Епистоларен роман на преводаческа тема

| No Comments | No TrackBacks

Аз съм собственик на малка фирма за преводи, в която имам назначени двама преводачи. Ние тримата извършваме сами преводите, възложени ни от нашите клиенти, по което фирмата ми се различава от повечето останали фирми за преводи, които всъщност са агенции. Понеже, според чл. 2а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 год. всички преводи на документи в България били се извършвали от МВнР, то ги „възлага" с договор на фирмите за преводи, а не на „отделни преводачи". Такъв договор моята фирма имаше от 1994 до 31.12.2012 год., но за тези 18 години МВнР не ми възложи извършване на официален превод нито веднъж.

През април 2012 год. моят живот, животът на моите преводачи и животът на хиляди други собственици на преводачески фирми и преводачи коренно се промени. Започна разпространение на нелеп слух, който впоследствие беше „утвърден" със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 - с малки промени. Това беше слухът за т.нар. „нови изисквания" към преводаческите фирми. Въпреки „утвърждаването" на тези „нови изисквания", те си останаха слух до днес.

Слухът за „новите изисквания" обаче, облечен в „законовите" одежди на заповедта, започна да функционира като едно мощно средство за изнудване на преводаческите фирми. Поради тази причина, на 22.11.2012 год., на сайта anticorruption.government.bg подадох сигнал № 2836, чийто статус до ден днешен е „Необработен", т.е. няма входящ номер.

В края на ноември 2012 год. преводаческите фирми получиха писма за прекратяване на договора им с МВнР. Аз също получих такова писмо. В него подвеждащо се твърдеше, че със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год. на Министъра на външните работи били въведени, „считано от 01.07.2013 година", „нови изисквания" за условията, при които МВнР можело да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника.

С това писмо Дирекция „Консулски отношения" ме уведомяваше, че на основание чл.10 от договора, сключен между моята фирма и МВнР, МВнР прекратявало действието на договора, считано от 01.01.2013 год.

По-нататък в това писмо ми се предлагаше, в случай, че желая да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи, да отправя предложение чрез „Приемна" на МВнР, към което да приложа всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на МВнР.

Понеже смятам, че би било в противоречие с редица закони, ако правилникът дава право на МВнР да се намесва в дейността на частната ми фирма, и ако официалните преводи са монопол на МВнР, помолих в отговор към горното писмо, КО на МВнР да изясни за какво точно се сключва договорът между МВнР и фирмите за преводи и да потвърди, че няма никакви законови пречки да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти. Това мое писмо, изпратено на 06.12.2012 год. до КО на МВнР, беше с копие до ВАП, понеже смятам, че проблемите в преводаческия бранш излизат далеч извън границите на отношенията между МВнР и преводаческите фирми и че произлизат от неадекватните разпоредби на Правилника.

Вместо да получа отговор от КО, в който да се потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти, отговор дойде много бързо от ВАП. Това всъщност беше резолюция на ВАП, в която се твърдеше, че съм бил оспорвал заповедта на външния министър, която вече била „атакувана" пред ВАС. А в писмото си от 06.12.2012 бях цитирал именно определение № 13174 от 23.10.2012 на ВАС, не за да оспорвам заповедта, а за да посоча, че тя не се отнася до мен. Това не беше единственото абсурдно твърдение в тази резолюция на ВАП, но най-абсурдното беше, че съм нямал бил право да извършвам официални преводи без договор с МВнР, като това твърдение се основаваше на чл.16 а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби към ЗОП. А именно тази разпоредба на ЗОП илюстрира абсурдната ситуация с официалните преводи в България - едно абсурдно изискване, че преводачът, за да извършва официални преводи, трябвало да има договор с МВнР! Случаят със ЗОП дори е още по-абсурден, понеже разпоредбата му би трябвало да отмени разпоредбата на Правилника, че МВнР сключва договори само с фирми.

Смятам, че като напълно дееспособен и квалифициран специалист с дългогодишен опит мога да поемам лична отговорност за извършените от мен официални преводи и да ги заверявам със собствения си подпис и печата на собствената си фирма, без подписът ми да се нуждае от последваща заверка, тъй както подписите ми върху фактурите, които издавам, и данъчните декларации, които подавам, не се нуждаят от допълнителна заверка. По тези причини смятам, че чрез ограничаването ми да извършвам официални преводи без договор с МВнР неправомерно се ограничава дейността ми. Това изтъкнах и в отговора си на гореспоменатата резолюция на ВАП.

В отговора си до ВАП от 03.01.2013 год. поставих и седем съществени въпроса, на които ВАП не е отговорила до днес. Отговори на тези въпроси след време предложих самият аз.

