По-долу помествам един материал, който открих в архива си. Датирам го около 1980 година. Не го цензурирам, макар че в него се говори за "едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество":) Никой не е идеален, а присъщо ни е да живеем постоянно в заблуда.
Езикът на далечното бъдеще! Това е задача с безброй неизвестни. Кой може да предвиди как ще се развият земните езици? Едно е сигурно: бъдещето е на големите езици. А още по-нататък човечеството ще има нужда от единен общочовешки език. До него ще се стигне по естествен път, като се преминат стотици, дори хиляди етапи на развитие.
Тази тема е доста деликатна, заради бедната почва, в която виреят фактите за бъдещето.
Демократизацията на историческия процес позволи да се появят много нови писмени езици, а също и да се еманципират някои непризнавани преди езици. Това е едната страна на развитието на езиците в света: увеличаване на броя им, т.е. засилена езикова диференциация. Другата страна на езиковото развитие в световен мащаб е засилването на сближаването на езиците, на първо място в областта на лексиката - един сложен процес, който укрепва все повече в световните езици. Сложността му се състои в естествения пуристичен отпор от страна на всеки народ или нация срещу новите интернационални термини, названия и др., но и в лекото им понякога възприемане, независимо от какъв произход са. А бъдещето все повече ще ражда нови и нови понятия, които благодарение на съвършените средства за комуникация и информация ще се предават от език в език под формата на калки или общи нови интернационални думи. Тези интернационални думи, а и досегашните (повечето от латино-гръцки произход) са основата на една много по-обширна от съвременната ни интернационална лексика, която от своя страна, естествено, ще спомага все повече за сближаването на езиците.
Можем ли да говорим за хегемонна роля на един голям език, както сега се смята за английски и руски? Не е за пренебрегване политическия фактор, но както знаем, езиците се говорят от дадените нации, взети в цялостност, а не са достояние на една класа или прослойка. Известно ни е, че само жаргонът може да има такава ограничена комуникативна роля. Разбира се, в много отношения в днешно време английският и руският са нещо като символи на двете световни системи. Но не бива да се пренебрегва и това, че съществуват и няколко други големи езика, като испански, португалски, китайски, хинди, арабски. Популярност са придобили и някои изкуствени езици, като есперанто, интерлингва и др. Този последен факт ни навежда на мисълта, че развитието на техниката, най-вече на кибернетиката, би спомогнало за създаването на един общочовешки език, изграден по изкуствен път въз основа на досегашния прогресивен и изобщо положителен лингвистичен опит.
Тук бихме могли да оспорим такова мнение с твърдението, че такава техника ще подпомогне преводаческата дейност, с което обединяването на езиците ще изгубва своята актуалност, макар и не съвсем. Защото закономерният естествен процес на развитие на езиците в света не може да се спре по такъв начин. А и дори да бъде създаден изкуствен общочовешки език, върху него ще започнат да действат диференциращи фактори, които действат и сега във всеки общонационален език, а в някои по-големи спомагат за появата на т.нар. варианти. Тук няма да разглеждам въпроса за вариантите, но ще спомена този факт като доказателство на теза, която оспорва изкуственото форсиране на езиково обединение на човечеството.
Дори и при по-високо интелектуално развитие, едно изкуствено налагане на нов и не добре познат език на цялото човечество (или на по-голямата част от него, ако този език не е изкуствен, а някой от т.нар. големи езици), ще бъде във вреда на световната цивилизация. А пък и това не може да се случи в едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество. Разрешаването на националните въпроси, а по този начин и на езиковите по най-демократичен път няма да бъде изоставено в началото на комунистическото изграждане. Достатъчно красноречиво доказателство за това е езиковата демокрация в Съветския съюз, Чехословакия, Югославия. Единствено на родния си език човек може да твори най-пълноценно културни ценности.
