„Да се срещнем пред нотариуса..."

На 20 август 2017 г. в 18:23:54, особа, представяща се като tzetz, в обсъждането на измененията и допълненията към Правилника от 1958 г. на Портала за обществени консултации, изказва адмирации на няколко собственици на агенции за преводи за твърдата им позиция срещу предложените промени, най-вече срещу заверката на подписа на преводача пред нотариус. Аз също не съм доволен от това да ходя на нотариус да заверявам подписа си, но това е друга тема, която ще засегна по-късно в някоя от статиите си. Та, тези собственици на агенции, които заслужавали адмирациите на въпросната особа, били хора "от бранша" (кавичките на tzetz), които са навътре в нещата и техните мнения трябва да бъдат чути!

Да, това наистина са хора „от бранша", но не от преводаческия бранш, а от бранша на посредници и куриери, които самохвално се наричат „легализатори". Потърсете в Интернет и на сайтове на агенции ще срещнете именно този новоизкован термин за куриерите на агенциите. Човек направо да им завиди на самочувствието!

По-надолу във възхвалата на мениджърите на агенции се появява и художествен образ. „Навремето една стара преводачка ми каза - трябва да избереш - своя път - или да управляваш агенция, или да си преводач, работещ с много агенции. Двете са трудно съвместими... И бе много права".

Това е стара преводачка, предполагам с голям опит, който е натрупала, най-вероятно, в някое Бюро „Преводи" на Съюза на преводачите. Дали е имала собствена агенция или, след като бюрата за преводи фалираха, е работела за много агенции, от похвалното слово не става ясно, но има вероятност да е второто и тя да е придобила горчив опит, та затова да дава такъв съвет. Това наистина е съвет, даден от разочарован преводач, подложен на своеволието на агенциите, които или не плащат, или плащат малко, или изобщо забравят за даден преводач, за да го накажат, че бил много надут и си вирел носа. В „Преводачи и агенции", глава 46 „Преводачът е негърът на света" съм разгледал този въпрос.

А възможно е старата преводачка да е била и преводач-посредник, т.е. собственик на агенция, след като преди Десети е работела в някое от споменатите бюра за преводи. В началото на деветдесетте на миналия век се появиха първите зачатъци на сегашните агенции, основани именно от бивши труженици на бюрата за преводи. Част от тези труженици бяха и бойци на тихия фронт. Та, тази стара преводачка наистина била мъдра, защото явно е вряла и кипяла при създаването на съвременния бранш на посредници и куриери. Съветът ѝ, като се има предвид състоянието в истинския преводачески бранш днес, наистина бил пророчески. Тя е знаела, че ръководната роля ще се падне на мениджърите на агенции, а не на преводачите. Признавам, права е била.

Обаче, дали съветът ѝ е бил морален, това е друг въпрос. Ако човек изгуби чувството си за това кое е правилно и кое не, той вече не може да прецени кое е морално и кое не. Защото да си мениджър на агенция означава безброй компромиси с морала: първо, в отношенията си с Външно, чийто Правилник от 1958 г. вече повече от двадесет години е незаконосъобразен - няма законово основание, противоречи на Конституцията, на някои международни конвенции, на европейското законодателство, а именно този правилник е основата на „корпоративния бизнес" на агенциите; друг компромис е, че поддържат списъци на преводачи, а не персонал от преводачи, които да бъдат на трудов договор и да се ползват от всички блага на Кодекса на труда; следващ компромис е, че вместо да свързват като посредници клиента с преводача, те директно се представят пред клиента като извършители на превода, а това е свързано с друг компромис: лъжат клиентите си, че имат преводачи на много езици, а това всъщност са само имена от списъци. Има и редица други компромиси от този вид, но тук няма да се спирам на тях. Споменавал съм ги в книгите и статиите си на преводаческа тема.

И тук идва поантата на похвалното слово към мениджърите на агенции: „Вървим отново към хаоса на измамници преводачи в интернет и бизнес, с точки на контакт в пицарията, в кафето, в паркинга на хипермаркета". Авторът на панегирика тук вече директно изразява своето презрително отношение и омразата си към преводачите. Той (или тя) съвсем точно обаче описва възникването на бранша на посредници и куриери в смутното време на деветдесетте. Появяващите се и изчезващи бюра за преводи без никакво оборудване, в които пред една пишеща машина тракаше някой „преводач" със съмнителна квалификация, се превърнаха в сегашните агенции. Не, образованият, висококвалифициран преводач не се вписва в образа, с който се сблъскваме в това славословие. Профилът на „измамниците преводачи" ни насочва именно към потенциалните мениджъри на агенции - безскрупулни, непризнаващи нищо свето.

А срещата на преводача с клиента пред нотариус може да стане съвсем реална, ако Министерският съвет приеме изменението на Правилника от 1958 г. така, както е предложено - заверката на подписа на заклетия преводач да става пред нотариус.

Собствениците на агенции са против това подписът на преводача да става пред нотариус, което те обясняват със загрижеността си както за преводачите, които щели да се разкарват по нотариуси и да губят време (това е така), а така също и за клиентите, които щели да плащат вече повече за превода (с това не съм съгласен). Проблемът е, че тези същите собственици на агенции, както и много други като тях, не осъзнават, че именно те са станали причина да бъде предложено такова решение на въпроса със заверката на подписа на преводача, понеже години наред използваха подписи на преводачи, подписали се върху бели листи, „на доверие".

„Имаме си доверие" - повтаряше един собственик на агенция тези дни и твърдеше, че изпращането на подписи от преводачите върху бели листи било съвсем нормално нещо. Интересно, дали в „напредналите" страни, за които напоследък се говори, това е нормална практика?

Да, благодарение на агенциите, ще се срещаме с клиентите си пред нотариуса!