Св. Юстин Челийски, Антихристът и неговата дейност

Св. Юстин Челийски, Догматика на православната църква, т. III (втора част)
БОГОЧОВЕКЪТ КАТО СЪДИЯ
Второто пришествие Христово и Царството на бъдещия век

Антихристът и неговата дейност
Към текста на сръбски

       Цялата привидна привлекателност, огромност и обаятелност на злото с всичките му фалшиви чудеса, ще се събере, въплъти и олицетвори в Антихриста като противник на всеобщото Божие добро, олицетворено от Господа Христа и Неговите последователи. В лицето на Антихриста злото ще достигне своето крайно съвършенство на земята, и той ще бъде гениално и неподражаемо зло. Всички злини, пръснати по света, скрити в лабиринтите на човешките души и бездните на дяволското озлобление, той ще събере в себе си, ще ги обедини в себе си, и ще се яви като съвкупност на злото, като повсеместност на злото, като бог на злото, като всезло. Той във всичко ще бъде противоположност на Христа: Христос е въплъщение на доброто и истината, а той ще се стреми да бъде въплъщение на злото и лъжата; Христос е абсолютно добро, а той ще се стреми да бъде абсолютно зло; Христос даде на света Евангелието, а той ще се стреми да даде на света антиевангелие. В него ще бъде целият дявол, както в Христос е целият Бог. Той във всичко ще бъде непримирим противник на Христа и ще се стреми с всички сили навсякъде да измести Христа и да Го замени със себе си. Чрез него най-пълно и най-безочливо ще се прояви цялата, трупана с векове в хората, сатанинска злоба, злина и омраза към Бога. Той бележи окончателния бунт против Бога, окончателната борба на човека с Бога. Той ще прояви най-ожесточено богоборчество и христоборчество, каквото само човешката природа, подпомогната и подстрекавана от Сатаната, може да прояви срещу Бога и Христа в последната си битка с Него. Всичко антихристово, което някога е тляло или тлее, бесняло или беснее, той ще събере в себе си, ще го абсолютизира и прояви срещу Господа Христа. И преди него е имало, има ги и сега, и ще има много антихристи, защото, според Апостола на любовта, антихрист е всеки, който отрича, че Иисус е Месия, Изкупител,[1] всеки, който отрича въплъщението на Бога в Христа,[2] всеки, който отрича Светата Троица.[3] Но всички тези антихристи всъщност са само предтечи на главния Антихрист, на Антихриста в истинския смисъл на думата, който ще се появи преди края на света, за последната, решаваща битка с Христовата Църква.[4] Големият тайновидец Свети Йоан Богослов, който по-добре от който и да е от хората видял и Бога, и дявола, и рая, и ада, и тайната на доброто, и тайната на злото, отделя главния Антихрист от останалите многобройни антихристи, като пише така: „както сте слушали, че иде Антихрист, и сега са се появили вече много антихристи".[5] „Трябва да се знае - казва свети Дамаскин, - че Антихристът ще дойде. Въпреки че антихрист е всеки, който не изповядва, че Син Божии е дошъл в тяло, че е съвършен Бог и е станал съвършен човек, без да престава да бъде Бог; но, в собствен смисъл и изключително, Антихрист се нарича онзи, който ще дойде преди края на света".[6]
      Антихристът ще бъде човек с душа и тяло; и като такъв - най-пълно и най-съвършено въплъщение на човешко-сатанинското зло. Той ще действа като човек; ще говори на хората като свой на свои; ще им говори от името на човек, в името на човечното, чисто човечното, както казва Ницше: Menschliches all zu Menschliches; ще им говори от свое име и мнозина ще го приемат. И ще се сбъдне пророчеството на Спасителя, изречено за Антихриста: „Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете".[7] Като човек, Антихристът ще се отличава от другите лоши хора по своята неизмерима греховност, безгранична влюбеност в злото, неописуема омраза и враждебност към Христа Бога. Той ще бъде въплъщение на злото, но не въплъщение на дявола, защото дяволът не може да се въплъти в човек. „Не самият дявол става човек по начина, по който Господ е станал човек - пази Боже! - а се ражда човек на порока и поема цялата дейност на Сатаната. Защото Бог, предварително знаещ поквареността на неговата бъдеща свободна воля, допуска на дявола да се настани в него", казва св. Дамаскин.[8]
      След като доброволно приеме в себе си Сатаната, Антихристът, със силата на своята извратена воля, така плътно ще се съедини с него, така усърдно ще се приспособи към злото и греха, че целият ще стане грях и ще бъде изключително „човек на греха",[9] а оттук и „син на погибелта",[10] защото ще погуби както себе си, така и своите последователи, със смърт, след която няма възкресение. Логиката на злото и греха ще намери в негово лице своя най-умен апологет. Той ще умее гениално да маскира злото привидно като добро, умело ще замазва отровата на смъртта с фалшив мед на безсмъртието, изкусно ще прикрива грозотата на греха с лъжливи чудеса и поличби, магически ще направи грешните сласти съблазнително привлекателни, за да може да измами мнозина и да погуби душите им.[11] Неговото самолюбие, разпалвано от Сатаната, ще се разгори в пожар от такава сатанинска гордост, че той ще се обяви за Бог, като се превъзнася над всичко, което се нарича Бог, и като се показва като Бог.[12] В него ще се „обедини и съсредоточи цялата сила на богоотстъпничеството",[13] и той ще „седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог" (2 Сол. 2, 4).[14] Срещу тайната на благочестието той ще противопостави тайната на беззаконието[15] с всички нейни сатанински дълбини,[16] съблазнителни атракции и привидни вълшебства.
      Своето богоотстъпничество Антихристът ще прояви особено в това, че ще погази всички Божии закони, ще издигне на престола беззаконието, ще извърши хиляди беззакония и ще подстрекава другите хора да ги вършат, поради което Апостолът го нарича в изключителен и специфичен смисъл беззаконник - ὁ ἄνομος (2 Сол. 2, 8).[17] Съзнателно, упорито и самохвално той ще отстъпи от Господа Христа и Неговата Вечна Истина, и ще се стреми с цялата си сила да накара и другите хора да отстъпят от Него. Затова Апостолът нарича него и цялостната му дейност отстъпление, т. е. отстъпничество - ἡ ἀποστασία.[18] Апостолът с право постъпва така, защото Антихристът ще олицетвори пълното и окончателно отстъпление от Христа Бога. В него сатанинско-човешкото противене на Бога ще достигне своето съвършенство, поради което с предимство му се поставя названието „този, който се противи" - ὁ ἀντικείμενος[19] или: Богопротивник - ἀντίθεος = антибог = противобог.[20]
      В хуленето на Бога той ще бъде ненадминато виртуозен и безогледен, затова в Откровението за него се казва: „Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето".[21]
      Главната сила на Антихриста в христоборческата му дейност ще бъде насочена срещу Неговото Богочовешко Тяло - единната, света, съборна и апостолска Църква, срещу Троичната Божественост в нея. Защото борбата против Църквата всъщност е борба срещу Светата Троица на Земята.[22] Блага вест над благите вести е: в Църквата абсолютно всичко е и става от Отца чрез Сина в Светия дух. За всички членове на Църквата връх на спасението и обожението е отроичението. Противникът на Троичното Божество, Антихристът, ще бъде противник на всичко Божествено, на всичко Богочовешко в Църквата, като се стреми с всички сили да измести Бога и да заеме Божието място в света.[23] За да спечели на своя страна и избраните, този самозван бог ще използва всички видове лъжи, лъжливи чудеса и поличби. В тази дейност усърдно ще му помага Сатаната, защото цялата му дейност ще бъде под влияние на Сатаната, с всяка сила - κατ' ἐνέργειαν του σατανά - и поличби и лъжливи чудеса.[24]
      Свети Кирил Йерусалимски пише: Сатаната ще използва Антихриста като свое оръдие и лично самият той ще действа чрез него. И тъй като знае, че на бъдещия Съд няма да има прошка за него, Сатаната ще поведе открита борба не чрез своите слуги, както обикновено, а сам, чрез Антихриста, ще воюва с Христа и християните чрез разнообразни поличби и лъжливи чудеса. Понеже самият Сатана е баща на лъжата, той ще заблуждава въображението на хората чрез лъжливи дела и на народа ще му се струва, че действително вижда възкръснал мъртвец, а всъщност мъртвецът няма да е възкресен; на народа ще му се струва, че вижда куци да прохождат и слепи да проглеждат, а всъщност няма да има такива изцеления.[25]
      На своя любимец Антихриста Сатаната ще даде: „силата си, и престола си, и голяма власт",[26] и той ще действа „с всяко неправедно прелъстяване",[27] като „се преобразява в ангел на светлината",[28] за да спечели на своя страна колкото се може по-голям брой привърженици.
