Писмо до Омбудсмана, 28.08.2017 г.

From: Harry Stojan <harry@softisbg.com>
Reply-to: softis@softisbg.com
To: delovodstvo@ombudsman.bg
Cc: priemna@ombudsman.bg
Subject: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date: Mon, 28 Aug 2017 12:31:54 +0300


       Моля, потвърдете получаването и предайте настоящето на г-жа Омбудсман!


       Госпожо Омбудсман,

       Повече от три месеца очаквам отговор на писмото, което Ви изпратих по имейл на 15.05.2017 г. В него Ви обясних защо получените от мен със съдействието на Вашата институция отговори от МВнР на РБ на дословно цитираните от Вас мои въпроси не намирам за адекватни и компетентни. В писмото си от 17.01.2017 г. изрично посочих, че писмата на г-н Бабов не са отговорът на моите въпроси, а в писмото си до Вас от 13.06.2016 г. посочих, че Валентин Бабов „изпраща до Вас неадекватен отговор, практически предлагащ неприемлива алтернатива - да наруша закона, за да имам право да извършвам всякакви преводи". Освен това, както посочих в писмото си до Вас от 17.01.2017 г., Вие „изхождате само от формалната страна - щом има отговор, бил той и неадекватен и некомпетентен, значи въпросът е решен".
       В писмото си от 02.02.2017 г. твърдите, че изразеното от МВнР становище в отговорите до мен „не е лично мнение на конкретния служител, който е подписал писмото-отговор, а е израз на цялостната политика на институцията в съответната област". В писмото си от 15.05.2017 г. Ви обясних защо не вярвам това да е така: „понеже, както посочих още в писмото си до Вас от 01.02.2016 г., МВнР не е орган, компетентен да регулира преводаческата дейност у нас, което става ясно от Устройствения правилник на МВнР".
       В продължение на много години обаче МВнР „регулира" преводаческата дейност у нас въз основа на остарелия и неприложим Правилник от 1958 г. Въпреки липсата на законово основание на Правилника от 1958 г., той стана основата, върху която се изгради т. нар. корпоративен бизнес на агенциите за преводи, които, вместо преводачи на трудов договор, поддържат огромни списъци от преводачи и най-често нямат никакви договорни отношения с тях. Тези агенции претендират, че въз основа на Правилника от 1958 г. са получили „лиценз" от МВнР да извършват всякакви и всички преводи на и от всички световни езици. Обаче съвсем ясно е, че лиценз се дава въз основа на закон, а такъв закон не съществува. Освен това, тези агенции претендират, че извършват легализации и се рекламират както с „лиценза" си от МВнР, така и с това, че са „легализатори"! Това изкривено представяне на една посредническа и куриерска дейност се задълбочи през годините и нанесе неимоверно голяма щета на съсловието на преводачите, които през тези години изгубиха своята независимост, защото „лицензът" за извършване на преводи (не само на официални!) и правото да „извършват легализации" (разбирайте: да заверяват официални преводи) се притежаваха от агенциите, сключили договор с МВнР за извършване на официални преводи.
       Всъщност, с този договор МВнР изобщо не възлага извършване на никакви преводи, макар и в него така да пише. Но в него се описва как се оформя официалният превод и как се оставя място за заверка на подписа на преводача (чл. 4, т. 5. „След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки".). Самата заверка на подписа на преводача обаче не се урежда нито от Правилника от 1958 г., нито от договора, нито от който и да било нормативен акт, а таксата за заверка на подписа на преводача не е включена в Тарифа № 3 от 2008 г. досега. Тази заверка се извършва неприсъствено в МВнР, след като подписът на преводача предварително е „заверен" от агенцията. Именно тази „заверка" на подписа на преводача от страна на агенцията крие множество спорни моменти, които ме накараха преди пет години да не сключа отново договор с МВнР, след като то прекрати всички договори с агенции и др. фирми.
       Както споменах по-горе, агенциите разполагат със списъци от преводачи, които не са на трудов договор в агенциите, а са външни лица, упражняващи различни дейности, практикуващи различни професии, имащи различна квалификация, възраст и статут. Имам опасения, че в някои от тези списъци потенциално може да присъства и моето име с моя подпис, без мое съгласие, и някой собственик или мениджър на агенция потенциално да го използва под превод, за който не съм и чувал. Тази опасност съществува и днес.
       Ето защо на 17.08.2015 г. изпратих писмото си до г-н Раковски Лашев, тогавашния директор на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР, и след като той не ми отговори, подадох жалба до Вашата институция да ми съдейства да получа отговор на поставените от мен въпроси. Исках някой да ми гарантира, че мога да извършвам официални преводи, без да има възможност някой без мое съгласие да използва името и подписа ми. Затова исках това да бъде без договор с МВнР, който дава възможност да се използват имена от списъци извън публичен контрол, и поисках да бъда информиран по-подробно за процедурата, по която занапред аз и колегите от моята фирма бихме могли да извършваме официални преводи от и на езиците, по които сме специалисти. Тогава не формулирах въпросите си така директно, както Ви обяснявам сега, понеже исках да спестя на МВнР неудобството да обяснява, как със заверката си на подписа на преводача гарантира, че това е именно подписа на именно този преводач, който се подписал. От МВнР тогава не биха могли да гарантират това. Още през 2012 г. тогавашният външен министър заяви пред Народното събрание (пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.): „Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти".
       За съжаление, никой от народните представители тогава не е слушал внимателно министъра и не е разбрал какво означава това, не е схванал за какво изобщо става дума, защото ако поне няколко народни представители бяха осъзнали трагичното положение със заверката на подписите на преводачите, тя щеше да бъде прекратена още тогава. Агонията обаче продължи още цели пет години!
       На 11 август т.г. на сайта „Портал за обществени консултации" Министерският съвет е публикувал Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника от 1958 г. Публикуваните изменения и допълнения обаче нямат нищо общо със законосъобразността: не се предвижда законово основание на Правилника; не се предвижда МВнР законосъобразно да получи компетенции да регулира дейността по официалните преводи; не се предвижда Правилникът да се прилага за официални преводи в случаите по Хагската конвенция и в случай на действащ договор за правна помощ, въпреки че включването в предложения списък с преводачи ще продължи да дава право за извършване на всякакъв вид официални преводи, дори и непредвидени от Правилника; не се предвижда списъкът с преводачи, извършващи официални преводи, да включва само физически лица, а и юридически, както досега, което е недопустимо, като се има предвид, че дейността на заклетия преводач е intuitu personae (с оглед на личността) и отговорността, която носи преводачът е персонална; най-важният проблем обаче си остава незаконосъобразността на регистрационния режим, уреждането на който се предвижда да бъде чрез Правилника след влизане в сила на измененията и допълненията му. Чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност гласи: „Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон". Следователно, МВнР няма да може законосъобразно само въз основа на Правилника да регистрира преводачи (пък и фирми) за извършване на официални преводи и да им издава след това удостоверения за тази регистрация, ако регистрационният режим за тази дейност не е уреден със закон.
       Госпожо Омбудсман, понеже не намирате основание отново да отправите старите ми въпроси към МВнР, а и вече не е необходимо, с настоящето писмо Ви моля да се обърнете към Министерския съвет и да предложите на вниманието им посочените от мен недостатъци на Правилника, които няма да могат да бъдат решени само с предвидените от тях изменения и допълнения. Аз оставих коментари по тези проблеми в споменатия портал, като предложих решение за всеки от тях (прилагам препратка), но имам горчив опит с кореспонденцията си с институциите и знам, че има голяма вероятност посочените от мен проблеми да не бъдат решени и незаконосъобразността на Правилника от 1958 г. да си остане и занапред, за неопределен период от време.

       Х. Стоянов

       Прилагам следните препратки (при необходимост копирайте линка):

       Мои констатации и конкретни предложения във връзка с изменението и допълнението на Правилника от 1958 г.
       Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана



Потвърждение за получаване:

From:        Delovodstvo <delovodstvo@ombudsman.bg>
To:          softis@softisbg.com
Subject:   Read-Receipt: Ваш изх. № 3959/02.02.17
Date:        Mon, 28 Aug 2017 12:33:02 +0300 (EEST)

The message sent on August 28, 2017 12:31:54 PM GMT+03:00 to delovodstvo@ombudsman.bg with subject "Ваш изх. № 3959/02.02.17" has been displayed. This is no guarantee that the message has been read or understood.

          mail disposition report attachment

Reporting-UA: 10.100.113.34; ZimbraWebClient - FF55 (Win)/8.0.6_GA_5922
Original-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Final-Recipient: rfc822;delovodstvo@ombudsman.bg
Original-Message-ID: <1503912714.3494.1.camel@softisbg.com>
Disposition: manual-action/MDN-sent-manually; displayed