Възхвала на любовта

(1 Коринтяни, 13)

  1 Ако говорех човешки и ангелски езици,
     а любов нямах,
     щях да бъда мед, която звънти
     или чинели, които дрънкат.
  2 И ако имах пророческа дарба
     и знаех всички тайни
     и всяко знание,
     и ако имах пълна вяра,
     с която и планина бих преместил,
     а любов нямах,
     щях да бъда нищо.
  3 И ако раздадях цялото си имане
     за прехрана на сиромасите,
     и ако предадях тялото си
     на изгаряне,
     а любов нямах,
     нищо нямаше да ми е от полза.
  4 Любовта дълго търпи
     и е милостива;
     любовта не завижда;
     любовта не се превъзнася,
     не се гордее;
  5 не безобразничи, не търси своето,
     не се дразни,
     забравя и прощава злото;
  6 не се радва на неправдата,
     а се радва на истината;
  7 всичко понася, на всичко вярва,
     на всичко се надява, всичко търпи.
  8 Любовта никога не престава.
     Пророчествата ли? Те ще престанат!
     Езиците ли? Те ще замлъкнат!
     Знанието ли? То ще изчезне.
  9 Защото несъвършено е нашето знание
     и несъвършено - нашето пророкуване.
10 Но когато дойде съвършеното,
     ще изчезне това, което е несъвършено.
11 Когато бях дете,
     като дете говорех,
     като дете мислех,
     като дете разсъждавах.
     Когато станах мъж,
     отхвърлих онова, което е детинско.
12 Защото сега виждаме нещата като в огледало, неясно,
     а тогава ще ги видим лице в лице;
     сега познавам несъвършено,
     а тогава ще позная съвършено,
     както и аз съм познат.
13 Сега остават тези трите: вяра, надежда и любов,
     но най-голяма от тях
     е любовта.

По текста в:
Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, Библейско дружество (United Bible Societies), 1992
Сравнен с превода в:
The Holy Bible, New King James Version, 1982, Thomas Nelson Inc.,
Biblija - Stari i Novi zavjet, Krišćanska sadašnjost, Zagreb, 1980.,
Biblija - Sveto pismo (na Internetu), Svetopisemska družba Slovenije