      „Ще дойде всеотвратителният - казва свети Ефрем Сирин, - като крадец, с такава външност, че би измамил всички; ще дойде смирен, кротък, уж мразещ неправдата, ще се отвращава от идолите, привидно набожен, добър, обичащ бедните, много благолик, любезен към всички. Но при всичко това ще предприеме лукави мерки, за да угоди на всички, за да го обикнат хората. Той ще заблуждава света, докато не се възкачи на престола. И при това с голяма власт ще върши поличби, чудеса, заплахи... И когато много съсловия и народи видят тези негови добродетели и способности, всички изведнъж ще приемат една мисъл и с голяма радост ще го обявят за цар, като казват един на друг: нима може да се намери друг човек толкова добър и праведен?"[29]
      Възгордял се със сатанинска гордост и сила, Антихристът, по Божие допущение и съгласие, ще заграби властта над много народи и ще му се поклонят всички, които живеят на Земята, чиито имена не са записани в Книгата на живота на Агнеца.[30] А християните ще бъдат подложени от Антихриста на нечувани гонения и той ще воюва против светиите, и ще ги победи и ще заповяда да се избият всички, които не му се поклонят.[31] Християните обаче ще се борят с Антихриста чрез вяра и търпение,[32] защото те ще бъдат, както винаги, тяхното оръжие, тяхното всеоръжие Божие.[33] Антихристът най-накрая ще убие двама големи свидетели на Истината Христова, двама свети пророци: предтечата на второто пришествие Христово - пророк Илия, и Енох.[34] Облечени във вретища, тези двама свидетели, сред всички мъки и ужаси, ще свидетелстват за вярата Христова и ще пророкуват хиляда двеста и шестдесет дена; огън ще излиза от техните уста; ще имат власт да затворят небето, да ударят земята с всякаква мъка; и когато завършат своето свидетелстване, Антихристът ще ги победи и убие.[35] Но след три дена в тях ще влезе дух на живота от Бога и те ще възлязат на небето.[36] През тези дни преследването на християните ще бъде такова, че никой, който не признава явно Антихриста и не носи неговия белег на себе си, няма да може нито да купува, нито да продава, нито ще се ползва от някакви права.[37] Тези, които не се поклонят на Антихриста и не приемат неговия белег на челото си или на ръката си, ще бъдат избити.[38] А Църквата Христова, преследвана и измъчвана, ще се крие из пустинята, като в мъки ражда верни чеда Божии.[39] През това време човечеството ще потъне в тайнствените бездни на злото; всички форми на греха и всички видове злини ще плъзнат по Земята, като опустошават душите на хората, а злото ще укрепне, както по времето преди потопа. И Антихристът тиранично ще царува. Но, по Божия промисъл, неговото царство ще бъде краткотрайно. Благодатните тайновидци на Стария и Новия Завет казват, че то ще трае три и половина години,[40] или четиридесет и два месеца,[41] или - хиляда двеста и шестдесет дена,[42] или - малко време.[43]
      През времето на това страшно царуване на Антихриста Църквата ще бъде защитавана освен от споменатите двама свидетели, и от седем Ангели Божии, които ще изливат чашите на гнева Божий върху антихристовия свят.[44] По неизреченото Си човеколюбие Бог ще задържа и облекчава чрез Своята благодат ужасите, причинени от злото по времето на Антихриста. Защото под думата на Апостола: τό κατέχον = онова, което задържа,[45] се подразбира Божията благодат, която задържа връхлитането и нападението на сатанинското зло на Антихриста върху човешките сърца, а под думата: ὅ κaτέχων = онзи, който задържа, се подразбира Бог.[46] Тиранията на злото и силата на греха ще бъде толкова голяма, каквато не е била от сътворението на света, нито ще бъде; и ако не се съкратяха онези дни, не би се спасил никой човек, но заради избраните ще се съкратят онези дни.[47] А ще се съкратят при явяването на Господа Иисуса, който с дъха на устата Си ще убие Антихриста и ще го изкорени чрез светлината на Своето пришествие.[48]
      В историята на света най-важни са две събития: първото пришествие на Господа Христа и Неговото второ пришествие. Първото е сеитба, второто жетва; първото показа и даде на човешкия род всички божествени истини и сили за спасение на хората от греха, смъртта и дявола, второто ще обяви и ще разкрие как се е възползвал от това човешкият род. Става дума за цялостното Евангелие на Спасителя и всичко, което е породило и поражда то в човешките души, целия Бог и целия човек, във всички техни истини и безкрайности. Затова никой от хората не може да знае кога човешкият род ще съзрее за Последния Христов съд. Това е тайна, света тайна, към която християнинът смирено върви чрез молитва и надежда в човеколюбивия Спасител, като води евангелски живот.[49]
      Христос в света? - Бог в света, целият Бог с всички божествени съвършенства в човешко тяло. Това е безкрайна радост за хората, но и безкрайна мъка за дяволите. „Нима си дошъл тук да ни мъчиш?" - постоянно, доловимо и недоловимо за слуха, се изтръгва от тъмните и смрадливи уста на всички дяволи, които чрез греховете са направили от този земен свят игрална площадка за смърт, мъки и страдания, и са го превърнали в преддверие на ада. Като съпротива срещу божествените Христови блага на този свят, дяволите непрекъснато мобилизират всички свои злини, украсяват ги, маскират ги, така че да ги направят привлекателни за хората. Те знаят, от горчив опит знаят, че в никакъв случай не могат да победят Господа Христа, но най-голяма радост за тях е да отвръщат хората от Христа, да не им позволяват да приближават до Христа, да ги въведат в заблуждение за Христа, защото съзнават, че по този начин повличат хората във всякакви падения, и в онова, най-голямото - отстъплението. Отстъпи ли човек от Христа, той отстъпва от единствената сигурна основа, сигурна против смъртта, греха и злото, и оттук дяволът го подмята с всякакви бури на греха, страстите и изкушенията, като най-накрая го запраща в своето царство - ада. Онова, чрез което човек се държи за небето, за безсмъртието, за вечността, за вечната истина, за вечния живот, е вярата в Господа Христа. Затова целият ад чрез всички свои злини се е опълчил срещу вярата Христова. И когато успее да отвърне от вярата който и да е човек, отвърнал го е от Бога и го е тласнал чрез своите злини във всички духовни смърти, отвъд които се простира безкрайното царство на гнойния и смрадлив мрак - ада. Отстъпи ли от Христа: човек отстъпва от единствения истински Бог и безвъзвратно става плячка на лъжливи богове; отстъпва от Вечната Истина и затъва в плаващите пясъци на псевдоистината, лъжеистината; отстъпва от Вечния Живот и загива в безброй смърти; отстъпва от рая и се сгромолясва в ада. Колкото по-голяма е у хората вярата в Христа, толкова по-голям е бесът на демоните срещу тази вяра и по-големи нападенията срещу Христовите хора. И цялата стратегия на Сатаната се състои в следното: да се направи грехът колкото се може по-прелъстителен за хората чрез най-съвършената козметика, която може да измисли съвършения в злото ум на Сатаната, като по този начин да улавя хора, да ги печели за отстъпление от Христа. Кой съвършено е отстъпил от Христа - Бога Логоса? Сатаната. В човешкия род пък най-съвършено отстъпление от Господа Христа ще представлява Антихристът. Това ще бъде в човешки облик най-съвършения образец на отстъплението от Христа Бога, от Неговата Истина, от Неговата Правда, от Неговата Любов, от Неговата Мъдрост, от Неговата Богочовечност, от Неговата Вечност. Но и всяко отстъпление от Христа има в себе си нещо антихристово, а оттук - сатанинско. Историята на човешкия род обаче няма да завърши, докато Сатаната не покаже на Земята цялата сила на своята злина. И ще я покаже най-съвършено и най-пълно в лицето на Антихриста. С цел да отвърне от Христа колкото се може по-голям брой хора и чрез тях да поведе последната и заключителна битка срещу Господа Христа. И когато Антихристът се възцари в земния свят и доведе в борбата срещу Христа всички злини на сатанинското царство; и когато тези злини покажат цялата си сила - сами по себе си и чрез хората, които доброволно ще ги използват; тогава ще настъпи най-многобройното отстъпление от вярата Христова в човешкия род, защото лъжепророци и лъжеучители ще прелъстят мнозина, и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта,[50] така че, когато Господ дойде за втори път - „ще намери ли вяра на земята"?[51]
