Електронен подпис за „заклет преводач" - какви несъществуващи проблеми измисляме?

| No Comments | No TrackBacks

Във връзка с обсъжданите изменения и допълнения на Правилника от 1958 г., на 12.08.2017 се проведе разговор във фейсбук за промените (публикуван в блога на Рени) между Рени и особа, представяща се за преводачка, в който обсъждат предложението на група собственици на агенции за преводи да се въведе електронен подпис на заклетия преводач, вместо преводачът да ходи при нотариус да му заверява подписа. По принцип, Рени не е против такова решение, но съвсем основателно смята, че все още има сериозни пречки пред въвеждането на тази практика.

Тук ще направя на част от разговора малък разбор, който изобщо не претендира за изчерпване на темата.

Рени казва: „За да се подпише преводът на даден документ с електронен подпис, и самият документ трябва да е електронно създаден и подписан с електронен подпис. Двата електронни файла се капсулират по електронен път (нещо като скрепването с телбод) и се представят така, както са заедно - пак по електронен път... Засега все още повечето документи са на хартия и дълго време още в документооборота ще циркулират документи на хартия. Те няма как да бъдат подписани втори път с електронен подпис..."

Преводачката контрира: „Тези твърдения не отговарят на истината. Дори свидетелствата за раждане се издават в момента електронно /влиза служителят в базата данни на единния регистър, издава удостоверението и го разпечатва/ - гражданинът получава екземпляр на хартия с електронен код отдолу за евентуална проверка на истиността. Никъде и в никоя институция не би било нужно да представите "електронен вариант" /кодът отдолу е начинът за проверка, при нужда/."


Ето и моят коментар: ако удостоверенията за гражданско състояние се издават в електронен вид, то много други документи не са в електронен вид. Дори и старите актове за гражданско състояние. Например, в Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация се описва процедура как един писмен документ става електронен:


Чл. 49. (1) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.
(2) Електронният еквивалент на акт за гражданско състояние се създава въз основа на акта за гражданско състояние и съдържа всички данни, които са вписани в акта за гражданско състояние, съставен в писмен вид.
(3) Длъжностното лице по гражданското състояние сверява данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид и след като установи еднаквост на данните, подписва електронния еквивалент с квалифициран електронен подпис
.


В ал. 3 съвсем ясно се казва, че за да бъде създаден електронен еквивалент на писмен документ, то длъжностно лице сверява данните от документите в писмен и електронен вид и чак след като установи еднаквост, подписва електронния еквивалент с електронен подпис! Ако преводачът получи за официален превод писмен документ и то от чужбина, от страна, където все още не се предлагат електронни документи, как би следвало да постъпи? За да може преводачът да направи официален превод в електронен вид, той трябва да използва електронния си подпис за удостоверяване на авторството си. Обаче как този електронен документ ще се обвърже с писмения оригинал?


Рени казва: „Ако ел. превод не е скрепен с ел. документ, той няма сила на офиц. превод."


Преводачката и този път контрира: „Какво да скрепвате - всеки документ си има номер, нали? Дори да не е е електронен такъв? Вие правите превод. Важното е вашият превод на еди кой си документ, с еди кой си номер, издаден от еди коя си институция, еди кога си да бъде индентичен с това, което вие превеждате /което пишете В ПРЕВОДА/. Правите превода, от долу скенирате и прикрепяте оригинала. Колко голям проблем може да бъде това? Какви несъществуващи проблеми измисляте?"


Така... Според преводачката, електронният превод не трябва да се скрепва с оригинала, понеже той имал номер и дата. Според нея, просто сканираме оригинала и го прикрепяме. Едва ли обаче това е достатъчно. Всеки документ, дори и най-малкият, освен номер и дата, има и съдържание. Удостоверяването на идентичност на копието с оригинала се извършва от длъжностно лице, напр. в институцията, която е издала оригинала, или от нотариус. Ако документът е от чужбина и на хартия, тогава как можем да постъпим? Не съм напълно сигурен, но ако оригиналът не е в електронен вид и подписан с електронен подпис, в България трудно ще може да се удостовери идентичността на електронното му копие (сканирано) с оригинала на хартия. Първо, голяма вероятност има документът да не може да бъде проверен по електронен път, макар че ако има апостил, той евентуално може да бъде проверен. Обаче апостилът не е самият документ, който след като бъде сканиран, може да бъде и манипулиран. Преводачът не е длъжностно лице, на което да са възложени функции да може да удостоверява идентичността на копия с оригинали. Остава това да бъде извършено от нотариус.

Възможно ли е обаче български нотариус да удостовери идентичността на електронно копие с оригинал на хартия? Нямам информация за това. Предполагам, че все още този въпрос не е уреден. Но дори и да е уреден, може да възникне проблем, понеже документът е на чужд език и нотариусите да отказват да заверяват копия на документи на чужд език. Е, ако оригиналът е на български, би могло и да стане. Все пак, това би означавало отново разкарване до нотариус. Следователно, едва ли Рени си измисля несъществуващи проблеми. Проблемите, за съжаление, не само съществуват, но са непредвидимо многобройни. Използването на електронен подпис от преводача за удостоверяване на авторство на официален превод може да се осъществи при много ограничен брой случаи.

Тези случаи обаче са идеални, т.е., изключват се всякакви пречки с признаване на електронни подписи между различни страни, понеже преводите на чужд език отиват в чужда страна, където може и да не признаят електронния подпис на преводача или на служителя, подписал оригинала, понеже в съответната страна няма доставчик на удостоверителни услуги, който да е поел отговорността на българските доставчици на удостоверителни услуги, с чиито подписи се удостоверява преводът или оригиналният документ. Тук изключвам и вероятността в тази чужда страна да не признават официални преводи, направени в България.

Значи, и при най-добро желание и най-добра организация, въвеждането на електронен подпис за т.нар. „заклет преводач" все още се изправя пред редица предвидими и непредвидими препятствия и ограничения. Тук не става дума за мое лично мнение, а за съвсем обективно състояние на нещата. Например, в чл. 44 от Закона за електронния документ и електронния подпис се уреждат условията, по които удостоверения, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги. Тези условия са доставчикът на удостоверителни услуги да е признат в съответната страна, български доставчик на удостоверителни услуги да се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги, както и удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, да е признат съгласно влязъл в сила международен договор. Изпълнението на тези условия се установява от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуване в електронен регистър.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1305

Leave a comment

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Harry Stojan published on avgust 18, 2017 6:22 PM.

Две години след писмото ми до Раковски Лашев was the previous entry in this blog.

„Да се срещнем пред нотариуса..." is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.