От няколко години на сайта на Софтис попадат хора, които търсят "След любовта" от Момо Капор. Текст с такова заглавие наистина се разпространява в Интернет. Но лично аз не знам да има произведение с такова заглавие от Момо Капор.
Преди около трийсет години бях прочел една книга от Момо Капор, която се различаваше от онези, които бях превеждал. У мен тя не остави позитивни усещания и затова не се захванах да я преведа. Това няма нищо общо с качеството на романа, просто на мен не ми допадна. Може би, защото бях свикнал с друг Капор. И този "любовен роман" не можах да свържа с представата си за Момо Капор и го забравих в библиотеката си.
И така, проследявайки статистиката на сайта, забелязах, че през последните две години нараства броят на хората, които попадат тук с ключовия израз "след любовта момо капор" или "момо капор след любовта". След известно време се сетих за забравения от мен "любовен роман" от Момо Капор и се опитах да го прочета отново. И разбрах, че след "Фолиранти", "От седем до три", "Провинциалист" и "Зое" не бих се захванал да превеждам "Уна". Аз бях до тук.
"...Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея?
Телефонен номер, който постепенно избледнява в паметта?
Чаши с гравирани монограми, откраднати от „Еспланада".
След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в тези две чаши и линията да бъде на еднакво ниво.
След любовта остава една маса в кафенето „?" и учуденият поглед на стария келнер, че ни вижда с други.
След любовта остава изречението: „Изглеждаш супер, хич не си се променила..." И: „Обаждай се понякога, нали ми имаш телефона."
И някакви номера на хотелски стаи, в които сме спали, остават след любовта.
След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.
След любовта остават мелодиите от радиото, които излизат от мода.
Остават тайни знаци, любовни кодове: „Ако ме обичаш, започни утрешната си лекция с три думи, които ще имат началните букви на моето име..." Влезе в аудиторията и каза: „У нас авангардно..." Изпрати му целувка.
След любовта остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще се появи някой. Щрак - затворен телефон, когато се обади чужд глас. Хиляда и една лъжи.
След любовта остава изречението, което витае като дух из стаята: „Аз ще вляза първа в банята!" - и въпросът: „Нямаше ли заедно?"
Този път не.
След любовта остават съучастници: пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.
След любовта остава лека възбуда, когато на улицата усетя мириса на „Кабошар" от някое непознато чернокосо момиче.
Препълнени пепелници и празно сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно, макар че няма никой наблизо. Снимките, направени в автомата; таксиджиите, които не ни обичаха („Благодаря, че не пушите!" - а пушехме), и цветарките, които ни обичаха.
След любовта остава наранена суета.
Метален вкус на несполука в устата.
След любовта остават други хора и други жени.
След любовта не остава нищо.
Shits.
Вечерите станаха ад. Shits."
(Превод Хари Стоянов, по: Momo Kapor "UNA, ljubavni roman", drugo izdanje, Znanje, Zgreb, 1983., стр. 202-204)
Преди около трийсет години бях прочел една книга от Момо Капор, която се различаваше от онези, които бях превеждал. У мен тя не остави позитивни усещания и затова не се захванах да я преведа. Това няма нищо общо с качеството на романа, просто на мен не ми допадна. Може би, защото бях свикнал с друг Капор. И този "любовен роман" не можах да свържа с представата си за Момо Капор и го забравих в библиотеката си.
И така, проследявайки статистиката на сайта, забелязах, че през последните две години нараства броят на хората, които попадат тук с ключовия израз "след любовта момо капор" или "момо капор след любовта". След известно време се сетих за забравения от мен "любовен роман" от Момо Капор и се опитах да го прочета отново. И разбрах, че след "Фолиранти", "От седем до три", "Провинциалист" и "Зое" не бих се захванал да превеждам "Уна". Аз бях до тук.
"...Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея?
Телефонен номер, който постепенно избледнява в паметта?
Чаши с гравирани монограми, откраднати от „Еспланада".
След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в тези две чаши и линията да бъде на еднакво ниво.
След любовта остава една маса в кафенето „?" и учуденият поглед на стария келнер, че ни вижда с други.
След любовта остава изречението: „Изглеждаш супер, хич не си се променила..." И: „Обаждай се понякога, нали ми имаш телефона."
И някакви номера на хотелски стаи, в които сме спали, остават след любовта.
След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.
След любовта остават мелодиите от радиото, които излизат от мода.
Остават тайни знаци, любовни кодове: „Ако ме обичаш, започни утрешната си лекция с три думи, които ще имат началните букви на моето име..." Влезе в аудиторията и каза: „У нас авангардно..." Изпрати му целувка.
След любовта остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще се появи някой. Щрак - затворен телефон, когато се обади чужд глас. Хиляда и една лъжи.
След любовта остава изречението, което витае като дух из стаята: „Аз ще вляза първа в банята!" - и въпросът: „Нямаше ли заедно?"
Този път не.
След любовта остават съучастници: пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.
След любовта остава лека възбуда, когато на улицата усетя мириса на „Кабошар" от някое непознато чернокосо момиче.
Препълнени пепелници и празно сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно, макар че няма никой наблизо. Снимките, направени в автомата; таксиджиите, които не ни обичаха („Благодаря, че не пушите!" - а пушехме), и цветарките, които ни обичаха.
След любовта остава наранена суета.
Метален вкус на несполука в устата.
След любовта остават други хора и други жени.
След любовта не остава нищо.
Shits.
Вечерите станаха ад. Shits."
(Превод Хари Стоянов, по: Momo Kapor "UNA, ljubavni roman", drugo izdanje, Znanje, Zgreb, 1983., стр. 202-204)
Leave a comment