Това е имейл, който изпратих по повод идеята за създаване на синдикат на преводачите.
Здравейте,
Казвам се Хари Стоянов, специалист съм по сърбохърватски и съм преводач от 35 години. Не членувам в никаква браншова организация. Собственик съм на фирма за преводи (не агенция). Колежката Илка Енчева беше така добра да ми препрати вашето съобщение във връзка с идеята за учредяване на синдикална организация на преводачите. На сайта на КНСБ (проследих дадения от вас линк) пише следното:
„Решение за създаване на Синдикална организация могат да вземат единствено, самостоятелно и доброволно дееспособни физически лица, работници и /или/ служители, които провеждат учредително събрание, при наличие на най-малко 3 /трима учредители".
Това означава, че в синдикат могат да участват единствено наемни работници. Обаче по-голямата част (да не кажа преобладаващото мнозинство) от преводачите не са наемни работници като преводачи, а имат някаква друга професия (напр., преподаватели, учители и т.н.), собственици са на фирми или агенции за преводи или са преводачи на свободна практика. Първата категория преводачи биха могли да членуват в синдикат, свързан с основната им професия. Собствениците на фирми и свободно практикуващите (които са регистрирани в Агенцията по вписванията) не са наемни работници. Те биха могли да членуват в професионално сдружение, но не и в синдикат. Това ме навежда на мисълта, че трудно един синдикат на преводачите би привлякъл голяма членска маса и би имал достатъчно представителна роля сред нашето съсловие.
Предполагам, че идеята за синдикат се е породила от широкоразпространеното схващане, че преводачите са наемници на агенциите. Това просто не може да бъде вярно, поради следната причина: повечето преводачи не са на трудов договор (т.е., не са персонал) в агенциите за преводи. Ако в тези агенции има назначен по някой друг преводач на трудов договор, това в никакъв случай не е масово явление. Заблудата за това, че преводачите са персонал на агенциите се поддържа и от създателите и разпространителите на стандарт EN15038, които не обръщат внимание на сериозния факт, че human resources изобщо не означава свободно практикуващи или собственици на други фирми, а означава единствено „персонал", т.е., лица, назначени на трудов договор, личен състав.
Разбира се, най-масово използваните от агенциите евтини и неквалифицирани „преводачи" биха могли да се включат в един такъв синдикат, понеже (цитирам сайта на КНСБ), те са „безработни, пенсионери и учащи се, които имат право да полагат наемен труд". Това обаче не би било представително за нашето високообразовано, висококвалифицирано и високопрофесионално съсловие.
Очаквам вашето мнение.
Поздрав,
Хари
Моят блог на преводаческа тема:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/linkove-kym-pisma-i-statii.html
Leave a comment