За какво служи Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на министъра на външните работи?

Преди да бъде издадена Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на министъра на външните работи, българските агенции за преводи имаха сключен договор с МВнР, с който министерството им възлагаше извършването на официални преводи на документи и други книжа. Този договор се смяташе неофициално за „лиценз", който МВнР дава на преводаческите агенции и ги прави „легитимни". За съжаление това неофициално мнение се е разпространило масово и дори се е отразило в редица наредби на различни министерства, според чиито разпоредби преводи на документи се признават само, ако са предоставени от такива агенции. Нещо повече, това неофициално мнение е застъпено и в някои закони. По този въпрос вече съм се изказал нееднократно (1, 2, 3, 4, 5).

Заповед № 95-00-152 обаче коренно промени гореописаната ситуация. Точка първа от заповедта изрично гласи:

"Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа ЗА НУЖДИТЕ НА КОНСУЛСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ".

Какво ли означава „консулско обслужване в МВнР"?

От предлога „в" оставаме с впечатление, че въпросното обслужване се извършва в самото Министерство на външните работи. Обаче нека видим какво означава само „консулско обслужване".

В „Речник на българския език", т. 11, стр. 200, откриваме глагола „обслужвам". В първото си значение (за продавач, сервитьор и под.) той означава: „изпълнявам исканията, задоволявам нуждите, потребностите на клиент, купувач и под.". Във второто си значение (за определена структура, система) глаголът означава: „предоставям възможностите си, в услуга съм на някого или нещо". Оттук можем да заключим, че „обслужване" означава „задоволяване на нуждите, потребностите" или „предоставяне на услуги" на клиенти.

Следователно, „консулско обслужване" означава „предоставяне на консулски услуги".

А какво са консулските услуги? В чл. 7 от проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги се прави опит да се дефинират консулските услуги. Те всъщност са част от консулските функции, в които влиза и консулското съдействие. В чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения (Ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет от 25.05.1989 г. - ДВ, бр. 42 от 2.06.1989 г. В сила за България от 10.08.1989 г. Издадена от Министерство на външните работи, обн., ДВ, бр. 42 от 25.05.1990 г.) са описани консулските функции и всеки може да направи справка.

Важно е обаче да се знае: къде се изпълняват консулските функции, т.е. къде се предоставят консулските услуги и се оказва консулското съдействие?

Член 3 от споменатата Виенска конвенция (Изпълнение на консулските функции) гласи:

„Консулските функции се изпълняват от консулства. Те също така се изпълняват и от дипломатически представителства в съответствие с разпоредбите на тази конвенция".

Тоест, консулските услуги се предоставят от консулствата и, евентуално, от дипломатически представителства, в чужбина или, с други думи, консулското обслужване се извършва в чужбина.

След всичко казано дотук можем да си направим заключение, че Заповед № 95-00-152 е предназначена за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа" в чужбина и че преводаческите агенции в България изобщо не е необходимо да сключват такъв договор, за да предоставят официални преводи.

Друг обаче е въпросът: защо агенция да прави официален превод, за верността на който, съгласно чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, отговорност носи лично преводачът?