Изучаването на чужди езици също спомага за сближаването на народите и езиците. Билингвизмът разширява обхвата си - все повече хора по света говорят като родни два езика, а някои - три и повече. Полиглотите вече не са рядкост. Все повече се увеличава езиковата култура на човечеството. Това ще продължава с още по-бързи темпове и още по-голям размах и в бъдеще: ще се стигне до там, че всички хора на планетата ще учат поне по един чужд език; още по-нататък, човечеството ще стане билингвистично, макар и говорещо по два различни езика в различни области на земното кълбо. Но по този начин общите говорими езици ще намаляват броя си. Полиглотите не само че няма да бъдат рядкост, но ще станат съвсем нормално явление. Езиковата култура ще бъде на изключително високо ниво. В този процес ще играят, както казах вече, най-голяма роля т.нар. големи езици, но изобщо не са за пренебрегване и популярните езици: били те изкуствени, били те древни и мъртви, като старогръцки, латински, славянски.
Ако се докаже, че човечеството е тръгнало по своя милионогодишен път от един извор на живота - от една първична родина (протопатрия), ще се види диалектиката на езиковото развитие. Наистина, ако се проследи пътят на това развитие (доколкото имаме, разбира се, възможност), ще се открие закономерността на естествения човешки стремеж към единен език.
Езикът е единственото средство за комуникация между хората, и човечеството, дори и да не произлиза от една прародина, се стреми към единство и в езика. Онази шепа от бивши човеци, стремяща се към спиране на прогреса на цивилизацията, може да предизвика световна катастрофа, но по-вероятно е смазването й от милиардната маса. Човешкият разум винаги се е стремял към съвършенството, а това е хармонията на прогреса и мира, висшата и възходящо развиваща се комунистическа цивилизация.
Дали ще се стигне до един човешки език, сега не сме в състояние да кажем. Защо? Защото човечеството няма вечно да живее в затворения кръг на Майка Земя, колкото и място да има на нея. Космическите пространства ще станат още една пречка за универсализирането на човешкия език. Защото езикът на хората не може да бъде заменен от електронните сигнали на компютрите. Човекът ще запази своята хуманна същност и през хилядолетията. Той ще има нужда от пряк контакт със себеподобните си, а колкото и комично да зазвучи, този контакт, особено в интимни отношения, трудно ще бъде заменен от компютрите. Топлият човешки глас, нежните думи, звучната реч, мелодията на езика - как ще бъде заменена тази красота с електронни или някакви подобни комуникативни сигнали? А и да се абстрахираме от чисто хуманната страна на въпроса, ще трябва да погледнем и по-делово - в обществените отношения езиковата комуникация е неизбежна.
Единствената по-висша известна ни форма на комуникация, заместваща евентуално езика, но не поне засега - това е телепатията. Един проблем, недостатъчно познат на науката и недостатъчно изследван. На сегашното ниво на познание е трудно да се говори освен във фантастичен или поне научно-фантастичен план по този въпрос. Но сигурен съм, че и телепатията не би могла да замести напълно езика, тъй като има ограничен радиус на действие и при средствата за масова информация е почти неприложима. В тесен кръг на приятели и семейство телепатията би могла да играе някаква роля, но може да довежда и до недоразумения с умението на събеседниците да „четат" взаимно мислите си. Как би могъл в този случай човек, ако има други задължения, да се абстрахира от чуждите мисли или да не пречи на другите с мислите си? Кой може да не мисли! Във всеки момент, когато е буден, човек, дори и несъзнателно, е ангажиран с някакви мисли. И представете си, че дори и най-незначителните мисли се излъчват и приемат, смесват се с други като емисии на различни радиостанции. Неприятно, нали? Човек няма да има минутка спокойствие. А и кой знае до какви усложнения може да се стигне.