      Антихристът е антибог: тъй като изцяло е против Христа, по този начин е против единствения истински Бог. Освен това, чрез своето христоборчество и богоборчество Антихристът ще бъде против всяка божественост, против всяка вяра и каквито и да било богове. Когато дойде на Земята, той ще действа така, че със себе си да замени не само Христа, да бъде вместо Христа (ἀντί = вместо), а със себе си да замени всяка божественост, всеки бог, в който хората вярват. Със съзнателна и запланувана цел: сам да стане бог на всички, всебог. За греха, за „човека на греха", това е естествено, понеже грехът влече всяко същество към краен сатанизъм, към крайно самообоготворяване, както най-напред е отвлякъл Сатаната. Защото, какво е Сатаната? Сатаната е самозван самобог: сам на себе си бог. А това е сторил на себе си чрез гордост, отстъпление от Бога: чрез самолюбие, самообожение. Най-съвършен пример за такова самолюбие, самообожение, самобог в човешкия род ще бъде Антихристът. Той ще се противи на всеки бог, а най-вече на истинския Бог - на Господа Христа, и гордо ще възнася себе си над всеки Бог, а най-вече над истинския Бог и Господ - над Иисуса Христа. И ще се стреми трайно да се настани, и ще се настани, в християнските храмове като Бог, и ще обяви себе си за Бог - единствен и всеистинен, в това усърдно ще му помага самият Сатана: и той чрез въздействието на Сатаната ще върши големи чудеса, илюзорни и фалшиви, и велики дела, илюзорно велики и грандиозни. Той ще действа много съблазнително и прелъстително, за да съблазни, ако е възможно, и избраните. И ще съблазни мнозина, прекалено много, след като се настани в християнските храмове като Бог, имащ цялата земна сила и власт. Антихристът - антибогът, ще се представя за единствен Христос - ще се представя за единствен бог, антигосподът - ще се представя за единствен господ, антиистината - ще се представя за единствена истина, антиправдата - ще се представя за единствена правда, антилюбовта - ще се представя за единствена любов, антиживотът - ще се представя за единствен живот, антидоброто - ще се представя за единственото добро, антибезсмъртието - ще се представя за единственото безсмъртие, античовеколюбецът - ще се представя за единствен човеколюбец. Поради това Антихристът всъщност ще бъде най-кръвожадният античовек: като се представя за един истински и съвършен човек, той планирано, чрез разнообразни грехове, ще убива човека в цялото му същество: ще убива в човека всичко, което е боголико, като с това убива всичко, което представлява същността на човека, човечността, човешкото; ще убива в човека всичко, което е богожадуващо, христожадуващо, небесножадуващо, и ще заменя всичко това с противоположните разрушителни сили. Чрез всичко това Антихристът, този титаничен античовек, ще се стреми да осъществи крайната си цел: да одяволи, одявололичи човека: да изпълни човека с дявололикост вместо с боголикост, с дяволожажда вместо с богожажда; и така, противоположно на Богочовека да направи от човека дяволочовек, противоположно на Христовите благодатни богочовеци да направи дяволочовеци. Антихристът и чрез науката, чрез философията, и чрез изкуството, и чрез всички човешки дейности, ще се стреми да се покаже като единствен бог, а всъщност ще бъде лъжебог; като единствен Христос, а всъщност ще бъде лъжехристос; като единствена истина, а всъщност ще бъде лъжа; като единствена правда, като единствен живот, като единствен рай, а всъщност ще бъде неправда, смърт и ад; ще се стреми да се покаже като единствен човек, а всъщност ще бъде нечовек, като единствен човеколюбец, а всъщност ще бъде най-кръвожадният човекоубиец.
      Страшната истина за Антихриста спада към най-важните истини от Евангелието на Спасителя. За нея трябва да се говори, както и за Господа Христа.[52] Ако тя беше премълчана в Евангелието на Спасителя, колко по-опасна щеше да бъде дейността на Антихриста сред човешкия род! Ние, християните, знаем от Евангелието на Спасителя какво мисли Бог за нас, хората, и какво иска да стане с нас; но всемъдрият Господ ни е казал в Своето Евангелие също така какво мисли и Сатаната за нас, хората, какво иска да направи с нас;[53] и какво мисли за нас неговият главен апостол - Антихристът, и какво иска да направи с нас. За нас, християните, нищо божествено не ни е непознато, но също така и нищо сатанинско, за да можем да се пазим и защитаваме от сатанинските изкушения и злини. Ние, хората, сме създадени да бъдем благодатни богочовеци; Господ Христос дори стана човек и като Богочовек показа как всичко, което е Божие, може да се осъществи в човешкия живот на Земята, като се избегне и унищожи всичко, което е против божието: греховно, зло, сатанинско, антихристово. И ние знаем, че във всичко сме по-силни от Сатаната и неговите черни ангели: по-силни сме чрез Христовата благодат, по-силни сме чрез Христовата света Църква, в която непрекъснато, както в Своето тяло, живее и животвори Богочовекът Господ Христос с всички Свои благодатни божествени сили, към които непрекъснато се причастяваме чрез светите тайни и светите добродетели, и побеждаваме всяко сатанинско зло, и грях, и смърт, и ад. Бог, който е с нас чрез светите тайни и светите добродетели, е несравнено по-силен от дявола, който е в греховете, страстите, смъртта и ада. Затова у християнина няма страх нито от Сатаната, нито от Антихриста: във всичко ги побеждаваме чрез Господа Христа, който всемогъщо действа в нас, в Своята света Църква, чрез светите тайни и светите добродетели.
      Какво е онова, което възпрепятства, което задържа Антихриста да се яви сега или утре, или когато и да било, освен „в свое време"? - Богочовешката разпоредба (ἡ οἰκονομία) на спасението, Божият план за спасение на света.[54] Според този план, Антихристът ще се появи „в свое време", в края на света. А дотогава кой ще го задържа да не се появи? - Църквата Христова: благодатната дейност на Църквата Христова в света, нейната благодатна сила и власт: власт над нечистите духове;[55] власт да изгонват бесове от хората, от света;[56] власт и сила да преборва всяко зло и да множи всяко добро; власт да спасява хората от греха, смъртта и дявола; власт над ада.[57] Именно Евангелието на спасението е силата, която задържа Антихриста да не се появи преждевременно; и това Евангелие трябва да се е проповядвало преди това на всички народи,[58] и то да бъде свидетелство на тези народи за пътя на спасението и за единствения Спасител на света,[59] за Спасителя, за когото всички народи представляват едно стадо, което трябва доброволно, под благодатното въздействие 6на светото Евангелие, да тръгне след единствения Добър Пастир на всички хора.[60] Вярата на хората в Христа също е сила, която задържа и възпрепятства Антихриста да се появи. Но когато сред човешкия род започне неудържимо бързо да се гаси вярата в Господа Христа, когато повечето хора по своята свободна воля започнат доброволно да вземат страната на злото и да вършат злини, и да обичат злото; и когато Бог, според желанието на тяхното сърце, ги остави да потънат в нечистота, в срамни сласти, в покварен ум, и те започнат да вършат всякакви неправди, всякакви грехове, със съзнателно богоборчество и злолюбие;[61] и когато чрез всички тези доброволни човешки злини дяволите завладеят повечето хора, които са се отрекли от вярата в единствения Спасител на света, Господа Христа - тогава Господ ще допусне да се появи и техният върховен вожд на христоборчеството - Антихристът, към когото те са се втурнали и стремглаво се носят чрез своите доброволни злини. През последните времена хората толкова ще злоупотребят със своята боголика свобода, че почти изцяло ще я изразходват за зло и сатанизъм, а не за вяра и спасителни евангелски подвизи, които единствено спасяват хората от греха, смъртта и дявола - именно затова Спасителят пита: „когато дойде" за втори път на Земята, „ще намери ли вяра на земята?"[62] Заради умножените беззакония, заради съзнателното отхвърляне на единствения истински Бог и единствения истински Спасител на света - Господа Христа, заради христоборчеството и христохулството, Светият Дух ще напусне хората и Неговата благодат, τό κατέχον, която задържа и възпрепятства Антихриста да се яви, ще се оттегли и така навсякъде по света ще бъде оставен вход за всяко зло и дявола, олицетворен в Антихриста.
