Писмо до Омбудсмана, 28.11.2016 г.

| No Comments | No TrackBacks

From: Harry Stojan
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Жалба № 3959/2015
Date: Mon, 28 Nov 2016 00:28:44 +0200




       Госпожо Омбудсман,

       Преди четиринадесет месеца (22.09.2015) се обърнах към Вас с молба (Жалба № 3959/2015) да ми окажете съдействие да получа отговор на писмото, което изпратих на 17.08.2015 до г-н Раковски Лашев, и в което му зададох два елементарни въпроса:
       1. Да получа от МВнР потвърждение за това, че имам право да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството.
       2. Да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти (тук би трябвало да се има пред вид законосъобразна процедура).
       Вече нееднократно Ви уведомявах и подсещах, че не съм получил от г-н Лашев отговор на двата си въпроса. Поради това в последното си писмо до Вас (26.10.2016) за втори път Ви помолих да ми изпратите копия от всички писма, които сте изпратили до МВнР и сте получили от тях във връзка с жалбата ми до Вас от 22 септември 2015 г., за да се ориентирам и да се опитам да разбера каква е причината да не получа отговор от г-н Раковски Лашев. Вие не реагирахте и на тази моя молба. С настоящето за трети път Ви моля да получа копия от тези писма (разбира се, без двете от г-н Бабов, с които съм се запознал и които съм коментирал в писмата си до Вас, съответно от 01.02.2016 и 27.06.2016).
       Освен това, в писмото си от 26.10.2016 Ви помолих да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет, който е органът, приел Правилника от 1958 г. (а не Външно министерство), и да считате това за жалба, отправена към Вас. За съжаление, на тази моя молба също не реагирахте.
       Тук бих искал да Ви обясня защо желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи (неподлежащи на никаква заверка от МВнР), без да сключвам договор с министерството, и защо Ви моля да предприемете нужните стъпки за отмяна на Правилника от 1958 г. пред Министерският съвет.
       В писмото си до Вас от 27.01.2016 поясних, че поради това, че не съм сключил договор с МВнР, съм поставен „в неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо стотици агенции, сключили договор с МВнР, преобладаващото мнозинство от които дори нямат свои специалисти по сърбохърватски език, а използват услугите на външни такива. Личните ми загуби вече са значителни, а относителният дял на приходите от преводи на фирмата ми през 2015 г. е в пъти по-малък в сравнение с 2012 г. Това стана причина да пристъпя към прекратяване на трудовите договори на преводачите си".
       В писмото си до Вас от 27.06.2016 обясних, че преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, вероятно са над 90% от документите за превод, които пристигат от страни, членки на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация, и 100% от документите, идващи от страни от бивша Югославия, с които имаме и двустранни договори за правна помощ. Споменатата конвенция и споменатите договори съгласно чл. 5 от АПК, както и съгласно чл. 25 от Правилника от 1958 г., обезсилват глава II от същия (която включва всички документи, подлежали на легализация през 1958 г.), понеже са актове от по-висока степен, които „предвиждат друго", а според МВнР „фирмите могат да се регистрират за преводачески услуги и да извършват такива [...] единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", т.е. съгласно чл. 18, ал. 1 от същия!
       Следователно, за уреждане на преводите на официални документи, неподлежащи на никаква заверка от МВнР, Правилникът от 1958 е НЕПРИЛОЖИМ.
       За съжаление обаче, не в продължение на години, а на десетилетия, Правилникът от 1958 упорито се прилага и за случаите, в които е неприложим. Държавните институции продължават да признават само преводи, направени от агенции за преводи, сключили договор с МВнР, при всички случаи, когато такъв договор е ирелевантен. Освен това, голяма част от тези преводи вероятно са „подписани" от преводачи, които дори не са знаели, че са ги направили. Неограничените права, които са дадени на агенциите за преводи от МВнР, да заверяват подписи на преводачи, без тези преводачи да са служители на трудов договор в тези агенции и без агенциите за преводи да имат нотариални функции, излагат на опасност както преводачите, чиито подписи се използват без тяхно знание, така и клиентите, които не подозират, че преводите, които получават, може да са направени и от съвсем неквалифицирани лица. А в такива случаи отговорността за верността на превода е персонална, на преводача, който е подписан, а не на агенцията, която използва подписа му без негово знание или просто го е подписала.
       Разбирам, че това положение не може да се премахне лесно, защото Правилникът от 1958 повече от 25 години служи за база на т. нар. „преводачески бизнес" у нас, т. е. бизнеса на агенциите за преводи, а и МВнР продължава да смъква от гражданите такси за неприсъствена заверка на подписа на преводача, макар че тази такса е премахната от тарифата (№ 3) за държавни такси още през 2008 г.
       И накрая на писмото си бих искал още веднъж да напомня и за искането си да получа отговор от МВнР и на допълнително изникналите два въпроса, които поставих още на 01.02.2016:
       1. На какво законово основание „Министерството на външните работи поддържа регистър на фирми и, преводачи на свободна практика в системата на отдел „АОГ" Дирекция „Консулски отношения."?
       2. На какво законово основание МВнР ме лишава от конституционните ми права свободно да избирам професията си (преводач) и да проявявам свободна стопанска инициатива (да извършвам преводаческа дейност, за която няма лицензионен режим)?
       Тук бих искал да Ви напомня, че алтернативата да се запиша в незаконосъобразен регистър, за да имам „право" да нося лична отговорност за преводите си, както посочих в писмото си до Вас от 13.06.2016, е неприемлива за мен.

       Х. Стоянов

       Прилагам препратка към цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:       Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Жалба № 3959/2015
Date:        28 Nov 2016 09:21:01 +0200 (EEST)

The message sent on November 28, 2016 12:28:44 AM GMT+02:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Жалба № 3959/2015" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.196; ZimbraWebClient - FF49 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1480285724.2268.6.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/855

Leave a comment

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Harry Stojan published on november 28, 2016 12:34 AM.

Писмо до Омбудсмана, 26.10.2016 г. was the previous entry in this blog.

Резолюция 708/2012 на ВАП - апотеоз на беззаконието is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.