Друг въпрос е насочената и ръководена телепатия. Но никой не може да твърди, че ще се стигне именно до нея и езикът ще си загуби значението като комуникативно средство. Естествено, тогава би могло да бъдат изградени ретранслационни и усилвателни станции за насочване и ръководене на телепатичната дейност на хората. Всеки тогава може да има индивидуален портативен телепат-апарат, който, ако бъде голям, да речем, като ръчен часовник, може да замени изцяло езика, дори и за най-интимни нужди. Още по-добре. Но това е забавна фантастика. Ако в онова бъдеще, когато се премине само към телепатична комуникация, някой хване телепатично излъчване на казаното тук от мен от някоя станция за масова информация, нека не се присмива на примитивните ми разсъждения. Той ще бъде човек на нова епоха, зает от съвсем други (макар и човешки) мисли. А мен сега ме занимава мисълта за езика на далечното за мене и моите съвременници бъдеще.
Всеки човешки език се развива и след петдесет-сто години вече се чувства разлика, особено в говоримия език. Някои думи променят значението си, други го разширяват, трети - стесняват, четвърти изобщо се изоставят, т.е. стават архаизми. Освен това, в употреба навлизат много нови думи - т.нар. неологизми. Също така се наблюдава и влияние от страна на един, няколко или много чужди езици. Езиковото родство в рамките на езиковите семейства, общности и съюзи, езиковите съюзи на неродствени езици (какъвто е, например, Балканският езиков съюз), също е един неоспорим факт, който не трябва да се пренебрегва, и като го вземем пред вид, откриваме още един фактор, спомагащ за сближаването на езиците.
Доста голям интерес представляват езиковите съюзи между езици от общ регион или далечно родствени помежду си. Такъв типичен пример представлява Балканският езиков съюз. Характерно за него е, че включва езици от четири клона на Индоевропейската езикова общност - албанския, гръцкия, славянския (с най-типичен представител български и новия южнославянски книжовен език - македонския) и романския (с представител румънски). Може да се каже, че този съюз по-скоро е диалектен, тъй като много от особеностите му се избягват от книжовните езици изкуствено.
Разгледан по-широко, Балканският езиков съюз може евентуално да включи още няколко езика, като се спори. Най-близък е сърбохърватският, а езици като турски, унгарски, словенски и арменски някои учени наричат условно-балкански. Други степенуват тези езици заедно с типично балканските по следния начин: от първа степен балкански езици са български (и македонски), албански и румънски (с наличието на задпоставена членна форма), от втора степен: сърбохърватски и гръцки (с липса на задпоставен член или на членна форма) и от трета степен: турски (не притежаващ никакви балкански черти, но дал на балканските езици богат общ лексикален фонд), словенски, унгарски и арменски.
С какво предизвиква интереса Балканският езиков съюз, за да го свържем с разглеждания въпрос? На първо място това, че обединява неродствени езици (по-скоро далечно родствени). Виждаме един естествен нагледен пример за една първична степен на сближаване на езици във всички нива: фонетика, лексика, фразеология, морфология, синтаксис, в цялостната структура на езиците. А това е много важно, защото сближаването на езиците в света не може да се осъществи пълноценно и цялостно, ако се осъществява само в една област, на едно ниво, да речем - в лексиката. Богатството на даден език е не само в речника, а изобщо във всички изразни средства и възможности за изразяване. И съвсем не значи, че ако някой език прави заемки от друг в някоя област, то той е по-беден. Истината е, че този език, който търси по-съвършени изразни средства и ги намира дори и чрез заемане, е по-богат от всеки крайно консервативен, затворен език. Да вземем за пример английския. Разбира се, в съвременния етап той вече е успял да стане една доста затворена система (става дума за книжовния език, който почти не е отразил развитието на говоримия език от няколко века насам). Но не само английският се е обогатил по такъв начин. Можем да вземем за пример румънски, албански, дори и български. Чистотата на езика е отделен въпрос и няма да бъде разгледан тук, тъй като (обективно погледнато) воюването упорито и консервативно за някаква относителна чистота на езика всъщност е задържане на общия исторически (следователно невъзвратим) процес на постепенно сближаване между езиците в света. Разбира се, далеч съм от мисълта да споря с радетелите за чист език, тъй като трябва отчасти да споря и със самия себе си, а пък колко чист е специално нашият език - това нека кажат етимолозите и историците на езика.
В света има множество по-малки и по-големи центрове на сближаване на езиците, които можем да сравним с множество камъни, хвърлени във вода, имащи различна големина. Камъните представляват, образно казано, обединяващите звена в езиковите съюзи и общности и са хвърлени по-рано или по-късно. Кръговете около тях постепенно се отдалечават и затихват, някои се сблъскват, преливат и сливат с други. Това означава, че особеностите, които сближават даден брой езици, отдалечавайки се от центъра, постепенно намаляват и отслабват силата си (т.е. имат все по-малка фреквенция, квантитет и квалитет, което значи, че последните са обратно пропорционални на разстоянието, делящо ги от обединителния център). В същото време, едни и същи особености могат да бъдат познати и характерни за два или повече центъра, появили се в различно време или едновременно. За пример можем да вземем индоевропейската езикова общност, славянското езиково семейство, балканския езиков съюз, тюркската езикова общност. Нагледно преливането между особеностите може да се изрази по следния начин:
Но това е само една малка част от действителното положение. Могат да участват още много центрове, чиито кръгове се преплитат. Интересно е, ако се направи карта на земното кълбо, върху която бъдат нанесени обединителните центрове на езиците. Но най-главният обединителен център е самият човек, който не може да съществува, без да общува със себеподобните си, единствени на Земята (поне засега) разумни същества. За Вселената не смея да кажа нищо, тъй като мога да се отклоня доста от въпроса.
Размишлявайки върху така поставения проблем с различните обединителни езикови центрове, можем да стигнем до извода, че на сегашния етап от световното езиково развитие тези центрове са по-скоро и на различни нива: диалектно, езиково, съюзно, семейно, общностно. Например (както вече споменах), балканският езиков съюз е най-вече на диалектно ниво, славянското езиково семейство (а и другите езикови семейства) се разглеждат на диалектно и езиково ниво; на езиково ниво са класификациите на езиците в съюзи, семейства и общности; балтославянски и индоирански се разглеждат на съюзно ниво; кентум и сатем групите в индоевропейската общност се разглежда на семейно ниво, а цялостно езиците, диалектите, семействата и съюзите се включват в езикови общности. Някои езици биват разглеждани регионално, без да са включени в една общност, съюз или семейство, или в един регион има няколко езикови семейства, съюзи или общности. Пример за последните са, да речем, африканските езици, а за предходните - езиците на североамериакнските индианци.
От всичко това следва, че и сближаването на различните езици става на различни нива, като се вземат пред вид обединителните центрове. От друга страна, както вече споменах, факторите за сближаване на езиците зависят и от съвременното състояние на техниката, т.е. от научно-техническата революция, станала сама фактор, играещ роля в обединяването на езиците и националните култури в единна земна цивилизация.
В съвременната епоха темповете на развитие на езиците - на сближаването им и дивергентните процеси в тях и между тях - все повече се ускоряват. За това спомагат извънезиковите фактори и катализатори. Модернизацията на човешкото битие си казва думата и в езиковата област. Книжовните езици се отърсват от примитивизма, обогатяват се с нови и нови изразни средства, усъвършенстват се, черпейки не само от националното си богатство, но и от фонда на световната цивилизация. Изолация между народите на нашата планета вече не е възможна. Човечеството никога не е било по-обединено от днес, никога преди то не е имало по-благоприятни условия за културен и езиков обмен, който се осъществява вследствие на засилените политически, икономически и духовни връзки между народите на Земята. И този обмен се засилва със задълбочаването на многостранните интернационални контакти. Няма държава на нашата планета, където да не се изучават чужди езици. Това спомага за натрупване на положителен лингвистичен опит и усет у земните жители.
Езикът на далечното бъдеще! Това е задача с безброй неизвестни. Кой може да предвиди как ще се развият земните езици? Едно е сигурно: бъдещето е на големите езици. А още по-нататък човечеството ще има нужда от единен общочовешки език. До него ще се стигне по естествен път, като се преминат стотици, дори хиляди етапи на развитие.
Тази тема е доста деликатна, заради бедната почва, в която виреят фактите за бъдещето.
Демократизацията на историческия процес позволи да се появят много нови писмени езици, а също и да се еманципират някои непризнавани преди езици. Това е едната страна на развитието на езиците в света: увеличаване на броя им, т.е. засилена езикова диференциация. Другата страна на езиковото развитие в световен мащаб е засилването на сближаването на езиците, на първо място в областта на лексиката - един сложен процес, който укрепва все повече в световните езици. Сложността му се състои в естествения пуристичен отпор от страна на всеки народ или нация срещу новите интернационални термини, названия и др., но и в лекото им понякога възприемане, независимо от какъв произход са. А бъдещето все повече ще ражда нови и нови понятия, които благодарение на съвършените средства за комуникация и информация ще се предават от език в език под формата на калки или общи нови интернационални думи. Тези интернационални думи, а и досегашните (повечето от латино-гръцки произход) са основата на една много по-обширна от съвременната ни интернационална лексика, която от своя страна, естествено, ще спомага все повече за сближаването на езиците.
Можем ли да говорим за хегемонна роля на един голям език, както сега се смята за английски и руски? Не е за пренебрегване политическия фактор, но както знаем, езиците се говорят от дадените нации, взети в цялостност, а не са достояние на една класа или прослойка. Известно ни е, че само жаргонът може да има такава ограничена комуникативна роля. Разбира се, в много отношения в днешно време английският и руският са нещо като символи на двете световни системи. Но не бива да се пренебрегва и това, че съществуват и няколко други големи езика, като испански, португалски, китайски, хинди, арабски. Популярност са придобили и някои изкуствени езици, като есперанто, интерлингва и др. Този последен факт ни навежда на мисълта, че развитието на техниката, най-вече на кибернетиката, би спомогнало за създаването на един общочовешки език, изграден по изкуствен път въз основа на досегашния прогресивен и изобщо положителен лингвистичен опит.
Тук бихме могли да оспорим такова мнение с твърдението, че такава техника ще подпомогне преводаческата дейност, с което обединяването на езиците ще изгубва своята актуалност, макар и не съвсем. Защото закономерният естествен процес на развитие на езиците в света не може да се спре по такъв начин. А и дори да бъде създаден изкуствен общочовешки език, върху него ще започнат да действат диференциращи фактори, които действат и сега във всеки общонационален език, а в някои по-големи спомагат за появата на т.нар. варианти. Тук няма да разглеждам въпроса за вариантите, но ще спомена този факт като доказателство на теза, която оспорва изкуственото форсиране на езиково обединение на човечеството.
Дори и при по-високо интелектуално развитие, едно изкуствено налагане на нов и не добре познат език на цялото човечество (или на по-голямата част от него, ако този език не е изкуствен, а някой от т.нар. големи езици), ще бъде във вреда на световната цивилизация. А пък и това не може да се случи в едно бъдеще, което несъмнено принадлежи на комунистическото общество. Разрешаването на националните въпроси, а по този начин и на езиковите по най-демократичен път няма да бъде изоставено в началото на комунистическото изграждане. Достатъчно красноречиво доказателство за това е езиковата демокрация в Съветския съюз, Чехословакия, Югославия. Единствено на родния си език човек може да твори най-пълноценно културни ценности.