      Чрез Своето всезнание и Своето предварително знание, Бог е предвидил за човешкия род това съзнателно и доброволно отричане от Христа Бога, и същевременно съзнателно и доброволно вземане страната на злото, и именно затова по всемъдрия Си промисъл е определил точно това време за появата на Антихриста и пришествието на Господа Христа. Като дойде тогава, Антихристът наистина ще дойде „в свое време": хората ще му отворят сърцата си чрез зли желания, умовете си чрез зли идеи, волите си - чрез зли щения, душите си - чрез зли дела, и той ще се настани в тях с цялото сатанинско зло и грях.
      Антихристът има своите безбройни предтечи: те са започнали да се появяват още в първите дни на християнството, в лицето на различни христоборци, христомразци и христогонители,[63] и продължават да се появяват през историята на християнството. Каква е целта на тези предтечи на Антихриста? Да изместят Господа Христа, да разрушат Неговото дело, да унищожат Неговата Църква, като с това осуетят спасението на хората чрез единствения Спасител на човешкия род. Всъщност, те желаят едно и за едно нещо прахосват душите си: да изчезне Богочовекът Христос от Земята. Защо? Защото в Богочовека е цялата тайна на нашата вяра, на нашата набожност и цялата ѝ сила. Защото, какво е „тайната на вярата" - τό μυστήριον τῆς πίστης, „тайната на благочестието" - τό τῆς εὐσεβείας μυστήριον? Това: „Бог се яви в плът",[64] тоест: Бог се яви като човек, като Богочовек, за да изгони от човека чрез Себе си, чрез Бога, всяка зла сила, всеки грях, всяка смърт, всеки дявол, и така да спаси човека от греха, смъртта и дявола, като му дари благодатта на Вечния Живот, Вечната Истина, Вечната Правда, Вечната Любов. Чрез Богочовека Христа на човешкия род е обявена всесветата тайна на Троичното Божество,[65] която е била скрита от векове и родове, Църквата, която е тялото Христово.[66] „Какво богатство на слава има... в тази тайна"! Божествено богатство;[67] в нея „са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието".[68] Затова целият богочовешки подвиг на Господа Христа се нарича „ἡ οἰκονομία τοῦ μυστηρίου" = „разпоредбата на тайната", скрита в Бога от сътворението на света.[69] „Тайната на Христа"[70] съдържа в себе си всички свети тайни, необходими на човешкото същество във всички негови светове и във всички негови животи. „Тайната на Христа"? Христос: единствен истински Бог, и в него цялата тайна на Истината - Всеистината; цялата тайна на Правдата - Всеправдата; цялата тайна на Доброто - Вседоброто; цялата тайна на Мъдростта - Всемъдростта; цялата тайна на Живота - Всеживота; цялата тайна на Бога - Всебога, в тайната на Христа е цялата „тайна на Евангелието" на Христа,[71] цялата тайна на Евангелието на спасението, което не нищо друго, освен: обожение, охристовение, отроичение на човешкото същество чрез живот в Богочовека Спасител чрез евангелските свети тайни и свети добродетели. Така в Църквата Христова, тази всеобхватна всесвета тайна Христова, това тяло Христово, действа, извършва се, осъществява се спасението на хората чрез светите тайни и светите добродетели; и хората се освещават, преобразяват, охристовяват в Богочовека Христа и по този начин стават „богове по благодат", „богочовеци по благодат".
      Обратно на това, в нашия човешки свят действа „тайната на беззаконието", действа чрез сърцата на хората, чрез съвестта на хората, чрез телата на хората. И то действа чрез всяка христоборческа мисъл, христоборческо чувство, христоборческо желание, христоборческо дело. С една единствена цел: да възпрепятства, да осуети спасението в единствения Спасител на човешкия род, на колкото се може повече хора. Чудовищната „тайна на беззаконието" се разпръсква със своята псевдосветлина, лъжесветлина чрез всички човешки злини, чрез всички човешки беззакония, чрез всички човешки грехове, като маскира всеки грях, всяко зло с тайнственост, за да погъделичка колкото се може повече любопитството на човешкия ум. Но цялата, цяла-целеничка, тайната на беззаконието е в Сатаната. „Дълбините на Сатаната" = τά βάθη τοῦ Σατανά, са бездънна пропаст и в тях лесно може да се удави всеки човешки ум, човешко сърце, човешка съвест, ако не съществуваше благодатта Христова, излята в човешката природа чрез въплъщението на Бога Логос, в когото са „дълбините Божии" = τά βάθη τοῦ Θεοῦ (1 Кор 2,10). Срещу светата Христова „тайна на вярата", „тайна на благочестието", в човешкия род действа Сатаната по безброй тайнствени начини чрез неизброими беззакония. А какво е беззаконието? Грях, всеки грях. А какво е грехът? Грехът е всичко, което не е от вярата: тоест всичко, което не е от Христа, от Неговото Евангелие, от Неговата Църква, а особено всичко, което е против Христа, против Евангелието, против Църквата. Сега ясно знаем: грехът е всичко, което е без Христа, против Христа; и в това е същността, вечната същност на беззаконието: и на върховния беззаконник на Сатаната, и на всички негови сътрудници сред хората, на всички христоборци, на всички, които са извън Христа, без Христа и против Христа, а на първо място на Антихриста. Сега знаем тайната на беззаконието: цялата е от Сатаната, в Сатаната, чрез Сатаната, към Сатаната. Оттук следва евангелската богочовешка истина: „Всеки, който прави грях, прави и беззаконие" (1 Йн 3,4). Да, в Сатаната е цялата тайна на злото, цялата тайна на греха, цялата тайна на беззаконието. Във всичко това хората са само негови ученици. Но против всичко това има само едно лекарство, само едно спасение - Богочовекът Христос, Единственият Човеколюбец. Защото Христос „даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие".[72] От едната страна е Богочовекът Христос, от другата - Антихристът. „Какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Между Христа и Велиара?"[73]
      Чрез своята неизмеримо човеколюбива благодат, любов и милост, Господ Христос задържа появяването на Антихриста, докато не се изпълнят определените от Бога времена и срокове. Той е ὅ κατέχων.[74] Затова на хората е много по-лесно с помощта на благодатта на Спасителя да отстранят от себе си всяко беззаконие, всеки грях, всяко зло, и да не съучастват в „тайната на беззаконието" на Сатаната, която непрестанно действа в хората, които доброволно и съзнателно се подчиняват на Сатаната чрез своето христоборчество, христоневерие, маловерие, кривоверие, неверие, безбожничество. Защото, откакто целият Господ Бог Христос е в света сред хората чрез своята света Църква и свето Евангелие, хората обикновено са доброволни и съзнателни съучастници на злото и дявола: доброволно стават „роби на беззаконието".[75] Защото всеки човек има в Църквата на Спасителя най-сигурни средства да се освободи от всеки грях и всяко беззаконие само ако иска да повярва в Господа Христа.[76] Очевидна е истината: „Всеки, който прави грях, роб е на греха".[77] А от греха, от всеки грях, та дори и от най-големия, човек може да бъде избавен и освободен само от Единствения Безгрешен - от Господа Христа.[78] И тази истина над истините пътува през поколенията на човешкия род и никой няма да има оправдание в деня на Страшния съд за своето робуване на греха и беззаконието; затова всеблагият Господ ще каже тогава на беззаконниците: „Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие! Никога не съм ви познавал!".[79] Защото беззаконието и съзнателното робуване на беззаконието обезбожават човека, премахват от него всичко божествено, боголико, небесно, ангелско, като в него започва да царува онова, което е демонско, сатанинско, дяволско.