В края на декември 2012 получих от КО на МВнР отговор на писмото от 06.12.2012 год. В това писмо изобщо не получих потвърждение, че имам право да извършвам официални преводи за всички останали свои клиенти. В този отговор от КО на МВнР се твърдеше, че всички преводи на документи в България се извършвали от МВнР, понеже законодателството не било определяло на друг административен орган функции във връзка с извършване на преводи! Това означаваше, че МВнР изобщо нямаше намерение да отговори смислено на поставения въпрос. Фразеологията в техния отговор се въртеше около слуха за т. нар. нови изисквания, наречени тук „новопредложени", все едно, че те ме засягат! Този слух по никакъв начин не можеше да послужи за основание да сключа договор с МВнР и именно затова исках от КО да ми потвърди, че имам право да извършвам официални преводи за всичките си останали клиенти.

В отговора си до горното писмо от КО, който изпратих на 13.01.2013 год. напомних на МВнР, че не бива да се смесват преводите, които клиентите възлагат директно на фирми за преводи, с преводите, които МВнР може да възложи на фирми или да извърши само'. Освен това, изрично подчертах, че като фирма, регистрирана по ТЗ, мога да извършвам свободно всяка дейност, която не е забранена от закона, а официалните преводи са такава дейност, защото тя изрично не е забранена от нито един закон. В отговора си от 13.01.2013 обърнах сериозно внимание на това колко неадекватен е правилникът, както и на други сериозни проблеми, например ниските критерии за набиране на преводачи, възможността за злоупотреба с подписите на преводачите от агенциите за преводи и МВнР и т.н. И на това свое писмо до днес нямам отговор.

В края на февруари изпратих напомнящи имейли до КО, ВАП и МС, на първите две - че не получавам отговор от тях, а на МС, че сигналът ми за корупция не е заведен. На 11.03.2013 год, след като отново не получих отговор, изпратих още един напомнящ имейл до ВАП, в който изтъкнах, че през двата месеца след прекратяването на договора ми от страна на МВнР непрекъснато търпя финансови загуби поради отказа на МВнР и ВАП да потвърдят, че няма никакви ограничения да извършвам официални преводи, които не са за нуждите на консулското обслужване в МВнР. Освен това, заявих, че не е редно преводачите, които имат необходимите опит и квалификация, да бъдат ограничавани да извършват официални преводи и да ги заверяват със собствения си подпис и печата на своята фирма.

На 12.03.2013 год. напомних и на КО за това, че нямам отговор от тях. В този имейл изтъкнах, че с несключване на договор с МВнР се ограничава свободата ми да извършвам дейност, която не е забранена от нито един закон на Република България, а именно извършване на официални и неофициални преводи. В края на имейла заявих, че настоявам ясно и категорично МВнР да потвърди, че с договора си наистина не се намесват в моя бизнес и че аз като специалист с необходимата квалификация и дългогодишен опит имам пълното право да извършвам всички преводи на своите клиенти, които те ми възлагат директно, а не с посредничество на МВнР, включително и преводите на официални документи на моите клиенти, още повече, че забрана да извършвам официални преводи би означавало забрана да поемам съдебна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република България, което е повече от абсурд.

На 14.03.2013 год. получих копие от писмо от МС с дата 11.03.2013 по повод сигнала ми за корупция, изпратено до МВнР. В това писмо съвсем неуместно се твърдеше, че в МС бил постъпил сигнал от мен „относно заповед № 95-00-152/2012 год". Сигналът ми, освен това, се препращаше до МВнР, т.е. до извършителя на корупционния акт, а свързването на сигнала ми със заповедта правеше отговорът на МВнР съвсем предвидим.

Веднага реагирах и изпратих отговор до МС, в който заявих, че сигналът ми срещу бившия министър на външните работи в никакъв случай не е относно въпросната заповед. По-нататък в отговора си изтъкнах, че използвайки разпоредбите на ал. 1 и 2 от чл. 2а на Правилника, които на практика дават на Министерството на външните работи право на неограничен монопол върху всички преводи на документи и други книжа в страната, МВнР години наред възлага извършването на официални преводи чрез договор с преводачески фирми в страната. Със заповед № 95-00-152/2012 е одобрен нов типов договор, който за разлика от предишния е предназначен не за всички видове официални преводи, а само за такива, които да задоволяват нуждите на консулското обслужване в системата на МВнР, съгласно т. 1 от заповедта. Силно ограниченият обхват на официалните преводи, посочени в заповедта, дава основание на МВнР да твърди, че с въпросната заповед не се засягат права и интереси на частния преводачески бизнес. Поради тази причина, аз имам основание сериозно да се безпокоя, че препращайки сигнала ми до това министерство с формулировка „относно заповед № 95-00-152/2012", естественият отговор от МВнР би бил, че няма никакво нарушение.