Изучаването на чужди езици също спомага за сближаването на народите и езиците. Билингвизмът разширява обхвата си - все повече хора по света говорят като родни два езика, а някои - три и повече. Полиглотите вече не са рядкост. Все повече се увеличава езиковата култура на човечеството. Това ще продължава с още по-бързи темпове и още по-голям размах и в бъдеще: ще се стигне до там, че всички хора на планетата ще учат поне по един чужд език; още по-нататък, човечеството ще стане билингвистично, макар и говорещо по два различни езика в различни области на земното кълбо. Но по този начин общите говорими езици ще намаляват броя си. Полиглотите не само че няма да бъдат рядкост, но ще станат съвсем нормално явление. Езиковата култура ще бъде на изключително високо ниво. В този процес ще играят, както казах вече, най-голяма роля т.нар. големи езици, но изобщо не са за пренебрегване и популярните езици: били те изкуствени, били те древни и мъртви, като старогръцки, латински, славянски.
Ако се докаже, че човечеството е тръгнало по своя милионогодишен път от един извор на живота - от една първична родина (протопатрия), ще се види диалектиката на езиковото развитие. Наистина, ако се проследи пътят на това развитие (доколкото имаме, разбира се, възможност), ще се открие закономерността на естествения човешки стремеж към единен език.
Езикът е единственото средство за комуникация между хората, и човечеството, дори и да не произлиза от една прародина, се стреми към единство и в езика. Онази шепа от бивши човеци, стремяща се към спиране на прогреса на цивилизацията, може да предизвика световна катастрофа, но по-вероятно е смазването й от милиардната маса. Човешкият разум винаги се е стремял към съвършенството, а това е хармонията на прогреса и мира, висшата и възходящо развиваща се комунистическа цивилизация.
Дали ще се стигне до един човешки език, сега не сме в състояние да кажем. Защо? Защото човечеството няма вечно да живее в затворения кръг на Майка Земя, колкото и място да има на нея. Космическите пространства ще станат още една пречка за универсализирането на човешкия език. Защото езикът на хората не може да бъде заменен от електронните сигнали на компютрите. Човекът ще запази своята хуманна същност и през хилядолетията. Той ще има нужда от пряк контакт със себеподобните си, а колкото и комично да зазвучи, този контакт, особено в интимни отношения, трудно ще бъде заменен от компютрите. Топлият човешки глас, нежните думи, звучната реч, мелодията на езика - как ще бъде заменена тази красота с електронни или някакви подобни комуникативни сигнали? А и да се абстрахираме от чисто хуманната страна на въпроса, ще трябва да погледнем и по-делово - в обществените отношения езиковата комуникация е неизбежна.
Единствената по-висша известна ни форма на комуникация, заместваща евентуално езика, но не поне засега - това е телепатията. Един проблем, недостатъчно познат на науката и недостатъчно изследван. На сегашното ниво на познание е трудно да се говори освен във фантастичен или поне научно-фантастичен план по този въпрос. Но сигурен съм, че и телепатията не би могла да замести напълно езика, тъй като има ограничен радиус на действие и при средствата за масова информация е почти неприложима. В тесен кръг на приятели и семейство телепатията би могла да играе някаква роля, но може да довежда и до недоразумения с умението на събеседниците да „четат" взаимно мислите си. Как би могъл в този случай човек, ако има други задължения, да се абстрахира от чуждите мисли или да не пречи на другите с мислите си? Кой може да не мисли! Във всеки момент, когато е буден, човек, дори и несъзнателно, е ангажиран с някакви мисли. И представете си, че дори и най-незначителните мисли се излъчват и приемат, смесват се с други като емисии на различни радиостанции. Неприятно, нали? Човек няма да има минутка спокойствие. А и кой знае до какви усложнения може да се стигне.
