Rhabdovirus

Борислав Пекич, Бяс, 1981, Пролог
(Borislav Pekić, Besnilo, 1981, Prolog)

       Прониквайки в живата клетка на чуждото тяло, вирусът заменя нейното съдържание със своето и я превръща във фабрика за производство на нови вируси. Промените, които предизвиква в жизнената среда на клетките, са несравнимо по-дълбоки и драматични от онези, които е позволено на човека да се надява да постигне някога в своята.
       Вирусът е най-съвършеното създание в космоса. Неговата биологична организация не е нищо друго, а машина за производство на живот в неговия най-чист смисъл. Вирусът е върхът на естествената съзидателна еволюция.
       Върхът на изкуствената е... интелигентният вирус. Творение, което има форма на човек, а природа на вирус, жизненост на вирус и интелект на човек.
       Симбиозата между вируса, лишен от безцелност, и човека, освободен от ограниченията, би властвала над природата, на която и двамата служат само като тор.
                               Проф. Д-р Фредерик Либерман

       Когато в Осма песен на „Илиада", през устата на ахееца Тевкър, Омир описва троянеца Хектор като „кион лиситир" (κύων λυσσητήρ) или „побесняло куче", човекът все още не е знаел за Него. Когато през 1962 година за пръв път го съзира през електронния микроскоп, той има форма на куршум, вдлъбнат в основата, изпъкнал на върха. Дължината му е 180 нанометра, диаметърът му е 75. Тридесет милиона пъти е по-малък от животното, в което се е родил, шестдесет милиона пъти е по-малък от човека, когото ще убива.
       Живее в космос, който се нарича Неврон и е пет хиляди пъти по-голям от Него. Впрочем, всичко, което е живо, е по-голямо от Него. Но тази несправедливост не го притеснява. Защото е по-силен от всичко, което е живо.
       Той е Чудо на природата, чийто произход е обгърнат в мистерия, както и произходът на всички чудеса. Но делото му е извън всякакво съмнение и не оставящо никаква надежда. Опустошава родната си среда с коварна, свирепа, болезнена безогледност, с каквато човекът злоупотребява и унищожава своята. Той е смъртоносното черно слънце на своя космос, запалено да бъде слънце и на всички останали.
       Докато ги преследва, човекът крие Неговите предци под невинното наименование хеликсна рибонуклеинова киселина в липопротеинова мембрана и гликопротеинова обвивка.
       В тази война Той не се бои от нищо. Дошъл е на бял свят с друга обвивка, която още няма име, но когато го получи, ще се знае, че е непробиваема и неунищожима.
       Защото той е МУТАНТ, пръв от своя щам.
       Макар и сам, не се чувства самотен. Има вроден инстинкт за Голям брой. За двадесет и четири човешки часа неговите предци биха били 6000, за деветдесет и шест часа 200 000, за две седмици - 20 000 000. Такива като Него за двадесет и четири човешки часа ще бъдат 40 000 000. В неговото размножаване цари прогресия, която, неизчислима, се губи в безкрайността.
       Тогава той ще бъде вече кой знае къде.
       Ще пътува през микрокосмоса, както човекът пътува през макрокосмоса. Лутанията ще го водят през места с тайнствени имена, каквито за човека на днешния ден са планинската верига Хиндукуш, пустинята Каракум, джунглите на Амазонка, и каквито биха били за човека на утрешния ден, ако му се осигури продължителност на живота, мъглявината на Андромеда, съзвездието на Алдебаран, звездата Проксима Кентавър. Негови космически пристанища ще бъдат Nervus ischiadicus (седалищният нерв), Hippocampus (Амоновият рог), Cerebellum (малкият мозък), Glandula salivaria (слюнчената жлеза). Негова трансгалактична магистрала е Гръбначният мозък. Негова цел е Мозъкът.
       Навсякъде, където мине, световете ще се преобразяват от катаклизми по-страшни от всички земетресения, които още от Битието разтърсват Планетата.
       Навсякъде, където мине, ще предава страх, омраза, бяс на онези, които имат нещастието да не полудеят веднага от неговото докосване. На полуделите ще предаде съзнание, в естеството на което никой никога няма да може да проникне.
       Отново ще бъде онова, за което е създаден, и което възгорделият се узурпатор на природата - Човекът, за кратко му е оспорил: най-опасното, най-могъщото, най-безмилостното създание във Вселената, загадъчния съюз на светове, към който е принадлежал и Неговият Неврон. Роден да умре едва след като остане сам, когато няма да има повече смърт, от която да може да живее.
       Този път човекът няма да може да му се опълчи. Това би могъл да направи единствено Аристей, синът на бог Аполон, но в старите богове вече не се вярва.
       Затова спокойно тръгна да изпълни съдбата - да убива и умре.

       Превод Хари Стоянов