Св. Юстин Челийски, Време и знаци на Второто Христово пришествие

Св. Юстин Челийски, Догматика на православната църква, т. III (втора част)
БОГОЧОВЕКЪТ КАТО СЪДИЯ
Второто пришествие Христово и Царството на бъдещия век

Време и знаци на Второто Христово пришествие
Към текста на сръбски

       Времето, както е започнало своето съществуване чрез Христа, така и ще завърши чрез Него: последният ден ще бъде същевременно и денят на второто Христово пришествие. В този необикновен ден ще престане да съществува времето. Тогава ще се сбъдне чудото от думите в Светото Откровение: „няма да има вече време".[1] По някакъв тайнствен начин времето ще потъне във вечността. Но, докато в Светото писание ясно ни се разкрива какво изобщо ще се случи в последния ден, самият момент, в който ще настъпи този ден, не ни е разкрит. Това е останало скрито в неизследваните дълбини на Божественото мълчание и представлява неразгадаема Божия тайна. Тя е скрита и от Ангелите, и от хората, и живее в недостъпната светлина на Божието всезнание. На непосредствения въпрос на светите Апостоли за това, Спасителят им отговаря: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът, а само Моят Отец".[2] Не им разкрива тази тайна дори тогава, когато, през времето между Своето Възкресение и Възнесение разкрива тайните на Богочовешкото домоустройство на спасението и им говори за Царството Божие.[3] А когато го питат: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?", той им отговаря: „не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт".[4] Дори на великия Апостол на народите, на когото „чрез откровение Бог... възвести тайната" на Евангелието Христово, и то чрез откровението на самият Господ Исус,[5] не е разкрита тайната за това в кой момент ще настъпи последният ден, денят на второто пришествие Христово. Той пише на солунските християни: „А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем".[6]
       Светото Откровение благовещае: Господ ще дойде за втори път, но кога - това не знаем. Поради промислителното Божие човеколюбие това е скрито от нас, за да бдим денонощно над себе си чрез светите добродетели, в очакване пришествието на Спасителя. Към това ни насочва предупреждението на Спасителя към Неговите последователи: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ",[7] „бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески".[8]
       Тази промислителна ненадейност на второто пришествие на Спасителя е полезна за истинските християни, но не за онези, които са отслабили душата си, помрачили са я с пороци, замърсили със страсти и по този начин са станали плячка на „вкаменената безчувственост".[9] Безгрижието и вкаменената безчувственост на хората преди второто пришествие на Господа Христа ще бъде подобна на безгрижието и вкаменената безчувственост на хората по Ноево време, защото по думите на Спасителя, „както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески."[10] „Затова бъдете и вие готови", съветва Спасителят, „понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човечески".[11] Живеейки с този съвет на Спасителя, Апостолите с голямо усърдие го предават на християните: „Братя,... пришествието Господне е наближило",[12] „близо е краят на всичко",[13] „последно време е".[14]
       Но, въпреки че Господ, заради нашето спасение, ни е оставил в неизвестност за часа на Своето второ пришествие, не ни е оставил в неизвестност по отношение на знаците, които ще предхождат Неговото второ пришествие, и сигналите, които ще предизвестят близостта на Неговото пришествие. Тези знаци са: проповядване на Евангелието на всички народи, по цялата вселена; обръщане на Израиля към Христа; поява на Антихриста; големи сътресения сред хората и трусове в природата: войни, революции, глад, мор, земетресения, големи знамения на небето.
       Проповядването на Евангелието на всички народи и всичко, което то ще предизвика, ще бъде сигнал за второто пришествие на Спасителя, според неговите думи: „ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят."[15] Това означава: Евангелието ще стане известно на всички народи,[16] но това не означава, че всички народи ще го приемат. Към това ни насочват думите „за свидетелство на всички народи". А те означават: за свидетелство на всички народи за Божията любов към тях, за изкупителния подвиг на Единородния Син Божи, за Църквата и за цялото удивително Богочовешко домоустройство на спасението в нея, и изобщо за всички вечни Божи истини в нея. Затова никой няма да има оправдание за невярването в Христа Бога; никой няма да може да се оправдава: не знаех за Христа, за силата и мощта на Неговото Евангелие и за вечните Божи истини. Това свидетелство за Евангелието пред всички народи ще даде възможност в Христовата Църква, според думите на Апостола на народите, да влезе „цялото множество езичници"[17], т.е. „всички предвидени от Бога езичници".[18] А от друга страна, мнозина, когато узнаят за Евангелието, бясно ще се изправят срещу него и по този начин ще покажат до каква степен хората са влюбени в злото, станали са роби на греха и лъжата, станали са оръдие на сатанинското зло срещу вечния Бог на доброто.[19] И в тази обща борба за и против Евангелието, ще настъпи момент, когато целият Израил ще се спаси,[20] и ще се изпълни пророчеството на старозаветния евангелист: „ще дойде Изкупител за Сион и за синовете на Яков, които са се отвърнали от греховете".[21] Това обръщане на Израиля към Христа, според предсказанието на пророк Малахия, ще бъде извършено от пророк Илия Тесвитянин,[22] който заедно с Енох ще дойде от небето в дните на Аантихриста и ще се бори срещу него за правдата на Евангелието Христово.[23]
       Срещу разпространението на Христовото Евангелие, войниците на злото ще разпространяват и пръскат семето на злото под всички възможни форми. За да попречат на успеха на Евангелието, те ще мобилизират всички лъжи, цялото зло на света, всеобщото насилие, всички ужаси, и ще ги насъскат срещу християните, с цел да съблазнят, ако е възможно, и избраните. Плиткоумните поклонници на злото ще напредват в злото; във всяка капка мед ще добавят от отровата на злото; ще маскират злото с най-привлекателни маски; ще умножат беззаконието до ужас; и като се спусне в дълбините на христоборческите души, побеснялото зло ще предизвика сътресения в тях, ще ги минира и те ще експлодират с безочни хули срещу всичко Христово; „адъ всесмѣхливꙑи" - достойният за всякакво осмиване ад ще поругае всичко, което е Божие; тайната на злото ще омае мнозина, ще ги заслепи; със своя фалшив блясък и временни успехи злото ще съблазни мнозина.
       Целият този безумен пир на злото е наречен от Апостола „тайна на беззаконието" - το μυστήριον της ανομίας - която действа в синовете на погибелта,[24] действа против всичко Христово и Божие и прави така, че хората да отстъпват от Господа Христа.[25] На тайната Божия, тайната Христова - а това е Църквата - се противопоставя тайната на Сатаната, тайната на злото. Като се маскира умело, злото ще действа през последните дни успешно чрез лъжехристи и лъжепророци.[26] Като описва това време, Спасителят говори: „мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина."[27] И „много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина".[28] А свети апостол Павел, в пророческото си видение, като обяснява тези думи на Спасителя, казва: „А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамни духове и бесовски учения".[29] След като унищожат с лъжа дори и своята съвест, те ще живеят „отдадени на своите страсти" и ще се присмиват на всичко Христово.[30] Заслепени от злото те „няма да търпят здравото учение, но водени от своите желания, ще си подберат учители да им гъделичкат слуха" и „ще отвърнат слуха си от истината и ще се обърнат към измислиците."[31]
       Като наблюдава последните времена от своята богочовешка небесна наблюдателница, и изобилието на зло в тях, апостол Павел пише на Тимотей: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли."[32] „ще въстане народ против народ, и царство против царство;" „ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии,"[33] и „голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде"[34] „и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" и „мнозина ще се съблазнят,"[35] „на свето място" ще се появи „мерзостта на запустението",[36] и „Син Човечески, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?"[37]