Друг въпрос е насочената и ръководена телепатия. Но никой не може да твърди, че ще се стигне именно до нея и езикът ще си загуби значението като комуникативно средство. Естествено, тогава би могло да бъдат изградени ретранслационни и усилвателни станции за насочване и ръководене на телепатичната дейност на хората. Всеки тогава може да има индивидуален портативен телепат-апарат, който, ако бъде голям, да речем, като ръчен часовник, може да замени изцяло езика, дори и за най-интимни нужди. Още по-добре. Но това е забавна фантастика. Ако в онова бъдеще, когато се премине само към телепатична комуникация, някой хване телепатично излъчване на казаното тук от мен от някоя станция за масова информация, нека не се присмива на примитивните ми разсъждения. Той ще бъде човек на нова епоха, зает от съвсем други (макар и човешки) мисли. А мен сега ме занимава мисълта за езика на далечното за мене и моите съвременници бъдеще.
Всеки човешки език се развива и след петдесет-сто години вече се чувства разлика, особено в говоримия език. Някои думи променят значението си, други го разширяват, трети - стесняват, четвърти изобщо се изоставят, т.е. стават архаизми. Освен това, в употреба навлизат много нови думи - т.нар. неологизми. Също така се наблюдава и влияние от страна на един, няколко или много чужди езици. Езиковото родство в рамките на езиковите семейства, общности и съюзи, езиковите съюзи на неродствени езици (какъвто е, например, Балканският езиков съюз), също е един неоспорим факт, който не трябва да се пренебрегва, и като го вземем пред вид, откриваме още един фактор, спомагащ за сближаването на езиците.
Доста голям интерес представляват езиковите съюзи между езици от общ регион или далечно родствени помежду си. Такъв типичен пример представлява Балканският езиков съюз. Характерно за него е, че включва езици от четири клона на Индоевропейската езикова общност - албанския, гръцкия, славянския (с най-типичен представител български и новия южнославянски книжовен език - македонския) и романския (с представител румънски). Може да се каже, че този съюз по-скоро е диалектен, тъй като много от особеностите му се избягват от книжовните езици изкуствено.
Разгледан по-широко, Балканският езиков съюз може евентуално да включи още няколко езика, като се спори. Най-близък е сърбохърватският, а езици като турски, унгарски, словенски и арменски някои учени наричат условно-балкански. Други степенуват тези езици заедно с типично балканските по следния начин: от първа степен балкански езици са български (и македонски), албански и румънски (с наличието на задпоставена членна форма), от втора степен: сърбохърватски и гръцки (с липса на задпоставен член или на членна форма) и от трета степен: турски (не притежаващ никакви балкански черти, но дал на балканските езици богат общ лексикален фонд), словенски, унгарски и арменски.
С какво предизвиква интереса Балканският езиков съюз, за да го свържем с разглеждания въпрос? На първо място това, че обединява неродствени езици (по-скоро далечно родствени). Виждаме един естествен нагледен пример за една първична степен на сближаване на езици във всички нива: фонетика, лексика, фразеология, морфология, синтаксис, в цялостната структура на езиците. А това е много важно, защото сближаването на езиците в света не може да се осъществи пълноценно и цялостно, ако се осъществява само в една област, на едно ниво, да речем - в лексиката. Богатството на даден език е не само в речника, а изобщо във всички изразни средства и възможности за изразяване. И съвсем не значи, че ако някой език прави заемки от друг в някоя област, то той е по-беден. Истината е, че този език, който търси по-съвършени изразни средства и ги намира дори и чрез заемане, е по-богат от всеки крайно консервативен, затворен език. Да вземем за пример английския. Разбира се, в съвременния етап той вече е успял да стане една доста затворена система (става дума за книжовния език, който почти не е отразил развитието на говоримия език от няколко века насам). Но не само английският се е обогатил по такъв начин. Можем да вземем за пример румънски, албански, дори и български. Чистотата на езика е отделен въпрос и няма да бъде разгледан тук, тъй като (обективно погледнато) воюването упорито и консервативно за някаква относителна чистота на езика всъщност е задържане на общия исторически (следователно невъзвратим) процес на постепенно сближаване между езиците в света. Разбира се, далеч съм от мисълта да споря с радетелите за чист език, тъй като трябва отчасти да споря и със самия себе си, а пък колко чист е специално нашият език - това нека кажат етимолозите и историците на езика.