      Чрез безкрайното Си човеколюбие и чрез неизследваните човеколюбиви причини за Своята божествена промисъл за човешкия род и за земния свят, Господ Христос със Своята благодат обуздава и задържа сатанинското беззаконие, за да не пусне, чрез различни грехове и злини, дълбоки корени в повечето хора: като им дава и предлага чрез Своята Църква всички необходими средства за спасение от греха, злото и дявола. Всички средства, толкова потребни и така естествени за човешкото съществуване, за да може човек чрез тях да води вечен живот още тук, на Земята, а след това и горе, на небето, сред Светиите и Ангелите Божии.[80] Защото тези свети средства - а това са светите тайни и светите добродетели - ги изпълват с всички божествени сили, които ги обожават, отроичават, правят ги „участници в божественото естество", което за боголикото им естество представлява вечна радост и вечно блаженство.[81]
      Бог е закон на битието, закон на съществуването, закон на живота. Да искаш да съществуваш, да искаш да живееш без Бога, извън Бога - това е беззаконие, а олицетворението на това е беззаконникът. Бог е закон на човешкото битие, а да искаш да бъдеш човек извън Бога и без Бога - това е беззаконие, това е да бъдеш беззаконник. Бог е закон на човешкия ум, на човешката душа, на човешката съвест, на човешката воля; а да искаш да имаш и да поддържаш своя ум, своята съвест, своята душа, своята воля извън Бога и без Бога, това е беззаконие, което превръща човека в беззаконник. Всъщност беззаконието е всичко онова, което е против Бога, без Бога, извън Бога. Беззаконник е онзи, който обяви беззаконието за свой закон и живее по него. Най-съвършен образец на такова беззаконие в човешкия род ще бъде Антихристът, затова той, според заслугите си, ще бъде ὅ ἄνομoς = Беззаконникът.[82]
      Цялостната дейност на Антихриста и всички негови предтечи в човешкия род има една цел: всички Божии закони, закони на Христа да обяви за лоши, за опасни, пагубни за хората, за човешкия род. Затова трябва да се отхвърлят и заменят с други закони, с противоположно съдържание и противоположен смисъл: Христос да бъде заменен с Антихриста, всички негови закони - със законите на Антихриста. Всичко, което Господ Христос, Богочовекът, е обявил на човешкия род като закон на светия живот, като закон на истината, като закон на правдата, като закон на любовта, като закон на съвестта, като закон на човешката душа, като закон на човешкия ум, като закон на човешката воля - всичко това ще бъде поставено от Антихриста извън закона и така ще се възцари беззаконие, начело с него, истинския Беззаконник. Но той няма със сила да наложи това на хората, а ще се появи в земния свят тогава, когато повечето хора със сластолюбието и грехолюбието си бъдат затънали в безбожие, беззаконие, богоборчество, христоборчество. Пред такива хора ще дойде и ще се появи Беззаконникът = Антихристът: техният идеал, техният вожд, техният лидер - върховният военачалник на всички злини и всички грехове, и всички беззакония, и всички смърти, и всички дяволи в земния свят. Антихристът ще бъде съвършено олицетворение на беззаконието, което е измислено и осъществено от Сатаната, само че олицетворение в границите на човешката природа и в сферата на човешкия род. По външност и естество Антихристът ще бъде човек; а по воля, по дейност, по цели, той целият ще бъде античовек, дехуманизиран човек, обезчовечен човек, дяволочовек.
      Антихристът ще бъде най-съвършеният дяволочовек в човешкия род: неговата сила ще бъде огромна, мощта му - съкрушителна, властта му - почти непоклатима. Чрез своите поклонници, последователи, привърженици и роби той ще разтръбява следното: На човешкия род не е необходим Богочовекът Христос! На човешкия род не е необходимо Евангелието на Христос! Долу небето! Долу Бог! Човек е наистина човек само когато е без Бога и против Бога, когато е без Христос и против Христа! Човекът - самостоятелен господар и върховен всевладетел на земята и небето! Човекът - „чистият човек"! Без каквото и да било божествено и неземно! Всичко божествено е само отрова, само опиум, само наркотик! Човекът си е самодостатъчен! И не му трябва никакъв свят, освен земния, и никакъв друг живот, освен земния! Човече, бъди сам на себе си Бог, защото изобщо няма друг Бог! В безмерното гробище на боговете ти всъщност си единственият Бог! Бъди горд, че си човек, защото с това си Бог! И най-велик си тогава, когато се смяташ за Бог! Защото с това показваш и доказваш, че никой и нищо не е по-велико от тебе в света и в световете! Човече, бъди горделив и щастлив, защото ти си единственият Бог във всички светове! А между другото - вдигайте паметници на Иудите Искариотски навсякъде, навсякъде, навсякъде, по цялата Земя и по цялото небе и по небесата над небесата! Паметници, паметници, паметници - на Иудите Искариотски, на тях! На тях! Само на тях!
      И докато дяволочовекът с такива славословия и оглушителни възхвали величае и лъже човека, ще се яви Богочовекът и с дъха на устата си ще убие дяволочовека.[83] Самият дъх на Богочовека Христа ще бъде по-силен, несравнимо по-силен от всички беззакония на Беззаконника, и от самия Беззаконник. Тогава ще се види ясно и ще стане очевидно на всички, че всички злини на Антихриста, всички беззакония, всички чудеса и неща, са паяжина в сравнение със силата и мощта на Богочовека Христа и на всеки човек, който е с Богочовека, на всеки християнин, който с вярата си стои до Богочовека и в Богочовека. Тогава съвсем ясно ще се разбере откъде идва у Христовите Светии онази всемогъща сила през земния им живот, която невидимо им е дарявал Богочовекът. Тогава ще се разкрие цялата тайна на Христовата вяра и цялата сила, която се крие в нея; цялата тайна на Христовата любов и цялата сила, която се крие в нея; цялата тайна на Христовата надежда и цялата сила, която се крие в нея; цялата тайна на молитвата, поста, търпението, милосърдието, покаянието, кротостта, смирението и другите евангелски свети добродетели и цялата сила, която се крие в тях; цялата Тайна на Светото Причастие и цялата сила, която се крие в нея; и цялата тайна на всички други Свети Тайни в Христовата Църква и цялата сила, която се крие в тях.
      Богочовекът Христос, чрез блясъка на Своето пришествие ще унищожи тираничния Антихрист, този човек = дяволочовек.[84] Светлина - убиец! Всеки лъч - смърт, хиляди смърти за беззаконията и Беззаконника! „Светлината тиха" (φῶς ἱλαρὸν), „Светлината на живота" = Богочовекът Христос, нашият Господ и Бог, при второто Си пришествие ще се появи като огън, който изпепелява, и ще изкорени всичко Антихристово: и дела, и идеи, и замисли. И ще се изпълнят пророчествата, пророкувани за утеха на Христовите последователи: с меча на устата си Господ ще воюва с Антихриста и поклонниците му и ще ги победи.[85] Защото словото Божие е живо и по-силно, и по-остро от всеки двуостър меч:[86] убива всичко, което е против Бога, антихристово, зло, сатанинско. Нищо не може да устои пред този меч; няма ризница, няма броня, която да може да защити от него. „От духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват".[87] „С диханието на устните Си ще убие нечестивеца":[88] върховния и най-съвършен, и най-ожесточен, и най-могъщ безбожник в човешкия род - Антихриста, защото Господ убива „с думите на устата Си".[89]
      От светлината на лицето Господне се разтопява като восък всяко беззаконие, всеки беззаконник, всички беззаконници:[90] сполетява ги вечна гибел, вечна смърт, вечно умиране в мъките на богоборчеството и христоборчеството. Защото целият в Своята светлина присъства чудесният Господ и Бог наш Иисус Христос с всички свои съзидателни сили, от които бяга и се разпада всичко, което хората или дяволите са извършили срещу Бога, без Бога, извън Бога.
      Така Антихристът ще завърши самозваната си мисия в човешкия свят. Христос и Антихристът, Богочовекът и дяволочовекът: две противоположни същества, две противоположни личности, две противоположни цели. Чрез цялата си дейност в човешкия свят, от Адама до Антихриста, дяволът е искал единствено това, действал е единствено за това да превърне човека в дяволочовек, хората - в дяволочовеци; а Единственият Човеколюбец, Богочовекът Иисус Христос, целият е едно желание, всежелание: да превърне човека в благодатен богочовек, хората - в благодатни богочовеци. За постигане на своето: дяволът действа чрез всички злини, чрез всички грехове, чрез всички страсти; а Господ действа в Църквата чрез всички свои свети тайни и свети добродетели. От хората зависи доброволно да се самоопределят за едното или за другото. Победата? Безсъмнено, на страната на Богочовека.