БЕЛЕЖКИ:
_↑_[1] Откр. 10, 6.
_↑_[2] Мт. 24, 36; ср. Мк. 13, 22.
_↑_[3] Д.А. 1, 3.
_↑_[4] Д.А. 1, 7. 8.
_↑_[5] Еф. 3, 3; Гал. 1, 12.
_↑_[6] 1 Сол. 5, 1-2; ср. 2 Петр. 3, 10.
_↑_[7] Мт. 24, 42; ср. 24, 44. 50; Мк. 13, 33--35; Лк. 12, 35-40; 17, 24-30.
_↑_[8] Мт. 25, 13.
_↑_[9] Молитви преди лягане; молитва седма, в която православният християнин моли: „Господи, избави ме от всяко невежество и забрава, и малодушие, и вкаменена безчувственост."
_↑_[10] Мт. 24, 37-39.
_↑_[11] Мт. 24, 44.
_↑_[12] Иак. 5, 7. 8.
_↑_[13] 1 Петр. 4, 7.
_↑_[14] 1 Йн. 2, 18.
_↑_[15] Мт. 24, 14
_↑_[16] Мк. 13, 10.
_↑_[17] Рм. 11, 25.
_↑_[18] Блаж. Теофилакт, Тълк. Посл. към римл., гл. 11, р. 25; П. гр. т. 123, кол. 493 AB.
_↑_[19] ср. Мт. 24, 9
_↑_[20] Рм. 11, 26.
_↑_[21] Ис. 59, 20; ср. 27, 9; Осия, 3, 5.
_↑_[22] Малах. 4, 5
_↑_[23] ср. Св. Дамаскин, De fide, IV, 26
_↑_[24] 2 Сол. 2, 7.
_↑_[25] 2 Сол. 2, 3.
_↑_[26] Мт. 24, 24.
_↑_[27] Мт. 24, 5.
_↑_[28] Мт. 24, 11.
_↑_[29] 1 Тм. 4, 1.
_↑_[30] 1 Тм. 4, 5; 2 Петр. 3, 3; Иуд. 18.
_↑_[31] 2 Тм. 4, 3-4.
_↑_[32] 2 Тм. 3, 1-5.
_↑_[33] Мт. 24, 6. 7; Лк. 21, 11; Мк. 13, 8.
_↑_[34] Мт. 24, 21.
_↑_[35] Мт. 24, 12. 10.
_↑_[36] Мт. 24, 15.
_↑_[37] Лк. 18, 8.

Превод от сръбски: Хари Стоянов