Както се и очакваше, отговорът на МВнР до МС не закъсня, пристигна след две седмици, и наистина беше в предсказания от мен смисъл. За слуха за т.нар. „нови изисквания" се говореше като за реалност, и, естествено, беше изтъкнато, че заповедта на министъра вече била обжалвана пред ВАС и той определил, че не можело да се приеме, че „заповедта представлява властническо волеизявление с непосредствен ефект върху правната сфера на трети лица" и че решението за това дали фирмата да сключи или не договор било изцяло нейно и МВнР нямало било правомощията и не задължавало никоя от тях да сключва договор за превод на официални документи!

Точно на това бях обърнал внимание в писмото си до МС: „Реално... не е така. Множество български институции все още настояват да имам сключен договор с МВнР, за да извършвам не само всякакви официални преводи, а дори и неофициални такива, тъй като не са уведомени от МВнР, че новият договор вече не е за всички видове официални преводи, а единствено за нуждите на консулското обслужване в МВнР, и все още в цялата страна битува широко разпространеното погрешно мнение, че преводаческа фирма без договор с МВнР е нелегитимна и няма право да извършва никакви преводи". Сериозно внимание обърнах и на факта, че понеже вече нямам договор с МВнР, понасям финансови загуби. Споменах и за случая, когато нотариус не допусна да превеждам на свой дългогодишен клиент, случай, за който уведомих Нотариалната камара с копие до МП. Разбира се, от тях също нямам отговор до днес.

На 30.03.2013 год. отговорих на писмото на МВнР до МС, въпреки, че не беше адресирано до мен. В този свой отговор предадох съдържанието на писмото си от 14.03.2013 до МС. Накрая съобщих, че съм научил за това, че на 30 януари 2013 год. европейската Комисия по петициите е публикувала съобщение до членовете на Европейския парламент, в което във връзка с Петиция № 0701/2012, заявява че „на този етап мярката не е официално приета". Оттук правя връзка с точка 1 от Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год., където изрично е посочено: „Утвърждавам ПРОЕКТ на типов договор". Поставям въпросите: „Къде тогава е УТВЪРДЕНИЯТ типов договор? С какъв акт е утвърден? Кой го е утвърдил?" и „Ако няма утвърден типов договор (не проект!), тогава на какво основание твърдите, че било имало някакви въведени със заповед № 95-00-152/2012 нови изисквания?"

Накрая на писмото си до МВнР от 30.03.2013 категорично заявявам: „...ако се окаже, че няма НОВ УТВЪРДЕН ТИПОВ ДОГОВОР, а само ПРОЕКТ, смятам, че е крайно време да уведомите и всички български институции, които изискват от агенциите за преводи сключен договор с МВнР, че новият договор, който сте сключвали с агенции за преводи, е незаконосъобразен. Ако не разполагате с одобрен типов договор, а само с одобрен ПРОЕКТ за типов договор, незабавно трябва да прекратите сключването на договори, да анулирате сключените и да отмените чл. 2а и глава трета от Правилника".

Между другото, на 16 март забелязах, че фирмата ми се намира в списъка на фирмите, които са сключили договор с МВнР. Веднага изпратих писмо до КО, с което поисках обяснение за случая и им напомних за това, че все още нямам от тях отговор на писмото от 13.01.2013 год., като накрая на писмото заявих, че е крайно време МВнР да уведоми всички български институции, че новият договор, който МВнР сключва с агенции за преводи, се отнася вече единствено за „възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР" съгласно Заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 год.

На 28.03.2013 за трети път напомних на ВАП, че не са отговорили на писмото ми от 03.01.2013.

След това дълго изложение и препратки към всички писма от неколкомесечната ми кореспонденция с институции, се надявам вече да получа отговор, в който най-после да получа потвърждение, че несключването на договор с МВнР не е пречка да извършвам официални преводи за всички свои клиенти.

Освен това, надявам се в най-скоро време МВнР да обяви, че договорите, които досега е сключвало с агенции за преводи, вече нямат юридическа сила, понеже разпоредбите на правилника са в противоречие с българското законодателство.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/164

Leave a comment

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Harry Stojan published on april 8, 2013 2:29 PM.

Няма нови изисквания към преводаческите агенции! was the previous entry in this blog.

Четвърти път напомням на ВАП за писмото си от 03.01.2013 is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.