В света има множество по-малки и по-големи центрове на сближаване на езиците, които можем да сравним с множество камъни, хвърлени във вода, имащи различна големина. Камъните представляват, образно казано, обединяващите звена в езиковите съюзи и общности и са хвърлени по-рано или по-късно. Кръговете около тях постепенно се отдалечават и затихват, някои се сблъскват, преливат и сливат с други. Това означава, че особеностите, които сближават даден брой езици, отдалечавайки се от центъра, постепенно намаляват и отслабват силата си (т.е. имат все по-малка фреквенция, квантитет и квалитет, което значи, че последните са обратно пропорционални на разстоянието, делящо ги от обединителния център). В същото време, едни и същи особености могат да бъдат познати и характерни за два или повече центъра, появили се в различно време или едновременно. За пример можем да вземем индоевропейската езикова общност, славянското езиково семейство, балканския езиков съюз, тюркската езикова общност. Нагледно преливането между особеностите може да се изрази по следния начин:
 | Легенда: ИЕ - индоевропейска езикова общност С - славянско езиково семейство Б - балкански езиков съюз Т - тюркска езикова общност |
Но това е само една малка част от действителното положение. Могат да участват още много центрове, чиито кръгове се преплитат. Интересно е, ако се направи карта на земното кълбо, върху която бъдат нанесени обединителните центрове на езиците. Но най-главният обединителен център е самият човек, който не може да съществува, без да общува със себеподобните си, единствени на Земята (поне засега) разумни същества. За Вселената не смея да кажа нищо, тъй като мога да се отклоня доста от въпроса.
Размишлявайки върху така поставения проблем с различните обединителни езикови центрове, можем да стигнем до извода, че на сегашния етап от световното езиково развитие тези центрове са по-скоро и на различни нива: диалектно, езиково, съюзно, семейно, общностно. Например (както вече споменах), балканският езиков съюз е най-вече на диалектно ниво, славянското езиково семейство (а и другите езикови семейства) се разглеждат на диалектно и езиково ниво; на езиково ниво са класификациите на езиците в съюзи, семейства и общности; балтославянски и индоирански се разглеждат на съюзно ниво; кентум и сатем групите в индоевропейската общност се разглежда на семейно ниво, а цялостно езиците, диалектите, семействата и съюзите се включват в езикови общности. Някои езици биват разглеждани регионално, без да са включени в една общност, съюз или семейство, или в един регион има няколко езикови семейства, съюзи или общности. Пример за последните са, да речем, африканските езици, а за предходните - езиците на североамериакнските индианци.
От всичко това следва, че и сближаването на различните езици става на различни нива, като се вземат пред вид обединителните центрове. От друга страна, както вече споменах, факторите за сближаване на езиците зависят и от съвременното състояние на техниката, т.е. от научно-техническата революция, станала сама фактор, играещ роля в обединяването на езиците и националните култури в единна земна цивилизация.
В съвременната епоха темповете на развитие на езиците - на сближаването им и дивергентните процеси в тях и между тях - все повече се ускоряват. За това спомагат извънезиковите фактори и катализатори. Модернизацията на човешкото битие си казва думата и в езиковата област. Книжовните езици се отърсват от примитивизма, обогатяват се с нови и нови изразни средства, усъвършенстват се, черпейки не само от националното си богатство, но и от фонда на световната цивилизация. Изолация между народите на нашата планета вече не е възможна. Човечеството никога не е било по-обединено от днес, никога преди то не е имало по-благоприятни условия за културен и езиков обмен, който се осъществява вследствие на засилените политически, икономически и духовни връзки между народите на Земята. И този обмен се засилва със задълбочаването на многостранните интернационални контакти. Няма държава на нашата планета, където да не се изучават чужди езици. Това спомага за натрупване на положителен лингвистичен опит и усет у земните жители.
Leave a comment