      И чрез най-малкия си грях човек съучаства на дявола, защото дяволът е откривател и творец на греха по същество; но също така, чрез всеки грях дяволът съучаства в греха на човека, защото дяволът е целият от грях, целият е в грях, така че за него да съгрешава означава да живее, и чрез всички грехове той невидимо действа.[91] Чрез греха човек се сродява с дявола; оттук истината на светото Евангелие: „Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава".[92] Разбира се, дяволът няма нито власт, нито сила да наложи на човек греха, а човек по своята свободна воля се самоопределя за греха и за всички безбройни злини, които грехът носи в себе си и води след себе си. При всеки човешки грях дяволът се стреми да направи греха колкото се може по-голям, като заблуждава и омайва човека с привидно подслаждане на греха. Всеки грях е отдалечаване на човек от Бога; а най-големят грях, всегрехът, е най-голямата отдалеченост от Бога, пълно откъсване от Бога, какъвто е случаят с всегрешника - Сатаната, и неговите черни ангели - дяволите.
      Антихрист? В човешкия род това ще бъде човек = всегрях; в него грехът ще достигне всички свои съвършенства, цялата си власт. С цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си сила той ще съдейства на Сатаната и Сатаната на него. Техните воли въодушевено ще се слеят в една воля и те с цялото си същество ще действат срещу Богочовека Христа. Доброволно отдаден и предан на Сатаната, Антихристът ще живее, ще мисли и ще постъпва „по действие на Сатаната - κατ' ἐνέργειαν τοῦ Σαtανά",[93] според онова, което върши Сатаната. В него всичко ще бъде осатанено: и душата, и съвестта, и умът, и волята, и тялото. И когато смята и твърди, че постъпва и действа напълно самостоятелно и независимо, като „чист човек", като „истински човек", Антихристът всъщност ще постъпва „по действие на Сатаната". Главната движеща сила в неговата душа, в неговото сърце, в неговия ум, в неговата съвест, в неговата воля - ще бъде Сатаната. С цялото си същество Антихристът ще бъде работилница на Сатаната, най-съвършената работилница в човешкия род. И неговият ум ще бъде работилница на Сатаната, и неговата съвест - работилница на Сатаната, и неговото сърце - работилница на Сатаната, и неговата воля - работилница на Сатаната. Затова и всичките му мисли ще бъдат сатанински, и всички чувства - сатанински, и всички желания - сатанински, и всички дела - сатанински.
      Безсъмнено, Антихристът ще бъде много могъщ и неговата дейност ще бъде „с всяка сила - ἐν πάση δυνάμει",[94] не само човешка, но и сатанинска, защото Сатаната ще му даде „силата си" и „голяма власт".[95] А сатанинската сила е огромна, така че ще удивлява и прелъстява всички безверни, маловерни, неверни, всички, които не са вкусили от божествената сила на Господа Христа. С „всяка сила" своя Сатаната ще въоръжава Антихриста, така че да върши „големи чудеса" и ще направи така, че „и огън да сваля от небето на земята пред човеците".[96] „По действие на Сатаната" Антихристът ще действа сред хората „с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса".[97] С едно желание, всежелание: да заблуди, измами, прелъсти и поведе след себе си хората като истински спасител и месия на човешкия род, като единствен човек, който може да заеме мястото на Христа в човешкия род, да замени Христа и да го направи непотребен и излишен, и вреден, и пагубен. Цялата разнообразна дейност на Антихриста ще се свежда единствено до това: със себе си той да замени Христа и така да осъществи най-грандиозната измама и лъжа, като пороби хората чрез тази всепогубваща лъжа. Защото какво е най-пагубно за човека, за хората, за човешкия род? Да се отхвърли Христос, този единствен Спасител на човешкия род от греха, от смъртта, от дявола. А за това, за тази лъжа ще действа Антихристът „с всяка сила" сатанинска „и с поличби и лъжливи чудеса". Всички негови чудеса ще бъдат всъщност илюзия и измама, която ще поробва най-грехолюбивите хора с най-страшната и най-пагубна лъжа: че Христос не е единственият истински Бог, не е единственият истински Спасител на човешкия род.
      Сатаната ще предостави на Антихриста целия си богоборчески арсенал, цялото си въоръжение срещу Бога и Господа Христа. Към това негово „всеоръжие" на първо място спада измамата. И Антихристът „по действие на Сатаната" ще действа на Земята „с всяка измама": за да измами, ако е възможно, и избраните, т.е. онези, които с евангелската вяра са тръгнали след Христа и живеят чрез Него и заради Него.[98] Сатаната е действал на Земята винаги чрез измама: чрез измама е прелъстил нашите прародители в рая. Той действа чрез измама, но рядко лично, непосредствено и открито, а почти винаги чрез други: в рая - чрез змията; на края на човешката история ще действа чрез Антихриста; а дотогава действа чрез всички предтечи на Антихриста. Навсякъде и във всичко - измама, заблуда, която има само една цел: да откъсне хората от единствения истински Бог и Спасител - Господа Иисуса Христа, Богочовека. Да мами хората, съответно Бога и Божия свят, това е единствената основна дейност на Сатаната, а това е и основната дейност на неговия верен, най-верен слуга и съучастник: Антихриста. Затова другото име на Сатаната е измамник, лъжец. В Светото Откровение за него се казва, че той е „ὁ πλανών την οἰκουμένην ὄλην" = онзи „който мами цялата вселена".[99] Мами с цел да въвлече хората в най-голямата неправедност, изпълнена цялата с хули срещу Бога, срещу единствения истински Бог, и Господа Иисуса. От тази неправедност няма по-голяма на земята и в човешкия род. А Антихристът именно „по действие на Сатаната" действа „с всяко неправедно прелъстяване".[100] Защото именно самият Сатана, тази неправедност във всички светове, разпространява своята неправедност в нашия човешки свят „с всяко неправедно прелъстяване", най-вече ще я разпространява чрез върховната неправедност на Земята, олицетворена от Антихриста.
