да си тръгнат разочаровани, а може би и ядосани, защото трудно се намира преводач със словенски. Другото решение беше клиентът на свой риск да се съгласи да преведа удостоверението така както е написано, т.е. в дейността да пише „транспорт" или „международен транспорт". Обаче явно има и трето решение: клиентът отива в някоя агенция за преводи и там му го правят така както желае. Ако нямат преводач със словенски, който да се съгласи да промени текста на словенски, независимо че се подписва под декларация за верността на превода, агенцията намира преводач по обява, използва му превода, а евентуално и подписа, като на мястото на „транспорт" или „международен транспорт" на словенски вмъква прословутия израз „cestni prevozi blaga". И това продължава години. Сумите, върнати с тези, меко казано, некоректно преведени удостоверения, не са ми известни. Те могат да бъдат изчислени само от словенските данъчни органи. Аз само мога да предполагам, че не са малки. На тази мисъл ме наведе гневната реакция на един собственик на агенция за преводи от София, който, след като му направих превод на едно такова удостоверение и му го изпратих по електронната поща, се „сети", че клиентът му искал на мястото на „международен транспорт" да стои „cestni prevozi blaga" и аз му отказах да направя тази „корекция". Той направо ми заяви, че няма да ми плати за превода. Вероятно изтърва солидна комисионна за „услугата". Година и половина по-късно, пак от София, от друга агенция, получих за превод такова удостоверение, в което дейността на фирмата беше посочена като „товарен автомобилен транспорт"! И нямаше изискване как да се „изписва" дейността.

Глагола „изписва" го взех от едно писмо от българска дъщерна фирма на голяма международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Та в споменатото писмо се казва: „Моля, обърнете внимание, че на словенски език 'международен транспорт' се изписва по следния начин: 'cestni prevozi blaga'". Значи, или някой е заблудил въпросната международна корпорация или датската фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения. Или?

Ако направим анализ на многократно споменавания по-горе словенски израз, ще се досетим, че думата „международен" отсъства. Във всички славянски езици тази дума се образува по подобен начин, включително и в словенски: mednarodni. За думата „cestni" може и да не се досетим какво означава, ако не сме запознати със словенски или хърватски, съответно с чешки или словашки. Но за човек, който говори славянски език едва ли тази дума ще му прозвучи като „международен". Някои от клиентите ми я четат „честен" и мислят, че означава „частен", и макар заблудени, разбират, че не означава „международен". За думата „prevozi" няма съмнение. За думата „blaga", която е форма на родителен падеж на „blago" с малко въображение можем да се досетим за смисъла й в словенски. В български думата „благо" означава: „всяко нещо, което задоволява нуждите на човека" (Речник на българския език, т. 1, С. 1977, стр. 618, благо... 2.). Но и да не се досетим, че в словенски означава „стока", можем все пак да се усъмним, че и тази дума не означава „международен". Значи, как може на словенски да се изписва „международен транспорт", след като споменатият израз явно не означава това?

За съжаление в българска дъщерна фирма на голямата международна корпорация, която представлява в България датска фирма, посредничеща за връщане на ДДС от Словения, не са си направили труда да анализират словенския израз „cestni prevozi blaga". Да не говорим, че не са потърсили услугата на преводач или дори на „преводачка" в Интернет. Аз лично изпробвах „преводачката" на Google и получих следния резултат: „автомобилни превози на товари" (http://translate.google.si/translate_t?hl=sl&ie=UTF-8&text=cestni+prevozi+blaga&sl=sl&tl=bg#). Този превод е напълно достатъчен, за да се разбере какво означава „cestni prevozi blaga".

В споменатото по-горе удостоверение, издадено от ТД на НАП София, където дейността е „товарен автомобилен транспорт", се използва формулировка от Класификацията на икономическите дейности от 2008 год., която е с код 49.41. В словенското съответствие на тази класификация - Стандартната класификация на дейностите, също от 2008 год. и със същия код е „изписано": „cestni tovorni promet" (= товарен транспорт по шосе, т.е. автомобилен товарен транспорт). Съвсем ясно е, че „cestni prevozi blaga" и „cestni tovorni promet" са синонимни изрази. В словенски се използват главно три думи със значение на транспорт: promet, prevoz(i) и transport. В български думата „транспорт" също има синоним: „превоз(и)". Значи можем да разберем, че в словенски се използва друг синоним със значение „транспорт" в израза „cestni tovorni promet". Този израз го споменавам, защото предполагам, че е възможно след известно време изискването как да „се изписва"  дейността на българските транспортни фирми, които кандидатстват за връщане на ДДС от Словения, да бъде именно по този начин. Да се надяваме, че и от всички такива транспортни фирми, а и във всички ТД на НАП този въпрос ще бъде решен според класификацията на икономическите дейности.

Reblog this post [with Zemanta]

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/11

Leave a comment

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Harry Stojan published on april 14, 2010 8:38 PM.

In Lissani memoriam was the previous entry in this blog.

Futurolinguistica is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.