Преди четири месеца, през октомври 2012 год., във вестник „Капитал" случайно открих статията „Стандарт „Добър преводач"" от Силвия Радославова. Тази статия, за моя голяма изненада, беше отпреди доста време, от 6 юли 2012, т.е. малко повече от месец след излизането на Заповед № 95-00-152 на бившия министър на външните работи.
Развълнуван, побързах да изпратя имейл на авторката, който гласеше:
Здравейте,
С голямо закъснение прочетох статията ви „Стандарт „Добър преводач"" и съжалявам, че не е било тогава, когато сте я публикували, за да взема участие в дискусията. Проблемите на преводаческия бранш силно ме вълнуват, понеже самият аз съм преводач повече от 30 години. Повече за мен бихте могли да научите тук:
Във връзка с положението на преводачите в България написах няколко статии, които, ако проявявате интерес, можете да прочетете на моя личен блог:
Що е официален превод и има ли той почва у нас?
Терминатор на професията преводач
Лек намек за тежкото положение на преводачите у нас
Teško je biti prevodilac u Bugarskoj
Поздрави,
Хари Стоянов
Разбира се, писмото ми остана без отговор. На всички е ясно, че журналистите, както и преводачите, са в подчинено, робско положение, не разполагат със собствена трибуна, а слугуват на своите господари, които им нареждат какво да пишат и какво не, на какво да обърнат внимание и на какво - не.
Госпожата, написала споменатата статия, явно е получила разрешение да даде само мъничко гласност на проблема, но без да вдига много шум. Срещу нея нямам нищо против, понеже не я познавам и нямам представа що за човек е. Но много показателен е фактът, че тя дори не благоволи да ми отговори поне, че не се интересува повече от въпроса или да намери някакво друго оправдание, което дори да не звучи правдоподобно. Е, може би защото има съвест не е искала да ме лъже? Или просто е махнала с ръка и си е казала: „Поредният досадник"! Не искам да гадая.
Всъщност, нещата от май месец 2012 досега, края на март 2013, що се отнася до отразяване на вълненията в преводаческия бранш в пресата, изобщо не са се променили коренно. Освен гореспоменатата статия и „анализът" „Изгубени в превода" от Елица Елефтерова, публикуван на сайта „Econ" на 15.02.2013 и коментара към него, е трудно да се намери някаква публикация в обществена медия, която правдиво и изчерпателно да отразява проблемите в преводаческия бранш. В периода от май 2012 до днес, края на март 2013, статиите в пресата и предаванията по различни телевизии, поставящи въпроса за сериозните проблеми в преводаческия бранш, се броят на пръстите на ръцете, да не кажа на едната ръка.
Отразяването на вълненията в преводаческия бранш е най-пълно единствено във форума към петицията против новите изисквания към преводаческите агенции, където към момента (23 март 2013) има над 8200 коментара, което е рекорд за всички български петиции и което показва висока активност и ангажираност от страна на участниците в този форум. Тези факти обаче се подминават с мълчание от българската преса и изобщо от българските медии.
И как да не си мълчат, след като в този форум се посочва, че именно с прословутия стандарт 15038 е завъртяна грандиозна корупционна схема, че въпросният стандарт всъщност е непрофесионален, предназначен е за посредници, а не за индивидуални преводачи, т.е. предназначен е за потискане и по-жестока експлоатация на преводачите, а не за повишаване качеството на превода, че заверката на подписите на преводачите е незаконна, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи както на множество закони и международни конвенции, така и на самата Конституция и на европейското законодателство, оттук - договорът, който МВнР сключва с фирми, възлагайки им извършването на официални преводи, също е незаконен! Да не говорим, че в този форум бяха публикувани и редица документи, доказващи пропукването на стената, издигната между гражданите и институциите, преграждаща пътя на диалога.
И какво да си помислим за „свободата" на словото, след като едни толкова фрапиращи нарушения се премълчават от медиите? Институциите също се надпреварват с медиите за приза „най-мълчалива институция". „Ми, не б'ли разговорливи" :)
Leave a comment