      Но цялата тази прелъстителна, чудотворна и страшна дейност на Антихриста „по действие на Сатаната" ще има успех само сред „ония, които загиват",[101] в неверие, в безверие, в поквара, в богоборчество, в христоборчество, в грехолюбие, в сластолюбие, в демонизъм, в сатанизъм. Загиват в неевангелски живот, макар че около себе си и пред себе си векове и векове наред през човешката история имат безброй свидетели на Христа като всеблаг и всемилостив Бог и Спасител на човешкия род, на спасението, което носи Неговото Евангелие, на светостта на Неговите последователи, на Неговата и тяхната чудотворност, на Неговото неизмеримо човеколюбие, всеопрощение, състрадателност, на чудотворната праведност, светост, милост и жалост на Неговите свети Угодници. Загиват доброволно, като не избират Христа Господа и Спасителя, а Антихриста, „задето не са приели любовта на истината за свое спасение";[102] за да се спасят от греха, смъртта, дявола, Антихриста. Те „не са приели любовта" на истината, която е Христос, за да живеят с Истината = Христа, и заради Истината = Христа, като освободят себе си от греха, от смъртта, от дявола = от лъжата, и от бащата на лъжата,[103], като се изпълнят с всяка Христова праведност, доброта и милосърдие. Господ Христос е Любов и Истина:[104] и Той спасява хората с Любов и Истина. А мнозина не Го признават, защото „обикнаха повече мрака, нежели светлината". А обикнаха тъмнината заради своето грехолюбие, заради злите желания на сърцата си.[105] Само хора, чийто ум е опустошен от страсти, а сърцето от наслади, отхвърлят единствения истински Бог и Спасител Христа: затова Бог ги предава „на извратен ум - да вършат онова, що не прилича",[106] и да „държат истината в неправда":[107] да говорят и лъжи, и измами за Христа, единствената Истина. За човешки ум, който поне малко е нормален, здрав, за непокварено човешко сърце, Господ Христос е несравнимо по-необходим и по-полезен за човешкото същество, отколкото Антихристът. Но много хора стоят и остават с Антихриста и против Христа, защото сластолюбивото сърце и страстоносният човешки ум повече обичат греховните наслади и прелъстителните страсти, така че вечно загиват в тях и безсмъртно умират, като наслаждават с тази подсладена горчивина извратените желания на огреховената си природа. Такива хора сами мятат покривалото на неверието върху очите на ума си и не искат да видят, че единствено в Господа Христа е спасението на човешкото същество от греха, от страстите, от смъртта.[108]
      Огромна, неизмерима е свободата на човека, щом той може по своя воля да отхвърли Бога. Той, Божието създание, може да отхвърли Бога! В това се състои и божественото величие на човека, и неговата сатанинска гибел: застане ли до Бога, своя Творец, той е божествено велик и величествен; застане ли до Сатаната, своя убиец, той е дяволски жалък и отвратителен. Това още повече важи за човека след идването на Богочовека на този свят. Защото чрез Богочовека по най-осезаем за човешките сетива начин, по най-убедителен за човешкия ум, за човешката съвест и за човешкото сърце начин, е показан и доказан единственият истински Бог и Господ, единственият истински Спасител на човешкия род. И щом като човекът, дори след идването на Богочовека, дори въпреки Богочовека, може да отхвърли Бога, наистина неговата свобода е огромна, самостоятелна и независима. А от нея зависи всичко, което човек представлява, целият му живот и цялата му вечност. Като отхвърлят Господа Христа, хората нямат извинение за този главен грях - всегрях, защото на човешкия род не може да се даде нито по-добър, нито по-съвършен Бог, тъй като по-добър и по-съвършен Бог не съществува. Именно затова Господ Христос ясно и недвусмислено обявява това за предупреждение на всички хора, като казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си... Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми".[109]
      Като не приемат Господа Христа, този единствен истински Бог, този единствен истински Спасител, тази единствена истинска Истина, тази единствена истинска Правда, този единствен истински Живот, тази единствена истинска Любов, тази единствена истинска Радост, хората всъщност отхвърлят онова, което единствено може да ги спаси от смъртта, да ги спаси от греха, да ги спаси от всяко зло и всеки дявол, да ги спаси от мъките и на този, и на онзи свят. Какво тогава им остава на такива хора? Лъжа, смърт, грях, ад - техния доброволен избор, техните доброволни избраници. Заради всичко това Бог ще им изпрати силата на заблудата;[110] и под действието на тази сила, която винаги е сатанинска, те с ум и сърце ще повярват на лъжата, на лъжата на Антихриста за Христа. А тази лъжа е вселъжа: защото всичко, което Антихристът, както и всички негови предтечи, би казал за Христа, е лъжа, винаги произлизаща от исконния баща на лъжата, който дори не може нито да говори истина, нито да допусне истина, тъй като с цялото си същество е отстъпил от Истината, отстъпил е от нея и целият се е превърнал в лъжа.[111] След като отхвърлят Богочовека Христа под действието, под влиянието на сатанинската сила на заблудата, хората ще повярват на Антихриста, който ще ги води само по пътища, които водят към гибел, към разруха, към царството на злото, към ада. И тази вселъжа на Антихриста за Христа ще бъде смятана от хората, които загиват от самолюбие и грехолюбие, за най-сигурната истина и най-реалната действителност; а нея Господ Христос ще унищожи - с дъха на устата Си! Такова е всъщност безсилието на нейната сила, на нейната „всесила".
      Когато хората съзнателно и упорито не искат единствения и истински Бог и не Му служат, тогава Бог „според похотите на сърцата им" ги предава „на извратен ум",[112] така че те вярват на лъжата и извратения си ум оправдават и защитават тази своя вяра в лъжата, и живота си в тази лъжа, като създават цели философии на лъжата и апологии на лъжата. При всичко това Бог не върши никакво насилие над свободата им, нито им налага грях, зло, смърт, дявол; Той само ги оставя на „похотите на сърцата им". По самата си същност това е най-зловещото падение на човешкото същество: боголикият човешки ум, сътворен да вярва във Вечната Истина - Бога, и да живее чрез Него, вярва в лъжата и живее в нея, оправдава я, защитава я, и я смята за свое вечно царство, своя истина. А тази лъжа винаги го отвежда в прегръдката на „бащата на лъжата",[113] от която никога няма да може да се изтръгне. За дявола единствено лъжата е естествена и „когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата".[114] Падение, сатанинско падение на човешкото същество, на човешкия ум, е когато човек смята лъжата за истина и живее с нея, и мисли чрез нея, и я защитава като нещо свое, като нещо естествено. От гордост хората „се заблудиха в своите помисли" и „неразумното им сърце се помрачи", за да заменят „истината Божия с лъжа" [115] По своето естество „никоя лъжа не иде от истината",[116] а винаги от бащата на лъжата - дявола. Царството Христово, царството Божие, е царство на Вечната Истина, и след Страшния съд извън него ще остане „всеки, който обича и върши лъжа". (Откр. 22, 15)
      На Съда, на Христовия Страшен съд, какво ще сполети лъжата и вселъжата на Антихриста за Господа Христа, и поклонниците на тази лъжа? Лъжата - на Съда на Вечната Истина? Естествено: ще бъде осъдена както тя, така и онези, които доброволно са ѝ се подчинили и са се изравнили с нея. А пред тях, през земния им живот, е имало избор: или Христовата Истина, или Антихристовата лъжа. И те са избрали лъжата и всички неправди, които тя носи със себе си, всички дяволски неправди, противно на Божията, Христовата Правда. А Христовата Истина? Коя истина в историята на човешкия род е била така силно, така всеубедително, така всеочевидно засвидетелствана като божествена, истинска и вечна? Коя човешка истина е осветила и просветила толкова много хора, изпълнила ги е със свети сили, като се започне от светите апостоли,[117] и се мине през всички поколения на човешкия род, до Страшния съд? В човешкия род няма истина, освен Христовата, която да е издържала изпитанието на времето: безсмъртна - във всички смърти, вечна - във всички времена, непобедима - във всички битки. Само Христовата Истина в историята на Земята се оказа по-силна от всеки грях, освобождава хората от всякакъв грях и с това дарява на хората единствена истинска и вечна свобода.[118] Защо? Защото Истината е възкръсналият Богочовек Христос: същевременно Истина и Живот, Вечна Истина и Вечен Живот.[119] Да, Богочовекът, Един от Светата Троица, в когото цялата Божествена Истина е непокътната - цялата в Него, цялата в Отца, цялата в Светия Дух, който заради него се яви на света и стана като душа на Неговата Църква, за да обръща, като Дух на Истината, хората към Бога и Човека на Истината = Христос;[120] за да упътва, като Дух на Истината, хората към всяка истина.[121] Тази Всеистина = Христос се разклонява чрез безброй последователи на Христа в Неговата света Църква.
      А когато хората не вярват на такава Истина, какво заслужават? „Да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата".[122] Защото от Христа и Антихриста избраха Антихриста; защото от Истината и лъжата избраха лъжата, защото от Правдата и неправдата избраха неправдата. Да се обича неправдата и да се предпочете тя пред Христовата Правда, Христовата Истина - какво показва това? Показва и доказва, че човек е предал и поверил сърцето си на лъжата, неправдата, неистината. Това показва още, че човек се е сродил с дявола, че е приел неговата философия за света, неговата философия за човека, неговото схващане за Бога и Господа Христа. Ако става дума за чудеса, нима Христовите не са по-славни, по-реални и по-боготворни от тези на Антихриста? Ако става дума за мощ, за сила, нима Христовата мощ не е всемощ и Христовата сила не е всесила, когато се сравнят със силата и мощта на Антихриста? Ако става дума за добро, за любов, за правда, нима Христовото добро, Христовата любов и Христовата правда не са винаги и завинаги неизмеримо по-полезни за хората от всяко псевдодобро на Антихриста, от всяка псевдолюбов на Антихриста, от всяка псевдоправда на Антихриста? А когато хората, въпреки всичко това, вярват на лъжата, а не на Истината, повече обичат неправдата, а не Правдата, отхвърлят Господа Христа, а приемат Антихриста, то това е доказателство, че при тези хора напълно се е извратила човешката природа, човешкият ум, човешкото сърце, човешката съвест. Извратила, защото се е одяволила. Само одяволен човешки ум може да предпочете Антихриста пред Христа; само одяволена съвест може да избере Антихриста, а да отхвърли Христа; само одяволено сърце може да обича Антихриста, а да не обича Христа; само човек, който чрез упорито грехолюбие и самолюбие се е преобразил в доброволен дяволочовек, може да отхвърли чудотворния Богочовек Христа и да служи на отвратителния Антихрист = Антибогочовек = Античовек.

Бележки:
_↑_[1] 1 Йн. 2, 22.
_↑_[2] 1 Йн. 4, 2--3; 2 Йн. 7.
_↑_[3] 1 Йн. 4, 22--23.
_↑_[4] 2 Сол. 2, 3--12.
_↑_[5] 1 Йн. 2, 18.
_↑_[6] De fide, IV, 26.
_↑_[7] Йн. 5, 43.
_↑_[8] там. -- Св. Златоуст казва, че Антихристът ще бъде „човек, който ще получи цялата сила на Сатаната". -- в 2 Thess. Homil. III, 2.
_↑_[9] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[10] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[11] 2 Сол. 2, 9--12.
_↑_[12] 2 Сол. 2, 4.
_↑_[13] Св. Ириней, Contra haer. V, 25, 29.
_↑_[14] Под Божия храм св. Дамаскин разбира еврейския храм в Йерусалим hramom (De fide, IV, 26). Св. Златоуст казва: „Ще седи в Божия храм - не само в йерусалимския, а навсякъде в църквите" (ad vers.). А Блаж. Теофилакт пише: „Ще седне в храма, не само в йерусалимския, а изобщо в Божиите църкви и във всеки Божи храм" (ad vers).
_↑_[15] 1 Тим. 3, 16; 2 Сол. 2, 6.
_↑_[16] Откр. 2, 24.
_↑_[17] ср. св. Златоуст, в 2 Thess. Homil. III, 7.
_↑_[18] 2 Сол. 2, 3; ср. 1 Тим. 4, 1; Иуд. 18. 19.
_↑_[19] 2 Сол. 2, 4.
_↑_[20] Св. Златоуст казва: Антихристът ще бъде Богопротивник - ἀντίθεος = антибог, ще отхвърли всички богове, и ще нареди да се кланят на него, вместо на Бога (там, ad vers.).
_↑_[21] Откр. 13, 6.
_↑_[22] Ср. 1 Йн. 2, 22--23.
_↑_[23] Ср. 2 Сол. 2, 4.
_↑_[24] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[25] Catech. XV, 14; ср. св. Златоуст, в 2 Thess. Homil. IV, 1.
_↑_[26] Откр. 13, 2.
_↑_[27] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[28] 2 Кор. 11, 14.
_↑_[29] Слово 38. на пришеств. Христа и Антихриста; Твор. препод. Ефрема Сирина, часть II; Москва, 1881 год. -- ср. св.Ириней, Contra haer. V, 25, 1; св. Кирил Йерус., Catech. XV, 13; св. Дамаскин, De fide, IV, 26.
_↑_[30] Откр. 13, 8; 2 Сол. 2, 10.
_↑_[31] Откр. 13, 7. 15. -- Ср. св. Ириней, Cont. haer. V, 21, 1; св. Кирил Йерус., Cateches. XV, 15.
_↑_[32] Откр. 13, 10.
_↑_[33] Еф. 6, 11--18.
_↑_[34] Откр. 11, 7; ср. Малах. 4, 5--6. -- Ср. св. Дамаскин, De fide, IV, 26; св. Ефрем Сирин, Слово на пришест. Христа и Антихриста; Tnoren.čast II, str. 386.
_↑_[35] Откр. 11, 3. 5. 6. 7.
_↑_[36] Откр. 11, 11. 12.
_↑_[37] Откр. 13, 16. 17.
_↑_[38] Откр. 20, 4.
_↑_[39] Откр. 12, 1. 2. 6.
_↑_[40] Дан. 7, 25; 12, 17; Откр. 12, 14.
_↑_[41] Откр . 11, 2; 13, 5.
_↑_[42] Откр . 13, 3; 12, 6.
_↑_[43] Откр . 12, 12; 10, 3. -- ср. св. Кирил Йерус. Catech. XV, 16; св. Ефрем Сирин, там, Слово 38, стр. 388.
_↑_[44] Откр . 15, 1.
_↑_[45] 2 Сол. 2, 6.
_↑_[46] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[47] Ср. Мт. 24, 21--22.
_↑_[48] 2 Сол. 2, 8; ср. Откр. 19, 19--21; Ис. 11, 1. 4.
_↑_[49] Cp. 2 Сол. 2, 3-4.
_↑_[50] Ср. Мт. 24, 11-12.
_↑_[51] Лк. 18, 8.
_↑_[52] Ср. 2 Сол. 2, 5.
_↑_[53] Ср. 2 Кор. 2, 11; 11, 14.
_↑_[54] Ср. 2 Сол. 2, 6.
_↑_[55] Мт. 10, 1.
_↑_[56] Мк. 3, 15.
_↑_[57] Мт. 16, 18.
_↑_[58] Мк. 13, 10
_↑_[59] Мт. 24, 14.
_↑_[60] Йн. 10, 16.
_↑_[61] Ср. Рм. 1, 24--31.
_↑_[62] Лк. 18, 18.
_↑_[63] Ср. 1 Йн. 2, 18.
_↑_[64] 1 Тм. 3, 9. 16.
_↑_[65] Кол. 2, 2.
_↑_[66] Ср. Кол. 1, 24--26.
_↑_[67] Ср. Кол. 1, 27.
_↑_[68] Кол. 2, 3.
_↑_[69] Еф. 3, 9.
_↑_[70] Еф. 3, 4.
_↑_[71] Ср. Еф. 6, 19.
_↑_[72] Тит. 2, 14.
_↑_[73] 2 Кор. 6, 14. 15.
_↑_[74] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[75] Рм. 6, 19.
_↑_[76] Ср. Йн. 8, 32.
_↑_[77] Йн. 8, 34.
_↑_[78] Ср. Йн. 8, 32. 36; Гал. 5, 1; 2 Кор. 3, 17. 5, 21.
_↑_[79] Мт. 7, 23.
_↑_[80] Ср. 2 Петр. 1, 3.
_↑_[81] Ср. 2 Петр. 1, 4--8.
_↑_[82] 2 Сол. 2, 8.
_↑_[83] Ср. 2 Сол. 2, 8.
_↑_[84] 2 Сол. 2, 8.
_↑_[85] Откр. 2, 16.
_↑_[86] Евр. 4, 12.
_↑_[87] Иов. 4, 9.
_↑_[88] Ис. 11, 4.
_↑_[89] Ос. 6, 5.
_↑_[90] Ср. 2 Сол. 2, 8.
_↑_[91] Ср. Йн. 8, 44.
_↑_[92] 1 Йн. 3, 8.
_↑_[93] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[94] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[95] Откр. 13, 2.
_↑_[96] Откр. 13, 13.
_↑_[97] 2 Сол. 2, 9.
_↑_[98] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[99] Откр. 12, 9.
_↑_[100] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[101] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[102] 2 Сол. 2, 10.
_↑_[103] Ср. Йн. 8, 44.
_↑_[104] Ср. Йн. 4, 23-24; 16, 13; 3, 21; Йн. 14, 6.
_↑_[105] Ср. Рм. 1, 22--27; Йн. 3, 19--21.
_↑_[106] Рм. 1, 28.
_↑_[107] Рм. 1, 18.
_↑_[108] Ср. Мт. 9, 12--14.
_↑_[109] Йн. 15, 22. 24.
_↑_[110] 2 Сол. 2, 11.
_↑_[111] Ср. Йн. 8, 44.
_↑_[112] Ср. Рм. 1, 18. 24. 28.
_↑_[113] Йн. 8, 44.
_↑_[114] Йн. 8, 44.
_↑_[115] Рм. 1, 21. 25.
_↑_[116] 1 Йн. 2, 21.
_↑_[117] Ср. Йн. 17, 17.
_↑_[118] Ср. Йн. 8, 32. 34. 36.
_↑_[119] Йн. 14, 6; 1 Йн. 5, 20.
_↑_[120] Ср. Йн. 14, 17.
_↑_[121] Йн. 16, 13.
_↑_[122] 2 Сол. 2, 12.

Превод от сръбски: Хари Стоянов