Писмо до Омбудсмана, 27.06.2016 г.

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 27 Jun 2016 10:45:55 +0300



       Уважаема Госпожо Омбудсман,

       Благодаря за усилията, които полагате, за да получа отговор от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР. На 22.06.2016 г. получих копие от писмо на г-н Бабов до Вас. С огромно огорчение обаче констатирах, че това отново не е отговорът на г-н Раковски Лашев до мен и изобщо не е отговор на двата въпроса, на които продължавам да очаквам отговор:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти.
       Първият ми въпрос съвсем ясно посочва: „без да сключвам договор с министерството". Всичко, написано от г-н Бабов обаче се отнася за случаи, различни от моя. Още повече, уточних, че става дума за преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР. Това са вероятно над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от споменатия от г-н Бабов Правилник от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а както пише г-н Бабов, „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия.
       Вторият ми въпрос също е игнориран от г-н Бабов. Не е описана процедура, по която бих могъл да извършвам официални преводи. Зададох този въпрос, понеже в телефонен разговор служителка от Приемна на МВнР информира моя колежка, че МВнР вече не сключва договори. Правилникът от 1958 г. обаче урежда този въпрос единствено чрез сключване на договори.
       А г-н Бабов в писмото си до Вас твърди, че Правилникът от 1958 г. е „единствения нормативен акт, който регламентира дейността по извършването на преводи на документи и други книжа в разпоредбите на чл. 2а" и че „Законодателството не определя функции на друг административен орган във връзка с извършване на преводи". Правилникът от 1958 г. обаче не е нормативен акт, понеже не отговаря на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове („Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност."). А що се отнася до това, че освен МВнР нямало друг административен орган във връзка с извършване на преводи, г-н Бабов също греши: Министерството на правосъдието е такъв орган (съдебни преводачи).
       Според г-н Бабов „Българското законодателство не съдържа друг регламент за преводите и преводаческата дейност по отношение правоспособността на лицата, извършващи преводи, и преводаческа дейност". Както посочих по-горе, Правилникът от 1958 г. не е нормативен акт, а и да беше, той противоречи на редица закони и конвенции, поради което е неприложим (именно това прилагателно използва за Правилника от 1958 г. Вашият предшественик в годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013, стр.191-192). Не е възможно един неприложим, т.е. незаконосъобразен правилник да отменя дипломата ми за висше образование и правоспособността ми да извършвам преводи (на документи, които изобщо не подлежат на заверка/легализация от МВнР), още повече след като 30 години съм имал такава правоспособност.
       В писмото си до Вас г-н Бабов споменава Виенската конвенция от 1961 (за дипломатическите отношения), но тя няма абсолютно нищо общо с преводите на документи. Освен това, г-н Бабов споменава, че ДКО била приела "модел на регистрация на преводачите и фирми за преводи на МВнР на Испания". За съжаление обаче, испанският модел няма нищо общо с модела, приложен у нас. В списъка на преводачите, намиращ се на сайта на испанското външно министерство, няма фирми, и този списък е публичен. В България списъкът на преводачите, с който разполага МВнР, не е публичен, а публичен е само непълен списък на фирми, сключили договор с МВнР по чл. 2а от Правилника от 1958 г.
       Тук бих искал да изясня основната причина, по която не желая да сключа договор с МВнР или да се „регистрирам" в МВнР като преводач при сегашната липса на правна уредба: няма абсолютно никаква гаранция, че подписът ми няма да бъде фалшифициран и използван от някой (напр. агенция за преводи) без мое знание. В такъв случай служителите на МВнР не могат да направят нищо, понеже заверяват подписите на преводачите неприсъствено чрез посреднически агенции, а и нямат нотариални функции. Категорично съм против тази практика и не мога да се съглася, че тя трябва да се прилага, понеже нямало друг нормативен акт, освен Правилник от 1958 г. Както посочих в предишното си писмо, „Личната отговорност преводачът носи въз основа на чл. 290, ал. 2 от НК, а не въз основа на някакво разрешение да се носи отговорност", така че ако съм вменяем и с необходимата квалификация какъв е проблемът да заверявам собствените си преводи със собствения си подпис и собствения си печат на едноличен търговец?
       Всъщност, г-н Бабов в края на писмото си до Вас е допуснал неволна грешка, която е истинско прозрение (нямам пред вид несъгласуването по род и число и други граматични грешки): „Снабдяването на официален документ, издаден от компетентен български органи предназначен за чужбина, както и от чужбина за България, с превод не би могъл да произведе своето правно действие на територията на съответната държава, за която е предназначен, ако подписа на преводача е удостоверен от „АОГ"."
       Да, грешката е вярна: ако подписът на преводача Е удостоверен от „АОГ", то преводът „не би могъл да произведе своето правно действие"!
       Госпожо Омбудсман, продължавам да се надявам, че ще ми окажете съдействие да получа от г-н Раковски Лашев, директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, адекватен, смислен и законообоснован отговор на поставените от мен въпроси.

       С уважение,
              Х. Стоянов

       Прилагам препратки към:

       1. Писмото на г-н Бабов до Омбудсмана от 20.06.2016 г.

       2. Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана

       3. Разговор с Приемна на МВнР на 14.08.2015 г.


Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:         Mon, 27 Jun 2016 10:47:12 +0300 (EEST)

The message sent on June 27, 2016 10:45:55 AM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.186; ZimbraWebClient - FF47 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1467013555.2614.6.camel@harry-HP-2000-Notebook-PC>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed